Предложение за резолюция - B9-0167/2022Предложение за резолюция
B9-0167/2022
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно необходимостта от спешни действия на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност в контекста на руската агресия срещу Украйна и дългосрочен план за действие за развитие на продоволствената автономност на ЕС

16.3.2022 - (2022/2593(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Мартин Хойслинг, Беноа Бито, Сара Винер, Пер Холмгрен, Тили Метц, Франсишку Герейру
от името на групата Verts/ALE

Процедура : 2022/2593(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0167/2022
Внесени текстове :
B9-0167/2022
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0167/2022

Резолюция на Европейския парламент относно необходимостта от спешни действия на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност в контекста на руската агресия срещу Украйна и дългосрочен план за действие за развитие на продоволствената автономност на ЕС

(2022/2593(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Русия и Украйна, и по-специално резолюцията от 16 декември 2021 г. относно положението на украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна[1],

– като взе предвид изявленията на ръководителите на Европейския парламент относно Украйна от 16 и 24 февруари 2022 г.,

– като взе предвид декларацията на върховния представител от името на ЕС от 24 февруари 2022 г. относно нахлуването на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна,

– като взе предвид съвместното изявление на председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията от 24 февруари 2022 г. относно безпрецедентната и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна,

– като взе предвид неотдавнашните изявления на президента на Украйна и на председателя на Комисията относно положението в Украйна,

– като взе предвид изявлението на Г-7 от 24 февруари 2022 г.,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 февруари 2022 г.,

– като взе предвид член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013[2],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза[3],

– като взе предвид своята резолюция от 1 март 2022 г. относно руската агресия срещу Украйна[4],

– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители на Европейския съвет от 10 март 2022 г. относно руската военна агресия срещу Украйна,

– като взе предвид изявлението от извънредната среща на министрите на селското стопанство от Г-7 от 11 март 2022 г. относно нахлуването на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че на 24 февруари 2022 г. Руската федерация започна непровокирано и необосновано нашествие в Украйна;

Б. като има предвид, че доставките на храна и питейна вода в Украйна са се влошили, особено в градове под обсада или в райони, които страдат тежко от руски бомбени атентати; като има предвид, че хуманитарните нужди, и по-специално нуждите от храна на Украйна, се увеличават, и като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците очаква 4 милиона души да напуснат Украйна до юли 2022 г., като още 6.7 милиона души са разселени в Украйна; като има предвид, че след като получи официално искане за помощ от правителството на Украйна, Световната продоволствена програма (СПП) започна извънредна операция за предоставяне на продоволствена помощ на хората, бягащи от конфликта както в Украйна, така и в съседните държави; като има предвид, че на 7 март 2022 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) стартира план за бързо реагиране за Украйна, като потърси 50 милиона щатски долара за подпомагане на 240 000 уязвими жители на селските райони, засегнати от войната; като има предвид, че според ФАО само 9% (4.6 милиона щатски долара) от поисканото финансиране са били предоставени, което води до недостиг на финансиране от 45.4 милиона щатски долара (91%);

В. като има предвид, че украинското селскостопанско производство ще бъде сериозно засегнато от руското нашествие; като има предвид, че войната вече създаде значителни проблеми в логистиката и веригите за доставки на храни в Украйна; като има предвид, че 10-те региона, в които понастоящем се осъществяват военни действия, представляват съответно 54% от площите за сеитба на слънчоглед и съответно 42% и 52% от площите за посев на царевица и пшеница; като има предвид, че през следващите седмици украинските земеделски стопани следва да започнат да засаждат култури и като има предвид, че военната намеса застрашава прибирането на реколтата от пшеница; като има предвид, че украинските земеделски стопани също така се затрудняват да си осигурят семена, по-специално царевица и слънчогледово семе, което допълнително застрашава бъдещите реколти; като има предвид, че недостигът на гориво пречи на земеделските стопани да използват своето оборудване за растителни култури; като има предвид, че забавянето на сеитбата може да има сериозни неблагоприятни последици за добива;

Г. като има предвид, че Украйна произвежда голямо количество пшеница, царевица, слънчогледово семе и слънчогледово масло както за храна, така и за фуражи, което представлява по-специално 15% от световния пазар на царевица, 15% от световния пазар на ечемик, 10% от световния пазар на пшеница и 50% от световния пазар на слънчогледово масло;

Д. като има предвид, че световният пазар на храни вече беше сериозно засегнат от пандемията от COVID-19, енергийната криза и неблагоприятните климатични събития преди войната, като ценовият индекс на ФАО достигна най-високото си равнище от 2011 г. насам дори преди инвазията; като има предвид, че понастоящем световните запаси от пшеница се оценяват на между 277.9 и 291.1 милиона тона, а запасите от царевица се оценяват на между 280.9 и 302.2 милиона тона (според Министерството на земеделието на САЩ, Международния съвет по зърното и Информационната система на ФАО за селскостопанските пазари), а запасите от зърнени култури в ЕС възлизат на около 30 милиона тона (от които 9.58 милиона тона пшеница); като има предвид, че намаляването или загубата на украинския износ ще засегне държави, които са силно зависими от тяхното производство, държави, които вече изпитват продоволствена несигурност, или държави, които са уязвими по отношение на шокове в доставките и увеличения на цените, като Египет, Ливан, Йемен, Етиопия, Афганистан и Сирия; като има предвид, че 90% от пшеницата на Египет се внася от Украйна и Русия;

Е. като има предвид, че продоволствените кризи могат да бъдат предизвикани от спекулации с хранителни стоки, в допълнение към натиска върху предлагането на храни, причинен от търсенето на биогорива; като има предвид освен това, че големите страни производителки и износителки могат да упражняват натиск върху държавите вносителки, които зависят от техния износ на храни;

Ж. като има предвид, че Русия е водещ износител на синтетични азотни торове и техните компоненти, а Беларус е значителен износител на торове на основата на калий; като има предвид, че цените на азотните торове са силно зависими от цените на природния газ — продукт, за който Русия заема важни пазарни позиции;

З. като има предвид, че Русия е най-големият износител на пшеница, като на нея се падат над 18% от световния износ; като има предвид, че положението с руския износ остава несигурно, като износът на Черно море постепенно се възобновява, а Русия открива възможност за въвеждане на някои ограничения върху износа; като има предвид, че на 9 март 2022 г. украинското правителство забрани износа на основни селскостопански продукти, включително ръж, ечемик, елда, просо, захар, сол и месо до края на 2022 г.;

И. като има предвид, че целите на общата селскостопанска политика включват стабилизиране на пазарите на ЕС, наличие на доставки, рационално развитие на селскостопанското производство в ЕС и гарантиране както на приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност в ЕС, така и на разумни цени за потребителите в ЕС;

Й. като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор на Украйна, като неговият дял в търговията на страната се равнява на повече 40% през 2019 г. като има предвид, че на Украйна се падат около 1,1% от общата търговия на ЕС, като тя е 18-ият по важност търговски партньор на ЕС; като има предвид, че основният внос в ЕС от Украйна са суровини, включително селскостопански продукти, химически продукти и машини;

К. като има предвид, че според прогнозите на Комисията се очаква ЕС да остане нетен износител на зърнени култури; като има предвид, че за тази година се предвижда добра реколта, въпреки че първите признаци на пролетна суша се наблюдават в някои части на ЕС;

Л. като има предвид, че около две трети от производството на зърнени култури в ЕС[5] и 70% от производството на маслодайни семена са предназначени за храна на животни;

М. като има предвид, че около 3% от производството на зърнени култури в ЕС[6] и близо 40% от маслодайните семена на пазара на ЕС са предназначени за биогорива от селскостопански култури; като има предвид, че делът на полските култури, предназначени за биогорива от селскостопански култури, е по-висок в някои държави членки, достигайки почти 18% от германското производство; като има предвид, че през 2021 г. ЕС е произвел 4 950 милиона литра биоетанол (произведен от култури) и 12 330 милиона литра биодизел (произведен от растително масло), което представлява 11 милиона тона зърно и 8.6 милиона тона растително масло, които биха могли да бъдат пренасочени към консумация от човека и животните;

Н. като има предвид, че цените на храните се повишават в ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че според ООН световните цени на храните са достигнали рекордно високо равнище през февруари 2022 г. и са се увеличили с над 24% за една година;

О. като има предвид, че в някои сектори земеделските стопани от години са изправени пред сериозни и трайни предизвикателства при покриването на производствените си разходи, по-специално в сектора на млякото и млечните продукти; като има предвид, че инфлацията в разходите за влагане и производство на земеделските стопани е предмет на безпокойство, особено по отношение на енергията, торовете и фуражите; като има предвид, че важен фактор за това покачване на цените е настоящата прекомерна зависимост от вноса на газ, включително от Русия, за синтезиране на азотни торове при процес с висока енергийна интензивност, на който се дължат 2% от емисиите на парникови газове; като има предвид, че тези увеличения на производствените разходи биха могли да доведат до огромни икономически затруднения за някои производители, по-специално за животновъдите, които зависят от вносни фуражи;

П. като има предвид, че увеличаващите се производствени разходи могат да доведат до увеличаване на потребителските разходи, което създава значителна тежест за домакинствата с ниски доходи, тъй като разходите за храни нарастват, особено в съчетание с нарастващите цени на енергията;

Р. като има предвид, че някои държави членки, както и държави извън ЕС, са въвели контрол върху износа на селскостопански продукти, по-специално зърно и масла за готвене;

С. като има предвид, че санкциите срещу Русия и Беларус ще засегнат снабдяването със суровини за селското стопанство, като например торове; като има предвид, че Руската федерация преустанови износа на амониев нитрат на 2 февруари 2022 г. поне до април 2022 г.; като има предвид, че основните корабоплавателни дружества преустановиха операциите по корабоплаване към и от Русия; като има предвид, че всеки тон внесени торове или суровини от Русия финансира руската военна машина;

Т. като има предвид, че Европейският зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“ приемат цялостни подходи не само за предотвратяване на криза, свързана с климата и биологичното разнообразие в Европа, но и за гарантиране на продоволствената сигурност, подобряване на храненето и общественото здраве и гарантиране на достъпността на храните, като същевременно се генерира по-справедлива икономическа възвръщаемост за земеделските стопани във веригата на доставки и за създаване на стойност и се укрепва позицията на първичните производители чрез подобряване на устойчивостта, справяне с проблемите, свързани с климатичната криза, здравето на почвите и срива на екзистенциални екосистеми и увеличаване на автономността на земеделските стопани и веригите на доставки;

У. като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ очерта няколко важни инициативи, включително план на ЕС за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза в рамките на законодателната рамка, за допълнително ускоряване на прехода към устойчива продоволствена система до края на 2023 г.;

Ф. като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ има за цел да намали използването на селскостопански суровини и по-специално да намали общата употреба на химически пестициди с 50%, на най-опасните пестициди с 50% и на торове с поне 20% до 2030 г.;

Х. като има предвид, че екологично насочените площи и тяхното запазване в рамките на общата селскостопанска политика от 2022 г. нататък са предназначени за насърчаване на биологичното разнообразие и по този начин на агроекосистемните функции, като например опрашване, хищничество срещу вредители в екосистемите, опазване на почвите и хранителните, водните и въглеродните цикли, като по този начин се укрепва и прави цялата агроекосистема по-устойчива и продуктивна; отбелязва, че за предоставянето на тези услуги, които увеличават добивите в дългосрочен план не са решаващи нито оранта, нито употребата на пестициди; като има предвид, че данните за 2019 г. за екологично насочените площи (ЕНП) показват, че почти 3% от обработваемите използвани земеделски площи са били непроизводствени, 2,6% са били земя под угар, докато почти 11% от земята с екологично насочени площи вече се използва продуктивно, например за бобови култури;

Ц. като има предвид, че според доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC) и Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, публикуван деня на инвазията, се наблюдава ясна тенденция към намаляване на производителността поради екологичното опростяване и срива на агроекосистемите[7], което е свързано с прекомерното разчитане на изкуствени ресурси и съпътстващите щети, например ерозия на почвата, загуба на горния почвен слой, намаляване на опрашителите, засягащо добивите, загуба на полезни видове, които са в основата на производителността, липса на устойчивост срещу нападения от вредители, суши и наводнения, въздействия намаляващи добивите от рибарството и производството на аквакултури и преразпределение на морските рибни запаси, както е посочено и в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата относно океаните и криосферата в променящия се климат, публикуван през 2019 г.;

Ч. като има предвид, че атаките срещу целите на Европейския зелен пакт и прехода към устойчивост се основават на предположението, че ще има забавяне на производителността, докато функционалното биологично разнообразие се изгражда или агрономските техники, използващи естествени процеси, заменят функциите, изпълнявани преди това от синтетични материали; като има предвид, че огромен брой независими, рецензирани научни изследвания показват, че производителността не намалява в почти две трети от случаите, че загубите са ограничени до кратък преходен период и че производителността дори се увеличава в някои случаи[8];

Ш. като има предвид, че увеличеното биологично разнообразие и свързаните с него услуги, предоставяни от функционалното биологично разнообразие и полезните видове — опрашване, хищници на вредители, повишена устойчивост на агроекосистемите на ерозия, суши и наводнения, почвообразуване и поглъщане на въглерод — също са необходими за укрепване и гарантиране на продължаването на производството на храни, като същевременно се увеличава рентабилността за земеделските стопани[9];

Щ. като има предвид, че възможностите за маневриране за производство на повече зърно в Европа са ограничени, тъй като площите, които са оставени под угар и понастоящем са на разположение, не надвишават 6 милиона хектара от 100 милиона хектара обработваема земя, а потенциалните добиви са ниски, тъй като площите, оставени под угар, се намират в маргинални земи;

АА. като има предвид, че насърчаването на широкомащабното хранене на животни въз основа на храна или обработваема земя, които в противен случай биха могли да бъдат предназначени за нуждите на консумацията от човека, представлява неефективно използване на калории и води до това, че ЕС става нетен вносител на калории[10]; като има предвид, че ясното намаляване на потреблението на животински продукти и преходът към самодостатъчно стопанисване на добитък, хранен с тревни и бобови култури в ЕС, биха дали възможност за промяна на позицията на ЕС от нетен вносител към нетен износител на калории и за намаляване на въглеродния му отпечатък и биха допринесли за възстановяване на биологичното разнообразие, съхранение на въглерод в агроекосистемите на ЕС и намаляване на зависимостта на ЕС от природен газ и изкопаеми горива за производството на торове;

АБ. като има предвид, че в Римската резолюция от Виа Кампезина от 1996 г. за първи път продоволствената независимост се определя като правото на хората и държавите да определят свои собствени селскостопански и продоволствени политики; като има предвид, че тази концепция има за цел да даде възможност на всяка страна да изхранва собственото си население и да бъде независима; като има предвид, че намерението на стратегията „От фермата до трапезата“ да намали зависимостта на земеделските стопани от външни продукти е в съответствие с това определение;

АВ. като има предвид, че Споразумението от Маракеш от 1994 г. и по-специално Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация (СТО) допринесоха за специализацията на селскостопанските региони;  като има предвид, че тази специализация е довела до региони с високи нива на износ и други, които са почти изцяло зависими от вноса: като има предвид, че това положение не е устойчиво на кризи, като например войни, и е един от факторите, допринасящи за настоящата нестабилност на храните в световен мащаб;

A. Хуманитарни извънредни ситуации

1. изисква от Руската федерация незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна, да изтегли безусловно всички военни и паравоенни сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна и изцяло да зачита териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници;

2. отбелязва, че гарантирането на веригите за доставка на храни и защитата на производството на питателни храни на равнището на домакинствата ще бъде от решаващо значение за предотвратяването на продоволствена криза;

3. призовава за незабавна и координирана реакция и за разгръщане на Механизма за гражданска защита на Съюза, за да се увеличи максимално подкрепата за Украйна, особено по отношение на хуманитарната и продоволствената помощ, както и чрез предоставяне на безопасни хуманитарни коридори на ЕС и предлагане на храна и подслон на всички хора, бягащи от страната; подчертава, че въпреки че финансовата хуманитарна помощ на ЕС се оценява на около 500 милиона евро досега, е необходима допълнителна подкрепа;  подчертава по-специално, че ЕС следва да предостави хуманитарна помощ на украинския народ, за да се гарантира краткосрочна продоволствена сигурност в Украйна, както и на всички бежанци в ЕС, чрез програмите за действия по линия на сближаването за бежанците в Европа и помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа, както и чрез принос към плана на ФАО за бързо реагиране за Украйна, като увеличи финансовата помощ за нея; подчертава, че трябва да се намери допълнително финансиране, тъй като фондовете на политиката на сближаване играят първостепенна роля за гарантиране на хармонизираното развитие на държавите — членки на ЕС;  призовава ЕС да се координира с агенциите на ООН и всички партньори на място с цел предоставяне на спешна помощ за прехрана и препитание на хората, засегнати от войната в Украйна;

4. призовава Комисията и държавите членки да увеличат вноските си в СПП, като използват резерва за солидарност и спешна помощ, предвиден в многогодишната финансова рамка; отбелязва, че Комисията и държавите членки внасят съответно 465 милиона евро годишно и 1,47 милиарда евро годишно в СПП; отбелязва освен това, че Резервът за солидарност и спешна помощ възлиза на 1,2 милиарда евро, от които до 35% (420 милиона евро) могат да бъдат използвани за държави извън ЕС; подчертава, че наличната сума в рамките на резерва за солидарност и спешна помощ може да не е достатъчна и че може да е необходима допълнителна бюджетна гъвкавост;

5. призовава Комисията и държавите членки спешно да направят оценка, в координация със своите международни партньори и съответните международни институции, на всички налични средства, за да се избегне неизпълнение на задълженията в платежния баланс на държавите вносители, включително пряко финансиране и преструктуриране на техния дълг; подчертава значението на отдаването на приоритет на основаното на безвъзмездна помощ финансиране като опция по подразбиране, особено за най-слабо развитите страни, и на това, да не се отдава предпочитание на смесването на механизми за гарантиране или заеми спрямо безвъзмездните помощи, тъй като това би могло да увеличи тежестта на дълга;

Б. Гарантиране на краткосрочна продоволствена сигурност в ЕС

6. подчертава, че настоящият конфликт в Украйна насочва вниманието към уязвимостта на световната продоволствена система; във връзка с това настоятелно призовава ЕС да защитава правата на развиващите се страни на продоволствена независимост като средство за постигане на продоволствена сигурност, намаляване на бедността, приобщаващи, устойчиви и справедливи световни вериги на доставки и местни регионални пазари, като отделя специално внимание на семейното селско стопанство, с цел да се гарантира снабдяването с храна на приемлива цена;

7. призовава Комисията и Съвета да запазят общата клауза за дерогация, въведена във връзка с пандемията от COVID-19, която суспендира фискалните правила на държавите членки в случай на извънредна ситуация;

8. призовава за това, Европейският механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност, който беше разработен след пандемията от COVID-19, да се срещне отново възможно най-скоро, за да обсъди въздействието на войната върху продоволствената сигурност в ЕС и извън него; отбелязва, че според предвиденото този орган трябваше да заседава в края на март 2022 г., което би било твърде късно, за да може разискванията му да бъдат напълно ефективни;

9. подчертава значението на хранителните запаси, както в ЕС, така и в държави извън ЕС, за осигуряването на достъп до храна в нестабилни времена; призовава Комисията да извърши пълна оценка на всички източници на храна и запаси, както публични, така и частни, които са на разположение на равнище ЕС, и да оцени средствата за тяхното мобилизиране и разпространение, и ефективно да смекчи проблемите, свързани с наличността, достъпността и финансовата достъпност, особено в държави извън ЕС; подчертава необходимостта от оценка, в допълнение, на мащаба на частните търговски запаси;

10. призовава Комисията и държавите членки бързо да предложат заседание на Комитета на ФАО по световната продоволствена сигурност, който следва да бъде предпочитаният координационен форум по този въпрос, тъй като той гарантира приобщаващо представителство на всички държави; призовава Комисията и държавите членки да участват в този форум, за да се гарантира международна координация, по-специално по отношение на запасите, биогоривата и финансовата подкрепа за държавите вносители;

11. призовава Европейския съюз да свика извънредно заседание на Общия съвет на СТО, за да може да предприеме мерки за регулиране на пазарите на селскостопански стоки, за да се намалят във възможно най-голяма степен спекулациите на държави или частни дружества и да се улесни достъпът на зависимите държави до основните хранителни продукти, необходими за тяхното население; подчертава, че настоящите правила на СТО относно селското стопанство не позволяват на държавите да прилагат политики на продоволствена независимост и регионално сътрудничество, и призовава Комисията да настоява за необходимите промени;

12. признава, че спекулациите на пазара, манипулирането и търговията с хранителни стоки могат изкуствено да увеличат цените на едро и да доведат до нестабилност на пазара; във връзка с това призовава за незабавна и временна забрана на спекулативните практики като къси продажби, държавен дълг и суапове за кредитно неизпълнение, фючърсни опции върху акции и високочестотна търговия с хранителни стоки, които могат да доведат до манипулиране на пазара, хищническо ценообразуване и печалба; призовава Комисията и Европейския орган за ценни книжа и пазари да работят с националните регулаторни органи за представяне на спешно предложение за временна забрана на късите продажби и за защита на хранителните стоки на фондовите пазари, включително чрез преразглеждане на понастоящем много разрешителния режим на ЕС за ограничаване на позициите, и да вземат предвид нестабилността при определянето на тези ограничения на позициите;  подчертава необходимостта от прозрачни статистически данни за селскостопанското производство както от публични, така и от частни заинтересовани страни, особено като се има предвид крайната концентрация на пазара на зърно;

13. призовава за създаването на спешна финансова подкрепа, за да се гарантира достъп до храна за домакинствата, живеещи в бедност в рамките на ЕС, чрез, наред с другото, увеличаване на финансирането за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица;

14. призовава Комисията да задейства член 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013[11] относно използването на кризисния резерв за стабилизиране на производството в ЕС, при условие че се спазват критериите за устойчивост;

15. призовава за бърза и подходяща финансова подкрепа за земеделските стопани, засегнати от кризата, но настоява, че всяка подкрепа трябва да зависи от изпълнението на критериите за устойчивост, за да не се влошава кризата в областта на климата и биологичното разнообразие или да не се подкопават екологичната основа и природните ресурси, необходими за дългосрочна продоволствена сигурност и продължаване на производството на храни; отбелязва в този контекст ролята на ЕНП за увеличаване на функционалното биологично разнообразие и добивите от околните обработваеми площи с до 36%; предупреждава категорично срещу използването на пестициди в ЕНП, тъй като натрупаното повишаване на производителността ще бъде загубено чрез убиването на хищници на вредители и опрашители, привлечени от ивиците, както и срещу разораването, което води до загуба на натрупан въглерод;  подчертава по-специално, че нито една мярка, предприета по време на украинската криза, не следва да води до увеличаване на употребата на синтетични пестициди и торове, нито следва да бъде причина за издаване на извънредни разрешения за пестициди, за които е доказано, че са вредни за здравето на хората или екосистемите;  подчертава, че спешните мерки следва да бъдат строго ограничени във времето;

16. призовава Комисията и държавите членки да поддържат единния пазар на ЕС отворен и да избягват по-нататъшни смущения на пазара, по-специално като избягват ограничения върху износа;

17. подчертава необходимостта от пълноценно използване на училищните схеми, за да се гарантира, че децата в неравностойно положение имат достъп до храна; подчертава освен това ползата от програмите за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на обществената подкрепа за закупуване от дребни земеделски стопани и местни производители при набавянето на питателна храна за разпределяне с цел предпазване от продоволствена несигурност;

18. подчертава, че около 88 милиона тона храна се похабяват в ЕС всяка година, което води до разходи, оценявани на 143 милиарда евро;  подчертава, че справянето с разхищаването на храни би имало незабавно положително въздействие върху продоволствената сигурност;  отново призовава да се предприемат необходимите мерки за постигане на целта на EС за намаляване на разхищението на храни с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г. спрямо базовото равнище от 2014 г.; подчертава необходимостта от избягване на загубата на храни по време на съхранение, от улесняване на даряването на храни чрез последователно прилагане на законодателството относно отговорността и от насърчаване на оползотворяването на хранителните отпадъци;  призовава по-специално супермаркетите спешно да разгледат въпроса за предотвратимото разхищение на храни чрез алтернативни варианти, като например въвеждането на намалени ценови промоции и съвместната работа с проекти на местните общности, като например хранителните банки, за да се облекчи местната продоволствена бедност и несигурност;  призовава държавите членки да обмислят създаването на законодателство относно по-нататъшни нелоялни търговски практики, които създават разхищение на храни, в допълнение към вече обхванатите от Директивата за нелоялните търговски практики[12]; призовава предстоящите инициативи относно пазарните стандарти да дадат приоритет на намаляването на разхищението на храни; подчертава, че последователното свръхпроизводство рискува също така да създаде разхищение на храни; призовава за подобряване на мониторинга на хранителните отпадъци в целия ЕС, по-специално на тези, генерирани на равнище земеделско стопанство; призовава всички държави членки да създадат и приложат програми за предотвратяване на разхищението на храни, които изцяло да интегрират принципите на кръговата икономика и да включват насърчаването на къси вериги за доставка на храни, намаляващи риска от генериране на хранителни отпадъци;

В. Гарантиране на продоволствената сигурност в ЕС в средносрочен и дългосрочен план

19. призовава Комисията и държавите членки бързо да въведат мерки за временно преустановяване на производството и смесването на биогорива от селскостопански култури, течни горива от биомаса и горива от биомаса, за да се осигурят допълнителни хранителни доставки, да се стабилизират световните пазари на хранителни стоки и постепенно да се премахнат биогоривата от селскостопански култури, без да се включват биогоривата от ново поколение, до 2030 г.; призовава Комисията да предприеме съгласувани действия между САЩ и Канада, за да гарантира, че храните имат приоритет пред биогоривата от селскостопански култури;

20. призовава за насърчаване и опростяване на достъпа до мерки за енергийна ефективност с цел намаляване на тежестта на разходите за земеделските стопани по отношение на преките енергийни ресурси, като същевременно отбелязва, че в повечето животновъдни системи фуражите са преобладаващата категория на потребление на енергия;

21. призовава да се даде приоритет на храната за хората пред фуражите за популация от селскостопански животни в ЕС, която надвишава хранителните потребности на ЕС; призовава по-специално Комисията и държавите членки най-накрая да приложат амбициозен план за протеините, съсредоточен по-специално върху бобовите култури, които могат да осигурят домашно отглеждани фуражи и да заменят или намалят използването на торове чрез фиксиране на азота, както и да намалят натиска върху фуражите и производствените разходи, като преминат към пасищна паша за преживни животни;  посочва, че генно редактираните растения и животни са патентовани и поради това следва да се избягват, тъй като те биха допринесли допълнително за пазарната концентрация в производството на семена, растения и животни и за увеличаването на разходите за суровини, в допълнение към това, че не предоставят никакви предимства пред агроекологичните системи, които имат доказани ползи по отношение на биологичното разнообразие и климата, когато става въпрос за облекчаване на продоволствената несигурност;

22. призовава Комисията да засили допълнително целта на стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване на използването на торове и да подкрепи чрез всички подходящи политики практиките за повишаване на плодородността на почвите чрез местни мерки, които гарантират независимост от вноса на торове или газ, като например сеитбооборот, компостиране и използване на животински отпадъци в рамките на Директивата за нитратите[13]; подчертава, че използването на торове представлява приблизително 50% от потреблението на енергия в селското стопанство, като се има предвид както прякото, така и непрякото използване; подчертава, че покачващите се цени на енергията оказват последващо въздействие върху повишаването на цените на синтетичните торове, което означава, че съветите за намиране на агрономични алтернативи могат да бъдат най-ефективният от гледна точка на разходите вариант на политиката;  подчертава значението на това, земеделските стопани да получават техническа подкрепа от независими консултантски услуги в областта на селското стопанство, за да могат да използват най-подходящите и ефективни агроекологични техники; подчертава доказаната способност на биологичното земеделие да произвежда храни без използване на синтетични торове;

23. настоятелно предупреждава срещу циничното използване на войната като възможност за връщане към нефункциониращо и присъщо неустойчиво статукво, за което е ясно и научно доказано, че е неподходящо за целта, а не да се жертва нашата средносрочна и дългосрочна продоволствена сигурност за краткосрочни ползи, като например хранене на добитъка и ферментатори на биогорива;

°

° °

24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, президента, правителството и парламента на Украйна и президента, правителството и парламента на Руската федерация.

 

 

Последно осъвременяване: 21 март 2022 г.
Правна информация - Политика за поверителност