ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство
12.10.2022 - (2022/2852(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Паулу Ранжел, Кристиан Силвиу Бушой, Даниел Буда, Дан Щефан Мотряну, Емил Радев, Еуджен Томак, Ева Майдел, Георге Фалка, Лорант Винце, Мариан Жан Маринеску, Мирча Георге Хава, Зигфрид Мурешан, Траян Бъсеску, Георге Влад Нистор, Василе Блага, Александър Александров Йорданов, Йоан Рареш Богдан, Юлиу Винклер, Андрей Ковачев, Асим Адемов
от името на групата PPE
Ираче Гарсия Перес, Габриеле Бишоф, Биргит Зипел, Дан Ника, Петър Витанов
от името на групата S&D
София ин ’т Велд, Дачиан Чолош, Влад Дан Георге, Фабиен Келер, Мориц Кьорнер, Искра Михайлова, Алин Митуца, Драгош Пъслару, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу, Драгош Тудораке, Влад Мариус Ботош
от името на групата Renew
Ерик Маркварт
от името на групата Verts/ALE
Кристиан Терхеш, Патрик Яки, Ядвига Вишневска, Беата Кемпа, Йоахим Станислав Бруджински
от името на групата ECR
Клеър Дейли
от името на групата The Left
B9‑0462/2022
Резолюция на Европейския парламент относно присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство
Европейският парламент,
– като взе предвид Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз (11997D/PRO/02),
– като взе предвид член 67, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда, че Съюзът трябва да представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което „осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници“,
– като взе предвид член 21, параграф 1 от ДФЕС, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза трябва да има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки,
– като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,
– като взе предвид Хартата на основните права, включително член 45 от нея, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки,
– като взе предвид проектите за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния от 29 септември 2010 г. (14142/2010) и 8 юли 2011 г.(14142/1/2010),
– като взе предвид проекта за решение на Съвета от 7 декември 2011 г. относно рамката за пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния (14302/3/11),
– като взе предвид позицията си от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 9 и 10 юни 2011 г., 22 и 23 септември 2011 г., 25 и 26 октомври 2012 г, 7 и 8 март 2013 г. и 5 и 6 декември 2013 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство[2],
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. и от 1 и 2 март 2012 г.,
– като взе предвид Решение (ЕС) 2017/1908 на Съвета от 12 октомври 2017 г. относно привеждането в действие на някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Визовата информационна система, в Република България и в Румъния[3],
– като взе предвид Решение (ЕС) 2018/934 на Съвета от 25 юни 2018 година относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния[4],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“ (COM(2021)0277),
– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM(2021)0891),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2022 г., озаглавено „Доклад за състоянието на Шенген за 2022 г.“ (COM(2022)0301),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2022/922 на Съвета от 9 юни 2022 г. за създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013[5],
– като взе предвид проекта на решение на Съвета от 23 юни 2022 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република Хърватия (10624/22/11),
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници[6],
– като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно положението в Шенгенското пространство вследствие на избухването на епидемията от COVID-19[7],
– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство[8],
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че България и Румъния приеха достиженията на правото от Шенген след присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.; като има предвид, че през 2008 г. България публикува своята декларация за за готовността си за започване на оценките, извършвани от работната група за оценка на Шенген (SCH‑EVAL), в чийто състав влизат експерти от държави членки от Шенгенското пространство; като има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. Румъния заяви своята готовност за започване на оценките, извършвани от работната група за оценка на Шенген (SCH-EVAL);
Б. като има предвид, че приключването на процеса на оценка по Шенген за България и Румъния и степента на готовност на двете страни да приложат всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген бяха потвърдени от експертите от работната група за оценка на Шенген и в заключенията на Съвета от 9 и 10 юни 2011 г.; като има предвид, че в своя проект на решение от 8 юли 2011 г. Съветът потвърди, че са изпълнени необходимите условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген във всички области, а именно защитата на данните, въздушните граници, сухопътните граници, полицейското сътрудничество, Шенгенската информационна система, морските граници и визите; като има предвид, че в допълнение към предизвикателството, свързано с управлението на външните граници на Европейския съюз, двете държави трябваше да преструктурират основно своите системи за наблюдение на границите и да инвестират в увеличаване на капацитета за правоприлагане, за да завършат процеса на оценка по Шенген; като има предвид, че съгласно Акта за присъединяване от 2005 г. успешното приключване на процедурите за оценка по Шенген са единствената предпоставка за цялостното прилагане на достиженията на правото от Шенген, включително премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че в многобройни случаи държавни и правителствени ръководители в рамките на Съвета, както и Комисията и Парламентът са признавали готовността на България и Румъния да прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, като последните примери за това са съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за състоянието на Шенген за 2022 г.“, и резолюцията на Парламента от 8 юли 2021 г. относно функционирането на Шенгенското пространство;
В. като има предвид, че в своя проект на решение от 29 септември 2010 г. Съветът предложи пълно прилагане на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния и премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че в своята позиция от 8 юни 2011 г. Парламентът одобри това решение и призова Съвета отново да се консултира с Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;
Г. като има предвид, че вземането на решение на Съвета от Съвета по правосъдие и вътрешни работи беше многократно отлагано;
Д. като има предвид, че чрез решението на Съвета от 12 октомври 2017 г. на България и Румъния беше предоставен пасивен достъп до Визовата информационна система; като има предвид, че в своя проект на решение от 18 април 2018 г. Съветът предложи пълно прилагане на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, и в двете държави членки;
Е. като има предвид, че нито Актът за присъединяване от 2005 г., нито механизмът за оценка по Шенген предвиждат определянето на различни срокове за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници; като има предвид, че всички предишни разширявания на Шенгенското пространство бяха извършени чрез единен правен акт;
Ж. като има предвид, че Съветът се консултира с Парламента относно своя проект на решение относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република Хърватия (10624/22); като има предвид, че работата по този проект на решение на Съвета продължава в Парламента;
З. като има предвид, че Шенгенското пространство е уникален механизъм и едно от най-големите постижения на Европейския съюз, предоставящ възможност за свободно движение на хора в рамките на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници; като има предвид, че това стана възможно благодарение на различни компенсаторни мерки, например създаването на Шенгенската информационна система (за укрепване на обмена на информация) и създаването на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген от държавите членки и с цел насърчаване на взаимното доверие във функционирането на Шенгенското пространство;
И. като има предвид, че всички държави членки, които принадлежат към Шенгенското пространство, са задължени да спазват достиженията на правото от Шенген, включително по отношение на основните права в съответствие с член 4 от Кодекса на шенгенските граници[9];
Й. като има предвид, че поддържането на граничния контрол по вътрешните граници в Съюза или повторното въвеждане на такъв контрол в Шенгенското пространство има силно отражение върху живота на европейските граждани, по-специално на мобилните работници, и на всички лица, които се ползват от принципа на свободно движение в рамките на ЕС, и подкопава значително доверието в европейските институции и европейската интеграция; като има предвид, че това предполага преки оперативни и инвестиционни разходи за трансграничните и мобилните работници, туристите, автомобилните превозвачи на товари и публичната администрация с отрицателен ефект върху икономиките на държавите членки и функционирането на вътрешния пазар на ЕС, включително отрицателно въздействие върху околната среда поради големия брой бавно движещи се камиони, чакащи на граничните контролно-пропускателни пунктове; като има предвид, че запазването на контрола по вътрешните граници за България и Румъния има, по-специално, отрицателно въздействие върху принципа на равенство и недискриминация в ЕС, както и върху износа и вноса от и към държавите членки, както и върху транспортните операции от и до някои от най-големите пристанища в южна Европа, използвани от пътническите и товарните кораби, което означава загуба на ползи и увеличаване на разходите;
К. като има предвид, че пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния би укрепило Шенгенското пространство и би спомогнало за гарантиране на равни права за всички граждани в него;
1. припомня, че през 2011 г. двете държави членки бяха изпълнили всички необходими условия за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген за Румъния и България;
2. изразява изумление във връзка с факта, че през единадесетте години оттогава Съветът не е успял да вземе решение за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния въпреки многократните призиви за това от страна на Комисията и Парламента;
3. отново изразява дългогодишната си позиция, изложена в неговата резолюция от 11 декември 2018 г., в подкрепа на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген за България и Румъния;
4. приветства готовността на Румъния и България да станат доброволно домакини на мисия за установяване на фактите, което представлява израз от тяхна страна на принципа на лоялно сътрудничество и взаимно доверие, въпреки факта, че те вече са изпълнили всички правни изисквания и няма основания за по-нататъшни оценки;
5. настоятелно призовава Съвета да предприеме всички необходими стъпки, за да приеме своето решение относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по отношение на Република България и Румъния до края на 2022 г., като по този начин гарантира премахването на проверките на лица по всички вътрешни граници за двете държави членки в началото на 2023 г.;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 160.
- [2] ОВ С 94 Е, 3.4.2013 г., стр. 13.
- [3] OВ L 269, 19.10.2017 г., стр. 39.
- [4] ОВ L 165, 2.7.2018 г., стр. 37.
- [5] ОВ L 160, 15.6.2022 г., стр. 1.
- [6] OВ C 388, 13.11.2020 г., стp. 18.
- [7] ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 77.
- [8] ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 158.
- [9] Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1.