ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие
14.9.2020 - (2020/2774(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Михаел Галер, Крис Петерс, Дейвид Макалистър, Антонио Лопес Истурис Уайт, Манолис Кефалоянис, Вангелис Меймаракис, Давид Лега, Лукас Фурлас, Лефтерис Христофору, Ана Мишел Асимакопулу
от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0260/2020
B9‑0270/2020
Резолюция на Европейския парламент относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие
Европейският парламент,
– като взе предвид дебата в Европейския парламент на 9 юли 2020 г. относно стабилността и сигурността в Източното Средиземноморие и отрицателната роля на Турция,– като взе предвид резултатите от неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС (среща във формат „Гимних“) от 28 август 2020 г.,
– като взе предвид изявлението от 16 август 2020 г. на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) Жозеп Борел относно подновените сондажни дейности от страна на Турция в Източното Средиземноморие,
– като взе предвид забележките, направени от заместник-председателя/върховен представител, г-н Борел, по време на пресконференцията след срещата му с министъра на външните работи на Турция Мевлут Чавушоглу на 6 юли 2020 г.,
– като взе предвид забележките, направени от заместник-председателя/върховен представител, г-н Борел, след срещата му с министъра на отбраната на Гърция Николаос Панайотопулос на 25 юни 2020 г.,
– като взе предвид забележките, направени от заместник-председателя/върховен представител, г-н Борел, след срещата му с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис на 26 юни 2020 г.,
– като взе предвид приложимото международно обичайно право и Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) по морско право (UNCLOS), по-специално като отбелязва част V относно определянето на границите на изключителни икономически зони (ИИЗ),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2018 г., 28 юни 2018 г., 22 март 2019 г., 20 юни 2019 г., 12 декември 2019 г. и предходните имащи отношение заключения на Съвета и на Европейския съвет,
– като има предвид заключенията на Съвета от 17—18 октомври 2019 г. относно незаконните сондажни дейности на Турция в ИИЗ на Кипър;
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Турция, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция[1] и от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[2],
– като взе предвид изявленията от 15 май 2020 г. и от 14 август 2020 г. на външните министри на ЕС относно положението в Източното Средиземноморие,
– като взе предвид заключенията на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет на 19 август 2020 г.,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Турция е държава кандидатка и важен партньор на ЕС и че от нея се очаква, в качеството си на държава кандидатка, да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, да зачита правата на човека и принципите на правовата държава, включително в рамките на спазването на международните конвенции;
Б. като има предвид, че Турция е съюзник в НАТО и следва да бъде насърчавана да осъществи потенциала си за запазване на стабилността в региона;
В. като има предвид, че след откриването на залежи на природен газ в морето в Източното Средиземноморие в началото на века Турция предизвиква съседите си по отношение на международното право и определянето на техните ИИЗ;
Г. като има предвид, че през януари 2019 г. правителствата на Кипър, Египет, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестинската власт създадоха Източносредиземноморския форум за природен газ – многонационален орган, отговарящ за разработването на регионален пазар за природен газ и на механизъм за разработване на ресурсите;
Д. като има предвид, че през май 2019 г. Турция ескалира напрежението, като същевременно изпрати няколко сондажни кораба, придружени от военни кораби, в териториалните води на Кипър; като има предвид, че вследствие на това Кипър и Гърция издадоха заповед за арест на всеки турски сондажен кораб, който пречи на техните дейности във връзка с природния газ;
Е. като има предвид, че в началото на октомври 2019 г. напрежението нарасна още повече, след като Турция изпрати един от своите сондажни кораби в област, в която Кипър вече е предоставил права за проучване на международни нефтени компании;
Ж. като има предвид, че през ноември 2019 г. Турция подписа меморандум за разбирателство с признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, в който се определят нови граници на морските юрисдикции на двете държави; като има предвид, че посоченият меморандум не е в съответствие с принципите на международното право и ако се приложи, на практика ще прокара разделителна линия между източната част и западната част на Средиземно море, като по този начин ще застраши морската сигурност, проучването на газови находища и новата инфраструктура, например газопровода EastMed;
З. като има предвид, че в заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет заяви, че меморандумът за разбирателство „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правни последици за трети държави“;
И. като има предвид, че през януари 2020 г. Кипър, Гърция и Израел подписаха споразумение за изграждане на газопровода EastMed, който също така ще подпомогне енергийната диверсификация в ЕС;
Й. като има предвид, че на 2 юни 2020 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган и лидерът на ПНС Файез ал-Сарадж заявиха, че е възможно да извършат сондажни проучвания в целия регион, обхванат от Меморандума за разбирателство между Турция и Либия;
К. като има предвид, че на 9 юни 2020 г. в Атина Гърция и Италия подписаха двустранно споразумение за определяне на техните ИИЗ в Йонийско море, с което се удължава срокът на действие на действащото споразумение от 1977 г. в съответствие с Конвенцията по морско право;
Л. като има предвид, че на 10 септември 2020 г. националните ръководители на срещата на върха на държавите от Средиземноморския регион Med7 изразиха пълната си подкрепа за Гърция и солидарност с Гърция и изразиха съжаление, че Турция не е отговорила на многократните призиви на ЕС да прекрати своите едностранни и незаконни действия в Източното Средиземноморие и Егейско море;
М. като има предвид, че през юли 2020 г., непосредствено след срещата на върха на Европейския съвет, Турция издаде NAVTEX за проучвателни дейности около Кастелоризо за периода от 21 юли до 2 август 2020 г. и след намесата на германския канцлер Ангела Меркел президентът Ердоган спря мисията на кораба „Орук рейс“, но в същото време издаде NAVTEX за извършване на сондажи от кораба „Барбарос“ в ИИЗ на Кипър;
Н. като има предвид, че някои държави членки вече взеха решение да прекратят издаването на лицензи за износ на оръжие за Турция; като има предвид, че тези държави членки са поели ангажимент за категорични национални позиции по отношение на политиката си за износ на оръжие за Турция въз основа на разпоредбите на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, включително стриктното прилагане на Четвърти критерий относно регионалната стабилност;
О. като има предвид, че поведението на Турция, отвъд нейните геоикономически интереси, отразява по-амбициозна геополитическа програма за разпространение на влиянието на страната от Северен Ирак и Сирия до Либия;
П. като има предвид, че Турция продължава да извършва настоящите си незаконни едностранни военни действия в Източното Средиземноморие, които противоречат на суверенитета на държави — членки на ЕС (по-специално Гърция и Кипър), както и на международното право;
Р. като има предвид, че на 10 юли 2020 г. президентът Ердоган превърна сградата на „Света София“ в джамия вследствие на съдебно решение за отмяна на указа от 1934 г. на Кемал Ататюрк за нейното превръщане в музей; като има предвид, че това решение беше остро критикувано от ЮНЕСКО;
С. като има предвид, че слабите резултати на Турция по отношение на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава накараха ЕС да прекрати преговорите за присъединяване и всички предприсъединителни фондове съгласно новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.;
Т. като има предвид, че след като извършваше проучвания в Източното Средиземноморие в продължение на един месец, „Орук рейс“ прибра своите кабели и се върна в Анталия след изтичането на неговия NAVTEX за водите между Турция, Кипър и Крит, където се намираше от 10 август 2020 г.; като има предвид, че се очакваше корабът, заедно с военноморски ескорт, да продължи проучванията край бреговете на гръцките острови Кастелоризо и Родос до 25 септември, като се смята, че неговата мисия е била прекратена поради започналите под давлението на НАТО усилия за водене на преговори;
1. отново подчертава значението на добрите отношения с Турция, основаващи се на дълга история на споделени ценности; призовава във връзка с това турското правителство да сложи край на многократните нарушения на въздушното пространство и на териториалните води на Гърция и на Кипър, както и да зачита териториалната цялост и суверенитета на всички свои съседи; освен това отново заявява, че ЕС подкрепя Гърция и Кипър в това отношение;
2. решително осъжда незаконните дейности на Турция в континенталния шелф и в ИИЗ на Гърция и на Кипър, които противоречат на интересите на ЕС, и призовава турските органи да прекратят тези дейности, да действат в дух на добросъседски отношения и да зачитат суверенитета на Кипър и Гърция в съответствие с международното право;
3. подчертава необходимостта да се зачита правоспособността на държавите — членки на ЕС, да сключват международни споразумения с други суверенни държави, както и техните суверенни права, които включват, наред с другото, правото на проучване и експлоатация на природни ресурси в съответствие с достиженията на правото на ЕС и с международното право, включително Конвенцията по морско право;
4. призовава за незабавното приемане на допълнителни списъци към действащия режим във връзка с незаконните сондажи в Източното Средиземноморие в контекста на последователната ескалация на агресията от страна на Турция и ако не бъде постигнат напредък, призовава да бъде изготвен списък с допълнителни ограничителни мерки по отношение на Турция, които да бъдат разработени и обсъдени на заседанието на Европейския съвет на 24 и 25 септември 2020 г.;
5. заявява, че необходимо да се намери решение с помощта на дипломатически средства, посредничество и със средствата на международното право; изразява обаче готовност да продължи да налага целенасочени и ефективни санкции и/или секторни мерки срещу Турция, включително такива, които са насочени към енергийния сектор;
6. призовава съответните форуми в рамките на НАТО, и по-специално работната група на високо равнище по въпросите на контрола върху конвенционалните оръжия, да обсъдят по спешност контрола върху оръжията в Източното Средиземноморие;
7. приветства поканата от правителствата на Република Кипър и на Гърция към Турция за добросъвестно договаряне на морските граници между съответните им брегове; отбелязва, че и двете правителства са доказали, че се придържат изцяло към ангажимента за добросъвестен диалог в съответствие с международното право и Конвенцията по морско право; приканва Турция да приеме призива на правителствата на Република Кипър и на Гърция за сключване на специален компромис за предаване на въпроса за определянето на границите на техните континентални шелфове и ИИЗ на Международния съд;
8. приветства действията на Германия като посредник между Гърция и Турция и изразява надежди и увереност, че тези действия ще доведат до конструктивен и взаимно приемлив резултат;
9. отново подчертава значението на Кипър и Гърция като европейски стълбове на стабилността в региона и за укрепването на енергийната сигурност в ЕС;
10. припомня политическия консенсус, постигнат от министрите на външните работи на ЕС на 27 и 28 август 2020 г., в съответствие с който съответните работни групи на Съвета следва да ускорят работата си по въвеждането на лицата, предложени от Кипър, в списъка на лицата, за които се прилага действащият режим на санкции заради участие в незаконни сондажи в Източното Средиземноморие, с цел бързо приемане;
11. повтаря своя призив към турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията по морско право и припомня, че макар Турция да не е страна по конвенцията, обичайното право предвижда изключителни икономически зони дори за ненаселените острови;
12. отбелязва значението — както за ЕС, така и за неговите държави членки и за Турция — на поддържането на тесен диалог и сътрудничество по въпросите на външната политика и сигурността; припомня, че Турция е дългогодишен член на НАТО и отбелязва, че ЕС и Турция продължават да си сътрудничат по въпроси от (военно) стратегическо значение в рамките на НАТО;
13. припомня своята резолюция от октомври 2019 г. относно военните действия на Турция в Сирия[3], в която Парламентът призова Съвета да разгледа възможността за суспендиране на търговските преференции по силата на споразумението за селскостопански продукти и, като крайна мярка, за суспендиране на митническия съюз между ЕС и Турция, който е в сила от декември 1995 г.;
14. настоява, че меморандумът за разбирателство от 27 ноември 2019 г. между Турция и признатото от ООН правителство на националното съгласие на Либия, с който се определят нови граници на морските юрисдикции на двете държави, нарушава международното право и следователно не е правно обвързващ за трети държави;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията.
- [1] ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 93.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2019)0200.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2019)0049.