Процедура : 2020/2764(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0310/2020

Внесени текстове :

B9-0310/2020

Разисквания :

PV 05/10/2020 - 24
CRE 05/10/2020 - 24

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0267

<Date>{02/10/2020}1.10.2020</Date>
<NoDocSe>B9-0310/2020</NoDocSe>
PDF 199kWORD 61k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B9-0018/2020 и B9-0019/2020</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 136, параграф 5 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно гаранцията за младежта</Titre>

<DocRef>(2020/2764(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Луция Дюриш Николсонова</Depute>

<Commission>{EMPL}от името на комисията по заетост и социални въпроси</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

B9-0310/2020

Резолюция на Европейския парламент относно гаранцията за младежта

(2020/2764(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 145, 147 и 149 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията през ноември 2017 г., и по-специално неговия принцип 4 „Активна подкрепа за заетостта“,

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 – 21 юли 2020 г.,

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета[1],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/779 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1304/2013 по отношение на първоначалната сума за допълнително предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани по линия на Инициативата за младежка заетост[2],

 като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1181 на Съвета от 8 юли 2019 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки[3],

 като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта[4],

 като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата, а именно № 3/2015, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“, № 17/2015, озаглавен „Подкрепа от Комисията за екипите за действие за младежта – извършено е пренасочване на финансирането от ЕСФ, но акцентът върху резултатите е недостатъчен“, и № 5/2017, озаглавен „Младежка безработица – промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

 като взе предвид работен документ № 4/2015 на Международното бюро по труда (МОТ), озаглавен „The Youth Guarantee programme in Europe: Features, implementation and challenges“ („Програмата „Гаранция за младежта“ в Европа: характерни особености, изпълнение и предизвикателства“) и доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавен „Социално приобщаване на младите хора“,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“ (COM(2020)0276),

 като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно мост към работни места – укрепване на гаранцията за младежта, и за замяна на препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (COM(2020)0277) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020) 0124),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта“ (COM(2018)0269) и резолюцията на Съвета от 15 ноември 2018 г. относно стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г.[5],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0323),

 като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.[6],

 като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2018 г. относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки[7],

 като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно контрола на разходите и мониторинга на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС[8],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта[9],

 като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно засилването на схемата „Гаранция за младежта“ (O-000058/2020 – B9-0018/2020 и O-000059/2020 – B9-0019/2020),

 като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

А. като има предвид, че от създаването си през 2013 г. насам гаранцията за младежта е създала възможности и е помогнала на над 24 милиона млади хора да намерят работа или да участват в програма за продължаване на образованието, чиракуване и стажове; като има предвид, че преди кризата, предизвикана от COVID-19, средната стойност на младежката безработица сред лицата на възраст между 15 и 24 години беше 14,9%, докато през 2013 г. тя беше достигнала 24,4%; като има предвид, че при все това този дял е над два пъти по-висок от общия процент на безработицата (6,5%); като има предвид, че нестандартната заетост е много разпространена сред младите хора, като в рамките на ЕС 43,8% от тях извършват временна работа; като има предвид, че средното равнище на младежката безработица крие огромни различия между държавите членки, като равнището на безработица сред лицата под 25-годишна възраст е 40,8% в Испания (данни от юни 2020 г.) и 33,6% в Гърция (данни от април 2020 г.); като има предвид, че твърде много млади хора работят на несигурни работни места и че на твърде много от тях се налага да напуснат своя регион или държава, за да намерят достойна работа;

Б. като има предвид, че се отчита, че гаранцията за младежта е стимулирала структурните реформи в публичните служби по заетостта и образователните системи в държавите членки; като има предвид обаче, че в ранните етапи тя се прилагаше доста бавно и неравномерно от държавите членки и че заинтересовани страни и млади хора посочиха редица недостатъци в замисъла и във функционирането ѝ на практика; като има предвид, че в своя Специален доклад № 5/2017 Европейската сметна палата изрази критичната си позиция относно ограничения напредък по отношение на гаранцията за младежта, като стигна до заключението, че приносът на инициативата за младежка заетост за постигането на целите на гаранцията за младежта в петте посетени държави членки при одита се е оказала много ограничен и че над три години след приемането на препоръката на Съвета положението не отговаря на първоначалните очаквания при стартирането на гаранцията за младежта, която беше предназначена да предостави качествено предложение на всички незаети с работа, учене или обучение млади хора в срок от четири месеца; като има предвид, че Комисията и държавите членки постепенно въведоха корекции и подобриха насоките за програмата, което превърна гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост в основни инструменти за борба с младежката безработица в ЕС;

В. като има предвид, че борбата с младежката безработица е политически приоритет, който се споделя от Парламента, Комисията и държавите членки и допринася за постигането на целта на Съюза за устойчив растеж и висококачествени работни места и който същевременно е в съответствие с Eвропейския стълб на социалните права;

Г. като има предвид, че когато представи своите политически приоритети, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ще превърне гаранцията за младежта в постоянен инструмент за борба с младежката безработица и че следва да се предвидят по-голям бюджет и редовно докладване за нея, за да се гарантира, че тя изпълнява обещанията си във всяка държава членка;

Д. като има предвид, че пандемията от COVID-19 предизвика безпрецедентна икономическа и социална криза, в резултат на което равнището на безработицата в ЕС се увеличава и милиони хора рискуват да загубят работата си; като има предвид, че към юни 2020 г. равнището на младежката безработица в ЕС като цяло беше 16,8% и че се очаква, че то ще продължи да нараства рязко, като се има предвид, че младите хора рискуват да бъдат засегнати най-тежко, какъвто беше случаят при кризата през 2008 г.; като има предвид, че младежката безработица, чието равнище понастоящем е високо, е вредна за засегнатите лица и често оставя траен отпечатък върху тях (т.нар. „ефект на белега“); като има предвид, че тези вредни последици ще се проявят по-специално сред все по-високия брой дългосрочно безработни млади хора и сред обществото като цяло и че съответно е необходимо да се положат решителни и целенасочени политически усилия; като има предвид, че инвестирането в човешкия капитал на младите европейци ще допринесе за укрепването на европейските икономики и общества, като ги направи по-приобщаващи и устойчиви; като има предвид, че квалифицираната, творческа и иновативна работна ръка е предпоставка за конкурентоспособността на Европа;

Е. като има предвид, че при възникването на икономическа криза[10] младите хора са непропорционално засегнати; като има предвид, че борбата с икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19, ще бъде от съществено значение за избягване на високите равнища на младежка безработица; като има предвид, че сред младите хора едно от всеки шест лица, които са работили преди пандемията от COVID-19, е загубило работата си или е било съкратено; като има предвид, че работното време на заетите млади хора е намаляло с почти една четвърт, а двама от всеки петима млади хора посочват, че доходите им са се понижили, като младежите в държавите с по-ниски доходи са най-силно засегнати както по отношение на работното време, така и по отношение на доходите;

Ж. като има предвид, че мерките за изолация в домашни условия доведоха до внезапно нарушаване на протичането на формалното и неформалното образование, стажовете, професионалните практики и чиракуването на младите хора, както и на трудовата им заетост, като се отразиха на техните доходи, потенциала им за получаване на доходи и благосъстоянието им, включително тяхното здраве, и по-специално психичното им здраве; като има предвид, че мерките за борба с младежката безработица следва да отчитат многоизмерния характер на проблема;

З. като има предвид, че младите хора с увреждания бяха особено тежко засегнати от последиците от пандемията и сега са изложени на още по-голям риск от социално-икономическо изключване; като има предвид, че е необходимо да се въведат целенасочени мерки в подкрепа на тяхната интеграция на пазара на труда и да се гарантира достъпът им до качествени услуги, като същевременно се гарантира, че те не се сблъскват с дискриминация или пречки от какъвто и да е вид, включително финансови;

И. като има предвид, че при младите хора вероятността да бъдат съкратени е по-голяма, тъй като те по-често работят в неформалната икономика, при нестандартни форми на заетост и без никаква или слаба социална закрила и нямат професионален опит;

Й. като има предвид, че равнищата на нестандартна заетост, като например работата през платформа или работата по отделни заявки, са много високи сред младите хора и че нестандартната работа предоставя по-ниска степен на сигурност на работното място и ограничен или никакъв достъп до социална закрила, което увеличава вероятността за младите хора да се окажат безработни по време на криза като кризата, предизвикана от COVID-19, като същевременно техният достъп до социална закрила е ограничен;

К. като има предвид, че е от съществено значение да се подчертае разликата между равнищата на безработица и неактивност, за да се вникне по-добре във въздействието на кризата върху младите хора, тъй като увеличаването на неактивното население може също така да доведе до статистическо намаляване на безработицата; като има предвид, че няколко държави членки отчетоха по-голямо увеличение на неактивното население, отколкото на безработицата, от една страна поради факта, че по време на кризата хората са престанали да търсят работа, и от друга страна вследствие на въвеждането на публични мерки на пазара на труда, като например режим на работа при непълно работно време и блокиране на съкращенията;

Л. като има предвид, че нископлатените и несигурните договори, фиктивната самостоятелна заетост, липсата на основна социална закрила и дискриминационните по отношение на възрастта практики са условията на труд, с които се сблъскват милиони млади хора; като има предвид, че процентът на неактивните млади хора се е увеличил в повечето държави членки, и като има предвид, че разликата между половете сред незаетите с работа, учене или обучение също се е увеличила през този период; като има предвид, че много млади хора редуват периодите на заетост и периодите на безработица или неактивност или са впримчени в несигурни нестандартни форми на заетост; като има предвид, че младите хора са изложени на по-висок риск в сравнение с другите от загуба на работното си място вследствие на автоматизацията;

М. като има предвид, че жените, и по-специално младите жени, са подложени на двойна дискриминация, поради това, че са млади, и поради това, че са жени, вследствие на тревожния дисбаланс на пазара на труда;

Н. като има предвид, че пандемията би могла да задълбочи неравенството в обществото, включително цифровото разделение, което продължава да бъде сериозен проблем в държавите членки, както и в ЕС като цяло; като има предвид, че липсата на подходящ широколентов достъп и подходящо информационно оборудване за младите хора като цяло, както и в контекста на дистанционното училищно обучение и дистанционната работа, би могла да доведе до допълнително неравенство, изключване и дискриминация;

О. като има предвид, че предишната криза показа, че ако на младите хора не бъдат осигурени качествени стажове и работни места – въз основа на писмени споразумения и достойни условия на труд, включително заплата, гарантираща жизнен минимум, професионални консултации и ориентиране и допълнително обучение – отново ще възникне висок риск те да бъдат принудени да приемат несигурни работни места, да напуснат страната си, за да си намерят работа, или да се запишат за образование или обучение, въпреки че всъщност търсят истинска работа;

П. като има предвид, че ниското качество на предложенията по линия на гаранцията за младежта е едно от нейните най-значими недостатъци; като има предвид, че стажовете, предоставяни в рамките на гаранцията за младежта, трябва не само да бъдат платени, но и да бъдат ограничени по отношение на тяхната продължителност и брой, така че младите хора да не бъдат впримчени в безкрайни повтарящи се стажове и да не бъдат експлоатирани като евтина или дори безплатна работна ръка без социална закрила и пенсионни права; като има предвид, че проучванията показват, че настоящото поколение млади хора намират първата си истинска работа в началото на тридесетте си години;

Р. като има предвид, че сегашното поколение млади хора са висококвалифицирани; като има предвид, че придобиването на умения, преквалификацията и повишаването на квалификацията не са решение на липсата на работни места за младите хора; като има предвид, че от друга страна създаването на качествени и устойчиви работни места е от ключово значение за тяхната стабилност;

С. като има предвид, че програмите в областта на заетостта могат да окажат въздействие върху безработицата, но не могат да заместят по-широкообхватните усилия за насърчаване на гъвкавостта на пазарите на труда; като има предвид, че пречките на пазара на труда имат особено вредно въздействие върху младите хора, което води до повишаване на равнищата на безработица и прави новите поколения уязвими; като има предвид, че изследвания[11] са разкрили необходимостта както от активни политики на пазара на труда, така и от схеми за социална закрила, основани на прага на риска от изпадане в бедност, за да се избегне ситуацията, при която мерките просто преразпределят възможностите за работа между подгрупите уязвими лица като игра с нулев резултат;

Т. като има предвид, че в насоките от 2019 г. за политиките за заетост на държавите членки се отправя призив към държавите членки да продължат да се борят с младежката безработица и да полагат усилия във връзка с незаетите с работа, учене или обучение лица чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта;

У. като има предвид, че предложението за препоръка на Съвета за укрепване на гаранцията за младежта се основава на опита и извлечените поуки от прилагането на гаранцията за младежта от 2013 г. насам и има за цел да достигне до по-голям брой млади хора, като възрастовата група се разширява, така че да обхване всички хора на възраст под 30 години, като ги подкрепя в развиването на умения и придобиването на трудов опит в рамките на осъвременена система за професионално образование и обучение;

Ф. като има предвид, че през следващия програмен период 2021 – 2027 г. гаранцията за младежта ще бъде финансирана чрез Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), който понастоящем обхваща инициативата за младежка заетост, която е основната програма за финансиране на гаранцията за младежта; като има предвид, че инструментът Next Generation EU – посредством Механизма за възстановяване и устойчивост и Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) – ще предостави допълнителна подкрепа за мерките за младежка заетост; като има предвид, че инвестициите в образование и обучение, които са в съответствие с двойния цифров и екологичен преход, ще бъдат финансирани от Европейския фонд за регионално развитие; като има предвид, че при поискване и след като бъдат изпълнени предварително зададените критерии, държавите членки могат да получат средства от инструмента за техническа подкрепа с цел финансиране на етапите на подготовката и изпълнението на структурни реформи, наред с други мерки, в областта на образованието и обучението и на политиките, свързани с пазара на труда;

1. посреща със задоволство предложението за препоръка на Съвета за укрепване на гаранцията за младежта и намерението на Комисията да въведе структурни подобрения въз основа на поуките, извлечени от финансовата криза от 2008 г. и прилагането на този инструмент; припомня, че препоръката на Съвета не е обвързваща за държавите членки; посочва, че не всички държави членки са следвали препоръката на Съвета, което води до изоставяне на млади хора; счита, че е настъпил моментът гаранцията за младежта да придобие задължителен вместо доброволен характер; отново призовава Комисията да предложи гаранцията за младежта като инструмент, който е задължителен за всички държави членки;

2. подчертава, че в рамките на борбата с младежката безработица е необходимо да се прилага многоизмерен подход, включващ активни и пасивни политики на пазара на труда и ефективен достъп до мерки за социално приобщаване и до социални, здравни и жилищни услуги за младите хора, за да се гарантира качеството и устойчивостта на тези действия;

3. подчертава, че ако бъде укрепена, гаранцията за младежта следва да преодолее недостатъците на предишния подход, основан на пригодността за заетост, и трябва да бъде замислена като средство за осигуряване в разумен срок на качествени и постоянни работни места за всички участващи млади хора; отново заявява, че гаранцията за младежта не следва да институционализира несигурната заетост сред младите хора, по-специално чрез нетипичен статут, водещ до изключително ниски заплати, липса на социална закрила, липса на сигурност на заетостта, фиктивна самостоятелна заетост и заменяне на действителната работа на трудов договор с несигурни работни места;

4. приветства факта, че укрепената гаранция за младежта ще обхваща по-широка възрастова група, за да бъдат включени младите хора на възраст между 15 и 29 години, и че ще се прилага по-индивидуализиран и целеви подход както за временно, така и за дългосрочно незаетите с работа, учене или обучение лица; приветства също така усилията за придаване на по-приобщаващ характер на гаранцията за младежта и за избягване на всякаква форма на дискриминация, включително на групи в неравностойно положение и уязвими групи, расови и етнически малцинства, мигранти и бежанци, млади хора с увреждания и хора, живеещи в отдалечени, селски или необлагодетелствани градски райони или в отвъдморски територии и островни региони; изразява своята загриженост относно дисбаланса на пазара на труда, в който жените като цяло, и по-специално младите жени, са обект на двойна дискриминация – въз основа на тяхната възраст и пол; подчертава, че е необходимо Комисията да вземе предвид нуждите на младите жени при преодоляването на неравнопоставеността между половете;

5. приветства включването в гаранцията за младежта на свързано с равенството между половете измерение; отбелязва обаче, че разликата между половете сред незаетите с работа, учене или обучение лица се е увеличила през последните години и че наличието на семейство продължава да бъде пречка за заетостта на младите жени; призовава държавите членки да прилагат обвързващи мерки за избягване на дискриминацията при наемането на работа въз основа на пола или семейното положение на кандидата;

6. подчертава, че незаетите с работа, учене или обучение лица включват различни подгрупи, като например млади хора с увреждания, бездомни млади хора, млади роми, млади мигранти и бежанци, които имат различни потребности, като за тези потребности следва да се предвидят специални услуги, например в случая на лицата с увреждания – гарантирани разумни удобства и работен доход, съвместим с плащанията за трайна инвалидност; в този контекст подчертава значението на наличието на точни данни и подходящи начини за идентифициране на тези подгрупи, както и на приемането на диференциран подход по отношение на по-дългосрочно незаетите с работа, учене или обучение лица, които често произхождат от слой в неравностойно социално-икономическо положение и са изправени пред междусекторна дискриминация в образованието и заетостта, наред с други области на живота, и за които следва да бъдат стартирани ефективни подпомагащи програми; подчертава, че за да се достигне до тези целеви групи, гаранцията за младежта следва да бъде включена в съгласуван набор от социални политики и мерки за социална закрила, като например достъп до социална сигурност, включително обезщетения за безработица и минимален доход, детски грижи, здравни услуги, подходящо и достъпно жилищно настаняване на достъпни цени и психологическа подкрепа, за да се гарантира, че всички млади хора имат достъп до схемата; настоява, че в схемите в рамките на гаранцията за младежта трябва да се води активна борба с всякакви форми на дискриминация, на която са подложени младите хора;

7. приветства препоръката към държавите членки да укрепят системите за ранно предупреждение с цел идентифициране на лицата, изложени на риск от попадане в категорията на незаетите с работа, учене или обучение лица; изразява убеждението си, че превантивните действия – ако са извършени подходящ начин – като например оценки на уменията и професионално ориентиране, които се съсредоточават върху това да подпомогнат преждевременно напускащите училище да започнат работа или образование, преди да станат безработни, както и предоставянето на приобщаващо и недискриминационно общо образование биха могли да доведат до намаляване на броя на незаетите с работа, учене или обучение лица в дългосрочен план;

8. подкрепя идеята за оценка на набора от умения на всички незаети с работа, учене или обучение лица, които се регистрират за гаранцията за младежта, по-специално на техните цифрови умения, и предложението за подобряване на цифровите, езиковите и „меките“ социални умения чрез подготвително обучение и за улесняване на повишаването на квалификацията и преквалификацията към „зелени“ умения, предприемачески умения и умения за управление на финансите и кариерата чрез индивидуализирани професионални консултации и ориентация; в този контекст подчертава значението на придобитите чрез самостоятелно и неформално обучение умения; призовава също така едновременно с оценяването на цифровите умения на всички незаети с работа, учене или обучение млади хора да бъде извършена оценка на това дали и доколко те притежават цифрово оборудване и имат възможност за свързване; освен това счита, че младите хора, които се регистрират по схемите на гаранцията за младежта, следва да бъдат подкрепяни при развиването на социални и универсални умения, които да им позволят да се справят по-добре с преходите и с бързо променящия се пазар на труда; счита, че такова адаптирано обучение следва да бъде насочено към преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения на пазара на труда; счита, че периодите на чиракуване могат да играят важна роля в това отношение, тъй като те подготвят младите хора за работни места, от които има голяма нужда, и по този начин могат да допринесат за тяхното устойчиво интегриране на пазара на труда;

9. настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че на младите хора, които се регистрират по схемите на гаранцията за младежта, се предлагат качествени, разнообразни и адаптирани предложения за работа, обучение, чиракуване или стаж, включително справедливо възнаграждение, и че предложенията за заетост отговарят на съответните принципи на Европейския стълб на социалните права, като гарантират правото на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд, включително осигуряване на работна среда, адаптирана към нуждите на хората с увреждания, достъп до социална закрила и обучение и изпитателни периоди с разумна продължителност, както и забрана на злоупотребата с нетипични договори; настоява, че при никакви обстоятелства предложенията в рамките на укрепената гаранция за младежта не следва да допринасят за социален дъмпинг, дъмпинг на заплатите, бедност сред работещите или несигурност на заетостта за младите хора; отново заявява, че стажовете биха могли да играят роля в професионалното обучение; припомня, че договорите за стаж следва да бъдат под формата на писмени, правно обвързващи споразумения, определящи задачите на стажанта и включващи достойно възнаграждение; счита, че целта на гаранцията за младежта трябва да води до заетост и че стажовете никога не следва да заместват работните места;

10. призовава за гаранция за качество, която да осигури, че хората, които са завършили обучението и/или образованието си по време на кризата, свързана с COVID-19, могат да следват или повторят курсове, включени в техния стаж и/или чиракуване, дори след като са получили своята степен и/или са приключили стажа и/или чиракуването, които може да са били отменени или съкратени или са били недостатъчни по друг начин по време на прилагането на мерките срещу COVID-19, като целта е да се запълнят пропуските в обучението им;

11. настоява, че е необходимо в препоръката на Съвета да се очертаят ясни и обвързващи критерии и стандарти за качество на предложенията, и призовава Комисията да разработи рамка за качество, която да урежда гаранцията за младежта; изразява убеждение, че подобна рамка би укрепила програмата и би я превърнала в по-ефективен инструмент за успешен преход към пазара на труда; призовава Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, като например Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, и да включи критерии за качество на предложенията за младите хора, включително принцип за справедливо възнаграждение за стажантите и практикантите, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права; подчертава, че тези критерии биха гарантирали, че програмата ефективно помага на младите хора да преминат към стабилна и качествена заетост и спомага за осигуряването на балансирани от гледна точка на пола възможности за младите хора в различните сектори, а именно възможности, които предлагат дългосрочна сигурност, социална закрила и равни и достойни условия на труд и които не допринасят за създаването на несигурна заетост; призовава държавите членки и Комисията да разработят програми в подкрепа на предприемачеството, по-специално в териториите, където има слаба промишлена база;

12. насърчава Комисията и държавите членки да разпространяват добри практики по отношение на социалните инвестиции с цел насърчаване на по-приобщаващо общество и възстановяване на равновесието между икономическия и социалния напредък; подчертава значението както на активните политики за пазара на труда, така и на схемите за социална закрила, за да се избегне игра с нулев резултат под формата на преразпределяне на заетостта между различните подгрупи уязвими лица, и по-специално незаетите с работа, учене или обучение лица; настоятелно призовава Комисията да проведе проучване, за да изследва връзката между младите хора без социална закрила и несигурния труд;

13. изразява силната си вяра в целта за подобряване на социално-икономическите условия на младите хора чрез правилното прилагане на укрепената гаранция за младежта; отново потвърждава своята позиция, че възнаграждението следва да бъде съизмеримо с предоставената работа, уменията и опита на въпросното лице и съобразено с необходимостта практикантите, стажантите и чираците на пазара на труда извън образователните програми да могат да свързват двата края; призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Парламента и при зачитане на принципа на субсидиарност, да предложат възможни пътища, насочени към въвеждането на общ правен инструмент, който да гарантира и налага справедливо възнаграждение за професионалните практики, стажовете и чиракуването на пазара на труда в ЕС; осъжда практиката на неплатени стажове, професионални практики и чиракуване, която представлява форма на експлоатация на труда на младите хора и нарушение на техните права;

14. настоява финансирането за гаранцията за младежта да бъде повишено през програмния период 2021 – 2027 г. чрез средства от увеличения ЕСФ+ и подходящи тематични концентрации; подчертава, че измененото предложение на Комисията относно ЕСФ+ от 28 май 2020 г. включва изискване държавите членки, в които процентът на незаетите с работа, учене или обучение е над средния за ЕС през 2019 г., да разпределят най-малко 15% от средствата, получени по ЕСФ+ при споделено управление, за целеви действия и структурни реформи в подкрепа на младежката заетост, професионалното образование и обучение, по-специално в контекста на прилагането на схемите на гаранцията за младежта; изразява съжаление поради факта, че в заключенията си от 21 юли 2020 г. Европейският съвет значително намали този дял на 10%, което е в пълно противоречие с амбицията на Съюза да инвестира в младите хора;

15. припомня своята позиция на първо четене, приета на 4 април 2019 г., която включва допълнително изискване всички държави членки, а не само тези с процент на незаети с работа, учене или обучение над средното за Съюза, да инвестират най-малко 3% от своите средства по ЕСФ+ при споделено управление за справяне с младежката безработица, по-специално в контекста на прилагането на схемите на гаранцията за младежта, през програмния период 2021 – 2027 г.;

16. приканва държавите членки и Комисията да обърнат особено внимание на факта, че процентът на незаетите с работа, учене или обучение е единственият фактор при вземането на решения относно разпределението на средствата; счита, че макар този процент да показва броя на хората, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, той напълно изключва голям брой млади хора, които работят принудително на непълно работно време, напуснали са страната в търсене на достойна работа, извършват недеклариран труд или работят, но продължават да живеят в бедност;

17. настоятелно призовава държавите членки да поемат твърд ангажимент за цялостно прилагане на гаранцията за младежта; подчертава, че финансирането от Съюза допълва националните бюджети, а не ги заменя;

18. припомня, че една укрепена гаранция за младежта може да играе важна роля за подпомагане на държавите членки при инвестирането, в контекста на Европейския зелен пакт, в създаване на възможности за заетост в неутрална по отношение на климата, енергийноефективна и кръгова икономика и в наличието на квалифицирана работна ръка за тези работни места, като се гарантира, че нито едно младо лице, особено ако то принадлежи към групи в неравностойно положение, няма да бъде изоставено в прехода към неутрална по отношение на климата икономика;

19. отново изтъква необходимостта от увеличаване на ефективното използване на финансирането; очаква, че рационализираните правила за програмиране и изпълнение по линия на ЕСФ+ ще доведат до намаляване на административните разходи на бенефициентите, включително до опростени процедури за докладване; очаква държавите членки надлежно да изразходват средства за младежки програми, които улесняват младежката заетост;

20. подчертава, че е важно да се увеличат максимално потенциалните полезни взаимодействия между гаранцията за младежта и други съответни фондове и инструменти на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейската гаранция за детето, Еразъм+, InvestEU, „Хоризонт Европа“ и Фонда за справедлив преход, също и в контекста на REACT-EU и на националните планове за възстановяване; в този контекст призовава държавите членки да дадат приоритет на подкрепата за заетостта на младите хора в рамките на тези инструменти и в своите планове за възстановяване и устойчивост, както и в контекста на REACT-EU; призовава държавите членки да използват средствата по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) за подкрепа на мерки за младите стажанти и практиканти, като например подпомагане на доходите и режими на работа при непълно работно време;

21. настоява Комисията да подобри своя мониторинг на прилагането на гаранцията за младежта и докладването на резултатите, включително мониторинга на бенефициентите по схемите на гаранцията за младежта и на естеството на предложенията, така че да се гарантира тяхното съответствие с нова рамка от стандарти за качество в рамките на укрепената гаранция за младежта и дългосрочното интегриране на пазара на труда на бенефициентите на схеми по линия на гаранцията за младежта;

22. подчертава, че подобреното събиране на данни е от жизнено значение за устойчивата интеграция на бенефициентите на пазара на труда и за ефективното използване на гаранцията за младежта; насърчава Европейската сметна палата да изготви последващи доклади относно прилагането на схемите на гаранцията за младежта; в този контекст счита за важно Комисията да проведе проучване, което да разглежда връзката между младите хора на работни места без социална закрила и несигурния труд;

23. подчертава, че ефективното прилагане на схемите на гаранцията за младежта и подобряването на достъпа до стабилни и устойчиви работни места изискват по-силни партньорства и ефикасна координация между доставчиците по гаранцията за младежта и съответните заинтересовани страни, като например регионалните и местните органи, социалните партньори (работодатели и профсъюзи), образователните и обучителните институции, младите работници, организаторите на дейности за солидарност и гражданска ангажираност, търговските палати и занаятчийските камари, младежките организации и други организации на гражданското общество, включително НПО, работещи с лица в неравностойно положение, особено когато се обменят най-добри практики между държавите членки; призовава за участието на тези заинтересовани страни в проектирането, прилагането и оценката на схемите на гаранцията за младежта, за да се гарантира тяхната ефективност; настоятелно призовава държавите членки да подобрят участието на тези партньори, по-специално на младежките организации, на всички етапи от управлението на схемите на гаранцията за младежта и свързаните с тях инструменти на ЕС за финансиране на европейско, национално и местно равнище; счита, че партньорствата следва ясно да очертават структури и механизми за пълноценно участие във вземането на решения, включително за прозрачен обмен на информация;

24. изразява убеденост, че целенасочените кампании за повишаване на осведомеността в достъпни формати, включително за хората с увреждания, и насочените към младите хора комуникационни канали биха могли да играят решаваща роля за достигане до младите хора и младежките организации и за повишаване на популярността на инициативата, както и че би могло да бъде особено полезно те да се насочат към преждевременно напусналите училище; подчертава, че колкото е възможно повече финансиране следва да се предоставя пряко на младите хора; подчертава, че ефективните политики за осведомяване се нуждаят от подходящо финансиране и капацитет на персонала, по-специално в публичните служби по заетостта, които играят решаваща роля за ефективното достигане до незаетите с работа, учене или обучение, но все още страдат от последиците от мерките за бюджетни ограничения, въведени след последната финансова криза; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да инвестират в своите публични служби по сигурността, за да осигурят достатъчно човешки ресурси и финансова подкрепа за обучението и подготовката на персонала за тази цел;

25. призовава Комисията да проучи идеята за уеб портал на ЕС, посветен специално на стажовете и чиракуването в ЕС, който да обединява всички съществуващи инициативи на ЕС във видим, достъпен и удобен за ползване портал; счита, че този портал следва да бъде популяризиран по целесъобразен начин чрез подходящи, насочени към неговата аудитория канали с цел да се привлече към него вниманието на младите европейци, образователните институции и предприятията в целия ЕС; счита, че порталът следва да насочва младите таланти там, където те са най-необходими, да посочва на младите хора специфичните потребности на пазара на труда, да насърчава достъпа до свързани възможности за учене, да подобрява цялостната бъдеща пригодност за заетост в рамките на ЕС и да допринася за борбата с младежката безработица и преодоляването на недостига на умения;

26. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

[1] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

[2] OВ L 126 21.5.2015 г., стр. 1.

[3] OВ L 185, 11.7.2019 г., стр. 44.

[4] ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

[5] OВ C 456, 18.12.2018 г., стp. 1.

[6] Приети текстове, P9_TA(2020)0206.

[7] ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 57.

[8] OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 105.

[9] ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 67.

[10]The impact of the economic crisis on euro area labour markets“ („Въздействието на икономическата криза върху пазарите на труда в еврозоната“) в месечния бюлетин на Европейската централна банка от октомври 2014 г., стр. 49 – 68.

[11] Re-inVEST Europe (2019 г.), информационен документ „Towards more inclusive social protection and active labour market policies in the EU: a social investment perspective“ („Към по-приобщаваща социална закрила и активни политики за пазарите на труда в ЕС: подход, основаващ се на социалните инвестиции“).

Последно осъвременяване: 6 октомври 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност