ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19

6.7.2020 - (2020/2691(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Александър Вондра
от името на групата ECR

B9‑0217/2020

Резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19

(2020/2691(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 4, 6, 114 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[1],

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че учредителните договори на Европейския съюз не разглеждат конкретно здравната политика и че политиката на ЕС в областта на общественото здраве започна да се въвежда едва през 90-те години на миналия век в отговор на многобройните здравни кризи, включително спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ);

Б. като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон общественото здраве е област на политиката, в която Съюзът подкрепя или допълва действията на държавите членки (член 6 от ДФЕС), като се посочва, че „при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

В. като има предвид, че Съюзът и държавите членки имат споделена компетентност по отношение на общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве (член 4 от ДФЕС);

Г. като има предвид, че двойственият характер на компетентността на Европейския съюз в областта на общественото здраве намира отражение в различните мерки, които той може да предприеме по силата на член 168 от ДФЕС; като има предвид, че той може, например, да приема мерки за хармонизиране, установяващи високи стандарти за качество и безопасност на органите и субстанциите от човешки произход, медицинските продукти и изделия, както и че може да приема защитни мерки в санитарната и фитосанитарната област (член 168, параграф 4 от ДФЕС); като има предвид, от друга страна, че Европейският съюз може да приема насърчителни мерки, предназначени да защитават и подобряват човешкото здраве, т.е. мерки за борба със сериозни трансгранични здравни заплахи, както и да наблюдава, да издава ранни предупреждения за и да се бори срещу сериозните заплахи за здравето, както и може да приема мерки, чиято пряка цел е защитата на общественото здраве по отношение на тютюна и злоупотребата с алкохол; като има предвид, че хармонизирането на националните законови и подзаконови разпоредби в тези области е изключено (член 168, параграф 5 от ДФЕС);

Д. като има предвид, че Европейският съюз може да насърчава и подкрепя сътрудничеството между държавите членки в областта на общественото здраве чрез отворения метод на координация (член 168, параграф 2 от ДФЕС);

Е. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз многократно се е произнасял относно начините, по които Европейският съюз може да преследва цели в областта на общественото здраве чрез интеграцията на вътрешния пазар, позовавайки се на член 114 като правно основание;

Ж. като има предвид, че ДФЕС недвусмислено признава отговорността на държавите членки за определянето на тяхната здравна политика, както и за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределянето на заделените за тях ресурси;

З. като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейската агенция по химикали (ECHA) и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) са изпълнителни агенции с важни функции в областта на общественото здраве;

И. като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване определя условията, при които пациент може да пътува до друга държава членка, за да получи медицински грижи и да има право на възстановяване на средства;

Й. като има предвид, че научните изследвания в областта на здравето се финансират чрез програмата „Хоризонт 2020“ и предстоящата рамка „Хоризонт Европа“, здравната програма на ЕС, предстоящата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health), както и чрез други фондове на ЕС;

К. като има предвид, че Европейският съюз има още възможности за по-голям принос за политиката в областта на общественото здраве в рамките на съществуващите в Договорите параметри; като има предвид, че здравните разпоредби на Договорите все още не се използват в достатъчна степен от гледна точка на ангажиментите, за чието постигане биха могли да се използват;

Л. като има предвид широкото признаване на факта, че достъпът до трансгранично здравно обслужване и по-добрата координация и насърчаване на най-добри практики между държавите членки могат да донесат значителни ползи за общественото здраве;

М. като има предвид, че съществуващите механизми за реакция при извънредни ситуации, включително Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и Механизма за гражданска защита на Съюза и неговия резерв от способности в рамките на rescEU, бяха подложени на тежко изпитание по време на кризата, свързана с COVID-19, като ненужно се забави предприемането на мерки за реагиране при извънредни ситуации;

Н. като има предвид, че настоящите демографски тенденции, достъпът до иновации, по-добрият достъп до лечение за всички, широкото разпространение на хронични заболявания, електронното здравеопазване/цифровизацията и устойчивостта на системите за здравеопазване засилиха акцента върху политиката на Европейския съюз в областта на общественото здраве;

О. като има предвид, че около две трети от активните заразни болести при хората са зоонозни, т.е. предавани от животните;

П. като има предвид, че различаващите се подходи за събиране на данни, свързани с СOVID-19 в ЕС, затрудниха изработването на съпоставка на данните за целия ЕС;

Р. като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа значението на основаните на факти политики в областта на здравето, включително инициативи за превенция и лечение; като има предвид, че превантивните мерки трябва да бъдат пропорционални и да гарантират най-добрите здравни резултати;

