Предложение за резолюция - B9-0117/2021Предложение за резолюция
B9-0117/2021

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Мианмар

8.2.2021 - (2021/2540(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Хейди Хаутала, Франсишку Герейру, Роза Д’Амато, Моника Вана, Бронис Ропе, Мунир Сатури, Саския Брикмон, Ернест Уртасун Доменек, Хана Нойман, Сара Матийо, Жорди Соле, Алвина Аламеца, Никлас Нинас
от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0116/2021

Процедура : 2021/2540(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0117/2021
Внесени текстове :
B9-0117/2021
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0117/2021

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Мианмар

(2021/2540(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на хората от общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 7 юли 2016 г.[1], 15 декември 2016 г.[2], 14 септември 2017 г.[3], 14 юни 2018 г.[4], 13 септември 2018 г.[5] и 19 септември 2019 г.[6],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. и от 10 декември 2018 г. относно Мианмар/Бирма,

 като взе предвид решението на Съвета от 23 април 2020 г. за подновяване на действащите ограничителни мерки срещу Мианмар за още дванадесет месеца,

 като взе предвид 6-тия кръг на диалога за правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен на 14 октомври 2020 г. чрез видео-конференция,

 като взе предвид изявлението от 1 февруари 2021 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и изявлението на министрите на външните работи на групата G-7 относно положението в Мианмар,

 като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

 като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2018 г. (A/HRC/42/50) относно подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (IIFFMM), резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 3 октомври 2018 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар (A/HRC/RES/39/2), доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 5 август 2019 г. относно икономическите интереси на военните сили на Мианмар (A/HRC/42/CRP.3), доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 7 август 2019 г. относно независимия механизъм на ООН за разследване за Мианмар (A/HRC/42/66) и доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 3 септември 2020 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар (A/HRC/45/5),

 като взе предвид доклада на UNIFFM от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на местните етнически конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

 като взе предвид докладите на специалния докладчик относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека и докладите на надзорния механизъм на МОТ,

 като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия относно щата Рахин (комисия на Анан),

 като взе предвид решението на III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд от 14 ноември 2019 г. съгласно член 15 от Римския статут за разрешаване на разследване на положението в Народна република Бангладеш и Република на Съюза Мианмар,

 като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

 като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към нея,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че въоръжените сили на Мианмар, известни още като Татмадав (Tatmadaw), арестуваха политически лидери и активисти на гражданското общество, включително държавния съветник Аун Сан Су Чи и президента Вин Мийнт, при преврат срещу законното гражданско правителство на Мианмар; като има предвид, че военните обявиха извънредно положение за срок от една година; като има предвид, че единствено Вин Мийнт в качеството си на президент на Мианмар е упълномощен съгласно конституцията да въвежда и обявява извънредно положение;

Б. като има предвид, че правата на народа на Мианмар бяха допълнително ограничени, включително свободата на изразяване на мнение, на информация, на събрания и на сдружаване; като има предвид, че е използвана сила за незаконно разпръскване на протестите; като има предвид, че продължават да се организират протести и граждански кампании за неподчинение; като има предвид, че интернет и телефонните линии в големи части на страната бяха ненужно и непропорционално ограничени, възпрепятствайки потока от информация и функционирането на медийните услуги и нарушавайки способността на хората да изразяват политически възгледи; като има предвид, че във връзка с това доставчиците на интернет услуги са длъжни да предотвратяват неблагоприятни въздействия върху правата на човека, свързани с техните операции, съгласно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

В. като има предвид, че първата сесия на избрания Парламент на Мианмар трябваше да се проведе през първата седмица на февруари 2021 г.; като има предвид, че няма данни за системни изборни измами по време на парламентарните избори през ноември 2020 г.; като има предвид, че приблизително на милион и половина гласоподаватели от етнически малцинства в засегнати от конфликти райони, повечето от които от общността рохингия, не е било разрешено да участват в изборите; като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява общността рохингия за „чужденци“ или „чуждестранни лица“,  като по този начин ги лишава от гражданство;

Г. като има предвид, че с общо над 140 000 случая на COVID-19 в страната Мианмар е изправен пред здравна криза както останалата част от света; като има предвид, че сегашната здравна система на Мианмар е недостатъчно развита поради години наред пренебрегване от страна на военния режим и зависи до голяма степен от външно финансиране от многостранни институции; като има предвид, че вътрешно разселените лица в Мианмар са особено уязвими по отношение на пандемията; като има предвид, че реакцията на гражданското правителство по отношение на здравето на вътрешно разселените лица не е достатъчна, тъй като например не включва провеждане на тестове за COVID-19;

Д. като има предвид, че от август 2017 г. насам над 740 000 души от общността рохингия са избягали в търсене на безопасност в съседен Бангладеш, страдайки от лоши санитарни условия и изложени на опасности в пренаселени бежански лагери; като има предвид, че общият брой на бежанците от общността рохингия в Бангладеш надхвърли 1 милион; като има предвид, че убийствата, изнасилванията и изтезанията на рохинги от въоръжени групи на Мианмар и опожаряването на техните села в щата Рахин се използват като инструмент за трайно увреждане на социалната структура на рохингите и за травмиране на населението;

Е. като има предвид, че според оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести; както и че те биват задържани в пренаселени лагери, че са лишавани от правото им на свободно движение и са силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Ж. като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд реши да даде разрешение за разследване на престъплението депортиране на хора от общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да бъдат част от широко разпространена и систематична атака срещу останалата част от общността рохингия в щата Рахин, което представлява преследване и други престъпления срещу човечеството;

З. като има предвид, че с определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. бяха наложени временни мерки по делото, свързано с Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид и с общността рохингия, заведено от Гамбия срещу Мианмар; като има предвид, че правителството на Мианмар и Аун Сан Су Чи, който пое ръководството на неговата защита пред Международния съд, окачестви твърденията за геноцид като подвеждаща и непълна картина на фактите; като има предвид, че правителството на Мианмар е предприело ограничен брой стъпки за противодействие на нарушенията на правата на човека чрез няколко президентски директиви; като има предвид, че все още предстои правителството да измени или отмени ключови закони, които улесняват дискриминацията срещу общността рохингия, включително Закона за гражданството от 1982 г.;

И. като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал своята осъдителна позиция по нарушенията на правата на човека и систематичните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия; като има предвид, че органите на Мианмар отказват да провеждат сериозно разследване на нарушенията на правата на човека срещу общността рохингия и да потърсят отговорност от извършителите; като има предвид, че най-висшите военни фигури, по чиято заповед са извършени нападенията срещу общността рохингия, все още са на постовете си; като има предвид, че органите отказват да сътрудничат с механизмите на ООН; като има предвид, че безнаказаността е дълбоко вкоренена в политическата и правната система на Мианмар; като има предвид, че нито една от ad hoc анкетните комисии и съвети, създадени от органите на Мианмар, не отговаря на стандартите за безпристрастно, независимо, ефективно и задълбочено разследване в областта на правата на човека;

1. категорично осъжда преврата, извършен от въоръжените сили на Мианмар срещу гражданското правителство, което е опит да се унищожи дълбоката привързаност на народа на Мианмар към демокрацията;

2. настоятелно призовава военните власти на Мианмар незабавно и безусловно да освободят всички политически лидери и активисти на гражданското общество, които са били арестувани; призовава за незабавно прекратяване на незаконното извънредно положение и за прекратяване на безнаказаността в страната, възстановяване на гражданското правителство, възстановяване на пътя към демокрация и бързо отваряне на парламента с участието на всички избрани представители, както е предвидено в конституцията;

3. изразява загриженост относно сегашната конституция на Мианмар, наложена на народа на Мианмар от военните сили в процес, който не е нито справедлив, нито свободен, не отразява волята и интересите на народа и неправомерно предоставя на армията изключителни и необосновани правомощия, като например запазена част от местата в парламента, постоянен правителствен контрол върху някои министерства, както и правото да блокира всякакви конституционни промени; настоятелно призовава армията и законно избраното правителство на Мианмар под ръководството на президента Вин Мийнт да започнат свободен и честен процес на изготвяне и прилагане на нова конституция заедно с народа на Мианмар, за да се постигне истинска демокрация и държава, която работи за благосъстоянието и просперитета на всички хора в Мианмар, по-специално гарантира признаването и представителството на всички етнически групи в Мианмар, включително общността рохингия, и която гарантира сигурност, свобода, хармония и мир за всички;

4. изразява сериозна загриженост, че народът на Мианмар понастоящем не само е изправен пред хуманитарна криза поради продължаващото нарушаване на правата на човека, особено на правата на малцинствата, като например хората от общността рохингия, и пред здравна криза с нарастващ брой случаи на COVID-19, но също така и пред политическа криза и криза на демокрацията;

5. призовава делегацията на ЕС в Мианмар и посолствата на държавите членки да следят отблизо положението във връзка с правата на човека и здравеопазването в Мианмар, както и положението на политически лидери и активисти на гражданското общество, които понастоящем са под арест; отправя искане към дипломатическите мисии на ЕС да предоставят подкрепа и по възможност закрила на лицата, изложени на риск от преследване, включително чрез осигуряване на сигурно убежище в посолствата и улесняване на влизането с цел убежище или временна закрила; очаква Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поеме водеща роля в координирането на международна хуманитарна и здравна реакция за населението на Мианмар в спешни случаи;

6. счита, че при необходимост АСЕАН може да служи като канал за помощ от международната общност за Мианмар, каквато роля изигра след опустошенията, причинени от циклона Наргис в Мианмар през 2008 г.; освен това насърчава АСЕАН да играе активна роля като посредник за преодоляването на настоящата криза в Мианмар; счита, че мисиите за наблюдение на избори могат да бъдат ефективен инструмент на АСЕАН за укрепване на демокрацията в нейните държави членки, тъй като тези мисии предоставят допълнителна степен на легитимност на изборния процес;

7. приветства решението на Съвета от 2020 г. за подновяване на ограничителните мерки срещу Мианмар за още дванадесет месеца до 30 април 2021 г. и за изменение на списъка на лицата и субектите, подлежащи на ограничителни мерки; настоятелно призовава Съвета да измени мандата на настоящата схема от ограничителни мерки, за да включи нарушения на демокрацията, и да разшири обхвата на целенасочените санкции до всички ръководители на военните сили на Мианмар, включително главнокомандващ генерал Мин Аун Хлаин, заместник-главнокомандващ генерал Сое Уин и всички участници в преврата; освен това настоятелно призовава Съвета да измени настоящата схема от ограничителни мерки, за да включи възможността за включване на дружества в списък и за разширяване на обхвата на целенасочените санкции до големите икономически холдинги на армията на Мианмар и нейните членове, които осигуряват на военните приходи; насърчава ЕС да способства за международната координация и многостранните действия в това отношение;

8. припомня, че участието на Мианмар в схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) беше спряно в периода от 1997 г. до 2013 г., но страната беше възстановена като бенефициер по ВОО през 2013 г. въз основа на тенденцията към демократизация в страната; подчертава, че процесът на засилена ангажираност вече започна през 2018 г., като акцентът беше поставен върху спазването на конвенциите за правата на човека и трудовите права; подчертава, че превратът възстановява държавата отпреди процесите на демократизация и подкопава условията за предоставяне на преференции по ВОО; настоятелно призовава Комисията бързо да започне разследване в съответствие с член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно общата система за преференции (ОСП) с оглед на спирането на търговските преференции, с които Мианмар, и особено дружествата на военнослужещи, се ползват в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента относно стъпките, които трябва да бъдат предприети;

9. приветства доклада на Съвета на ООН по правата на човека A/HRC/42/CRP.3 от 5 август 2019 г., в който се посочва, че дружествата с търговски връзки с армията на Мианмар и нейните конгломерати, Myanmar Economic Holdings Limited (MEHL) и Myanmar Economic Corporation (MEC), с всички техни дъщерни дружества, осигуряват финансовата мощ на Татмадав; във връзка с това отправя искане към ЕС и неговите държави членки да насърчават приемането на резолюция на следващия Съвет на ООН по правата на човека с цел разследване на нарушенията и рисковете, свързани с военния преврат, и изисква от Службата на Върховния комисар по правата на човека да изготви база данни с дружества, които имат принос или икономически се възползват от своите търговски договори с армията на Мианмар и нейните конгломерати;

10. приветства включването в работната програма на Комисията за 2021 г. на законодателна инициатива относно разпоредби за задължителна надлежна проверка на веригата на доставки в областите на правата на човека и на околната среда; счита, че с цел ефективно справяне с проблема с принудителния труд и други нарушения на правата на човека във веригите на доставки на предприятията, тези разпоредби следва да предвиждат и забрана за пускане на съответните стоки на пазара на ЕС; настоятелно призовава Комисията да издаде спешни указания за установените в ЕС предприятия, като ги предупреди за рисковете по отношение на правата на човека, репутацията и правните рискове, свързани с извършването на бизнес с военните сили на Мианмар, както и да подкрепя установените в ЕС предприятия при установяването и засилването на икономическите връзки с дружества, притежавани от частни граждански лица и субекти; освен това настоятелно призовава Комисията да гарантира, че средства на ЕС никога няма да бъдат насочвани за операции и за увеличаване на богатството на военните в Мианмар, какъвто би могъл да е случаят с Решение за изпълнение на Комисията относно финансирането на годишната програма за действие в полза на азиатския регион за 2020 г., което даде възможност на правителството на Мианмар да възложи на предприятието Union Enterprise for Humanitarian Assistance, Resettlement and Development in Rakhine (UEHRD) действия по справяне с кризата в щата Рахин, което донесе икономически изгоди на военните;

11. настоятелно призовава установените в ЕС предприятия да извършват задълбочена надлежна проверка в областта на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с отделни членове на същите или с образувания, притежавани или контролирани от същите, и че не допринасят пряко или косвено за репресиите на военните срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия, включително холдинговите и дъщерните дружества, спешно да направят преоценка на своите стопански връзки в Мианмар и да прекратят всякакви отношения с дружества, свързани с военните; призовава установените в ЕС предприятия да оповестяват публично цялата съответна информация, включително имената, адресите и собствеността по отношение на дъщерни дружества, доставчици и бизнес партньори в тяхната верига за създаване на стойност в Мианмар; приветства в тази връзка съобщението на дружеството Kirin Holdings Company Limited’s от 5 февруари 2021 г., че те ще прекратят настоящото си съвместно предприятие с Myanmar Economic Holdings Public Company Limited;

12. призовава ЕС и държавите членки да насърчават международната координация, за да се предотврати незаконният износ на неразрешени стоки от Мианмар, по-специално от икономическа изгода за военните, и да се прекрати производството на незаконни стоки, особено експлоатацията на природни ресурси като незаконно добита дървесина;

13. призовава Съвета да преразгледа и евентуално да измени оръжейното ембарго на ЕС срещу Мианмар, за да гарантира, че ембаргото обхваща всички продукти и оборудване с двойна употреба, включително оборудването за наблюдение, което може да се използва от военните в репресиите срещу правата и изразителите на различно мнение;

14. призовава ЕС и държавите членки да поемат водеща роля за постигането на единство в Съвета за сигурност на ООН при осъждането на военния преврат в Мианмар, и призовава Китайската народна република да сложи край на блокадата си в това отношение; настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме целенасочени индивидуални санкции, включително забрани за пътуване и блокиране на активи, срещу лицата, които се явяват отговорни за преврата и за тежки престъпления съгласно международното право, и да наложи в световен мащаб всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар, като прекрати всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всички оръжия и продукти с двойна употреба, боеприпаси и друго военно оборудване и оборудване за сигурност, както и предоставянето на обучение или друга военна помощ и помощ в областта на сигурността;

15. приветства решението на III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд (МНС), с което се разрешава разследване на престъплението депортиране на хора от общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; още веднъж призовава Мианмар да стане страна по Римския статут на МНС; призовава Съвета за сигурност на ООН да сезира МНС относно положението в Мианмар, включително относно всички престъпления срещу общността рохингия в рамките на неговата юрисдикция или да създаде ad hoc международен наказателен трибунал; отново призовава ЕС и неговите държави членки да поемат водеща роля в Съвета за сигурност на ООН във връзка с искането за сезиране на МНС относно положението в Мианмар; наред с това приветства определението на Международния наказателен съд по искането за определяне на временни мерки по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар);

16. горещо приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (IIMM), чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на IIMM пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

17. изразява тревога във връзка с неотдавнашния доклад A/HRC/45/5 на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека от 3 септември 2020 г., в който се описват продължаващите и тежки нарушения на правата на човека срещу общността рохингия и други малцинства в няколко области в Мианмар; настоятелно призовава правителството на Мианмар да предприеме необходимите мерки за незабавно прекратяване на тези нарушения на правата на човека, включително на сексуалното и основаното на пола насилие;

18. настоява органите на Мианмар да гарантират безопасното, организирано и законно завръщане на хората от общността рохингия под егидата на ООН, след като бъдат изпълнени условията за връщане; отново потвърждава принципа на забрана за връщане и настоява бежанците да не бъдат насилствено връщани в Мианмар; настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да изпълни изцяло препоръките на консултативната комисия за Рахин и определението на Международния съд, както и да назначи изпълнителен орган възможно най-скоро; насърчава ЕС, ООН и другите международни участници да подкрепят този процес;

19. насърчава Мианмар да подпише и ратифицира Международния пакт за граждански и политически права; освен това насърчава ратифицирането от страна на Мианмар на четирите основни конвенции на МОТ, които все още не е ратифицирала, а именно Конвенцията за правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 г. (№ 98), Конвенцията за равно заплащане от 1951 г. (№ 100), Конвенцията за премахване на принудителния труд от 1957 г. (№ 105) и Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. (№ 111); настоятелно призовава Мианмар да предприеме бързи действия във връзка с исканията на надзорния механизъм на МОТ, които е получавал многократно в продължение на много години, по-специално по отношение на принудителния и детския труд и свободата на сдружаване;

20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на законното правителство и парламента на Мианмар, на президента на Мианмар Аун Сан Су Кий, на Татмадав на Мианмар, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

Последно осъвременяване: 10 февруари 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност