ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета
4.11.2020 - (D068779/01 – 2020/2838(RSP))
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Компетентни членове на ЕП: Тили Мец
Гюнтер Зидл, Аня Хазекамп, Елеонора Еви, Сирпа Пиетикяйнен
Резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета
(D068779/01– 2020/2838(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D068779/01),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[1], и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,
– като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 15 септември 2020 г., по време на което не беше прието становище,
– като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[2],
– като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 28 ноември 2019 г. и публикувано на 20 януари 2020 г.[3],
– като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)[4],
– като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
A. като има предвид, че на 8 август 2012 г. Syngenta Crop Protection AG подаде чрез свързаното дружество Syngenta Crop Protection NV/SA заявление до националния компетентен орган на Германия („заявлението“) в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася до пускането на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя (Glycine max (L.) Merr.) SYHT0H2; като има предвид, че заявлението също така включва пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана (ГМ) соя SYHT0H2, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;
Б. като има предвид, че на 20 януари 2020 г. ЕОБХ даде във връзка с това заявление положително становище, публикувано на 20 януари 2020 г.;
В. като има предвид, че ГМ соя SYHT0H2 е разработена така, че да придава поносимост към амониев глуфосинат и към хербицидните активни вещества месотрион и други p-хидроксифенилпируват диоксигеназни (HPPD) инхибиращи хербициди[5];
Липса на оценка на остатъчните вещества от добавъчни хербициди
Г. като има предвид, че е доказано, че отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди, води до по-висока употреба на хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които са устойчиви на хербициди[6]; като има предвид, че вследствие на това може да се очаква, че културите на ГМ соя SYHT0H2 ще бъдат изложени както на по-високи, така и на повтарящи се дози на добавъчни хербициди (глуфосинат и HPPD инхибиращи хербициди), което потенциално ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата;
Д. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията 1B и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета[7]; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.[8];
Е. като има предвид, че според ЕОБХ може да се счита, че хербицидът месотрион, инхибиращ HPPD, „има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система“, докато генотоксичният потенциал на AMBA, продукт от разпадане на месотрион, „не може да бъде изключен“[9];
Ж. като има предвид, че само глуфосинат и месотрион са разглеждани като добавъчни хербициди за целите на оценката на риска; като има предвид обаче, че хербицидите, инхибиращи HPPD, включват редица хербициди, включително изоксафлутол, които следователно могат да се използват в големи количества върху тази ГМ соя; като има предвид, че според хармонизираното класифициране и етикетиране, одобрено от Съюза, изоксафлутол е силно токсичен за водните организми и се подозира, че уврежда плода[10];
З. като има предвид обаче, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането на хербициди, открити върху ГМ растения, както и възможните комбинирани ефекти („коктейл“), се счита извън обхвата на компетентност на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми и следователно не е част от процеса на разрешаване на ГМО; като има предвид, че това е проблематично, тъй като в съответното генетично модифицирано растение начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са следствие от самата генетична модификация;
И. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета[11] остатъчните вещества във вносни култури за храни и фуражи от хербициди, които не са разрешени за употреба в Съюза, следва да бъдат внимателно контролирани и наблюдавани;
Й. като има предвид обаче, че съгласно координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. държавите членки не са задължени да измерват остатъчните вещества от глуфосинат при вноса на соя[12]; като има предвид, че не може да се изключи ГМ соя SYHT0H2 или получените от нея продукти за храни и фуражи да превишават максимално допустимите граници на остатъчни вещества, които са въведени, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите;
К. като има предвид, че следователно не може да се заключи, че консумацията на ГМ соя SYHT0H2 е безопасна за здравето на хората и животните;
Л. като има предвид, че в международен научноизследователски проект, озаглавен „Оценка на риска от генно създадени организми в ЕС и Швейцария“ и представен през януари 2020 г., се стига до заключението, че оценката на риска на Съюза по отношение на ГМО не успява да се справи по задоволителен начин с рисковете за общественото здраве и околната среда, включително по отношение на рисковете за здравето, свързани с консумацията на продукти, получени от ГМ растения, които са устойчиви на хербициди[13];
Забележки на компетентните органи на държавите членки
М. като има предвид, че компетентните органи на държавите членки представиха на ЕОБХ много критични забележки по време на тримесечния период на консултации[14]; като има предвид, че критичните забележки включват липсата на анализ на остатъчните вещества от хербициди при вноса на ГМ соя SYHT0H2 и потенциалните рискове за здравето на потребителите, че токсикологичната информация е недостатъчна и че следователно потенциалният риск, свързан с консумацията на храни, произведени от ГМ соя SYHT0H2, не може да бъде оценен, че необходимата информация, за да се направи заключение относно оценката на въздействието върху здравето на околната среда, не е пълна и че следва да бъде представен подробен план за мониторинг, преди да бъде дадено разрешение;
