ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие

14.9.2020 - (2020/2774(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Натали Лоазо, Петрас Аущревичюс, Стефан Бижу, Влад‑Мариус Ботош, Силви Брюне, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Илана Сикюрел, Бернар Гета, Клемен Грошел, Мориц Кьорнер, Фредерик Рийс, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс
от името на групата Renew

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0260/2020

B9‑0266/2020

Резолюция на Европейския парламент относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие

(2020/2774(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Източното Средиземноморие от 19 август 2020 г.,

– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и по-специално изявлението му от 20 август 2020 г.,

– като взе предвид изявленията след неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС (тип „Гимних“) от 27 и 28 август 2020 г.,

– като взе предвид изявлението на генералния секретар на НАТО от 3 септември 2020 г.,

– като взе предвид декларацията от Аячо след Седмата среща на високо равнище на южните държави на Съюза (MED7) от 10 септември 2020 г.,

– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които държавите – членки на ЕС, включително Гърция и Кипър, както и Турция, са страни,

– като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд, както и прецедентите, определени от съдебната му практика,

– като взе предвид договора за НАТО от 1949 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[1], в която препоръчва на Комисията и Съвета – в съответствие с рамката за преговори – да спрат официално преговорите за присъединяване с Турция,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че с решението си да изпрати проучвателни съдове, ескортирани от кораби на военноморския ѝ флот, за търсене на природен газ в морските граници на Гърция и Кипър, в нарушение на международното право, Турция наруши териториалната цялост на Гърция и Кипър и по този начин и териториалната цялост на Европейския съюз;

Б. като има предвид, че проучвателните разговори между Гърция и Турция са в застой от март 2016 г. насам; като има предвид положителният тласък за подобряване на двустранните отношения, даден както от гръцкия министър-председател, така и от турския президент след срещата им през септември 2019 г. в рамките на Общото събрание на ООН, както и през декември за възобновяване на политическия диалог, след което през януари 2020 г. в Анкара се проведе среща на високопоставени длъжностни лица, а през февруари 2020 г. в Атина бяха обсъдени мерки за изграждане на доверие;

В. като има предвид, че през ноември 2019 г. Турция подписа с либийското правителство меморандум за разбирателство, очертаващ общите морски граници, въпреки че двете страни нямат съседни или противоположни брегове; като има предвид, че това споразумение е обявено за нищожно от редица държави в региона; като има предвид, че на 6 август 2020 г. Гърция подписа споразумение очертаващо границите на нейната изключителна икономическа зона с Египет след 15 години преговори;

Г. като има предвид, че на 27 февруари 2020 г. Съветът добави двама ръководни служители на турската петролна корпорация (TPAO) към списъка на ЕС на лицата, подлежащи на санкции, като им наложи забрана за пътуване и замразяване на активи, вследствие на участието на Турция в незаконни сондажни дейности в Източното Средиземноморие без разрешение от Република Кипър; като има предвид, че на 11 ноември 2019 г. Съветът прие правна рамка за ограничителни мерки в отговор на незаконните сондажни дейности на Турция, след като многократно изрази своите тревоги и категорично осъди дейностите на Турция в поредица от заключения, по-специално от 22 март 2018 г. и 20 юни 2019 г.;

Д. като има предвид, че през февруари и март 2020 г. Турция предостави логистична подкрепа за изпращането на хиляди мигранти на границата с Гърция и започна кампании за дезинформация срещу Гърция и ЕС;

Е. като има предвид, че на 21 юли Турция взе решение за започване на проучвателни дейности в рамките на гръцките морски граници около Кастелоризо и сондажния район на „Барбарос“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър;

Ж. като има предвид, че на 16 август 2020 г. Турция изпрати 17 военноморски плавателни съда да ескортират проучвателния ѝ кораб „Орудж Рейс“ в гръцки води, като същевременно разположи турския флот в Егейско море, което накара гръцките въоръжени сили да обявят тревога; като има предвид, че на следващия ден гръцки и турски военен кораб се сблъскаха случайно в района;

З. като има предвид, че след посредническите усилия на Германия Турция се съгласи да изтегли своя проучвателен кораб „Орудж рейс“ до 23 август и да възобнови проучвателните разговори с Гърция; като има предвид обаче, че Турция не изтегли своя кораб и флот до 12 септември, като удължи мандата на неговата незаконна мисия;

И. като има предвид, че Турция най-накрая нареди на своя проучвателен кораб „Орудж рейс“ да се завърне на 12 септември;

Й. като има предвид, че Гърция е регистрирала над 600 случая на нарушения на въздушното пространство над демилитаризираните гръцки острови в Егейско море от страна на турските военновъздушни сили от януари 2020 г. насам; като има предвид, че Турция се опита да блокира плановете на НАТО за отбрана на Полша и балтийските държави;

К. като има предвид, че на 10 юни френски военноморски съд беше посрещнат изключително враждебно от турски военни кораби, когато в рамките на операцията „Морски страж“ (Sea Guardian) на НАТО поиска да провери турски плавателен съд, заподозрян в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН срещу Либия;

Л. като има предвид, че на 12 август Франция изпрати в района два кораба на военноморските си сили и изтребители в подкрепа на Гърция и Кипър и взе участие във военни учения заедно с Гърция, Кипър и Италия на 26 август;

М. като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки носят отговорност за спазването на международното право, включително Конвенцията от Монтего Бей по морско право и свързаната с нея съдебна практика относно морските граници, независимо от факта, че Турция не е ратифицирала Конвенцията;

Н. като има предвид, че Гърция и Кипър потвърдиха готовността си да се обърнат към Международния съд;

О. като има предвид, че ЕС несъмнено е най-важният търговски партньор на Турция и нейният основен източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ); като има предвид, че инициативата за осъвременяване на митническия съюз беше спряна през 2018 г.; като има предвид, че преговорите за секторни партньорства между ЕС и Турция могат да бъдат възобновени само след намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие;

П. като има предвид, че Турция остава ключов партньор на ЕС и член на НАТО; като има предвид, че съгласно член 1 от Договора за НАТО страните по него се задължават да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени, с мирни средства и по начин, който да не застрашава международния мир, сигурност и справедливост, и да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации;

1. изразява пълната си солидарност с Гърция и Кипър;

2. твърдо осъжда турската военна и цивилна намеса в морските граници на ЕС в Гърция и Кипър, които са държави – членки на ЕС, в Източното Средиземноморие, която сериозно подкопава сигурността и стабилността в региона и нарушава международното право;

3. приветства решението на Турция от 12 септември да изтегли незабавно своите проучвателни и военноморски плавателни съдове от морските граници на ЕС; настоява Турция да възобнови преговорите с Гърция и Кипър, както и мерките за изграждане на доверие; настоява Турция да се обръща към Международния съд за решаване на неуредени териториални въпроси, каквото е и желанието на Гърция и Кипър;

4. отхвърля категорично едностранната декларация на министъра на външните работи на Турция, че морските зони на Гърция и Кипър следва да се считат за част от територията на Турция по силата на своето местоположение на същия континентален шелф като Турция;

5. приветства непрекъснатите посреднически усилия на Германия за намаляване на напрежението;

6. осъжда постоянните заплахи, отправяни от турското правителство срещу Гърция, Кипър и държави – членки на ЕС, и нейните кампании за дезинформация срещу ЕС;

7. посочва, че Парламентът вече е предприел стъпки за намаляване на финансирането по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) II за Турция, като се има предвид значителното влошаване на състоянието на демокрацията, правата на човека и спазването на принципите на правовата държава в страната;

8. призовава на срещата на Съвета на 24 септември да се използват всички подходящи средства, с които Европейският съюз разполага, в отговор на агресивните действия на Турция; призовава Съвета да ускори подготовката си по допълнителни вписвания на лица в списъка на ЕС на лица, подлежащи на санкции, въз основа на вече внесени предложения, с оглед на тяхното възможно най-скоро приемане, и отправя искане към Съвета да изготви списък от допълнителни ограничителни мерки, като например всеобхватно оръжейно ембарго, в случай че турското правителство не постигне достатъчен напредък по пътя към диалог и не прекрати своите едностранни действия;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на Организацията на обединените нации и на Турция, като осигури превода на настоящия текст на турски език.

• [1] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.