ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Никарагуа
6.7.2021 - (2021/2777(RSP))
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Нарт, Петрас Аущревичюс, Малик Азмани, Хосе Рамон Бауса Диас, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Никола Данти, Влад Дан Георге, Бернар Гета, Карин Карлсбро, Илхан Кючюк, Карен Мелкиор, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Николае Щефънуца, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0400/2021
B9-0405/2021
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Никарагуа
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюцията от 19 декември 2019 г. относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа[1] и тази от 8 октомври 2020 г. относно Закона за чуждестранните агенти в Никарагуа[2],
– като взе предвид декларацията на Върховния представител от името на Европейския съюз от 10 юни 2021 г. относно влошаващото се политическо положение в Никарагуа, изявлението на неговия говорител от 6 май 2021 г. относно новия избирателен закон и съвместното изявление относно Никарагуа на 59 държави на 47-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 22 юни 2021 г.,
– като взе предвид изявлението, приписвано на говорителя на Върховния комисар по правата на човека относно Никарагуа на 28 май 2021 г., и устното изказване на Върховния комисар по правата на човека Мишел Башле на 47-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека от 22 юни 2021 г. относно положението с правата на човека в Никарагуа,
– като взе предвид изявлението от 6 май 2021 г. от генералния секретариат на Организацията на американските държави (ОАД) относно избора на магистрати във Върховния избирателен съвет и изборната реформа в Никарагуа и резолюцията на ОАД от 15 юни 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид изявленията на Междуамериканската комисия по правата на човека, информационните бюлетини, публикувани от Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), и забележките на члена на Комисията Антония Урехола, председател на Междуамериканската комисия по правата на човека, по време на специалната сесия на Постоянния съвет на ОАД от 23 юни 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид главата относно Никарагуа в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2020 г., приет от Съвета на 21 юни 2021 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид Конституцията на Никарагуа,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа се влоши допълнително след жестоките репресии срещу гражданските протести през април 2018 г.; като има предвид, че оттогава най-малко 130 души са били лишени от свобода по политически причини, а опонентите на правителството и техните семейства са изправени пред постоянна заплаха от тормоз, както лично, така и онлайн, от страна на полицейските и правителствените поддръжници; като има предвид, че произволното задържане все повече се използва като инструмент за наказване на активисти и дисиденти след протестите през 2018 г.; като има предвид, че активистите са изложени на особен риск от насилие, включително сексуално и основано на пола насилие; като има предвид, че задържаните биват малтретирани в затвора, лишавани са от медицински грижи и достъп до своите адвокати, биват нападани и подлагани на сексуално насилие, а хората, които протестират срещу правителството, са затваряни в максимално охранявани килии, където са подлагани на засилено наблюдение, претърсвания и изолация; като има предвид, че съществува особена загриженост относно положението на жените и възрастните хора, които са лишени от свобода;
Б. като има предвид, че на 4 май 2021 г. Националното събрание на Никарагуа прие изборна реформа, която пренебрегва исканията на опозицията, гражданското общество и международната общност; като има предвид, че горепосочената реформа, далеч от това да разширява демократичното участие, включва правила, които ограничават изборната конкуренция и упражняването на политически права, и ограничава обществените свободи в противоречие с международните стандарти, и по-специално правото на участие в провеждането на обществени дела, свободата на сдружаване, свободата на изразяване, правото на социален протест и правото на защита на правата, наред с другото;
В. като има предвид, че изборът на новия Върховен избирателен съвет и реформата, одобрена от законодателя, подкопават, вместо да укрепват, плуралистичен политически процес, който позволява на населението ефективно да упражнява своите граждански и политически права; като има предвид, че тези решения не са резултат от диалог между правителството и опозиционните групи, за който ЕС и международната общност многократно са призовавали, а са наложени от управляващото мнозинство;
Г. като има предвид, че през последните седмици никарагуанските органи разпуснаха две политически партии без справедлив процес, като използваха аргументи, които противоречат на международните норми; като има предвид, че разпускането на политически партии и започването на наказателни разследвания, които биха могли да доведат до дисквалифициране на кандидати от опозицията, без справедлив процес, не само подкопава правото на кандидатите да се кандидатират на избори, но и правото на гласоподавателите да избират кандидати, които желаят; като има предвид, че тези мерки, съчетани с политическото използване на съдебната система, противоречат на основните демократични принципи и представляват сериозно нарушение на правата на никарагуанския народ съгласно Конституцията на Никарагуа и международното право;
Д. като има предвид, че от началото на юни 2021 г. най-малко 20 членове на опозицията, включително петима кандидати за президент, двама профсъюзни лидери и трима политически лидери, са били произволно задържани по силата на двусмислени наказателноправни понятия без достатъчно доказателства, при сериозни нарушения на процесуалните гаранции; като има предвид, че десетки изтъкнати опоненти съобщават, че живеят при постоянно сплашване, като полицията е разположена почти постоянно пред домовете им или ги следи на улицата, като по този начин им пречи да се движат свободно;
Е. като има предвид, че правителството на Никарагуа прие все по-рестриктивни закони през последните няколко години, като Закона за регулиране на чуждестранните служители, Специалния закон срещу киберпрестъпността, Закона срещу престъпленията от омраза, Закона за правата на народа на независимост, суверенитет и самоопределение за мир, както и Закона за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който удължи срока на разследване на 90 дни, съответно вместо конституционния мандат от 48 часа;
Ж. като има предвид, че продължаващият тормоз и криминализирането на независимите медии ограничават правото на свобода на изразяване и подкопават правото на обществеността да бъде информирана; като има предвид, че свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, е от решаващо значение за всяка демокрация по всяко време, но е от първостепенно значение по време на изборен период; като има предвид, че публичните изявления на правителствените органи и проправителствените медии имаха за цел да стигматизират лицата, възприемани като дисиденти;
З. като има предвид, че тези обезпокоителни събития под надзора на правителството на Никарагуа показват, че режимът продължава да се насочва към авторитаризъм, като не допуска пространство за демокрация, национално разбирателство и международно посредничество за постигане на мирно решение на конфликта и очевидно възпрепятства провеждането на свободни и честни избори на 7 ноември 2021 г.;
И. като има предвид, че почти всички препоръки, отправени към Никарагуа от Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, не са изпълнени, което доведе до трайна безнаказаност и допълнителни нарушения;
Й. като има предвид, че пандемията от COVID-19 и ураганите Ета и Йота имаха сериозни последици за народа на Никарагуа; като има предвид, че коренните общности в севернокарибския крайбрежен автономен регион са в особено уязвимо положение, тъй като органите продължават да не успяват да предотвратят въоръжени нападения срещу тях;
К. като има предвид, че има твърдения, че Никарагуа извършва изпиране на злато от Compañía General de Minería de Venezuela, която беше включена в списъка на санкционираните лица от Службата на САЩ за контрол на чуждестранните активи (OFAC) за незаконни операции; като има предвид, че реформите на Закона за защита на потребителите (Закон 842) от Националното събрание на Никарагуа задължават банките да откриват сметки за роднините на хора, които са били санкционирани от правителството на САЩ и други държави и са обвинени в корупция, изпиране на пари и нарушения на правата на човека;
1. изразява своята солидарност с населението на Никарагуа и осъжда всички репресивни действия на никарагуанските органи срещу опозиционните партии, журналистите и другите работещи в медиите, студентите, коренното население, защитниците на правата на човека и гражданското общество, както и срещу членовете на техните семейства, и по-специално причинените смъртни случаи; призовава за незабавно прекратяване на налагането на ограничителни мерки, репресии и нарушения на правата на човека и призовава за търсене на отговорност за тежките нарушения, извършени от правителството на Никарагуа от 2018 г. насам;
2. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани политически затворници, включително кандидатите за президент Кристиана Чаморо, Артуро Крус, Феликс Марадиага, Хуан Себастиан Чаморо и Мигел Мора, политическите лидери Хосе Палаис, Хосе Адан Агери, Дора Мария Телес, Хуго Торес, Виктор Хуго Тиноко, Виолета Гранера, Ана Маргарита Вихил, Суйен Бараона и Педро Хоакин Чаморо и други активисти от опозицията, защитници на правата на човека и журналисти; призовава освен това да се гарантира спазването на техните основни правни гаранции, правата на човека и гражданските и политическите права; припомня, че на хората в изгнание трябва да се предоставят пълни гаранции, за да им се даде възможност да се завърнат в своята държава;
3. изисква от правителството на Никарагуа да отмени фактическото състояние на обсада, да зачита ролята на националната полиция като неполитическа, непартийна и несъвещателна сила, да обезоръжи паравоенните сили, да спазва споразуменията, подписани с Гражданския съюз, и да възстанови правата на гражданите; отново призовава правителството да позволи на организациите на гражданското общество да работят в безопасна и благоприятна среда, без страх от репресии;
4. отново призовава за възстановяване на приобщаващия диалог и демокрацията като единствения мирен изход от политическата, икономическата и социалната криза в Никарагуа; подчертава необходимостта от приемане на реформи по приобщаващ и прозрачен начин;
5. настоятелно призовава никарагуанските органи да изменят Избирателния закон в съответствие с международните параметри, изискани от ОАД в нейната резолюция от 21 октомври 2020 г., да назначат безпристрастни лица в различните избирателни структури, да възстановят правния статут на партиите, които са били лишени от него, да зачитат правото на никарагуанците да избират и да бъдат избрани и да гарантират неограничен достъп на национални и международни органи за наблюдение на изборите, като същевременно се ангажират с политическо съвместно съществуване след изборите; подчертава, че за да бъдат признати изборите и произтичащото от тях правителство, трябва да бъдат осъществени промените, поискани от ОАД и международните организации, по-специално възстановяването на правата и свободите, които дават възможност за свободен, надежден и справедлив изборен процес;
6. осъжда приемането и прилагането на рестриктивните закони и призовава за незабавната им отмяна; подчертава, че тези закони противоречат на правата и свободите на никарагуанците, залегнали в Конституцията на Република Никарагуа, Междуамериканската демократична харта и други международни договори, по които Никарагуа е страна; отхвърля неправомерното използване на институции и закони от авторитарното правителство на Никарагуа с цел криминализиране на организациите на гражданското общество и политическите опоненти;
7. отново призовава никарагуанските органи да разрешат безпрепятствен достъп на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ), Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR), Интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI), Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI) и международните организации на гражданското общество, за да се гарантира зачитането на правата на човека в Никарагуа;
8. призовава Системата за интеграция на Централна Америка (SICA) и нейните държави членки да играят активна роля в защитата, закрилата и насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека в Никарагуа, както е установено в Протокола от Тегусигалпа от 1991 г. и в Рамковия договор за демократична сигурност в Централна Америка от 1995 г., в чийто член 1 се посочва, че демокрацията се основава на съществуването на правителства, избрани чрез всеобщи и свободни избори чрез тайно гласуване, и на безусловното зачитане на всички права на човека в държавите, които съставляват региона на Централна Америка;
9. призовава Специалната група за финансови действия (FATF) да установи необходимата координация с OFAC, за да се гарантира международна финансова сигурност по отношение на незаконните операции, произтичащи от режима Ортега-Мурильо и неговите сътрудници, и техните търговски отношения и активи в европейските държави; подчертава факта, че Никарагуа е включена в черния списък на FATF от октомври 2020 г. насам;
10. изисква от Съвета бързо да разшири списъка на лицата и образуванията, които да бъдат санкционирани, включително президента и заместник-председателя на Никарагуа, като обърне специално внимание на това да не се нанасят вреди на никарагуанския народ; припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и укрепва принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека; отново отправя своето искане, с оглед на настоящите обстоятелства, клаузата за демокрация от Споразумението за асоцииране да бъде задействана, и във връзка с това призовава Комисията спешно да представи предложение по този въпрос;
11. признава усилията и положителната работа, предприети в много сложна среда от Делегацията на ЕС в Никарагуа; призовава Делегацията на ЕС в Никарагуа да засили дипломатическия си ангажимент към изборния процес и да продължи да се обръща към органите за търсене на политическо решение на кризата в Никарагуа, като насърчава също така диалога между различните заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество;
12. призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да продължат да подкрепят защитниците на правата на човека и да останат ангажирани с положението на народа на Никарагуа чрез своите програми за развитие и хуманитарна помощ; подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си, за да помогне да се предотврати превръщането на настоящата политическа, икономическа и свързана с правата на човека криза в Никарагуа в хуманитарна криза;
13. повтаря призива си от резолюцията си от 14 март 2019 г. за незабавна екстрадиция на Алесио Казимири, който продължава да живее в Манагуа под закрилата на правителството на Никарагуа, в Италия, където трябва да изтърпява шест окончателни доживотни присъди за доказано участие в отвличането и убийството на бившия министър-председател и лидер на Християндемократическата партия Алдо Моро и убийството на неговите телохранители на 16 март 1978 г. в Рим;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.
- [1] ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 65.
- [2] Приети текстове, P9_TA(2020)0259.