ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно доклада относно върховенството на закона за 2022 г. – Положението с върховенството на закона в Европейския съюз

22.3.2023 - (2022/2898(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Хуан Фернандо Лопес Агилар
от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

B9‑0189/2023

Резолюция на Европейския парламент относно доклада относно върховенството на закона за 2022 г. – положението с върховенството на закона в Европейския съюз

(2022/2898(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея, член 4, параграф 3 и членове 5, 6, 7, 11, 19 и 49 от него,–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членовете от него относно спазването, защитата и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 70, 258, 259, 260, 263, 265 и 267,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2022 г. относно Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз (COM(2022)0500),

– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[1] (Регламент за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета[2],

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид инструментите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи и препоръките и докладите от всеобщия периодичен преглед на ООН, както и съдебната практика на органите по договорите на ООН и специалните процедури на Съвета по правата на човека,

– като взе предвид препоръките и докладите на Бюрото за демократични институции и права на човека, на Върховния комисар по националните малцинства, на представителя по въпросите на свободата на медиите и на други органи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за социални права, конвенциите, препоръките, резолюциите, становищата и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Управителния комитет за борба с дискриминацията, за многообразие и за приобщаване, Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа,

– като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от 23 май 2007 г. и заключенията на Съвета от 8 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС за сътрудничеството със Съвета на Европа в периода 2020 – 2022 г.,

– като взе предвид мотивираното предложение на Комисията за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша, представено в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС (COM(2017)0835),

– като взе предвид съответните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 19 юли 2022 г., озаглавен „Гражданското общество в Европа: все още под натиск“, от 8 юни 2022 г., озаглавен „Доклад относно основните права – 2022 г.“, от 19 август 2022 г., озаглавен „Protecting civic space in the EU“ („Защита на гражданското пространство в ЕС“) и от 3 ноември 2022 г., озаглавен „Antisemitism – Overview of antisemitic incidents recorded in the European Union“ („Преглед на свързаните с антисемитизъм инциденти, регистрирани в Европейския съюз“), както и другите ѝ доклади, данни и инструменти, по-специално информационната система на Европейския съюз за основните права (EFRIS),

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[3],

– като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша[4],

– като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище[5],

– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът[6],

– като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[7],

– като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[8],

– като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2020 г. относно въздействието на мерките във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[9],

– като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно обвързаността с условия[10],

– като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г.[11],

– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[12],

– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество[13],

– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно оценката на превантивните мерки за предотвратяване на корупцията, неправомерните разходи и злоупотребите със средства на ЕС и с държавни средства в случая на извънредни фондове и области на разходи, свързани с кризи[14],

– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2022 г. относно свиващото се пространство за гражданското общество в Европа[15],

– като взе предвид своята резолюция от 10 март 2022 г. относно принципите на правовата държава и последиците от решението на Съда на ЕС[16],

– като взе предвид своята резолюция от 19 май 2022 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г.[17],

– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2022 г. относно принципите на правовата държава и потенциалното одобрение на полския национален план за възстановяване[18],

– като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно предложението за решение на Съвета за констатиране, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът[19],

– като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно положението на основните права в Европейския съюз през 2020 и 2021 г.[20],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2022 г. относно принципите на правовата държава в Малта, пет години след убийството на Дафне Каруана Галиция[21],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2022 г. относно нарастващите престъпления от омраза срещу ЛГБТИК+ лица в Европа в контекста на неотдавнашното хомофобско убийство в Словакия[22],

– като взе предвид своята резолюция от 10 ноември 2022 г. относно расовата справедливост, недискриминацията и борбата с расизма в ЕС[23],

– като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2022 г. относно оценката на спазването от страна на Унгария на условията, свързани с принципите на правовата държава в съответствие с Регламента относно обвързаността с условия и актуално състояние на унгарския план за възстановяване и устойчивост[24],

– като взе предвид доклада за окончателните резултати на Конференцията за бъдещето на Европа,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

А. като има предвид, че Съюзът се основава на заложените в член 2 от ДЕС общи ценности на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства – ценности, които са общи за държавите – членки на ЕС, и които държавите кандидатки трябва да спазват, за да се присъединят към Съюза, като част от критериите от Копенхаген, и които не могат да бъдат пренебрегвани или тълкувани по различен начин след присъединяването; като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава и основните права са взаимно подсилващи се ценности и че тяхното подкопаване може да представлява системна заплаха за Съюза и за правата и свободите на неговите граждани; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е обвързващо за Съюза като цяло и неговите държави членки на всички равнища на управление, в т.ч. за поднационалните структури;

Б. като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа ясно изрази желание ЕС систематично да отстоява принципите на правовата държава във всички държави членки, да защитава основните права на гражданите и да запази доверието в ЕС, когато популяризира своите ценности в рамките на ЕС и в чужбина;

В. като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС, задължава Съюза и държавите членки да си съдействат при изпълнението на произтичащите от Договорите задължения при пълно взаимно зачитане, а държавите членки да предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза;

Г. като има предвид, че добавянето на конкретни и правно обвързващи специфични за всяка държава препоръки би помогнало на държавите членки да предотвратяват, откриват и преодоляват предизвикателства и отстъпления от принципите на правовата държава;

Д. като има предвид, че държавите членки въведоха извънредни мерки в отговор на пандемията от COVID-19; като има предвид, че за да бъдат законосъобразни, те трябва да зачитат принципите на необходимост и пропорционалност при ограничаването на основните права или основни свободи; като има предвид, че някои правителства използваха извънредните мерки като извинение за отслабване на демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване;

Е. като има предвид, че е необходимо да се укрепят и рационализират съществуващите механизми и да се разработи единен всеобхватен механизъм на ЕС за ефективна защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както и да се гарантира, че ценностите по член 2 от ДЕС се зачитат в целия Съюз, също така се насърчават сред държавите кандидатки, макар и с различни режими за наблюдение, така че държавите членки да бъдат възпрепятствани да изработват национални закони, които противоречат на защитата на член 2 от ДЕС; като има предвид, че Комисията и Съветът продължиха да отричат необходимостта от междуинституционално споразумение за механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Ж. като има предвид, че от май 2021 г. насам Парламентът също е разглеждал положението с принципите на правовата държава в Унгария, Малта и Полша в своите резолюции; като има предвид, че групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента също разгледа определени проблеми в България, Гърция, Словакия, Словения и Испания;

Цялостна оценка на доклада

1. приветства третия годишен доклад на Комисията относно върховенството на закона като част от инструментариума на Комисията в областта на върховенството на закона; счита, че докладът представлява стъпка към съгласуван механизъм за отстояване на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, и че понастоящем основното предизвикателство е да се използва по ефективен и последователен начин съществуващият инструментариум, за да се защитят и приложат тези ценности;

2. отбелязва подобрения в сравнение с предишни годишни доклади, като например добавянето на специфични за всяка държава препоръки; приветства също така специалното внимание, отделено на обществените медии и на мерките за гарантиране на прозрачността на собствеността върху медиите, включително класирането на мониторинга на медийния плурализъм, оценката на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от държавите членки, вниманието, отделено на финансирането на политическите партии, акцента върху органите по въпросите на равенството, националните институции по правата на човека и омбудсманите, наблюдението на назначенията на високо равнище в съдебната система и повишеното внимание, което се обръща на юридическата професия, включително съдии, нотариуси и адвокати;

3. насърчава Комисията да задълбочи участието си в обществените дебати на местно, регионално и национално равнище и да инвестира повече в повишаване на осведомеността относно ценностите на Съюза и приложимите инструменти, включително годишния доклад, в частност в държавите, за които са налице сериозни опасения; подкрепя усилията на Комисията за усъвършенстване на методологията за докладване и счита, че разширяването на обхвата на доклада следва да върви ръка за ръка с увеличаване на ресурсите; счита, че следва да се отдели повече време за посещенията на Комисията в отделните държави, включително за престоя на място;

