Процедура : 2020/2649(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0177/2020

Внесени текстове :

B9-0177/2020

Разисквания :

PV 17/06/2020 - 30
CRE 17/06/2020 - 30

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0169

<Date>{10/06/2020}10.6.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0177/2020</NoDocSe>
PDF 197kWORD 55k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно транспорта и туризма</Titre>

<DocRef>(2020/2649(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Анна Депарне-Груненберг, Тили Метц</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0166/2020

B9‑0177/2020

Резолюция на Европейския парламент относно транспорта и туризма

(2020/2649(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че туризмът е междусекторна икономическа дейност с широко въздействие върху много различни сектори, устойчивото развитие, заетостта, социалното развитие и устойчивата икономика;

Б. като има предвид, че секторът на туризма осигурява заетост на 22,6 милиона души (11,2% от общата заетост в ЕС) и че през 2019 г. е допринесъл с 9,5% за БВП на ЕС, както и че спомага за балансиране на регионалните неравенства и често има положително въздействие върху регионалното развитие;

В. като има предвид, че туризмът включва сложна верига за създаване на стойност от много заинтересовани страни, която има пряка връзка с дейностите, свързани с превоза на пътници;

Г. като има предвид, че туризмът, и особено свръхтуризмът, също оказва отрицателно въздействие върху изменението на климата, очаква се да допринесе с 8% от емисиите на CO2 и оказва отрицателни отражения върху околната среда и икономиката, като например увеличаване на замърсяването, загуба на биологично разнообразие, задръствания, разходи за поддръжка на инфраструктурата и повишаване на цените, както е документирано в проучването на комисията TRAN, озаглавено „Свръхтуризъм: въздействие и възможни отговори на политиките“[1];

Д. като има предвид, че от всички основни икономически сектори секторите на транспорта и туризма са най-тежко засегнати от COVID-19;

Е. като има предвид, че с приемането на съобщението, озаглавено „Туризъм и транспорт през 2020 г. и след това“, и на пакета за туризма и транспорта от 13 май 2020 г. Комисията предприе първата необходима стъпка за подкрепа на възстановяването на нашите ценни сектори на транспорта и туризма от епидемията от COVID-19, като изтъкна необходимостта възстановяването да се използва интелигентно, за да се развие по-стабилна устойчивост в сектора;

Ж. като има предвид, че измина много време, откакто през юни 2010 г. Комисията прие съобщението „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“, в което се определя нова стратегия и план за действие за туризма в ЕС, включително необходимостта от неговото прилагане;

З. като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. ЕС има подпомагаща компетентност, чиято цел е координиране и допълване на действията в тази област от страна на държавите членки[2];

Планове за възстановяване на европейския туризъм и транспорт след епидемията от COVID-19

1. счита, че е необходимо бързо краткосрочно подпомагане на секторите на транспорта и туризма, за да се гарантира тяхното оцеляване, а прилагането на мерки, които дават на туристите увереност да пътуват отново до Европа и в рамките на Европа и осигуряват възстановяване, включващо стабилна устойчивост като изискване за всяка транспортна и туристическа дейност, е наложително за дългосрочното развитие на сектора; подчертава, че настоящата криза представлява също така историческа възможност за модернизиране на туризма в ЕС и за повишаване на неговата устойчивост, като отправна точка е да се счита, че той е отделна индустриална екосистема с необходимост да рационализира инициативите за устойчивост, екологичните стандарти, възможностите за транспорт, устойчивите инвестиционни цели, потребностите от технологични иновации и устойчивите показатели за изпълнение, които следва да вземат предвид по-добри екологични и социални стандарти, като например качеството на създадените работни места и качеството на живот на местните жители;

2. приветства съобщението, озаглавено „COVID-19 – Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на граничния контрол по вътрешните граници“, прието от Комисията като част от пакета, и предложението за поетапен и координиран подход с цел връщане към неограниченото свободно движение на хора; призовава ЕС да подкрепи „възобновяването на туризма“ с препоръка да се постави акцент върху „устойчивия туризъм“ и да се създадат надеждно сертифицирани предприятия и дестинации с водеща позиция в областта на екологосъобразните, социално отговорни и икономически разумни пътувания и туризъм;

3. потвърждава значението на принципа на недискриминацията при постепенното премахване на националните и трансграничните ограничения, както и на взаимното признаване на договорените мерки на равнище ЕС, и подчертава първостепенното значение на избягването на двустранните споразумения между отделни държави членки (така наречените туристически коридори), за да се запази целостта на единния пазар и свободата на движение; подчертава, че прилагането на противоепидемични мерки, както и тяхното облекчаване, в нито един момент не трябва да водят до намаляване на високите равнища на стандарти за безопасност на ЕС и трябва да вземат под внимание научно обосновани съвети, които също да възстановят доверието и да улеснят безопасното отваряне на туристическия сектор след ограничителните мерки; настоятелно призовава Комисията да предотврати прилагането на всякакви дискриминационни и неепидемиологични мерки от страна на държавите членки, които само уронват целостта на Шенгенското пространство;

4. призовава за установяване на единни критерии за оценка в целия Съюз и счита, че е необходимо да се популяризират стандартите на ЕС, които сертифицират и отличават териториите, които представят безопасни и устойчиви оферти на посетителите и които доказват, че отговарят както на епидемиологични, така и на екологично устойчиви условия;

5. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „COVID-19: Насоки относно постепенното възстановяване на транспортните услуги и свързаността – COVID-19“, както и насоките, основани на рамка от принципи и общ инструментариум, които ще помогнат за подновяване на всички видове безопасни и устойчиви транспортни услуги в целия ЕС чрез предприемане на координирани, недискриминационни и пропорционални мерки;

6. призовава Комисията и държавите членки да постигнат споразумение за временни, пропорционални и недискриминиращи мерки, които да са ясно свързани с епидемията от COVID-19, но да не изискват карантина, да са базирани на научни доказателства и надеждна оценка на риска, следвайки международните стандарти, определени от надеждни източници, като например Световната здравна организация (СЗО) или Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC);

7. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „COVID-19: „Насоки на ЕС за постепенно възoбновяване на туристическите услуги и за санитарни протоколи в обектите в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – COVID-19“, и настоятелно призовава държавите членки да споделят тези насоки с компетентните органи на регионално и местно равнище; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да подкрепят финансово сектора на пътуванията и туризма при изпълнението на тези мерки в пълно сътрудничество с туристическата и пътническа индустрия, като по-конкретно се придържат към амбициите на Европейския зелен пакт;

8. призовава Комисията да обмисли създаването на схема на ЕС за сертифициране на безопасността за туристическите и пътническите обекти и оператори, в сътрудничество с публичните органи на държавите членки, заинтересованите страни в областта на туризма и международните организации, с цел да се улесни прилагането на специфични изисквания въз основа на насоките на ЕС и повишаване на доверието и безопасността за пътуващите, които посещават нашите държави членки;

9. призовава Комисията да настоява за доброволния характер на ваучерите, издадени във връзка с COVID-19, и за необходимостта от задължение дружествата да възстановяват разходите на пътниците и посетителите, както е предвидено понастоящем от правото на ЕС, с цел да се предотврати поредно разпокъсано прилагане, което да доведе до различно третиране на потребителите и до нарушаване на конкуренцията на пазара на транспорта и туризма; освен това настоятелно призовава Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира правилно изпълнение и еднакво прилагане на правото на ЕС, и да насърчава използването на хармонизирани правила за доброволни ваучери;

10. призовава Комисията, публичните органи на държавите членки и заинтересованите страни да си сътрудничат с цел създаване във възможно най-кратък срок на подходящи и общи планове за готовност за евентуална втора вълна заразявания с COVID-19, като се обърне внимание на мерките за превенция и контрол на инфекциите в сектора на пътуванията и туризма;

11. призовава Комисията да стартира специална комуникационна кампания на ЕС относно пътуванията и туризма, насочена към насърчаване на пътувания в рамките на ЕС, възстановяване на доверието на гражданите в пътуването и туризма по време на COVID-19, образоване на туристите относно съществуващите мерки в областта на здравето и безопасността и осигуряване на солидното прилагане на критериите за устойчивост, гарантиращи развитието на устойчиви, отговорни и достъпни туристически дестинации, както и на местен туризъм;

Засилена солидарност и координация в сектора на туризма в ЕС

12. подчертава значението на преминаването към истинска европейска политика в областта на туризма, което значително ще допринесе за повишаване на устойчивостта на Съюза в този сектор, за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и за създаване на възможности за допълнителни устойчиви инвестиции и иновации с цел насърчаване на екологичния преход на сектора, както и за създаване и подкрепа на местни и справедливи работни места;

13. приветства предложението на Комисията за организиране на европейска среща на високо равнище относно туризма с участието на институциите на ЕС, промишлеността, региони, градове и заинтересовани страни, с цел да се обмисли бъдещият европейски туристически сектор, и подкрепя разработването на пътна карта за 2050 г. за устойчива, иновативна и издръжлива европейска екосистема в областта на туризма („Европейска програма за туризъм за 2050 г.“), по-специално относно подкрепата за биологичното разнообразие и защитата на ландшафта;

14. приветства инициативата на Комисията за предоставяне на гъвкавост съгласно правилата за държавната помощ; при все това настоява за необходимостта от социални и екологични стандарти, както и от ясни и специфични секторни насоки за транспорта и туризма, за да се даде възможност за ефективна координация между всички държави членки и да се гарантира, че националните схеми за компенсация се използват по еднакъв начин и се въвеждат за ограничена продължителност, своевременно и пропорционално, с цел справяне със загубите, причинени от епидемията от COVID-19, без неправомерно нарушаване на конкуренцията;

15. приветства предложението за план на ЕС за възстановяване, представено от Комисията на 27 май 2020 г., което включва подсилен дългосрочен бюджет на ЕС (МФР 2021 – 2027 г.) и нов инструмент за възстановяване на стойност 750 милиарда евро, който следва да бъде обвързан със спазването на екологичните и социалните стандарти;

16. призовава Комисията да отдаде необходимото значение на туристическия сектор в пакета за възстановяване и да издаде насоки, за да се гарантира бърз и справедлив достъп до финансиране по текущи и предстоящи програми;

17. повтаря своя призив за създаването на специален бюджетен ред за устойчив туризъм в следващата многогодишна финансова рамка (МФР 2021 – 2027 г.) и посочва, че не съществува конкретен и целенасочен финансов инструмент, който да спомогне в сектора за повишаване на благоденствието и борбата с изменението на климата;

18. призовава Комисията и държавите членки спешно да подкрепят предприятията, и особено МСП, в управлението на техните проблеми с ликвидността, запазването на работните места и услугите и намаляването на екологичното отражение на туризма; във връзка с това приветства новата инициатива SURE на Комисията, чиято цел е да се покрият разходите на националните краткосрочни схеми за работа, като се даде възможност на дружествата да запазят работни места и да поддържат резерви от парични средства;

19. призовава за хоризонтална европейска стратегия за възстановяване на МСП, която да ги подкрепи с разходите за достъп до финансиране и чрез насърчаване на инвестициите в стратегически вериги за създаване на стойност в съответствие със Зеления пакт; припомня необходимостта от извършване на необходимите корекции, за да се спазят новите мерки за опазване на здравето и безопасността, като се осигурят значителни инвестиции, за да се гарантира безопасност на потребителите и спазване на социалното дистанциране, както и други подходящи предпазни мерки;

20. подчертава значението на засиленото сътрудничество между органите на ЕС, националните, регионалните и местните органи и всички заинтересовани страни с оглед на решаването на междусекторните въпроси, свързани с туризма; във връзка с това призовава Комисията да създаде стратегия на ЕС за устойчив туризъм, която да включва ясен план за действие с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, включващ целите на ООН за устойчивост, с предложението държавите членки да определят ясни стратегически и оперативни цели, ориентирани към резултатите, които да дават приоритет на екологичната устойчивост и качеството на живот и благосъстоянието в местните общности;

21. призовава Комисията да издаде насоки въз основа на най-добрите практики в туристическия сектор в случай както на криза при пандемия, така и на екологична криза, да гарантира подходяща финансова подкрепа и да улесни разработването и координацията на подходящи онлайн платформи, където заинтересованите страни могат да обменят най-добри практики и да споделят информация;

Към насочен към бъдещето, устойчив туристически сектор в ЕС:

22. подчертава, че туристическият сектор е силно зависим от транспортния сектор и че следователно подобряването на достъпността и свързаността преди всичко на устойчивия транспорт, като същевременно се поддържа най-високо равнище на безопасност във всички транспортни сектори (включително ходенето и колоезденето), със сигурност ще окаже значително въздействие върху укрепването на туристическия сектор в ЕС; подчертава във връзка с това, че в контекста на обявяването на 2021 г. за Европейска година на железопътните превози и необходимостта от намаляване на емисиите от транспорта Комисията следва да насърчава използването на нощни влакове като устойчив алтернативен начин на пътуване;

23. настоява, че секторът на туризма трябва да изиграе своята роля за намаляване на потреблението на изкопаеми горива и за посрещане на амбициите на Европейския зелен пакт, или още по-добре да се стреми към 65% намаление на парниковите газове най-късно до 2030 г. и да се превърне в неутрален по отношение на климата до 2040 г.;

24. подчертава необходимостта от насърчаване на устойчиви начини за пътуване, като например предоставянето на по-голяма подкрепа за туристическата велосипедна инфраструктура и нощните влакове; подчертава икономическите и екологичните ползи, които устойчивите видове транспорт, като например колоезденето, могат да имат за туризма, и призовава Комисията да насърчава и да инвестира в инфраструктура за велосипедисти, за да се улесни този вид туризъм; отбелязва, че нискобюджетното пътуване със самолет, което е възможно благодарение на по-ниски социални и екологични стандарти, може да насърчават туризма за краткосрочно пребиваване, което увеличава въглеродния отпечатък на туризма;

25. подчертава необходимостта всички държави членки да разполагат с мрежа от развита, модерна, безопасна и устойчива инфраструктура, за да се улесни пътуването в целия ЕС, и периферните държави членки да станат по-достъпни за вътрешноевропейски и международен туризъм; поради това призовава Комисията да подкрепи възстановяването на изоставените или излезлите от употреба регионални трансгранични железопътни връзки[3], да продължи да извършва проверки за пригодност на съществуващата инфраструктурна мрежа и да предложи незабавни допълнителни мерки за най-слабо развитите и отдалечените райони, които често имат най-слабо развити мрежи и се нуждаят от специално внимание; посочва, че макар граничните региони в ЕС да съставляват 40% от територията на ЕС и една трета от населението[4], те са изправени пред двойно по-трудна ситуация, тъй като често са в селски райони по своя характер и в периферията, въпреки че могат да бъдат сред най-привлекателните дестинации за туристите; призовава държавите членки да гарантират, че е налице подходящо планиране за завършване на цялата основна и всеобхватна мрежа на TEN-T съответно до 2030 г. и 2050 г., като посочват графика и наличието на бюджетни средства и дали са необходими промени, за да се гарантира спазването на принципа на „ненанасяне на вреда“, като се обърне специално внимание на трансграничните участъци, особено в държавите членки, които не напредват в тези области; подчертава, че такава проверка за пригодност трябва също така да оценява дали тези проекти спазват принципа на „ненанасяне на вреда“, който Комисията е поставила в основата на своя пакет от мерки за възстановяване[5], и ако това не е така, следва да бъдат предложени подходящи промени;

26. призовава Комисията да запази своята рамка за мониторинг, включваща междинни цели, както и своята стратегия „Използваш или губиш“ за оценка на постигнатия от държавите членки напредък, да следва систематичен и единен подход с фиксирани крайни срокове за държавите членки, които да предоставят обратна информация за завършените сегменти, и да предприеме подходящи мерки при преразглеждането на Регламента за TEN-T, за да се подобри дългосрочното планиране на поддръжката от страна на държавите членки;

27. призовава Комисията да проучи осъществимостта и потенциалните ползи от механизъм за управление на кризи за туристическия сектор в ЕС, за да се отговори адекватно и бързо на бъдещи вирусни епидемии и пандемии; подчертава, че е важно да се включат решения за финансиране при краткосрочен недостиг на финансови средства, както и да се задейства прилагането на средносрочни и дългосрочни рамки и стратегии;

28. припомня значението на по-нататъшното развитие на капацитета за подкрепа и допълване на действията на държавите членки по време на криза с цел защита на работниците, подпомагане на дружествата и гарантиране на това, че се спазват правата на пътниците и че безопасността на пътниците е в сърцевината на мерките; подчертава освен това необходимостта да се работи в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, с цел да се обърне внимание на всички особености и аспекти на съответните сектори на транспорта и туризма;

29. посочва, че е важно да има общ подход на ЕС за защита и подобряване на комуникационната стратегия спрямо гражданите, който също да подчертава екологичния залог и устойчивите алтернативи; подчертава освен това координиращата роля на ЕС за сектора на туризма, която следва да бъде подобрена чрез предприемане на действия с добавена стойност за ЕС и допълнително улесняване на обмена на най-добри практики между държавите членки; призовава за намаляване на административната и фискалната тежест, подкрепа за създаването на предприятия и насърчаване на достъпността за всички, включително хората с увреждания, трансграничните продажби и предоставяне на услуги;

30. счита, че появата на нови технологии и по-нататъшната цифровизация биха увеличили значително привлекателността на сектора на пътуванията и туризма, както и че удобните за потребителите платформи и новите бизнес модели биха засилили потенциала на сектора; поради това счита, че редовното обучение и преквалификацията на съществуващата работна сила в сектора изглеждат от първостепенно значение, като се обръща специално внимание на устойчивостта, цифровите умения и иновативните технологии;

31. посочва, че е важно да се насърчава устойчивият туризъм, който допринася за създаването на работни места, опазването и възстановяването на природните екосистеми, растежа и конкурентоспособността, въз основа на нови бизнес модели, които „скъсват“ със свръхтуризма и неговото разрушително влияние; призовава Комисията да улесни достъпа до финансиране от ЕС за заинтересованите страни в областта на туризма, които участват в разработването на новаторски, интелигентни и устойчиви висококачествени туристически продукти и услуги, и да продължи да допринася за достъпността за всички (включително за хората с увреждания), устойчивостта, отпадането на сезонния характер на туризма и географското разпределение на туристическите потоци; счита, че трябва да се осигури подкрепа и координация на равнището на Съюза за подобряване на администрирането на туризма на национално, регионално и местно равнище, наред с другото чрез въвеждане на сертифициране на устойчивостта в туризма[6]; счита също така, че финансовите потоци следва да бъдат спрени за уронващите туристически сектори, които прилагат неустойчиви практики, като например максикруизните кораби, или застрашават силно чувствителни в екологично отношение райони;

32. посочва по отношение на етикетирането за устойчив туризъм, че е жизненоважно да се насърчават инициативи на местно равнище, като кампании за насърчаване на етикетирането на качеството и устойчивостта, както и достъпност и подкрепа за предприятията при получаването на сертифициране; призовава Комисията да подкрепя този вид кампании; призовава също така институциите на ЕС да изискват договарянето на сертифицирани туристически предприятия в областта на обществените поръчки и финансирането на проекти на ЕС;

33. подчертава значението на туризма за някои държави и географски райони в ЕС, които често са най-засегнати от изменението на климата, но където свързаните с туризма услуги често са жизненоважен фактор в сферата на заетостта и са един от главните източници на доходи за местното население; призовава Комисията да изготви специфични мерки при възстановяването на свободата на движение и транспортните връзки между най-отдалечените територии и острови и континенталната част на ЕС; посочва, че специалните коридори за връзка и допълнителната  финансова и административна подкрепа са изключително важни за тези региони; подчертава, че е важно да се постави акцент върху крайбрежния и морския туризъм в стратегията и инициативите на ЕС в областта на туризма, включително възможности за финансиране и инструменти за популяризиране и комуникация, както и да се укрепи функционирането на съответните пазари чрез специално разработени политики в сътрудничество с местните заинтересовани страни и органи в съответните дестинации;

34. припомня, че културният туризъм има дял 40% от целия европейски туризъм, и поради това призовава Комисията да предложи държавите членки да определят ясни стратегически и оперативни, ориентирани към устойчивостта и резултатите цели в следващия работен план за културата, както и да подобри настоящата стратегическа рамка за културата; подчертава, че инвестициите в културни обекти следва да се разглеждат и третират като ресурс за подобряване на кръговата икономика, въз основа на природното и културното наследство и полезните взаимодействия с местните занаяти, селско стопанство и др., без да се забравя вътрешно присъщата им стойност като част от нашето културно наследство, което трябва да бъде защитено, особено от изменението на климата и свръхтуризма;

35. подчертава ползите от селския и агроекологичния туризъм, както и от добре управлявания туризъм в защитените зони, и призовава Комисията да продължи да насърчава и подкрепя инициативи, които биха генерирали допълнителни източници на приходи за селските райони и възможности за работа, биха предотвратили обезлюдяването и биха увеличили социалните ползи; подчертава ролята, която може да играе Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), особено програмата LEADER, за подкрепа на инициативи за местен и селски туризъм, и призовава тази програма да бъде адекватно финансирана за програмния период 2021 – 2027 г.;

36. изтъква значението на здравния туризъм, включващ медицински, балнеоложки и свързан с общото благоденствие туризъм; призовава Комисията да насърчава, когато е целесъобразно, европейската здравна профилактика, балнеологията, устойчивия и планинския медицински туризъм; подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции за подобряване на инфраструктурата за устойчив туризъм и значението на повишената видимост на европейските курорти за балнеоложки и свързан с общото благоденствие туризъм; призовава Комисията да предвиди допълнително научно обосновани възможности за финансиране, тъй като медицинският туризъм може да допринесе за намаляване на разходите за здравеопазване чрез превантивни мерки и да намали потреблението на фармацевтични продукти, както и допълнително да подобри устойчивостта и качеството на работната сила;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Комисията, на председателя на Европейския съвет и на ротационното председателство на Съвета.

 

[1] https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/629184/IPOL_STU(2018)629184_EN.pdf

[2] Член 195, параграф 1 от ДФЕС – „Съюзът допълва действията на държавите членки в сектора на туризма, по-специално чрез насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза в този сектор“

[3] Доклад на ГД REGIO „Цялостен анализ на съществуващите трансгранични железопътни връзки и липсващи връзки по вътрешните граници на ЕС“

(Източник: https://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/news/2018/06/06-06-2018-report-comprehensive-analysis-of-the-existing-cross-border-rail-transport-connections-and-missing-links-on-the-internal-eu-borders)

[5] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-europe-moment-repair-prepare-next-generation.pdf

Последно осъвременяване: 17 юни 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност