ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС

19.10.2021 - (2021/2935(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Ришард Антони Легутко, Масали Агилар, Адам Белан, Йоахим Станислав Бруджински, Хорхе Бусаде Виялба, Ришард Чарнецки, Маргарита де ла Писа Карион, Карло Фиданца, Рафаеле Фито, Анна Елжбета Фотига, Михил Хогевен, Ладислав Илчич, Патрик Яки, Кшищоф Юргел, Карол Карски, Беата Кемпа, Изабела-Хелена Клоц, Йоана Копчинска, Зджислав Краснодембски, Елжбета Крук, Збигнев Кужмюк, Беата Мазурек, Анджелика Анна Можджановска, Томаш Пьотър Поремба, Елжбета Рафалска, Роб Рокен, Робърт Рос, Богдан Жонца, Яцек Сариуш-Волски, Рафаеле Станканели, Беата Шидло, Доминик Тарчински, Херман Терч, Гжегож Тобишовски, Валдемар Томашевски, Евжен Тошеновски, Витолд Ян Вашчиковски, Ядвига Вишневска, Ян Захрадил, Анна Залевска, Робертс Зиле, Косма Злотовски
от името на групата ECR

B9‑0539/2021

Резолюция на Европейския парламент кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС

(2021/2935(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 2, 5, 7 и 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че Конституционният съд на Полша постанови решение по дело K 3/21 на 7 октомври 2021 г., в което заяви, че определени тълкувания на някои от разпоредбите на ДЕС, които определят върховенство на международното право по отношение на Конституцията на Полша – върховния закон на Полша, нарушават Конституцията;

Б. като има предвид, че на 12 октомври 2021 г. решението беше публикувано в официалния вестник на Полша – Dziennik Ustaw, което го направи задължително в полската правна система;

В. като има предвид, че от 2005 г. насам Конституционният съд на Полша многократно е заявявал, че върховенството на конституционното право пред други източници на правото произтича пряко от Конституцията на Полша; като има предвид, че тези решения бяха постановени от различни състави на Конституционния съд, чиито членове са избирани сред всички политически конфигурации след присъединяването на Полша към ЕС;

Г. като има предвид, че още през 2005 г. Конституционният съд, председателстван от съдия Марек Сафян, установи принципа, че „Конституцията е върховният закон на Република Полша по отношение на всички международни споразумения, които обвързват държавата, включително споразумения за прехвърляне на компетентност по определени въпроси“ и че „Конституцията има върховенство в областта на правната валидност и прилагането на територията на Полша“[1];

Д. като има предвид, че този принцип беше потвърден отново в последващи решения на Конституционния съд, включително в решението от 19 декември 2006 г. (P 37/05), в което се посочва, че „Конституционният съд е длъжен да разбира функцията си така, че по въпроси от основно значение, които имат системен характер, да запази позицията на „съд от последна инстанция“ по отношение на Конституцията на Полша“, както и в решението от 24 ноември 2010 г. (K 32/09), в което се посочва, че „прехвърлянето на правомощия към ЕС не може да нарушава нито една от разпоредбите на Конституцията“;

Е. като има предвид, че конституционните съдилища на различни държави от ЕС многократно са разглеждали съобразността на правото на ЕС с конституцията и в редица случаи са заявявали, че националните конституции имат върховенство по отношение на правото на ЕС; като има предвид, че по-специално Федералният конституционен съд на Германия, Конституционният съд на Италия, Конституционният съд на Чехия и Върховният съд на Дания са счели, че правото на ЕС и дейностите на Съда на Европейския съюз подлежат на преглед от гледна точка на конституционните норми, включително тези, които определят границите на правомощията, прехвърлени на ЕС от дадена държава членка;

1. подчертава, че решението на Конституционния съд на Полша от 7 октомври 2021 г. е в съответствие с предходната съдебна практика на Конституционния съд на Полша и много конституционни съдилища и други съдилища в цяла Европа;

2. счита, че Полша е спазила задължителните норми на правото на ЕС, доколкото те са в области, ясно и изрично предоставени на ЕС в Договорите;

3. подчертава, че решението не засяга нито една област, в която ЕС има правомощия, изрично и буквално предоставени от Договорите на ЕС;

4. счита, че проверката на съответствието на правото на ЕС с националните конституции е нормална практика в Европа и че това само по себе си ограничава прилагането на принципа на върховенството на правото на ЕС пред националното право;

5. подчертава, че позицията на конституционните съдилища на държавите членки им дава разрешение да действат и ги легитимира като „пазители на конституциите“ и че в крайна сметка конституционният съд е този, който трябва да вземе решение относно законосъобразността и приложимостта на правилата на дадена територия;

6. подчертава, че съгласно Договорите ЕС не е суперсила, а съюз на суверенни държави;

7. отбелязва, че решенията на съдилищата на други държави не представляваха начало на процедура за напускане на ЕС, тъй като такива решения само подчертават върховенството на националните конституции по въпроси, по които ЕС не разполага с правомощия, предоставени от държавите членки;

8. изразява съжаление относно факта, че решението на Конституционния съд понякога се описва от неговите опоненти като доказателство за желанието на Полша да напусне ЕС;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1] Решение от 11 май 2005 г. по дело K 18/04.