ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно 30 години критерии от Копенхаген – осигуряване на допълнителен тласък за политиката на разширяване на ЕС

8.12.2023 - (2023/2987(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Стелиос Кулоглу
от името на групата The Left

B9‑0506/2023

Резолюция на Европейския парламент относно 30 години критерии от Копенхаген – осигуряване на допълнителен тласък за политиката на разширяване на ЕС

(2023/2987(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 48 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид критериите от Копенхаген, които са разгледани основно в член 49 от ДЕС,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ),

– като взе предвид пакета „Разширяване“ за 2022 г. на Комисията от 12 октомври 2022 г.,

– като взе предвид пакета „Разширяване“ за 2023 г. на Комисията от 8 ноември 2023 г.,

– като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 5 – 6 юли 2022 г. относно пакета „Разширяване“ на Комисията,

– като взе предвид изявлението на председателя на Европейския комитет на регионите от 8 ноември 2023 г. относно пакета „Разширяване“ за 2023 г. на Комисията,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че член 49 от ДЕС позволява на всяка европейска държава, която зачита ценностите на ЕС и се ангажира да ги насърчава, да кандидатства за членство; като има предвид, че процесът включва уведомяване на Парламента и националните парламенти, подаване на молба до Съвета и получаване на единодушно одобрение от всички държави – членки на ЕС, след консултация с Комисията и получаване на одобрението на Парламента;

Б. като има предвид, че критериите от Копенхаген са набор от условия, на които трябва да отговарят страните кандидатки, за да се считат за отговарящи на условията за членство в ЕС; като има предвид, че критериите от Копенхаген са от решаващо значение, за да се гарантира, че държавите, които се стремят да се присъединят към ЕС, споделят общи ценности, имат стабилни институции и могат ефективно да прилагат законодателството на ЕС;

В. като има предвид, че критериите от Копенхаген се състоят от три основни компонента – политически критерии, икономически критерии и административен и институционален капацитет за ефективно прилагане на достиженията на правото на ЕС;

Г. като има предвид, че крайъгълният камък на критериите от Копенхаген е това, че страната кандидатка трябва да има стабилни институции, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата;

Д. като има предвид, че присъединяването към ЕС трябва винаги да бъде процедура, основана на заслуги, при която всеки кандидат се оценява въз основа на собствените си заслуги за изпълнението на критериите от Копенхаген, по-специално критериите за гарантиране на пълното зачитане на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

Е. като има предвид, че процесът на оценка на спазването на тези критерии от страна на страната кандидатка включва подробна оценка от Комисията, която след това отправя препоръки към Съвета и Парламента;

Ж. като има предвид, че е важно да се отбележи, че изпълнението на критериите от Копенхаген е необходимо, но не и достатъчно условие за членство в ЕС; като има предвид, че дори след като дадена страна изпълни критериите от Копенхаген, решението за приемане на нов член в крайна сметка е политическо, като изисква единодушно одобрение от страна на държавите, които вече са членки на ЕС;

З. като има предвид, че е необходим прогресивен подход, с който да се преодолеят недостатъците на предишните разширявания и който да се заеме активно с предизвикателствата, пред които са изправени страните кандидатки и потенциални кандидатки;

И. като има предвид, че осем от десетте държави, които понастоящем се стремят към членство в ЕС, са придобили статут на страни кандидатки, като някои имат този статут от продължителен период от време, което свидетелства за траен ангажимент към процеса на присъединяване; като има предвид, че тези страни кандидатки се намират на различни етапи от процеса на присъединяване и преговори;

Й. като има предвид, че през последните години се проведоха дискусии и дебати относно концепцията за „надеждна перспектива за разширяване“ и идеята за предоставяне на по-ясен път към членство в ЕС за някои държави от Западните Балкани; като има предвид, че държавите от Западните Балкани от десетилетия заявяват решимостта си да се присъединят към ЕС;

К. като има предвид, че не съществува официална или стандартизирана „ускорена“ процедура за присъединяване към ЕС и че процесът на присъединяване може да варира по скорост за различните страни кандидатки; като има предвид, че скоростта на присъединяване се влияе от няколко фактора, включително равнището на подготвеност на страната, изпълнението на критериите за присъединяване, геополитическите съображения и политическата воля както на страната кандидатка, така и на държавите, които вече са членки на ЕС;

Л. като има предвид, че процесът на разширяване не следва да бъде насочен срещу конкретна държава или група държави и не следва да се разглежда като компонент на геополитическа борба;

М. като има предвид, че разширяването и реформата на ЕС са два тясно свързани помежду си процеса; като има предвид, че както доказаха предишните разширявания, присъединяването на държавите от Западните Балкани и Източна Европа ще бъде съпроводено с фундаментални промени в рамките на самия ЕС; като има предвид, че ЕС трябва да създаде капацитет за разширяване с цел вземане на решения и изпълнение на основни реформи, които далеч надхвърлят институционалното равнище и реформата на процедурите за гласуване; като има предвид, че е необходима задълбочена реформа на много области на политиката, като например реформата на политиката на сближаване и селскостопанската политика; като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа повтори широките искания на гражданите за укрепване на „социална Европа“;

1. припомня, че изпълнението на критериите от Копенхаген е необходимо, но не и достатъчно условие за членство в ЕС; припомня, че дори след като дадена страна изпълни критериите от Копенхаген, решението за приемане на нов член в крайна сметка е политическо, като изисква единодушно одобрение от страна на държавите, които вече са членки на ЕС;

2. подчертава, че крайъгълният камък на критериите от Копенхаген е това, че страната кандидатка трябва да има стабилни институции, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата;

3. подчертава, че политиките в областта на околната среда и климата и достиженията на правото на всички страни кандидатки следва също така да бъдат приведени в съответствие с европейското и международното законодателство, цели и договори, със специален акцент върху Парижкото споразумение и глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал;

4. подчертава необходимостта да се реформира из основи общата селскостопанска политика и да се гарантира, че цялото законодателство, свързано с производството на храни и фуражи, по-специално в областта на хуманното отношение към животните, пестицидите и торовете, в държавите кандидатки е приведено в съответствие с правилата и нормите на ЕС;

5. настоява, че в процеса на присъединяване следва да се отдава приоритет на пълното привеждане на трудовото законодателство на всички страни кандидатки в съответствие с достиженията на правото на ЕС по социалните въпроси, конвенциите на Международната организация на труда и Европейската социална харта с цел борба със социалния дъмпинг, както и на установеното в споразуменията за асоцииране задължение за насърчаване на ролята на социалните партньори и социалния диалог;

6. отбелязва интереса и политическата воля за присъединяване към ЕС, демонстрирани от страните кандидатки, и признава сериозните усилия, положени от страните кандидатки за изпълнение на изискванията за членство; подчертава, че принципите на правовата държава, демократичните реформи и зачитането на правата на човека следва да бъдат на преден план в процеса на присъединяване, наред с подобряването на мониторинга, докладването и оценката;

7. отбелязва, че решението на Европейския съвет да предостави статут на страна кандидатка на държава, подала молба за членство, се основава на политически критерии, свързани с геополитически и икономически съображения;

8. отхвърля всеки опит за ускоряване на процедурите за присъединяване към ЕС, който произтича от геополитически съображения, и подчертава, че страните кандидатки трябва да спазват стриктно и да се придържат към критериите от Копенхаген, тъй като това е абсолютно необходим етап;

9. подчертава, че в процеса на присъединяване и в процедурата по разширяване следва да се отдаде приоритет на демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и независимостта на съдебната система; подчертава, че е от съществено значение да се премахне олигархичното влияние върху правителствата, парламентите и медиите, да се води борба с корупцията, изпирането на пари и организираната престъпност и да се гарантира свободата на медиите;

10. настоява, че гражданите както в държавите – членки на ЕС, така и в страните кандидатки трябва да участват активно в процесите на реформи, свързани с разширяването към ЕС;

11. отново отправя критики към процеса на разширяване, който досега пренебрегваше социалните проблеми, свързани с процесите на реформи в страните кандидатки, и утежняваше проблемите, свързани със социалния дъмпинг в държавите членки; настоява за укрепване на достиженията на правото на ЕС в социалната област;

12. изразява загриженост относно липсата на задълбочен и критичен преглед на социалното, икономическото и екологичното въздействие на предишните разширявания на ЕС, което води до потенциално пренебрегване на системни проблеми;

13. отново заявява, че ЕС следва да извърши критична и задълбочена оценка на политиката си на разширяване и на капацитета си за задълбочаване на интеграцията като успореден процес;

14. подчертава, че политиката на разширяване на ЕС следва да се ръководи от желанието за принос към проекта за общи ценности, демокрация, принципи на правовата държава, равенство и свобода; отбелязва, че политиката на разширяване следва да бъде насочена към взаимното развитие на гражданите, а не да бъде геополитическо оръжие, водещо до неравенства;

15. изразява загриженост относно трайния демократичен дефицит в процеса на разширяване, като подчертава необходимостта от по-силни механизми, за да се гарантира съдържателно участие и представителство на местно равнище;

16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.