Предложение за резолюция - B9-0172/2020/REV1Предложение за резолюция
B9-0172/2020/REV1
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19

15.6.2020 - (2020/2664(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Драгош Пъслару, Атидже Алиева-Вели, Моника Семедо, Кристиан Гиня, Влад-Мариус Ботош, Николае Щефънуца, Силви Брюне, Рамона Стругариу, Мари-Пиер Ведрен, Стефан Бижу, Вероник Трийе-Льоноар, Клотилд Арман, Анна-Юлия Донат, Илана Сикюрел, Абир Ал-Сахлани, Радка Максова, Дачиан Чолош, Драгош Тудораке
от името на групата Renew
Йерун Ленарс, Йоан-Рареш Богдан, Георге Фалка, Траян Бъсеску, Мирча-Георге Хава, Мариан-Жан Маринеску, Дан-Щефан Мотряну, Георге-Влад Нистор, Лорант Винце, Кристиан Силвиу Бушой
от името на групата PPE
Агнес Йонгериус, Габриеле Бишоф, Дан Ника, Виктор Негреску, Тудор Чуходару, Михай Тудосе, Рована Плумб, Адриан-Драгош Беня, Кармен Аврам, Клаудиу Манда, Мария Грапини, Корина Крецу
от името на групата S&D
Петра Де Сутер, Мунир Сатури, Дамиан Бьозелагер, Катрин Лангензипен, Ернест Уртасун, Размус Андрезен, Диана Риба и Хинер, Томас Вайтц, Ромео Франц
от името на групата Verts/ALE
Елжбета Рафалска, Кристиан Терхеш
от името на групата ECR 
Марк Ботенга, Николай Вилумсен, Лейла Шайби, Манон Обри, Пернандо Барена Арса, Мариза Матиаш, Ан-Софи Пелтие, Жузе Гушман
от името на групата GUE/NGL


Процедура : 2020/2664(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0172/2020
Внесени текстове :
B9-0172/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9-0172/2020

Резолюция на Европейския парламент относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19

(2020/2664(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид членове 4, 9, 26, параграф 2, 45, 46, 48, 151, 153 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 5, 6, 10, 12 и 16 от него,

– като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници[1],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза[2],

– като взе предвид Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници[3],

– като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост[4],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда[5],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност[6],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване[7],

– като взе предвид Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (първа специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)[8],

– като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги[9],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги[10],

– като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)[11],

– като взе предвид Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа[12],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза[13],

– като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава[14],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2020 г., озаглавено „Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници – COVID-19“ (C(2020)3250),

– като взе предвид съвместната декларация на европейските социални партньори в областта на селското стопанство – група „Работодатели“ на професионалните селскостопански сдружения в ЕС (GEOPA-COPA) и Европейската федерация на профсъюзите от хранително-вкусовия, селскостопанския и туристическия сектор (EFFAT) – от 15 май 2020 г. относно командироването на сезонни работници от европейските държави в ЕС,

– като взе предвид съвместните изявления на социалните партньори в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга – EFFAT и асоциацията на хотелите, ресторантите и кафенетата (HOTREC) – от 11 март 2020 г. и от 27 април 2020 г.,

– като взе предвид насоките на социалните партньори в областта на хранително-вкусовата промишленост – EFFAT и FoodDrinkEurope – от 9 април 2020 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците в предприятията за производство на храни по време на пандемията от COVID-19,

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз[15],

– като взе предвид Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка[16],

– като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция от 2018 г., и по-специално цели 5 и 22,

– като взе предвид Съвместната европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19,

– като взе предвид съвместното изявление на членовете на Европейския съвет от 26 март 2020 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. относно координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0112),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2020 г. относно насоките относно упражняването правото на свободно движение на работници по време на пандемията от COVID-19,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2020 г., озаглавено „COVID-19: Указание относно временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС, относно улесняването на режима за транзитно преминаване с цел репатриране на граждани на ЕС и относно последиците за визовата политика“ (C(2020)2050),

– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[17],

– като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост[18],

– като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, и по-специално цели за устойчиво развитие (ЦУР) 3 и 8,

– като взе предвид основните трудови стандарти, установени от Международната организация на труда (МОТ), и нейните конвенции и препоръки относно условията на труд,

– като взе предвид Конвенция № 184 на МОТ (Безопасни и здравословни условия на труд в селското стопанство),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2020 г. относно туризма и транспорта през 2020 година и след това (COM(2020)0550),

– като взе предвид насоките на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) от 24 април 2020 г., озаглавени „COVID-19: Завръщане на работното място – Адаптиране на работните места и защита на работещите“,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че свободното движение на работниците е тяхно право и основен принцип на Европейския съюз, както и че то е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар; като има предвид, че мобилността на работната сила следва да бъде не само свободна, но и справедлива; като има предвид, че принципът на равно третиране е заложен в член 45, параграф 2 от ДФЕС, в който се забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд; като има предвид, че този принцип се прилага еднакво за трансграничните и сезонните работници, на които трябва да се гарантира равно третиране с работниците, които са граждани на приемащата държава членка, в съответствие със законодателството на ЕС, било то равни права, равни условия на труд или равна защита;

Б. като има предвид, че трансграничните работници включват лицата, които упражняват правото си на свободно движение, за да работят в една държава – членка на ЕС, като запазват статута си на постоянно пребиваващи в друга, пограничните работници и командированите работници; като има предвид, че пограничен работник е работник, който е нает на работа в граничен район на държава – членка на ЕС, но който се връща всеки ден или поне веднъж седмично в граничен район на съседна държава, в която е със статут на постоянно пребиваващ и на която е гражданин; като има предвид, че командирован работник е служител, който е изпратен от своя работодател временно да извършва услуга в друга държава – членка на ЕС, съгласно договор за услуги, вътрешнокорпоративно командироване или наемане на работа чрез агенция за временна заетост; като има предвид, че сезонните работници включват граждани на ЕС и на трети държави, които пътуват до държава членка, където временно живеят и извършват дейност, зависима от смяната на сезоните;

В. като има предвид, че има над 17 милиона граждани на ЕС, които живеят и работят в чужбина в държава от ЕС, различна от тази, на която са граждани (3,9% от общата работна сила през 2018 г.); като има предвид, че в ЕС има 1,5 милиона трансгранични работници; като има предвид, че има над 2,3 милиона операции по командироване, за които се извършват услуги в друга държава членка;

Г. като има предвид, че пандемията от COVID-19 представлява сериозна заплаха за общественото здраве, като оказва въздействие върху здравето и живота на всички лица, пребиваващи в ЕС, и върху здравните системи и системите за грижи в държавите членки; като има предвид, че кризата допълнително засегна европейското общество и европейската икономика, и особено работниците и секторите, които са на първа линия; като има предвид, че всички работници са засегнати, независимо от техния статут; като има предвид, че избухването на пандемията хвърли светлина върху неразривната връзка между справедливата и безопасната мобилност;

Д. като има предвид, че много трансгранични и сезонни работници са съществено важни за предоставянето на стоки и услуги от критично значение в основни икономически сектори, като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, транспорта, логистиката, строителството, социалните услуги, включително грижите, социалната работа и туризма, а също така и преработката и опаковането на храни, рибарството, горското стопанство, здравеопазването и научните изследвания, информационните технологии и фармацевтичната промишленост, секторите на критичната инфраструктура и други сектори, и са от жизненоважно значение за усилията за икономическо възстановяване; като има предвид, че бизнес моделите на някои агенции за временна заетост и на работодателите в тези сектори могат да се основават на намаляване на разходите за труд и на несигурни условия на труд; като има предвид, че инспекциите по труда многократно съобщават за нарушения на трудовите права на трансграничните и сезонните работници в тези сектори;

Е. като има предвид, че трансграничните и сезонните работници бяха тежко засегнати както от кризата, така и от мерките на държавите членки за ограничаване и предотвратяване на разпространението на вируса, и по-специално затварянето на граници, временните ограничения и контрола по вътрешните граници; като има предвид, че пандемията от COVID-19 доведе до затварянето на граници и до прекратяването или временното спиране на многобройни икономически дейности, което от своя страна доведе до увеличаване на безработицата и до сериозни проблеми с преместването за трансграничните и сезонните работници, които се оказаха блокирани в държавите членки, в които са били на работа, без доходи, закрила или транспорт, а понякога и без подслон, достъп до здравеопазване или храна;

Ж. като има предвид, че голям брой трансгранични и сезонни работници са наети чрез краткосрочни трудови договори, които им осигуряват малка или никаква сигурност на работното място и недостатъчно или никакво социално осигуряване, като често ги оставят под националните прагове за допустимост за получаване на осигурителни плащания; като има предвид, че многобройни трансгранични и сезонни работници често идват от обеднели и уязвими региони, малцинства и социални групи, често са изложени на риск от бедност на работещите и социално изключване и могат да бъдат засегнати от евентуални нарушения на своите права от страна на набиращите ги на работа, агенциите или работодателите, като това положение се влоши вследствие на пандемията; като има предвид, че краткосрочно командированите работници са настанявани на групи, което затруднява социалното дистанциране и увеличава риска от заразяване; като има предвид, че голям брой заразени с COVID-19 имаше в сектори като хранително-вкусовата промишленост и е вероятно това да продължи в сектори и на работни места, където може да е трудно да се спазва социалното дистанциране, освен ако не бъдат въведени подходящи мерки;

З. като има предвид, че голям брой трансгранични и сезонни работници са в особено уязвимо положение по отношение на условията на труд и здравословните и безопасни условия на труд в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19; като има предвид, че по време на кризата бяха подадени тревожни сигнали за нарушения на правата на трансграничните и сезонните работници по отношение на условията на труд и живот, а именно относно работното време, минималните работни заплати, несправедливите уволнения, стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, като липса на писмени инструкции и афиширани съобщения на работното място, липса на безопасен транспорт и на достойно жилищно настаняване, което отговаря на санитарните изисквания и където могат да се прилагат мерки за социално дистанциране, голямо напрежение и неподходящи модели на трудова дейност, договорености за командироване и практики на възлагане на подизпълнители, неспазване на ограниченията за поставяне под карантина и за осигуряване на подкрепа за репатриране, както и предоставяне на недостатъчно лични предпазни средства (ЛПС); като има предвид, че тези сигнали и кризата като цяло показаха и задълбочиха съществуващата несигурност на положението на много трансгранични и сезонни работници, както и пропуските в изпълнението и прилагането на действащото законодателство за тяхната защита; като има предвид, че много трансгранични и сезонни работници на практика зависят от своя работодател или от агенцията за временна заетост не само за доходите си, но и за жилищното си настаняване; като има предвид, че голям брой трансгранични и сезонни работници останаха на улицата, след като бяха уволнени; като има предвид, че поради уязвимото им положение за тези работници може също така да се окаже трудно да сигнализират за злоупотреби или да не работят, ако не се чувстват в добро здравословно състояние, поради липса на информация или страх от загуба на доходите, настаняването или статута им на пребиваване;

И. като има предвид, че трансграничните самостоятелно заети лица и предприемачи също бяха сериозно засегнати от кризата; като има предвид, че действията и мерките, предприети от държавите членки по време на пандемията от COVID-19 с цел да се компенсират финансово работниците, самостоятелно заетите лица и предприемачите, се основават предимно на националния пазар на труда и често не разполагат с подходящи разпоредби за трансграничните работници и трансграничните самостоятелно заети лица;

Й. като има предвид, че известен брой работници бяха заразени с COVID-19, като в няколко държави членки има и смъртни случаи; като има предвид, че достъпът на някои от тези работници до подходящи грижи, медицинска помощ и съоръжения, както и до здравно и социално осигуряване, беше проблематичен или в някои случаи не съществуваше дори преди кризата; като има предвид, че насърчаването и достъпът до отпуск по болест сред тези работници също са проблемни;

К. като има предвид, че Европейският орган по труда (ЕОТ) беше създаден през юли 2019 г. с цел оказване на подкрепа на държавите членки и на Комисията за ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза, свързано с трудовата мобилност и координацията в областта на социалната сигурност; като има предвид, че се очаква ЕОТ да достигне пълния си оперативен капацитет до 2024 г.;

Л. като има предвид, че организациите на гражданското общество и социалните партньори изиграха важна роля за предоставянето на помощ на работниците по време на кризата, както в държавите им по произход, така и в държавите членки, в които работят;

М. като има предвид, че по-голямата част от трансграничните и сезонните работници, засегнати от икономическите последици от пандемията от COVID-19, все още не са в състояние да получат достъп до адекватна социална закрила и права на социално подпомагане поради възпрепятствана координация между институциите за социално осигуряване на държавите членки, която се влоши поради COVID-19; като има предвид, че трансграничните и сезонните работници се оказаха в ситуации, в които не отговаряха непременно на условията за допустимост за мерките за временно подпомагане, като режими на работа при непълно работно време, коригирани обезщетения за безработица и мерки за улесняване на работата от дома;

Н. като има предвид, че по време на кризата някои държави членки предприеха действия за преодоляване на уязвимостта, пред която са изправени трансграничните и сезонните работници мигранти в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, и отчитат тяхната роля в европейските общества;

О. като има предвид, че пограничните работници и граничните региони на ЕС също бяха сериозно засегнати от кризата от гледна точка на заетостта, достъпа до работното място и договореностите за работа от разстояние, както и правната несигурност по отношение на приложимите схеми за социална сигурност и данъчно облагане;

П. като има предвид, че понякога в европейския селскостопански сектор се регистрират доходи под средните и същевременно удължено работно време, случаи на злополуки и заболявания, както и слабо участие в програми за образование и обучение, по-специално за трансграничните и сезонните работници; като има предвид, че лошите условия на труд в селскостопанския сектор са една от основните причини за недостиг на работна ръка в някои държави членки;

Р. като има предвид, че в ЕС не се извършва системно събиране на данни, нито има система за цифрово проследяване, която да позволява да се осигурят подходящи данни за общия брой засегнати трансгранични и сезонни работници или работниците да могат да установят бързо и лесно положението във връзка с техните социални осигуровки и да предявят различни права, придобити преди началото на кризата; като има предвид, че общините твърде често не разполагат с информация относно трансграничните и сезонните работници, които живеят и работят там;

С. като има предвид, че има риск кризата да продължи да изостря съществуващите проблеми при третирането на трансграничните и сезонните работници от страна на някои агенции за набиране на персонал и местни работодатели;

Защита на правата, гарантиране на безопасността и прилагане на съществуващото законодателство

1. приветства непрекъснатите насоки, предоставяни от Комисията, като част от текущата координация на общия отговор на ЕС във връзка с епидемията от COVID-19, по-специално по отношение на прилагането на принципа за равно третиране и недискриминация, както и упражняването на правото за свободно и справедливо движение на работници; подчертава, че граничният контрол, здравните прегледи и ограниченията на движението трябва да продължат да се прилагат пропорционално и по изключение, и че следва да се възстанови пълната свобода на движение, веднага щом се прецени, че това е безопасно във връзка с положението в отделните държави по отношение на COVID-19; припомня, че принципът на равно третиране не се ограничава до трансграничните и сезонните работници само в някои основни сектори и професии, а важи за всички работници, на които им се налага да прекосяват вътрешните граници, предвид факта, че въпросните сектори са отворени и за местни работници в държавата членка, където лицата упражняват трудовата дейност; призовава държавите членки, които все още не са направили това, да премахнат възможно най-бързо всички ограничения за пътуване, както и дискриминационните мерки за ограничаване на движението и налагане на карантина за трансграничните и сезонните работници, с цел да се избегне недостиг на работна ръка в някои важни сектори и да се защитят интересите на работниците, като същевременно се гарантира тяхното здраве и безопасност;

2. призовава Комисията и държавите членки да приложат мерки, за да гарантират, че за трансграничните и сезонните работници, както и за трансграничните предприемачи и самостоятелно заетите лица се осигурява подходяща защита от COVID-19 и от последиците, свързани с болестта, включително и лесен достъп до тестване, както и че те са информирани, на разбираем за тях език, за рисковете и предпазните мерки за безопасност, които трябва да се предприемат; освен това призовава да се вземат мерки, за да се гарантира защитата на здравето и безопасността на работниците при пътуването им до съответното работно място, както и че им се осигуряват прилични жилищни условия, като се гарантира социална дистанция на работното място, когато то е различно от тяхното място на пребиваване, и че при вземането на евентуални решения за репатриране, това не е за сметка на работниците; подчертава, че трябва да се спазва съществуващото законодателство относно достъпа до социални права, включително и трансфера на тези права; подчертава, че трансграничните и сезонните работници не трябва да бъдат пренебрегвани поради факта, че като граждани на ЕС са упражнили правото си на свободно движение;

3. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят дейността на социалните партньори и организациите на гражданското общество, които работят активно в тази област, с цел да се гарантира осигуряването на подходящ и бърз достъп до публични услуги, подкрепа от синдикалните организации, прилично жилищно настаняване, лични предпазни средства, храна и здравни услуги за всички работници, които са останали блокирани в съответната държава в резултат на кризата или поради други причини; приветства ангажимента на социалните партньори за разрешаването на специфични за отделните сектори въпроси във връзка с мобилността и правата на трансграничните и сезонните работници;

4. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, в контекста на COVID-19, че сезонните работници от трети държави се третират по същия начин, както гражданите на ЕС, както е посочено в Директива 2014/36/ЕС, като припомня, че тези работници имат същите трудови и социални права като гражданите на ЕС;

5. призовава Комисията и държавите членки да гарантират незабавно правилното прилагане и изпълнение на приложимото законодателство на ЕС относно правата на трансграничните и сезонните работници, по-специално по отношение на правото на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място, включително чрез координирани съвместни инспекции по труда на национално и трансгранично равнище; настоява, че трябва да се предприемат ясни мерки, за да се гарантира, че преди заминаването си работниците са добре запознати със своите договори, както и със съответните си права и задължения, и че разполагат с пълна информация и безпрепятствен достъп до тези договори, права и задължения, както и че тези договори се предоставят на службите за защита на труда, отговарящи за респективната сфера на заетост; призовава държавите членки да подобрят капацитета на инспекциите по труда и да отдадат приоритет на секторите, в които работниците са изложени на риск;

6. призовава Комисията да наблюдава изпълнението на своите насоки относно свободното движение на работниците по време на епидемичния взрив от COVID-19, и по-специално да публикува нови, специални насоки за трансграничните и сезонните работници, трансграничните предприемачи и самостоятелно заетите лица, работодателите и държавите членки в контекста на COVID-19, по-конкретно по отношение на упражняването на правото на свободно и справедливо движение, осигуряването на прилични жилищни условия, приложимите условия на труд и заетост, както и изискванията за здраве и безопасност, включително и необходимостта от гарантиране на социална дистанция между работниците при транспорта, при жилищното настаняване и на работното място, защита и координация на системите за социална сигурност, достъп и обезпечаване на здравни грижи, предоставяне на информация за работниците на разбираем за тях език, като например писмени инструкции и табели с указания на работното място, както и обмен на най-добри практики по тези въпроси; подчертава, че социалните партньори трябва да участват пълноценно в изготвянето на тези насоки;

7. призовава държавите членки да осигурят качествено жилищно настаняване за трансграничните и сезонните работници, чийто наем не следва да бъде включван в тяхното възнаграждение, и да гарантират прилични жилищни условия, неприкосновеност на личния живот на наемателите и писмени договори за наем, чието изпълнение да бъде контролирано от инспекциите по труда, и да въведат стандарти в това отношение;

8. призовава Комисията да гарантира приоритетно, че Европейският орган по труда (ЕОТ) функционира пълноценно и че работи за предоставяне на съответна информация относно правата и задълженията на лицата в положение на трансгранична трудова мобилност, включително чрез общ уебсайт за целия ЕС, който да служи като портал за достъп до информационни източници и услуги на равнището на ЕС и на национално равнище; посочва липсата на хармонизиран процес за сигнализиране на злоупотреби и проблеми; следователно призовава ЕОТ, в сътрудничество със съответните органи на държавите членки, да създаде европейски механизъм, за да могат трансграничните работници да сигнализират анонимно за злоупотреби, и да приложи член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1149, с цел провеждане на съвместни или съгласувани проверки при сигнали за евентуални злоупотреби;

9. призовава Комисията да предложи дългосрочни решения за справяне с неправомерните практики на подизпълнителите и за защита на сезонните и трансграничните работници, наемани по веригата за подизпълнение и доставки;

Насърчаване на справедлива мобилност и укрепване на вътрешния пазар

10. приканва държавите членки и Комисията да се подготвят за евентуални бъдещи вълни от COVID-19 и отново призовава за координация на националните гранични мерки и за разработване на мерки за безопасност на мобилните работници, включително и безопасно настаняване; отбелязва, че трябва да се въведат мерки за непрекъсната мобилност чрез създаването и поддържането на „зелени коридори“, обезпечени с мерки за безопасност, и да се осигурят утвърдени и оповестени условия за пътуване; подчертава в тази връзка ключовата роля на регионалните и местните органи и на съществуващите трансгранични институции, включително за поддържане и редовно актуализиране на регистрите за всички трансгранични и сезонни работници, регистрирани в общините по местоживеене; подчертава, че ръководните принципи за прилагане на мерките за управление на кризата и за възстановяване следва да бъдат насочени към защита на здравето и безопасността на всички работници, както и към прилагане и упражняване на ефективен контрол по отношение на съответните условия на труд, като се признава особено уязвимото положение на трансграничните и мобилните работници по време на епидемията от COVID-19 и след това;

11. припомня, че е важно и необходимо да се поддържа добро сътрудничество със съответните трети държави, в които работят голям брой трансгранични работници, като например държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария и Обединеното кралство;

12. подчертава необходимостта от добро сътрудничество между държавите членки във връзка със събирането на данни за трансграничните и сезонните работници с цел преодоляване на пропуските в националните практики, подобряване на достъпа до наличната информация и създаване на предвидим и достъпен вътрешен пазар на труда; призовава ЕОТ да играе активна роля при събирането и координирането на данните с цел извършване на анализ на трудовата мобилност и оценки на риска, в съответствие с неговите задачи, определени в учредителния му регламент;

13. счита, че за да се защитят трансграничните и сезонните работници, работодателите също се нуждаят от ясни правила и правна яснота; приканва държавите членки да събират и да актуализират информацията относно всички тези правила, включително и правилата, свързани с COVID-19 и ограниченията по отношение на пътуванията, на уебсайтовете на съответните им национални институции; приканва Комисията да проучи възможностите за създаване на портал или мобилно приложение, което да систематизира данните от държавите членки, за да може на европейските граждани да се предоставя точна информация в реално време за ограниченията за пътуване, допълнена с различни варианти за пътуване и с указания за пътищата, които могат да се ползват в случай на повторно частично или пълно въвеждане на извънредни мерки;

14. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че трансграничните работници, и по-специално пограничните работници и самостоятелно заетите лица, засегнати от кризата, включително и тези, които работят от разстояние от тяхната държава на пребиваване, имат достъп до съответните схеми за социална сигурност, трудови права и данъчни режими, както и сигурност по отношение на компетентния орган, отговарящ за тези въпроси, че могат да се възползват от схеми за работа с намалено работно време при същите условия като другите служители и че не са засегнати неблагоприятно от респективните данъчни или социалноосигурителни права поради продължителността на техния престой в държавата членка на пребиваване, в резултат на пандемията; изисква периодът, през който съответното лице е работило от разстояние в чужбина, да се разглежда по същия начин, както ако лицето беше пребивавало в държавата, в която е обичайното му място на работа;

Устойчивост, използване на цифровите технологии и гарантиране на прозрачност

15. призовава Комисията да извърши спешно проучване за общото положение във връзка със заетостта и здравословните и безопасни условия на труд на трансграничните и сезонните работници, включително и ролята на агенциите за временна заетост, агенциите за набиране на персонал, както и другите посредници и подизпълнители, с цел да се установят пропуските в защитата и евентуалната необходимост от преразглеждане на съществуващата правна уредба, като например законодателната рамка за здравословните и безопасни условия на труд, Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници и Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост, както и мерките във връзка с пандемията; подчертава, че извлечените поуки са валидни не само за кризата с COVID-19, а следва да водят до подобряване на разработването на политики въз основата на факти, с цел премахване на недостатъци в законодателството на ЕС и в националните законодателства по време на кризи и в нормални периоди;

16. подчертава, че държавите членки са длъжни да гарантират, че техните системи за социална сигурност са стабилни, надеждни и устойчиви на кризи, както и че ЕС осигурява общи правила за защита на правата на социална сигурност при придвижване в рамките на Европа; призовава настоящите и бъдещите председателства на Съвета и държавите членки да се ангажират, заедно с Парламента, за постигане на бързо и балансирано споразумение относно предложеното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 относно координацията на системите за социална сигурност, за да се осигурят осъвременени и целесъобразни правила, които да насърчават справедливата мобилност и социалната закрила на всички граждани на ЕС, като същевременно се провежда ефективна борба срещу социалните измами и злоупотребите със социалните права на мобилните работници; във връзка с това призовава държавите членки да приложат незабавно всички компоненти на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI), за да се гарантира по-ефективно сътрудничество между институциите за социална сигурност и по-бърза и цифровизирана обработка на отделните случаи, в полза на лицата в трансгранични ситуации;

17. призовава Комисията да актуализира своите уебсайтове с оглед на COVID-19 и да ги популяризира съответно, като предлага информация относно правата на работниците и относно респективното национално законодателство за трансграничните и сезонните работници, както и подробна информация относно националните и регионалните органи за закрила на труда, и да изготви, в сътрудничество с държавите членки, достъпни информационни кампании за повишаване на осведомеността, насочени към трансграничните и сезонните работници, с участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество, с цел допълнително разпространение на информацията;

18. отново изтъква значението на гарантирането на подходяща защита в държавите членки за лицата, сигнализиращи за нередности, включително за трансграничните и сезонните работници; насърчава държавите членки да надхвърлят минималните изисквания, определени в Директива 2019/1937, за всички работници, независимо от техния статут, и да проучат начините за прилагане на националното законодателство за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, за трансграничните или сезонните работници, които сигнализират за злоупотреби; подчертава, че в трудовите договори трябва да се включат по прозрачен начин наличните възможности за сигнализиране за злоупотреби и за получаване на подкрепа, без страх от репресии; подчертава, че за тези работници трябва да се осигури достъп до профсъюзите и до организациите на гражданското общество, включително и в приемащата държава;

19. счита, че създаването на цифрова и динамична система за идентификация и обмен на данни между държавите членки би могло да спомогне за улесняване на борбата срещу злоупотребите и проблемите с правата и недекларирания труд на трансграничните и сезонните работници, както и да допринесе за определяне на обхвата на отговорната система за социална сигурност; в тази връзка призовава Комисията да изготви изчерпателна оценка на въздействието във връзка с въвеждането на цифров европейски социалноосигурителен номер, с оглед на представянето на предложение;

20. призовава държавите членки да транспонират преразгледаната Директива относно командироването на работници по правилен, своевременен и амбициозен начин, като гарантират напълно равно третиране и защита на командированите работници, по-специално с оглед на изпълнение на задължението по член 3, параграф 7 от директивата, съгласно което работодателят следва да плати на командированите работници надбавки във връзка с възстановяването на реално извършени разходи по командировката, като например пътни разноски, разходи за храна и разходи настаняване, в съответствие с националното законодателство и/или практики, приложими към трудовото правоотношение;

21. посочва, че е необходимо Комисията, заедно с държавите членки, да реши въпроса за липсата на ясни разпоредби за създаването на агенции за временна заетост и агенции за наемане на работа, които предлагат работа на трансгранични и сезонни работници в ЕС; припомня съществуващите добри практики, съгласно които специалните административни органи трябва да издадат за тези дружества ясни лицензи, доказващи тяхната прозрачност;

22. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че в стратегията „От фермата до трапезата“ и при предстоящото преразглеждане на общата селскостопанска политика се вземат предвид селскостопанските работници в Европа, включително сезонните работници, работниците мигранти и другите мобилни работници;

23. призовава Комисията и държавите членки, по целесъобразност, да се борят срещу лошия имидж на сезонните и трансграничните работници; отбелязва, че държавите членки на произход имат задължението да предоставят на своите граждани, наети като сезонни и трансгранични работници, достъп до подходяща информация относно трудовата и социалната закрила, подкрепата в случай на трудови злополуки, както и помощ за репатриране и реинтеграция, като същевременно гарантират, че правата на тези работници се зачитат от агенциите за набиране на персонал, от подизпълнителите и от другите посредници, извършващи дейност на тяхната територия;

°

° °

24 възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Европейския съвет и на Комисията.

Последно осъвременяване: 16 юни 2020 г.
Правна информация - Политика за поверителност