Процедура : 2021/2509(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0113/2021

Внесени текстове :

B9-0113/2021

Разисквания :

PV 10/02/2021 - 12
CRE 10/02/2021 - 12

Гласувания :

PV 11/02/2021 - 17

Приети текстове :


<Date>{03/02/2021}3.2.2021</Date>
<NoDocSe>B9‑0113/2021</NoDocSe>
PDF 143kWORD 45k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие: бъдещи предизвикателства пред правата на жените</Titre>

<DocRef>(2021/2509(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ядвига Вишневска, Маргарита де ла Писа Карион</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0113/2021

Резолюция на Европейския парламент относно 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие: бъдещи предизвикателства пред правата на жените

(2021/2509(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

 като взе предвид Декларацията на ООН за правата на детето от 1959 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

 като взе предвид програмата за действие, приета на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) в Кайро, 5—13 септември 1994 г., и по-специално точка 8.25 от нея,

 като взе предвид декларацията и платформата за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин от 4 до 15 септември 1995 г.,

 като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 168, параграф 7 от него,

 като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права (SRHR/СРЗП)[1],

 като взе предвид изявлението на члена на Комисията Хелена Дали от 25 ноември 2020 г., че „ЕС няма компетентност по отношение на правата на аборт в рамките на държава членка“,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че преамбюлът на Конвенцията на ООН за правата на детето, както е посочено в Декларацията на ООН за правата на детето, утвърждава, че „детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции и грижи, включително подходяща правна закрила, преди, както и след раждането си“.

Б. като има предвид, че в точка 8.25 от МКНР се посочва, че „абортът в никакъв случай не следва да се насърчава като метод за семейно планиране“;

В. като има предвид, че съгласно член 168, параграф 7 от ДФЕС „Действията на Съюза са съобразени изцяло с отговорностите на държавите членки, що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Отговорностите на държавите членки включват управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределянето на ресурсите, които са им предоставени“;

Г. като има предвид, че на 10 декември 2013 г. Парламентът потвърди, че „формулирането и изпълнението на политики в областта на СРЗП и относно сексуалното образование е от компетентността на държавите членки“;

1. оценява факта, че Пекинската декларация и платформата за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените през 1995 г., разглеждат редица проблеми от първостепенно значение за жените по света като бедността, образованието, здравеопазването, въоръжените конфликти, насилието (включително гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове и принудителните аборти) и вземането на решения, наред с другото, които все още представляват огромни предизвикателства по пътя към постигането на справедливи и благоденстващи общества, и че много от нейните препоръки заслужават подходящо изпълнение;

2. отбелязва, че въпреки широкия спектър от въпроси, обхванати от Пекинската платформа за действие, тя е станала известна най-вече с последващите нейни тълкувания в смисъл, че забраната на абортите води до незаконни аборти, които следователно не се извършват безопасно, и че в крайна сметка това съставлява нарушение на правата на човека; във връзка с това подчертава параграф 9 от платформата, който гласи: „Прилагането на тази платформа, включително чрез националните закони и формулирането на стратегии, политики, програми и приоритети за развитие, е суверенна отговорност на всяка държава“;

3. припомня, че програмата за действие, приета на МКНР една година преди конференцията в Пекин, спорно е въвела идеята за СРЗП; отбелязва обаче, че в точка 8.25 се посочва, че „абортът в никакъв случай не следва да се насърчава като метод за семейно планиране“ и освен това, че „всички мерки или промени, свързани с аборта в рамките на здравната система, могат да бъдат определяни само на национално или местно равнище в съответствие с националния законодателен процес“;

4. посочва, че не съществува инструмент на международното право, който изрично признава правото на аборт или на СРЗП, въпреки че някои международни конференции, организирани под егидата на Организацията на обединените нации, са били използвани за популяризирането им сякаш са източници на международно право, сравними с договорите;

5. отново заявява, че съгласно Договорите формулирането и изпълнението на политики в областта на СРЗП са от изключителната компетентност на държавите членки;

6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 66.

Последно осъвременяване: 8 февруари 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност