Процедура : 2021/2745(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0345/2021

Внесени текстове :

B9-0345/2021

Разисквания :

PV 08/06/2021 - 13
CRE 08/06/2021 - 13

Гласувания :

PV 10/06/2021 - 15

Приети текстове :


<Date>{07/06/2021}7.6.2021</Date>
<NoDocSe>B9‑0345/2021</NoDocSe>
PDF 161kWORD 52k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба</Titre>

<DocRef>(2021/2745(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Педру Маркеш, Хави Лопес</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>


B9‑0345/2021

Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба

(2021/2745(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Куба, и по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба[1], от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство[2], от 21 юни 2007 г. относно Куба[3], от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода поради убежденията им в Куба[4], от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна, и по-точно своята законодателна резолюция за одобрение[5] и придружаващата я незаконодателна резолюция[6], от 15 ноември 2018 г. относно положението с правата на човека в Куба[7] и от 28 ноември 2019 г. относно случая на Хосе Даниел Ферер[8],

 като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, което беше подписано през декември 2016 г. и се прилага временно от 1 ноември 2017 г.[9],

 като взе предвид основните резултати от заседанието на Съвместния съвет ЕС — Куба от 20 януари 2021 г.,

 като взе предвид Резолюция 14/2021 на Междуамериканската комисия по правата на човека от 11 февруари 2021 г. относно Куба,

 като взе предвид изявлението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 28 февруари 2021 г. относно третия диалог по правата на човека между ЕС и Куба, официално проведен в рамките на СПДС между ЕС и Куба на 26 февруари 2021 г.,

 като взе предвид изявлението на ЕСВД от 26 март 2021 г. относно третия диалог между ЕС и Куба относно едностранните принудителни мерки,

 като взе предвид плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г.,

 като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за Куба от май 2018 г.,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

 като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

 като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че отношенията между Европейския съюз и Куба се основават на политически диалог, който насърчава сътрудничеството, зачитането на правата на човека, модернизирането на кубинската икономика и разработването на съвместни отговори на глобалните предизвикателства;

Б. като има предвид, че ЕС и Куба започнаха нова ера в отношенията през декември 2016 г. с подписването на СПДС, първото по рода си споразумение, подписано между ЕС и Куба — единствената държава в Латинска Америка, с която ЕС не е подписал никакъв вид споразумение; като има предвид, че СПДС определя общи принципи и цели в отношенията между ЕС и Куба, като включва три основни глави относно политическия диалог, сътрудничеството и диалога в рамките на секторните политики, както и търговията и търговското сътрудничество; като има предвид, че СПДС се прилага временно от 1 ноември 2017 г.; като има предвид, че 26 от 27 държави — членки на ЕС, ратифицираха СПДС;

В. като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба по правата на човека, воден от специалния представител на ЕС за правата на човека, беше установен през 2015 г.; като има предвид, че СПДС доведе до безпрецедентно равнище на институционализиране на отношенията между ЕС и Куба; като има предвид, че ЕС е единствената организация, която води подобен диалог на високо равнище с Куба;

Г. като има предвид, че на 26 февруари 2021 г. ЕС и Куба проведоха третия си официален диалог по правата на човека в рамките на СПДС; като има предвид, че двете страни обсъдиха въпроса за свободата на мирни събрания и на сдружаване; като има предвид, че ЕС подчерта, в съответствие с международното право в областта на правата на човека, че е важно да се даде възможност на всички граждани да участват активно в обществото чрез организациите и сдруженията на гражданското общество; като има предвид, че ЕС припомни необходимостта от спазване на задълженията съгласно международното право в областта на правата на човека;

Д. като има предвид, че беше обсъдена и свободата на осъществяване на научни изследвания и на творческа дейност; като има предвид, че ЕС подчерта необходимостта от зачитане на различните и несъвпадащи с основната идеология възгледи сред гражданите, включително изразените чрез художествени средства, и от насърчаване на приобщаващ и конструктивен диалог;

Е. като има предвид, че през декември 2018 г. в Куба влезе в сила Постановление 349, с което се изисква творците и лицата, които ги наемат, да получат предварително одобрение от правителството на Куба за осъществяване на дейност в обществени или частни пространства, като в противен случай подлежат на конфискация на материали, глоби или санкции; като има предвид, че през юли 2019 г. влезе в сила Постановление 370, което урежда и налага санкции по отношение на безплатното разпространение на информация в интернет; като има предвид, че международните организации за защита на правата на човека осъдиха постановления 349 и 370 като нарушаващи основните свободи и противоречащи на член 54 от Конституцията на Куба от 2019 г., с който се гарантира свободата на изразяване на мнение;

Ж. като има предвид, че след приемането на Постановление 349, движението „Сан Исидро“ (MSI), организация на творци, активисти, представители на академичните среди и журналисти, започна мирен протест в защита на свободата на изразяване на мнение и срещу засилената цензура на творческата дейност в Куба;

З. като има предвид, че Денис Солис Гонсалес, музикант и член MSI, беше задържан на 9 ноември 2020 г.; като има предвид, че той беше осъден на осем месеца лишаване от свобода за „неуважение към властта“ и беше прехвърлен в затвора с максимални мерки за сигурност „Вале Гранде“, където беше държан в изолация до 16 ноември 2020 г.; като има предвид, че 14 независими творци и активисти проведоха седемдневна гладна стачка, за да оспорят неговото задържане;

И. като има предвид, че на 27 ноември 2020 г. около 300 души се събраха пред Министерството на културата на Куба, за да протестират мирно срещу липсата на свобода на творческата дейност в Куба и срещу произволното задържане на Денис Солис Гонсалес и на други творци; като има предвид, че в резултат на протеста кубински длъжностни лица проведоха среща с 30 хора на изкуството и активисти, като беше договорено да се прекрати тормозът на кубинските творци и да се започне диалог между активистите и правителството;

Й. като има предвид, че на 11 февруари 2021 г. Междуамериканската комисия по правата на човека прие предпазни мерки в полза на 20 идентифицирани членове на MSI; като има предвид, че в резултат на извършения анализ Комисията заключава, че въз основа на приложимия prima facie стандарт и като се има предвид настоящата обстановка в кубинската държава, съществуват достатъчно доказателства, че правата на живот и на лична неприкосновеност на 20-те идентифицирани лица от MSI са изложени на сериозен риск;

К. като има предвид, че един от членовете на MSI, Луис Мануел Отеро Алкантара, беше отведен от полицейските сили от дома си на 2 май 2021 г. и беше задържан против волята си в болница в Хавана, без достъп до семейство или приятели в продължение на седмици; като има предвид, че Амнести Интернешънъл обяви г-н Отеро Алкантара за лице, лишено от свобода заради убежденията си; като има предвид, че му беше дадена възможност да напусне болницата на 31 май;

Л. като има предвид, че на 18 май 2021 г. Майкел Кастильо Перес, друг член на MSI, беше задържан, бяха му поставени белезници и беше отведен на неизвестно място; като има предвид, че оттогава той е държан в изолация; като има предвид, че Комитетът на ООН по случаите на принудително изчезване призова кубинското правителство да информира роднините на г-н Кастильо Перес относно мястото, където той е задържан, за да се гарантира, че той е в състояние да общува със семейството и с адвоката си, и до 11 юни 2021 г. да предостави информация относно мерките, предприети по отношение на всяко от изтъкнатите опасения и препоръки;

М. като има предвид, че Куба ратифицира всичките осем основни конвенции на Международната организация на труда, но не е ратифицирала Международния пакт за граждански и политически права;

Н. като има предвид, че Куба промени своята конституция през 2019 г., за да признае habeas corpus и други важни основни права: като има предвид, че през последните три години на острова се въвежда интернет, като понастоящем 7 милиона души имат възможност за достъп;

О. като има предвид, че Куба изпрати 4000 лекари, за да помогне на близо 40 държави да реагират на пандемията от COVID-19; като има предвид, че преди пандемията се оценява, че кубинските здравни работници са били 28 000;

П. като има предвид, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) развива дейност в около 160 държави, като някои от тях са изправени пред значителни предизвикателства по отношение на правата на човека и на основните права; като има предвид обаче, че Куба продължава да не отговаря на условията за финансиране от ЕИБ;

Р. като има предвид, че Общото събрание на ООН прие 27 последователни резолюции, призоваващи за прекратяване на ембаргото на Съединените щати срещу Куба; като има предвид, че дългогодишната позиция на Парламента, която беше одобрена многократно и е споделена в рамките на институциите на ЕС, е на противопоставяне на законите с извънтериториално приложение, тъй които те вредят пряко на кубинския народ и засягат дейностите на европейските предприятия;

1. отново изразява подкрепа за Споразумението за политически диалог и сътрудничество и за подхода на ЕС, съчетаващ критичност и ангажираност, спрямо Куба, за подкрепа на страната в процеса на нейната модернизация, но и за открито разглеждане на разногласията между ЕС и Куба;

2. подчертава значението на задълбочаването на отношенията между Европейския съюз, неговите държави членки и Република Куба, по-конкретно в рамките на СПДС, като се цели развитието на ползотворни за страните връзки между тях в условия на взаимно уважение;

3. призовава правителствата, които все още не са ратифицирали Споразумението за политически диалог и сътрудничество, да направят това;

4. отново изтъква значението на разширяването на мандата на ЕИБ и призовава Куба да бъде напълно допустима за финансиране от ЕИБ;

5. подкрепя постигнатия до момента от Куба напредък за по-широко признаване на основните права в страната и подкрепата на текущия процес на модернизация и откритост;

6. призовава за вдигане на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложена на Куба от Съединените американски щати;

7. призовава новата администрация на САЩ да премахне Куба от списъка на държавите, финансиращи тероризма, и да възобнови действията, насърчавани от администрацията на Обама, за работа в посока към нормализиране на двустранните отношения между двете държави;

8. изразява солидарност с членовете на движението „Сан Исидро“ и с всички активисти и защитници на правата на човека в усилията им за утвърждаване на свободата на изразяване на мнение в Куба;

9. призовава кубинските органи да прекратят наказателното преследване на протестиращите и да започнат съдържателен процес на диалог с членовете на движението „Сан Исидро“ и с други хора на изкуството и активисти, които се стремят да утвърдят свободата на изразяване на мнение в Куба;

10. призовава правителството на Куба да приеме необходимите мерки за защита на правата на живот и на лична неприкосновеност на членовете на движението „Сан Исидро“ и на всички защитници на правата на човека;

11. призовава кубинското правителство да ратифицира Международния пакт за икономически, социални и културни права и да гарантира правото на свобода на сдружаване, включително регистрацията на организации, и на колективно договаряне, в съответствие с нормите на Международната организация на труда;

12. призовава кубинското правителство да признае независимата журналистика като законна практика и да зачита правата на независимите журналисти в Куба;

13. призовава кубинското правителство да гарантира правото на кубинските граждани да напускат и да се завръщат в страната си, включително за лекарите, участващи в медицински мисии в чужбина, в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

14. призовава за незабавната отмяна на постановления 349 и 370 и на други кубински закони, които нарушават свободата на изразяване на мнение;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар по правата на човека на ООН и на правителствата на държавите — членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

[1] ОВ C 201 E, 18.8.2005 г., стр. 83.

[2] ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 81.

[3] ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377.

[4] ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 82.

[5] OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 235.

[6] OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 99.

[7] ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 70.

[8] Приети текстове, P9_TA(2019)0073.

[9] ОВ L 337I, 13.12.2016 г., стр. 3.

Последно осъвременяване: 9 юни 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност