Процедура : 2020/2894(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0415/2020

Внесени текстове :

B9-0415/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 17/12/2020 - 9

Приети текстове :

P9_TA(2020)0368

<Date>{09/12/2020}9.12.2020</Date>
<NoDocSe>B9‑0415/2020</NoDocSe>
PDF 234kWORD 63k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 112, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета</Titre>

<DocRef>(D069148/02 – 2020/2894(RSP))</DocRef>


<Commission>{ENVI}Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

Членове на ЕП, компетентни за разглеждането на акта: <Depute>Тили Метц

Гюнтер Зидл,Аня Хазекамп, Елеонора Еви, Сирпа Пиетикяйнен</Depute>


B9‑0415/2020

Резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(D069148/02 – 2020/2894(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D069148/02),

 като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[1], и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

 като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 26 октомври 2020 г., по време на което не беше представено становище,

 като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[2],

 като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 21 април 2009 г. и публикувано на 6 май 2009 г.[3],

 като взе предвид становището, прието от ЕОБХ на 29 януари 2020 г. и публикувано на 11 март 2020 г.[4],

 като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)[5],

 като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А. като има предвид, че с Решение № 2009/814/ЕО на Комисията[6] се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017; като има предвид, че в обхвата на това разрешение попада също така пускането на пазара на продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица MON 88017, предназначени за същата употреба, както всеки друг вид царевица, с изключение на отглеждане;

Б. като има предвид, че на 10 юли 2018 г. дружеството Monsanto Europe N.V. подаде от името на притежателя на разрешението Monsanto Company, САЩ, заявление до Комисията в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на това разрешение;

В. като има предвид, че на 21 април 2009 г. ЕОБХ даде във връзка с първоначалното заявление за разрешение положително становище, публикувано на 6 май 2009 г.;

Г. като има предвид, че на 29 януари 2020 г. ЕОБХ даде във връзка със заявлението за подновяване на разрешението положително становище, публикувано на 11 март 2020 г.;

Д. като има предвид, че генетично модифицираната царевица MON 88017 е създадена за производството на Cry3Bb1 – синтетичен инсектициден протеин (известен също като „Bt токсин“) с повишена токсичност в сравнение с естествените бактерии, от които е получен, с цел борба с твърдокрили вредители по царевицата, и протеина CP4 EPSPS, който придава поносимост към глифосат[7];

Е. като има предвид, че комбинацията от двете генни структури е получена чрез трансформационно събитие, но не е направена оценка на отделните родителски растения в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията[8];

Ж. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос;

Опасения на държавите членки относно становищата на ЕОБХ

З. като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка с първоначалното заявление за разрешение държавите членки представиха много критични забележки по проекта на становище на ЕОБХ[9]; като има предвид, че тези критични забележки включват констатациите, че не може да се отдаде голямо значение на изпитванията за остра токсичност, които са били извършени с изолирани протеини (т.е. не с цялото генетично модифицирано растение), че предложеният мониторинг на околната среда след пускането на пазара е твърде неточен за план за надзор на нежеланите въздействия върху здравето на човека или животните и върху околната среда, че изпитването на бактериални сурогатни протеини не следва да замества изпитването на произвежданите от растението протеини, че броят на полевите сезони и места е неадекватен предвид търговската употреба на ГМО, че е необходима допълнителна информация, за да се направи заключение относно оценката на риска, и че не може да се изключи увеличаване на алергенната активност, дължаща се на протеина mCry3Bb1 в храните и фуражите от генетично модифицираната царевица MON 88017; като има предвид освен това, че една държава членка е поставила под въпрос независимостта на проучванията, извършени за целите на оценката на риска, предвид факта, че те са извършени от заявителя Monsanto;

И. като има предвид, че по време на периода на консултации във връзка със заявлението за подновяване на разрешението държавите членки отново представиха много критични забележки по проекта на становище на ЕОБХ[10]; като има предвид, че тези критични забележки включват констатацията, че планът за мониторинг въз основа на съгласието, дадено с Решение № 2009/814/ЕО, и докладите за мониторинг имат съществени недостатъци и не са в съответствие с Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[11] или със съответните насоки на ЕОБХ, че проучванията не са достатъчни и че са необходими допълнителни изпитвания, за да се определят експозицията и последващите въздействия и рискове за нецелевите организми от експозицията на Bt протеини чрез оборски тор или отпадъчни води, както и че поради липса на информация не може да се направи пълна оценка на безопасността на генетично модифицираната царевица MON 88017 за околната среда;

Добавъчни хербициди и липса на анализ на остатъчните вещества

Й. като има предвид, че е доказано, че отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди, води до по-висока употреба на хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които са устойчиви на хербициди[12]; като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната царевица ще бъде изложена на по-високи и многократни дози глифосат, което потенциално ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата;

К. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че напротив, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака – специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация – класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата[13];

Л. като има предвид, че според становище на отдела по пестициди на ЕОБХ данните за остатъчните вещества от глифосат при генетично модифицирана царевица с изменения по EPSPS[14] са недостатъчни, за да се изведат максимално допустими граници на остатъчни вещества и стойности за оценка на риска[15];

М. като има предвид, че отново според отдела по пестициди на ЕОБХ липсват токсикологични данни, необходими за оценка на риска за потребителите от няколко продукта от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат[16];

Н. като има предвид, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането на хербициди, открити върху генетично модифицирани растения, заедно с тяхното взаимодействие с Bt токсини, се счита извън обхвата на компетентност на експертната група на ЕОБХ по ГМО и следователно не е част от процеса на разрешаване на ГМО; като има предвид, че това е проблематично, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са следствие от самата генетична модификация[17];

Невалидни изследвания за токсичност

О. като има предвид, че за изследванията за остра токсичност и разграждане в храносмилателни течности са използвани протеини Cry3Bb1 и CP4 EPSPS, произведени в рекомбинантен щам на E. coli;

П. като има предвид, че като цяло на токсикологичните изпитвания с изолирани протеини може да се отдаде малко значение поради факта, че въздействието на протеина в комбинация със самото растение не се взема предвид;

Р. като има предвид например, че някои растения, включително царевицата, произвеждат по естествен път инхибитори на протеазата, за които е доказано, че забавят разграждането на Bt токсините; като има предвид, че това води до много по-висока токсичност на Bt токсина, ако се поглъща заедно с растителната тъкан, отколкото когато е само той; като има предвид, че проучване от 1990 г., проведено от учени в Monsanto, показа, че дори наличието на изключително ниски нива на инхибитори на протеазата увеличава инсектицидната активност на Bt токсините до 20 пъти[18]; като има предвид, че това взаимодействие никога не е било оценявано, нито споменавано от ЕОБХ в неговите оценки на риска на генетично модифицирани Bt растения;

С. като има предвид, че е доказано, че факторите, които засилват токсичността на Bt токсините, могат да повлияят и на тяхната селективност[19]: ако се увеличи ефикасността на действието на Bt токсина върху целевите организми, селективността му също може да бъде намалена и по-широк кръг от нецелеви организми могат да станат уязвими; като има предвид, че въпреки че досега не са правени систематични изследвания, няколко проучвания показват въздействието на инхибиторите на протеазата в съчетание с Bt токсини върху нецелеви насекоми[20];

Т. като има предвид, че рискът от по-висока токсичност за хората и бозайниците, дължащ се на взаимодействието между инхибитор на протеазата и Bt токсини в генетично модифицираните растения, не е известен;

Въпроси, свързани с адювантността на Bt

У. като има предвид, че няколко проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства[21], което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

Ф. като има предвид, че извършената от ЕОБХ оценка на риска не взема предвид факта, че царевицата произвежда инхибитор на протеаза[22] и следователно трябва да се допусне много по-бавно разграждане на Bt токсина, ако е погълнат с растителния материал, отколкото когато е само той; като има предвид, че тази разлика може също така да засили неговата адювантност и прави изследванията, при които се използват изолирани протеини, невалидни; като има предвид, че не са осъществени емпирични изследвания за проучване на действителната имуногенност на Bt токсина, произведен от генетично модифицираното растение; като има предвид, че разграждането в храносмилателни течности, което може да е от значение за токсичността и адювантността, беше изпитано чрез използване на Bt токсин в изолация;

Bt култури: въздействие върху нецелеви организми и повишена устойчивост

Х. като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на Bt култури води до непрекъснато излагане на целеви и нецелеви организми на Bt токсини;

Ц. като има предвид, че допускането, че действието на Bt токсините е само едно и насочено към конкретна цел, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи въздействие върху нецелеви организми[23]; като има предвид, че се съобщава, че все по-голям брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху много видове, които са „извън обсега на разпространение“[24];

Ч. като има предвид, че комбинаторните ефекти, като например съчетанието с инхибитор на протеаза, могат значително да допринесат за токсичността на Bt токсините; като има предвид, че въпросът за селективността е от особено значение за синтетичните Bt токсини, като Cry3Bb1, които могат да демонстрират по-ниска селективност в комбинация с по-висока токсичност; като има предвид, че ЕОБХ продължава да счита, че Bt токсините засягат само ограничен кръг от нецелеви организми, без да взема предвид комбинаторните ефекти; като има предвид, че по-широк кръг от нецелеви организми могат да бъдат изложени на Bt токсини чрез разливане, отпадъци и оборски тор;

Ш. като има предвид, че оценката на риска не е взела предвид развитието на устойчивост при целевите вредители към Bt токсини, което може да доведе до използването на по-малко безопасни за околната среда пестициди или до увеличаване на дозите и броя на приложенията по отношение на генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията за опазване на околната среда на САЩ предлага постепенно премахване през следващите три до пет години на много от настоящите хибриди Bt царевица, както и на някои сортове Bt памук, поради увеличаването на устойчивостта на насекомите към тези култури[25];

Щ. като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Bt култури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавнашно проучване, публикувано в Съединените щати[26], се констатира, че няколко анализа на влиянието на Bt културите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са разглеждали третирането на семена и поради това може да са представили по-голямо намаляване на употребата на инсектициди (особено „третирана площ“), свързана с Bt култури; като има предвид, че в същото проучване се констатира, че третирането на семена с неоникотиноиди често се използва заедно с Bt царевица и соеви култури, че този начин на употреба може да има нежелани последици, а именно устойчивост при целевите вредители, огнища на нецелеви вредители и замърсяване с вредни каскадни последици за дивата природа; в проучването се констатира също, че някои от тези последици вече са се появили; като има предвид, че Съюзът забрани употребата на открито на три неоникотиноида, включително като покрития на семена, поради тяхното въздействие върху медоносните пчели и други опрашители[27];

АА. като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР на ООН), която задължава както държавите вносителки, така и държавите износителки да вземат предвид биологичното разнообразие;

Недемократичен процес на вземане на решения

АБ. като има предвид, че при гласуването, проведено на 26 октомври 2020 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки;

АВ. като има предвид, че Комисията признава за проблемен факта, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство на държавите членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

АГ. като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че до момента Парламентът е приел единадесет възражения по време на деветия си мандат; като има предвид, че не беше налице квалифицирано мнозинство на държавите членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че макар самата тя да признава наличието на недостатъци в демократичността на процеса и въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

АД. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията може да реши да не разрешава даден ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство на държавите членки, гласували „за“, в Апелативния комитет[28]; като има предвид, че в това отношение не се изисква промяна на законодателството;

1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета[29], е да се гарантира основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4. приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта от отчитане на устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО[30]; изразява силното си разочарование обаче, че на 28 септември 2020 г. Комисията разреши вноса на друга генетично модифицирана соя[31] въпреки възражението на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки гласуваха против;

5. призовава Комисията да предприеме спешни действия по отношение на разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде извършен този процес и в какви срокове;

6. отново настоятелно призовава Комисията в процеса на предоставяне на разрешение да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и Целите за устойчиво развитие на ООН;

7. отново призовава Комисията да спре разрешаването на ГМО, независимо дали са предназначени за отглеждане или за употреба в храни и фуражи, когато в Апелативния комитет не е представено становище от държавите членки в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011;

8. отново призовава Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на такива генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, оценка на продуктите от разпада на хербицидите и всякакви комбинаторни ефекти, включително със самото генетично модифицирано растение;

9. призовава ЕОБХ най-накрая да приеме съществените разлики между местните Bt токсини и тези, изразени чрез синтетични трансгени в генетично модифицираните култури, и да разшири своята оценка на риска, за да се вземат изцяло предвид всички взаимодействия и комбинаторни ефекти между Bt токсините, генетично модифицираните растения и техните съставки, остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, околната среда, както и въздействието върху здравето и безопасността на храните;

10. призовава ЕОБХ вече да не приема изследвания за токсичност, основани на изолирани протеини, които е вероятно да са различни по структура и биологични последици от тези, които се произвеждат от самото растение, и да изисква всички изпитвания да се извършват с тъкан от генетично модифицираното растение;

11. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от агрономични и екологични условия, за да се оцени въздействието на всички стрес фактори, които трябва да се очакват по време на отглеждането, върху генната експресия и растителния състав;

12. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от различни сортове, за да се оцени въздействието на различните генетични среди върху генната експресия и растителния състав;

13. призовава ЕОБХ да изиска данни относно въздействието на консумацията на храни и фуражи, получени от генетично модифицирани растения, върху чревния микробиом;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

 

[1]  OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

[2]  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[4]  Научно становище на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми относно оценката на генетично модифицираната царевица MON 88017 за подновяване на разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA‐GMO‐RX‐014). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2020 г.; 18(3):6008, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2020.6008.

[5]  В рамките на осмия си мандат Европейският парламент прие 36 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. Освен това в рамките на деветия си мандат Парламентът прие следните резолюции:

 Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0028).

 Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0029).

 Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0030).

 Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0054).

 Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0055).

 Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0056).

 Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на

Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2019)0057).

 Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0069).

 Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0291).

 Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0292).

 Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2020)0293).

[6]  Решение 2009/814/ЕО на Комисията от 30 октомври 2009 г. за разрешаване пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 289, 5.11.2009 г., стр. 25).

[7]  Становище на ЕОБХ, стр. 7 https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/1075

[8]  Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (ОВ L 157, 8.6.2013 г., стр. 1).

 

[9]  Първи набор от забележки на държавите членки: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2005-280

[10]  Втори набор от забележки на държавите членки: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2018-00672

[11]  Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета – Декларация на Комисията (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

[12]  Вж. например Bonny S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ („Генетично модифицирани култури, устойчиви към хербициди, плевели и хербициди: преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г., 57(1), стр. 31-48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738, и Benbrook, C.M., ‘Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years’ („Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“, Environmental Sciences Europe 24, 24 (2012 г.), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24, и Schütte, G. , Eckerstorfer, M., Rastelli, V. и др., „Herbicide resistance and biodiversity agronomic and environmental aspects of genetically modified herbicide-resistant plants“ („Устойчивост на хербициди и биологично разнообразие: агрономически и екологични аспекти на генетично модифицираните растения, устойчиви на хербициди“), Environmental Sciences Europe 29, 5 (2017 г.), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-016-0100-y

[14]  Генетично модифицираната царевица с повече от едно трансформационно събитие съдържа изменение на EPSPS.

[15]  Преразглеждане от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005 – преработена версия, за да се вземат предвид пропуснатите данни, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 г.; 17(10):5862, стр. 4, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5862

[16]  Заключение на ЕОБХ относно партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество глифосат като пестицид, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г., 13(11):4302, стр. 3, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4302

[17]  Такъв действително е случаят с глифосата, както е посочено в прегледа от ЕОБХ на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.;16(5):5263, стр. 12, https://www.efsa.europa.eu/fr/efsajournal/pub/5263

[18]  MacIntosh, S.C., Kishore, G.M., Perlak, F.J., Marrone, P.G., Stone, T.B., Sims, S.R., Fuchs, R.L., „Potentiation of Bacillus thuringiensis insecticidal activity by serine protease inhibitors“, („Потенциране на инсектицидната активност на Bacillus thuringiensis от инхибитори на сериновата протеаза“), Journal of Agricultural and Food Chemistry, 1990 г., 38, стр. 1145 – 1152.

[19]  Вж. например Then, C., „Risk assessment of toxins derived from Bacillus thuringiensis: synergism, efficacy, and selectivity“ („Оценка на риска от токсини, получени от Bacillus thuringiensis: синергии, ефикасност и селективност“), Environmental Science and Pollution Research, 2010 г., 17, стр. 791-797.

[20]  Вж. например Han, P., Niu, C.Y., Lei, C.L., Cui, J. J., Desneux, N., „Quantification of toxins in a Cry1Ac + CpTI cotton cultivar and its potential effects on the honey bee Apis mellifera L.“ („Количествено определяне на токсините в култивар на памука Cry1Ac + CpTI и потенциалното му въздействие върху медоносната пчела Apis mellifera L.“), Ecotoxology, 2010 г., 19, стр. 1452-1459. https://link.springer.com/article/10.1007/s10646-010-0530-zBabendreier, D., Kalberer, N.M., Romeis, J., Fluri, P., Mulligan, E. and Bigler, F., „Influence of Bt-transgenic pollen, Bt-toxin and protease inhibitor (SBTI) ingestion on development of the hypopharyngeal glands in honeybees“ („Въздействие на поглъщането на Bt трансгенен пчелен прашец, Bt токсин и инхибитор на протеаза (SBTI) върху развитието на хипофарингеалните жлези на медоносните пчели“), Apidologie, 2005 г., 36 4, стр. 585 – 594, https://doi.org/10.1051/apido:2005049, и Liu, X.D., Zhai, B.P., Zhang, X.X., Zong, J.M., „Impact of transgenic cotton plants on a non-target pest, Aphis gossypii Glover“ („Въздействие на трансгенни памукови растения върху нецелеви вредител, Aphis gossypii Glover“), Ecological Entomology, 30(3), стр. 307 – 315.

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/j.0307-6946.2005.00690.x

[21]  За преглед по въпроса, вж. Rubio Infante, N. Moreno-Fierros, L., „An overview of the safety and biological effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in mammals“ („Преглед на безопасността и биологичните ефекти на Cry протеини от вида Bacillus thuringiensis при бозайниците“), Journal of Applied Toxicology, май 2016 г., 36(5), стр. 630 – 648, http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/jat.3252/full

[22]  Вж. съображение Р.

[23]  Вж. например Hilbeck, A., Otto, M., „Specificity and combinatorial effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in the context of GMO environmental risk assessment“ („Специфика и комбинаторни ефекти на Cry токсини от вида Bacillus thuringiensis в контекста на оценката на риска за околната среда от генетично модифицирани организми“), Frontiers in Environmental Science, 2015 г., 3:71.

[24]  Hilbeck, A., Defarge, N., Lebrecht, T., Bøhn, T., „Insecticidal Bt crops – EFSA’s risk assessment approach for GM Bt plants fails by design“ („Инсектицидни Bt култури – провал на подхода на ЕОБХ за генетично модифицирани Bt растения при проектирането“), RAGES, 2020 г., стр. 4, https://www.testbiotech.org/sites/default/files/RAGES_report-Insecticidal%20Bt%20plants.pdf

[26]  Douglas, M.R., Tooker, J.F., Large-Scale Deployment of Seed Treatments Has Driven Rapid Increase in Use of Neonicotinoid Insecticides and Preemptive Pest Management in U.S. Field Crops (Широкомащабно внедряване на третиране на семена с ускорено увеличаване на употребата на неоникотиноидни инсектициди и превантивно управление на вредителите при полевите култури в САЩ), Environmental Science and Technology 2015, 49, 8, 5088 – 5097, https://pubs.acs.org/doi/10.1021/es506141g

[28]  Комисията „може“, а не „трябва“ да продължи с издаването на разрешение, ако в Апелативния комитет няма квалифицирано мнозинство на държавите членки, гласували „за“, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

[29]  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 14 декември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност