Предложение за резолюция - B9-0433/2021Предложение за резолюция
B9-0433/2021

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Афганистан

13.9.2021 - (2021/2877(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Мик Уолас, Клеър Дейли, Йозлем Демирел, Ману Пинеда, Идоя Вилянуева Руис
от името на групата The Left

Процедура : 2021/2877(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0433/2021
Внесени текстове :
B9-0433/2021
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0433/2021

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Афганистан

(2021/2877(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

 като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

 като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

 като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации от 1998 г. относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, 29 март 2021 г.,

 като взе предвид изявлението на г-жа Мишел Башле, върховен комисар на ООН по правата на човека, по време на 31-вата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,

 като взе предвид Резолюция 2593/2021 на Съвета за сигурност на ООН,

 като взе предвид Резолюция 2131 (xx) на Общото събрание на ООН, озаглавена „Декларация относно недопустимостта на намесата във вътрешните работи на държавите и защитата на тяхната независимост и суверенитет“,

 като взе предвид Резолюция 1514 (xv) на Общото събрание на ООН, озаглавена „Декларация за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи“,

 като взе предвид проучването за опиума в Афганистан за 2020 г., публикувано съвместно от Националния статистически и информационен орган на Афганистан и Службата на ООН по наркотиците и престъпността през април 2021 г.,

 като взе предвид неофициалната среща на министрите на външните работи на ЕС (Гимних), проведена на 2 и 3 септември 2021 г.,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник на дейността,

А. като има предвид, че заявената от САЩ и техните съюзници стратегия за „борба с тероризма“ и налагане на тяхната концепция за „изграждане на нация“ върху Афганистан се провали; като има предвид, че десетилетията на конфликти и войни причиниха огромна загуба на човешки живот, масово разселване, значително човешко страдание и сериозни вреди на икономическото и социалното развитие в Афганистан; като има предвид, че продължилата 20 години окупация от страна на САЩ и НАТО доведе до разпространението на търговията с наркотици, до даването на власт в ръцете на военните лидери и въоръжените милиции и до обща милитаризация на обществото; като има предвид, че съгласно Глобалния индекс на мира за 2020 г. Афганистан се нарежда на последно място по сигурност в света; като има предвид, че през 2019 г. Афганистан беше определен като държавата с най-много бомбардировки от дронове в света; като има предвид, че чуждестранната намеса и военната интервенция допринесоха за повторната поява на талибаните и за обществената подкрепа за тях на части от афганистанския народ;

Б. като има предвид, че 20 години след незаконната интервенция на САЩ/НАТО и въпреки мнимите усилия за изграждане на държавност Афганистан продължава да бъде една от най-бедните държави в света, като помощта за развитие представлява приблизително 40% от брутния вътрешен продукт на страната; като има предвид, че повече от половината афганистанци живеят в бедност, а 39% от населението живее в крайна бедност; като има предвид, че незаконното производство и търговия с опиум се появи и разрасна през продължилата 20 години окупация на страната от САЩ/НАТО;

В. като има предвид, че падането на подкрепяното от НАТО афганистанско правителство и крахът на афганистанската армия, подкрепени от милиарди долари международна помощ, включително от ЕС, в продължение на почти две десетилетия, повдигат значителни въпроси относно ендемичната корупция в операциите на НАТО, относно миналото, настоящето и бъдещето на политиките на ЕС и на държавите членки относно Афганистан; като има предвид, че претърпялата крах мисия в Афганистан ясно показа, че военните интервенции, идеята за налагане на демокрацията и изграждането на държавни структури са дълбоко погрешни и контрапродуктивни;

Г. като има предвид, че има безброй случаи на военни престъпления, извършени от талибаните, както и от подкрепяната от НАТО афганистанска армия и от техните генерали, като например генерал Сами Садат, който нареди на намиращи се под негово командване екипажи на хеликоптери Blackhawk да извършват ежедневни убийства на цивилни лица в провинция Хелманд през последните месеци на подкрепяното от НАТО афганистанско правителство;

Д. като има предвид, че някои части от афганистанското население продължават да бъдат изложени на риск от по-нататъшни репресии, тъй като талибаните затвърждават своето управление: като има предвид, че според мисията на ООН за подпомагане в Афганистан (UNAMA) и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ) над 3750 цивилни лица са били убити или осакатени между 1 май и 15 август при нападения на талибаните и въздушни удари от страна на бившето афганистанско правителство, като и в двата случая тези атаки са били насочени срещу цивилни обекти, включително домове, училища и медицински клиники; като има предвид, че има сведения, че цивилни лица в области, завоювани от талибаните, са били подлагани на екзекуции по бърза процедура, плячкосване и изгаряне на домове и насилствено изчезване; като има предвид, че тежките нарушения на правата на човека срещу жени и момичета, включително принудителните бракове и строгите ограничения на свободата на движение, са често срещано явление;

Е. като има предвид, че преди бяха отправени многобройни призиви за предотвратяване на заплахата от вземане на властта от талибаните за афганистански помощници на армиите на НАТО и за афганистанци, работещи за международни организации, както и за техните семейства;

Ж. като има предвид, че афганистанците, които са работили с окупационните сили на НАТО, са поставени в опасност от страна на САЩ и техните съюзници; като има предвид, че понастоящем стотици хиляди хора бягат поради страх за живота си, включително местни хора, които са работили за международни институции, служители на НПО, активисти в областта на правата на човека, журналисти, и момичета и жени, независимо дали посещават училище, университет или работят;

З. като има предвид, че дори преди вземането на властта от талибаните приблизително 87% от афганистанските жени са страдали от насилие, свързано с пола; като има предвид, че Афганистан се нарежда на 153 място от 189 държави по индекса на неравенството между половете на ООН за 2019 г.; като има предвид, че според данните 62% от афганистанските жени са се сблъсквали с множествени форми на насилие, което е почти три пъти над средното световно равнище, което само по себе си вече се счита за неимоверно високо; като има предвид, че продължава да има безнаказаност за извършителите на насилие, основано на пола; като има предвид, че мисията на ООН за подпомагане в Афганистан (UNAMA) съобщи, че дори случаи на убийства и изнасилвания често никога не стигат до съд;

И. като има предвид, че с увеличаването на конфликтите и несигурността децата, които са най-слабо отговорни за кризата в Афганистан, са тези, които са платили най-високата цена: като има предвид, че много от тях са принудени да напуснат домовете си, изолирани са от своите училища и приятели, лишени са от основните услуги, свързани с функционалното управление, и са лишени от минимални изисквания за качество на живот;

Й. като има предвид, че в допълнение към политическата криза и кризата със сигурността Афганистан е изправен пред тежка суша, разпространението на COVID-19, инфлацията на основните цени на храните и зимата ще утежни много от тези предизвикателства;

К. като има предвид, че според Международната организация по миграция през 2020 г. в Афганистан са били вътрешно разселени 4 милиона души, което представлява увеличение спрямо 1,2 милиона през 2016 г. и половин милион през 2013 г.; Като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси между 1 януари и 31 юли над 546 000 афганистанци са били разселени, 80% от които са жени и деца; като има предвид, че много от тези лица страдат от продоволствена несигурност, липса на подходящ подслон, недостатъчен достъп до санитарни и здравни услуги и липса на защита, и като има предвид, че много от тях са деца, класифицирани като особено уязвими на риск от детски труд, сексуално насилие или потенциално вербуване в престъпни и терористични групи; като има предвид, че след превземането на Кабул хиляди афганистански граждани са се опитали да избягат от страната на фона на страховете от последиците от връщането на управлението на талибаните;

Л. като има предвид, че афганистанците представляват най-голямата група дългосрочни бежанци в Азия и втората по големина такава група в света; като има предвид, че съседните държави, по-специално Иран и Пакистан, приемат по‑голямата част от афганистанските бежанци и се нуждаят от помощ, за да се справят с предизвикателството; като има предвид, че едностранните санкции срещу Иран възпрепятстват способността му да предоставя подходящо убежище за афганистанските бежанци;

М. като има предвид, че Афганистан има слаба, недиверсифицирана икономика, която зависи от вноса, дори за основни стоки, както и от чуждестранно финансиране; като има предвид, че вземането на властта от талибаните на 15 август прекъсна отношенията на Афганистан с някои от неговите международни донори, което изнесе допълнително на преден план неговата крехка икономика и изложи на риск множеството обществени услуги, финансирани с помощ за развитие;

Н. като има предвид, че Афганистан е изправен пред сериозен икономически срив; като има предвид, че цените на храните и други стоки от първа необходимост са се повишили, въпреки че повечето банки остават затворени; като има предвид, че преди вземането на властта от талибаните над 30% от страната е била изправена пред остра продоволствена несигурност; сега става въпрос за над 40%: като има предвид, че през декември 2020 г. Фондът на ООН за децата, УНИЦЕФ, заяви, че от почти седемте милиона деца под 5-годишна възраст в Афганистан, приблизително 3,1 милиона са били остро недохранени;

О. като има предвид, че донорите спряха по-голямата част от международната помощ за правителствените агенции и институции на Афганистан малко преди и след вземането на властта от талибаните; като има предвид, че Централната банка на Афганистан, която понастоящем е под контрола на талибаните, е била откъсната от международната банкова система и от достъпа до резервите на страната от чуждестранна валута; като има предвид, че според сведенията Международният валутен фонд, по искане на САЩ, е възпрепятствал Афганистан от получаване на кредити и активи, включително на стойност около 440 милиона щатски долара специални права на тираж, които банката беше отпуснала в отговор на пандемията от Covid-19; като има предвид, че предишните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, с които се налагат санкции и други ограничения на талибаните за свързани с тероризъм действия, възпрепятстват Централната банка на Афганистан да получава новата афганистанска хартиена парична единица, която се отпечатва в Европа;

П. като има предвид, че слабата инфраструктура на здравеопазването в Афганистан беше претоварена, когато COVID-19 помете цялата страна; като има предвид, че в повечето афганистански провинции не съществува възможност човек да си направи тест за COVID-19 и че пробите се транспортират до столицата;

Р. като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на унищожаване на културно наследство;

С. като има предвид, че въпреки достигащата до обществеността информация за сексуалното насилие над деца и въпреки криминализирането през 2018 г. на изключително зловредната практика „бача бази“ (сексуална злоупотреба с деца от мъжки пол от страна на по-възрастни мъже), органите на властта не са положили много усилия да сложат край на безнаказаността и да търсят отговорност от извършителите;

Т. като има предвид, че деца продължават да бъдат набирани за бойни действия, по‑специално от въоръжени групировки и от афганистанските сили за сигурност – подкрепящи правителството милиции и местната полиция – и стават обект на множество злоупотреби, включително сексуално насилие;

У. като има предвид, че според UNAMA Афганистан продължава да бъде „една от най-смъртоносните държави в света за децата“, като и проправителствените, и антиправителствените сили са отговорни за по над 700 жертви деца;

Ф. като има предвид, че според УНИЦЕФ над 2 милиона момичета не ходят на училище и по данни на правителството около 7000 училища в страната нямат сграда; като има предвид, че детският труд е често срещано явление;

Х. като има предвид, че условията са по-трудни за журналистите, медийните работници и активистите поради нарастващата несигурност и целевите убийства на активисти и журналисти; като има предвид, че правителството е внесло проект на закон за средствата за масово осведомяване, който би наложил допълнителни ограничения на правото на свобода на изразяване;

1. изразява съжаление, че събитията доведоха до пълно вземане на властта в страната от талибаните, като всичко това е свързано с положението с правата на човека; подчертава катастрофалното наследство от тази незаконна двадесетгодишна окупация и осъжда намесата на НАТО, която доведе Афганистан до сегашното положение в страната;

2. подчертава, че кабинетът, представен от талибаните, е недемократичен и непредставителен; този кабинет не представлява политическото етническо и социално многообразие на афганистанското общество и перспективите за траен мир в Афганистан;

3. подчертава, че афганистанците искат мир; подчертава, че един нов конституционен ред, който включва демокрация, лични свободи, свободни медии и права на жените, може да бъде само резултат от приобщаващ дебат на национално равнище без чужда намеса;

4. изисква прекратяване на намесата и агресията, извършвани от САЩ с подкрепата и съучастничеството на неговите съюзници, а именно НАТО, както и слагане на край на тази политика на конфронтация в международните отношения, включително прекратяването на незаконната и престъпна политика на икономически санкции и блокади срещу държави и техните народи;

5. подчертава, че устойчивото прекратяване на конфликтите в Афганистан може да бъде постигнато единствено чрез приобщаващ, справедлив, траен процес на мир и помирение, ръководен и „притежаван“ от Афганистан, с пълноценното и смислено участие на всички афганистанци, по-специално жените, лицата, принадлежащи към етнически и религиозни общности, целия спектър на гражданското общество и всички страни в конфликта; признава ролята и усилията на ООН и на регионалните партньори за даването на възможност за приобщаващ процес на мир и помирение в Афганистан; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят този процес;

6. осъжда дългата история на провалили се и незаконни военни интервенции на САЩ/НАТО, довели до толкова много смърт, разруха, дестабилизация и разселване, по-специално в Западна Азия и Северна Африка, като този процес води често до даване на власт в ръцете на екстремистки сили; призовава за разпускане на НАТО и за намаляване на военнопромишления комплекс, за насърчаване на дипломатическите отношения с трети държави на основата на взаимното уважение, фактите и международното право;

7. изразява съжаление, че 21 държави от ЕС са членки на НАТО; подчертава необходимостта от разпускане на НАТО и вместо това от провеждане на невоенни политики, които зачитат принципа на суверенитета на държавите, залегнал в Устава на Организацията на обединените нации, и насърчават устойчивото икономическо и социално развитие, зачитането на правата на човека, диалога и сътрудничеството;

8. изразява загриженост във връзка с положението на журналистите и съобщава за задържането на журналисти в Афганистан и използването на насилие срещу тях; припомня обещанията на талибаните да позволят на независимите медии в Афганистан да продължат да работят свободно и безопасно; настоятелно призовава талибаните да изпълнят тези обещания, да спрат побоите и задържането на репортерите, които вършат работата си, и да позволят на медиите да работят свободно, без страх от репресии;

9. приветства решението на МНС да упълномощи прокурора на МНС Фату Бенсуда да започне разследване на предполагаемите престъпления, извършени на територията на Афганистан от 1 май 2003 г. насам; осъжда заплахите от страна на САЩ към онези, които сътрудничат на разследванията на МНС; в този контекст осъжда решението на съдиите от МНС, с което се отхвърля искането на прокурора за започване на разследване на военни престъпления и нарушения на правата на човека, извършени в Афганистан, като се твърди, че липсва пълно сътрудничество на държавно ниво и има бюджетни ограничения; изразява съжаление, че това решение може да отслаби допълнително доверието в него;

10. настоятелно призовава талибаните да се въздържат от разрушаване на места от културното наследство, които имат дълбоко въздействие върху афганистанската култура и нейното мултиетническо общество;

11. счита, че под егидата на ООН следва да се проведе независимо разследване, включително на извънсъдебните екзекуции с дронове, за да се сложи край на културата на безнаказаност, което е ключов елемент за процеса на стабилизиране в Афганистан и за създаване на обществено доверие;

12. призовава за разследване на корупцията, изпирането на пари, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството от страна на членовете на НАТО, плюс Австралия, и от институциите, които извършиха и затвърдиха незаконното нахлуване и окупация на Афганистан; настоява, че те трябва да бъдат обект на адекватно и ефективно разследване от независим орган и, когато е целесъобразно, да бъдат наказателно преследвани; изисква всички виновни лица да бъдат подведени под отговорност, включително всички онези в пряката и непряката верига на управление, например висшите служители и министрите, отговарящи за въоръжените сили;

13. призовава за всеобхватно разследване на военните престъпления от страна на афганистанската армия, обучена и подкрепяна от НАТО, както и от страна на талибаните;

14. призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, да прекратят политиките на военна интервенция, чуждестранна намеса и промяна на режима и вместо това да се ангажират с трети държави в дух на взаимно уважение и зачитане на международното право;

15. припомнят ролята на САЩ и на техните съюзници за създаването, насърчаването и подпомагането на групи, които са известни с терористичните си действия, включително в Афганистан, и циничната мантра на т.нар. „война срещу тероризма“ с цел оправдаване и изпълнение на тяхната стратегия на господство;

16. обръща внимание на факта, че афганистанският народ, както всеки народ, решава проблемите си без външна намеса и избира своя път на развитие, и че Афганистан не следва да се използва за насърчаване на нестабилността в региона на Централна Азия;

17. категорично отхвърля идеите, представени за първи път от върховния представител Джоузеф Борел, за разработване на допълнителни военни способности на ЕС за военни интервенции; подчертава, че по-нататъшното милитаризиране на външната политика на ЕС е точно погрешната поука, която може да се извлече от провалилата се политика в Афганистан;

18. изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните съобщения за нарушения и злоупотреби с правата на човека и нарушения на международното право в страната;

19. осъжда сериозното накърняване на правата на жените в Афганистан; възхищава се на безстрашието на жените и изразява солидарност с жените, които публично искат достъп до образование, право на връщане на работа и роля в управлението на страната;

20. подчертава, че подходящите органи могат да играят важна и полезна роля, като изтъкват нарушенията на международното хуманитарно право и нарушенията и погазването на правата на човека в Афганистан, като по този начин допринасят за защитата на народа на Афганистан; призовава за международен механизъм за наблюдение и отчетност с цел справяне с продължаващите злоупотреби;

21. настоятелно призовава ЕС да предоставя на афганистанския народ хуманитарна помощ с оглед както на хуманитарните, така и на икономическите трудности, кризата с COVID-19, наближаващата зима в допълнение към вече суровата бедност, продоволствената несигурност и уязвимостта по отношение на климата в една и без това крехка икономическа и социална система;

22. подчертава, че ЕС трябва да изпълнява своите ангажименти за действия в областта на климата, като обръща особено внимание на принципите на справедливостта в областта на климата и на дълга в областта на климата;

23. приветства факта, че ООН се заема с координирането и изпълнението на усилията в областта на хуманитарната помощ и развитието съвместно с НПО; призовава талибаните и всички други заинтересовани страни да осигуряват пълен, безопасен и безпрепятствен достъп за Организацията на обединените нации, за нейните специализирани агенции и партньори по изпълнението, както и за всички хуманитарни участници, участващи в дейности за хуманитарна помощ, и да гарантират, че хуманитарната помощ достига до всички нуждаещи се;

24. призовава за прекратяване на все по-честото използване на едностранни принудителни мерки срещу държави, тъй като те имат най-тежки последици за най-уязвимите в обществото и са пагубни за човешките права на населението като цяло;

25. призовава ЕС да предоставя хуманитарна помощ на основните държави, приемащи бежанци от Афганистан, и подчертава, че всички страни трябва да спазват своите задължения съгласно международното хуманитарно право при всички обстоятелства, включително тези, свързани със защитата на цивилното население;

26. подчертава, че ЕС и неговите държави членки имат задължението да подкрепят и защитават афганистанците, бягащи от талибаните; подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да приемат всички афганистанци, които са работили за НПО, държави членки и международни организации, както и тези, чиито права и живот са изложени на риск с талибаните, като бежанци, и да им предоставят предсказуем и сигурен статут при пристигането им;

27. призовава държавите – членки на ЕС, да предоставят хуманитарни визи на лицата, изложени на риск, в сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), за да се даде възможност за безопасно пътуване и други безопасни маршрути за афганистанските бежанци и да се даде възможност за ускорено събиране на семейството; подчертава необходимостта държавите – членки на ЕС, да направят незабавна и задълбочена подготовка за посрещане на тези, които се очаква да пристигнат в непосредствено и по-далечно бъдеще, в съответствие с международното право;

28. призовава държавите – членки на ЕС, да се споразумеят за европейски механизъм за справедливо, пропорционално и задължително разпределение, с което да се сложи край на принципа на отговорност на първата държава членка на влизане;

29. призовава за засилване на презаселването на уязвими афганистански бежанци, които се намират в съседни държави; настоява държавите – членки на ЕС, да поемат ангажимент за допълнителни места за презаселване за афганистанци от трети държави на първо пристигане и транзитно преминаване в брой, съответстващ на мащаба на кризата, и в съответствие с предишните схеми за спешно презаселване; отбелязва, че тези ангажименти за презаселване не следва да заменят – а трябва да бъдат в допълнение към – подкрепата за други текущи кризи и ситуации на разселване в съответствие с определените от ВКБООН приоритетни ситуации; призовава държавите – членки на ЕС, да спрат принудителното връщане на афганистанци в трети държави, включително призовава Гърция да преразгледа своето законодателство, според което Турция е сигурна трета държава за афганистански лица, търсещи убежище, и успоредно с това да гарантира преместването на афганистанци от Гърция в други държави – членки на ЕС;

30. призовава държавите – членки на ЕС, да спрат практиката на депортиране към Афганистан и да преразгледат всички случаи на отхвърляне на молби за убежище, засягащи афганистанците, и да им предоставят постоянен или временен правен статут в съответствие с националното право и правото на ЕС; изисква да се улесни и ускори събирането на семействата на афганистанци с роднини, които вече са в европейски държави;

31. подчертава необходимостта да се гарантира, че на всички афганистанци, пристигащи незаконно в държави – членки на ЕС, се разрешава достъп до молба за убежище, както е предвидено в правото на ЕС, и да кандидатстват за събиране на семейството, ако имат роднини в друга държава – членка на ЕС; призовава държавите – членки на ЕС, да покажат подкрепа в Съвета за прилагането на Директива 2001/55/ЕО за временната закрила;

32. призовава Европейската комисия да направи спешно предложение до Съвета за позоваване и прилагане на Директивата за временна закрила 2001/55/ЕО, която би предоставила незабавна и временна закрила на афганистанските бежанци, пристигащи в която и да е държава – членка на ЕС;

33. подчертава необходимостта от приобщаващо регионално сътрудничество за насърчаване на дълготраен мир, стабилност и сигурност в целия регион; застъпва се за нов подход към положението в Афганистан и съседните му държави, който да бъде под формата на многостранен форум за диалог и преговори между заинтересованите държави и региони, с оглед на поемането на ангажименти в областта на политиката, сигурността, социалните, икономическите и екологичните въпроси и въпросите, свързани с правата на човека; подчертава, че такъв форум би могъл да означава нов и конструктивен подход на ангажираност, самоопределение и отговорност на държавите спрямо техните граждани, както и една спрямо друга; подчертава, че този форум следва да бъде стартиран в сътрудничество с Организацията за ислямско сътрудничество и ООН;

34. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Афганистан, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ООН и НАТО.

 

Последно осъвременяване: 15 септември 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност