ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно смъртта на Махса Амини и репресиите срещу протестиращите в защита на правата на жените в Иран
3.10.2022 - (2022/2849(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Марко Кампоменози, Марко Дзани, Анна Бонфриско, Сузана Чекарди, Силвия Сардоне, Як Мадисон, Харалд Вилимски, Йоахим Кус, Бернхарт Цимниок
от името на групата ID
B9‑0425/2022
Резолюция на Европейския парламент относно смъртта на Махса Амини и репресиите срещу протестиращите в защита на правата на жените в Иран
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Иран е страна,
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1985 г.,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,
– като взе предвид иранската конституция, и по-специално нейните гаранции срещу изтезанията и произволното задържане,
– като взе предвид най-скорошния доклад на специалния докладчик на ООН от март 2016 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,
– като взе предвид доклада на организацията „Отворени врати“, озаглавен „Световен списък за наблюдение за 2022 г.“,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че Махса Амини, 22-годишна иранска жена от кюрдски произход, родена в Сакес в провинция Кюрдистан, почина, като преди това изпадна в кома на 16 септември 2022 г., след като беше задържана в Техеран от патрул на нравствената полиция – специална полицейска част, натоварена да следи правилата във връзка с носенето на ислямски хиджаб на обществени места; като има предвид, че тя беше задържана с мотив, че не е носела своя хиджаб в съответствие с определените от правителството задължителни правила; като има предвид, че полицията твърди, че тя е починала от сърдечна недостатъчност и определи смъртта ѝ като „злополучен“ инцидент; като има предвид, че допълнителни доказателства сочат, че са ѝ нанесени удари, причинили смъртта ѝ;
Б. като има предвид, че без съмнение потискането на жените е характерна черта на исляма; като има предвид, че от първите дни на съществуването на Ислямската република правата на жените в Иран бяха ограничени и бяха приети редица закони, включително задължение за носене на забрадки;
В. като има предвид, че съгласно закона за „задължителното носене на забрадки“ и обвинението за „неправилно носене на забрадка“ на жените в Иран бяха отказани най-основните им права на свобода и те бяха тормозени, задържани, лишавани от свобода, измъчвани, бичувани и дори убивани заради това, че са се обявявали против наложените им репресивни закони;
Г. като има предвид, че случаят постави в центъра на вниманието репресиите срещу жените в Иран и провокира протести срещу законите за хиджаб и срещу тежките репресии на режима срещу най-основните права на иранския народ;
Д. като има предвид, че смъртта на Махса Амини предизвика първата широкомащабна демонстрация на опозицията по улиците на Иран от 2019 г. насам, когато органите потушиха протестите срещу цените на горивата, при което загинаха 1 500 души;
Е. като има предвид, че за да покажат своята подкрепа, много жени излязоха по улиците, като смело се опълчиха срещу силите на полицията и свалиха забрадките си, като в много случаи дори ги запалиха, и като има предвид, че много жени дори отрязаха косите си на обществени места;
Ж. като има предвид, че протестите се разпространиха в 162 града във всичките 31 провинции; като има предвид, че през последните две седмици броят на мирните демонстранти, убити от репресивните държавни сили, заради исканията им за промяна, която да им позволи да получат демократичните си права, надвишава 240 души към 28 септември 2022 г., като броят на арестуваните надвишава 12 000 души;
З. като има предвид, че в много страни по света беше демонстрирана солидарност, включително в Афганистан, където 25 жени протестираха пред иранското посолство, скандирайки същия лозунг „Жени, живот, свобода!“, използван при демонстрациите в Иран, преди да бъдат разпръснати от талибанските сили чрез изстрели във въздуха;
И. като има предвид, че иранските сили за сигурност продължават да атакуват демонстрантите, противопоставящи се на консервативните изисквания за облеклото за жените в страната; като има предвид, че се твърди, че при неотдавнашните си действия срещу протестиращите иранските сили са убили Хадис Наджафи, 20-годишна иранска жена, чийто видеоклип, в който тя е заснета без забрадка да връзва косата си на опашка и да се включва смело в демонстрацията, стана вирусен; като има предвид, че според съобщения тя е била простреляна в корема, врата, сърцето и ръката;
Й. като има предвид, че 13 души са убити в региона на Кюрдистан в Ирак, като Иран изстреля ракети и въоръжени безпилотни летателни апарати към район, в който твърди, че са разположени бази на ирански кюрдски опозиционни групи, обвинени за ролята им в подкрепа на демонстрациите във връзка със смъртта на Махса Амини; като има предвид, че този претекст е неточен и внушава подвеждащо тълкуване на хода на събитията;
К. като има предвид, че иранският президент и духовен водач Ебрахим Раиси, който още през 1988 г. беше член на „комисията на смъртта“ в Техеран, беше обвинен в преследване на хиляди политически дисиденти, в насърчаване на систематична дискриминация и безнаказаност, както и в произволни и незаконни убийства на ирански граждани, много от тях жени и дори деца, продължавайки от много време да извършва престъпления по смисъла на международното право;
Л. като има предвид, че като прекъсва и заглушава интернет в обширни райони в Иран, режимът се опитва да предотврати предаването и разпространението на новини и изображения от протестите, да прикрие истинските измерения на въстанието и да предотврати разкритията относно мащаба на масовото избиване на протестиращи и репресиите срещу тях;
М. като има предвид, че законодателните промени в Ислямската република допълнително подкопаха правото на свобода на мисълта, религията и убежденията; като има предвид, че организацията „Отворени врати“ поставя Иран начело на 50-те държави, в които християните са подложени на най-голямо преследване; като има предвид, че лицата, които са се отказали от ислямската религия и са възприели християнството, са особено изложени на риск от преследване; като има предвид, че бяха изразени опасения във връзка с изменения на Наказателния кодекс, съгласно които проповядването на християнството подлежи на наказателно преследване;
Н. като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство и че лицата с двойно гражданство на ЕС и Иран продължават да бъдат арестувани и често използвани като залог в междудържавните отношения; като има предвид, че най-малко дузина граждани на ЕС са произволно задържани в Иран, включително френско-иранската университетска преподавателка Фариба Аделках, германско-иранският гражданин Нахид Тагави и шведско-иранският гражданин д-р Ахмадреза Джалали;
1. категорично осъжда смъртта на Махса Амини след задържането ѝ от патрул на нравствената полиция; призовава за независимо, прозрачно и надеждно разследване на смъртта ѝ, както и за подвеждане под отговорност на виновните лица;
2. изразява загриженост относно положението на жените в Иран, чиито права са ограничавани от ранните дни на Ислямската република; освен това изразява загриженост във връзка с приемането и прилагането на закони за задължително носене на забрадки;
3. изразява своята солидарност с жените и другите участници в протестите, които излязоха на улицата, като смело се противопоставиха на силите на реда, за да изискат техните демократични права да бъдат зачитани; подчертава, че смелите действия на иранските жени имат световно значение за борбата срещу потисничеството, защитата на правата на жените и правото на свобода на съвестта, религията и начина на обличане, докато извършваните от иранското правителство репресии са равнозначни на отричане на тези права и на равното достойнство на мъжете и жените;
4. решително осъжда порочните репресии срещу демонстрантите в Иран и призовава иранския режим да спре продължаващото, системно и неприемливо насилие срещу собствените си граждани и незабавно да освободи тези, които са били несправедливо задържани;
5. изразява дълбоко съжаление относно реакцията на ЕС и неспособността му да оцени основните въпроси, свързани с мюсюлманската забрадка; отбелязва, че реакцията на ЕС е проява на изключително проблематичен двоен стандарт, тъй като чрез нея, от една страна, се претендира подкрепа за иранските жени, борещи се за еманципация, а от друга страна, се насърчава носенето на мюсюлманска забрадка в рамките на ЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че ЕС оправдава тази неясна позиция, претендирайки, че защитава свободата и толерантността;
6. припомня, че по различни поводи ЕС е насърчавал носенето на мюсюлманска забрадка чрез финансиране или чрез официални съобщения, като например по случай Европейския ден на младежта, кампанията „Свобода в Хиджаб“, партньорството на Комисията с ислямистката асоциация FEMYSO или присъждането на Европейската награда за иновативно обучение, като последната изобразява момиче, носещо забрадка; осъжда тези действия и призовава Комисията да преразгледа своята политика в това отношение и незабавно да спре финансирането на всяко сдружение, заподозряно във връзки с радикалния ислям;
7. осъжда спирането на интернет от иранския режим и подчертава колко е важно иранският народ да има свободен и безпрепятствен достъп до интернет;
8. призовава държавите членки да окажат натиск върху иранския режим за прекратяване на репресиите срещу иранския народ и за прекратяване на подкрепата му за тероризма в Европа, като например в случая с Асадолах Асади, ирански дипломат, осъден в Белгия на 20 години лишаване от свобода заради бомбен заговор, както и на други места по света;
9. призовава държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на положението на гражданите с двойно гражданство на държавите — членки на ЕС, които са били несправедливо задържани в Иран;
10. отново изразява своята загриженост относно положението на политическите затворници, които са задържани при неподходящи условия, често след несправедливи съдебни процеси; изразява загриженост относно системното използване на продължителен строг тъмничен режим, произволни арести или задържане и отказ на достъп до медицинско лечение, посещения и домашен отпуск в нарушение на международните задължения на Иран;
11. изразява съжаление относно факта, че дипломат от ЕС присъства на встъпването в длъжност на иранския президент Ебрахим Раиси през август 2021 г., докато много европейски държави бойкотираха церемонията;
12. подчертава, че е важно да се зачита правото на свобода на мисълта, свобода на религия — включително промяна на религията — или убеждения, които представляват универсално право на човека; приканва държавите членки да подкрепят християнските малцинства в Иран;
13. призовава Европейския съюз да заеме твърда позиция по отношение на еманципацията на жените и момичетата и признаването на тяхното еднакво достойнство;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на върховния водач и на президента на Ислямска република Иран.