ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19
6.7.2020 - (2020/2691(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Вероник Тройе‑Леноар
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0216/2020
B9‑0219/2020
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19
Европейският парламент,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че COVID-19 подчерта факта, че Европейският съюз не разполага с достатъчно силни инструменти за справяне с извънредна ситуация от здравен характер, като разпространението на ново инфекциозно заболяване, което по същество не познава граници;
Б. като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като състояние на пълно физическо, психично и социално благосъстояние, а не само като липса на заболяване или недъг; като има предвид, че Съюзът все още не е приел общо определение на понятието „здраве“;
В. като има предвид, че правото на физическо и психично здраве е основно право на човека; като има предвид, че всеки човек има право на достъп до съвременни и всеобхватни здравни грижи без дискриминация; като има предвид, че всеобщото здравно осигуряване е една от целите за устойчиво развитие на ООН, която всички подписали ги страни се ангажираха да постигнат до 2030 г.;
Г. като има предвид, че Европейският съюз има значителни правомощия в областта на общественото здраве, но че здравните системи остават отговорност на държавите членки с минимално сътрудничество на равнището на ЕС;
Д. като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“; като има предвид, че Съдът на Европейския съюз неколкократно постанови, че ЕС може да преследва цели в областта на общественото здраве чрез мерки на вътрешния пазар;
Е. като има предвид, че в съобщението на Комисията от 20 октомври 2010 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567) се подчертава, че в ЕС съществува разграничаване в социален аспект (социален градиент) по отношение на здравословното състояние; като има предвид, че СТО определя този социален градиент като връзката между социално-икономическата неравнопоставеност и неравнопоставеността в областта на здравето и на достъпа до здравеопазване;
Ж. като има предвид, че неравнопоставеността по отношение на здравето се корени в социалното неравенство, изразено в условията на живот и моделите на социално поведение, свързани с пола, расата, образователните стандарти, заетостта, доходите и неравномерното разпределение на достъпа до медицинска помощ, здравна профилактика и услуги за промоция на здравето;
З. като има предвид, че понастоящем ЕС регулира продуктите, свързани със здравето и здравните резултати, включително фармацевтичните продукти, медицинските изделия, тютюна, алкохола, храните и химикалите;
И. като има предвид, че съществува нормативна уредба и политика на ЕС относно клиничните изпитвания и координацията на системите за здравеопазване чрез Директивата за трансграничното здравно обслужване[1] и че понастоящем се провеждат обсъждания във връзка с предложението за оценката на здравните технологии (ОЗТ);
Й. като има предвид, че научните изследвания в областта на здравето се финансират чрез програмата „Хоризонт 2020 и предстоящата програма „Хоризонт Европа“, здравната програма, предстоящата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ („EU4Health“) и други фондове на ЕС;
К. като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) са изпълнителни агенции с важни функции в областта на общественото здраве;
Л. като има предвид, че настоящата инфраструктура за реагиране при извънредни ситуации, включително Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Решението относно трансграничните здравни заплахи и Механизмът за гражданска защита на Съюза, беше подложена на изпитания до краен предел по време на настоящата здравна криза;
М. като има предвид, че медицинските специалисти бяха изложени на неприемливо висок риск и в някои случаи бяха принудени да вземат решения относно това кой може и кой не може да се възползва от интензивно лечение;
Н. като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, промени условията на труд за много от работниците и служителите в Европа и повдигна нови въпроси относно здравето и безопасността на работното място;
О. като има предвид, че здравната криза, предизвикана от COVID-19, и разпространението ѝ в цяла Европа, разкри различията в капацитета между системите за здравеопазване на държавите членки и показа, че при обстоятелства, при които възникват неочаквани заплахи за здравето, някои държави членки могат да разчитат на своите съседни държави, които разполагат с достатъчно устойчиви системи;
П. като има предвид, че различаващите се подходи за събиране и анализ на данни относно COVID-19 в ЕС затрудниха съпоставката на данни, отнасящи се за целия ЕС;
Р. като има предвид, че някои държави членки са засегнати в значителна степен от „изтичане на мозъци“, при което висококвалифицирани медицински специалисти избират да работят в държави членки с по-добро заплащане и по-добри условия, отколкото в техните държави;
С. като има предвид, че съвместното възлагане на обществени поръчки на равнище ЕС беше използвано успешно за лични предпазни средства, комплекти за изследване, вентилатори и някои лекарства, въпреки че механизмът се оказа по-бавен и по-слабо ефективен от необходимото;
Т. като има предвид, че капацитетът на rescEU осигури стратегически резерв от най-важните ресурси, като маски, вентилатори и лабораторно оборудване, които да се използват там, където са най-необходими;
У. като има предвид, че по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, бяха създадени различни ad-hoc механизми, включително експертната група на Комисията и насоките за лечение на пациенти и изпращане на здравни работници в други държави членки;
Ф. като има предвид, че фармацевтичните вериги за доставки зависят от активни фармацевтични съставки или от генерични лекарствени продукти, които се произвеждат в трети държави, понякога само от една фабрика в света; като има предвид, че забраните за износ, наложени по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, подчертаха опасностите, свързани с разчитането на подобни вериги за доставки;
Х. като има предвид, че COVID-19 доказа принципа „Едно здраве“ (т.е. взаимозависимостта между здравето на човека, здравето на животните и здравето на нашата планета); като има предвид, че появата на зоонозни заболявания, които се предават от животни на хора, се изостря от изменението на климата и от влошаването на състоянието на околната среда;
1. настоятелно призовава за създаването на Европейски здравен съюз;
2. призовава държавите членки спешно да проведат стрес тестове на своите системи за здравеопазване, за да се уверят, че те са подготвени за възможно възобновяване на COVID-19 и за други бъдещи здравни кризи; призовава Комисията да координира работата в това отношение и да установи общи параметри;
3. решително се застъпва за насърчаването на ефективни превантивни и хигиенни мерки за предотвратяване и контрол на инфекциите; счита, че някои основни навици, включително практиките по отношение на хигиената, следва да бъдат развивани от ранна възраст, когато децата могат да ги усвоят най-добре; подкрепя образователните превантивни програми относно здравето, предназначени за младите хора (вредно поведение, здравословно хранене, спорт и др.);
4. призовава Комисията да предложи директива относно минималните стандарти за качествено здравеопазване въз основа на заключенията от стрес тестовете, в която да бъдат запазени правомощията на държавите членки по отношение на управлението, организацията и финансирането на техните системи за здравеопазване и да се обезпечат безопасността на пациентите, достойните трудови стандарти и стандарти относно заетостта за здравните работници и европейската издръжливост при пандемии и други кризи в областта на общественото здраве;
5. призовава Комисията да създаде европейски индекс на здравеопазването, чрез който да се проследява напредъкът на системите за здравеопазване в ЕС;
6. призовава Комисията да включи показатели относно здравеопазването в европейския семестър;
7. призовава Комисията да приеме общ набор от определящи здравето фактори за наблюдение на неравнопоставеността по отношение на здравето по възраст, пол, социално-икономически статус и географско местоположение и да утвърди методология за одит на здравната ситуация в държавите членки с цел набелязване и определяне на приоритетни области, които се нуждаят от подобрение и увеличено финансиране; счита, че Комисията следва да направи оценка на ефективността на мерките с цел да се намали неравнопоставеността по отношение на здравето в резултат на политиките, които обхващат социални, икономически и екологични рискови фактори;
8. призовава държавите членки да предоставят интегрирано здравеопазване, достъпно на местно и регионално равнище, за се осигури по-добра подкрепа на пациентите в собствената им местна и социална среда;
9. призовава Комисията да предложи създаването на европейски механизъм за реагиране във връзка със здравето за реагиране на всички видове здравни кризи (инфекциозни, химични, свързани с околната среда, биологични, хранителни и ядрени), да задълбочи оперативната координация на равнище ЕС и да наблюдава създаването и използването на стратегически резерв от лекарства и медицинско оборудване и да обезпечи правилното му функциониране; подчертава, че европейският механизъм за реагиране във връзка със здравето ще утвърди формално работните методи, установени по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, въз основа на мерките, предвидени в Директивата за трансграничното здравно обслужване, Решението относно трансграничните здравни заплахи[2] и Механизма за гражданска защита на Съюза;
10. призовава за създаването на звено за управление на здравни кризи, което да ръководи европейския механизъм за реагиране във връзка със здравето, като то бъде координирано от ECDC и ръководено от члена на Комисията, отговарящ за здравеопазването, и от члена на Комисията, отговарящ за управлението при кризи, съвместно с EMA и експертна група; призовава това звено да представи план за извънредни ситуации в случай на пандемия, за да се осигури координиран отговор;
11. подчертава, че координацията между националните здравни системи е от съществено значение, за да се осигури солидарност в рамките на Съюза; подчертава, че е необходима подходяща подготовка за съвместно възлагане на обществени поръчки, координирано прехвърляне на оборудване, резерви и движение на кръвни продукти и органи, както и превоз на пациенти при трансгранично здравно обслужване;
12. призовава за създаването на цифрова платформа за обмен, подобно на портала за данни относно COVID-19, която би могла да улесни обмена на епидемиологични данни, на основани на научни доказателства препоръки за практики към здравните специалисти и болниците и на точното състояние на капацитета и запасите от медицински продукти, които могат да бъдат мобилизирани;
13. призовава за укрепване на капацитета на rescEU, който следва да включва формирането на стратегически резерв и увеличаването на капацитета на екипите за спешна медицинска помощ;
14. счита, че Съюзът следва да може да разчита на мобилизирането на здравни специалисти чрез Европейския медицински корпус, който беше създаден с цел да се осигуряват бърза медицинска помощ и експертен опит в областта на общественото здраве за всички държави членки;
15. подкрепя мобилността на медицинските специалисти в целия ЕС, както по време на тяхното образование, така и по време на професионалната им кариера чрез „Еразъм+“, както и ролята, която тази мобилност играе за задълбочаване на знанията и за подобряване експертния опит относно заплахите за здравето;
16. призовава Комисията, държавите членки и партньорите по света да осигурят бърз, справедлив, равен и финансово приемлив достъп до бъдещите ваксини и лечение на COVID-19, след като те бъдат на разположение;
17. призовава за използването на съвместно възлагане на обществени поръчки в ЕС за осигуряване на ваксини и лечение на COVID-19 и за по-рутинното му използване, така че да се избегне съперничество между държавите членки и да се осигури равен и финансово приемлив достъп до важни лекарства и медицински изделия, особено за нови иновативни антибиотици, нови ваксини и лечебни лекарства, както и лекарства за редки заболявания;
18. призовава Комисията да преразгледа механизма за съвместно възлагане на обществени поръчки съгласно Решението относно трансграничните здравни заплахи и да предложи нов регламент, който да насърчава тяхното използване, така че да се купуват ваксини и лечения, да обезпечи ефективността и прозрачността на процеса и да осигури равен и финансово приемлив достъп до лекарства, медицински изделия, предпазни средства и други съответни здравни продукти; счита, че част от медицинските продукти, закупени чрез съвместната процедура за възлагане на обществена поръчка на ЕС, биха могли да служат като резерв на ЕС от лекарствени продукти, които са обект на недостиг, който да се използва при непредвидени ситуации;
19. призовава Комисията и държавите членки да преразгледат идеята за прозрачност на нетното ценообразуване и възстановяване на разходите за различни видове лечение чрез преразглеждане на Директива 89/105/ЕИО на Съвета[3], за да се даде възможност на държавите членки да бъдат равнопоставени при преговорите с производителите за лечения, които не са предмет на съвместни обществени поръчки;
20. призовава държавите членки да приемат бързо обща позиция по предложението относно ОЗТ, така че да подкрепят сътрудничеството в областта на оценката на здравните технологии на равнището на Съюза;
21. призовава за бързото прилагане на много забавения Регламент за клиничните изпитвания[4], за да се осигури прозрачност на резултатите от клинични изпитвания и да се улеснят по-мащабните, трансгранични клинични изпитвания;
22. призовава за координация и обединяване на европейските многоцентрови клинични изпитвания и за насърчаване на научните изследвания и дейностите за обучение на бъдещите европейски университетски мрежи;
23. призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламента за лекарствата сираци[5], на Регламента относно лекарствените продукти за педиатрична употреба[6] и на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба[7];
24. призовава за въвеждането на стабилна фармацевтична стратегия във връзка с проблемите в ЕС и световните фармацевтични вериги за доставки, която следва да включва законодателни мерки, политики и стимули за насърчаване на производството на основни активни фармацевтични съставки и лекарства в Европа и за обезпечаване на доставките и на финансовата достъпност по всяко време; призовава във всяка държава членка да бъдат изготвени задължителни национални инвентари на лекарствените продукти и медицинските изделия, както и да се съобщава информация на Комисията и на EMA, за да се гарантира, че евентуалният недостиг може да бъде планиран и преодолян;
25. призовава държавите членки да насърчават и обезпечават достъпа до услуги в областта на сексуалните и репродуктивните права, включително достъп до контрацепция и правото на достъп до услуги за безопасен аборт; призовава държавите членки да разгледат достъпа до контрацепция, включително спешна контрацепция, и до услуги за безопасен аборт, когато това е възможно от правна гледна точка, тъй като основните здравни услуги трябва да се поддържат по време на криза;
26. призовава за установяването на специфични съвместни действия за предотвратяване на недостига на медицински продукти, за да може да се обменят добри практики между държавите членки и да се разработват общи превантивни мерки;
27. призовава Комисията да издаде целеви насоки относно Директивата за обществените поръчки[8] по отношение на възлагането на обществени поръчки във фармацевтичния сектор; призовава тези насоки да се основават на критерия за „икономически най-изгодната оферта“ и подчертава, че те следва да имат за цел да осигурят най-доброто съотношение между качество и цена, а не просто най-евтиния продукт, и следва да вземат под внимание какъв принос биха имали тези оферти за сигурността на доставките в ЕС;
28. призовава Комисията да предложи преработен мандат на ECDC, за да увеличи значително неговия бюджет, персонал и правомощия, благодарение на което ECDC ще разшири своите правомощия, като бъдат обхванати и хроничните заболявания, да разработи задължителни насоки за държавите членки и да бъде способна да координира провеждането на лабораторни изследвания по време на здравни кризи;
29. призовава за засилване на ролята на EMA за наблюдението, предотвратяването и реагирането на недостига на лекарства и за координирането на проектирането и одобряването на клиничните изпитвания в ЕС по време на кризи;
30. счита, че следва да се разгледа възможността за създаване на европейски еквивалент на органа за авангардна научно-изследователска и развойна дейност в областта на биомедицината на САЩ, който да отговаря за разработването и осигуряването на мерки за противодействие срещу биотероризма, химическите, ядрените и радиологичните заплахи, както и срещу пандемичната инфлуенца и други нововъзникващи болести;
31. призовава за укрепване на ролята на EU-OSHA, за да се гарантира, че здравните работници не са изложени на риск, и да се насърчават здравословните и безопасни работни места в Съюза;
32. подчертава, че се оценява, че ваксинацията предотвратява 2,5 милиона смъртни случая всяка година в световен мащаб и че тя намалява свързаните с определени заболявания разходи за лечение; счита, че обезпокоителното явление на колебания относно ваксинацията и дезинформацията относно ваксинацията следва да бъдат преодолени, за да се вдъхне увереност на хората в ЕС;
33. призовава за укрепване на насоките на ЕС по отношение на здравето и за превръщането им в задължителни в определени случаи; отбелязва, че някои примери биха могли да включват планове за действие на ЕС относно антимикробната резистентност, и подчертава, че ваксинацията следва да бъде подкрепена от обвързващи мерки, например ваксинационна карта на ЕС за хората в ЕС; призовава по-специално насоките на ECDC във връзка със здравната криза, предизвикана от COVID-19, да станат задължителни, като методите за регистриране на починалите и на излекуваните хора;
34. призовава за създаването на портал за комуникация с обществеността, чрез който Съюзът да споделя потвърдена информация, да изпраща предупреждения на хората в ЕС и да се бори срещу дезинформацията; подчертава, че порталът би могъл да включва разнообразна информация, кампании за превенция и учебни програми за младежите; отбелязва, че подобен портал би могъл също така да се използва за насърчаването, в сътрудничество с ECDC, на пълно имунизационно покритие на равнище ЕС;
35. призовава Комисията да предложи, след като се консултира с гражданското общество, създаването на европейско пространство за здравни данни, което да е в пълно съответствие с европейската нормативна уредба за защита на данните, с цел подобряване на стандартизацията, обмена на данни и приемането и популяризирането на международните стандарти за здравните данни; счита, че това европейско пространство за здравни данни ще бъде важна стъпка към оказването на пряка подкрепа на пациентите и на техните доставчици на здравни услуги, като то ще гарантира, че хората имат контрол върху личните си данни, ще улеснява научните изследвания и ще подкрепя разработването на диагностика, лечение и услуги; подчертава факта, че колкото повече Съюзът разчита на споделяни данни за подобряване на европейското здравеопазване, толкова повече ЕС ще увеличи своята независимост от големите технологични дружества и ще подобри способностите си в областта на киберсигурността, като по този начин ще се обезпечи безопасността на данните и ще се избегнат нарушения на сигурността на личните данни на пациентите;
36. подкрепя иновациите в областта на цифровизацията, тъй като те ще донесат осезаеми ползи за пациентите и медицинските специалисти и ще осигурят икономически ефективно висококачествено здравеопазване, като същевременно се намали неравенството; подчертава, че биха могли да бъдат предприети важни стъпки по отношение на цифровите умения както за медицинските специалисти, така и за пациентите, особено в селските и слабо населените райони;
37. призовава за укрепване на електронното и на мобилното здравеопазване, както и за използването на телемедицина и наблюдение от разстояние на пациентите, особено по време на санитарни кризи;
38. изразява твърда убеденост в принципа „Едно здраве“, който установява връзка между здравето на човека, здравето на животните и опазването на околната среда; счита, че действията срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие и неустойчивите методи на производство на храни са от решаващо значение за защитата на хората от нови патогени;
39. поема ангажимент да продължи да разглежда свързаните със здравето рискови фактори, като употребата на тютюн, употребата на алкохол, лошото хранене, замърсяването на въздуха, излагането на опасни химикали и неравнопоставеността по отношение на здравето с цел подобряване на здравните резултати;
40. призовава за разширяване на обхвата на Европейските референтни мрежи (ЕРМ), така че да бъдат включени заразните (като ЕРМ в областта на управлението на здравни кризи) и незаразните болести;
41. призовава Комисията да разработи стратегия за „издръжлива Европа“, която да се състои от карта за оценка на риска и варианти за прилагане на принципите на добро управление, инвестиции в системите за здравеопазване и реакция при пандемия на равнище ЕС, включително издръжливи вериги за доставки в ЕС;
42. призовава за координиран, основан на сътрудничество и открит подход в областта на научните изследвания, с по-силна роля на Комисията при координирането на научните изследвания в областта на здравето с цел избягване на дублиране и стимулиране на научните изследвания в области като лекарствата, ваксините, медицинските изделия и медицинското оборудване, които са необходими;
43. призовава Комисията да предприема систематична оценка на въздействието върху здравето, въз основа на междусекторни показатели, на всички политики на ЕС, за да се оцени тяхното въздействие върху подобряването на здравето и на благосъстоянието на хората в ЕС, съобразно подход, при който здравето е в центъра на вниманието във всички политики;
44. счита, че следва да бъде задълбочено сътрудничеството с трети държави чрез обмен на знания и най-добри практики във връзка с подготвеността и реакцията на здравните системи; призовава Комисията и държавите членки да изградят стабилно и ефективно партньорство между Съюза и Африка и да дадат приоритет на по-солидните здравни системи, универсалния достъп до здравни услуги и научните изследвания и развитие в областта на здравето в световен мащаб в рамките на стратегията на ЕС с Африка (JOIN(2020)0004);
45. решително приветства експоненциалното увеличение на предложения бюджет за новата програма „EU4Health“;
46. счита, че опазването на здравето на уязвимите групи от населението от свързани с околната среда болести е съществена инвестиция с цел да се обезпечи адекватно развитие за хората и икономиките;
47. призовава Комисията да предложи нова стратегическа рамка за здравето и безопасността за периода 2021 – 2027 г., която да актуализира законодателството относно правото на изключване, да предложи нова директива относно свързаните с трудовата дейност мускулно-скелетни смущения и нова директива относно психичното здраве на работното място с разпоредби за признаване на тревожността, депресията и професионалното изчерпване като професионални заболявания;
48. призовава Комисията да представи законодателно предложение за включване на веществата, които са токсични за репродукцията, в обхвата на Директива 2004/37/ЕО относно експозицията на канцерогени и мутагени по време на работа[9], за да бъде тя приведена в съответствие с начина, по който веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, се третират в други законодателни актове на ЕС относно химикалите (например REACH[10] или други регламенти относно биоцидите, пестицидите и козметичните продукти);
49. счита, че поуките, извлечени от пандемията от COVID-19, следва да бъдат разгледани като част от конференцията за бъдещето на Европа, която би могла да представи ясни предложения относно начините за укрепване на здравната политика на ЕС;
50. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
- [2] OВ L 293 5.11.2013 г., стр. 1.
- [3] ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 8.
- [4] ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1.
- [5] OВ L 18 22.1. 2000 г., стр. 1.
- [6] OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1.
- [7] OВ L 311, 28.11.2001 г, стр. 67.
- [8] ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.
- [9] ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50.
- [10] ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.