Процедура : 2021/2509(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0114/2021

Внесени текстове :

B9-0114/2021

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2021)0058

<Date>{03/02/2021}3.2.2021</Date>
<NoDocSe>B9-0114/2021/REV</NoDocSe>
PDF 266kWORD 70k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие</Titre>

<DocRef>(2021/2509(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Мария Сорая Родригес Рамос, Самира Рафаела, Карен Мелкиор, Хилде Вотманс, Хрисула Захаропулу, Силви Брюне, Радка Максова, Сусана Солис Перес, Ирен Толре</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Сирпа Пиетикяйнен, Франсис Фицджералд, Елжбета Катажина Лукачийевска, Синди Франсен, Елисавет Воземберг-Вриониди, Мария Да Граса Карвалю, Ева Копач</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Вилия Блинкевичуте</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Ернест Уртасун Доменек</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Еухения Родригес Палоп</Depute>

<Commission>{The Left}от името на групата The Left</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

B9-0114/2021

Резолюция на Европейския парламент относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие

(2021/2509(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г. и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

 като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Европейския стълб на социалните права, по-конкретно принципи 2, 3, 9 и 15 от него,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, принципа „никой да не бъде изоставен“, и по-специално цел 1, с която се цели да се сложи край на бедността, цел 3, с която се цели да се гарантира, че хората могат да живеят в добро здраве, цел 5, която е насочена към постигане на равенство между половете и подобряване на условията на живот за жените, цел 8, насочена към постигане на устойчив и икономически растеж, и цел 13, която е насочена към предприемане на спешни действия за борба срещу изменението на климата и неговото въздействие,

 като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

 като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

 като взе предвид Конвенция 100 на Международната организация на труда (МОТ) за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенция 190 на МОТ за борба с насилието и тормоза от 2019 г. и Конвенция 189 на МОТ относно домашните работници от 2013 г.,

 като взе предвид „Регионален преглед на напредъка: регионално обобщение“ на Икономическата комисия за Европа на ООН от 20 август 2019 г.,

 като взе предвид доклада на ООН – Жени, озаглавен „Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“, публикуван на 5 март 2020 г.,

 като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и четвърта сесия, озаглавен „Преглед и оценка на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие и резултатите от двадесет и третата специална сесия на Общото събрание“ от 13 декември 2019 г.,

 като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и пета сесия, озаглавен „Пълното и ефективно участие на жените във вземането на решения в обществения живот, както и премахването на насилието, за постигане на равенство между половете и овластяване на жените и момичетата“ от 21 декември 2020 г.,

 като взе предвид политическия обзор на генералния секретар на ООН, озаглавен „Въздействието на COVID-19 върху жените“, публикуван на 9 април 2020 г.,

 като взе предвид доклада на ООН – Жени, озаглавен „От прозрения към действия: равенство между половете след COVID-19“, публикуван на 2 септември 2020 г.,

 като взе предвид доклада на EIGE, озаглавен „Пекин +25: петият преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС“, публикуван на 5 март 2020 г.,

 като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно „Пекинската платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“ (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Европейски парламент, 2020 г.),

 като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Въздействие на пандемията от COVID-19 върху семейното планиране и прекратяването на основаното на пола насилие, гениталното осакатяване на жени и детските бракове“, публикуван на 27 април 2020 г.,

 като взе предвид изявлението на ФНООН, озаглавено „Поради пандемията от COVID-19 се очакват милиони нови случаи на насилие, детски бракове, генитално осакатяване на жени, непредвидена бременност“, публикувано на 28 април 2020 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 22 ноември 2019 г. на тема „Икономики с равенство между половете в ЕС:  пътят напред“,

 като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г. относно плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете (GAP III),

 като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените[1],

 като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете[2] и Стратегията на Европейската комисия за равенство между половете за периода 2020—2025 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата[3],

 като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша[4],

 като взе предвид своята резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете[5],

 като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС[6],

 като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете[7],

 като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС[8],

 като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения – качество и равенство[9],

 като взе предвид многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021–2027 г. и хоризонталния ѝ приоритет за интегриране на принципа на равенство между половете,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че 189 правителства по света, включително Европейският съюз и неговите държави членки, се ангажираха да работят за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета в рамките на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през 1995 г.;

Б. като има предвид, че Пекинската декларация и платформа за действие, приета на конференцията, е най-всеобхватната глобална програма за насърчаване на равенството между половете и се счита за международен „Закон за правата“ на жените, който определя правата на жените като права на човека и изразява визия за равни права, свобода и възможности за всички жени по света, и беше потвърдена през 2015 г. с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез определяне на цели и конкретни мерки по редица въпроси, които засягат жените и момичетата;

В. като има предвид, че от приемането на Пекинската платформа през 1995 г. насам е постигнат напредък по отношение на жените и момичетата, особено в Европа, но че цялостният напредък е неприемливо бавен и постигнатото с много труд е изложено на риск от обрат;

Г. като има предвид, че поради пандемията от COVID-19 Форумът „Поколение за равенство“ беше отложен за първата половина на 2021 г.;

Д. като има предвид, че изминаха 25 години от Международната конференция за населението и развитието (МКНР) в Кайро, където програмата за действие на МКНР беше приета от 179 правителства, обявявайки глобален ангажимент за сексуално и репродуктивно здраве и права в съответствие с Пекинската платформа за действие;

Е. като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените влезе в сила преди малко повече от 40 години и въпреки че всички държави–членки на ЕС са я ратифицирали, напредъкът в областта на равенството между жените и мъжете е бавен, както посочва EIGE;

Ж. като има предвид, че Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията на Съвета на Европа от Истанбул), най-всеобхватният инструмент за борба с насилието срещу жени в Европа, беше открита за подписване преди 10 години, но все още не е ратифицирана от всички държави–членки на ЕС, нито ЕС се е присъединил към нея;

З. като има предвид, че през 2021 г. беше отбелязана 10-ата годишнина от Истанбулската конвенция на Съвета на Европа;

И. като има предвид, че е необходимо да се премахнат вредните структури и стереотипи, които затвърждават неравенството, за да се постигне напредък по отношение на равенството между половете; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете е от полза не само за обществото като цяло, но и представлява цел само по себе си;

Й. като има предвид, че неравенството между половете обхваща всички аспекти на пазара на труда, включително разликите в заетостта, заплащането, пенсиите и полагането на грижи, липсата на достъп до социални услуги и социална закрила, все по-несигурните работни места и по-високия риск от бедност за жените;

К. като има предвид, че финансовата криза и последиците от нея се оказаха вредни за жените, правата на жените и равенството между половете и имат дългосрочни последици; като има предвид, че икономическите мерки в периода след кризата с COVID-19 трябва да вземат предвид измерението, свързано с пола, и социалното равенство;

Л. като има предвид, че въздействието на кризата с COVID-19 е свързано с пола, като кризата с COVID-19 и последиците от нея имат ясно измерение във връзка с пола, тъй като те оказаха различно въздействие върху жените и мъжете и изостриха съществуващите неравенства; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризата, докато отговорът на кризата с COVID-19 е до голяма степен несвързан с пола; като има предвид, че тези въздействия варират от тревожно увеличаване на насилието и тормоза, основани на пола, до неплатени и неравностойни грижи и отговорности в домакинството, както и ограничен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) и значителни икономически и трудови последици за жените, особено за здравните работници и лицата, полагащи грижи;

М. като има предвид, че доминираните от жени сектори и професии (напр. здравеопазване, услуги за полагане на грижи и спешна помощ, социална работа, образование, търговия на дребно, касиери, чистачи и др.) и неформалната икономика бяха особено засегнати от пандемията; като има предвид, че жените, работещи в сектора на здравеопазването, са потенциално изложени на по-голям риск от заразяване, отколкото мъжете, тъй като те представляват 76 % от здравните работници в ЕС[10];

Н. като има предвид, че поради наличието на т.н. „стъклен таван“ жените не участват наравно с мъжете при вземането на решения; като има предвид, че в повечето държави–членки на ЕС все още не е постигнато равномерно разпределение на властта между мъжете и жените в правителствените служби, парламентите, публичната администрация, в работните групи във връзка с COVID-19 и в управителните съвети на дружествата;

О. като има предвид, че жените са изправени пред интерсекционална неравнопоставеност и дискриминация, свързани, наред с другото, с техния расов, етнически или социален произход, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване, религия или убеждения, статут на пребиваване и увреждане, и че усилията трябва да се насочат към всички форми на дискриминация за постигане на равенство между половете за всички жени; като има предвид, че политиките на ЕС трябва да засилят своя междусекторен подход за справяне с институционалните, структурните и историческите измерения на дискриминацията;  като има предвид, че прилагането на междусекторния анализ не само ни позволява да разберем структурните пречки, но и предоставя доказателства, въз основа на които да се създадат референтни показатели и да се проправи пътят към стратегически и ефективни политики срещу системната дискриминация, изключването и неравенствата между половете;

П. като има предвид, че е по-вероятно жените да са изправени пред безработица и да имат несигурен трудов статус (например във връзка с трудовите си договори), което създава несигурност на работното място; като има предвид, че работниците в сектора на грижите са предимно жени (76 %)[11] и че те са изправени пред несигурно заплащане и условия на труд; като има предвид, че жените представляват по-голямата част от ползвателите, както и доставчиците на социални услуги, така че липсата на адекватно предоставяне на такива услуги възпрепятства жените да участват пълноценно в работната сила, като по този начин се поражда игнориране на измерението на пола в планирането, бюджетирането и предоставянето на социални услуги;

Р. като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете все още възлиза на 14 % в Европа[12] и 20 % в световен мащаб[13], а разликата в пенсиите на мъжете и жените е 40 % в някои държави–членки на ЕС; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете води до разлика в пенсиите, която сама по себе си увеличава риска от бедност и изключване, особено сред възрастните жени и жените, живеещи в едночленно домакинство; като има предвид, че както разликите в заплащането, така и несигурността оказват пряко въздействие върху бъдещите пенсии;

С. като има предвид, че неравното разпределение на неплатените грижи и домакинския труд сериозно ограничава участието на жените в икономиката; като има предвид, че неплатеният труд за полагане на грижи от жени е в основата на поддържането на обществата по време на кризата с COVID-19, но отговорностите за полагане на грижи задържат 7,7 милиона жени в Европа извън пазара на труда в сравнение с 450 000 мъже[14]; като има предвид, че характеристиките на заетостта на жените в резултат на неплатени грижи (т.е. работа на непълно работно време) са важен фактор за разликата в заплащането на жените и мъжете;  като има предвид, че повече жени, отколкото мъже, поемат дългосрочни неформални отговорности за полагане на грижи най-малко няколко дни в седмицата или всеки ден, и като цяло жените представляват 62 % от всички лица, предоставящи дългосрочни неформални грижи в ЕС[15];

Т. като има предвид, че в световен мащаб 35 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния партньор или сексуално насилие от страна на лице, което не е партньор; като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава драстично нарастване на насилието от страна на интимния партньор по време на т.нар. от ООН „пандемия в сянка“, като сред държавите членки от Европа в рамките на Световната здравна организация се съобщава за увеличение от 60 % на спешните повиквания от жени, подложени на насилие от страна на техния интимен партньор[16];

У. като има предвид, че жените са по-уязвими от въздействието на изменението на климата[17]; като има предвид, че въпреки че жените изглежда проявяват по-голяма загриженост по отношение на климата в поведението си, отколкото мъжете, жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности, свързани със справянето с кризата в областта на климата, и представляват едва 32 % от работната сила в областта на енергията от възобновяеми източници в световен мащаб[18];

Ф. като има предвид, че съществува неравнопоставеност между половете във всички области на цифровите технологии, особено в областта на иновативните технологии, като например изкуствения интелект и областта на киберсигурността; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи, културното обезсърчаване и липсата на осведоменост и насърчаване на женски ролеви модели възпрепятстват възможностите на момичетата и жените в образованието и професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

Х. като има предвид, че в някои държави членки е налице видима враждебна реакция и че има риск неравенството между половете да изостане още повече в дневния ред на държавите членки;

1. изразява съжаление, че на срещата на високо равнище на тема „Ускоряване на постигането на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“, проведена на 1 октомври 2020 г. по време на Общото събрание на ООН за отбелязване на Пекинската конвенция, световните лидери от 100 държави признаха, че цялостният напредък в областта на правата на жените е далеч под този, с който се ангажираха по време на Пекинската конвенция през 1995 г.;

2. изтъква, че докладът на ООН – Жени, озаглавен „Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“[19] показа как напредъкът по отношение на равенството между половете всъщност се проваля и постигнатото с много труд се губи в световен мащаб;

3. отбелязва със загриженост, че петият преглед на Пекинската платформа за действие, публикуван от EIGE през 2020 г., показва, че нито една европейска държава членка не е изпълнила целите, определени в Пекинската конвенция през 1995 г.; изразява съжаление, че индексът на EIGE за равенството между половете за 2020 г. показа, че напредъкът в постигането на равенство между жените и мъжете е в застой и че въпреки усилията за подобряване на равенството между половете, които доведоха до известни резултати, в ЕС продължават да съществуват трайни неравенства и различия между половете във всички области, обхванати от Пекинската платформа за действие;

4. подчертава, че социалните и икономическите последици от COVID-19 засягат непропорционално жените и момичетата, което изостря вече съществуващите неравенства между половете и заплашва да обърне постигнатия до момента напредък; подчертава в тази връзка, че според оценките на ООН – Жени[20] пандемията ще тласне още 47 милиона жени и момичета под прага на бедността на световно равнище, с което общият им брой ще достигне 435 милиона, като същевременно пандемията експоненциално увеличи насилието, основано на пола, и жените губят работните си места и средствата си за препитание по-бързо, тъй като са изложени в по-голяма степен на тежко засегнати икономически сектори;

5. признава, че все повече жени се избират и назначават на отговорни постове, но изразява съжаление, че напредъкът е бавен и че равенството е постигнато само в няколко държави– членки на ЕС;

6. припомня своята позиция от 17 декември 2020 г. и призовава Съвета да установи специална конфигурация относно равенството между половете с цел да се предприемат общи и конкретни мерки в отговор на предизвикателствата в областта на правата на жените и равенството между половете, както и да се гарантира, че въпросите, свързани с равенството между половете, се обсъждат на най-високо политическо равнище;

7. изразява съжаление, че интегрирането на принципа на равенство между половете не се прилага систематично във всички области на политиката на ЕС и във всички програми за финансиране; приветства въвеждането на интегрирането на принципа на равенство между половете като хоризонтален приоритет в многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г.; призовава Комисията да гарантира прилагането на систематично интегриране на принципа на равенство между половете като ключова стратегия в подкрепа на осъществяването на равенството между половете и да прилага съобразено с равенството между половете бюджетиране, практики и пътни карти в консултация с експерти по бюджетиране, съобразено с равенството между половете, за да се гарантира, че жените и мъжете се възползват в еднаква степен от публичните разходи на всички равнища на бюджетиране, както и че гледните точки на жените са интегрирани във всички области, със специални средства за справяне с фактори на неравенство като насилието срещу жени и момичета, включително в разпределението на програмата „Граждани, права и ценности“, която е предназначена за насърчаване на равенството между половете;

8. призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат конкретни планове и набор от действия, съчетани с подходящо целево финансиране, въз основа на дванадесетте проблемни области, определени от Пекинската платформа за действие, особено по отношение на жените и бедността, жените и икономиката, властта и вземането на решения, жените и насилието, жените и околната среда, както и жените и здравето, за да се постигне напредък по отношение на правата на жените и програмата за равенство между половете , с оглед на предстоящия Форум за равенство между поколенията;

9. изразява съжаление, че регресивните тенденции, които намират израз в някои държави по отношение на поставянето под въпрос на Конвенцията от Истанбул, враждебните реакции срещу сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) на жените и предизвикателствата пред телесната автономност и контрола на раждаемостта, се изостриха през последните години; категорично осъжда приемането на решението на Конституционния съд за прилагане на фактическа забрана на абортите и последвалото възпрепятстване на сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в Полша и необоснованите прекомерни ограничения на достъпа до аборти;

10. припомня, че правата на жените са права на човека и са неотменима, неразделна и неделима част от всеобщите права на човека, както беше заявено на Четвъртата световна конференция за жените;

11. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и подобряват събирането на съпоставими данни, групирани по възраст, расов и етнически произход и по полов признак, с цел подобряване на количествения анализ и разработване и прилагане на политики на ЕС, които ще интегрират по-добре междусекторната перспектива, свързана с равенството между половете; подчертава значението на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за осигуряването на надеждни и подходящи, групирани по полов признак данни за основата на законодателния анализ и вземането на решения и подчертава колко е важно осигуряването и разширяването на финансирането и капацитета на EIGE; също така настоятелно призовава EIGE и всички други имащи отношение институции и агенции на ЕС да работят за създаването на нови показатели и да включат нови показатели, например бедността сред работещите, недостига на свободно време или стойността на работата, свързана с полагането на грижи;

12. припомня, че в Европейския съюз живеят 46 милиона жени и момичета с увреждания и че половината от всички жени в трудоспособна възраст, които имат увреждания, са икономически неактивни; подчертава специфичните проблеми, пред които са изправени жените с увреждания, и припомня, че степента на материални лишения сред жените с увреждания е много висока във всички държави членки; поради това отново потвърждава необходимостта от по-нататъшно включване на перспективата за равенство между половете в предстоящата стратегия за равенство на хората с увреждания за 2021 г.;

13. настоятелно призовава държавите членки да одобрят и приложат Директивата за борба с дискриминацията и да гарантират премахването на множествените и комбинирани форми на дискриминация във всички държави – членки на ЕС;

Жените и бедността

14. подчертава , че полът продължава да бъде важен фактор в моделите на бедност в ЕС и че макар равнищата на изключване и разликите в бедността между половете да варират в значителна степен в отделните държави, 23,3% от жените са изложени на риск от бедност спрямо 21,6% от мъжете[21]; подчертава, че този риск се увеличава значително с възрастта, като е свързан също със състава на домакинството, расата или етническия произход, уврежданията и трудовия статус; подчертава, че разликите в заплащането, пенсиите и полагането на грижи между жените и мъжете са важни фактори за феминизирането на бедността;

15. призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки по отношение на феминизирането на бедността във всичките ѝ форми, включително бедността сред възрастните хора, по-специално чрез отчитане на измерението на пола по отношение на наличието на подходящи пенсионни права и достъпа до тях, с цел да се премахне разликата в пенсиите на мъжете и жените, и чрез подобряване на условията на труд във феминизираните сектори и професии; посочва, че е важно да се предприемат действия по отношение на общественото, икономическото и културното недооценяване на работните места, в които преобладават жените, и необходимостта да се води борба срещу тези стереотипи и срещу прекомерно високия дял на жените в нетипичните форми на заетост;

16. подчертава, че в процеса на преодоляване на пенсионните неравенства и гарантиране и увеличаване на пенсиите като цяло е задължително системите за социална сигурност да продължават да съществуват в публичната сфера, като интегрират принципите на солидарност и преразпределение, както и да се полагат възможно най-енергични усилия за борба срещу несигурната и нерегламентираната заетост;

17. призовава Комисията да представи стратегия за борба с бедността с цел да се води борба срещу феминизирането на бедността, със специален акцент върху домакинствата с един родител, ръководени от жени; призовава също така държавите членки да прилагат специфични социални мерки за борба с риска от социално изключване и бедност по отношение на достъпа до жилища на достъпни цени, транспорт и енергия;

18. настоятелно призовава държавите членки да предприемат конкретни мерки за борба с риска от бедност в напреднала възраст, както и Комисията да включи измерението на половете по отношение на бедността в своите рамки за икономически растеж и социална политика; приветства групираните по полов признак показатели в механизма за мониторинг на прилагането на Европейския стълб на социалните права; подчертава необходимостта от интегриране на перспективата за равенство между половете чрез използването на междусекторен подход в съответствие с принципи 2 и 3 от Стълба и призовава за по-добра координация между Европейския стълб на социалните права и европейския семестър; призовава Комисията да разработи и включи в рамките на европейския семестър индекс за равенството между половете с цел да следи въздействието на макроикономическите политики, както и на прехода към зелена икономика и цифрови технологии, върху равенството между половете;

19. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поставят жените в центъра на възстановяването от пандемията, за да се противодейства на ерозията на напредъка, постигнат в преодоляването на неравнопоставеността между половете по отношение на бедността, причинена от кризата с COVID-19;

Жените и околната среда

20. приветства признаването на свързаното с пола измерение на изменението на климата както в Третия план за действие относно равенството между половете, така и в Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; подчертава, че равенството между половете е от съществено значение за управлението на климатичната криза;

21. подчертава, че жените са мощни двигатели на промяната; призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки по отношение на неравнопоставеността между половете на позициите за вземане на решения във връзка с действията в областта на климата на всички равнища на обществото;

22. призовава Комисията и държавите членки да разработят и насърчават чувствителни към аспектите на пола цели, задачи и показатели, както и да събират групирани по полов признак данни при планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките, програмите и проектите в областта на изменението на климата, както и да създадат звена за контакт по въпросите на равенството между половете и изменението на климата във всички държавни институции;

Жените и икономиката, жените и властта и вземането на решения

23. подчертава колко е важна пълната интеграция на жените на равни начала с мъжете във всички области на обществото и икономиката, както и активното насърчаване на балансирано представителство на половете на всички равнища на вземане на решения; във връзка с това призовава Комисията да сложи край на блокирането на Директивата относно жените в управителните съвети в Европейския съвет;

24. призовава ЕС да определи цели, планове за действие, срокове и временни специални мерки за постигане на равенство между половете и преминаване към балансирано представителство на всички изпълнителни, законодателни и административни позиции;

25. подчертава , че пълноценното включване на жените на пазара на труда и насърчаването на предприемачеството сред жените са ключови фактори за постигането на дългосрочен приобщаващ икономически растеж, борба с неравенствата и насърчаване на икономическата независимост на жените;

26. призовава ЕС да полага повече усилия за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да прилага принципа на еднакво заплащане чрез приемане на законодателство за увеличаване на прозрачността на заплащането, включително задължителни мерки за всички дружества; изразява съжаление, че предложението на Комисията за задължителни мерки за прозрачност на заплащането не е представено до момента, както беше планирано;

27. приветства ангажимента на Комисията да следи за транспонирането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот в националните законодателства до 2022 г. и да гарантира пълното ѝ прилагане от държавите членки в процес на консултации с организациите за правата на жените и организациите на гражданското общество; също така приканва държавите членки да надхвърлят рамките на минималните стандарти, определени в Директивата; отбелязва разширяването на обхвата на разпоредбите за родителите с цел включване на дългосрочните грижи за членове на семейството с увреждания и възрастни хора като добра отправна точка и призовава Комисията да обмисли по-нататъшното му разширяване, за да се предотврати загубата на работна сила, особено що се отнася до жените;

28. подчертава, че промените в условията на труд, например дистанционната работа, могат да окажат въздействие също върху възможността за откъсване от работната атмосфера и да увеличат работното натоварване, като жените са засегнати много повече, отколкото мъжете, поради преобладаващата си или традиционна роля като лица, полагащи грижи за дома и семейството;

29. призовава Комисията да представи предложение, което да възприеме цялостен подход за целия живот към полагането на грижи, като отчита потребностите както на полагащите грижи лица, така и на лицата, за които се полагат грижи, и да определи минимални стандарти и насоки за качество за грижите през целия живот, включително за децата, възрастните хора и лицата с дългосрочни потребности от грижи;

30. призовава Комисията да проучи участието на жените на пазара на труда и да гарантира значимото участие на жените в ключови органи за вземане на решения и в разработването на съобразени с пола пакети за възстановяване и икономическо стимулиране в рамките на МФР и на плана за възстановяване Next Generation EU; отбелязва, че кризата с COVID-19 засяга в особена степен жените на пазара на труда, като се има предвид увеличаването на процента на безработица сред жените; във връзка с това призовава Комисията да предприеме конкретни мерки за преодоляване на разликата в заетостта на жените чрез целево разпределение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, в рамките на което държавите — членки на ЕС, да демонстрират конкретни действия за справяне с безработицата сред жените, бедността сред жените и зачестилите случаи на насилие срещу жени и момичета като пречки пред пълноценното участие на жените във всички области на живота, включително заетостта;

31. подчертава необходимостта да се гарантират правата на жените домашни работници на достойни условия на труд и еднаква социална закрила, като се гарантира ратифицирането и прилагането на Конвенция № 189 на МОТ относно достойния труд на домашните работници;

32. отбелязва със загриженост, че жените представляват едва 18%[22] от общо осемте милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС и че съществува риск от допълнително изключване от програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; настоятелно призовава Комисията да засили политиките за насърчаване на по-активно участие на жените в професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и подчертава необходимостта от включване и представителство на жените в нововъзникващите икономически области, които са важни за устойчивото развитие, включително секторите на ИКТ, цифровите технологии и изкуствения интелект;

33. призовава европейските институции да въведат задължителни мерки, като например квоти, за да се гарантира равенството между половете в избираемите органи, и призовава държавите членки да гарантират балансирано представителство на жените и мъжете както в Европейския парламент, така и в националните парламенти; призовава също така за стратегии, които да гарантират значимо представителство на жени с различен произход на длъжности за вземане на решения в европейските институции;

Жените и насилието: премахване на насилието, основано на пола

34. приветства ангажимента, поет от Комисията в рамките на Стратегията за равенство между половете, за борба с насилието, основано на пола, и отново призовава ЕС да приключи ратифицирането на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване и да се застъпи за ратифицирането и прилагането ѝ от всички държави членки; призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) и да подобрят законодателството, за да го приведат в по-голяма степен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул, за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение;

35. приветства инициативата за разширяване на обхвата на определенията за различните видове престъпления, така че те да обхванат специфични форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС, и призовава Комисията след това да представи предложение за всеобхватна директива на ЕС, в която акцентът е поставен върху жертвите, с цел предотвратяване на и борба с всички форми на насилие, основано на пола; припомня, че тези нови законодателни мерки следва във всички случаи да допълват ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

36. призовава ЕС спешно да предприеме мерки във връзка с увеличаването на насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; във връзка с това призовава Комисията да разработи Протокол на Европейския съюз относно основаното на пола насилие по време на криза и да включи услуги за защита на жертвите, например телефонни линии за оказване на помощ, безопасно настаняване и здравни услуги, като „основни услуги“ в държавите членки, с цел предотвратяване на основаното на пола насилие и подкрепа за жертвите на домашно насилие по време на кризи като пандемията от COVID-19; отбелязва със загриженост липсата на налични данни относно насилието срещу жени и момичета, които биха могли да обхванат увеличаването на случаите по време на пандемията от COVID-19;

37. подчертава ролята на образованието и призовава за противодействие на свързаните с пола стереотипи, които създават условия за насилие, основано на пола; призовава ЕС да гарантира, че всички публични институции на ЕС са въвели и спазват кодекси за поведение, установяващи нулева толерантност към насилието, дискриминацията и злоупотребите, както и вътрешни механизми за подаване на сигнали и жалби;

38. подчертава необходимостта от събиране и организиране на групирани по пол и възраст данни за всички форми на насилие, основано на пола, в държавите членки; приветства обявяването на ново проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) в целия ЕС относно разпространението и динамиката на всички форми на насилие срещу жени;

39. призовава държавите членки и Комисията да приемат конкретни мерки за премахване на кибернасилието, включително онлайн тормоза, кибертормоза и женомразките изказвания, които засягат непропорционално жените и момичетата, и да обърнат специално внимание на зачестяването на проявите на тези форми на насилие, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; призовава Комисията да представи съответните законодателни мерки и всякакви други възможни действия за премахване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на тормоза онлайн;

40. призовава държавите членки да ратифицират и приложат незабавно наскоро приетата Конвенция № 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда;

41. призовава държавите членки да прилагат ефективно Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, както и да приемат конкретни мерки за справяне с насилието срещу жените и неравенството между половете като първопричини за трафика; призовава Комисията да преработи директивата, след задълбочена оценка на въздействието, с цел да се подобрят мерките за предотвратяване и наказателно преследване на всички форми на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, като най-разпространената и докладвана област на трафика на хора, която засяга 92% от жените и момичетата, които са жертви на трафик в Европа; освен това призовава Комисията да измени директивата, за да се гарантира, че държавите членки изрично инкриминират съзнателното ползване на всички услуги, предоставяни от жертви на трафик;

Жените и здравето

42. припомня, че всеобщият достъп до здравеопазване е право на човека, което може да бъде гарантирано единствено чрез система, която е универсална и достъпна за всички, независимо от социалния и икономическия произход; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират адекватното предоставяне на здравно обслужване и да гарантират еднакъв достъп;

43. настоятелно призовава държавите членки да инвестират в стабилни и устойчиви системи за обществено здравеопазване и да гарантират, че персоналът на здравните служби, по-голямата част от който обикновено са жени, които изпълняват по-ниско платени функции, получава справедливо възнаграждение и има достойни условия на труд;

44. призовава за всеобщо зачитане на и достъп до СРЗП, както е договорено в Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и Пекинската платформа за действие;

45. подчертава, че достъпът до семейно планиране, здравни услуги за майките и услуги за безопасен и законен аборт са съществени елементи за гарантиране на правата на жените и за спасяване на човешки живот;

46. призовава държавите членки да предоставят на младите хора всеобхватно образование по въпросите на сексуалността и взаимоотношенията и достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване, включително контрацепция, семейно планиране и безопасен и законен аборт;

47. отбелязва, че е важно аспектите, свързани с пола, да се вземат предвид в по-голяма степен при поставянето на медицински диагнози и планирането на лечението, за да се гарантира подходящо качествено лечение за всички хора; подчертава, че болестите на жените и съпътстващите заболявания продължават да бъдат недостатъчно диагностицирани, недостатъчно лекувани и недостатъчно изследвани;

Форумът за равенство между поколенията

48. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за изпълнение на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3 и ЦУР 5, за да се гарантира, че нито една жена или момиче не е обект на дискриминация, насилие или изключване и че всяка жена или момиче има достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

49. отново изтъква колко е важен ангажиментът на ЕС към Пекинската платформа за действие и конференциите за преглед и призовава Комисията и държавите членки да спазват своите всеобхватни ангажименти за равенство между половете и предоставяне на права на жените;

50. приветства участието и съвместната водеща роля на държавите членки и на Комисията в Коалициите за действие;

51. подчертава колко е важно да се постигне амбициозен резултат в рамките на бъдещия Форум за равенство между поколенията, включително чрез приемането на набор от ориентирани към бъдещето амбициозни ангажименти и действия, съчетани с целево финансиране, от Комисията и държавите членки, също и като част от Коалициите за действие;

52. призовава всички държави членки и Комисията да завършат годишното проследяване и националните доклади като част от доклада за напредъка на коалицията за действие;

53. настоятелно призовава ЕС да гарантира пълноценното участие на Парламента и на неговата комисия по правата на жените и равенството между половете в процеса на вземане на решения относно позицията на ЕС в рамките на Форума за равенство между поколенията;

54. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P9_TA(2020)0039.

[2] Приети текстове, P9_TA(2021)0025.

[3] Приети текстове, P9_TA(2021)0024.

[4] Приети текстове, P9_TA(2020)0336.

[5] Приети текстове, P9_TA(2020)0025.

[6] Приети текстове, P9_TA(2020)0286.

[7] Приети текстове, P9_TA(2020)0379.

[8] ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 102.

[9] OВ C 251E, 31.8.2013 г., стр. 11.

[11] EIGE, Работници на първа линия https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers

[13] МОТ, Разбиране на разликата в заплащането на жените и мъжете https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_dialogue/---act_emp/documents/publication/wcms_735949.pdf

[14] EIGE, проучване, озаглавено „Неравенството между половете по отношение на полагането на грижи и последиците за пазара на труда“

[16] British Medical Journal, „Covid-19: държавите от ЕС съобщават за увеличение от 60 % на спешните повиквания във връзка с домашно насилие“, 11 май 2020 г., на разположение на адрес: https://www.bmj.com/content/369/bmj.m1872. Доклад на генералния секретар на ООН от юли 2020 г., озаглавен „По-интензивни усилия за премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета“: https://undocs.org/en/A/75/274

[17] EIGE, област К – Жените и околната среда: изменението на климата е свързано с пола, 5 март 2020 г., на разположение на адрес: https://eige.europa.eu/publications/beijing-25-policy-brief-area-k-women-and-environment

[18] Общ преглед на EPRS, „Пекинска платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“, 27 февруари 2020 г., на разположение на адрес: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_BRI(2020)646194

[19] Доклад на ООН, Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/03/womens-rights-in-review

[20] Доклад на ООН – Жени, озаглавен „Равенството между половете след COVID-19“ https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/09/gender-equality-in-the-wake-of-covid-19

[21] През 2014 г. над 122 милиона души в ЕС са живеели в домакинства, които се били считани за бедни, т.е. те са били изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ). От тези 122 милиона 53% са жени, а 47% — мъже. Доклад на EIGE „Бедност, пол и интерсекционална неравнопоставеност в ЕС“, 2016 г. https://eige.europa.eu/publications/poverty-gender-and-intersecting-inequalities-in-the-eu

 

[22] Информационно табло на Комисията относно жените в областта на цифровите технологии за 2020 г.

Последно осъвременяване: 8 февруари 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност