Процедура : 2020/2774(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0260/2020

Внесени текстове :

B9-0260/2020

Разисквания :

PV 15/09/2020 - 6
CRE 15/09/2020 - 6

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0230

<Date>{14/09/2020}14.9.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0260/2020</NoDocSe>
PDF 153kWORD 48k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие</Titre>

<DocRef>(2020/2774(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Стелиос Кулоглу, Йоргос Георгиу</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0260/2020

B9‑0260/2020

Резолюция на Европейския парламент относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие

(2020/2774(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Турция, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г.[1]относно отношенията между ЕС и Турция, от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция[2], от 8 февруари 2018 г. относно настоящото положение с правата на човека в Турция[3]и от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[4],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Турция от 22 март, 20 юни и 12 декември 2019 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Турция от 13 юли 2020 г.,

 като взе предвид съответните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и по-специално това от 16 август 2020 г. относно скорошните развития във връзка с подновените сондажни дейности на Турция,

 като взе предвид резолюцията си от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър[5],

 като взе предвид изявлението на държавите от Med7 относно Турция от 10 септември 2020 г.,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че в първите години на 21-ви век бяха открити големи залежи на природен газ в Източното Средиземноморие, което накара държавите от региона да работят заедно и да подпишат споразумения, за да се възползват максимално от ресурсите, включително чрез научни изследвания и сондиране в своите изключителни икономически зони (ИИЗ);

Б. като има предвид, че въпреки многократните призиви от страна на Кипър от 2004 г. насам, Турция отказва да преговаря за споразумение за определяне на границите с Никозия, твърдейки, че не признава Република Кипър и не вземайки предвид факторите на сближаване, които показват въглеводородите като общо наследство на двете общности в Кипър; като има предвид, че от 2018 г. насам Турция извършва научни изследвания и сондажи в ИИЗ/континенталния шелф на Кипър, което е изцяло незаконно;

В. като има предвид, че Европейският съвет потвърди осъждането от Европейския съюз на незаконните сондажни дейности на Турция в ИИЗ/континенталния шелф на Кипър; като има предвид, че в резултат на това ЕС е създал правната рамка за налагане на санкции срещу физически и юридически лица, участващи в незаконните енергийни дейности на Турция, която въпреки това остава ограничена по отношение на нейното съдържание и не се отнася за самата държава Турция;

Г. като има предвид, че напрежението между Турция и Египет доведе до замразяване на двустранните дискусии за определяне на границите, като Турция не участва в Източносредиземноморския форум по въпросите на природния газ, чийто домакин беше Кайро през 2018 г., където дори израелци и палестинци седнаха на една маса;

Д. като има предвид, че Гърция и Турция са провели 59 кръга на проучвателни разговори относно делимитацията на техните континентални шелфове/ИИЗ от 2002 г. насам, като за последен път това се случи през март 2016 г.; като има предвид, че за съжаление след опита за преврат и въпреки призивите на тогавашния министър-председател на Гърция Алексис Ципрас при многобройните срещи с президента Ердоган, Турция отказва да възобнови преговорите;

Е. като има предвид, че в заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет потвърди, че Меморандумът за разбирателство между Турция и Либия относно определянето на морските територии в Средиземно море нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правни последици за трети държави;

Ж. като има предвид, че на различни етапи от 2004 г. насам Турция едностранно е представяла на ООН координатите на това, което възприема за своя континентален шелф/ИИЗ в Източното Средиземноморие (от Кипър до Крит);

З. като има предвид, че през юли 2020 г., след срещата на високо равнище на Европейския съвет, Турция подаде морски сигнал, известен като „Navtex“, че изпраща своя изследователски кораб Оруч Рейс, за да извърши сондажно проучване в гръцкия континентален шелф, близо до гръцкия остров Кастелоризо и Югозападна Турция;

И. като има предвид, че след намесата на германското председателство Турция пое ангажимент за подновяване на проучвателните разговори и за неизпращане на кораба Оруч Рейс в района в продължение на един месец; като има предвид, че въпреки това Турция се отметна от този ангажимент, като се позова на факта, че междувременно Гърция е подписала споразумение за определяне на границите с Египет (което е в пълно съответствие с Конвенцията на ООН по морско право); като има предвид, че Оруч Рейс напуска пристанището на 10 август 2020 г. и до този момент непрекъснато нарушава суверенните права на Гърция във водите около Кастелоризо, като извършва научни изследвания, придружаван от 17 военни кораба и 2 помощни кораба в района; като има предвид, че едновременно с това турският флот беше разположен в Егейско море; като има предвид, че освен това Турция обяви, че ще проведе изследователски дейности през септември 2020 г. в райони до западния бряг на остров Крит, които са били определени като гръцки въз основа на споразумението между Гърция и Египет;

Й. като има предвид, че Турция трябва да избягва заплахите и действията, които вредят на добросъседските отношения, и трябва да зачита суверенитета и юрисдикцията на държавите — членки на ЕС, по отношение на техните териториални води и въздушно пространство, както и всички техни суверенни права, включително по-специално правото да предприемат проучвания за и да експлоатират, съхраняват и управляват природните ресурси в съответствие с правото на ЕС и международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право;

К. като има предвид, че Хартата на ООН предвижда, че държаните се ангажират да уреждат всички международни спорове, по които те може да се окажат страни, с мирни средства, така че да не бъдат застрашени международният мир и сигурност и справедливост, както и да се въздържат в международните си отношения от заплахи или използването на сила по какъвто и да било начин, противоречащ на целите на Организацията на обединените нации;

1. остро осъжда едностранните турски незаконни сондажи, които доведоха до опасна ескалация на напрежението, съставляват сериозно нарушение на международното право и подкопават стабилността и сигурността на региона като цяло;

2. отбелязва заключенията на Европейския съвет относно Турция от 22 март и 20 юни 2019 г., потвърждава отново заключенията на Европейския съвет от 17—18 октомври 2019 г. относно незаконните сондажни дейности на Турция в ИИЗ на Кипър;

3. отбелязва заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. относно незаконния Меморандум за разбирателство между Турция и Либия относно определянето на морските територии в Средиземно море, който нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правни последици за трети държави;

4. изразява своята солидарност с народите на Гърция и Кипър;

5. призовава върховния представител/заместник-председател да предаде ясната позиция на ЕС на турските органи;

6. настоятелно призовава ЗП/ВП и германското председателство да засилят диалога с турските органи, с насоченост към бързото намаляване на напрежението във връзка с положението и възобновяването на проучвателните разговори с оглед на решаването на въпроса пред Международния съд;

7. призовава Съвета да възприеме подходящи, твърди и целенасочени икономически мерки срещу Турция, които не трябва да засягат гражданското общество или хората, които вече са засегнати тежко от икономическата криза в страната; подчертава, че тези санкции трябва да бъдат приложени, освен ако Турция прекрати провокационните си дейности в ИИЗ/континенталния шелф на Гърция и Кипър и изтегли своите военни кораби и други плавателни съдове;

8. призовава Съвета да постигне съгласие по налагането на оръжейно ембарго на целия ЕС по отношение на Турция;

9. изтъква отново сериозността на последиците, които допълнителната ескалация и дестабилизация в региона представляват както за самия регион, така и за ЕС, с нарастващи рискове за сигурността, хуманитарни кризи и миграционни потоци, както и сериозните икономически и социални последици от надпреварата във въоръжаването между Гърция и Турция; призовава Комисията да подготви ЕС във всичките му аспекти, за да се постигне най-добрата реакция по отношение на всяка ситуация, която може да възникне, и да информира Европейския парламент за всички последици от бъдеща ескалация и дестабилизация в региона;

10. изразява съжаление, че нарастващата ескалация на напрежението подкопава перспективите за възобновяване на преките преговори за цялостно разрешаване на кипърския проблем, въпреки че това продължава да бъде най-ефективният път по отношение на перспективите за определяне на изключителните икономически зони между Кипър и Турция;

11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации и на Турция, като осигури превода на настоящия текст на турски език.

[1] ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 93.

[2] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 199.

[3] ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 56.

[4] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.

[5] OВ C 285, 5.8.2016 г., стр. 11.

Последно осъвременяване: 16 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност