ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба
8.6.2021 - (2021/2745(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Анна Елжбета Фотига, Херман Терч, Чарли Веймерс, Карло Фиданца, Йоана Копчинска, Богдан Жонца, Вероника Вреционова, Рафаеле Фито, Ядвига Вишневска, Елжбета Рафалска, Ришард Чарнецки, Валдемар Томашевски, Асита Канко, Витолд Ян Вашчиковски, Елжбета Крук, Ружа Томашич, Ангел Джамбазки
от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0341/2021
Резолюция на Европейския парламент относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба[1], от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство[2], от 21 юни 2007 г. относно Куба[3], от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба[4], от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна[5], от 15 ноември 2018 г. относно положението с правата на човека в Куба[6] и от 28 ноември 2019 г. относно случаят на Хосе Даниел Ферер[7],
– като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г. насам,
– като взе предвид третия официален диалог по правата на човека между Европейския съюз и Куба, проведен в рамките на Споразумението за политически диалог и сътрудничество на 26 февруари 2021 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,
– като взе предвид универсалният периодичен преглед за Куба в рамките на Съвета на ООН по правата на човека от 16 май 2018 г.,
– като взе предвид Конституцията на Република Куба и Кубинския наказателен кодекс,
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,
– като взе предвид доклада на работната група на Съвета на ООН по правата на човека относно произволното задържане, приет на 6 октомври 2020 г.,
– като взе предвид докладите на организации за защита на правата на човека като „Human Rights Watch“, Фондацията за правата на човека и Организацията на защитниците на правата на затворниците, както и съобщението AL CUB6/2019 на мандатите на върховния комисар на ООН по правата на човека на специалния докладчик относно съвременните форми на робство, причините за него и последиците от него, и на специалния докладчик относно трафика на хора,
– като взе предвид заключителните съобщения на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване на хора (CED) относно искането от 27 януари 2020 г. за спешни мерки във връзка с насилственото изчезване на Хосе Даниел Ферер в продължение на 37 дни и относно спешната петиция от 23 януари 2020 г. във връзка с насилственото изчезване на Фернандо Гонсалес Ваян в продължение на 63 дни, както и доклада на CED от 5 октомври 2020 г. относно исканията за спешни мерки, подадени съгласно член 30 от Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване,
– като взе предвид доклада на работната група на Съвета по правата на човека относно произволното задържане, представен на 30 септември 2020 г. и приет на 6 октомври след 88-ото заседание на работната група по повод над 100 произволни задържания,
– като взе предвид докладите на Обсерваторията за правата на човека в Куба от 12-месечния период до май 2021 г. относно репресивните действия и произволните задържания,
– като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), ратифицирани от Куба,
– като взе предвид изявлението на генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) от 16 октомври 2019 г.,
– като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Официален вестник на Европейския съюз,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник,
А. като има предвид, че демокрацията означава възможността за редуване във властта; като има предвид, че това изключва член 5 от Конституцията на Куба, с която се създава Комунистическата партия на Куба като върховната политическа сила на обществото и държавата; като има предвид, че в членове 4 и 229 от Конституцията на Куба това е установено като необратима система;
Б. като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за Споразумението за политически диалог и сътрудничество; като има предвид, че в одобрението бе ясно изразено неговото политическо неодобрение по отношение на положението с правата на човека, а също така бе включена клауза за временно прекратяване в случай на нарушаване на разпоредбите относно правата на човека;
В. като има предвид, че в доклада си от 6 октомври 2020 г. работната група относно произволното задържане предупреждава, че системното нарушаване на правата на човека е обичайна практика от страна на кубинските органи;
Г. като има предвид, че според доклад на Обсерваторията за правата на човека в Куба е потвърдено, че през 2020 г. кубинският режим е извършил 1798 произволни арести, 1647 от които са били под формата на принудителни задържания по домовете; като има предвид, че репресивният режим се характеризира с непрекъснати жестокости и намерение за постоянно тероризиране на населението;
Д. като има предвид, че в периода между 2012 г. и 31 август 2020 г. Куба е третата държава в света по брой на искания за спешни мерки съгласно член 30 от Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване;
Е. като има предвид, че действията на кубинското правителство са в нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 5 и член 22 от СПДС между Европейския съюз и Куба, подписано през 2016 г., в което кубинското правителство се задължава да укрепва и подобрява правата на човека;
Ж. като има предвид, че международните организации за защита на правата на човека и други независими наблюдатели на положението с правата на човека, включително специалните докладчици на ООН, нямат право да влизат в Куба, въпреки че в продължение на години сигнализират за необходимостта от посещение на острова;
З. като има предвид, че през май 2021 г. експертната група на Конгреса на САЩ заяви, че Венесуела и Куба се управляват от авторитарни режими, които потискат политическата опозиция и защитниците на правата на човека и се характеризират с институционална слабост и антидемократични действия, както и с политически контролирани съдебни системи, корупция и високи равнища на престъпност и насилие;
И. като има предвид , че вече в продължение на поне 30 години се съобщава за кубинска намеса в управлението на Венесуела и на венесуелските пристанища и военноморски бази; като има предвид, че кубинският режим разполага с пълна база данни за всички регистрирани граждани на Венесуела, има достъп до службите за идентификация и миграция, наясно е с всяка извършвана гражданска и търговска сделка и с официалните регистри, в които се вписват гражданите на Венесуела, а освен това той управлява софтуера на публичната администрация и нейните оптични мрежи и разполага с подробна информация относно националната електроенергийна мрежа и нефтената промишленост, както и със задълбочени познания относно запасите от полезни изкопаеми на страната;
Й. като има предвид, че през последните години Съединените щати наложиха широки икономически санкции на Куба, а кубинската държава беше посочена като спонсор на тероризма;
К. като има предвид, че през януари 2021 г. държавният секретар на САЩ осъди подкрепата на кубинския режим за международния тероризъм и за подривната дейност, насочена срещу американското правосъдие; като отбелязва отказа на Куба да екстрадира членове на Ejército de Liberación Nacional (ELN) след бомбения атентат в полицейска академия в Богота през 2019 г., при който бяха убити 22 души; като има предвид, че според изявление на държавния секретар от 2021 г. подкрепата на Куба за Николас Мадуро позволява на международни терористи да живеят във Венесуела;
Л. като има предвид, че през октомври 2019 г. ОАД сигнализира, че настоящата дестабилизация на ибероамериканските политически системи произтича от стратегията на Боливарската и кубинската диктатури, които финансират, подкрепят и насърчават политическия и социалния конфликт в ибероамериканския регион;
М. като има предвид, че съгласно член 135 от Наказателния кодекс на Куба на всеки цивилен служител, изпратен на медицинска мисия в чужбина, се налага наказание до осем години лишаване от свобода, ако не свърши работата си или ако реши да не се завърне в Куба след нейното приключване;
Н. като има предвид, че Куба е ратифицирала осемте основни конвенции на МОТ;
О. като има предвид, че Парламентът три пъти присъжда наградата си „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти, и по-конкретно на Освалдо Пая през 2002 г., Las Damas de Blanco през 2005 г. и Гилермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните семейства продължават за бъдат системно преследвани и сплашвани, а жителите на острова системно биват възпрепятствани да напускат страната и да участват в международни събития, в т.ч. такива, организирани от Европейския парламент;
П. като има предвид, че работната група на Съвета по правата на човека относно произволното задържане постанови, че Хосе Даниел Ферер е бил подложен на над 100 задържания, много от които произволни, придружени с насилие и побои, заплахи и незаконни нахлувания в дома му дори на разсъмване, неправомерна и незаконна кражба на имуществото му, изтезания, лишаване от свобода, насилствено изчезване, ограничения на движението и задържания на непълнолетни членове на семейството му; като има предвид, че макар в доклада да не се споменава изрично („престъпления срещу човечеството“), следва да се припомни, че член 7 от Римския статут на Международния наказателен съд включва тези престъпления;
Р. като има предвид, че работната група на Съвета по правата на човека относно произволното задържане е убедена, че в Куба произволните задържания се използват като средство за ограничаване на мирното упражняване на правото на свобода на мнение, на изразяване, на събрания и на сдружаване и на участие от страна на жертвата, както и за ограничаване на нейната дейност в защита на правата на човека;
С. като има предвид, че работната група на Съвета по правата на човека относно произволното задържане счита, че кубинското министерство на правосъдието е нарушило правото на презумпция за невиновност на жертвите на произволни задържания, сред които Хосе Даниел Ферер; като има предвид, че по време на ареста и след това на Хосе Даниел Ферер не му е била дадена възможност да получи достъп или да се свърже с адвокат по свой избор, а освен това е бил принуден чрез заплахи и изтезания да подпише признание;
Т. като има предвид, че през декември и април Амнести Интернешънъл отправи призиви във връзка с движението „Сан Исидро“ и неговите поддръжници, които са били „подложени на ужасяващи нива на наблюдение“, „тормозени, задържани и постоянно контролирани“; като има предвид, че хората на изкуството и интелектуалците от движението „Сан Исидро“ са подложени на преследване, арести, побои и обсади на домовете им, които не са спирали през 2020 г. и 2021 г.;
У. като има предвид, че в списъка на Организацията на защитниците на правата на затворниците понастоящем са включени 140 политически затворници и осъдени лица;
Ф. като има предвид, че в членове 72–84 от Наказателния кодекс на Куба се съдържат определения за „ситуация на опасност“ и „преднаказателни мерки за сигурност“, заради които хиляди хора биват осъждани всяка година на лишаване от свобода между една и четири години, без да е налице престъпление, и заради които над 8000 души са в затвора, а над 2500 са осъдени на принудителен труд без интерниране;
Х. като има предвид , че въпреки факта, че в резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. относно случая с Хосе Даниел Ферер се съдържа настоятелен призив към „ЕСВД и Комисията активно да подкрепят групите на гражданското общество и защитниците правата на човека в Куба, като организират посещения в затворите, наблюдават съдебни процеси и правят публични изявления“, не е имало нито един случай на посещение на политически затворник в затвора или на наблюдение на съдебен процес срещу опоненти, дисиденти, защитници на правата на човека или независими активисти на гражданското общество;
Ц. като има предвид, че през октомври 2019 г. делегацията на ЕС в Куба публикува документ, в който се посочва и описва сътрудничеството на ЕС с Куба и се заявява, че 8 % от настоящото финансиране за сътрудничество между Куба и ЕС е предназначено за „гражданското общество“; като има предвид, че 19-те милиона евро, предвидени за 2019 г., не отидоха за гражданското общество; като има предвид, че всички анализирани проекти се финансират от държавни дружества на кубинското правителство;
1. осъжда произволното задържане на Аймара Нието Муньос, Мицаел Диас Пасейро, Иван Амаро Идалго, Едилберто Ронал Асуага Алкала, Яндиер Гарсия Лабрада, Денис Солис Гонсалес, Луис Роблес Елисастеги и още 64 лица, лишени от свобода заради убежденията си, и настоятелно призовава кубинските власти те незабавно да бъдат освободени;
2. отново изразява дълбока загриженост във връзка с преследването, тормоза, произволните задържания и продължаващите нападения срещу хора на изкуството, като участниците в движението „Сан Исидро“, независими журналисти, защитници на правата на човека и членове на мирната опозиция в Куба; изисква тези действия да бъдат незабавно прекратени, а всички политически затворници и произволно задържани лица да бъдат освободени;
3. изразява дълбока загриженост, че според работната група на Съвета по правата на човека относно произволното задържане анализираните през последните години произволни лишения от свобода в Куба не са изолирани случаи; отбелязва заключенията, направени в становищата на работната група относно Куба, които показват системен проблем с произволните задържания, както е ратифицирано в техните доклади № 12/2017, 55/2017, 64/2017, 59/2018, 66/2018, 63/2019 и 4/2020;
4. осъжда подкрепата, финансирането и насърчаването от страна на Куба на политическите и социалните конфликти в ибероамериканския регион; отбелязва, че през 2019 г. ОАД осъди диктатурите на Куба и Венесуела като отговорни за настоящата дестабилизация на политическите системи в региона през 2019 г.; отбелязва освен това, че ОАД осъжда и връзките, финансирането и сътрудничеството на кубинския режим със силите, участващи в дестабилизирането на правителствата и демокрациите на ибероамериканските държави, както и насилието, на което станаха жертва Чили, Колумбия, Еквадор и Перу;
5. изразява загриженост от това, че СПДС не е подобрило положението на демокрацията и правата на човека;
6. подчертава, че противно на СПДС, кубинските и европейските организации на гражданското общество системно са възпрепятствани да участват в диалозите по правата на човека между Куба и Европейския съюз в по-широката рамка на диалога по правата на човека в СПДС, като например този, който се проведе на 26 февруари 2021 г., вследствие на отказа на кубинското правителство да им даде разрешение;
7. припомня на ЕСВД, че подписалите СПДС държави членки и проектите за сътрудничество в рамките на това споразумение определят участието на гражданското общество като съществено за развитието на диалога в рамките на споразумението, но че досега това не се е случило, което само по себе си обезсилва целта на споразумението и трябва да бъде незабавно коригирано;
8. изисква незабавното прекратяване на всякаква финансова помощ от ЕС за Куба — тази помощ продължава системно да се изплаща въпреки сериозните минали и настоящи нарушения на правата на човека — и отбелязва, че е доказано, че в нито един момент тези финансови средства не са били използвани пряко в полза на населението; изразява загриженост, че нито тази пряка помощ, нито помощта, зависеща от дипломатическата мисия на ЕС в Хавана, са били предназначени за подобряване на жизнения стандарт на кубинците, а по-скоро са били използвани в полза на режима и неговите собствени идеологически и репресивни организации и асоциации;
9. изисква условията, договорени в СПДС, да бъдат изпълнени, а кубинското правителство да бъде уведомено за прилагането на механизма, чрез който ЕС е принуден да денонсира споразумението поради многократно и системно нарушаване на договорените задължения и ангажименти; настоява ЕС да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави;