ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно хуманитарното положение във Венесуела и миграционната и бежанската криза
6.7.2020 - (2019/2952(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Анна Елжбета Фотига
от името на групата ECR
B9‑0214/2020
Резолюция на Европейския парламент относно хуманитарното положение във Венесуела и миграционната и бежанската криза
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно положението във Венесуела,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 16 юни 2020 г. относно решението на Върховния съд на Венесуела (TSJ) от 10 юни 2020 г. относно кандидатите за ректори на Избирателния съвет (CNE), решението на TSJ от 12 юни за назначаване на ректорите и решението от 15 юни за временно отстраняване на действащия управителен съвет на политическата партия „Acción Democrática“,
– като взе предвид глобалната пандемия от COVID-19,
– като взе предвид изявлението от 5 януари 2020 г. на Генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) относно положението във Венесуела,
– като взе предвид изявлението от 21 декември 2019 г. на новоназначения ЗП/ВП Жозеп Борел,
– като взе предвид декларацията от 9 януари 2020 г. на ЗП/ВП от името на ЕС относно последните събития в Националното събрание,
– като взе предвид решението на Съвета от 11 ноември 2019 г. за удължаване на санкциите срещу Венесуела с една година, прието с оглед на настоящата политическа, икономическа, социална и хуманитарна криза във Венесуела, включително продължаващите действия, които подкопават демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека,
– като взе предвид решението на Съвета от 27 септември 2019 г., с което ЕС добави към списъка на лицата, подлежащи на санкции, седем членове на силите за сигурност и разузнавателните служби на Венесуела, участвали в изтезания и други сериозни нарушения на правата на човека,
– като взе предвид доклада относно Венесуела на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) от 4 юли 2019 г. и устното актуализиране, направено по повод на 42-рата сесия на Съвета по правата на човека, проведено в Женева на 9 септември 2019 г.,
– като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от 18 юни 2019 г., в което ЕС подчертава дълбоката си загриженост относно влошаването на политическото и хуманитарното положение във Венесуела,
– като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от 4 април 2019 г. относно решението, взето от непризнатото Национално събрание за оттегляне на парламентарния имунитет на Хуан Гуайдо,
– като взе предвид изявленията на ЗП/ВП от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г., 24 февруари 2019 г. и 28 март 2019 г. относно Венесуела,
– като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от 2 март 2019 г., в което ЕС настоятелно заявява, че всяка мярка, която би могла да застраши свободата, сигурността или личната неприкосновеност на Хуан Гуайдо, ще представлява ескалация на напрежението и би провокирала категорично осъждане от страна на международната общност,
– като взе предвид международната донорска конференция за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти от 26 май 2020 г.,
– като взе предвид решението на Международната контактна група да отхвърли като нелегитимно назначаването на новия състав на Националния избирателен съвет (CNE) от Върховния съд на Венесуела (TSJ),
– като взе предвид решението на Върховния съд на Венесуела (TSJ) от 16 юни 2020 г.,
– като взе предвид отвореното писмо от Хуан Гуайдо до Хосе Луис Родригес Сапатеро, бивш министър-председател на Испания, в което го упреква и го обвинява, че „легитимира капаните на диктатора с цел прикриване на един истински фарс, предвиден за декември“,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/898 на Съвета от 29 юни 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела,
– като взе предвид ратификацията на Римския статут от страна на Венесуела на 7 юни 2000 г.,
– като взе предвид Конституцията на Боливарска република Венесуела,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Венесуела се намира в дълбока икономическа криза от години, като хиперинфлацията е един от основните проблеми; като има предвид, че през последните няколко месеца във Венесуела се наблюдават ескалация на насилието и тежки нарушения на правата на човека под ръководството на незаконния президент Николас Мадуро, което допълнително утежнява настоящата политическа, икономическа, институционална и социална хуманитарна криза, като повече от пет милиона граждани на Венесуела са принудени да напуснат страната си, където населението се бори с нарастващ недостиг на лекарства, вода и храна, както и прекъсвания в електроснабдяването, които причиняват масово отчаяние, както и съответна липса на информация поради проблеми с достъпа до свободни медии или липсата на такива медии; като има предвид, че световната пандемия от COVID-19 допринесе значително за по-нататъшно влошаване на положението във Венесуела, което беше утежнено допълнително от спада на цените, и по-специално на цените на петрола;
Б. като има предвид, че на 26 май 2020 г. Европейският съюз и правителството на Испания с подкрепата на върховния комисар на ООН за бежанците и Международната организация по миграция свикаха Международната донорска конференция за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти; като има предвид, че като помощ във връзка с безпрецедентната криза международните донори поеха ангажимент за общо 2,544 милиарда евро, от които едва 595 милиона евро под формата на преки безвъзмездни средства; като има предвид, че тези заеми са обвързани с условия, имащи за цел оказване на помощ за огромните миграционни потоци от граждани на Венесуела, търсещи убежище в съседни държави; като има предвид, че сумата от 595 милиона евро няма да бъде достатъчна за справяне с подобна безпрецедентна криза, която се е разпространила в съседните държави;
В. като има предвид, че според върховния комисар на ООН за бежанците кризата с бежанците от Венесуела е втората по големина в света след Сирия; като има предвид, че поради сериозното положение Колумбия е създала център за миграция на границата си с Венесуела, за да се опита да овладее притока от мигранти;
Г. като има предвид, че тези събития бяха предшествани от терористична кампания и т.нар. „Operación Alacrán“ (операция „ Скорпион“), и като има предвид, че преследването и политическият тормоз над тези, които се противопоставят на режима на Николас Мадуро, продължават; като има предвид, че членове на Националното събрание са лишени от парламентарния си имунитет, много от тях са задържани, а други са принудени да напуснат страната или да станат бежанци в дипломатическите представителства; като има предвид, че тежката и постоянна употреба на принуда и сила по волята на президента-узурпатор Николас Мадуро представлява ясно желание за смачкване на всяко понятие и акт на законност; като има предвид, че към днешна дата международната общност има сведения за най-малко 11 европейци, за които се твърди, че са задържани незаконно във Венесуела като политически затворници; като има предвид, че от 2014 г. насам броят на политическите затворници, подложени на изтезания и задържани при нечовешки условия на живот, надвишава 300;
Д. като има предвид, че актовете на насилие, извършени от правителството на Николас Мадуро, за да се предотврати преизбирането на Хуан Гуайдо за председател на Националното събрание на Венесуела, допълнително ескалираха конфронтацията, която нарастваше през последните години; като има предвид, че сред лицата, които бяха лишени от имунитет, е временният президент на Венесуела, Хуан Гуайдо, като стъпка за нанасяне на удар по опозицията; като има предвид, че правителството на Николас Мадуро все още подкопава властта и способността на законното и демократично Национално събрание да изпълнява ефективно и безпрепятствено своята роля и мандат, предоставени му от гражданите на Венесуела; като има предвид, че държавите, които са обект на санкции, следва да предоставят прозрачна информация, да приемат международна хуманитарна помощ и да дават приоритет на нуждите и правата на най-уязвимите части от населението, което липсваше при правителството на Венесуела;
Е. като има предвид, че на 26 май 2020 г. контролираният от режима Върховен съд на Венесуела (TSJ) необосновано одобри Луис Пара за председател на Националното събрание; като има предвид, че през януари 2020 г. се състоя незаконно заседание, като по-голямата част от демократичните представители, при явно незачитане на съответните правни процедури и демократични конституционни принципи, бяха възпрепятствани да присъстват на сесията и следователно да гласуват; като има предвид, че тези незаконни решения на въпросния ръководен от режима орган принудиха Съвета на ЕС да наложи санкции на още 11 длъжностни лица, отговорни за това поведение, включително Луис Пара;
Ж. като има предвид, че неотдавнашни решения на Върховния съд на Венесуела (TSJ) повлияха сериозно върху принципите на правовата държава и демократичните ценности, включително решение от 10 юни, с което се дава 72-часов срок на създадената през ноември в рамките на Националното събрание комисия за номиниране на кандидатурите с цел да се определят имената на кандидатите за ректори на Националния избирателен съвет (CNE); като има предвид, че на 13 юни 2020 г. ръководеният от режима Върховен съд на Венесуела (TSJ) е назначил нови ректори в Националния избирателен съвет (CNE) единствено с цел създаване на благоприятен за режима избирателен орган, като по този начин се нарушава конституционното право на Венесуела и се подкопава надеждността както на CNE, така и на предстоящия изборен процес; като има предвид, че след това той временно преустанови работата на действащия управителен съвет на „Acción Democrática“ – една от основните опозиционни партии и член на опозиционната група Г-4, като го замени с ad hoc съвет на 15 юни; като има предвид, че съгласно членове 187 и 296 от Конституцията на Венесуела тези назначения са единствено от изключителната компетентност на Националното събрание – орган, демократично избиран от народа на Венесуела; като има предвид, че длъжностните лица, отговорни за тези решения, също са включени в списъка на санкционираните от ЕС лица; като има предвид, че на 1 юли 2020 г. незаконното правителство на Николас Мадуро използва измамен ход и обяви, че на 6 декември във Венесуела ще се проведат парламентарни избори;
З. като има предвид, че режимът на Николас Мадуро предприе масирани действия срещу политическите партии „Accion Democratica“, „Primero Justicia“ и „Un Nuevo Tiempo“, като ги подложи на системно преследване чрез решения на нелегитимния Върховен съд на Венесуела (TSJ), който ги лиши от техните действащи национални управителни съвети против волята на членовете им; като има предвид, че демократичната политическа партия „Voluntad popular“ е определена като терористична организация от режима на Николас Мадуро;
И. като има предвид, че режимът на Николас Мадуро продължава да подкрепя движенията на революционни и антикапиталистически леви движения в цял свят; като има предвид, че политически партии и лидери в Европа също са получавали такова незаконно финансиране; като има предвид, че на 15 юни 2020 г. в испанския ежедневник „ABC“ са публикувани класифицирани документи от 2010 г., съгласно които режимът на Венесуела е одобрил финансиране в размер на 3,5 милиона евро за „Movimento Cinque Stelle“ (движението „Пет звезди”) в Италия; като има предвид, че намесата на Венесуела в изборите в Европа не се ограничава до движението „Пет звезди”; като има предвид, че беше съобщено, че правителството на Венесуела е изпратило куфар с 3,5 милиона евро в брой на г-н Джанроберто Касаледжо, лидер на тази партия;
Й. като има предвид, че други политически партии, като например „Podemos“ в Испания, са получатели на средства от Венесуела съгласно доклад от 2008 г., озаглавен „Punto de cuenta al Comandante Presidente de la República Bolivariana de Venezuela“, подписан от Уго Чавес и показващ плащането от 7 милиона евро на Fundación CEPS ( Фондация „Център за политически и социални проучвания“);
К. като има предвид, че Раул Мородо, бившият посланик на Испания във Венесуела по времето на правителството на Хосе Луис Родригес Сапатеро, е изправен пред обвинения за корупция и незаконно присвояване, тъй като е позволил намесата на режима на Венесуела в национални политически и избирателни въпроси по време на мандата му на посланик, като сумата възлиза на 35 милиона евро;
Л. като има предвид, че Съветът добави 11 високопоставени венесуелски длъжностни лица към списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки (напр. забрани за пътуване и замразяване на активи), в резултат на ролята им в действия и решения, подкопаващи демокрацията и върховенството на закона във Венесуела; като има предвид, че допълнителните причини за включване в списъка обхващат също така „иницииране на наказателно преследване по политически причини и създаване на пречки за намирането на политическо и демократично решение на кризата във Венесуела, както и тежки нарушения на правата на човека и ограничаване на основните свободи, като свободата на словото и печата“;
М. като има предвид, че според сведенията вицепрезидентът на Венесуела Делси Родригес е пристигнала на 20 януари 2020 г. на летище „Барахас“ в Мадрид с 40 куфара в багажника на самолет, нает от „Sky valet“, въпреки че е включена в списъка на лицата, подлежащи на санкции, приет от Съвета през 2018 г., съгласно който тя няма право да влиза или да преминава транзитно през територията на ЕС; като има предвид, че испанският министър на транспорта е дал шест различни версии на случилото се;
Н. като има предвид, че миналата година САЩ предупредиха „банкери, брокери, търговци и посредници“ да не търгуват със „злато, петрол или други венесуелски суровини, които мафията на Николас Мадуро е откраднала от народа на Венесуела“; като има предвид, че правителството на Николас Мадуро насочи усилията си към продажбата на някои от резервите в злато, съхранявани в централната банка във Венесуела, на нейните съюзници в Турция, Русия и Обединените арабски емирства; като има предвид, че Алекс Сааб – ключова фигура в мрежата на Николас Мадуро и близък съюзник, на когото бяха повдигнати обвинения за подкупване на венесуелски длъжностни лица и насочване на средства в размер на повече от 350 милиона щатски долара към отвъдморски сметки и който е заподозрян в оказване на помощ на Николас Мадуро с цел уреждане на споразумение с Иран за получаване на нефт, работници и доставки за Венесуела в замяна на 9 тона злато на стойност 500 милиона щатски долара – беше арестуван в Кабо Верде на 12 юни; като има предвид, че още през 2018 г. Алекс Сааб участва активно в поддържането на добри отношения между режима на Николас Мадуро във Венесуела и Турция, когато отговаря за превоза на злато на стойност 900 милиона щатски долара за Турция, част от което се насочва към Техеран в нарушение на санкциите, наложени от САЩ; като има предвид, че заповедта за екстрадиране, поискана от прокурорите от САЩ, за да може Алекс Сааб да бъде подведен под отговорност за изпиране на пари в САЩ, беше одобрена;
О. като има предвид, че Николас Мадуро, нелегитимният президент на Венесуела, разпореди на 28 юни експулсирането на посланика на ЕС, като ѝ нареди да напусне страната в рамките на 72 часа; като има предвид, че той също така заплаши испанския посланик с допълнителни репресии и отправи нападки към ЕС заради санкциите, наложени на венесуелските длъжностни лица, принадлежащи към режима на Николас Мадуро, като обвини ЕС в „заговорничество“;
П. като има предвид, че вследствие на дипломатическата криза, възникнала вследствие на изявлението от 29 юни на незаконния режим на Николас Мадуро, с което се обявява експулсирането на посланика на ЕС от Каракас, беше направено безпрецедентно съвместно изявление след размяната на мнения на ЗП/ВП Жозеп Борел с Хорхе Ареаса, член на незаконното правителство на Николас Мадуро, което би могло да се тълкува като признание на незаконното правителство, което Европейският съюз счита, че не подкрепя, с оглед на системните нарушения на правата на човека и демократичното, конституционосъобразното и прозрачното функциониране на Националното събрание под ръководството на законния президент Хуан Гуайдо;
1. остро осъжда репресивните действия на правителството на Николас Мадуро и призовава за спиране на всички следи от незаконосъобразност, безразборното и непрекъснато използване на принуда и сила и повторното утвърждаване на незаконен и нелегитимен президент; изразява своята солидарност с народа на Венесуела и хората, станали жертва на бруталната диктатура на режима на Николас Мадуро;
2. отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с ескалацията на насилието и тежкото извънредно положение във Венесуела, при което животът на хората е сериозно застрашен; отново изразява дълбоката си загриженост относно тежкото извънредно положение, което застрашава в голяма степен живота на всички граждани на Венесуела; обръща внимание на сериозната миграционна криза в целия регион и приветства усилията и солидарността, демонстрирани от съседните държави;
3. изтъква, че режимът на Николас Мадуро се е превърнал в най-нестабилната и значителна заплаха за сигурността и стабилността на субконтинента, като застрашава целостта и стабилността на съседните държави;
4. остро осъжда системните нарушения на демократичното, конституционосъобразното и прозрачното функциониране на държавата, които увеличиха още повече размерите на миграционната криза в целия регион, по-специално в контекста на борбата с пандемията; приветства усилията и солидарността, демонстрирани от съседните държави; отправя искане към Комисията да продължи да си сътрудничи с тези държави не само чрез предоставяне на хуманитарна помощ, но и чрез предоставяне на повече ресурси и чрез политиката за развитие; приветства ангажиментите и усилията на Международната донорска конференция за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти; подчертава обаче, че фактът, че най-големите ангажименти са за заеми, а не за преки безвъзмездни средства, не е в съответствие с предвидените цели;
5. категорично отхвърля нарушенията на демократичното, конституционосъобразното и прозрачното функциониране на Националното събрание, както и заплахите, насилието и произволните решения срещу неговите членове; осъжда недемократичното назначаване на нови членове на Националния избирателен съвет (CNE) и лишаването на партиите от техните действащи управителни съвети против волята на членовете им; призовава за предприемане на незабавни мерки за консолидиране на факта, че само членове, назначени от законния временен президент на Венесуела, Хуан Гуайдо, имат законното право да упражняват дипломатическото представителство на Венесуела в ЕС, и призовава ЕС да разследва докладваните случаи на пряка намеса на Венесуела в европейските изборни процеси;
6. изисква незабавното освобождаване на произволно задържаните политически затворници, за които има сведения, че са незаконно задържани в затвори при ужасни условия и са подложени на изтезания;
7. отново изразява пълна подкрепа за Националното събрание, което е единственият законно избран демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат зачитани, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; отново потвърждава своята позиция, че в резултат на прозрачния и демократичен вот на Националното събрание Хуан Гуайдо е законният председател на Националното събрание и законният временен президент на Боливарска република Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела; осъжда незаконното създаване на т.нар. „нов“ избирателен орган от ръководения от режима Върховен съд (TSJ); настоятелно заявява, че мирно политическо решение може да бъде постигнато единствено чрез пълно зачитане на конституционните прерогативи на Националното събрание; изтъква, че Европейският парламент няма да признае никое административно или съдебно решение, взето едностранно от тези нелегитимни органи;
8. остро осъжда факта, че режимът на Николас Мадуро постоянно нарушава честността, надеждността и прозрачността на изборните процеси, особено след множество случаи на манипулиране, многобройни нередности и измами в различни избори в латиноамериканските демокрации, които предизвикаха протести и сблъсъци, довели до безброй смъртни случаи на невинни граждани; осъжда недемократичното назначаване на нови членове на Националния избирателен съвет (CNE);
9. припомня, че зачитането на демократичните институции и принципи и спазването на принципите на правовата държава са съществени условия за намирането на решение на кризата във Венесуела в полза на нейния народ; поради това настоятелно призовава за създаването на условия, водещи до свободни, прозрачни и надеждни президентски и парламентарни избори въз основа на определен график, честни условия за всички участници в процеса, както и прозрачност и присъствието на надеждни международни наблюдатели като единствения начин за излизане от кризата;
10. настоятелно заявява необходимостта от предприемане на ефективни и незабавни мерки срещу алианса между Венесуела и Иран, чийто най-ярък израз е фактът, че „Хизбула“ злоупотребява с Венесуела, като я използва за платформа за дейности и стратегически експанзионизъм в цяла Латинска Америка чрез многобройни незаконни дейности, включително изпиране на пари; припомня, че Техеран грубо наруши оръжейното ембарго, като изпрати до Венесуела пет танкера за гориво в контекста на стратегически експанзионизъм, което доведе до реакция от страна на САЩ;
11. както в случая с Иран, изразява дълбока загриженост относно подкрепата на Русия за режима на Николас Мадуро във Венесуела, и по-специално относно изпращането на експерти, включително военни и технически съветници;
12. изразява своята загриженост също така във връзка с факта, че полицията и военната разузнавателна служба на Куба са стратегическият елемент, който позволи на незаконния режим на Николас Мадуро да остане на власт, а това представлява неприемлива външна политическа и военна намеса във Венесуела;
13. изразява загриженост във връзка с факта, че Делси Родригес, макар да е обект на ограничителните мерки на ЕС, е успяла да влезе в Шенгенското пространство през миналия февруари и да се срещне с испанските органи; изисква ЗП/ВП да се обърне към испанските органи и да поиска задълбочено и прозрачно разследване и обяснение на фактите;
14. подкрепя неотдавнашното решение на Съвета за добавяне на 11 нови имена в списъка на ЕС със санкции, което не вреди на населението на Венесуела, и призовава те да бъдат увеличени, за да се подпомогне стабилизирането на положението с правата на човека и демокрацията в страната, което в момента продължава да се влошава; настоятелно призовава органите на ЕС да наложат съответно ограничаване на движението и замразяване на активите на всички лица, включени в списъка със санкции; изразява дълбока загриженост относно корупционния скандал с участието на испанския посланик Раул Модоро и другите участници в скандала с корупцията в по-общ план и настоятелно призовава този случай и всички други съответни дела да бъдат заведени пред компетентните съдилища и отговорните за това лица да бъдат изправени пред съда;
15. изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на Николас Мадуро за експулсиране на посланика на ЕС от Каракас като ответно действие вследствие на санкциите, наложени на 11 венесуелски длъжностни лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека;
16. осъжда повсеместната корупция, която се превърна в неразделна част от режима на Николас Мадуро; изразява загриженост относно докладваното пряко чуждестранно финансиране на политически партии в ЕС от режима на Николас Мадуро и призовава за бързи и безпристрастни разследвания на тези случаи; освен това осъжда всички действия, извършвани в съседни държави и други латиноамерикански държави от лица от името на режима на Николас Мадуро с цел дестабилизиране на демокрацията и върховенството на закона, в допълнение към влошаването на цялостната криза;
17. призовава за незабавното освобождаване на всички политически затворници и за прекратяване на изтезанията, малтретирането и тормоза на политически опоненти, активисти в областта на правата на човека и мирни демонстранти, и да се позволи на хората, несправедливо изпратени в принудително изгнание, да се завърнат;
18. изцяло подкрепя започването на разследвания от страна на Международния наказателен съд (МНС) на широкообхватните престъпления, извънсъдебните екзекуции и репресивните действия, извършени от режима на Венесуела; настоятелно призовава ЕС да се присъедини към инициативата на няколко държави – страни по МНС, за разследване на престъпленията срещу човечеството, извършени от незаконното правителство на Николас Мадуро, за да се потърси отговорност от извършителите;
19. изисква да бъде изпратена мисия за установяване на фактите в страната, за да се направи оценка на положението;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.