Предложение за резолюция - B9-0411/2020Предложение за резолюция
B9-0411/2020
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

09.12.2020 - (D069145/02 – 2020/2891(RSP))

внесено съгласно член 112, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Компетентни членове на ЕП: Тили Мец
Гюнтер Зидл, Аня Хазекамп, Елеонора Еви, Сирпа Пиетикяйнен

Процедура : 2020/2891(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0411/2020
Внесени текстове :
B9-0411/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0411/2020

Резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(D069145/02 – 2020/2891(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D069145/02),

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[1], и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

– като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 26 октомври 2020 г., по време на което не беше представено становище,

– като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[2],

– като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 25 септември 2019 г. и публикувано на 11 ноември 2019 г.[3],

– като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)[4],

– като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A. като има предвид, че на 17 декември 2015 г. дружеството Monsanto Europe N.V., подаде от името на Monsanto Company, Съединени щати, заявление до компетентния национален орган на Нидерландия за пускането на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 („заявлението“); като има предвид, че заявлението се отнася и до пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788 („генетично модифицирана соя с повече от едно трансформационно събитие“), които са предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б. като има предвид, че генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие е получена чрез кръстосване на четири събития при генетично модифицираната соя (MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788), придава поносимост към съдържащи глифосат, глуфосинат и дикамба хербициди и произвежда три инсектицидни протеини (Cry1A.105, Cry2Ab2 и Cry1Ac) (известни също като протеини „Bt токсини“), които са токсични за ларвите на някои лепидокрили (пеперуди и молци)[5];

В. като има предвид, че предишните оценки на четирите единични събития на генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие, които вече са били разрешени, бяха използвани като основа за оценката на генетично модифицираната соя с четири трансформационни събития[6];

Г. като има предвид, че на 25 септември 2019 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 11 ноември 2019 г.[7];

Забележки на държавите членки и допълнителни въпроси

Д. като има предвид, че компетентните органи на държавите членки представиха на ЕОБХ много критични забележки по време на тримесечния период на консултации[8]; като има предвид, че тези критични забележки включват опасения, че не е направен анализ на остатъчните вещества от глифосат или на глифосатните метаболити върху генетично модифицирана соя с повече от едно трансформационно събитие, че не е имало изпитване на възможните синергични или антагонистични въздействия на Bt токсините с остатъчни вещества от хербициди, че въпросите относно безопасността на генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие и производните от нея храни и фуражи остават без отговор, че потенциалните дългосрочни ефекти върху репродукцията или развитието на храната или фуражите не са били оценени и че поради липса на информация не може да бъде направена цялостна оценка на безопасността на генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие;

Е. като има предвид, че независим научен анализ установи, наред с другото, че не може да се направи окончателно заключение относно безопасността на генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие, че токсикологичната оценка и оценката на риска за околната среда са неприемливи и че оценката на риска не отговаря на изискванията за оценка на рисковете за имунната система[9];

Добавъчни хербициди

Ж. като има предвид, че е доказано, че отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди, води до по-висока употреба на хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които са устойчиви на хербициди[10]; като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната соя с повече от едно трансформационно събитие ще бъде изложена както на по-високи, така и на многократни дози добавъчни хербициди (глуфосинат, дикамба и глифосат), което потенциално ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата;

З. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията 1B и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета[11]; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.[12];

И. като има предвид, че рецензирано научно изследване установи, че глифосатът се натрупва в генетично модифицираната соя, което има съответно отрицателно въздействие върху хранителния състав в сравнение с генетично немодифицираната соя[13]; като има предвид, че пилотен проект, осъществен в Аржентина, установи изненадващо високи нива на остатъчни вещества от глифосат върху генетично модифицираната соя[14];

Й. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че напротив, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака – специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация – класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата[15];

К. като има предвид, че научно изследване, публикувано през август 2020 г., установи, че употребата на дикамба може да увеличи риска от развиване на рак на черния дроб и на интрахепаталния жлъчен канал[16];

Л. като има предвид, че в генетично модифицираните растения начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от растенията, както и съставът, а и оттам и токсичността на продуктите от разграждането (метаболити), могат да са следствие от самата генетична модификация[17];

М. като има предвид, че макар в становището на ЕОБХ да се посочва, че „оценката на остатъчните вещества от хербициди, които са от значение за това заявление, е била разследвана от отдела по пестициди на ЕОБХ“, това не е достатъчно, тъй като не са взети предвид комбинираната токсичност на добавъчните хербициди и на метаболитите и потенциалното им взаимодействие със самата генетично модифицирана соя;

Н. като има предвид, че липсата на анализ на остатъчните вещества от хербициди, открити в генетично модифицираните култури, и на потенциалните рискове за здравето беше посочена от компетентните органи на редица държави членки като повод за загриженост в техните коментари относно оценката на риска на ЕОБХ;

Липса на максимално допустима граница на остатъчни вещества (МДГОВ) и свързани с това проверки

О. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета[18], който има за цел да гарантира високо равнище на защита на потребителите по отношение на МДГОВ, остатъчните количества от активни вещества във вносните култури, които не са разрешени за употреба в Съюза, като например глуфосинат, следва да бъдат внимателно контролирани и наблюдавани[19];

П. като има предвид, че в рамките на последната координирана многогодишна контролна програма на Съюза (за 2020, 2021 и 2022 г.) държавите членки не са задължени да измерват остатъчните количества глуфосинат в нито един продукт, включително соя[20];

Bt протеини

Р. като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt протеини, както и че някои Bt протеини могат да имат адювантни свойства[21], което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

С. като има предвид, че в мнение на малцинството, прието от член на експертната група на ЕОБХ по въпросите на ГМО в процеса на оценка на генетично модифицирана царевица с повече от едно трансформационно събитие и нейните подкомбинации, се констатира, че въпреки че никога не са били установявани нежелани ефекти върху имунната система, в нито едно заявление, в което са изразени Bt протеини, те „не са могли да бъдат наблюдавани от токсикологичните изследвания [...], които понастоящем се препоръчват и се извършват за оценка на безопасността на генетично модифицирани растения в ЕОБХ, тъй като последните не включват подходящите изпитвания за тази цел“[22];

Т. като има предвид, че не може да се направи заключение, че консумацията на генетично модифицирана соя с повече от едно трансформационно събитие е безопасна за здравето на хората и животните;

Недемократичен процес на вземане на решения

У. като има предвид, че при гласуването, проведено на 26 октомври 2020 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

Ф. като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство на държавите членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

Х. като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът е приел единадесет възражения по време на деветия си мандат; като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство на държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса и въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Ц. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията може да реши да не разрешава даден ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство на държавите членки, гласували „за“, в Апелативния комитет[23]; като има предвид, че в това отношение не се изисква промяна на законодателството;

Спазване на международните задължения на Съюза

Ч. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР);

Ш. като има предвид, че в неотдавнашен доклад на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана беше установено, че особено в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето[24]; като има предвид, че ЦУР 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата[25];

Щ. като има предвид, че ЕОБХ установи, че очакваната експозиция на оператора на глуфосинат, класифициран като токсичен за репродукцията, когато веществото се използва за борба с плевелите в генетично модифицирана царевица, надвишава допустимото ниво на експозиция на оператора дори когато се използват лични предпазни средства[26]; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на оператора е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

AA. като има предвид, че обезлесяването е основна причина за намаляване на биологичното разнообразие; като има предвид, че емисиите от земеползването и промените в него, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората по значимост причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива[27]; като има предвид, че Парижкото споразумение относно изменението на климата и Стратегическият план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г., приети съгласно КБР на ООН, а също и целите за биологичното разнообразие от Аичи, насърчават устойчивото управление на горите, защитата и усилията за възстановяване[28]; като има предвид, че ЦУР 15 включва целта за спиране на обезлесяването до 2020 г.[29]; като има предвид, че горите имат мултифункционална роля, която подпомага постигането на повечето ЦУР[30];

АБ. като има предвид, че производството на соя е основна причина на обезлесяването в районите на река Амазонка, Серадо и Гран Чако в Южна Америка; като има предвид, че 97% и 100% от соята, отглеждана съответно в Бразилия и Аржентина, е генетично модифицирана[31];

АВ. като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираната соя, разрешена за отглеждане в Бразилия и Аржентина, също е разрешена за внос в Съюза[32]; като има предвид, че генетично модифицираната соя с с повече от едно трансформационно събитие вече е разрешена за отглеждане в Бразилия[33];

АГ. като има предвид, че в анализ на Комисията се установява, че в миналото основният принос на Съюза към глобалното обезлесяване и свързаните с него емисии е идвал главно от соята, и по-конкретно, изразено в продукти, произведени в резултат на обезлесяване, почти половината от обезлесяването, дължащо се на Съюза, е идвало от вноса на соя[34];

АД. като има предвид, че наскоро проведено рецензирано от експерти научно изследване установи, че Съюзът има най-големия въглероден отпечатък в света, свързван с вноса на соя от Бразилия, и че той е с 13,8% по-голям от въглеродния отпечатък на Китай, който е най-големият вносител на соя, поради по-големия дял емисии, свързани с обезлесяване[35]; като има предвид, че друго неотдавнашно проучване установи, че приблизително една пета от соята, изнасяна за Съюза от бразилските региони Амазония и Серадо, най-вече за храна за животни, може да е „замърсена с незаконно обезлесяване“[36];

АЕ. като има предвид, че горските пожари в Амазония се дължат на високи равнища на обезлесяване; като има предвид, че в съобщение от 2019 г. Комисията изрази амбицията си да опазва и възстановява горите в световен мащаб[37]; като има предвид, че глобалната защита на биологичното разнообразие, включително горите, е ключова цел на наскоро публикуваната от Комисията Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие[38];

1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета[39], е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4. приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта от отчитане на устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО[40]; изразява силното си разочарование обаче, че на 28 септември 2020 г. Комисията разреши вноса на друга генетично модифицирана соя[41] въпреки възраженията на Парламента и на мнозинството от държавите членки;

5. призовава Комисията да предприеме спешни действия по отношение на разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде извършен този процес и в какви срокове;

6. отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН;

7. отново отправя призива си към Комисията да спре разрешаването на ГМО, независимо дали са предназначени за отглеждане или за употреба в храни и фуражи, когато в Апелативния комитет не е представено становище от държавите членки в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011;

8. отново отправя призива си към Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на такива генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, оценка на продуктите от разпада на хербицидите и всякакви комбинаторни ефекти, включително със самото генетично модифицирано растение;

9. отправя отново призива си към Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на активно вещество на хербицид, което не е разрешено за употреба в Съюза;

10. отново отправя призива си към ЕОБХ да разработи допълнително и да използва систематично методи, които позволяват установяването на неочаквани въздействия на генетично модифицирани събития с повече от една трансформация, например във връзка с адювантните свойства на Bt токсините;

11. отново изразява загрижеността си, че силната зависимост на Съюза от вноса на фуражи под формата на соя причинява обезлесяване в трети държави[42];

12. приветства обявяването на законодателно предложение на Комисията относно „Мерки за избягване или свеждане до минимум на пускането на пазара на ЕС на продукти, свързани с обезлесяване или деградация на горите“, което се очаква до юни 2021 г.; междувременно, предвид неотложната необходимост от справяне с обезлесяването в горите на Амазония, Серадо и Гран Чако и факта, че търсенето на генетично модифицирана соя в Съюза допринася за обезлесяването в този регион, отново отправя призива си към Комисията незабавно да преустанови вноса на генетично модифицирана соя, отглеждана в Бразилия и Аржентина, като използва член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, ако е необходимо, до въвеждането на ефективни правно обвързващи механизми за предотвратяване на пускането на пазара на Съюза на продукти, свързани с обезлесяването и асоциираните с него нарушения на правата на човека;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

 

Последно осъвременяване: 14 декември 2020 г.
Правна информация - Политика за поверителност