Недемократичен процес на вземане на решения
Н. като има предвид, че при гласуването, проведено на 15 септември 2020 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;
О. като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство от държави членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи[15];
П. като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът е приел осем възражения по време на деветия си мандат; като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса, въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;
Р. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията може да реши да не разрешава даден ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство от държави членки „за“ в Апелативния комитет[16]; като има предвид, че в това отношение не се изисква промяна на законодателството;
Спазване на международните задължения на Съюза
С. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР);
Т. като има предвид, че в неотдавнашен доклад на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана беше установено, че особено в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето[17]; като има предвид, че ЦУР 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата[18];
У. като има предвид, че ЕОБХ установи, че очакваната експозиция на оператора на глуфосинат, класифициран като токсичен за репродукцията, когато веществото се използва за борба с плевелите в генетично модифицирана царевица, надвишава допустимото ниво на експозиция на оператора дори когато се използват лични предпазни средства[19]; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на оператора е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди ГМ култури, с оглед на използваните по-големи количества хербициди;
Ф. като има предвид, че обезлесяването е основна причина за намаляване на биологичното разнообразие; като има предвид, че емисиите от земеползването и промените в него, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората по значимост причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива[20]; като има предвид, че Парижкото споразумение относно изменението на климата и Стратегическият план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г., приети съгласно КБР на ООН, а също и целите за биологичното разнообразие от Аичи, насърчават устойчивото управление на горите, защитата и усилията за възстановяване[21]; като има предвид, че ЦУР 15 включва целта за спиране на обезлесяването до 2020 г.[22]; като има предвид, че горите имат мултифункционална роля, която подпомага постигането на повечето цели за устойчиво развитие[23];
Х. като има предвид, че производството на соя е основна причина на обезлесяването в районите на река Амазонка, Серадо и Гран Чако в Южна Америка; като има предвид, че 97% и 100% от соята, отглеждана съответно в Бразилия и Аржентина, е генетично модифицирана[24];
Ц. като има предвид, че по-голямата част от ГМ соя, разрешена за отглеждане в Бразилия и Аржентина, също е разрешена за внос в Съюза[25]; като има предвид, че ГМ соя SYHT0H2 вече е разрешена за отглеждане в Аржентина[26];
Ч. като има предвид, че в анализ на Комисията се установява, че в миналото основният принос на Съюза към глобалното обезлесяване и свързаните с него емисии е идвал главно от соята, и по-конкретно, изразено в продукти, произведени в резултат на обезлесяване, почти половината от обезлесяването, дължащо се на Съюза, е идвало от вноса на соя[27];
Ш. като има предвид, че наскоро проведено рецензирано от експерти научно изследване установи, че Съюзът има най-големия въглероден отпечатък в света, свързван с вноса на соя от Бразилия, и че той е с 13,8% по-голям от въглеродния отпечатък на Китай, който е най-големият вносител на соя, поради по-големия дял емисии, свързани с обезлесяване[28]; като има предвид, че друго неотдавнашно проучване установи, че приблизително една пета от соята, изнасяна за Съюза от бразилските региони Амазония и Серадо, най-вече за храна за животни, може да е „замърсена с незаконно обезлесяване“[29]; като има предвид, че горските пожари в Амазония се дължат на високи равнища на обезлесяване; като има предвид, че в съобщение от 2019 г. Комисията изрази амбицията си да опазва и възстановява горите в световен мащаб[30]; като има предвид, че глобалната защита на биологичното разнообразие, включително горите, е ключова цел на наскоро публикуваната от Комисията Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие[31];
1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;
2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета[32], е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;
3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;
4. приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта от отчитане на устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО[33]; изразява дълбокото си разочарование обаче, че на 28 септември 2020 г. Комисията разреши вноса на друга генетично модифицирана соя[34] въпреки възраженията на Парламента и мнозинството от държавите членки;
5. призовава Комисията да предприеме спешни действия по отношение на разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде предприет този процес и в какви срокове;
6. отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН;
7. повтаря призива си към Комисията да спре разрешаването на ГМО, независимо дали са предназначени за отглеждане или за употреба в храни и фуражи, когато в Апелативния комитет не е представено становище от държавите членки в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011;
8. отправя отново призивите си към Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на такива генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, оценка на продуктите от разпада на хербицидите и всякакви комбинаторни ефекти;
9. отправя отново призива си към Комисията да включи изцяло оценката на риска от използването на добавъчни хербициди и техните остатъчни вещества в оценката на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди, независимо дали съответното генетично модифицирано растение е предназначено за отглеждане в Съюза или ще се внася в Съюза за използване в храни или фуражи;
10. отправя отново призива си към Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на активно вещество на хербицид, което не е разрешено за употреба в Съюза;
11. приветства факта, че Европейският зелен пакт, водещ проект на Комисията, е представен като неразделна част от стратегията на Комисията за изпълнение на Програмата до 2030 г. на ООН и на ЦУР; припомня, че целите за устойчиво развитие могат да бъдат постигнати само ако веригите на доставки станат устойчиви и се създадат полезни взаимодействия между политиките[35];
12. отново изразява загрижеността си, че силната зависимост на Съюза от вноса на фуражи под формата на соя причинява обезлесяване в трети държави[36];
13. приветства обявяването на законодателно предложение на Комисията относно „Мерки за избягване или свеждане до минимум на пускането на пазара на ЕС на продукти, свързани с обезлесяване или деградация на горите“, което се очаква до юни 2021 г.; междувременно, предвид неотложната необходимост от справяне с обезлесяването в горите на Амазония, Серадо и Гран Чако и факта, че търсенето на генетично модифицирана соя в Съюза допринася за обезлесяването в този регион, призовава Комисията незабавно да преустанови вноса на генетично модифицирана соя, отглеждана в Бразилия и Аржентина, като използва член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, ако е необходимо, до въвеждането на ефективни правно обвързващи механизми за предотвратяване на пускането на пазара на Съюза на продукти, свързани с обезлесяването и асоциираните с него нарушения на правата на човека;
14. повтаря призива си за прилагане на европейска стратегия за производство и доставка на растителни протеини[37], което би позволило на Съюза да стане по-малко зависим от вноса на ГМ соя и да създаде по-кратки хранителни вериги и регионални пазари;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
- [1] OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
-
[3] Научно становище на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми относно оценката на генетично модифицираната соя SYHT0H2 за употреба в храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA-GMO-DE-2012-111), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2020 г.; 18(1): 5946,
https://doi.org/10.2903/j.efsa.2020.5946 -
[4] В рамките на осмия си мандат Парламентът прие 36 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. Освен това в рамките на деветия си мандат Парламентът прие следните резолюции:
– Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).
– Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).
– Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).
– Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).
– Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).
– Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).
– Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).
– Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).
- [5] Становище на ЕОБХ, стр. 1.
- [6] Вж. например Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: overview and Impact“ („Генетично модифицирани култури, устойчиви на хербициди, плевели и хербициди: преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г., 57(1), стр. 31 – 48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738, и Benbrook , C.M., „Impacts of genetically enginered crops on pesticide use in the U.S. – the first 16 years“ („Въздействия на културите, продукт на генно инженерство, върху употребата на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“), Environmental Sciences Europe 24, 24 (2012 г.), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24, и Schütte, G. , Eckerstorfer, M., Rastelli, V. и др., „Herbicide resistance and biodiversity: agronomic and environmental aspects of genetically modified herbicide-resistant plants“ („Устойчивост на хербициди и биологично разнообразие: агрономически и екологични аспекти на генетично модифицираните растения, устойчиви на хербициди“), Environmental Sciences Europe 29, 5(2017 г.), https://link.springer.com/article/10.1186/s12302-016-0100-y
- [7] Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
- [8] https://ec.europa.eu/food/plant/pesticides/eu-pesticides-database/public/?event=activesubstance.detail&language=EN&selectedID=1436
- [9] Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество месотрион като пестицид. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2016;14(3):4419, стр.3, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2016.4419
- [10] https://echa.europa.eu/substance-information/-/substanceinfo/100.114.433
- [11] Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).
- [12] Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/533 на Комисията от 28 март 2019 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 88, 29.3.2019 г., стр. 28).
- [13] https://www.testbiotech.org/en/content/research-project-rages
- [14] Забележките на държавите членки относно ГМ соя SYHT0H2 могат да бъдат намерени чрез регистъра на въпросите към ЕОБХ: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2012-00753
- [15] Вж. например обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, както и в обяснителния меморандум към законодателното предложение на Комисията, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011.
- [16] Комисията „може“, а не „трябва“ да продължи с издаването на разрешение, ако в Апелативния комитет няма квалифицирано мнозинство от държави членки в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
- [17] https://www.ohchr.org/EN/Issues/Environment/ToxicWastes/Pages/Pesticidesrighttofood.aspx
- [18] https://www.un.org/sustainabledevelopment/health/
- [19] Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глуфосинат като пестицид, Научен доклад на ЕОБХ (2005 г.) 27, 1-81, стр. 3, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/pdf/10.2903/j.efsa.2005.27r
- [20] Съобщение на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, COM(2019)0352, стр. 1.
- [21] Пак там, стр. 2.
- [22] Вж. цел 15.2: https://www.un.org/sustainabledevelopment/biodiversity/
- [23] Съобщение на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, COM(2019)0352, стр. 2.
- [24] Международна служба за придобиване на агробиотехнологични приложения, „Global status of commercialised biotech/GM crops in 2017: Biotech Crop Adoption Surges as Economic Benefits Accumulate in 22 Years“ („Световният статус на търгуваните биотехнологични/ГМ култури през 2017 г.: приемането на биотехнологични култури се покачва с акумулирането на икономическите ползи в продължение на 22 години“), ISAAA Brief № 53 (2017 г.), стр. 16 и 21, http://www.isaaa.org/resources/publications/briefs/53/download/isaaa-brief-53-2017.pdf
- [25] Чрез кръстосана проверка на две бази данни през октомври 2020 г. (регистъра на Общността за генетично модифицираните храни и фуражи (https://webgate.ec.europa.eu/dyna/gm_register/index_en.cfm) и базата данни на ISAAA за одобрение на ГМО (http://www.isaaa.org/gmapprovaldatabase/ )) може да се изчисли колко ГМ соеви култури, разрешени за отглеждане в Бразилия и Аржентина, също са разрешени за внос в Съюза. За Бразилия: от 17 ГМ соеви култури, разрешени за отглеждане, понастоящем 12 са разрешени за внос в Съюза, докато за три вида ГМ соя се очаква разрешение за внос. За Аржентина: от общо 15 ГМ соеви култури, разрешени за отглеждане, понастоящем 10 са разрешени за внос в Съюза, докато за три вида ГМ соя се очаква разрешение за внос.
- [26] http://www.isaaa.org/gmapprovaldatabase/event/default.asp?EventID=358&Event=SYHT0H2
- [27] Технически доклад - 2013 - 063 на Комисията, „Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: всеобхватен анализ на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването“: проучване, финансирано от Европейската комисия, ГД „Околна среда“ и предприето от VITO, IIASA, HIVA и IUCN NL, http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/1.%20Report%20analysis%20of%20impact.pdf, стр. 23 – 24: Между 1990 г. и 2008 г. Съюзът е внесъл растителни и животински продукти, произведени в резултат на обезлесяване, които представляват еквивалент на 90 000 km² обезлесяване. Растителните продукти се равняват на 74 000 km² (82%) обезлесяване, като с най-голям дял са маслодайните култури (еквивалент на 52 000 km² обезлесяване). Делът на соята и соевото кюспе възлиза на 82% от това количество (42 600 km²), което се равнява на 47% от общия внос в Съюза на продукти, произведени в резултат на обезлесяване.
-
[28] Escobar, N., Tizado, E. J., zu Ermgassen, E. K., Löfgren, P., Börner, J., Godar, J., „Spatially-explicit footprints of agricultural commodities: Mapping carbon emissions embodied in Brazil’s soy exports“ („Експлицитни в пространствено отношение отпечатъци на селскостопанските стоки: картографиране на въглеродните емисии, свързани с бразилския износ на соя“, Global Environmental Change, том 62, май 2020 г., 102067
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0959378019308623 - [29] Rajão, R., Soares-Filho, B., Nunes, F., Börner, J., Machado, L., Assis, D., Oliveira, A., Pinto, L., Ribeiro, V., Rausch, L., Gibbs, H., Figueira, D., „The rotten apples of Brazil’s agribusiness“ („Гнилите ябълки на бразилския агробизнес“), Science 17 юли 2020 г., том 369, брой 6501, стр. 246 – 248, https://science.sciencemag.org/content/369/6501/246.
- [30] Съобщение на ЕС „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52019DC0352&from=EN
- [31] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, май 2020 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020DC0380
- [32] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
- [33] https://tillymetz.lu/wp-content/uploads/2020/09/Co-signed-letter-MEP-Metz.pdf
- [34] https://webgate.ec.europa.eu/dyna/gm_register/gm_register_auth.cfm?pr_id=100
- [35] Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите (ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 50), параграф 67.
- [36] Пак там.
- [37] Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (Приети текстове, P9_TA (2020)0005), параграф 64.