Предложение за резолюция - B9-0409/2021Предложение за резолюция
B9-0409/2021

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно репресиите срещу опозицията в Турция, и по-специално срещу Демократичната партия на народите (HDP)

6.7.2021 - (2021/2788(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесен съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Сергей Лагодински, Ернест Уртасун Доменек, Хана Нойман, Иняцио Корао, Жорди Соле, Франсоа Алфонси, Хенрике Хан, Гуендолин Делбос-Корфилд, Мунир Сатури, Диана Риба и Хинер, Франсишку Герейру
от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0406/2021

Процедура : 2021/2788(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0409/2021
Внесени текстове :
B9-0409/2021
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0409/2021

Резолюция на Европейския парламент относно репресиите срещу опозицията в Турция, и по-специално срещу Демократичната партия на народите (HDP)

(2021/2788(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Турция, и по-специално резолюциите от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019–2020 г.[1], от 21 януари 2021 г. относно положението с правата на човека в Турция, и по-специално случая със Селахатин Демирташ и други лица, лишени от свобода заради убежденията си[2], от 19 септември 2019 г. относно положението в Турция, по-специално отстраняването от длъжност на избрани кметове[3], от 8 февруари 2018 г. относно положението с правата на човека в Турция[4], от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[5], както и от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция[6],

 като взе предвид последните доклади на Комисията относно Турция, а именно докладите от 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,

 като взе предвид съвместното изявление от 18 март 2021 г. на Жозеп Борел, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и на Оливер Вархели, член на Европейската комисия, отговарящ за съседството и разширяването,  относно последните действия спрямо на Демократичната партия на народите (HDP),

 като взе предвид съответните изявления на говорителя на Европейската служба за външна дейност, по-специално изявленията от 21 и 23 декември 2020 г.,

 като взе предвид съответните заключения на Съвета и на Европейския съвет, и по-специално заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2021 г. относно външните отношения,

 като взе предвид решението на големия състав на Европейския съд по правата на човека от 22 декември 2020 г. по делото Селахатин Демирташ с/у Турция,

 като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека от 10 декември 2019 г. по делото Кавала с/у Турция, което стана окончателно на 11 май 2020 г., и решенията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1 октомври 2020 г. и 3 декември 2020 г., с които Турция се призовава настоятелно да осигури незабавното освобождаване на Осман Кавала,

 като взе предвид Резолюция 2347 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 23 октомври 2020 г., озаглавена „Нови репресии срещу политическата опозиция и гражданското несъгласие в Турция: спешна необходимост от запазване на стандартите на Съвета на Европа“,

 като взе предвид Резолюция 2260 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 24 януари 2019 г., озаглавена "Влошаващото се положение на опозиционните политици в Турция: какво може да се направи за защита на техните основни права в държава – членка на Съвета на Европа?“,

 като взе предвид доклада от март 2018 г. на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека относно въздействието на извънредното положение върху правата на човека в Турция, включващ актуална информация относно Югоизточна Турция,

 като взе предвид доклада на работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора от 30 юли 2019 г.,

 като взе предвид изявлението на няколко специални докладчици на ООН от 2 септември 2020 г.,

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник,

А. като има предвид, че Турция е държава кандидатка за членство в ЕС и дългогодишен член на Съвета на Европа; като има предвид, че като член на Съвета на Европа Турция е страна по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и е обвързана с разпоредбите и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ);

Б. като има предвид, че репресиите срещу политическата опозиция и проявите на гражданско несъгласие в Турция се засилиха през последните месеци, като множество разследвания и наказателни преследвания са насочени срещу местни политици, членове и бивши членове на парламента, членове на опозиционни политически партии и адвокати; като има предвид, че продължаващите репресии срещу турската политическа опозиция, по-специално срещу Демократичната партия на народите (HDP), се извършват в контекста на стесняване на пространството за демокрация и правова държава и на непрекъснати мерки от страна на турските органи, насочени към заглушаване на гласове, изразяващи несъгласие, включително на журналисти, защитници на правата на човека, представители на академичните среди, съдии и адвокати;

В. като има предвид, че на 17 март 2021 г. главният прокурор на турския касационен съд за първи път отправи заявление до Конституционния съд с искане за закриване на Демократичната партия на народите (HDP); като има предвид, че на 7 юни 2021 г. беше внесен преработен обвинителен акт, в който се изисква, в допълнение към закриването на партията, да се забрани упражняването на политическа дейност за около 451 политици от HDP и да бъдат замразени банковите сметки на партията; като има предвид, че на 21 юни 2021 г. Общото събрание на Конституционния съд единодушно прие преразгледания обвинителен акт;

Г. като има предвид, че по-голямата част от обвиненията, повдигнати от главния прокурор срещу HDP, се отнасят до протестите в Кобане, за които има текущо съдебно дело срещу 108 политици от HDP, включително бившите съпредседатели Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг; като има предвид, че обвиненията се отнасят до тяхната роля в протестите през 2014 г. в подкрепа на Кобане и се основават главно на съобщение в Twitter, публикувано от Централния изпълнителен съвет на HDP, в което хората се призовават да протестират в дух на солидарност с народа на Кобане срещу ИДИЛ и срещу турското ембарго върху Кобане; като има предвид, че над 50 души бяха убити по време на протестите, като по-голямата част от тях бяха членове на Демократичната партия на народите или симпатизанти, убити предумишлено от турската полиция с използване на огнестрелно оръжие;

Д. като има предвид, че като трета по големина партия в турския парламент, HDP представлява значителна част от политическите гласове в Турция; като има предвид, че около 4000 членове и функционери на Демократичната партия на народите остават в затвора, включително редица парламентаристи;

Е. като има предвид, че Селахатин Демирта, бивш съпредседател на Демократичната партия на народите и кандидат на опозицията на изборите за президент през 2014 г. и 2018 г., на които получи 9,76% и 8,32% от гласовете, е задържан в затвор от тип F в Одрин от 4 ноември 2016 г. по обвинения в тероризъм, за който, ако бъде осъден, той може да бъде осъден на 142 години лишаване от свобода; като има предвид, че през септември 2019 г. срещу него беше започнато отделно разследване по подозрение в тероризъм поради предполагаемата му роля в инциденти, за които преди това е бил задържан и срещу когото вече е бил заведен съдебен процес; като има предвид, че Селахатин Демирта е едно от многобройните лица, лишени от свобода заради убежденията си, в Турция;

Ж. като има предвид, че в решението си по делото Селахатин Демирташ с/у Турция , постановено на 22 декември 2020 г., големият състав на ЕСПЧ осъди Турция за нарушаването на правото на свобода поради  удължаването на срока на задържане и правото на свободни и честни избори, и установи, че чрез задържането на Селахатин Демиртайн Турция е преследвала по-обширна цел за задушаване на плурализма и ограничаване на свободата на политическия дебат; като има предвид, че съдът не установи ясна връзка между изказванията на г-н Демирташ и терористичните престъпления и постанови, че Турция следва да предприеме незабавни мерки за освобождаването му;

З. като има предвид, че в същото решение ЕСПЧ заяви, че призивът на HDP за солидарност с народа на Кобане остава в границите на политическата реч, доколкото той не може да се тълкува като призив към насилие; като има предвид, че съдът заяви, че актовете на насилие, извършени между 6 и 8 октомври 2014 г., въпреки че са били достойни за осъждане, не могат да се разглеждат като пряка последица от съобщенията в Twitter, публикувани от централата на HDP;

И. като има предвид, че обвиненията в тероризъм продължават да се използват масово срещу кюрдски демократични лидери и други лица, за да бъдат ограничавани правата на свобода на изразяване и сдружаване пет години след опита за преврат; като има предвид, че криминализирането на опозиционните партии, лидери и гласове, изразяващи несъгласие, се извършва в контекста на засилена поляризация и насилие, което достигна връхната си точка с убийството на члена на HDP г-жа Дениз Пойраз при въоръжено нападение срещу офис на партията в провинция Измир на 17 юни 2021 г.;

1. призовава турското правителство спешно да промени своите авторитарни политики и да работи за укрепване на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека и гражданските права, включително политическия плурализъм, както и свободата на сдружаване, събрания и изразяване; подчертава, че демокрацията предполага среда, в която политическите партии, гражданското общество и медиите могат да функционират без заплахи или произволни ограничения;

2. осъжда решението за забрана на HDP, потвърдено от Общото събрание на турския конституционен съд; отбелязва с голяма загриженост, че Демократичната партия на народите (HDP) и нейните младежки организации са конкретна и непрестанна мишена за турските власти; решително осъжда продължаващото задържане на парламентаристи и функционери на HDP, включително бившите съпредседатели на HDP Фиген Юксекдаг и Селахатин Дермиташ; призовава турските власти да освободят Селахатин Демирташ и други задържани членове на опозицията незабавно и безусловно, да оттеглят всички обвинения срещу тях и да възстановят правния статут на HDP;

3. призовава стандартите за принципите на правовата държава да се прилагат стриктно по време на текущите съдебни производства в Кобане, по-специално независимостта на съдебната власт, безпристрастността, пълната справедливост и процесуалните гаранции;

4. изразява дълбока загриженост по повод на пренебрежението, проявено от турската съдебна система и органи, към решенията на Европейския съд по правата на човека и нарастващото неспазване на решенията на Турския конституционен съд от страна на по-низшестоящи турски съдилища; подчертава, че големият състав на ЕСПЧ разпореди незабавното освобождаване на Селахатин Демирташ в окончателното си решение от 22 декември 2020 г.; подчертава, че неспазването на това задължение би нарушило задължението на Турция да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека; призовава Турция да гарантира пълното спазване на разпоредбите на ЕКПЧ и на решенията на Европейския съд по правата на човека; настоятелно призовава Турция да сътрудничи изцяло със Съвета на Европа за укрепване на върховенството на закона, правата на малцинствата, демокрацията и основните права; призовава Комитета на министрите на Съвета на Европа да продължи да наблюдава изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека относно Селахатин Демирташ;

5. изразява дълбока загриженост във връзка с постоянните нападения и натиск върху опозиционните партии, които накърняват правилното функциониране на демократичната система; отбелязва политическите, законодателните, финансовите и административните мерки, предприети от турското правителство, с цел парализиране общините, ръководени от кметове от опозиционни партии в Истанбул, Анкара и Измир; осъжда факта, че в по-голямата част от кюрдските градове в източната част на Турция като Карс, Ван, Диярбакър (Диарбекир) и Мардин кметовете са били освобождавани от длъжност, заменяни с назначени доверени хора и задържани; изразява съжаление поради факта, че настоящото правителство злоупотребява с финансовите ресурси и административните правомощия на държавата, за да отслабва или заглушава опозицията;

6. решително осъжда повторния арест и продължаващото задържане на важни фигури, включително Осман Кавала и Селахатин Демирташ; настоятелно призовава турските власти да ги освободят незабавно, заедно с всички лишени от свобода защитници на правата на човека, журналисти, представители на академичните среди и други лица, задържани по необосновани обвинения, включително Джан Дюндар и Ерол Йондероглу, и да оттеглят всички обвинения срещу тях;

7. призовава делегацията на ЕС в Турция да продължава да наблюдава положението на политическите затворници и защитниците на правата на човека, включително като наблюдава съдебни процеси, като прави публични изявления и като изисква разрешение за посещения в затворите;

8. изразява голяма загриженост, що се отнася до атаките срещу гражданското общество и срещу утвърждаването на основните права и свободи; осъжда и изобличава произволното закриване на организации на гражданското общество, в това число видни неправителствени организации в областта на правата на човека и медии; предупреждава за допълнителното пагубно въздействие върху правото на свобода на сдружаване на Закона за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение от 31 декември 2020 г., тъй като той предоставя широки дискреционни правомощия на Министерството на вътрешните работи за орязване и ограничаване на законните дейности на неправителствените организации; осъжда освен това отрицателното въздействие върху свободата на изразяване на мнение на Закона за регулиране на публикациите в интернет и борбата с престъпленията, извършвани чрез тези публикации, от юли 2020 г.;

9. изразява отвращение от многобройните и постоянни съобщения за сплашване, тормоз и насилие срещу защитници на правата на човека, журналисти, представители на академичните среди, лекари, които са предоставяли помощ на жертвите на изтезания, и други активисти, особено тези в кюрдската общност; призовава настоятелно Турция да се въздържа от задържане и наказателно преследване на журналисти и защитници на правата на човека като средство за сплашването им или за възпирането им от свободно отразяване на въпроси, свързани с правата на човека; настоятелно призовава Турция да разследва своевременно и независимо докладваните случаи на сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, журналисти, представители на академичните среди и активисти на гражданското общество и да търси отговорност на лицата, отговорни за такива злоупотреби;

10. решително осъжда решението на турското правителство да се оттегли от Истанбулската конвенция, особено в момент на нарастващо насилие срещу жени по време на пандемията и в контекста на високия процент на убийства на жени в страната; призовава турското правителство да отмени това решение в спешен порядък; изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека на ЛГБТИ лицата, по-специално физическите нападения, продължителните забрани за гей парадите в цялата държава и ограниченията на свободата на събранията, свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение;

11. призовава ЕС и неговите държави членки да упражняват по-голям натиск върху турското правителство и да засилят подкрепата си за защитниците на правата на човека в Турция, включително чрез отпускане на извънредни безвъзмездни средства, да улесняват издаването на спешни визи, да предоставят временен подслон в държавите – членки на ЕС, и да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека посредством делегацията на ЕС и посолствата и консулствата на държавите членки;

12. припомня на Европейския съвет, че всички подобрения в официалните отношения между ЕС и Турция и всякакви действия за постигане на положителна програма, както е посочено в заключенията му от декември 2020 г., март 2021 г. и юни 2021 г., зависят от подобряването на положението с гражданските права и правата на човека и принципите на правовата държава в Турция;

13. призовава настоящата резолюция да бъде преведена на турски език;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите – членки на ЕС, както и на президента, правителството и парламента на Република Турция.

 

Последно осъвременяване: 7 юли 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност