ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно безпрецедентната атака на Иран срещу Израел, необходимостта от намаляване на напрежението и от реакция на ЕС
22.4.2024 - (2024/2704(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Ману Пинеда, Лейла Шайби, Марина Мьозюр
от името на групата The Left
B9‑0239/2024
Резолюция на Европейския парламент относно безпрецедентното нападение на Иран срещу Израел, необходимостта от намаляване на напрежението и от реакция на ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,
– като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,
– като взе предвид Резолюция 2231 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно иранския ядрен въпрос,
– като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Израел и Палестина, и по-специално резолюцията от 14 декември 2022 г. относно перспективите за двудържавно решение за Израел и Палестина[1],
− като взе предвид изявленията на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Палестина/Израел и относно Иран,
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид Резолюция 181 (II) на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. относно разделянето на Палестина,
– като взе предвид Резолюция 194 (III) на Общото събрание на ООН от 11 декември 1948 г. относно принципите за постигане на окончателно решение и завръщане на палестинските бежанци по домовете им,
– като взе предвид Резолюция 302 (IV) на Общото събрание на ООН от 8 декември 1949 г. относно подпомагането на палестинските бежанци,
– като взе предвид последващите резолюции на ООН относно положението в Палестина/Израел,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 12 декември 2023 г. относно Газа, озаглавена „Защита на цивилното население и спазване на правните и хуманитарните задължения“,
– като взе предвид Резолюция 2728 (2024 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно незабавно прекратяване на огъня в Газа,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд от 1998 г.,
– като взе предвид изявленията на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам,
– като взе предвид споразуменията от Осло между Държавата Израел и Организацията за освобождение на Палестина от 1993 г. и 1995 г.,
– като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение от 2000 г. за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна[2], и по-специално член 2 от него,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 9 октомври 2023 г., в което се призовава за прекратяване на „порочния кръг на кръвопролития, омраза и поляризация“, както и допълнителните му изявления относно катастрофалното положение на цивилното население в Газа,
– като взе предвид определението на Международния съд от 26 януари 2024 г. относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид в Ивицата Газа (Южна Африка/Израел);
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 1 април 2024 г. Израел нападна иранското консулство в Дамаск, като уби най-малко 13 души, включително двама генерали от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC); като има предвид, че на 13 април 2024 г., събота, Иран нападна масирано територията на Израел с 300 ракети и дронове, насочени срещу израелски бази като отмъщение за израелското нападение от Голанските възвишения; като има предвид, че масовото въздушно нападение на Иран бележи първия пряк удар на Иран на израелска територия, извършен от иранска земя; като има предвид, че Израел извърши ответно нападение на иранска територия на 19 април 2024 г., насочено срещу ирански бази;
Б. като има предвид, че тези нападения представляват сериозна заплаха за сигурността в региона като цяло; като има предвид, че те имат последици и за мирното съвместно съществуване в други държави, включително държави – членки на ЕС;
В. като има предвид, че ответните действия с цел отмъщение не са законно основание за използването на въоръжена сила от страна на дадена държава; като има предвид, че международното право позволява на дадена държава да използва сила срещу друга държава само когато е необходимо тя да се защити срещу непосредствено предстоящо, фактическо или продължаващо незаконно въоръжено нападение или съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН;
Г. като има предвид, че всяко нападение над дипломатически и консулски помещения нарушава Устава на Организацията на обединените нации, както и Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.;
Д. като има предвид, че след нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г., при което бяха убити 1 200 израелски граждани и граждани на други държави, и с оглед на факта, че Хамас все още държи заложници в плен в плен в продължение на повече от шест месеца, израелската армия води окупационна война, определена от Международния съд като „вероятен геноцид“, като извършва бомбардировки от въздуха, морето и сушата на ивицата Газа, един от най-гъсто населените райони в света; като има предвид, че във войната са убити над 34 000 палестинци, 70% от които са жени и деца; като има предвид, че около 85% от възлизащото на 2,2 милиона души население на Газа е разселено и няма достъп до основни услуги, здравеопазване, вода, храна и електричество; като има предвид, че повече от 90 журналисти и медийни работници и най-малко 224 хуманитарни работници са били убити; като има предвид, че Международният съд разпореди превантивни мерки, след като Южна Африка повдигна обвинения в геноцид срещу Израел;
Е. като има предвид, че според проекта ACLED (Armed Conflict Location and Event Data) Израел и Хизбула, както и други въоръжени групировки в Ливан, са извършили едни срещу други най-малко 4 733 трансгранични нападения в периода между 7 октомври 2023 г. и 15 март 2024 г.; като има предвид, че Израел е извършил около 83% от тези нападения, на които съответстват общо 3 952 инцидента и които са довели до разрушаването на селища и разселването на над 100 000 души в Южен Ливан, а Хизбула и други въоръжени групировки са отговорни за 781 нападения;
Ж. като има предвид, че Иран предоставя финансова, материална и идеологическа подкрепа на милициите в целия регион;
З. като има предвид, че според доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран непрекъснато обогатява уран и се запасява с уран, част от който е близо до нивата на обогатяване, използвани за оръжия, като същевременно възпрепятства работата на гореспоменатата агенция в рамките на страната;
И. като има предвид, че е широко известен фактът, че Израел е единствената държава в региона, която притежава ядрени оръжия, както и че Иран отказва да подпише Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО);
Й. като има предвид, че Иран многократно е конфискувал кораби в Ормузкия проток, една от най-важните логистични точки от критично значение в света;
К. като има предвид, че иранският износ на петрол е достигнал най-високото си равнище от шест години насам, като приходите от него възлизат на приблизително 35 милиарда щатски долара, и успешно заобикаля съществуващите режими на санкции;
Л. като има предвид, че Иран продължава своите политически, религиозни и сексуални репресии срещу гражданското общество и опозицията в собствената си страна;
М. като има предвид, че репресиите на Израел срещу палестинци в окупирания Западен бряг и срещу палестински и еврейски израелски граждани, включително членове на Кнесета, които се противопоставят на войната или дори призовават за прекратяване на огъня, се засилиха значително от 7 октомври 2023 г. насам;
Н. като има предвид, че израелските отбранителни сили (IDF), подкрепяни от САЩ, Обединеното кралство, Франция, Йордания и други съюзници, потвърдиха, че по време на нападението от 13 април 2024 г. 99% от ракетите и дроновете са били свалени и че много малко от тях са поразили целта си, като са причинили животозастрашаващи наранявания на седемгодишно израелско бедуинско момиче и вреди на незащитени бедуински селища в Израел;
О. като има предвид, че иракски, турски и йордански длъжностни лица заявиха, че Иран е изпратил ранно предупреждение дни преди нападението, включително някои подробности; като има предвид, че тази информация е била предадена на САЩ, с което са осигурени важни подробности за изготвянето на отбранителните планове от страна на САЩ и Израел;
1. изразява дълбоката загриженост относно риска от задълбочаване на конфликта в Близкия изток и повтаря призива на генералния секретар на ООН към всички страни да проявяват максимална сдържаност, за да се избегнат всякакви действия, които може да доведат до големи военни сблъсъци на множество фронтове в Близкия изток;
2. призовава ЕС и неговите държави членки активно да разубеждават Израел и Иран, за да не предприемат допълнителни ответни действия, които може да доведат до задълбочаване на регионалните конфликти, да осъждат всички декларации и действия, които излагат на опасност стабилността на региона, и да предотвратят задълбочаване на конфликта с всички средства;
3. настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН, ЕС и неговите държави членки да предприемат незабавни действия за намаляване на напрежението и предотвратяване на широкомащабен конфликт в региона; отбелязва с дълбока загриженост изявленията на израелски и ирански длъжностни лица, съдържащи заплахи за използване на сила, включително евентуални нападения срещу ядрени съоръжения; поддържа становището, че единственият начин за постигане на напредък е чрез предпазлива и усърдна дипломация и чрез упражняване на политически натиск, като се използват подходящи, утвърдени и признати дипломатически канали, по-специално под егидата на ООН;
4. осъжда безпрецедентното израелско нападение срещу иранското консулство в Дамаск на 1 април 2024 г.; осъжда освен това масираното ответно въздушно нападение на Иран на 13 април 2024 г., което е първият пряк удар на Иран на израелска територия, насочен срещу израелски бази; осъжда нападенията на Израел на иранска територия от 19 април 2024 г.; подчертава, че тези нападения нарушават международното право и в резулат от тях в Близкия изток като цяло е налице нова степен на задълбочаване на конфликта, която застрашава стабилността в региона и извън него;
5. подчертава, че ответните действия с цел отмъщение не са законно основание за използването на въоръжена сила от страна на дадена държава и че принципът на неприкосновеност на дипломатическите и консулските помещения и персонал трябва да се спазва във всички случаи и при всякакви обстоятелства, в съответствие с международното право;
6. осъжда всички декларации и действия на всички страни, които повишават риска от регионално задълбочаване на конфликта, включително заплахи от страна на израелското правителство за нападение и наземна операция в Рафа и за започване на война срещу Ливан; категорично отхвърля всяка хипотеза за израелско нападение и наземна операция на IDF в Рафа, което ще доведе до нова хуманитарна катастрофа;
7. отново призовава за незабавно, трайно и безусловно прекратяване на огъня в Ивицата Газа; призовава за безусловното освобождаване на израелските заложници и на палестинските политически затворници;
8. призовава Израел да сложи край на действията си, които бяха определени като „вероятен геноцид“ в Ивицата Газа, като изцяло спазва и изпълнява определението на Международния съд и резолюцията на ООН, в която се призовава за незабавно и трайно прекратяване на огъня в Газа;
9. призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да спрат всички трансфери на оръжие и военни технологии към Израел, Иран и всички други страни в конфликта, в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета[3]; отбелязва, че към момента е в сила забрана на ЕС за продажба на оръжия на Иран, но не са наложени ограничения върху износа на оръжие и военни технологии за Израел; изразява съжаление относно използването на двоен стандарт от страна на институциите на ЕС, които налагат санкции само срещу Иран, но не и срещу Израел;
10. призовава за незабавно суспендиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, докато Израел не прекрати нападенията срещу Ивицата Газа и систематичните нарушения на правата на човека на палестинското население, както и вследствие на неизпълнението на определението на Международния съд, многократните нарушения на международното хуманитарно право в Ивицата Газа и неспазването от страна на Израел на приложимите резолюции на ООН относно Палестина;
11. изразява дълбоката си загриженост относно риска от задълбочаване на конфликта; подчертава, че едностранното участие на големи международни и регионални фактори е допринесло през годините за дестабилизирането на региона на Близкия изток и Северна Африка, по-специално с незаконни войни и подклаждане на конфликти на религиозна основа, както се случи в Ирак, Либия, Сирия и Йемен; категорично отхвърля всяко намерение или мярка за извършване на външна военна намеса в региона;
12. подчертава, че единствено дипломатическо и политическо решение може да гарантира сигурността на всички хора в региона на Близкия изток; подчертава необходимостта от постигане на траен и справедлив мир в региона в съответствие с международното право; призовава ЕС да превърне това в принцип на външната си политика по отношение на Близкия изток;
13. отново изтъква спешната необходимост от прекратяване на окупацията и от решаване на израелско-палестинския въпрос като решаваща стъпка за установяването на сигурност и мир в региона; подчертава, че подобно решение трябва да включва признаване на правото на връщане на всички палестински бежанци и пълно зачитане на правата на човека; подчертава, че това може да се случи единствено чрез прекратяване на окупацията и възобновяване на мирния процес под закрилата на международната общност; припомня дългогодишната подкрепа на ЕС за договорено двудържавно решение въз основа на границите от 1967 г. с две суверенни демократични държави, които съществуват една до друга в условия на мир и гарантирана сигурност и при пълно спазване на международното право; поради това призовава ЕС и държавите членки да признаят Държавата Палестина в границите от 1967 г. и нейната столица в Източен Йерусалим и да зачитат правото на завръщане на палестинските бежанци, както е определено в резолюциите на ООН; призовава за оттеглянето на Израел от всички окупирани територии, включително от всички незаконни селища;
14. подчертава, че дипломацията и възобновяването на пълното прилагане на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) все още са най-добрият вариант за предотвратяване на разработването на ядрени оръжия от Иран и за запазване на споразумението за неразпространение на ядрено оръжие; подчертава, че СВПД е от голямо значение за сигурността на целия регион и че това споразумение продължава да бъде в интерес на Европейския съюз, неговите държави членки и държавите от региона на Близкия изток в по-широк план;
15. осъжда масовите репресии в цялата държава, извършвани от иранските органи срещу жени, които нарушават възмутителния закон за носене на хиджаб, и изразява своята солидарност с народа на Иран, който страда под управлението на жестокия режим на моллите;
16. осъжда продължаващите репресии и убийствата на палестинци на Западния бряг, извършвани от IDF и заселници, и системата на апартейда, на която палестинците са жертва в условията на израелската окупация, както и репресиите срещу палестински и еврейски израелски граждани, включително членове на Кнесета, които се противопоставят на войната или дори призовават за прекратяване на огъня;
17. приветства демонстрациите на хиляди хора по света срещу войната, в рамките на които се отправят призиви за незабавно прекратяване на огъня в Ивицата Газа; изразява огромна загриженост във връзка с решенията на някои правителства в ЕС да ограничат правото на демонстрации и да криминализират солидарността с палестинския народ; подчертава, че забраната на мирни събрания и политически срещи и криминализирането на активисти и политически лидери, призоваващи за прекратяване на огъня, са нарушения на свободата на изразяване на мнение и на свободата на събранията, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека; изразява пълната си солидарност с френско-палестинския адвокат и кандидат за изборите за Европейски парламент Рима Хасан, който е жертва на отвратителна кампания от клевети, обиди и заплахи, включително опит за стратегическата употреба на правото с цел заглушаване, сплашване и криминализиране на всички, които говорят открито срещу продължаващите масови убийства в Ивицата Газа;
18. призовава ЕС да полага повече усилия за декарбонизация в световен мащаб чрез дипломация и финансиране в областта на климата, тъй като изкопаемите горива са основният двигател на кризата в областта на климата и са тясно свързани с редица войни и с милитаризацията;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на правителствата и парламентите на Израел и Иран, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Европейската служба за външна дейност.