ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Тунис
18.10.2021 - (2021/2903(RSP))
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Фредерик Рийс, Оливие Шастел, Натали Лоазо, Хавиер Нарт, Ян-Кристоф Йотен, Николае Щефънуца
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0523/2021
B9‑0525/2021
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Тунис
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Тунис,
– като взе предвид декларацията от 27 юли 2021 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз, както и неговите изявления за пресата в Тунис от 10 септември 2021 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 9 февруари 2021 г., озаглавено „Обновено партньорство с държавите от южното съседство – Нова програма за Средиземноморието“ (JOIN(2021)0002), както и съвместния работен документ на службите, приложен към него, който е озаглавен „Обновено партньорство с държавите от южното съседство – Икономически и инвестиционен план за южното съседство“ (SWD/2021/0023),
– като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение от 1998 г. за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна (Споразумение за асоцииране между ЕС и Тунис)[1],
– като взе предвид Конституцията на Тунис от 2014 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Тунис е страна,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Тунис стана мястото на раждане на Арабската пролет чрез мирното сваляне на президента Сине ал-Абидин Бен Али през януари 2011 г.; като има предвид, че въпреки крехкия преход Тунис е единствената държава в региона, която успя да се превърне в демокрация; като има предвид, че неговите млади демократични институции продължават да бъдат нестабилни;
Б. като има предвид, че в резултат на вторите свободни парламентарни и президентски избори в Тунис през октомври и ноември 2019 г. президентът Каис Сайед дойде на власт; като има предвид, че в резултат на фрагментирания парламент през времето между тези избори и юли 2021 г. бяха назначени трима правителствени ръководители; като има предвид, че съгласно Конституцията от 2014 г. както президентът, така и министър-председателят споделят изпълнителните правомощия;
В. като има предвид, че правителството на Мечичи (2020—2021 г.) беше отговорно за значителни нарушения на правата на човека; като има предвид, че според Амнести Интернешънъл протестиращите са били изтезавани под стража през януари 2021 г.;
Г. като има предвид, че корупцията опорочава страната в продължение на десетилетия; като има предвид, че Имед Букрис, бивш председател на Националната агенция за борба с корупцията, беше освободен от длъжност без обяснение през юни 2021 г. и незабавно беше заменен със зет на един от съветниците на тогавашния министър-председател Мечичи;
Д. като има предвид, че все по-голям брой тунизийци напускат страната си, като понякога рискуват живота си, прекосявайки Средиземно море; като има предвид, че Тунис страда от едно от най-високите равнища на изтичане на мозъци сред арабските държави;
Е. като има предвид, че Тунис е на второ място в света по брой смъртни случаи, причинени от COVID-19; като има предвид, че през юли 2021 г. бяха проведени многобройни антиправителствени протести в подкрепа на президента Кайс Сайед, в които се изразяваше споделен гняв срещу корупцията и срещу икономическата, социалната и здравната криза;
Ж. като има предвид, че в телевизионно слово на 25 юли 2021 г. президентът Кайс Сайед реши да освободи от длъжност министър-председателя Мечичи и членовете на неговото правителство, да разпусне временно парламента на Тунис за срок от 30 дни с възможност за удължаване на този срок и да снеме имунитета на всички негови членове; като има предвид, че впоследствие армията блокира достъпа до парламента; като има предвид, че оттогава няколко членове са били съдени във военни съдилища; като има предвид, че член 80 от Конституцията на Тунис гласи, че Парламентът трябва да заседава непрекъснато през целия период на извънредната ситуация и че президентът на републиката не може да разпусне парламента; като има предвид, че на 24 август 2021 г. президентът удължи срока за разпускане на парламента „до следващо разпореждане“;
З. като има предвид, че на 26 юли 2021 г. полицията затвори офиса на телевизионния канал Al Jazeera в Тунис; като има предвид обаче, че в действителност екипът му е получил разрешение да продължи да работи в страната;
И. като има предвид, че офисите на Националната агенция за борба с корупцията бяха принудени да преустановят дейността си на 20 август 2021 г., без да се посочат причини за това; като има предвид, че личните данни на хиляди лица, подали сигнали за нередности, са били иззети от Министерството на вътрешните работи;
Й. като има предвид, че се твърди, че на хиляди обществени фигури и предприемачи е наложена без заповед забрана за пътуване, а десетки са били поставени под домашен арест и наблюдение от държавата;
К. като има предвид, че на 22 септември 2021 г. президентът издаде президентски указ № 117 за спиране на действието на Конституцията, с изключение на нейния преамбюл и на първите две глави от нея, съдържащи общи разпоредби и уредба на правата и свободите; като има предвид, че президентът си предостави сам пълни законодателни правомощия да изменя с указ законите, уреждащи дейността на политическите партии, изборите, съдебната система, профсъюзите и сдруженията, свободата на печата и свободата на информация, организацията на Министерството на правосъдието, силите за вътрешна сигурност, правата и свободите на човека, кодекса за личния статут, силите за вътрешна сигурност, митниците и държавния бюджет;
Л. като има предвид, че президентски указ № 117 не позволява обжалване на президентските решения пред съд, включително пред Върховния административен съд на Тунис и пред Касационния съд на Тунис; като има предвид, че указът постанови закриването на Временния орган за контрол на конституционосъобразността на законите (Instance provisoire de contrôle de constitutionnalité des lois), който беше създаден с Конституцията през 2014 г. до създаването на конституционен съд на Тунис;
М. като има предвид, че гражданското общество на Тунис публично изрази сериозна загриженост във връзка с новите ограничения на правата и свободите; като има предвид, че гражданското общество, включително профсъюзите, неправителствените организации и политическите партии, играят основна роля за оформянето и укрепването на демократичния преход в Тунис от 2011 г. насам; като има предвид, че на 10 октомври 2021 г., въпреки значителния полицейски контрол, хиляди излязоха по улиците в Тунис, за да протестират срещу заграбването на властта от президента Кайс Сайед;
Н. като има предвид, че на 29 септември 2021 г. президентът назначи Найла Буден за министър-председател; като има предвид, че президентът обяви ново правителство на 11 октомври 2021 г., съставено от 25 членове, включващо и министрите на вътрешните работи, образованието и външните работи от предходните правителства през 2020 г. и 2021 г.;
О. като има предвид, че ЕС предостави на Тунис 2 милиарда евро преки безвъзмездни средства в подкрепа на демократичния преход, включително 260 милиона евро през 2020 г. и 200 милиона евро през 2021 г. (считано от юни 2021 г.), като част от макрофинансовата си помощ за Тунис;
1. изразява дълбока загриженост относно концентрацията на законодателни, изпълнителни и съдебни правомощия в ръцете на президента Кайс Сайед; отбелязва, че това равнище на концентрация противоречи на демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, по-специално при липсата на контрол или възможност за обжалване на решенията;
2. призовава президента на Тунис да зачита изцяло правата и свободите, залегнали в Конституцията на Тунис от 2014 г., и изцяло да спазва международните ангажименти на Тунис;
3. призовава президента, в съответствие с конституционния ред на Тунис, да позволи възстановяването на напълно развита парламентарна демокрация;
4. осъжда подстрекателските изявления на някои членове на парламента на Тунис, като например Рачед Хиари, съосновател на движението „Karama“ („Достойнство“), които обосноваха убийството на френския учител Самуел Пати на основание богохулство;
5. настоятелно призовава президента да позволи пълното и правилно функциониране на независими регулаторни държавни органи, включително временния орган за контрол на конституционосъобразността на законите и на Националната агенция за борба с корупцията;
6. настоятелно призовава президента да възприеме приобщаващ и основан на участието подход, включващ представители на гражданското общество на възможно най-ранен етап във всички конституционни и законодателни реформи, и да осъществи тези реформи възможно най-скоро; подчертава, че на ЗП/ВП следва редовно да се предоставя актуална информация относно последните институционални събития в Тунис;
7. подчертава особеното значение на изготвянето на конституционни и законодателни текстове, които предоставят най-малкото толкова гаранции, колкото Конституцията на Тунис от 2014 г., по отношение на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и защитата на основните права и свободи; отбелязва, че предишните конституции в Тунис, въпреки че официално гарантират тези принципи, не успяха да ги защитят ефективно поради редица репресивни закони; призовава ЕС и неговите държави членки да имат готовност да подпомагат институциите на Тунис чрез техническа помощ, при поискване от тунизийските органи;
8. отбелязва назначаването на Найла Буден за първата жена министър-председател на Тунис; отбелязва, че нейните правомощия са ограничени от рамката, определена в президентски указ № 117 от 22 септември 2021 г., който концентрира изпълнителната власт в ръцете на президента; приветства съставянето на ново правителство на 11 октомври 2021 г.;
9. призовава президента да преразгледа позицията си да не подкрепя равните права на жените и мъжете във всички области без изключение; призовава да бъде прекратена законовата дискриминация на жените в областите на наследяването, родителските права върху децата, правото да бъдат главата на домакинството, правото на родителски отпуск и трудовите права, особено по отношение на домашните работници и жените земеделски стопани; приветства закона от 2017 г. за премахване на насилието срещу жени и момичета и призовава за пълното му прилагане на място, включително чрез обучение на служителите на правоприлагащите органи за предоставяне на ефективна подкрепа на жертвите на изнасилване и малтретиране; призовава ЕС да продължи да подкрепя приютите за жени в Тунис, като всичките четири приюта са хронично пренаселени;
10. изразява съжаление относно факта, че въпреки силното си партньорство с Тунис, ЕС не успя да подкрепи по-добре страната и да ѝ помогне да постигне добро управление и приобщаващ растеж от Арабската пролет насам;
11. потвърждава пълната подкрепа на ЕС за Тунис като ключов демократичен партньор в региона;
12. призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да продължат да подпомагат органите на Тунис, включително чрез макрофинансова помощ и инициативата COVAX, при условие че се зачитат правата на човека и демократичните принципи в съответствие с член 2 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Тунис; подчертава, че създаването на отговорно правителство е съществена стъпка към това;
13. призовава Комисията да поднови тристранния диалог между гражданското общество в Тунис, тунизийските органи и Комисията;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Тунис.
- [1] ОВ L 97, 30.3.1998 г, стр. 2.