ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно състоянието на споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба в светлината на неотдавнашното посещение на върховния представител на острова

5.7.2023 - (2023/2744(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Анна Елжбета Фотига, Ангел Джамбазки, Херман Терч, Ядвига Вишневска, Витолд Ян Вашчиковски, Асита Канко, Чарли Веймерс
от името на групата ECR

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0311/2023

B9‑0322/2023

Резолюция на Европейския парламент относно състоянието на споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба в светлината на неотдавнашното посещение на върховния представител на острова

(2023/2744(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предходни резолюции относно Куба,

– като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, което беше подписано през декември 2016 г. и се прилага временно от 1 ноември 2017 г.[1],

– като взе предвид третия официален диалог по правата на човека в рамките на СПДС, който се проведе на 26 февруари 2021 г.,

– като взе предвид докладите на организации за защита на правата на човека като „Human Rights Watch“, „Human Rights Foundation“ и „Prisoners Defenders“,

– като взе предвид глава IV.Б относно Куба от годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR),

– като взе предвид съобщението на специалния докладчик относно съвременните форми на робството, включително причините за робството и последиците от него, и на специалния докладчик относно трафика на хора, особено на жени и деца, от 6 ноември 2019 г. до върховния комисар на ООН по правата на човека относно кубинските медицински бригади,

– като взе предвид заключенията от последния за момента универсален периодичен преглед за Куба от 2018 г. относно кубинските медицински бригади,

– като взе предвид месечните доклади за 2021 г. на Обсерваторията за правата на човека в Куба относно репресивните действия и произволните задържания,

– като взе предвид изявлението на IACHR и нейните специални докладчици относно икономическите, социалните, културните и екологичните права и свободата на изразяване от 15 юли 2021 г.,

– като взе предвид жалбата от 8 септември 2021 г. на Обсерваторията за правата на човека в Куба до специалния представител на ЕС за правата на човека Еймън Гилмор относно репресиите срещу протестиращите в Куба,

– като взе предвид изявлението на IACHR и нейния специален докладчик за свободата на изразяване от 29 ноември 2021 г. относно репресиите от страна на кубинската държава, попречили на провеждането на гражданското шествие, насрочено за 15 ноември 2021 г. в Куба,

– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

– като взе предвид Конституцията на Куба и кубинския Наказателен кодекс,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че комунистическата система, която постепенно беше наложена на Куба, изключва всякакви перспективи за демократични промени, тъй като в член 5 от Конституцията на Куба се посочва, че „уникалната марксистко-ленинистка комунистическа партия на Марти и Фидел в Куба“ е най-висшата политическа сила и ръководител на обществото и държавата, а членове 4 и 229 определят настоящата политическа система като необратима;

Б. като има предвид, че член 3 от Конституцията на Куба гласи, че системата със само една политическа партия се обявява за „неотменима“; като има предвид, че член 224 забранява на настоящите поколения да променят бъдещата необратимост на социализма, както и настоящата политическа и социална система;

В. като има предвид, че настоящата политическа система в Куба е несъвместима с исканията на ЕС за сключване на споразумения за сътрудничество; като има предвид, че зачитането на правата на човека, гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права е от съществено значение за ЕС и е една от неговите основни цели в отношенията му с други държави;

Г. като има предвид, че в членове 72–84 от Наказателния кодекс на Куба се съдържат определения за „ситуация на опасност“ и „предварителни мерки за сигурност“, заради които хиляди хора биват осъждани всяка година на лишаване от свобода за срок от една до четири години, без да е налице престъпление, и заради които над 8000 души са изпратени в затвора, а над 2500 са осъдени на принудителен труд без интерниране;

Д. като има предвид, че в периода между 2012 и 2023 г. Куба се нарежда на трето място сред всички държави на света по брой на исканията за спешни мерки съгласно член 30 от Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване;

Е. като има предвид, че в процеса на провеждане на конституционния референдум от 24 февруари 2019 г. за създаване на нова конституция липсваха подходящи консултации на национално равнище; като има предвид, че този процес послужи само за да гарантира, че Комунистическата партия ще запази властта си в държава, в която липсват многопартийна политическа система, основни свободи и граждански или политически права, като по този начин засили централизираната държавна собственост от страна на комунистическата партия и контрола върху икономика;

Ж. като има предвид, че през октомври 2019 г. Организацията на американските държави осъди в исторически план факта, че настоящите опити за дестабилизиране на латиноамериканските политически системи произтичат от стратегията на боливарската и кубинската диктатура, които са финансирали, подкрепяли и насърчавали политически и социални конфликти в региона на Латинска Америка;

З. като има предвид, че през октомври 2020 г. работната група по произволното задържане към Съвета на ООН по правата на човека заключи, че произволните задържания, извършени през последните десетилетия в Куба, не са изолирани случаи, а по-скоро са част от „системна практика [...], в която [...] кубинските държавни органи участват от десетилетия“; като има предвид, че тези произволни задържания очевидно са част от постоянните и структурни ограничения върху мирното упражняване на правото на свобода на словото, на изразяване на мнение, на събрания, на сдружения и на участие на гражданите; като има предвид, че произволното задържане се използва за ограничаване на дейности, които са защита на правата на човека;

И. като има предвид, че през март 2020 г., в разгара на пандемията от COVID-19, органите на кубинския режим задълбочиха страданията, които понася кубинският народ, като произволно задържаха на митницата в пристанище Мариел доставката на хуманитарна помощ за 15 000 кубински семейства, състояща се от хранителни и хигиенни продукти, изпратени от Съединените щати като част от инициативата „Solidaridad Entre Hermanos“;

Й. като има предвид, че през май 2021 г. група експерти от Конгреса на САЩ потвърдиха, че Венесуела и Куба се управляват от авторитарни режими, които потискат политическата опозиция и защитниците на правата на човека;

К. като има предвид, че правителството на Съединените щати определи кубинската държава като спонсор на тероризма и разшири списъка със санкции срещу кубинската диктатура, включващ високопоставени длъжностни лица в Министерството на вътрешните работи и ръководители на Предохранителните войски на Революционните въоръжени сили, заради малтретирането на мирни демонстранти; като има предвид, че междувременно ЕС запази действащите споразумения за сътрудничество с трети държави, въпреки факта, че някои от тези държави системно нарушават клаузите за зачитане на правата на човека, считани за съществени в СПДС между ЕС и Куба;

Л. като има предвид, че през февруари 2021 г. ръководителят на делегацията на ЕС в Куба, Алберто Наваро, който е подчинен на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), Жозеп Борел, изпрати отворено писмо до президента на САЩ Джо Байдън с искане за „премахване на системата от санкции“, наложена на Куба; като има предвид, че това действие наруши най-основните правила за добро поведение и професионална етика в дипломацията и публичната служба, необходими за заеманата от него длъжност, като показа пълна липса на безпристрастност; като има предвид, че през всички тези години имаше и многобройни призиви от страна на ЗП/ВП Жозеп Борел в полза на вдигането на ембаргото, наложено на диктатурата заради нейните жестоки действия;

М. като има предвид, че на 11 юли 2021 г. в няколко кубински града се проведе поредица от масови демонстрации, които бяха свободни, спонтанни, граждански и мирни по своя характер; като има предвид, че основната цел беше стриктното упражняване на правото на събрания и свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че демонстрантите поискаха зачитане на правото на свобода, демокрация и достойна храна; като има предвид, че те също така поискаха оставката на президента Мигел Диас-Канел;

Н. като има предвид, че в отговор на тези мирни демонстрации президентът Диас-Канел започна репресии, включващи безбройни произволни задържания, насилствени изчезвания и случаи на изтезания; като има предвид, че стотици хора бяха поставени под домашен арест, а хиляди други бяха изпратени в затвора, лишени от правото си на самозащита и осъдени по бързата процедура, без справедлив съдебен процес; като има предвид, че други лишени от свобода граждани бяха освободени временно с непосилни суми за освобождаване под гаранция; като има предвид, че сред задържаните бяха и няколко членове на съвета на директорите на Съвета за демократичен преход в Куба, които изчезнаха, по-специално неговият председател Хосе Даниел Ферер Гарсия и заместник-председателят Феликс Наваро Родригес;

О. като има предвид, че режимът прекъсна интернет за няколко дни, така че гражданите да не могат публично да осъждат репресиите и нарушенията на правата на човека, на които станаха жертва; като има предвид, че кубинският министър на външните работи Бруно Родригес квалифицира опита на САЩ да възстанови интернет сигнала на острова като акт на „агресия“;