4. изразява съжаление относно тревожните тенденции по отношение на свободата на печата, медийния плурализъм и безопасността на журналистите в няколко държави членки и призовава Комисията да следи отблизо положението на медиите в бъдещите издания на доклада, както и да предоставя препоръки и последващи действия чрез подходящи политически и правни мерки; потвърждава, че журналистите ще продължат да бъдат изложени на риск, докато институциите не могат или не желаят да преследват корупцията, разкривана от журналисти;

5. подчертава специалната роля, която националните съдебни съвети играят за защитата на независимостта на съдилищата и съдиите срещу политическа намеса; изразява съжаление относно продължаващото политизиране на тези органи в някои държави, както и относно пагубното влияние, което това оказва върху независимостта и интегритета на техните правосъдни системи;

6. признава важната роля на Европейската прокуратура за защитата на принципите на правовата държава и борбата с корупцията в Съюза и насърчава Комисията да следи отблизо равнището на сътрудничество на държавите членки с Европейската прокуратура в последващи доклади; призовава държавите членки, които все още не са направили това, да се присъединят към Европейската прокуратура;

7. изразява съжаление относно факта, че Комисията не е изпълнила изцяло препоръките, отправени от Парламента в предишните му резолюции[25] и призовава Комисията да предприеме стъпки в тази насока;

8. изразява загриженост относно липсата на съгласуваност между хоризонталния доклад и препоръките, по-специално, че специфичните за всяка държава опасения, изразени в хоризонталния доклад, не съответстват напълно на специфичните за всяка държава препоръки; изисква да се установи ясна връзка между изразените опасения и отправените препоръки;

9. подчертава, че преднамерените и целенасочени действия спрямо правата на малцинствените групи в някои държави членки са създали и дали тласък на други места, както може да се докаже от отстъплението от правата на жените, включително влошаване на положението по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и на ЛГБТИК+ лицата, мигрантите и други малцинствени групи; призовава за обобщение на изпълнението на плана за действие на ЕС за борба с расизма в главите по държави в доклада и за анализ на начина, по който отслабването по отношение на върховенството на закона засяга различните малцинствени групи;

10. призовава Комисията да използва съответните елементи на методологията, прилагана в годишните доклади относно принципите на правовата държава, в своята оценка на всички страни кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към ЕС;

Специфични за всяка държава препоръки

11. приветства добавянето на специфични за всяка държава препоръки като последващи действия във връзка с многократните призиви на Парламента и гражданското общество в тази насока; припомня, че годишните доклади служат като основа за информирани дискусии относно положението с принципите на правовата държава в държавите членки и в институциите на ЕС; признава, че тези специфични за всяка държава препоръки спомагат за насочване на вниманието към конкретни въпроси с оглед на постигането на реални подобрения в държавите членки; изразява съжаление обаче относно факта, че препоръките не са обвързващи; призовава Комисията да доразвие годишния цикъл относно върховенството на закона, като направи оценка на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в следващия годишен доклад, със специфични критерии и ясен график за изпълнение, с ясно отбелязване на напредъка и регресията;

12. изразява съжаление относно факта, че много от препоръките са твърде неясни и не притежават необходимата специфичност, за да се гарантира ефективно изпълнение; отново изтъква необходимостта от определяне на график за изпълнението на препоръките и от подробно описание на възможните последици в случай на неспазване;

13. настоятелно призовава Комисията да започне съответните процедури без колебание или забавяне, особено когато правителствата не проявяват желание да спазват специфичните за всяка държава препоръки;

14. приветства усилията на Комисията за по-добро взаимодействие със заинтересованите страни на национално равнище; признава гражданското общество като основен фактор за принципите на правовата държава, който трябва да играе важна роля в последващите действия във връзка с годишния доклад и неговото изпълнение; призовава Комисията да се стреми към последователно и съдържателно участие на гражданското общество, както в подготовката, така и в последващите действия във връзка с доклада на национално равнище, в сътрудничество с Агенцията за основните права, в т.ч. като предостави достатъчно време, за да се допринесе за процеса и да се получи мащабно достигане до организациите на гражданското общество при посещения в държавите; призовава Комисията да осигури по-приобщаващ, прозрачен и лесен за прилагане подход към цикъла, така че да се гарантира пълноценно участие на заинтересованите страни и отчетност по време на целия процес; призовава за по-систематично представяне на приноса на гражданското общество и професионалните организации, включително от съдебната система, с цел допълване на информацията, предоставяна от правителствата на държавите членки;