С. като има предвид, че избухването на епидемията от COVID-19 показа необходимостта от по-нататъшно засилване на координацията на научните изследвания с пропорционална бюджетна подкрепа, наред с другото, за разработването на ваксини и терапевтични лечения, както и необходимостта от пропорционално рационализиране на системата за одобрение на лекарства и/или ваксини, без да се правят компромиси с гаранциите за общественото здраве;

Т. като има предвид, че непрекъснатите инвестиции в науката за целите на лечението на различни заболявания са от съществено значение за поддържането на модерни и безопасни системи на здравеопазване;

У. като има предвид, че антимикробната резистентност представлява сериозен риск за благополучието на хората в ЕС и за околната среда, като оказва въздействие, наред с другото, върху селскостопанския сектор; като има предвид, че пандемията от COVID-19 доведе до увеличаване на употребата на антибиотици, което в крайна сметка ще доведе до по-високи нива на резистентност на бактериите, които ще останат високи дори след преминаването на пандемията;

Ф. като има предвид, че механизмът на Европейския съюз за съвместно възлагане на обществени поръчки беше използван по време на кризата, свързана с COVID-19, за закупуване на лични предпазни средства, тестове, респиратори и някои лекарствени продукти, въпреки че процесът се оказа по-продължителен и по-неефективен от очакваното;

Х. като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, промени условията на труд за много работници в ЕС и повдигна нови въпроси относно здравето и безопасността на работното място;

Ц. като има предвид, че бяха създадени редица ad-hoc механизми по време на здравната криза, свързана с COVID-19, включително създаването на експертна група на Комисията, нови насоки за лечение на пациенти и изпращане на здравни работници в други държави членки;

Ч. като има предвид, че фармацевтичните вериги за доставка разчитат на произвеждани в трети държави активни фармацевтични съставки или генерични продукти за производствения си капацитет, доставките на активни фармацевтични съставки, както и за изходен материал; като има предвид, че забраните за износ, наложени по време на здравната криза, свързана с COVID-19, подчертаха рисковете да се разчита единствено на тези вериги за доставка;

Ш. като има предвид, че повече от 30 милиона души в ЕС живеят с рядка и пренебрегвана болест и разполагат с ограничена информация за болестта и правата си, ограничени възможности за лечение и високо равнище на психологическа, социална и икономическа уязвимост;

Щ. като има предвид, че психологическите последици от COVID-19 са подчертани в много доклади и проучвания, и като има предвид, че хора от всички възрасти са засегнати от изискванията за социална изолация, наложени за дълъг период от време, за да се спре разпространението на вируса;

АА. като има предвид, че са необходими спешни действия за посрещане на здравните нужди и потребностите от грижи на възрастните хора;

ББ. като има предвид, че ракът е втората основна причина за смърт в световен мащаб и е отговорен за приблизително 9,6 милиона смъртни случая годишно; като има предвид, че почти всяко семейство в ЕС е засегнато от тази болест;

ВВ. като има предвид, че въпреки усилията за укрепване на системата за фармакологична бдителност в ЕС, продължават да са необходими допълнителни подобрения във връзка с безопасността на пациентите, и по-специално читаемостта на брошурите за продуктите, които следва да бъдат ясни, четливи и фактически;

ГГ. като има предвид, че колебанията относно ваксинацията и тяхното въздействие върху общественото здраве предизвикват все по-голяма загриженост; като има предвид, че е необходима по-голяма яснота относно ползите и рисковете от имунизацията в рамките на организацията и изпълнението на програмите за ваксинация в държавите членки;

1. приветства въвеждането на по-гъвкави правила по време на настоящата криза в опит да се намали недостигът и да се улесни движението на лекарства между държавите членки, включително приемането на различни формати на опаковките, процедура за повторно използване, за да се даде възможност на притежателите на разрешението за употреба да получат одобрение в друга държава членка, удължаване на срока на валидност на сертификатите за добри производствени практики, по-дълги срокове на годност, използване на ветеринарни лекарствени продукти и т.н.; призовава Комисията, Европейската агенция по лекарствата и националните регулаторни органи да строго да следят за прилагането на тези решения, да гарантират, че безопасността на пациентите не е застрашена, а в случай на проблеми или недостиг те да се прилагат през цялото време; във връзка с това приветства също така последното удължаване на срока на прилагане на Регламента относно медицинските изделия;

2. призовава Комисията да направи оценка на подготвеността за епидемии на всяка държава членка и да запази солидарността в рамките на ЕС-27, в пълно съответствие с изискванията на член 168 от ДФЕС;

3. приветства предложението за създаване на програмата EU4Health и подкрепя по-добре финансирана самостоятелна програма на ЕС в областта на здравето, която да има капацитет да посрещне бъдещи пандемии и заплахи за здравето, и също така се ангажира с бързо изпълнение; отбелязва, че EU4Health ще увеличи инвестициите в критична здравна инфраструктура, инструменти, структури, процеси и лабораторен капацитет, включително инструменти за наблюдение, моделиране, прогнозиране, превенция и управление на огнища;

4. приветства стратегията на ЕС за ваксиниране, която неотдавна беше предложена от Комисията;

5. припомня принципа „Едно здраве“, който отразява факта, че здравето на хората, животните и околната среда са взаимосвързани и че болестите могат да бъдат предавани от хора на животни и обратно; подчертава необходимостта от прилагане на подход „Едно здраве“ към пандемиите и здравните кризи в секторите както на хуманната, така и на ветеринарната медицина;

6. призовава за увеличаване на капацитета на rescEU, включително натрупване на запаси и капацитет за екипи за спешна медицинска помощ;

7. настоятелно призовава Комисията да предложи Европейски общ здравен протокол, в пълно съответствие с член 168 от ДФЕС, за да се гарантира съгласуван отговор на равнище ЕС, включително насоки относно клиничното диагностициране и в по-общ план относно грижите за и управлението на пациентите;

8. настоятелно призовава Комисията да възстанови Европейската мрежа за силно заразни болести (EuroNHID), която представлява съфинансирана мрежа от експерти в областта на управлението на силно заразни болести от национални или регионални центрове за грижи за такива пациенти;

9. призовава Комисията да разработи стандартизиран алгоритъм за терапевтично лечение въз основа на собствените модели на държавите членки за предишни превантивни действия;

10. призовава Комисията и държавите членки да разработят специален регистър на ЕС за защита на медицинския персонал, за да се улесни споделянето на идеи, информация и най-добри практики; освен това отправя искане за въвеждане на по-стандартизиран алгоритъм на ЕС за терапевтично лечение, основан на собствените модели на държавите членки за превантивни действия, за да се разработят общи стандарти за изпитване и да се въведат по-структурирани и координирани карантинни мерки, допълнителни насоки относно сигурни съоръжения за карантина и насоки за единни изолационни мерки;

11. подчертава необходимостта от създаване на публично-частна мрежа от референтни болници за високи постижения при сериозни извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, които да участват в изучаване и лечение на предавани по въздуха, векторно преносими и заразни болести;

12. призовава Комисията, държавите членки и световните партньори на ЕС да осигурят финансово приемлив достъп до ваксини срещу и лечение на COVID-19, след като те бъдат създадени;

13. призовава съвместното възлагане на обществени поръчки на ЕС да се използва за закупуване на ваксини срещу и лечение на COVID-19, както и за по-честото използване на тази практика, за да се избегне конкуренция между държавите членки; освен това призовава то да се използва за осигуряване на равен и финансово приемлив достъп до важни лекарства и медицински изделия, особено по отношение на нови иновативни антибиотици, нови ваксини, лечебни лекарствени продукти и лекарства за редки заболявания;

14. призовава Комисията да преразгледа механизма за съвместно възлагане на обществени поръчки съгласно Решение № 1082/2013/ЕС и да обмисли предложение за нов регламент, с който съвместните обществени поръчки да станат по-бързи и по-ефективни по време на здравни кризи, като по този начин ще се осигури равен и финансово приемлив достъп до нови лечения;

15. призовава за пълното прилагане на силно забавения Регламент за клиничните изпитвания, за да се осигури прозрачност на резултатите от клинични изпитвания и да се улеснят по-мащабните, трансгранични клинични изпитвания;

16. призовава за всеобхватна фармацевтична стратегия на ЕС за справяне с проблемите в европейските и световните фармацевтични вериги за доставка; счита, че стратегията следва да включва законодателни мерки и стимули за насърчаване на производството на съществени активни фармацевтични съставки и лекарствени продукти в ЕС, за да се гарантира снабдяване и финансово приемлив достъп по всяко време; призовава държавите членки да създадат национални описи на лекарствените продукти и медицинските изделия и тази информация да бъде предоставена на Комисията и EMA, за да се гарантира, че всеки недостиг може да се прогнозира и преодолее;

17. призовава Комисията да проучи и определи административните пречки, които възпрепятстват държавите членки да реагират ефективно и проактивно в случай на криза; счита, че тези пречки могат да бъдат преодолени чрез въвеждането на целеви насоки в Директивата за обществените поръчки; призовава тези насоки да се основават на критериите за икономически най-изгодната оферта (MEAT);

18. припомня значението на данните за моделирането, извършено от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), относно вероятното развитие на пандемията от COVID-19 във всяка държава членка за целите на предотвратяването на недостиг, тъй като е от решаващо значение правителствата и производителите да прогнозират търсенето на медицински материали и да могат да извършат необходимото планиране за увеличаване на производствения капацитет и да гарантират подходящи мерки за разпределение;

19. призовава Комисията да предложи преработен мандат за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, за да му даде възможност да осигури пропорционална и висококачествена защита на общественото здраве по всяко време; призовава освен това да се укрепи ролята на Европейската агенция по лекарствата (EMA) при мониторинга и избягването на недостиг на лекарствени продукти като на агенцията бъде разрешено да извършва клинични изпитвания от фаза I и фаза II и да взема мерки при недостиг на изключително важни лекарствени средства в отделенията за интензивни грижи, произтичащ от повишено търсене, по-специално в случай на сериозна извънредна ситуация в областта на общественото здраве;

20. призовава Комисията да актуализира меморандумите за разбирателство между ECDC, EMA, ECHA и ЕОБХ, за да продължи да се развива обменът на информация, сътрудничеството и взаимното разбирателство между агенциите и по целесъобразност съвместните проекти;

21. насърчава ECDC, EMA, Координационния център за реагиране при извънредни ситуации и когато е уместно, ЕОБХ, да подобрят комуникацията и сътрудничеството си по отношение на мониторинга на данни, като същевременно отговорно се възползват от потенциала на изкуствения интелект; счита, че анонимизирани данни, които са на разположение на телекомуникационните оператори и/или глобалните системи за спътникова навигация, биха могли да се използват при разработването на програми за ранно предупреждение в случай на пандемия, за проследяване, локализиране и концептуализиране на разпространението на инфекции, подобно на продуктите, предоставяни от лицензираното дружество за софтуер като услуга BlueDot;

22. призовава Комисията и държавите членки да създадат цифрова платформа за медицински специалисти за обмен на информация с цел събиране на епидемиологични данни, препоръки за практики, основани на научни доказателства, и сигнали за срещани рискове или пречки, например недостиг на лекарствени продукти и на предпазни средства;

23. призовава Комисията да създаде ad hoc екип, който да използва опита на държавите членки и на трети държави в областта на управлението на огнища на заболявания и извлечените поуки; отбелязва, че няколко държави от АСЕАН (Асоциация на народите от Югоизточна Азия) вече притежават изключителен експертен опит в тази област, като са се справили с избухването на епидемията от коронавируса, причинител на тежкия остър респираторен синдром през 2003 г.;

24. счита, че следва да бъде засилено сътрудничеството с трети държави относно обмена на знания и най-добри практики в областта на готовността и реакцията на здравните системи;

25. призовава за координиран, основан на сътрудничество и откритост подход в областта на научните изследвания, с по-голяма роля за естествените науки, както и за изследвания, насочени към постигането на резултати, включително разбиране на жизнените цикли и репродуктивните процеси на нови патогени, терапевтични средства, лекарствени продукти и целенасочени превантивни мерки;

26. призовава Комисията да допълва националните политики, в съответствие с член 168 от ДФЕС, чрез обмен на най-добри практики на равнището на ЕС за предотвратяване и борба с раковите заболявания, което е втората водеща причина за смърт в ЕС, като на нея се падат 26% от всички смъртни случаи, и което представлява все по-голяма тежест за националните системи на здравеопазване; счита, че предстоящият европейски план за борба с рака, изготвен от Комисията, следва да привлече финансиране за научни изследвания в областта на методите за ефективно лечение;

27. призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни съвместни действия по приоритетните въпроси, свързани с незаразните заболявания, и да разработят съвместни предложения и препоръки, насочени към осигуряване на по-добра подкрепа на равнището на Европейския съюз, на национално и местно равнище;

28. призовава да бъде улеснен достъпът на пациенти с редки и пренебрегвани заболявания до най-добрите налични експертни познания;

29. подкрепя правото на възрастните хора да правят избор относно грижите, които се полагат за тях, включително възможността да продължат да живеят в дома си с помощта на домашни грижи или когато е необходимо, да получат достъп до висококачествени грижи в центрове за здравни грижи;

30. призовава за план за действие относно остаряването в добро здраве, за да се подобри качеството на живот на възрастните хора;

31. отбелязва, че пандемията от COVID-19 създаде несигурност в ежедневието на гражданите, тъй като хората са изправени пред продължителна социална изолация и ограничен достъп до естествена среда и външни спортни площадки и съоръжения; настоятелно призовава държавите членки да отговорят на рисковете за здравето, свързани с ограничителни мерки, включително чрез насърчаване на доброто психично здраве и благополучие, за да се предотврати превръщането на тази пандемия в криза на психическото и физическото здраве;

32. призовава Комисията да представи план за действие в областта на психичното здраве за периода 2021 – 2027 г.;

33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

• [1] Приети текстове, P9_TA(2020)0054.