П. като има предвид, че много различни независими неправителствени организации в Куба, например Съветът за демократичен преход в Куба, част от който е Патриотичният съюз на Куба, „Cuba Decidе“, Обсерваторията за правата на човека в Куба, Мрежата на жените в Куба и „Защитници на затворниците в Куба“, осъдиха факта, че както Декрет-закон 35/2021[2], така и Резолюция 105[3] криминализират контрареволюционните действия, които се противопоставят на модела на диктаторския режим, властващ в страната, поставят го под въпрос, критикуват го и/или се опитват да го променят; като има предвид, че тези закони представляват грубо нарушение на всички права на свобода на изразяване, убеждение и демонстрация, които кубинците могат да се опитат да упражнят;

Р. като има предвид, че на 11 декември 2020 г. делегацията на Европейския парламент за връзки с държавите от Централна Америка проведе онлайн изслушване относно Куба, по време на което достъпът до интернет на участниците от гражданското общество Берта Солер („Дами в бяло“), Хосе Даниел Ферер (Патриотичен съюз на Куба), Луис Мануел Отеро Алкантара (Движение „Сан Исидро“), Дагоберто Валдес („Convivencia“) и Райналдо Ескобар (вестник „14yMedio“) беше прекъснат; като има предвид, че в деня преди тази среща Берта Солер е била задържана в продължение на часове, а Райналдо Ескобар е бил задържан и разпитван в продължение на пет часа след края на срещата; като има предвид, че в ранните часове на 11 декември многобройни държавни сили за сигурност са обкръжили къщата на Хосе Даниел Ферер и достъпът му до интернет е бил прекъснат; като има предвид, че в отговор на тези неприемливи действия председателят на делегацията за връзки с държавите от Централна Америка, председателят на комисията по външни работи на Парламента и заместник-председателят на Парламента подписаха съвместна декларация, осъждаща действията на режима;

С. като има предвид, че през юни 2023 г. IACHR обяви кубинското правителство за отговорно за смъртта на активистите за демокрация Освалдо Пая и Харолд Сеперо при автомобилна катастрофа през 2012 г.; като има предвид, че IACHR заключи, че държавни служители са пряко замесени в смъртта им и че кубинският режим е нарушил правото на живот, чест и свобода на изразяване на Освалдо Пая и Харолд Сеперо;

Т. като има предвид, че при оценката на положението с правата на човека в Куба в годишния си доклад за 2022 г. IACHR реши да включи специална глава относно Куба (глава IV.Б), като посочва, че според IACHR положението на острова отговаря на критериите за сериозно нарушение на основните елементи и институции на представителната демокрация, предвидени в Междуамериканската демократична харта; като има предвид, че IACHR счита, че тези елементи и институции са от съществено значение за защитата на правата на човека; като има предвид, че IACHR признава, че кубинският режим е извършил масови, сериозни и системни нарушения на правата на човека, гарантирани в Американската декларация за правата и задълженията на човека, Американската конвенция за правата на човека и други приложими инструменти в областта на правата на човека;

У. като има предвид, че през май 2022 г. Комитетът срещу изтезанията[4] настоятелно призова Куба да приеме мерки за предотвратяване или спиране на произволните задържания, тормоза, сплашването, заплахите и действията за дискредитиране на защитниците на правата на човека, както и да разследва всички смъртни случаи по време на лишаване от свобода и да гарантира независимостта и безпристрастността на прокуратурата и съдебната система;

Ф. като има предвид, че в своя годишен доклад относно Куба за 2023 г. „Human Rights Watch“ осъжда факта, че кубинският режим продължава да потиска несъгласните с него и да пречи на изразяването на публични критики; като има предвид, че той също така критикува систематичното използване от страна на режима на краткосрочни и дългосрочни произволни задържания с цел тормоз и сплашване на критици, независими активисти, хора на изкуството, протестиращи и други лица; като има предвид, че стотици критици на режима все още са в затвора, включително много от участниците в историческите демонстрации през юли 2021 г.; като има предвид, че кубинският режим обвинява американското ембарго за всички икономически проблеми на острова, но равнищата на бедност в Куба са само резултат от пълния провал на икономическата и производствена система на режима; като има предвид, че кубинският режим използва икономическото положение като претекст за своите злоупотреби и като начин за получаване на подкрепа от чужди правителства, които в противен случай може да са склонни да осъдят по-енергично репресивните практики на страната;

Х. като има предвид, че в своята резолюция от 10 юни 2021 г. Парламентът припомни на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), че участието на гражданското общество в политическия диалог и проектите за сътрудничество в рамките на СПДС е основен елемент от споразумението; като има предвид, че гражданското общество е изключено от достъпа до средства за сътрудничество и участие в СПДС; като има предвид, че същевременно участието в СПДС и достъпът до такива средства са разрешени изключително за дружества, които кубинската държава контролира или в които тя участва, както се случва след подписването на споразумението; като има предвид, че ЕСВД следва да работи за промяна на това неприемливо положение;

Ц. като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: на Освалдо Пая през 2002 г., на „Дами в бяло“ през 2005 г. и на Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните семейства продължават за бъдат систематично преследвани и сплашвани, а жителите на острова систематично биват възпрепятствани да напускат страната и да участват в международни събития и в събития, организирани от Европейския парламент;

Ч. като има предвид, че въпреки факта, че резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. относно случая с Хосе Даниел Ферер настоятелно призова „ЕСВД и Комисията активно да подкрепят групите на гражданското общество и защитниците правата на човека в Куба, като организират посещения в затворите, наблюдават съдебни процеси и правят публични изявления“, в нито един случай не е имало посещение при политически затворник в затвора или наблюдение на който и да било съдебен процес срещу опоненти, дисиденти, активисти в областта на правата на човека или независими активисти на гражданското общество от страна на настоящия ръководител на делегацията на ЕС в Куба, Изабел Бриханте Педроса, и нейния екип;

Ш. като има предвид, че макар от години да настоява относно необходимостта от посещение на острова, кубинските органи системно отказват да разрешават влизането в Куба на комисии, делегации и политически групи от Парламента, международни организации за защита на правата на човека и други независими наблюдатели на положението с правата на човека, включително специални докладчици на ООН;

Щ. като има предвид, че други авторитарни съюзници на кубинския режим, включително Русия, Венесуела, Китай и Беларус, поддържат тясно сътрудничество по военните въпроси и въпросите на сигурността; като има предвид, че това сътрудничество включва групата „Вагнер“, която разположи контингент от войници във Венесуела с цел укрепване на сигурността на президента Николас Мадуро в контекста на опозиционните протести;

АА. като има предвид, че през 2021 г. държавният секретар на САЩ заяви, че подкрепата на Куба за Николас Мадуро създава благоприятна среда за международни терористи да живеят във Венесуела;

АБ като има предвид, че през януари 2021 г. държавният секретар на САЩ осъди подкрепата на кубинския режим за международния тероризъм и за подривната дейност, насочена срещу американската правосъдна система; като има предвид, че той отбеляза отказа на Куба да екстрадира членове на колумбийската Национална освободителна армия след бомбения атентат в полицейска академия в Богота през 2019 г., при който бяха убити 22 души;

АВ. като има предвид, че обширни региони на Латинска Америка са превърнати в заложници от недемократични режими, вдъхновени от комунизма и действащи под закрилата на Куба и инициативи като форума „Сао Пауло“ и групата „Пуебла“; като има предвид, че всички те са центрове за производство и трафик на наркотици; като има предвид, че тези режими проникват в центровете на властта, за да наложат своята идеологическа и политическа програма чрез правителствено насилие и преследване, което води до системно потисничество, бедност, мизерия и хроничен недостиг на храна и лекарства в региона;

АГ. като има предвид, че Куба и Русия поддържат много близки не само дипломатически, но и политически, икономически, стратегически и военни отношения, както стана ясно от срещата, проведена в Москва през ноември 2022 г. между кубинския президент Мигел Диас-Канел и руския президент Владимир Путин, на която те заявиха, че двустранните им връзки са „значителни“;

АД. като има предвид, че Куба определя Кубинско-руската междуправителствена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество като значима; като има предвид, че кубинският режим винаги е одобрявал публично гласуването на Москва в ООН в полза на резолюция на Куба срещу ембаргото, наложено от Съединените щати на острова;

АЕ. като има предвид, че последното официално посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Куба през април 2023 г., в рамките на което Лавров проведе среща с кубинския си колега Бруно Родригес, беше съсредоточено върху насърчаването на политическото, икономическото, образователното и културното сътрудничество; като има предвид, че на тази среща двамата министри определиха двустранните си отношения като отлични и заявиха, че и двете правителства отдават висок приоритет на тези отношения въз основа на традиционните приятелски връзки между народите;

АЖ. като има предвид, че министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров, посети също Бразилия, Венецуела и Никарагуа по време на обиколката си из Латинска Америка, което разкри тесните връзки между Русия и правителствата и режимите съответно на Луис Инасио Лула да Силва, Николас Мадуро и Даниел Ортега;

АЗ. като има предвид, че през май 2023 г. кубинският режим подписа споразумение с Беларус за изпращане на специални войски в страната като израз на солидарност с един от основните съюзници на Русия във войната ѝ срещу Украйна; като има предвид, че по този начин кубинските военни сили ще получат обучение, което означава, че Куба и Беларус ще укрепят връзките си по отношение на военното сътрудничество;

АИ. като има предвид, че според разузнавателните служби на САЩ Китай експлоатира военни и разузнавателни съоръжения в Куба поне от 2019 г. насам; като има предвид, че Куба позволи на Китай да изгради на острова ново съоръжение за шпиониране, с което разшири китайския капацитет за шпионаж чрез електронни комуникации;

АЙ. като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС между ЕС и Куба; като има предвид, че одобрението на СПДС се основаваше на ясното намерение за подобряване на тежкото положение с правата на човека в Куба; като има предвид, че мониторингът и контролът на спазването на СПДС са несъвместими с настоящите действия на ЗП/ВП Жозеп Борел;

АК. като има предвид, че СПДС включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и която предвижда възможността изпълнението на СПДС да бъде спряно в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека;

АЛ. като има предвид, че одобрението на СПДС от страна на Парламента беше свързано с ангажимента на Комисията и ЕСВД да гарантират установяването на редовен обмен с Парламента относно прилагането на споразумението и изпълнението на взаимните задължения, съдържащи се в него, особено на тези, които са свързани с прилагането на всички разпоредби относно правата на човека; като има предвид, че Парламентът също така поиска ЕСВД да направи всичко възможно, за да следи отблизо положението с правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС;

АМ. като има предвид, че през октомври 2019 г. делегацията на ЕС в Куба публикува документ, описващ сътрудничеството на ЕС с Куба; като има предвид, че в него се заявява, че 8% от настоящите фондове за сътрудничество между ЕС и Куба са предназначени за „гражданското общество“, което потвърди, че сумата от 19 милиона евро от оставащите средства не е за гражданското общество, а по-скоро за проекти, финансирани от различни институции, пряко свързани с кубинския режим; като има предвид, че в документа се заключава, че не съществува нито една организация на гражданското общество в Куба, която се е ползвала от европейските фондове за сътрудничество;

АН. като има предвид, че на 16 септември 2021 г. Парламентът одобри с огромно мнозинство резолюция относно репресиите от страна на правителството спрямо протестите и гражданите в Куба, в която се призовава ЕС да задейства член 85, параграф 3, буква б) от СПДС, за да спре изпълнението на споразумението поради нарушаването от страна на кубинския режим на разпоредбите, свързани с правата на човека, което представлява „особено неотложен случай“; като има предвид, че Парламентът припомни, че клаузата за правата на човека в СПДС е елемент от споразумението; като има предвид, че той призова Съвета да използва разпоредбите за правата на човека в общия режим на санкции на ЕС и да приеме възможно най-скоро санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека в Куба,

1. осъжда най-категорично системното нарушаване на основните права на кубинския народ по време на управлението на Комунистическата партия на Куба, което продължава повече от шест десетилетия;

2. изразява съжаление, че от 2015 г. насам, когато диалогът относно правата на човека между ЕС и Куба беше възобновен под ръководството на ЗП/ВП Жозеп Борел, кубинският режим системно отказва да признае наблюдението на правата на човека като законна дейност и отказва правен статут на местни групи за защита на правата на човека;

3. осъжда пасивното и безотговорно отношение на ЕСВД под ръководството на ЗП/ВП Жозеп Борел, тъй като тя пренебрегва протестите на кубинския народ и системното нарушаване на правата на човека от страна на режима в Куба; счита, че това отношение косвено е допринесло за драстичното влошаване на положението, в грубо нарушение на разпоредбите, съдържащи се в СПДС между ЕС и Куба, подписано през 2016 г.;

4. осъжда факта, че след подписването на СПДС ЕСВД изключи гражданското общество от участие във всички семинари за гражданското общество ЕС-Куба като заинтересована страна в развитието на диалога в рамките на споразумението[5], което го лишава от съществена част от неговата мисия и противоречи на волята на Европейския парламент и на държавите — членки на ЕС, които са подписали споразумението;

5. възразява срещу факта, че ЕСВД системно нарушава условията на СПДС, отнасящи се до проектите за сътрудничество[6], които определят гражданското общество като съществена част от това сътрудничество; осъжда факта, че съзнателно и след подписването на СПДС ЕСВД предостави възможност средствата за сътрудничество да се окажат изключително в ръцете на дружества, притежавани или контролирани от кубинската държава, което води до незаконно преобразуване на тези средства в средство за финансиране на кубинската диктатура;

6. осъжда факта, че през май 2022 г., въпреки постоянното нарушаване на правата на човека от страна на кубинския режим, ЗП/ВП Жозеп Борел злоупотреби с участието си в третата двустранна среща, проведена в Куба в рамките на СПДС, като постави целта си за дипломатически контакт с режима над съдбата на народа на Куба, по-специално на политическите затворници, някои от които бяха в гладна стачка, и пренебрегвайки всички онези лица, потискани от комунистическата диктатура; изразява съжаление, че посещението може да е допринесло за легитимирането на президента Диас-Канел и на кубинската диктатура; изразява съжаление, че в изявленията на ЗП/ВП беше избегнато споменаването на сериозните и системни нарушения на правата на човека, не беше осъдена подкрепата на Куба за Русия в нейната незаконна агресивна война срещу Украйна и следователно не са отразени заключенията на Съвета и позициите и политиките на ЕС, които той е длъжен да представлява и прилага; изисква ЗП/ВП Жозеп Борел да предостави позицията си на разположение на Съвета, и да се възложи на председателя на Комисията и на Съвета да извършат задълбочена оценка на начина, по който неговите действия сериозно са навредили на народа на Куба; счита, че прилагането на подобни вредни политики, които са в противоречие с ценностите и Договорите на ЕС, следва да предизвика съответната реакция от страна на Съвета, Комисията и Парламента и ЗП/ВП Жозеп Борел да понесе отговорност за своите действия;

7. потвърждава, че въпреки времето, изминало от влизането в сила на СПДС, положението с липсата на демокрация и свободи в Куба изобщо не се е подобрило; отбелязва, че дори напротив, положението с правата на човека на острова се е влошило и задълбочило още повече, в явно и систематично нарушение на основните разпоредби на СПДС;

8. изразява дълбоко съжаление, че страданията на кубинския народ в резултат на липсата на ангажираност и готовност от страна на кубинския режим за постигане на напредък и бездействието на ЕС и ЕСВД, по-специално на ЗП/ВП Жозеп Борел и Изабел Бриханте Педроса, ръководител на делегацията на ЕС в Куба, не са облекчени, и призовава ЕС да извлече подходящи поуки от тези неефективни политики и умишленото взаимно нарушаване на условията на СПДС;

9. отново заявява твърдата си и безусловна подкрепа за кубинския народ, за всички защитници на правата на човека в Куба и за тяхната заслужаваща адмирации всеотдайна борба за свободите, които са отказвани от комунистическата диктатура от десетилетия;

10. настоятелно призовава ЕС да действа в съответствие със своите ценности, като приложи член 85, параграф 3, буква б) и незабавно прекрати СПДС между ЕС и Куба;

11. настоятелно призовава Съвета да използва разпоредбите за правата на човека в общия режим на санкции на ЕС и да приеме възможно най-скоро санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека в Куба, с оглед на системното нарушаване на правата на човека от страна на кубинския режим, което представлява „особено неотложен случай“;

12. приканва държавите — членки на ЕС, да поискат незабавното отнемане на мястото на Куба в Съвета на ООН по правата на човека;

13. настоятелно призовава Съвета категорично да осъди постоянната намеса на Куба във вътрешните работи на други латиноамерикански държави и явното ѝ сътрудничество с други тоталитарни режими, както и с наркокартели и терористични сили през последните шест десетилетия;

14. изисква незабавното прекратяване на всякаква финансова помощ от ЕС за Куба, която постоянно се поддържа, без да се вземат предвид продължаващите сериозни нарушения на правата на човека, и която подхранва режима, вместо да оказва помощ и да служи на кубинския народ;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Комисията, на колегиума на членовете на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

• [1] ОВ L 337 I, 13.12.2016 г., стр. 3.
• [2] Декрет-закон 35/2021 за далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии и използването на радиочестотния спектър (17 август 2021 г.).
• [3] Резолюция № 105 на Република Куба от 2021 г. относно националния модел за действие за реагиране на инциденти в областта на киберсигурността.
• [4] Комитетът срещу изтезанията е орган от 10 независими експерти, който наблюдава прилагането на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от държавите, които са страни по нея. Той работи в рамките на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека.
• [5] Преамбюл и членове 19 и 36, член 42, параграф 1, член 47, параграф 6, буква д) и член 59, параграф 2 от СПДС.
• [6] Пак там.