ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно връщането на румънско национално съкровище, незаконно присвоено от Русия
11.3.2024 - (2024/2605(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Влад‑Мариус Ботош, Петрас Аущревичюс, Фабио Масимо Касталдо, Дита Харанзова, Влад Дан Георге, Бернар Гета, Карин Карлсбро, Илхан Кючюк, Урмас Пает, Драгош Пъслару, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0169/2024
B9‑0178/2024
Резолюция на Европейския парламент относно връщането на румънско национално съкровище, незаконно присвоено от Русия
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Русия,
– като взе предвид членове 36 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Директива № 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012[1], както и съобщението на Комисията от 13 декември 2022 г. относно плана за действие на ЕС за борба с трафика на паметници на културата (COM(2022)0800),
– като взе предвид Становище 193(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавено „Искането на Русия за членство в Съвета на Европа“, и нейната резолюция 1896(2012), озаглавена „Изпълнение на задълженията и ангажиментите от страна на Руската федерация“,
– като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за стойностите на културното наследство за обществото (CETS 199) от 27 октомври 2005 г. и Конвенцията за посегателствата, свързани с обекти на културата (CETS 221) от 19 май 2017 г.,
– като взе предвид руско-румънския договор за приятелски отношения и сътрудничество от 4 юли 2003 г. и придружаващото го съвместно изявление на министрите на външните работи на Румъния и Русия, с което беше създадена румънско-руската съвместна комисия за проучване на въпроси, произтичащи от историята на двустранните отношения, включително въпроса за румънското съкровище,
– като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,
– като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г.,
– като взе предвид общите принципи на международното право, признати от държавите, като принципа на добросъвестност и принципа за мирно уреждане на спорове,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че по време на Първата световна война, когато Централните сили са окупирали значителна част от Румъния и заплашват да окупират останалата част, тогавашното румънско правителство, под натиска на своя съюзник царска Русия, се съгласява да прехвърли националното богатство на Румъния в Русия с цел то да бъде защитено от армиите на Централните сили;
Б. като има предвид, че това съкровище включва съкровището на Националната банка на Румъния, съдържащо 91,48 тона фино злато, кралски колекции от бижута и редки монети, бижута, картини и колекции от произведения на изкуството, религиозни артефакти и архиви, редки исторически ръкописи, колекции и ценности, принадлежащи на различни публични институции, частни банки, търговски дружества и физически лица, събирани в продължение на над пет века румънска история; като има предвид, че редките златни монети, които представляват голяма част от съкровището на Националната банка на Румъния, депозирано в Москва, имат нумизматична и културна стойност, различна от стойността на самото злато;
В. като има предвид, че румънското и руското правителство подписват официални протоколи за прехвърлянето на това съкровище в Москва, с подробен опис, документиращ златните резерви на Националната банка на Румъния, и с гаранцията на руското правителство по отношение на безопасността на транспорта, сигурността на депозитите и сигурността на връщането в Румъния, за което свидетелстват други държави по онова време; като има предвид, че прехвърлянето на съкровището е извършено чрез два железопътни превоза през декември 1916 г. и юли 1917 г.; като има предвид, че в Москва съкровището е изпратено за съхранение в Кремъл, като руската страна прави опис и установява, че то отговаря изцяло на декларираното от Националната банка на Румъния;
Г. като има предвид, че след Октомврийската революция в Русия и завземането на властта от комунистите под ръководството на Ленин новосъздаденият съветски режим прекъсва дипломатическите отношения с Румъния, конфискува румънското съкровище и отказва да го върне;
Д. като има предвид, че златните резерви на една държава служат за ключов финансов актив, като осигуряват стабилност на нейната валута и укрепват доверието в икономическата мощ на нацията; като има предвид, че отказът на Съветския съюз да върне това съкровище отслабва румънската държава след излизането ѝ от Първата световна война и продължава да бъде важен спорен въпрос в отношенията между двете държави;
Е. като има предвид, че на два пъти, през 1935 г. и 1956 г., Съветският съюз се съгласява да върне на Румъния част от архивите и предмети с историческа и културна стойност; като има предвид обаче, че не е върната по-голямата част от румънското съкровище, включително златото от резерва на румънската национална банка; като има предвид, че тези два случая на реституция показват ясно, че съветската/руската страна признава, че е длъжна да върне румънското съкровище;
Ж. като има предвид, че Руската федерация е законният правоприемник на Съветския съюз, който продължава правосубектността на царска Русия, и следователно е задължена да върне тези активи, принадлежащи на Румъния;
З. като има предвид, че през 2012 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1896 (2012), озаглавена „Изпълнение на задълженията и ангажиментите от страна на Руската федерация“, в която се отправя искане към Руската федерация да продължи усилията за бързо уреждане на нерешените въпроси относно връщането на културни и други ценности чрез преки преговори със съответните държави;
И. като има предвид, че след съвместното изявление на министрите на външните работи на Румъния и Русия от 4 юли 2003 г. двете страни създадоха румънско-руска съвместна комисия за проучване на въпроси, произтичащи от историята на двустранните отношения, включително въпроса за румънското съкровище, депозирано в Москва по време на Първата световна война; като има предвид, че за период от 15 години комисията е провела заседания само пет пъти, като последното заседание беше през 2019 г.; като има предвид, че в протоколите, сключени в края на тези заседания, руската страна призна претенцията на Румъния срещу Руската федерация и се съгласи, че документите, представени от румънската страна, представляват автентични документи със статут на международен договор, удостоверяващи депозирането от Румъния на нейното съкровище, в т.ч. съкровището на Националната банка, в Русия;
Й. като има предвид, че директиви 93/7/ЕИО[2] и 2014/60/ЕС представляват ключови законодателни актове относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка; като има предвид, че планът за действие на ЕС срещу трафика на културни ценности потвърди по-широкия ангажимент на ЕС за опазване на културното наследство; като има предвид, че законодателството на ЕС се отнася до връщането на незаконно изнесени паметници на културата, независимо дали те са били преместени в рамките на Съюза или изнесени от територията на държава членка незаконно чрез нарушение на действащото законодателство или нарушение на условията, при които е било предоставено временно разрешение;
К. като има предвид, че незаконното присвояване на националното богатство на Румъния от Русия продължава да бъде уникален международен случай, при който златният резерв и паметници на културното наследство на една държава са били поверени на друга държава с правно валидни документи и гаранции за връщане, а приемащата държава не спазва тези подписани задължения, като по този начин нарушава международното право и практика;
Л. като има предвид, че реституцията на присвоеното румънско национално съкровище е от голямо значение както за националната, така и за институционалната памет на страната; като има предвид, че Румъния многократно се е опитвала да си върне цялото съкровище, депозирано в Москва в продължение на повече от сто години, и ще продължи да настоява на исканията си до пълното връщане на съкровището;
1. изразява съжаление, че Русия не е върнала изцяло румънското национално съкровище на Румъния, както изрично е посочено в официалните двустранни споразумения между двете държави и както се очаква съгласно международното право и норми;
2. изразява тревога, че въпреки многобройните усилия за преговори след Първата световна война и, в последно време, работата на румънско-руската съвместна комисия от експерти, Русия показва явно нежелание да върне националното съкровище на Румъния;
3. призовава правителството на Руската федерация да предприеме необходимите стъпки за пълно връщане в Румъния на останалата част от националното съкровище на Румъния, изпратено за съхранение в Москва през 1916 г. и 1917 г.;
4. призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят солидарно усилията на Румъния да си върне националното си съкровище – въпрос, който е повод за продължаваща загриженост за румънското общество; призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с румънската държава и Националната банка на Румъния с цел повишаване на осведомеността по този въпрос и координиране на действията им с цел връщане на националното съкровище на Румъния на законното му място;
5. призовава ЕС и неговите държави членки да включат връщането на румънското национално съкровище в дипломатическия дневен ред, що се отнася до отношенията им с Русия; подчертава, че Румъния не е единствената държава – членка на ЕС, чието национално съкровище и културно наследство е заграбено и откраднато от Русия, и поради това призовава за задълбочен анализ, по-специално на съкровищата на държавите, пострадали от окупация и репресии от Съветския съюз и царска Русия, а така също и за съвместни действия на равнище ЕС за връщането им;
6. призовава ЕС и неговите държави членки да извършат по-значителна и всеобхватна преоценка на отношенията между ЕС и Русия, като се има предвид продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и хибридната война срещу ЕС и неговите държави членки; счита, че тази преоценка следва да обхване и други случаи, при които Русия е действала в пълно нарушение на международните норми в ущърб на държавите – членки на ЕС; настоява, че връщането на откраднати национални съкровища и културно и историческо наследство на държавите – членки на ЕС, трябва да бъде едно от условията в бъдещите отношения на ЕС с Русия;
7. приветства значителните усилия на ЕС за защита на националното, културното и историческото наследство чрез прилагане на законодателство и механизми за сътрудничество, уреждащи връщането на паметници на културата и културното наследство, незаконно изнесени от териториите на държавите от ЕС, и усилията му за борба с трафика на паметници на културата;
8. призовава ЕС и неговите държави членки да проучат възможността за разширяване на обхвата на политиките на ЕС, уреждащи защитата на паметниците на културата, за да се включи възстановяването на национални богатства, преместени по силата на двустранни споразумения между държавите, и да се засили подкрепата на ЕС за държавите членки при провеждането на техните действия; подчертава, че изключителният характер на незаконното присвояване на румънското национално съкровище и неговите уникални особености изискват индивидуализиран европейски отговор, за да се улесни връщането му, като по този начин се разширява обхватът на подхода на ЕС към реституцията на активи, незаконно изнесени от териториите на държавите от ЕС;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на Европа и неговата Парламентарна асамблея, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и руското правителство.