Процедура : 2021/2557(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0166/2021

Внесени текстове :

B9-0166/2021

Разисквания :

PV 10/03/2021 - 11
CRE 10/03/2021 - 11

Гласувания :

PV 11/03/2021 - 11
PV 11/03/2021 - 18

Приети текстове :

P9_TA(2021)0089

<Date>{03/03/2021}3.3.2021</Date>
<NoDocSe>B9‑0166/2021</NoDocSe>
PDF 195kWORD 58k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно обявяването на ЕС за зона на свобода за ЛГБТИК лицата</Titre>

<DocRef>(2021/2557(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Роберта Мецола, Йерун Ленарс, Мария Уолш, Изабел Визелер‑Лима, Анджей Халицки, Владимир Билчик</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Сайръс Енджерер, Марк Анжел, Лукаш Кохут, Лешек Милер, Роберт Бедрон, Марек Белка, Евин Инсир, Йоан Даниелсон, Влоджимеж Чимошевич</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>София ин ’т Велд, Пиер Карлескинд</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Тери Райнтке, Тинеке Стрик, Силвия Спурек, Алис Кунке, Размус Андрезен, Гуендолин Делбос‑Корфилд, Саския Брикмон, Ромео Франц, Дамиан Бьозелагер, Сергей Лагодински, Патрик Брайер, Дамиен Карем, Ернест Уртасун Доменек, Грейс О’Съливан, Роза Д’Амато, Каролин Роз, Хенрике Хан, Мари Тусен, Хана Нойман, Кира Мари Петер‑Хансен, Давид Корман, Даниел Фройнд, Франсишку Герейру, Елеонора Еви, Сара Матийо, Моника Вана, Клод Грюфа, Ким Ван Спарентак, Иняцио Корао, Тили Метц, Яник Жадо, Александра Гезе, Михаел Блос, Ана Кавацини</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Малин Бьорк</Depute>

<Commission>{The Left}от името на групата The Left</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0166/2021

Резолюция на Европейския парламент относно обявяването на ЕС за зона на свобода за ЛГБТИК лицата

(2021/2557(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

 като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

 като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[1],

- като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/194/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО и 93/96/ЕИО[2],

- като взе предвид Директива 2004/113/ЕО от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[3],

- като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[4],

- като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698),

 като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.)[5],

 като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица[6],

 като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета през 2013 г.,

 като взе предвид резултатите от проучването за ЛГБТ лицата в ЕС, инициирано през 2019 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

 като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша[7],

 като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът[8],

 като взе предвид препоръката от 31 март 2010 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност (CM/Rec(2010)5), както и стандартите, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

 като взе предвид меморандума от 3 декември 2020 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека относно стигматизирането на ЛГБТИ лицата в Полша,

 като взе предвид разискванията в рамките на комисията по актуални въпроси към Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, както и последващите ѝ доклади, озаглавени „Доклад за установяване на фактите относно ролята на местните власти по отношение на положението и правата на ЛГБТИК лицата в Полша“ (от 27 януари 2021 г.) и „Защита на ЛГБТИК лицата в контекста на все по-честите случаи на враждебна реч и дискриминация, насочени срещу ЛГБТИК лицата: ролята на местните и регионалните власти“ (от 10 февруари 2021 г.),

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица и куиър лицата (ЛГБТИК лицата) са права на човека;

Б. като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите на ЕС и в Хартата, и че то следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират, защитават и осигуряват упражняването на основните права; като има предвид, че борбата с неравенството в ЕС е споделена отговорност, която изисква съвместни усилия и действия на всички равнища на управление;

В. като има предвид, че от март 2019 г. насам над 100 региона, окръзи и общини в Полша са приели резолюции, в които обявяват, че не допускат на своята територия т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата, или са приели „регионални харти за правата на семейството“; като има предвид, че през ноември 2020 г. унгарският град Надката прие резолюция, забраняваща „разпространението и насърчаването на пропагандата на ЛГБТК лицата“; като има предвид, че тези резолюции дискриминират както пряко, така и непряко ЛГБТИК лицата; като има предвид, че резолюциите за създаване на зони без ЛТБТ лица се противопоставят на „идеологията на движението на ЛГБТ лицата“ и призовават местните власти да се въздържат от всякакви действия, които биха насърчили толерантността към ЛГБТИК лицата, включително призовават за оттегляне на финансовата помощ от организации, които имат за цел да насърчават недискриминацията и равенството; като има предвид, че „регионалните харти на правата на семейството“ използват много тясно определение за семейството и същевременно призовават общините да защитават семейните права във всички свои политики, инициативи и финансиране; като има предвид, че като се съсредоточават само върху тези видове семейства, регионалните харти косвено призовават за дискриминация срещу всички други форми на семейства, по-специално семействата с един родител, еднополовите двойки и семействата на ЛГБТИК лицата, и за непредоставяне на финансова подкрепа за проектите и инициативите, които защитават и насърчават основните права, организират обучения за борба с дискриминацията или по какъвто и да е друг начин подкрепят равенството и ЛГБТИК лицата;

Г. като има предвид, че полският омбудсман по правата на човека е подал девет жалби срещу някои от регионите, окръзите и общините, приели резолюции относно отстраняването на „идеологията на ЛГБТ лицата“, вследствие на което досега четири резолюции са били обявени от административните съдилища за неконституционни; като има предвид, че през януари 2021 г. полският град Нова Денба оттегли своята резолюция, в която се беше обявил за свободен от така наречената идеология на ЛГБТ лицата, след като ирландският град Фермой прекрати споразумението за побратимяване между двата града; като има предвид, че полският окръг Щум и полският град Томашов Мазовецки оттеглиха своите резолюции за приемане на регионалните харти на правата на семейството съответно през септември и октомври 2020 г.;

Д. като има предвид, че Норвегия прекрати отпускането на финансиране за полските региони, окръзи и общини, приели резолюции, в които се обявяват за свободни от т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата, или приели „регионални харти на правата на семейството“; като има предвид, че Комисията отхвърли заявления за финансиране от ЕС в рамките на своята програма за побратимяване на градове, подадени от полски градове, които са въвели зони, в които ЛГБТИ лицата са забранени, или са приели резолюции за правата на семейството; като има предвид, че всички фондове на ЕС, управлявани съгласно регламентите за общоприложимите разпоредби за периода 2021 – 2027 г., трябва да зачитат принципа на недискриминация и основните права, определени в Договора, включително във връзка със сексуалната ориентация, и като има предвид, че общините в ролята си на работодатели трябва да спазват Директива 2000/78/ЕО на Съвета, която забранява дискриминацията и тормоза на основание сексуална ориентация в областта на заетостта в съответствие с решението по дело C-507/18 (Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI)[9];

Е. като има предвид, че три неправителствени организации внесоха в Комисията жалба от правен характер, в която се подчертава, че „регионалните харти на правата на семейството“ и резолюциите, с които региони, окръзи и общини се обявяват за свободни от така наречената идеология на ЛГБТИ лицата, въвеждат дискриминация срещу ЛГБТИК лицата и че по този начин те нарушават Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, както и членове 15 и 21 от Хартата, съответно относно свободата при избор на професия и правото на труд и относно недискриминацията; като има предвид, че към днешна дата Комисията не е предоставила отговор на тази жалба, нито е признала официално наличието на нарушение на правото на ЕС;

Ж. като има предвид, че приемането на резолюции за отстраняване на т.нар. „идеология на ЛТБТ лицата“ и „регионалните харти за правата на семейството“ са част от по-широкия контекст, който се характеризира с нарастваща дискриминация и все по-чести нападения срещу общността на ЛГБТИК лицата в Полша (включително чрез окачествяване на многообразието от видове сексуалност и идентичност и тяхното изразяване като опасна идеология), с все по-чести изказвания, проповядващи вражда и омраза, от страна на публични органи, служители на изборни длъжности – включително настоящия президент – и подкрепящи правителството медии, със задържане на защитници на правата на ЛГБТИК лицата, със забрана на прайд шествията и на програмите и действията за повишаване на осведомеността, включително в училищата, и нападки срещу тях, както и с дискриминационни демонстрации, насочени срещу ЛГБТ лицата; като има предвид, че словото на омразата от страна на публичните органи узаконява и допълнително подхранва климата на нетърпимост и дискриминация срещу ЛГБТИК лицата; като има предвид, че упражняването на свободата на изразяване на мнение е придружено от задължения и отговорности, което важи особено за публичните органи, политиците и лицата, формиращи общественото мнение, и като има предвид, че те не следва да правят изказвания, проповядващи вражда и омраза, нито изказвания, заклеймяващи ЛГБТИК лицата, а следва твърдо да изобличават и да се противопоставят на подобни послания и заклеймяване, включително когато те са изразени от частни лица;

З. като има предвид, че полските активисти, които се противопоставят на резолюциите относно отстраняването на т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата и „регионалните харти на правата на семейството“, и информират обществеността за тях, са изправени пред стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, заради своята дейност; като има предвид, че полски активисти, които полагат усилия за изобличаването на резолюциите срещу ЛГБТИК лицата и хартите на правата на семейството, включително авторите на уебсайта „Атлас на омразата“ и създателят на фотопроекта „Зона без ЛГБТ лица“, са били подложени на неоснователни съдебни производства, заведени от местните власти или от фундаменталистки организации, претендиращи за значителна финансова компенсация, и на клеветническа кампания, която ги окачествява като лъжци заради това, че са използвали инструменти за изобретателна защита на правата на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че тези действия очевидно са предназначени да сплашват и заглушават гражданското общество; като има предвид, че полските власти имат задължението да защитават в пълна степен всички лица, принадлежащи към малцинства, включително ЛГБТИК лицата, от враждебност и агресия и да им предоставят възможност да извършват свободно своите дейности; като има предвид, че въпреки многократните призиви на Парламента Комисията не е предложила законодателство срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

И. като има предвид, че в комисията по петиции са внесени две петиции (№ 0448/2020 и № 0354/2020) по въпроса за „зоните, забранени за ЛГБТИ лицата, в Полша“; като има предвид, че тези петиции бяха обсъдени в комисията по петиции на 26 януари 2021 г. и че поради незадоволителния отговор на Комисията тяхното разглеждане продължава в очакване на допълнително изясняване на положението от страна на Комисията;

Й. като има предвид, че второто проучване сред ЛГБТИ лицата, публикувано от Агенцията на ЕС за основните права през май 2020 г., показва увеличаване на нетърпимостта и насилието спрямо ЛГБТИК лицата или лицата, които са възприемани като ЛГБТИК в Полша, и разкрива пълната липса на вяра сред ЛГБТИК лицата, анкетирани в рамките на проучването, в усилията на правителството за борба с дискриминацията и насилието, като в Полша проучването регистрира най-ниското за целия Съюз равнище на доверие (едва 4%) и най-високия процент на анкетираните, които избягват да отидат на определени места поради страх от насилие, тормоз или заплахи (79%); като има предвид, че това показва ясна връзка между фобията на управляващите към ЛГБТИК лицата и увеличаването на дискриминацията и насилието срещу ЛГБТИК лицата;

К. като има предвид, че Парламентът вече насърчи държавите членки да инкриминират практиките за т.нар. „терапия за промяна на сексуалната ориентация“; като има предвид, че в доклада от май 2020 г. на независимия експерт на ООН относно защитата срещу насилие и дискриминация, основани на сексуалната ориентация и половата идентичност, държавите членки се призовават да забранят практиките за „терапия за промяна на сексуалната ориентация“; като има предвид, че тази практика все още се прилага в най-малко 69 държави по света, включително в Европейския съюз, и че има сведения, че в държави – членки на ЕС, са били използвани лекарства, психотерапия и ритуално пречистване в рамките на т.нар. терапия за промяна на сексуалната ориентация[10]; като има предвид, че тази практика е забранена само в две държави – членки на Европейския съюз, а именно Малта и Германия;

Л. като има предвид, че враждебните реакции срещу ЛГБТИК лицата в много случаи са съчетани с по-общо влошаване на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че Европейският парламент изрази в редица свои резолюции дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на положението с принципите на правовата държава в Полша, по-специално във връзка с независимостта на съдебната система и защитата на основните права; като има предвид, че Парламентът все още не получил надежден отговор във връзка със своята инициатива за създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да се урежда от междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета;

М. като има предвид, че Парламентът изрази позицията си в редица свои резолюции относно положението с принципите на правовата държава, основните права и демокрацията в Полша, като заключи, че съществува системна заплаха за ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че тя представлява очевиден риск от тежко нарушение на тези ценности; като има предвид, че изслушванията на полските органи, организирани от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС в отговор на заплахите за общите европейски ценности в Полша, не доведоха до каквито и да е резултати; като има предвид, че откакто процедурата беше задействана, положението с принципите на правовата държава и основните права в Полша не само не беше подобрено, но дори се влоши значително, което важи и за положението с основните права, и по-специално основните права на ЛГБТИК лицата и жените; като има предвид, че Съветът следва да гарантира, че по време на изслушванията, провеждани съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС, се разглеждат и новите събития и се оценяват рисковете от нарушаване на основните права;

Н. като има предвид, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви в речта си за състоянието на Съюза през 2020 г. пред пленарното заседание на Европейския парламент, че „там, където няма място за ЛГБТИК, там няма човечност. И това не трябва да съществува в нашия Съюз“; като има предвид, че председателят на Комисията също заяви, че когато става въпрос за ЛГБТКИ лицата, става въпрос за тяхната идентичност, а не за някаква идеология[11]; като има предвид, че Комисията и Съветът следва да се въздържат от тясно тълкуване на принципите на правовата държава; като има предвид, че Комисията не следва да се колебае да използва всички налични инструменти, включително производствата за установяване на неизпълнение на задължения, уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, член 7 от ДЕС, както и наскоро приетия Регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, за да противодейства на нарушенията на основните права на ЛГБТИК лицата където и да е в Съюза; като има предвид, че новата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ може да допринесе за изграждането на недискриминационно общество с по-висока степен на равенство чрез предоставяне на средства на организациите на гражданското общество, които насърчават равнопоставеността на ЛГБТИК лицата;

О. като има предвид, че ЛГБТИК лицата в Полша са изправени пред системна дискриминация и че този проблем съществува и в ЕС като цяло, като по отношение на ограничаването на трайната дискриминация и тормоза на ЛГБТИК лицата е постигнат твърде малък напредък или не е постигнат никакъв напредък; като има предвид, че публичната дискриминация, словото на омразата и престъпленията от омраза срещу ЛГБТИК лицата продължават да бъдат широко разпространено явление в целия ЕС; като има предвид, че тези атаки нарушават основните права на ЛГБТИК лицата и че реакциите на публичните органи в твърде много случаи са недостатъчни; като има предвид, че във всяка държава членка ЛГБТИК лицата все още се сблъскват с по-висока степен на дискриминация във всички сфери на живота, включително на работното място и в училище, и с широко разпространени физически, емоционални и сексуални атаки както онлайн, така и офлайн, което води до тревожно високо равнище на самоубийствата сред младите ЛГБТИК лица[12], и по-специално сред младите трансполови лица;

П. като има предвид, че трансполовите лица продължават да бъдат изправени пред някои от най-тежките форми на дискриминация, насилие и преследване; като има предвид, че през 2018 г. Комисията публикува проучване, озаглавено „Trans and intersex equality rights in Europe – a comparative analysis“ („Права на равенство на трансполовите и интерсексуалните лица в Европа – сравнителен анализ“); като има предвид, че само 13 от общо 31 държави, участвали в проучването, имат национални законодателни разпоредби, които поне до известна степен предоставят закрила въз основа на половата идентичност и/или половите белези;

Р. като има предвид, че голям брой държави членки нямат специални закони за недискриминация, които да се придържат поне към минималните стандарти на ЕС за защита на хората от дискриминация, от слово на омразата и от насилие, основано на сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите белези, и като има предвид, че те не са предприели действия за коригиране на този правен пропуск; като има предвид, че хоризонталната директива относно недискриминацията, която би могла частично да коригира този пропуск по отношение на защитата извън рамките на заетостта, продължава да бъде блокирана в Съвета вече над 10 години; като има предвид, че прилагането на съществуващите правни мерки срещу дискриминацията все още е недостатъчно в много от държавите членки; като има предвид, че Комисията възнамерява да разшири списъка на ЕС на престъпленията съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да обхване престъпленията от омраза и словото на омразата, включително когато те са насочени към ЛГБТИК лицата;

С. като има предвид, че само Малта, Португалия и някои региони на Испания са забранили медицинската намеса спрямо интерсексуални лица без тяхно съгласие; като има предвид, че много държави членки продължават да следват подход, който се основава прекомерно на медицината и който третира състоянието на интерсексуалните лица като патологично;

Т. като има предвид, че развитието на законодателството в Унгария сериозно възпрепятства основните права на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че приемането на член 33 от законопроекта „Омнибус“ T/9934 de facto въвежда забрана върху правното признаване на пола на трансполовите и интерсексуалните лица в Унгария, като ги излага на дискриминация и нарушава правото им на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че през декември 2020 г. унгарският парламент прие конституционни изменения, които допълнително ограничават правата на ЛГБТИК лицата, пренебрегват съществуването на трансполови и небинарни лица и ограничават правото им на семеен живот, както и че той прие закон, който ще лиши небрачните двойки от правото на осиновяване;

У. като има предвид, че през януари 2021 г. латвийският парламент започна да разглежда конституционно изменение, чиято цел е да ограничи разширяването на понятието за семейство, постановено в решението на Конституционния съд, с което последният призна прилагането на трудовото право към различни семейни модели и задължи законодателя да осигури подкрепа и защита за еднополовите двойки;

Ф. като има предвид, че през юни 2020 г. Сенатът на Румъния прие законопроект за забрана на дейностите, свързани с разглеждането на теорията на половата идентичност в учебните заведения; като има предвид, че румънският президент отказа да обнародва закона, като вместо това поиска да се извърши преглед на конституционността на закона; като има предвид, че Конституционният съд на Румъния обяви през декември 2020 г., че законът е несъвместим с конституцията; като има предвид, че това показва, че наличието в държавите членки на ефективна система за взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по отношение на принципите на правовата държава и демокрацията е от решаващо значение за защитата на правата на ЛГБТИК лицата;

Х. като има предвид, че ако сте родител в една държава членка, това означава, че сте родител във всички държави членки; като има предвид, че има случаи на деца с двама родители от един и същи пол, които са изправени пред трудности поради липсата на правни разпоредби за взаимното признаване на актовете за раждане на децата с двама родители от един и същи пол; като има предвид, че предстои Съдът на ЕС да вземе решение по случая на дете с две майки лесбийки, което вследствие на този правен пропуск е застрашено от липса на гражданство; като има предвид, че стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК лицата предвижда законодателна инициатива за преодоляване на този правен пропуск и преразглеждане на насоките от 2009 г. относно свободното движение, като и двете действия са предвидени за 2022 г.; като има предвид, че еднополовите двойки продължават да се сблъскват с трудности при упражняването на свободата на движение в рамките на ЕС, но че въпреки това Комисията не е предложила законодателство относно взаимното признаване на връзките;

Ц. като има предвид, че борбата с неравенството в ЕС е споделена отговорност, която изисква съвместни усилия и действия на всички равнища на управление, и като има предвид, че на местните и регионалните власти се полага ключова роля в това отношение; като има предвид, че в много случаи тези власти отговарят за прилагането на законодателството на ЕС и за утвърждаването на равенството и многообразието; като има предвид, че Конгресът на местните и регионалните власти на Съвета на Европа прие резолюция, в която припомня отговорността на местните власти да защитават правата на ЛГБТИК лицата и ги приканва да назначат „местен експерт по въпросите на равенството и многообразието“[13];

Ч. като има предвид, че Европейският комитет на регионите в качеството си на представител на местните и регионалните власти в ЕС е приканен да обмисли предприемането на действия в рамките на своите правомощия в отговор на създаването на зони, свободни от т.нар. „ЛГБТ идеология“;

Ш. като има предвид, че ЛГБТИК лицата навсякъде в Европейския съюз следва да се ползват със свободата да не крият своята сексуална ориентация, полова идентичност и полови белези и публично да изразяват половата си принадлежност, както и да живеят, без да се страхуват от нетърпимост, дискриминация или преследване на тези основания; като има предвид, че правото на убежище се гарантира от Хартата; като има предвид, че в контекста на общата европейска система за убежище и нейната реформа е необходимо да се осигури подходяща защита за уязвимите лица, търсещи убежище, включително за ЛГБТИК лицата;

Щ. като има предвид, че вместо да дискриминират ЛГБТИК лицата, органите на всички равнища на управление в целия Европейски съюз следва да защитават и насърчават равенството и основните права на всички, включително на ЛГБТИК лицата, и да гарантират, че те могат пълноценно да упражняват своите права;

1. с настоящото обявява Европейския съюз за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“;

2. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Европейския комитет на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

 

[1] ОВ L 303, 2.12.2002 г., стр. 16.

[2] ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

[3] ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

[4] OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

[5] ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 146.

[6] Приети текстове, P9_TA(2019)0101.

[7] Приети текстове, P9_TA(2020)0225.

[8] ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 66.

[9] Решение от 23 април 2020 г., Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI, C-507/18, EU:C:2020:289.

[12] A long way to go for LGBTI equality, Агенция на Европейския съюз за основните права, 2020 г., https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2020-lgbti-equality-1_en.pdf; Доклад „Rainbow Europe 2000“, ILGA-Europe, https://www.ilga-europe.org/rainboweurope/2020

[13] https://rm.coe.int/protecting-lgbti-people-in-the-context-of-rising-anti-lgbti-hate-speec/1680a16129

Последно осъвременяване: 8 март 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност