ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба
7.6.2021 - (2021/2745(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Нарт, Петрас Аущревичюс, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Клемен Грошел, Влад Дан Георге, Бернар Гета, Карин Карлсбро, Илхан Кючюк, Карен Мелкиор, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0341/2021
B9‑0343/2021
Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Куба, и по-специално резолюцията от 28 ноември 2019 г. относно Куба и случая на Хосе Даниел Ферер[1] и резолюцията от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна[2],
– като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г.[3],
– като взе предвид официалния диалог по правата на човека между ЕС и Куба, провеждан в рамките на СПДС между ЕС и Куба, и по-специално третия диалог от 26 февруари 2021 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и общите препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, която е подписана и от Куба,
– като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,
– като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Куба от май 2018 г.,
– като взе предвид Конституцията на Куба и Кубинския наказателен кодекс,
– като взе предвид Резолюция 168 на Министерството на външната търговия и инвестициите на Република Куба от 29 март 2010 г., Закон № 1312 от 12 септември 1976 г. (т.нар. „Закон за миграцията“) и укази № 26 от 18 декември 2015 г. и № 306 от 12 октомври 2012 г., Американската конвенция за правата на човека и годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека от май 2021 г.,
– като взе предвид доклада за страната на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) от 3 февруари 2020 г. относно положението с правата на човека в Куба, както и изявлението на Междуамериканската комисия по правата на човека и нейните специални докладчици от 13 май 2021 г., в което се осъжда тормозът над хора на изкуството, журналисти и активисти в Куба и държавата се призовава да прекрати преследванията срещу лицата, упражняващи правото на свобода на изразяване и художествено творчество,
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,
– като взе предвид докладите на организации за защита на правата на човека като „Human Rights Watch“, Фондацията за правата на човека и Организацията на защитниците на правата на затворниците, глава IV.Б относно Куба от годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека, съобщението от 6 ноември 2019 г. до Върховния комисар по правата на човека на ООН от специалния докладчик относно съвременните форми на робството, включително причините за робството и последиците от него, и специалния докладчик относно трафика на хора, особено на жени и деца, относно кубинските медицински бригади, както и последните заключения на универсалния периодичен преглед по отношение на Куба от 2018 г. относно кубинските медицински бригади,
– като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), ратифицирани от Куба,
– като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Официален вестник на Европейския съюз,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС, при условие че в Куба бъдат направени ясни подобрения по отношение на правата на човека и демокрацията; като има предвид, че Парламентът прие много критична резолюция в допълнение към одобрението, относно сериозните опасения за положението с правата на човека в Куба; като има предвид, че още в резолюцията си от 2019 г. Парламентът беше заявил, че действията на кубинското правителство са в нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 5 и член 22 от СПДС между ЕС и Куба, съгласно което кубинското правителство се задължава да укрепва и подобрява правата на човека; като има предвид, че СПДС включва клауза за суспендиране в случай на нарушаване на разпоредбите за правата на човека;
Б. като има предвид, че демокрацията означава възможност за редуване във властта; като има предвид, че това изключва член 5 от Конституцията на Куба, с който се създава Комунистическата партия на Куба като върховната политическа сила на обществото и държавата; като има предвид, че в членове 4 и 229 от Конституцията на Куба това е установено като необратима система;
В. като има предвид, че новата конституция от 2019 г. послужи не само за защита на системата и замразяване на всеки процес на реформиране на свободите и правата, но и за удължаване на тяхното ограничаване;
Г. като има предвид, че еднопартийният политически режим сериозно ограничава хората с различни политически убеждения да участват в обществения политически живот и да заемат политическа длъжност; като има предвид, че продължава да няма условия, които предоставят гаранции за независимостта на съдебната власт, особено във връзка със случаи, в които участват активисти и дисиденти; като има предвид, че противно на исканията на Парламента, не е имало посещения на политически затворници в затвора или наблюдение от страна на ЕС на процеси срещу опоненти, дисиденти, активисти в областта на правата на човека или независимото гражданско общество;
Д. като има предвид, че Указ № 349 ограничава свободата на изразяване на творците, като изисква предварително разрешение за публични и частни представления и изложби; като има предвид, че Указ № 370 относно онлайн съдържанието установява неясна рамка, която позволява преследването на активисти и независими журналисти, особено в контекста на пандемията от COVID-19;
Е. като има предвид, че Амнести интернешънъл заяви, че лишеният от свобода заради убежденията си Луис Мануел Отеро Алкантара, член на движението „Сан Исидро“, е бил задържан най-малко 10 пъти, често без обвинение, за изпълнения на произведения на изкуството; като има предвид, че той е бил отведен принудително в болница от кубинските държавни сили за сигурност на 2 май 2021 г., на осмия ден от гладната му стачка, и че е бил държан на практика в изолация в болницата „Каликсто Гарсия“ в Хавана до „изписването му“ на 31 май 2021 г.; като има предвид, че Денис Солис Гонсалес, член на движението „Сан Исидро“, е задържан произволно в затвора, обвинен в оскърбление, а Луис Роблес Елисастеги се намира в затвора само защото е носил плакат, призоваващ мирно за освобождаването на Денис Солис Гонсалес;
Ж. като има предвид, че Хосе Даниел Ферер, лидер на Патриотичния съюз на Куба (UNPACU), и носителите на наградата „Сахаров“ и техните семейства (Дами в бяло, Освалдо Пая и Гилермо Фариняс) продължават да бъдат тормозени и преследвани от кубинските органи, включително като им се пречи да участват в събития, организирани от Европейския парламент, за мирно изразяване на техните възгледи; като има предвид, че съществуват опасения във връзка с тяхната защита и подкрепа от страна на делегацията на ЕС в Хавана;
З. като има предвид, че тези, които критикуват правителството, правят опити да документират злоупотребите или участват в гладни стачки и други форми на протест, често са подложени на ограничения за международно пътуване, забрана за напускане на дома, произволни и краткосрочни задържания, продължителен строг тъмничен режим, изтезания и малтретиране, ограничаване на посещенията на семейството, отказване на медицински грижи, психиатричен тормоз, както и на интензивен натиск от страна на държавните сили за сигурност върху членовете на техните семейства;
И. като има предвид, че Организацията на защитниците на правата на затворниците понастоящем разполага със списък от 150 обвинени и осъдени политически затворници; като има предвид, че има средно 5,4 нови случая на лишаване от свобода по политически причини на месец, а през последните месеци се наблюдава увеличаване на броя на твърденията за изтезания и малтретиране на политически затворници в затвора; като има предвид, че това представлява увеличение с 80 на броя на политическите затворници от подписването на СПДС през 2016 г., което показва, че споразумението с ЕС не изпълнява основната си цел за подобряване на основните свободи на кубинците и че положението всъщност се влошава;
Й. като има предвид, че в членове 72 – 84 от Наказателния кодекс на Куба се съдържат определения за „ситуация на опасност“ и „преднаказателни мерки за сигурност“, заради които хиляди хора се осъждат всяка година на лишаване от свобода между една и четири години, без да е налице престъпление, което да може да им бъде приписано, и заради които над 8000 души са в затвора и над 2500 са осъдени на принудителен труд без интерниране;
К. като има предвид, че международни организации за защита на правата на човека, като „Human Rights Watch“, Амнести интернешънъл и Организацията на защитниците на правата на затворниците, наред с много други независими наблюдатели на положението с правата на човека, включително специалните докладчици на ООН, нямат право да влизат в Куба, въпреки че от години настояват на необходимостта от посещение на острова;
Л. като има предвид, че кубинските медицински мисии са класифицирани като „съвременна форма на робство“ от IACHR, „Human Rights Watch“ и Съвета на ООН по правата на човека, наред с други; като има предвид, че член 135 от Наказателния кодекс на Куба наказва всички цивилни служители, които не са завършили работата си по линия на медицинска мисия или които, след като са завършили работата си, решават да не се върнат в Куба, с лишаване от свобода до осем години, като очевидно се ограничават техните свободи и се задържа голяма част от техните заплати;
М. като има предвид, че на 11 декември 2020 г. Делегацията за връзки с държавите от Централна Америка (DCAM) проведе изслушване относно Куба, за което участниците от гражданското общество Берта Солер (Дами в бяло), Хосе Даниел Ферер (UNPACU), Луис Мануел Отеро Алкантара (движение „Сан Исидро“), Дагоберто Валдес (Convivencia) и Рейналдо Ескобар (Diario 14yMedio) бяха изключени от всякакъв достъп до интернет; като има предвид, че Берта Солер беше задържана за няколко часа в деня преди изслушването, Рейналдо Ескобар беше задържан за пет часа и разпитан минути след заседанието, а около къщата на Хосе Даниел Ферер бяха разположени голям брой държавни сили за сигурност и в ранните часове на 11 декември 2020 г., преди заседанието, там нямаше интернет; като има предвид, че председателят на Делегацията за връзки с държавите от Централна Америка Тили Мец, председателят на комисията по външни работи Дейвид Макалистър и заместник-председателят на Парламента Хейди Хаутала подписаха съвместна декларация, отхвърляща този тормоз;
Н. като има предвид, че Общото събрание на ООН прие 26 последователни резолюции, призоваващи за прекратяване на ембаргото на САЩ срещу Куба;
О. като има предвид, че кубинското правителство отказа на независими организации на гражданското общество да участват в „Семинарите на гражданското общество ЕС – Куба“, които се проведоха преди третия официален диалог по правата на човека между ЕС и Куба; като има предвид, че тези диалози продължават, без да носят осезаеми резултати въпреки членството на Куба, заедно с Венецуела, в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2021 – 2023 г.;
1. изразява съжаление, че въпреки приетото СПДС положението с демокрацията не се е подобрило и влошаването на положението с правата на човека в Куба продължава; призовава за спазване на обвързващите задължения, посочени в споразумението, и призовава за приемане на ясни критерии в това отношение;
2. силно осъжда нарастващите репресии на кубинските органи срещу всяка форма на демократично изразяване, липсата на пространство за плуралистично политическо участие, липсата на независимост на съдебната власт и на защита на свободата на словото и призовава ЕС публично да ги осъди;
3. изразява съжаление относно криминализирането и произволните и краткосрочни задържания на защитници на правата на човека, дисиденти, членове на опозицията и активисти от гражданското общество, хора на изкуството и журналисти; отново призовава за незабавно прекратяване на тези действия и за освобождаване на всички политически затворници и на лицата, произволно задържани единствено заради това, че упражняват свободата си на изразяване на мнение и на събрания, и призовава за незабавно и окончателно премахване на смъртното наказание; изразява съжаление във връзка с извършените общо 1941 репресивни акта, 1018 през април и 923 през май 2021 г.;
4. изисква задържаните да получат възможност за независим медицински преглед, достъп до телефонна комуникация и редовни посещения от роднини, приятели, журналисти и дипломати; призовава за ефективно наказателно и административно разследване за идентифициране, наказателно преследване и наказване на лицата, отговорни за случаи на малтретиране;
5. осъжда системното нарушаване на правата на човека и трудовите права на членовете на кубинските медицински бригади от страна на кубинското правителство, което противоречи на основните конвенции на МОТ, ратифицирани от Куба, и признава правото на работниците да получават пълно възнаграждение за своята работа, да премахват условията по отношение на ограниченията на свободата си и да бъдат надлежно документирани чрез паспортите и професионалните квалификации, като същевременно се премахнат всички ограничения и правни разпоредби, които възпрепятстват тяхното свободно влизане в Република Куба, когато прекъснат мисията си или не се завърнат след приключването ѝ, в съответствие с различни разпоредби от кубинското законодателство;
6. изразява съжаление, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и делегацията на ЕС в Хавана изключиха кубинската демократична опозиция и европейските и кубинските независими организации на гражданското общество от политическия диалог поради липсата на одобрение от кубинските органи; подчертава, че това решение противоречи на СПДС, и изтъква, че и двете страни са задължени да спазват изцяло споразумението; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и ЕСВД да откажат да участват в бъдещи политически диалози и диалози по правата на човека с Куба, освен ако гражданското общество не бъде подходящо представено;
7. призовава настоятелно за установяване на институционализиран, официален, открит и публичен диалог между ЕС и кубинското гражданско общество без никакви ограничения, подобно на диалога с други държави, с които ЕС има споразумения за сътрудничество;
8. призовава ЗП/ВП да признае съществуването на политическа опозиция на кубинското правителство и да я включи в политическия диалог между Съюза и Куба; призовава всички представители на държавите членки да поставят въпроси, свързани с правата на човека, по време на посещенията си при кубинските органи и да се срещат с лауреатите на наградата „Сахаров“, когато пътуват в Куба, за да се гарантира съгласувано вътрешно и външно прилагане на политиката на Съюза в областта на правата на човека;
9. припомня на ЕСВД, че подкрепата за гражданското общество е съществена част от проектите за сътрудничество в рамките на споразумението и че изключването на гражданското общество от фондове за сътрудничество и/или участие в споразумението, докато напротив, се разрешава участие и достъп до фондове за сътрудничество изключително на дружества, в които държавата участва или които тя контролира, както се случва от подписването на споразумението досега, следва да бъде незабавно коригирано; призовава Комисията да разработи конкретни технически семинари за независими организации на гражданското общество с цел улесняване на достъпа до безвъзмездни средства, свързани със сътрудничеството за развитие, в рамките на новия инструмент Глобална Европа;
10. потвърждава отново казаното в резолюциите от юли 2017 г. и ноември 2019 г., а именно, че СПДС съдържа „клауза за правата на човека“ като стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС, която позволява спиране на действието на споразумението в случай на нарушаване на разпоредбите относно правата на човека; поради това настоява ЕС да следи отблизо и да наблюдава спазването на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС и Парламентът да бъде редовно информиран за това; счита, че репресивните действия срещу лица, лишени от свобода поради убежденията им, защитници на правата на човека, дисиденти, опозиционни активисти и активисти на гражданското общество, хора на изкуството и журналисти, регистрирани месечно през април и юни 2021 г., включително тези на членовете на движението „Сан Исидро“ и всички автори на видеозаписа „Patria y Vida“, представляват нарушение на споразумението и „особено неотложен случай“, както е предвидено в член 85, параграф 3, буква б) от СПДС, и призовава Съюза да свика спешна среща с кубинските органи;
11. припомня, че параграф 45 от резолюцията на Парламента от 5 юли 2017 г. задължава кубинските органи да разрешават влизането на делегациите на ЕП и да им осигуряват достъп до техните партньори;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар по правата на човека на ООН и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.
- [1] Приети текстове, P9_TA(2019)0073.
- [2] OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 99.
- [3] OВ L 259, 7.10.2017, стр. 1.