ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно защитата на животновъдството и едрите хищници в Европа
21.11.2022 - (2022/2952(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Херберт Дорфман, Норберт Линс, Даниел Буда, Александер Бернхубер
от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0503/2022
B9‑0504/2022
Резолюция на Европейския парламент относно защитата на животновъдството и едрите хищници в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че съществуват много сложни фактори с вредно въздействие върху трофичните вериги, които определят миграцията на дивите животни (изменение на климата, висок защитен статут, нарастващ брой на популациите), и че тези фактори водят до конфликти във връзка със съвместното съществуване между домашните и дивите видове;
Б. като има предвид, че законодателни действия[1] като Директивата за местообитанията и международните усилия за координация, включително Конвенцията за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), допринесоха за възстановяването на популациите на едрите хищници, в това число на вълците; като има предвид, че броят на едрите хищници се е увеличил значително в континентална Европа, а между 2012 г. и 2016 г. броят на евроазиатските рисове се е увеличил на 8 000-9 000, броят на кафяви мечки – на 15 000-16 000, а на вълците – на 17 000; като има предвид, че тези данни вече датират от повече от пет години; като има предвид, че Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вълка като вид с най-слабо застрашен природозащитен статус на равнището на ЕС още през 2018 г. поради рязкото увеличение на неговата популация;
В. като има предвид, че едрите хищници показват висока мобилност и че отделни популации могат да се разпространят в големи географски зони в различни държави в рамките на ЕС и извън него, което да доведе до ситуации, при които една и съща популация с благоприятен природозащитен статус може да бъде подложена на мерки за управление в един регион и същевременно все още да е класифицирана като нуждаеща се от строга защита в съседния регион, въпреки че има същия природозащитен статус; призовава за научнообоснован подход, като се взема предвид популацията като цяло в държавите членки;
Г. като има предвид, че домашните животни, по-специално отглежданите на пасища и в открити пасищни системи, са изложени на риск поради нарастващото присъствие на едри хищници, особено в планинските и слабо населените райони, в които пашата е необходима за опазване на тези приоритетни местообитания, както и в по-гъстонаселените селски райони, където присъствието на вълци може да има отрицателно въздействие върху устойчивото развитие на селските райони и на качеството на живот в тях както по отношение на традиционното селско стопанство, така и по отношение на туризма; като има предвид, че в гъстонаселените и урбанизирани райони с малък брой природни резервати има по-висок риск за домашните животни;
Д. като има предвид, че традиционните планински и ливадни пасищни системи все по-често се изоставят поради екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства, свързани с животновъдството в непосредствена близост до вид едър хищник, което неизменно води до конфликт на целите от гледна точка на опазването на околната среда; като има предвид, че 50% от всички овце в континентална Европа живеят в близост до поне един вид едър хищник;
Е. като има предвид, че е доказано, че превантивните мерки за избягване на конфликти във връзка със съвместното съществуване не са достатъчно ефективни, като същевременно водят до увеличаване на труда и несъразмерни разходи за земеделските стопани и оказват значително въздействие върху ландшафта; като има предвид, че компенсационните плащания, регулирани на национално равнище, се различават в рамките на ЕС и често не отчитат всички претърпени вреди, без да се броят непоправимите загуби на генетичното наследство на много местни породи;
1. подчертава, че ЕС трябва да се съсредоточи върху адекватното управление на биологичното разнообразие, за да се даде възможност за балансирано развитие на всички видове и екосистеми; посочва, че макар политиките в областта на биологичното разнообразие да са довели до положителни резултати по отношение на възстановяването на едрите хищници в ЕС, следва да се признае, че увеличаващите се популации водят до няколко екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства и че следва да се предприемат повече действия въз основа на по-регионализиран подход в съответствие с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията, с цел ефективно справяне с тези компромисни варианти;
2. подчертава значението на подобряването на здравното наблюдение на дивата флора и фауна, което е от значение в конкретния случай на вълци поради хибридизация с кучета; призовава за стандартизирана политика за идентифициране на хибридите и прозрачен подход, включително трансграничен обмен на ДНК проби на вълци между научноизследователските институции; призовава Комисията и държавите членки да разгледат въздействието, което нападенията на едри хищници оказват върху хуманното отношение към животните, включително наранявания, аборт, намалена плодовитост, загуба на животни или цели стада и смърт на кучета пазачи, както и върху благосъстоянието на хората, включително загуба на доходи и по-високи разходи за труд и материали, както и потенциални наранявания или рискове за живота;
3. приветства факта, че точката „Предложение за изменение: прехвърляне на вълка (Canis lupus) от приложение II в приложение III към Конвенцията“ е включена в дневния ред на 42-рото заседание на Постоянния комитет на Бернската конвенция; подчертава, че природозащитният статус на вълка на общоевропейско равнище оправдава смекчаване на защитения му статут и следователно приемането на предложеното изменение;
Мерки
4. призовава Комисията и държавите членки да признаят, че настоящите мерки, включително оградите и кучетата пазачи, не постигат резултатите за адекватно предотвратяване на нападенията и осигуряване на възможност за хармонично съвместно съществуване; призовава при прилагането на превантивните мерки и при вземането под внимание на дерогациите да се отчитат топографските характеристики и други преобладаващи фактори като туризма, които са основни за съответните райони; призовава Комисията и държавите членки, в случаите на разрастване на популациите на едри хищници, да признаят значението на разработването и прилагането на контролирани мерки за контрол в съответствие с Директивата за местообитанията, въз основа на научни доказателства;
Оценка на природозащитния статус и плановете за трансгранично управление
5. призовава Комисията редовно да оценява напредъка в постигането на природозащитния статус на видовете на равнището на биогеографските региони и/или популациите в целия ЕС, за да се направи оценка на експанзията на дивите животни въз основа на научни доказателства и въз основа на обмена на екземпляри и генни потоци между подпопулациите, като се вземе предвид високата трансгранична мобилност на видовете, и да се пристъпи към адаптиране на защитения статут веднага щом бъде постигнат желаният природозащитен статус; призовава Комисията и държавите членки да улеснят трансграничното сътрудничество и разработването на трансгранични планове за управление, които съвпадат с биогеографските региони и/или с равнището на популациите; призовава Комисията да задели средства за проучвания на биологичното разнообразие, насочени към актуализиране на картите за разпределение и гъстота на едрите хищници; счита, че за да се изготвят точни оценки, тези проучвания следва да бъдат извършени в цяла Европа, като се има предвид голямата мобилност на тези видове; счита, че природозащитният статус на едрите хищници е благоприятен в няколко биогеографски региона, където вълците все още са класифицирани като вид, нуждаещ се от строга защита; призовава за внимателно наблюдение на политиката на ЕС относно едрите хищници с оглед на задоволителното решаване на въпроса за благоприятния природозащитен статус въз основа на реалистични данни, които разкриват различна гъстота на едрите хищници в различните части на Европа; призовава Комисията незабавно да разработи процедура за оценка, за да се даде възможност за изменение на защитения статут на популациите в определени региони веднага след като бъде постигнат желаният природозащитен статус, в съответствие с член 19 от Директивата за местообитанията;
Изключения
6. призовава Комисията и държавите членки активно да подпомагат регионите, изправени пред нарастващи конфликти във връзка със съвместното съществуване, като се има предвид, че както дивата флора и фауна, така и добитъкът понасят значителни щети, за да им се даде възможност да се възползват от гъвкавостта, която вече съществува съгласно член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията; призовава за тълкуване и прилагане на този член, който отчита многообразието в Европейския съюз и в тясно сътрудничество с държавите членки, регионите и заинтересованите страни, за да се гарантира управленски подход на равнището на по-големите географски региони и/или на равнището на популациите в държавите членки; призовава Комисията да изясни съществуващите насоки относно строгата защита на видовете по отношение на тълкуването на задълженията, произтичащи от членове 12 и 16 от Директивата за местообитанията, с оглед на увеличаващите се популации от едри хищници и нарастващите конфликти във връзка със съвместното съществуване;
7. подчертава, че животновъдството трябва да бъде възможно, без да се изискват непропорционално скъпи и засилени защитни мерки, които оказват отрицателно въздействие върху осъществимостта на животновъдството в селските райони; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на нарастващото присъствие на едри хищници в Европа върху биологичното разнообразие, селските общности и селския туризъм, включително приемствеността между поколенията в селското стопанство;
Планински стопанства
8. подчертава, че изменението на климата, икономическите кризи и увеличаването на нападенията от едри хищници засягат по-тежко животновъдните стопанства в алпийските райони; припомня, че стопанствата в планинските райони са малки и понасят високи допълнителни разходи, въпреки това те играят важна роля за съхраняване на планинските ландшафти и за опазване на биологичното разнообразие в негостоприемните региони, когато големи диви тревопасни животни са изчезнали или все още не са въведени отново, тъй като те са основан на природата икономически ефективен инструмент за предотвратяване и смекчаване на последици от изменението на климата като горските пожари; посочва, че е особено целесъобразно райони като богатите на видове Nardus тревни съобщества върху силикатни субстрати в планински райони и алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества да бъдат опазени съгласно Директивата за местообитанията; посочва, че основен фактор за опазването на тези райони е екстензивната паша; отбелязва, че увеличаващата се популация на вълците, съчетана с невъзможността за прилагане на защитни мерки в екстремни топографски райони като планинските и слабо населените райони, води до постепенно изоставяне на пашата; призовава Комисията да защити и запази традиционни селскостопански практики като пасторализма, модела на селскостопанска паша, практиката на смяна на пасищата, призната от ЮНЕСКО, и начина на живот на пасищните животновъди, чрез решителни действия и конкретни решения; признава, че някои от тези практики могат да бъдат обхванати от предложения списък на потенциални селскостопански практики, финансирани от екосхеми, което може да доведе до намеса в местообитанията на дивата флора и фауна; призовава Комисията да създаде необходимите условия за защита на пашата, когато е невъзможно да се предприемат мерки за защита на стадата;
Наблюдение
9. подчертава, че доброто наблюдение е основна предпоставка за успешно управление на едрите хищници, но че държавите членки прилагат различни методи за събиране на данни и наблюдение; призовава Комисията и държавите членки да хармонизират научно доказани методологии за наблюдение във всички държави членки и да наблюдават популациите от едри хищници, като вземат предвид трансграничното измерение, с акцент върху биогеографските региони, както и върху характеристиките на всяка екосистема; призовава резултатите от наблюдението да се предоставят на обществеността по своевременен и прозрачен начин; освен това призовава Комисията и държавите членки да определят научно най-добрите осъществими мерки за намаляване на нападенията и щетите от хищници върху добитъка, както и да извършат оценка на въздействието относно прилагането на активни методи на управление;
Финансиране
10. призовава Комисията и държавите членки да определят подходящи и дългосрочни възможности за финансиране в рамките на общата селскостопанска политика и по-специално извън нея, в рамките на стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. и на Директивата за местообитанията, с цел подходящи превантивни мерки и подходящи компенсации за земеделските стопани, за да се гарантира съвместното съществуване на едрите хищници и устойчивите животновъдни практики, без да се ограничават основните цели на общата селскостопанска политика на ЕС; призовава Комисията да признае, че нарастващият брой нападения от едри хищници означава, че ресурсите, предназначени за защита на домашните животни, и изплащането на компенсации също се увеличават, с риск средствата по програмите за развитие на селските райони, традиционно предвидени за подпомагане на постигането на важни цели в рамките на общата селскостопанска политика, да бъдат изразходвани за опазване на видовете; счита, че компенсациите, изплащани на животновъдите след нападение, са различни в отделните държави членки; счита, че тези компенсации следва да бъдат включени в груповото освобождаване от правилата за държавна помощ; призовава Комисията да обмисли премахването на своите селскостопански насоки, които разглеждат компенсациите за щети от едри хищници като държавна помощ, тъй като загубите, понесени от производителите, нямат връзка с тяхната селскостопанска дейност;
°
° °
11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.
- [1] Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.