Предложение за резолюция - B9-0462/2023Предложение за резолюция
B9-0462/2023
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ Децата на първо място – укрепване на гаранцията за децата две години след приемането ѝ

16.11.2023 - (2023/2811(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Драгош Пъслару
от името на комисията по заетост и социални въпроси
 


Процедура : 2023/2811(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B9-0462/2023
Внесени текстове :
B9-0462/2023
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B9‑0462/2023

Резолюция на Европейския парламент относно „Децата на първо място – укрепване на гаранцията за децата две години след приемането ѝ“

(2023/2811(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

– като взе предвид Препоръка на Комисията 2013/112/ЕС от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“[1],

– като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата[2], в която Комисията и държавите членки се призовават да въведат гаранция за децата, като обърнат специално внимание на децата, живеещи в бедност, и техния достъп до услуги,

– като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 1, 3, 11, 16 и 19 от него,

– като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2019 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2021)0142),

– като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата[4],

– като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата[5],

– като взе предвид своята резолюция от ХХХ относно намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното приобщаване по време на криза за децата и техните семейства,

– като взе предвид Социалната среща на високо равнище в Порто и социалната цел за 2030 г. за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона, включително най-малко 5 милиона деца,

– като взе предвид изявлението на Комисията от 19 ноември 2021 г. относно Световния ден на децата, в което се отбелязва приемането на Декларацията за правата на детето от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1959 г.,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че в резултат на пандемията от COVID-19 социално-икономическото положение на децата и техните семейства в Европа се влоши, що се отнася до здравните и дългосрочните социални последици за благосъстоянието на децата, което доведе до увеличаване на неравенството и социалното изключване и изостри съществуващите предизвикателства, по-специално за децата и семействата в уязвимо положение; като има предвид, че в резултат на ограничителните мерки, предприети за контрол на извънредната ситуация, нарушаването на ежедневието и социалните контакти, затварянето на училища, намаления капацитет на системите да осигуряват предпазни мерки срещу домашно насилие, малтретиране и пренебрегване, прекъсването на основните социални услуги и невъзможността за достъп до онлайн образование поради липса на необходимото оборудване, интернет покритие или дори електричество, пандемията от COVID-19 допринесе за проблеми с психичното здраве, пропуски в образованието и увеличаване на процента на преждевременно напусналите училище, както и за увеличаване на насилието и злоупотребите срещу деца; като има предвид, че социално-икономическото положение на децата и техните семейства се влоши допълнително в резултат на войната, причинена от руското нашествие в Украйна, което имаше опустошителни последици не само за милионите деца бежанци и техните семейства, бягащи от войната, но и за цялото население на ЕС, що се отнася до покачващите се разходи за живот, цените на енергията, инфлацията, нарастващите неравенства, достъпа до основни услуги и финансовата достъпност на здравословна храна и лекарства, като повече деца и млади хора изпаднаха в бедност;

Б. като има предвид, че ефективният достъп до основни и качествени услуги за децата в нужда и техните семейства, включително ефективният и безплатен достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст и здравеопазване, както и до образователни и училищни дейности, поне по едно здравословно хранене всеки учебен ден и до подходящо жилищно настаняване и здравословно хранене, играят важна роля за прекъсване на цикъла на неравностойното положение между поколенията и извеждане на децата и техните семейства от бедност и социално изключване; като има предвид, че това е изключително важно за справяне със сложния и многоизмерен характер на бедността и уязвимостта;

В. като има предвид, че инвестирането в ранните години на децата е от жизненоважно значение за справяне с детската бедност и социалното изключване; като има предвид, че осигуряването на грижи за техния здравословен растеж, развитие и благосъстояние осигурява здрави основи на ранен етап от живота, което е от полза за хората и обществата; като има предвид, че инвестирането в най-младото поколение допринася за благосъстоянието на обществото като цяло, тъй като може да доведе до възвръщаемост на инвестициите, която е най-малко четири пъти по-висока от първоначалната инвестиция[6]; като има предвид, че няколко държави членки са отпуснали повече от 5% от своите средства по Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), а досега 23 държави членки са предвидили подкрепа от ЕСФ+ в размер на общо 8,9 милиарда евро за справяне с детската бедност; като има предвид, че някои държави членки не са разпределили никакви средства от ЕСФ+ за целта за справяне с детската бедност, а други са заделили по-малко от 5% от своите програми по ЕСФ+; като има предвид, че имаше забавяне в изпълнението на плановете по ЕСФ+, което от своя страна забави реформите на националните планове за действие във връзка с гаранцията за децата, финансирани чрез ЕСФ+; като има предвид, че ресурсите на ЕСФ+ сами по себе си по никакъв начин не са достатъчни за справяне с предизвикателството на детската бедност в ЕС и следователно значителното увеличаване на финансирането за Европейската гаранция за децата е от изключително значение; като има предвид, че детската бедност е европейски проблем, който засяга всички държави членки и следва да бъде решен като такъв във всички държави членки с амбициозни европейски и национални инструменти; като има предвид, че Next Generation EU, по-специално стълб „Политики за следващо поколение“ на националните планове за възстановяване и устойчивост, приети от държавите членки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, предлага уникална възможност за значителни инвестиции и реформи, насочени към подобряване на образованието и грижите в ранна детска възраст, на тяхното качество и на техния приобщаващ характер; като има предвид, че прилагането на тези мерки от държавите членки следва да бъде наблюдавано отблизо и следва да бъде планирано и изпълнено в полезно взаимодействие със съществуващи национални и европейски програми в тази област, по-специално с Европейската гаранция за децата, ЕСФ+ и другите европейски структурни и инвестиционни фондове;

Г. като има предвид, че през 2021 г. в ЕС са били полагани алтернативни грижи за 758 018 деца; като има предвид, че децата, за които са полагани алтернативни грижи, бяха особено засегнати по време на пандемията, тъй като правителствата в някои държави отговориха на кризата с COVID-19, като намалиха или закриха услугите за грижи в домове за настаняване, което означаваше прибързано и често неподготвено завръщане в техните биологични семейства, често без да са преодолени причините, довели до първоначалното приемане на децата в домове за настаняване; като има предвид, че семействата, изправени пред бедност, могат да попаднат в ситуация, при която родителите вече не могат да осигурят адекватни грижи за децата, което може да доведе до разделяне на семейството и приемане на децата в домове за алтернативни грижи; като има предвид, че ограничителните мерки по време на пандемията от COVID-19 изостриха множеството фактори, водещи до разделяне на семействата, резултатът от което често е бедност, малтретиране, пренебрегване, заболяване и смърт; като има предвид, че броят на децата без родителски грижи или изложени на риск да загубят родителските грижи вероятно ще се увеличи в резултат на дългосрочното социално-икономическо въздействие на настоящите кризи върху способността на семействата да предоставят грижи; като има предвид, че гаранцията за децата би могла да помогне за постигане на преход от институционални към семейни и основани на общността грижи за всички деца, тъй като противодейства на взаимосвързаните фактори, водещи до институционализация на детето, и приоритизира като целева група децата, за които се полагат алтернативни грижи;

Д. като има предвид, че детската бедност и социалното изключване продължават да бъдат основно предизвикателство в целия ЕС, тъй като почти 1 от всеки 4 деца все още са изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ), като стойностите варират от над 40% в някои държави до 11%[7] в други държави или дори в региони в рамките на държавите членки[8], а също и поради влошаващите се тенденции в много от тях в резултат на многобройните кризи в ЕС и в световен мащаб;

Е. като има предвид, че много деца се намират в уязвимо положение – не само тези, които живеят в бедност и социално изключване, но и деца с увреждания, с психични проблеми, деца с малцинствен или етнически произход, деца от семейства с един родител, деца, пребиваващи в институции, деца без родителски грижи, деца мигранти и бежанци, бездомни деца, деца, живеещи в изключително лоши жилищни условия, и т.н.; като има предвид, че проблемите с психичното здраве сред децата все повече се превръщат в сериозен проблем, като тревожността и депресията са най-често срещаните видове разстройства; като има предвид, че подобряването на живота на децата в краткосрочен план и установяването на успешни житейски пътища за тях в дългосрочен план изискват структурни промени и иновативни решения за това как се прилагат политиките, както и междусекторен подход на европейско, национално, регионално и местно равнище;

Ж. като има предвид, че Европейската гаранция за децата е висококачествен и иновативен инструмент на политиката с потенциал за постигане на значителни подобрения в ежедневната реалност на милиони деца в ЕС по многоизмерен начин; като има предвид, че е необходимо да се направи повече, за да се постигне по-всеобхватен, междусекторен подход за справяне с риска от уязвимост на децата и да се гарантира истинско прилагане, като се премахнат стратегическите, политическите, административните и финансовите пречки;

 

З. като има предвид, че Европейската гаранция за децата е висококачествен и иновативен инструмент на политиката с потенциал за постигане на значителни подобрения в ежедневната реалност на милиони деца в ЕС по многоизмерен начин; като има предвид, че нейната цел е да се предотврати и да се противодейства на бедността и социалното изключване, като се гарантира ефективният достъп на децата в нужда до набор от ключови услуги; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да положат всички възможни усилия, за да превърнат Европейската гаранция за децата в реалност чрез пълно прилагане на препоръката на Съвета и националните планове за действие, както и всички други европейски и национални програми, които допринасят за предоставянето на нейните ключови услуги; като има предвид, че е необходимо да се направи повече, за да се постигне по-всеобхватен и междусекторен подход за справяне с риска от бедност и социално изключване на децата и да се гарантира истинско и ефикасно прилагане на гаранцията, като се премахнат всички стратегически, политически, административни и финансови пречки, както и чрез мониторинг и оценяване на националните планове за действие;

И. като има предвид, че 20 месеца след първоначалния краен срок март 2022 г. едва 25 държави членки са приели своите национални планове за действие във връзка с Европейската гаранция за децата, с акцент върху основните области, определени в съответната препоръка на Съвета; като има предвид, че представените планове значително се различават по отношение на методите им на управление, обхвата и целенасочените стратегии за групите в най-неравностойно положение, системите за наблюдение на напредъка, сроковете за предложените мерки и планираните бюджети за ефективно прилагане на тези мерки; като има предвид, че няколко от плановете изглеждат като общи и повърхностни документи, в които създателите на политики просто изброяват вече въведени или планирани мерки; като има предвид, че като цяло в националните планове за действие не се обръща внимание на и не се поставя акцент върху особено уязвими семейства като семейства с един родител, семейства с ниски доходи и големи семейства, изправени пред допълнителни трудности;

Й. като има предвид, че в някои държави националните планове за действие са придружени от преразглеждане на съществуващите закони в няколко области, например деинституционализацията или достъпа до услуги за образование и грижи в ранна детска възраст; като има предвид, че не всички национални планове за действие включват нови мерки за справяне с детската бедност и социалното изключване или имат ясен бюджет, график или механизъм за мониторинг;

К. като има предвид, че националните планове за действие са динамични документи и следва да се преразглеждат и актуализират редовно, като същевременно се гарантира, че те възприемат интегриран, многоизмерен подход и са тясно свързани със своя национален, регионален и местен контекст;

Л. като има предвид, че детската бедност има силно териториално измерение и че сътрудничеството с регионалните и местните органи, както и с организациите на гражданското общество, които помагат на децата и семействата, допринася за по-ефективни и устойчиви резултати за децата и техните семейства; като има предвид, че следва да се обърне повече внимание на разделението между градските и селските райони и на събирането на данни на поднационално равнище[9];

М. като има предвид, че в някои държави липсва прозрачност и че в процеса на консултации при изготвянето на своите национални планове за действие те не са включили децата и семействата, персонала и доставчиците на услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и техните представителни организации, нито неправителствените организации или организациите на гражданското общество; като има предвид, че държавите, които са се възползвали от техническа помощ и сътрудничество между заинтересованите страни, са разработили по-качествени национални планове за действие и целеви мерки за ефективен достъп на някои от групите деца в най-неравностойно положение до основните услуги;

Н. като има предвид, че в редица държави последователният институционален ангажимент, достатъчните човешки ресурси и ангажираността и правилното координиране на различните министерства, агенции и поднационални органи представляват предизвикателства; като има предвид, че националните координатори отговарят за процеса на изпълнение и за координирането на работата на различните отговорни министерства;

О. като има предвид, че все още липсва достатъчно всеобхватно и дезагрегирано събиране на данни относно бедността и социалното изключване сред децата; като има предвид, че някои държави се затрудняват да разработят и прилагат рамка за мониторинг на своите национални планове за действие с набор от показатели за регистриране на напредъка и резултатите за бенефициерите, както и да разработят и приложат бюджетиран план за действие за непрекъснато подобряване на наличността, качеството, съпоставимостта и управлението на данните, необходими за докладване на напредъка на изпълнението и достъпа до основни услуги на национално и поднационално равнище; като има предвид, че липсата на стандартизирани насоки за събиране на данни възпрепятства ефективния мониторинг на прилагането на Европейската гаранция за децата; като има предвид, че достъпът до информация за организации на регионално и местно равнище продължава да представлява пречка за хармоничното прилагане на Европейската гаранция за децата;

Мониторинг и оценка на прилагането на Европейската гаранция за децата и националните планове за действие

1. призовава останалите държави членки (Австрия и Латвия) спешно да приемат своите национални планове за действие във връзка с гаранцията за децата;

2. призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на своите национални планове за действие и при преразглеждането им да вземат предвид настоящото развитие и специфичните ситуации на национално, регионално и местно равнище; призовава държавите членки да определят още по-амбициозни цели за преодоляване на детската бедност с целенасочени мерки за гарантиране на достъпа до основни услуги за всички деца още от най-ранна възраст, по-специално за децата в най-голяма нужда, например децата, разселени поради война, включително от Украйна, бездомните деца или децата, изправени пред изключително лоши жилищни условия, децата с увреждания или психични проблеми и децата с мигрантски или етнически малцинствен произход, по-специално от ромските общности; подчертава, че приетите национални планове за действие се различават значително помежду си, което застрашава общата цел на гаранцията за децата да подкрепя възходящата социална конвергенция в ЕС; изразява съжаление по-специално, че няколко национални плана за действие не включват измерими и конкретни цели, което поражда сериозни опасения относно качеството на действително въведените мерки;

3. призовава държавите членки да разработят национална рамка за събиране, мониторинг и оценка на данните за своите национални планове за действие, включваща методи на научни изследвания, основани на участието, и събиране на дезагрегирани данни на национално и поднационално равнище, с цел да се разработи основана на факти политика, да се проследяват количественият и реалният качествен напредък на място, по-добре да се идентифицират добрите практики и възможните слабости на националните планове за действие, по-успешно да се откриват възможни пропуски между политиките за ранна детска възраст и за младежта, както и да се определят общи качествени показатели за всяка целева група, определена в Европейската гаранция за децата, включително за децата на възраст под три години;

4. подчертава необходимостта от всеобхватни и дезагрегирани данни за детската бедност и достъпа до основни услуги от държавите членки; подчертава, че показателите за наблюдение на детската бедност, избрани от подгрупата по показателите на Комитета за социална закрила на Комисията, трябва да дадат възможност за установяване на по-тясна връзка между Европейската гаранция за децата и набора от социални показатели; призовава Комисията, заедно с Eurofound и съответните организации на гражданското общество, да разработи общи насоки за събиране и докладване на данни за деца от всички целеви групи в държавите членки; приканва държавите членки да обменят най-добри практики относно техниките за събиране на данни и наблюдение на политиките, както и да създадат обсерватории на детската бедност с цел събиране на качествени данни, разбити по целеви групи и международно съпоставими на национално равнище, за да се установят пропуските в политиките и да се обхванат по-добре многоизмерните предизвикателства, свързани с детската бедност, социалното изключване и комбинираната дискриминация; подчертава необходимостта от подобрено събиране на данни относно децата, живеещи в институции, придружено от обвързани със срокове цели за извеждане на децата от институциите и настаняването им в семейна среда в общността;

5. подчертава призива на междуполитическата работна група на Парламента по гаранцията за децата, създадена през април 2022 г., отправен към Комисията и националните органи, да наблюдават изпълнението на националните планове за действие и да създадат солидна, всеобхватна рамка за мониторинг и оценка на равнището на ЕС и методология за оценка, както и да гарантират действителното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително регионалните и местните органи, в подготовката, изпълнението, мониторинга и оценката на националните планове за действие; призовава съществуващите платформи, например комитетите за наблюдение, създадени на национално равнище в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060[10] за установяване на общоприложимите разпоредби, да гарантират пълноценното участие на всички партньори, включително организациите на гражданското общество, които помагат на уязвимите деца, по време на изпълнението и оценката на програмите;

6. отново призовава Комисията да създаде прозрачен и публично достъпен инструмент за мониторинг в целия ЕС; настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с Eurofound и съответните организации на гражданското общество, за да надгражда върху работата им в създаването на инструмент, който улеснява ясното идентифициране на желаните резултати за повишаване на прозрачността, видимостта и отчетността на гаранцията, като позволява да се види актуалното състояние във всяка държава и в ЕС като цяло;

7. отбелязва, че трябва да се наблюдават допълнителни бюджетни и икономически аспекти на всеки национален план за действие, по-специално по отношение на размера и въздействието на националното финансиране и финансирането от ЕС, включително финансирането, достигащо до бенефициерите, както и възможните трудности за организациите и потенциалните бенефициери при достъпа до такова финансиране; подчертава, че на въпроса за „добавената стойност“ на Европейската гаранция за децата следва да се придаде изключителна важност, тъй като ресурсите, предназначени за нейните мерки, не следва просто да заместват вече съществуващи национални или европейски мерки, а да ги допълват; подчертава, че националните планове за действие не следва да представляват промяна на името или облика на вече съществуващи програми или мерки, тъй като това би породило опасения по отношение на общия принцип на допълняемост на политиката на сближаване на ЕС; призовава Комисията да използва междинния преглед, предстоящ през декември 2023 г., в подкрепа на преразглеждането на националните планове за действие; призовава държавите членки да рационализират своите национални планове за действие и да създадат полезни взаимодействия между тях и националните политики и стратегии, по-специално националните планове за възстановяване и устойчивост, които следва да бъдат разработени и изпълнявани в полезно взаимодействие със специалните ресурси от Европейската гаранция за децата, за да се гарантира, че мерките са съгласувани помежду си и че се взаимно се подсилват;

8. подчертава значението на политическата подкрепа и призовава държавите членки да засилят амбицията си при прилагането на Европейската гаранция за децата; насърчава Съвета и държавите членки, които председателстват Съвета, да поставят децата и семействата в центъра на социалната програма на ЕС, като същевременно подчертават дългосрочното положително въздействие на инвестициите в по-младите поколения;

Качество на националните планове за действие

9. отбелязва слабото навлизане на образованието и грижите в ранна детска възраст сред семействата с ниски доходи и децата, живеещи в несигурно семейно положение; призовава държавите членки значително да засилят акцента върху по-качествени и финансово достъпни детски заведения, за да се подобри качеството на тези заведения и те да се приспособят в по-голяма степен към нуждите на родителите; призовава държавите членки да подкрепят професионалното обучение на служителите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, включително чрез увеличаване на техния брой; изисква от държавите членки да гарантират, че петте компонента на рамката за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, определени в Препоръката на Съвета относно висококачествени системи за образованието и грижите в ранна детска възраст, се прилагат и изпълняват за персонала в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, тъй като те оказват въздействие върху качеството, достъпността и приобщаващия характер на услугите[11]; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат тясно със социалните партньори, за да се гарантират достойни условия на труд за работниците, необходими за създаване или актуализиране на услуги за постигане на целите на Европейската гаранция за децата; призовава държавите членки да гарантират приобщаващо образование и да избягват сегрегацията в класните стаи, за да се даде на децата равен старт в живота и да се прекъсне цикълът на бедност от ранна детска възраст;

10. призовава държавите членки и Комисията да отпуснат допълнителни средства за подкрепа на децата с увреждания, със забавено развитие и/или със специални потребности; отбелязва, че тези средства следва да допълват образованието и грижите в ранна детска възраст, както и рационализирането на техните потребности при ключовите услуги, ранното откриване на рискове и достъпа до услуги за намеса в ранна детска възраст; подчертава, че за децата в неравностойно положение и от бедни семейства преждевременното напускане на училище е тясно свързано с тяхната среда на живот; призовава за ясно идентифициране на тези случаи въз основа на ранното откриване на рискови фактори, което би спомогнало за тяхното идентифициране, и призовава за изготвяне на специални планове за образованието на децата, включително неформално образование и извънкласни дейности в областта на изкуството и спорта; препоръчва учителите, възпитателите и други отговорни лица да си сътрудничат с институциите, работещи с учебни заведения, като например организациите за закрила на децата, с цел развитие на интегрирани услуги, за да се осигури паралелна подкрепа за семействата и децата, засегнати от обстоятелства извън училищната среда; призовава държавите членки да адаптират структурите и обучителните материали във връзка с образованието, полагането на грижи и училищната подготовка в ранна детска възраст към нуждите на децата с увреждания, като се използват приобщаващи методи;

11. призовава държавите членки да положат повече усилия, за да гарантират, че всички деца в нужда получават поне по едно безплатно, здравословно и топло ядене на ден, и ги насърчава да осигурят подходящи алтернативи, когато децата не ходят на училище, като същевременно се разглеждат съществуващите добри практики; призовава държавите членки да гарантират достъп до училищните столове и принципно потвърждава, че в училищата в рамките на ЕС не следва да се отказва храна на никое дете в нужда; отбелязва, че делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ), които не могат да си позволяват питателна храна през ден, е намалял от 25,82% през 2008 г. на 16,04% през 2021 г. и че много държави са регистрирали влошаване на резултатите през последните кризисни години;

12. подчертава, че през 2022 г. в ЕС 5% от домакинствата с ниски доходи с деца са имали незадоволени медицински нужди и че в националните планове за действие са идентифицирани редица неудовлетворени потребности в сектора на здравеопазването; призовава държавите членки да развиват, подобряват и адаптират своите здравни системи така, че да се премахнат всякакви форми на дискриминация и да се гарантира, че всички деца в нужда имат равен достъп до ранна намеса и до качествени здравни услуги, включително стоматологични, офталмологични и психологически услуги; призовава държавите членки да включат достъпа до здравни грижи за майките, новородените бебета и децата в своите национални планове за действие;

13. подчертава, че лошото жилищно настаняване все още е една от причините и последиците за детската бедност, като се има предвид, че то е свързано с енергийната бедност и несигурните условия на живот; подчертава, че през 2022 г. 21,6% от децата в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване[12], включително в резултат на твърде високите жилищни разходи; изразява загриженост за това, че основните водоснабдителни, канализационни и хигиенни съоръжения продължават да бъдат недостъпни за твърде много деца, особено за най-уязвимите и маргинализираните деца; призовава държавите членки да гарантират достъп до тях както у дома, така и в училище; отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да направят жилищното настаняване един от основните елементи на плана за действие на Европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да разработи спешно интегрирана стратегия на равнището на ЕС, включително и публични решения за социално, несегрегирано и финансово достъпно жилищно настаняване, и да създаде благоприятна рамка за националните, регионалните и местните органи, за да се гарантира осигуряването на безопасни, здравословни и достъпни жилища на разумни цени за всички хора; следователно приканва държавите членки да планират, да оценяват и да преразглеждат своите политики за социално жилищно настаняване и системите за подпомагане на жилищното настаняване така, че да се удовлетворят по-добре на нуждите на уязвимите семейства и деца, включително и тези с увреждания, като при социалното жилищно настаняване и при планирането на енергийната политика се отдава приоритет на тези деца и семейства;

14. насърчава държавите членки да намалят практическите и административните пречки пред достъпа до ключови услуги, като осигурят прости и достъпни процедури, както онлайн, така и офлайн, и като приемат клетвени декларации в случаите, когато необходимите документи не могат да бъдат предоставени;

15. призовава държавите членки да насърчават информационните дейности и да повишават проактивно осведомеността относно Европейската гаранция за децата и основните услуги, от които децата и семействата могат да се възползват; призовава за подкрепа на местните и регионалните органи за стартиране на услуги за обслужване на едно гише в рамките на съществуващите структури, за да може за децата и семействата да се осигури целеви достъп до информация относно ранното откриване и намесата в ранна детска възраст, целенасочена подкрепа за достъп до социална закрила и помощ, както и насоки относно достъпа до конкретни местни мерки за социално приобщаване;

16. призовава държавите членки да въведат допълнителни мерки, за да гарантират, че общественият транспорт е достъпен за всички нуждаещи се деца, включително за децата с увреждания, децата, живеещи в селските райони, и децата с мигрантски произход;

17. подчертава ключовото значение на интегрирането на качествени услуги за децата в нужда — безплатни грижи за отглеждане на деца, здравеопазване, образование и подходящо жилищно настаняване, чрез координиран подход за намаляване на детската бедност; отбелязва, че интегрираните и всеобхватни услуги следва да бъдат приобщаващи и достъпни за всички деца от ранна детска възраст, с подход за управление на случаите на специална намеса; подчертава, че тези услуги са много важни за задоволяване на индивидуалните нужди на всички деца и техните семейства с цел излизане от бедността и насърчаване на тяхното приобщаване в обществото, включително като се взема предвид балансът между професионалния и личния живот на родителите, участието им на пазара на труда и подкрепата за родителите;

18. подчертава необходимостта държавите членки да инвестират в системи и политики за социална закрила, като например схеми за адекватни минимални доходи и минимални заплати, като средство за поддържане на най-уязвимите домакинства в ЕС; призовава всички държави членки да приемат и да приложат бързо препоръката на Съвета от 30 януари 2023 г. относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване[13], и Директива (ЕС) 2022/2041 на ЕС относно минималните работни заплати, за да се води борба с бедността и социалното изключване в ЕС[14]; отново заявява, че е много важно подпомагането на доходите и минималният доход да не допринасят за социалната зависимост и че вместо това те трябва да бъдат съчетани със стимули и подкрепящи инструменти, даващи възможност за активни мерки на пазара на труда, за да бъдат (ре)интегрирани лицата, които могат да полагат труд, и да се прекрати порочният кръг на бедност и зависимост от държавно подпомагане за лицата и техните семейства; изразява загриженост относно неотдавнашното решение на италианското правителство да ограничи драстично своята схема за минимален доход, която е оказала подкрепа на около 3,6 милиона души, по-специално поради въздействието ѝ върху децата, което противоречи на общата тенденция в ЕС за борба срещу бедността и социалното изключване;

19. отново призовава за всеобхватна и интегрирана стратегия за борба с бедността с определена цел за намаляване на бедността, включително и бедността сред децата; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането на правото на децата на подходящо жилище, включително чрез предоставяне на свързана с това подкрепа за родителите, които имат затруднения със запазването на своето жилище или достъпа до жилище, в което да пребивават заедно с децата си, като се обръща специално внимание на младите хора, които напускат институциите за закрила на детето; призовава държавите членки да приемат специална политика за жилищното настаняване на децата въз основа на специфични за децата данни за детското бездомничество и изключването на децата от жилищно настаняване; подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до социално жилищно настаняване чрез рационализиране и опростяване на процедурите на национално и местно равнище посредством значително увеличаване на публичните разходи за жилищно настаняване, които продължават да бъдат силно фрагментирани в рамките на ЕС, както и увеличаване на финансовия принос и субсидиите за нуждаещите се семейства, за да могат наемите им да станат по-достъпни във финансово отношение; призовава държавите членки да приемат мерки за предпазване на уязвимите домакинства с деца от принудително извеждане и да засилят присъствието на социалните служби в районите с по-висок риск от социално изключване и сред маргинализираните общности;

20. подчертава, че Европейската гаранция за децата, подобно на гаранцията за младежта, има потенциала да се превърне в двигател за положителни структурни промени във връзка с капацитета на държавите членки да планират и да предоставят ключови услуги; призовава държавите членки да осигурят съгласуваност и полезни взаимодействия между Европейската гаранция за децата, като стратегия за борба с бедността, и засилената гаранция за младежта, като активна политика на пазара на труда, за да се обхване целият възрастов диапазон – от раждането на детето до зряла възраст, особено във връзка с ролята на мерките за интеграция на пазара на труда и идентифицирането на целевите групи, наличните услуги и потребностите от умения; подчертава, че през следващите години следва да се събират и анализират данни, за да се оцени как гаранцията за децата и засилената гаранция за младежта са функционирали заедно или дали са необходими подобрения по двете програми; призовава държавите членки да мобилизират партньорства между институционалните участници на различни равнища, както и с организациите на гражданското общество и социалните партньори;

21. призовава държавите членки да използват потенциала на Европейската гаранция за децата, за да осигурят семейна и общностна среда за всички деца в ЕС, чрез прилагане на реформата на системите за полагане на грижи и закрила на децата и укрепване на националните системи за социална закрила;

Финансиране на Европейската гаранция за децата

22. повтаря призива си за незабавно увеличаване на финансирането за Европейската гаранция за децата, със специален бюджет от 20 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г., който трябва да бъде включен в преразгледаната многогодишна финансова рамка и в засиления ЕСФ+; изразява дълбоко съжаление от факта, че предложението на Комисията относно междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка не отразява дългогодишното искане на Парламента за спешно увеличаване на финансирането за Европейската гаранция за децата; подчертава, че детската бедност е европейски проблем, който засяга всички държави в ЕС; призовава всички държави членки, а не само тези с процент на ИРБИ над средния за ЕС, да положат повече финансови усилия, над тематичната концентрация от 5%, посочена в ЕСФ+, и да бъдат по-амбициозни при инвестициите за децата, тъй като това представлява ценна социална инвестиция, като обмислят препрограмиране на своите национални оперативни програми по линия на ЕСФ+ и заделят подходящи средства за тях; подчертава необходимостта от въвеждане на обвързваща тематична концентрация за всички държави членки при следващото преразглеждане на ЕСФ+; призовава Комисията да включи оценка на ангажиментите и структурните реформи на държавите членки в ключовите области, към които е насочена гаранцията за децата в рамките на европейския семестър, както и да включи ясна връзка със средствата, които са заделени за тези цели по линия на ЕСФ+ и други финансови инструменти;

23. призовава Комисията да направи оценка на качеството на разходите за децата, и по-специално да оцени ефективното и последователно използване на сумата от 8,9 милиарда евро, предназначена за Европейската гаранция за децата по линия на ЕСФ+; изисква от Комисията, като част от средносрочния преглед на гаранцията за децата, да предложи варианти за полезни взаимодействия и съчетаване на различни източници на финансиране, като например Европейския фонд за регионално развитие, InvestEU, NextGenerationEU и Механизма за възстановяване и устойчивост, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и ReactEU, както и EU4Health и „Еразъм +“; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид въздействието на нарастващите разходи за живот при прилагането на гаранцията за децата, така че инфлацията да не намалява способността на програмата да постигне целта си за изкореняване на детската бедност; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на изпълнението на инвестициите и реформите по стълб „Политики за следващо поколение“ от националните планове за възстановяване и устойчивост, приети от държавите членки, с оглед на внимателна оценка на постигането на основните етапи и целите на мерките, насочени към подобряване на финансовата достъпност, качеството и приобщаването на услугите за образование и грижи в ранна детска възраст; подчертава, че като цяло задълженията за докладване на МВУ са довели до наличието на по-подробни и измерими цели и данни за разходите в тази област на политиката; изразява въпреки това съжаление, че в някои случаи органите на държавите членки не са успели да предоставят достатъчно ясни цифри за планираните цели и ефективно изпълнените мерки, например за броя на новите места в детските ясли и увеличения обхват на услугите за образование в ранна детска възраст; изтъква, че трябва да се гарантира, от финансова и структурна гледна точка, поддържането на разширения капацитет и обхвата на услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, след изчерпване на извънредните инвестиции по националните планове за възстановяване и устойчивост; подчертава необходимостта от координиране на националните планове за възстановяване и устойчивост в тази област с целите на гаранцията за децата и с вече разпределените ресурси по ЕСФ+ и другите европейски структурни фондове, за да се насърчат полезните взаимодействия, да се избегне припокриването на финансирането и да се гарантира дългосрочна устойчивост на предложените мерки;

24. призовава държавите членки да гарантират, че наличните средства от ЕС и на национално равнище се използват по най-добрия възможен начин, и ги приканва да проучат иновативни схеми за финансиране, включително публично-частни партньорства; насърчава държавите членки да работят с Европейската инвестиционна банка и да инвестират в социална инфраструктура, предназначена за децата и семействата; приканва държавите членки да осигурят допълнителни национални средства за допълване на действията, посочени в националните планове за действие по линия на гаранцията за децата;

25. призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки, като предоставя специализиран технически експертен опит чрез инструмента за техническа подкрепа, за да се повиши техническият капацитет за прилагане на Европейската гаранция за децата, да се изпълнят реформите, свързани с политиките за децата, и да се разработят реформи за подобряване на приобщаването и качеството на услугите за децата в уязвимо положение; отбелязва, че подкрепата следва да се насочи към разработването на национални програми и схеми за вторично отпускане на безвъзмездни средства за достигане до определени целеви групи от деца, изграждане на национални рамки за мониторинг в съответствие с европейските стандарти и разработване на насоки за подпомагане на подобряването на качеството на националните показатели, мониторинга и оценката;

26. призовава Комисията да премахне административните тежести, за да гарантира пряко, подходящо и лесно достъпно финансиране на регионално и местно равнище, за да се стимулират инвестициите в социална инфраструктура и да се увеличи капацитетът на регионалните и местните услуги за управление на нови модели и иновативни решения с цел намаляване на детската бедност; подчертава необходимостта от предоставяне на подходяща подкрепа на местните и регионалните органи, както и на общините за изпълнение на мерките, включени в плановете, по-специално в типично селските райони; призовава Комисията да гарантира, че поканите за представяне на предложения и възможностите за финансиране достигат до всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество, които се борят с детската бедност; приветства модела за гъвкава помощ за териториите (FAST-CARE), който предоставя финансиране за регионалните и местните органи и организациите на гражданското общество;

27. призовава Европейската комисия и държавите членки да продължат да инвестират в семейни грижи и грижи в рамките на общността, за да се гарантира ефективен преход от институционални грижи;

Участие на заинтересованите страни на всички равнища

28. призовава държавите членки да включат всички съответни заинтересовани страни на всички равнища при преразглеждането и изпълнението на техните национални планове за действие, за да се изградят стабилни партньорства, които могат да укрепят и да разширят ангажираността и участието; подчертава значението на включването на гражданското общество, служителите от сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст, доставчиците на услуги и уязвимите групи, както и на улесняването на пълноценното, приобщаващо и безопасно участие на децата и техните семейства, както и на организациите на гражданското общество, представляващи децата и лицата, полагащи грижи за тях, в разработването и прилагането на рамката за мониторинг и оценка; подчертава в това отношение важната роля на европейската платформа за борба с бездомничеството при споделянето на опит и препоръки за политиката в борбата с бездомничеството;

29. призовава държавите членки да подкрепят местните партньорства за децата между общински служби и други доставчици на услуги, местни общности, родители и деца, училища, благотворителни организации, социални партньори, НПО и организации от частния сектор, за да се максимизират ресурсите и тяхното ефективно използване при прилагането на Европейската гаранция за децата; отбелязва, че местните партньорства следва да гарантират основан на участието подход към разработването, прилагането и мониторинга на местната гаранция за децата и следва да гарантират споделянето на отговорността в тази връзка; предлага създаването на механизъм за техническа помощ за местните и регионалните органи, както и за общините с цел подобряване на техния капацитет за планиране и предоставяне на услуги във връзка с гаранцията за децата, и максимизиране на потенциала на фондовете на ЕС в тази област;

Управление на Европейската гаранция за децата

30. призовава Комисията и държавите членки да изготвят солидна рамка за управление на равнището на ЕС и на национално равнище, с ясна политическа отговорност и лидерство, като се гарантира успешно и интегрирано взаимодействие между гаранцията за децата, националните рамки и стратегии и програмата на ЕС за социални дейности и справедливост, включително и европейския семестър; подчертава необходимостта от многостепенно управление със съвместна отговорност и координирани стратегии на местно, регионално и национално равнище и на равнище ЕС, включително преразглеждане на съответни съществуващи стратегии, за да се предотврати и смекчи детската бедност;

31. подчертава факта, че националните координатори се нуждаят от подходяща подкрепа и от финансови и човешки ресурси, както и от широки правомощия, за да могат да координират ефективно и ефикасно изпълнението на националните планове за действие; подчертава, че държавите членки са определили много различни профили за своите национални координатори; подчертава, че тази разнородност не следва да води до различни резултати при прилагането на Европейската гаранция за децата; подчертава решаващата роля на националните координатори при управлението на Европейската гаранция за децата, по-специално по отношение на тяхната функция и отговорност за координиране на стратегиите на местно, регионално, национално и европейско равнище; призовава координаторите да докладват надлежно веднъж на всеки две години за постигнатия напредък по всички аспекти на гаранцията за децата и да обменят редовно най-добри практики със своите колеги на национално равнище; призовава Комисията да осигури засилено институционално сътрудничество;

32. повтаря призива си, отправен в резолюцията на Парламента от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата, за проучване на възможността за създаване на европейски орган за децата; настоятелно призовава Комисията да извърши оценка за въздействието във връзка със създаването на европейски орган за децата, с мандат за постоянна система за мониторинг, подкрепа и сътрудничество между Комисията, държавите членки, националните координатори и съответните заинтересовани страни, включително омбудсманите по въпросите на децата или други национални органи, занимаващи се с правата на децата, агенции на ЕС, институции и организации на гражданското общество; отбелязва, че наред с другото, че в оценката за въздействието следва да се проучи как този орган:

 

– наблюдава разработването на националните планове за действие във връзка с гаранцията за децата и съответните тенденции на равнището на ЕС;

– работи с Евростат и Европейската статистическа система, включително националните статистически служби, за хармонизираното разработване и събиране на количествени и качествени данни във всички области, които са важни за изпълнението на целите на Европейската гаранция за децата и други свързани политики за децата;

– насърчава обмена на практики сред държавите членки и други релевантни заинтересовани страни, включително участие в съвместни инициативи за стимулиране на партньорствата между държавите членки и други съответни заинтересовани страни;

– подкрепя държавите членки при последващите им действия във връзка със съответните специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

– обмисля актуализации, свързани с насоките в препоръката на Съвета относно Европейската гаранция за децата, за да се гарантира нейното пълно и ефективно прилагане;

– работи в тясно сътрудничество с релевантните заинтересовани страни, научни експерти и практикуващи специалисти и редовно се консултира с детски форуми;

– насърчава повишаването на осведомеността и провеждането на подобни кампании;

– подкрепя разширяването на обхвата на Европейската гаранция за децата, така че да включва и присъединяващите се държави, и ги насърчава да я прилагат;

– повишава осведомеността относно инструмента за техническа подкрепа и комбинирането на ЕСФ+ и други фондове на ЕС за прилагане на гаранцията за децата;

°

° °

33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

 

Последно осъвременяване: 20 ноември 2023 г.
Правна информация - Политика за поверителност