ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19
6.7.2020 - (2020/2691(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Юте Гутеланд
от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0216/2020
B9‑0218/2020
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19
Европейският парламент,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че COVID-19 подчерта факта, че Европейският съюз не разполага с достатъчно силни инструменти за справяне с извънредна ситуация от здравен характер, като например разпространението на ново инфекциозно заболяване, което поради естеството си не познава граници;
Б. като има предвид, че правото на физическо и психично здраве е основно право на човека; като има предвид, че всяко лице, без дискриминация, има право на достъп до модерно и всеобхватно здравно обслужване; като има предвид, че всеобщото здравно осигуряване е една от целите за устойчиво развитие, която всички подписали ги страни са се ангажирали да постигнат до 2030 г.;
В. като има предвид, че Европейският съюз има значителни правомощия в областта на общественото здраве, но че здравните системи остават отговорност на държавите членки с минимално сътрудничество на равнището на ЕС;
Г. като има предвид, че в член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че „при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“, и като има предвид, че Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, че ЕС може да преследва цели в областта на общественото здраве чрез мерки за вътрешния пазар;
Д. като има предвид, че понастоящем ЕС регулира продуктите, свързани със здравето и здравните резултати, включително, наред с другото, фармацевтичните продукти, медицинските изделия, тютюна, алкохола, храните и химикалите;
Е. като има предвид, че съществува нормативна уредба и политика на ЕС относно клиничните изпитвания и координацията на системите за здравеопазване, като въпросната координация се урежда от Директивата за трансграничното здравно обслужване, и като има предвид, че се провеждат обсъждания по предложението за регламент относно оценката на здравните технологии;
Ж. като има предвид, че научните изследвания в областта на здравето се финансират чрез различни фондове и програми на ЕС, включително „Хоризонт 2020“, предстоящата програма „Хоризонт Европа“, Здравната програма и предстоящата програма „EU4Health“;
З. като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция по химикали, Европейският орган за безопасност на храните, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа са европейски агенции с важни функции в областта на общественото здраве;
И. като има предвид, че настоящата инфраструктура за реагиране при извънредни ситуации, включително Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Решението относно трансграничните здравни заплахи и Механизма за гражданска защита на Съюза, беше подложена на изпитания до краен предел в рамките на настоящата здравна криза;
Й. като има предвид, че работниците в секторите на здравеопазването и предоставянето на грижи бяха изложени на неприемливо висок риск и в някои случаи бяха принудени да взимат решения кой може и кой не може да получи здравно обслужване; като има предвид, че много от работниците от критично значение, трансграничните и сезонните работници и работниците в сектори като кланиците и хранително-вкусовата промишленост са в особено уязвимо положение;
К. като има предвид, че извънредното положение във връзка с COVID-19 промени условията на труд за много работници в Европа, като подчерта някои вече съществуващи проблеми и повдигна нови въпроси относно здравословните и безопасни условия на труд;
Л. като има предвид, че COVID-19 оказа непропорционално въздействие върху уязвимите групи от населението, етническите малцинства, живеещите в домове за предоставяне на грижи, жилищните услуги за възрастни хора и хората с увреждания;
М. като има предвид, че достъпът до сексуално и репродуктивно здравеопазване беше повлиян отрицателно по време на здравната криза и че жените и ЛГБТ+ лицата са изложени на по-висок риск от насилие и дискриминация;
Н. като има предвид, че много от дългосрочните последици за здравето от COVID‑19, включително въздействието върху психичното здраве, все още не са известни;
О. като има предвид, че здравната криза, предизвикана от COVID-19, и разпространението на COVID-19 в цяла Европа разкриха различията в капацитета между системите на здравеопазване на държавите членки и показаха, че държавите членки зависят от съседни държави, имащи достатъчно устойчиви системи;
П. като има предвид, че поради различните подходи, използвани за събирането на данни относно COVID-19 в ЕС, сравнението на данните за целия ЕС е изключително трудно;
Р. като има предвид, че някои държави членки са засегнати в значителна степен от „изтичане на мозъци“, като висококвалифицирани здравни специалисти избират да работят в държави членки с по-добро заплащане и по-добри условия на труд, отколкото в техните държави;
С. като има предвид, че съвместното възлагане на обществени поръчки на равнище ЕС беше успешно използвано за лични предпазни средства (ЛПС), комплекти за изследване, вентилатори и някои лекарства, въпреки че механизмът се оказа по‑бавен и по-слабо ефективен от необходимото;
Т. като има предвид, че капацитетът на rescEU беше увеличен и включи резерв от стратегически ресурси като маски, вентилатори и лабораторно оборудване, които да се използват там, където са най-необходими;
У. като има предвид, че Механизмът за гражданска защита на Съюза улесни репатрирането на над 77 000 граждани на ЕС по време на здравната криза
Ф. като има предвид, че бяха създадени различни ad-hoc механизми по време на здравната криза, свързана с COVID-19, включително експертната група на Комисията и насоките за лечение на пациенти и изпращане на здравни работници в други държави членки;
Х. като има предвид, че фармацевтичните вериги за доставки зависят от активни фармацевтични съставки или генерични лекарствени продукти, които се произвеждат в трети държави, понякога само от една фабрика в световен мащаб; като има предвид, че забраните за износ, наложени по време на здравната криза, свързана с COVID-19, подчертаха, че е опасно да се разчита единствено на тези вериги за доставки;
Ц. като има предвид, че COVID-19 показа взаимната зависимост между човешкото здраве и здравето на нашата планета; като има предвид, че появата на зоонозни заболявания, които се предават от животни на хора, се изостря от причиненото от човека изменение на климата и от влошаването на състоянието на околната среда;
1. настоятелно призовава за създаването на Европейски здравен съюз;
2. призовава държавите членки да извършат в спешен порядък стрес тестове на своите системи за здравеопазване, за да идентифицират слабостите и да се уверят, че те са подготвени за възможно възобновяване на COVID-19 и за евентуални бъдещи здравни кризи; призовава Комисията да координира работата в тази връзка и да установи общи параметри;
3. призовава Комисията да предложи директива относно минималните стандарти за качествено здравеопазване въз основа на заключенията от стрес тестовете, като запази правомощията на държавите членки по отношение на управлението, организацията и финансирането на техните системи за здравеопазване и същевременно гарантира безопасността на пациентите, достойните стандарти относно труда и заетостта за здравните работници и европейската устойчивост при пандемии и други кризи в областта на общественото здраве;
4. призовава Комисията да създаде европейски индекс на здравеопазването, с който да се проследява напредъкът на системите за здравеопазване в ЕС;
5. призовава Комисията да включи в рамката на европейския семестър обвързващи показатели и цели в областта на здравеопазването и благосъстоянието;
6. призовава Комисията да предложи европейски механизъм за реагиране в областта на здравето, който да даде официален характер на работните методи, създадени по време на здравната криза във връзка с COVID-19, и да се основава на мерките, предвидени в Директивата за трансграничното здравно обслужване, програмата „EU4Health“ и Механизма за гражданска защита на Съюза; призовава за създаването на звено за управление на здравни кризи, което да ръководи европейския механизъм за реагиране в областта на здравето, като то бъде координирано от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и ръководено от члена на Европейската комисия, отговарящ за здравеопазването, и от члена на Европейската комисия, отговарящ за управлението на кризи, съвместно с Европейската агенция по лекарствата (EMA) и експертната група; призовава това звено да бъде готово с план за действие при извънредни ситуации, причинени от пандемия, за да се осигури координиран отговор;
7. призовава за увеличаване на капацитета на rescEU и за предоставянето му на разположение на всички държави членки по справедлив начин, включително капацитета за поддържане на резерв и капацитета на екипите за спешна медицинска помощ; горещо приветства предложеното увеличение на финансовия пакет за Механизма за гражданска защита на Съюза за следващата многогодишна финансова рамка;
8. призовава Комисията, държавите членки и партньорите по света да осигурят бърз, справедлив, равен и финансово приемлив достъп до бъдещите ваксини и лечения във връзка с COVID-19, след като те бъдат на разположение; подчертава, че възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), потвърдени и в Декларацията от Доха, могат да бъдат използвани за издаването на принудителните лицензии при кризи, свързани с общественото здраве; призовава Комисията да представи на Парламента оценка на ролята, която споразуменията за свободна търговия на ЕС и ТРИПС могат да изиграят в тази ситуация, включително използването на доброволни лицензии и принудителни лицензии, при по-високо равнище на прозрачност на доброволните лицензии; насърчава всички държави членки да подкрепят усилията за обединяване на патентните права за технологиите, свързани с COVID-19;
9. призовава да се използва съвместно възлагане на обществени поръчки в ЕС за осигуряване на ваксини и лечения във връзка с COVID-19 и тази практика да бъде по-системна, за да се избегне съперничество между държавите членки и да се осигури равен и финансово приемлив достъп до важни лекарства и медицински изделия, особено в случая на нови иновативни антибиотици, нови ваксини и лечебни лекарствени средства, както и лекарства за редки заболявания;
10. призовава Комисията да преразгледа механизма за съвместно възлагане на обществени поръчки съгласно Решението за сериозните трансгранични заплахи за здравето и да предложи нов регламент, за да станат съвместните обществени поръчки на ЕС по-бързи и по-ефективни при здравни кризи и при осигуряването на равен и финансово приемлив достъп до нови лечения;
11. призовава Комисията и държавите членки да преразгледат идеята за прозрачност на нетното ценообразуване и възстановяване на разходите за различни видове лечение, за да се даде възможност на държавите членки да бъдат равнопоставени при преговорите с производителите за лечения, които не са предмет на съвместни обществени поръчки;
12. призовава за бързото прилагане на приетия с голямо закъснение Регламент за клиничните изпитвания, за да се осигури прозрачност на резултатите от клинични изпитвания, независимо какво са те, и да се улеснят по-мащабни трансгранични клинични изпитвания; подчертава, че дори отрицателните или неубедителните резултати от клиничните изпитвания могат да спомогнат за подобряване на бъдещите научни изследвания;
13. призовава за силна фармацевтична стратегия на ЕС във връзка с проблемите във фармацевтичните вериги за доставки в ЕС и в световен план, която следва да включва законодателни мерки, политики и стимули за насърчаване на производството на основни активни фармацевтични съставки и лекарства в Европа, за да се гарантират доставките и финансовата достъпност по всяко време; призовава във всяка държава членка да бъдат изготвени задължителни национални инвентари на лекарствените продукти и медицинските изделия, както и да се съобщава информацията на Комисията и на EMA, за да се гарантира, че може да се предвиждат и преодоляват случаи на евентуален недостиг;
14. призовава за целеви насоки на Комисията относно Директивата за обществените поръчки по отношение на тръжните процедури във фармацевтичния сектор; призовава за това тези насоки да се основават на критерия за „икономически най‑изгодната оферта“, с цел да осигурят най-доброто съотношение между качество и цена, а не просто най-евтиния продукт, и като се взема под внимание приносът за сигурността на доставките в ЕС;
15. призовава Комисията да предложи преразгледан мандат за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, така че да бъдат увеличени значително неговият бюджет, персонал и правомощия, за да може да осигурява защита на общественото здраве на световно равнище във всеки един момент, включително по време на епидемии;
16. призовава за засилване на ролята на EMA за наблюдението и предотвратяването на недостига на лекарства и за координирането на планирането и одобряването на клиничните изпитвания в ЕС по време на кризи;
17. счита, че следва да се разгледа възможността за създаване на европейски еквивалент на Органа за авангардна научно-изследователска и развойна дейност в областта на биомедицината на САЩ, който да отговаря за разработването и осигуряването на мерки за противодействие срещу биотероризма, химическите, ядрените и радиологичните заплахи, както и срещу пандемичната инфлуенца и нововъзникващи болести;
18. призовава за засилване на ролята на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, за да се гарантира, че здравните работници не са изложени на риск;
19. призовава за укрепване на насоките на ЕС по отношение на здравето и за превръщането им в задължителни в определени случаи: например плановете за действие на ЕС относно антимикробната резистентност и ваксинирането следва да бъдат подкрепени с обвързващи мерки, например ваксинационна карта на ЕС за гражданите; призовава по-специално да станат задължителни насоките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, които са от значение за здравната криза във връзка с COVID-19, например методите за регистриране на починалите и на излекуваните хора;
20. призовава Комисията да предложи, след като се консултира с гражданското общество, създаването на европейско пространство за здравни данни, което да е в пълно съответствие с европейската нормативна уредба за защита на данните, с цел подобряване на стандартизацията, оперативната съвместимост, обмена на данни и приемането и популяризирането на международните стандарти в областта на здравните данни;
21. изразява твърда убеденост в принципа „Едно здраве“, който установява връзка между здравето на човека, здравето на животните и опазването на околната среда; счита, че действията срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие и неустойчивите методи на производство на храни са от решаващо значение за защитата на хората от новопоявили се патогени; призовава Комисията и държавите членки да засилят прилагането на подхода „Едно здраве“ в ЕС;
22. поема ангажимент да продължи да разглежда свързаните със здравето рискови фактори, като например употребата на тютюн, употребата на алкохол, лошото хранене, замърсяването на въздуха, излагането на опасни химикали и неравнопоставеността в здравеопазването, с цел подобряване на здравните резултати;
23. призовава за разширяване на обхвата на европейските референтни мрежи, така че те да включват инфекциозните заболявания и зоонозите;
24. призовава Комисията да разработи стратегия за „издръжлива Европа“, която да се състои от карта за оценка на риска и възможности за осигуряване на добро управление и инвестиции в системите на здравеопазване и реакцията при пандемия на европейско равнище, включително издръжливи вериги на доставки в ЕС; подчертава в този контекст стратегическата необходимост от укрепване на европейското производство с цел преместване и изграждане на жизненоважен и устойчив здравен сектор, подкрепящ високотехнологично производство с висока добавена стойност;
25. призовава за координиран, основан на сътрудничество и откритост подход в областта на научните изследвания и иновациите, със засилена роля на Комисията при координирането на здравните и епидемиологичните научни изследвания, така че да се избегне дублирането и да се насочат изследванията към резултатите, включително необходимите лекарства, ваксини, медицински изделия и оборудване; подчертава, че резултатите от научни изследвания, които се финансират изцяло или частично от ЕС и с други публични средства, трябва да останат обществено достояние и да бъдат обвързани с ясни условия за приемливост на цените и достъпност;
26. решително приветства експоненциалното увеличение на предложения бюджет за новата програма „EU4Health“; призовава в рамките на тази програма да се приемат не само мерки относно непосредствените последици от COVID-19, но и относно специфичните здравни предизвикателства, произтичащи от COVID-19, за уязвимите групи и за психичното здраве, както и относно всички други дългосрочни здравни предизвикателства, пред които е изправен ЕС;
27. призовава Комисията да предложи без допълнително забавяне нова стратегическа рамка за здраве и безопасност, включително законодателство относно правото на откъсване от работната среда, нова директива относно свързаните с трудовата дейност мускулно-скелетни смущения и нова директива относно психичното здраве на работното място, която има за цел признаването на тревожността, депресията и синдрома на професионалното изчерпване за професионални заболявания, и да предприеме мерки във връзка с необходимостта от допълнителни действия за подобряване на функционирането на съществуващата регулаторна рамка на ЕС в областта на здравето и безопасността, наред с другото, в ситуации на пандемия;
28. приветства неотдавнашния ангажимент на Комисията да извърши оценка на необходимостта от изменение на Директивата относно биологичните агенти в светлината на опита от безпрецедентната криза и с цел по-добро планиране на режима на готовност и реакция на всички работни места и да сподели тази оценка с Европейския парламент до края на 2020 г.; призовава Комисията да разшири обхвата на Препоръка 2009/498/ЕО на Комисията относно Европейската програма за професионалните заболявания, така че да включи всички професии, изложени на COVID-19 в по-голяма степен, отколкото населението като цяло;
29. призовава за засилване на ролята на националните инспекторати за здравословни и безопасни условия на труд, като им се осигурят достатъчно финансиране и персонал, така че те да могат да предоставят насоки и подкрепа на публичните администрации, предприятията и работниците в усилията им за справяне с рисковете, свързани с COVID-19; призовава за засилване на ролята на синдикалните комитети и представители в областта на здравословните и безопасни условия на труд с цел насърчаване на активни и ефективни превантивни мерки;
30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.