15. признава решаващата роля на гражданското общество и стабилното гражданско пространство за утвърждаването и защитата на принципите на правовата държава и отново призовава за отделяне на специална глава за състоянието на гражданското общество в държавите членки; подчертава връзките между гражданското пространство и проблемите, свързани с принципите на правовата държава; призовава Комисията да продължи да инвестира, чрез специално финансиране, в изграждането на капацитет за организациите на гражданското общество за наблюдение и докладване относно положението с принципите на правовата държава в държавите членки, както и да гарантира подходяща защита на гражданското общество, което участва в този процес; изразява загриженост, че пристрастното разпределение на финансирането в някои държави има последици за организациите на гражданското общество, работещи по правата на уязвимите групи или работещи като цяло за каузи, които правителствата не подкрепят; насърчава извършването на задълбочена оценка на тези въпроси във всички държави, обхванати от доклада, и подчертава необходимостта от препоръки по държави, за да се решат тези въпроси; настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за пряко управление на средствата на ЕС, за да се гарантира също така, че крайните бенефициенти, включително организациите на гражданското общество, работещи с уязвими групи, получават финансирането от ЕС, предназначено за тях; призовава Комисията да наблюдава въздействието на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ върху гражданското общество в държавите членки; призовава Съвета и Комисията да осигурят адекватно финансиране за независима и общоевропейска качествена журналистика на национално, регионално и местно равнище;

16. подчертава необходимостта от специфични за всяка държава препоръки относно националните действия в отговор на пандемията от COVID-19 и тяхното въздействие върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на Съюза; призовава Комисията да продължи да наблюдава и докладва относно тези национални процеси, включително най-добрите практики;

17. изразява съжаление относно липсата на специфични за всяка държава препоръки във връзка с незаконното използване от страна на държавите членки на технологии за шпионски софтуер за наблюдение, като например Pegasus или Predator, въпреки конкретните разкрития и все повечето доказателства за използването им срещу журналисти, политици, служители на правоприлагащите органи, дипломати, адвокати, бизнесмени, представители на гражданското общество и други участници; изразява изключителна загриженост относно свързаните с това рискове за гражданското общество, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права, породени от неконтролираното използване на шпионски софтуер от страна на националните правителства; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на органите на някои държави членки с анкетната комисия на Парламента за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение;

Неизпълнени призиви на Парламента относно годишния доклад относно върховенството на закона

18. отново призовава Комисията да разшири обхвата на своето докладване, така че да обхване всички ценности, залегнали в член 2 от ДЕС; отново изтъква наличието на неразривна връзка между принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; настоятелно призовава Комисията и Съвета незабавно да започнат преговори с Парламента за междуинституционално споразумение относно механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, което следва да обхваща пълния набор от ценности по член 2 от ДЕС; изразява съжаление поради факта, че нарушенията на правата на човека по отношение на мигрантите, случващи се по външните граници на ЕС не са част от оценката на Комисията;

19. призовава в годишния доклад да бъдат включени важни липсващи елементи от списъка на критериите за принципите на правовата държава, изготвен от Венецианската комисия през 2016 г., като например предотвратяването на злоупотребата с власт, равенството пред закона и недискриминацията;

20. приветства стъпката, предприета от Комисията, за включване в нейния доклад на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от страна на държавите членки като показател за качеството и зачитането на принципите на правовата държава; призовава Комисията да разшири този анализ, така че той да обхване правилния процес на изпълнение на тези решения на национално равнище;

21. счита, че сътрудничеството със Съвета на Европа и други международни организации е от особено значение за утвърждаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на ЕС; призовава Комисията да анализира отделните съобщения на органите по договорите на ООН;

22. призовава повторно Комисията да включи отделна нова глава относно институциите на Съюза, в която да се прави оценка на положението във връзка с разделението на властите, антикорупционната рамка, отчетността и принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване;

23. изразява дълбоко съжаление във връзка с неспособността на Съвета да постигне значим напредък в рамките на настоящите процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да разгледа всички нови развития, които засягат принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; отново призовава Съвета да отправи препоръки в рамките на тази процедура, като подчертава, че всяко по-нататъшно забавяне на подобни действия би съставлявало нарушение на принципа на правовата държава от страна на самия Съвет; настоява ролята и правомощията на Парламента да бъдат зачитани;

24. решително осъжда органите на държавите членки, които отказват да участват в годишния диалог на Комисията по принципите на правовата държава;

25. изразява съжаление във връзка с факта, че в доклада не се отчита ясно, че отстъплението от принципите на правовата държава в няколко държави членки представлява съзнателен процес; призовава Комисията да поясни, че когато ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, се нарушават систематично, съзнателно, тежко и постоянно в рамките на даден период от време, държавите членки може да не отговарят на всички критерии, които характеризират демокрацията; припомня, че Парламентът вече посочи, че съгласно съответните индекси Унгария се е превърнала в хибриден режим на изборна автокрация; отново отправя препоръките към Комисията да прави разграничение между системни и индивидуални нарушения, за да се избегне рискът от омаловажаване на най-сериозните нарушения на принципите на правовата държава, и да придружава специфичните за всяка държава препоръки със срокове за изпълнение, цели и конкретни действия, които да бъдат предприети;

26. припомня своята позиция относно ангажирането на група от независими експерти, които да съветват трите институции, в тясно сътрудничество с FRA; повтаря призива си към Комисията да прикани Агенцията за основните права да предоставя методологични съвети и да провежда сравнителни изследвания, за да добави подробности в ключови области на годишния доклад, като се имат предвид неразривните връзки между основните права и принципите на правотата държава; отправя искане към своето Бюро, предвид нежеланието, проявено от Комисията и Съвета, да организира процедура за възлагане на обществена поръчка за създаване на такава експертна група под егидата на Парламента в съответствие с ангажимента, поет в негови предходни резолюции[26], която да консултира Парламента относно спазването на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, в различните държави членки и да даде пример за това как една такава група би могла да работи на практика;

27. отново заявява, че годишният цикъл относно върховенството на закона следва да служи като принос за задействането на други инструменти в отговор на заплахи или нарушения на принципите на правовата държава на национално равнище, като например член 7 от ДЕС и Регламента относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава, нормативната уредба за принципите на правовата държава, процедурите за нарушение, включително ускорените процедури, молбите за междинни процедури пред Съда на ЕС и действията във връзка с неизпълнение на решения на Съда на ЕС или инструменти съгласно финансовото законодателство на ЕС; отново призовава Комисията да създаде пряка връзка между годишните доклади относно върховенството на закона, наред с други източници, и механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава;

°

° °

28. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на ООН и на правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1] OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
• [2] ОВ L 156, 5.5.2021 г., стр. 1.
• [3] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.
• [4] OВ C 129, 5.4.2019 г., стр. 13.
• [5] ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 117.
• [6] ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 66.
• [7] ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 45.
• [8] OВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 2.
• [9] ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 36.
• [10] ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 86.
• [11] ОВ C 81, 18.2.2022 г., стр. 27.
• [12] ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 146.
• [13] OВ C 205, 20.5.2022 г., стр. 2.
• [14] OВ C 251, 30.6.2022 г., стр. 48.
• [15] ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 2.
• [16] ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 168.
• [17] ОВ C 49, 16.12.2022 г., стр. 18.
• [18] ОВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 108.
• [19] Приети текстове, P9_TA(2022)0324.
• [20] Приети текстове, P9_TA(2022)0325.
• [21] Приети текстове, P9_TA(2022)0371.
• [22] Приети текстове, P9_TA(2022)0372.
• [23] Приети текстове, P9_TA(2022)0389.
• [24] Приети текстове, P9_TA(2022)0422.
• [25] Резолюции от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. и от 19 май 2022 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г.
• [26] Резолюции от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. и от 19 май 2022 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г.