Indeks 
 Forrige 
 Næste 
 Fuld tekst 
Forhandlinger
Torsdag den 1. februar 2007 - Bruxelles EUT-udgave

5. Højtideligt møde - Bulgarien
PV
MPphoto
 
 

  Formanden. - Præsident Parvanov!

(BG) Господин Президент, топло Ви приветствам в Европейския парламент!

(DE) Det er mig en stor ære at kunne byde Dem velkommen til Europa-Parlamentet. Selv om det ikke er første gang, De har besøgt Parlamentet, er det første gang, De har gjort det som præsident for en ny medlemsstat, og det er i den egenskab, jeg byder Dem velkommen til vores europæiske familie.

På vegne af borgerne i EU, som vi her i Parlamentet repræsenterer, vil jeg gerne endnu en gang udtrykke min glæde over, at Deres land er blevet medlem af EU, og jeg vil også gerne fokusere på den historiske betydning af den udvidelse af EU, der fandt sted den 1. januar i år. Det tog mere end 60 år, før Deres land vendte tilbage til et frit Europa, og før vores kontinent blev genforenet.

Bulgariens kultur er gammel, og landet ligger ved en korsvej mellem øst og vest. Man hævder, at dette er placeringen af den ældste stat i Europa, som blev grundlagt af Zar Asparuch in 1681. Bulgarien er Orpheus' og Eurydices hjemland, hjemsted for thrakerne og for Dionyseus, men alligevel udtrykkes der så stor længsel efter Europa af Elias Canetti, vinderen af Nobelprisen i litteratur, som blev født i Rustchuk i Bulgarien, og som skrev: "resten af verden blev kaldt Europa, og når man rejste op ad Donau til Wien, sagde folk, at han var taget til Europa, for det var der, Europa begyndte".

Denne længsel efter Europa knyttes i bulgarernes hjerter sammen med den dybfølte bevidsthed om at have befundet sig i Europas hjerte siden tidernes morgen. Ved at fortælle historien om sin barndom søgte Canetti at fremskynde Europas genforening. Deres lands tiltrædelse symboliserer endnu en gang, hvad Europa i virkeligheden er, en konkret, daglig følelse af at have en fælles sjæl, den europæiske sjæl, der ikke kender nogen grænser, når den giver det europæiske projekt mening.

Deres land, præsident Parvanov, bringer en rig kulturel og intellektuel arv med sig, og bidrager dermed til den gensidige berigelse af EU og af Bulgarien. Deres land og frem for alt dets befolkning fortjener en særlig tak for den store indsats gennem de senere år og for viljen til at gennemføre reformer. De har gjort store fremskidt. De har gennemført mange reformer inden for et forholdsvis kort tidsrum. Disse fremskridt og triumfer fortjener at blive mindet i dag, men jeg vil gerne tilføje en ting: Nemlig at vi håber og er overbeviste om, at de reformer, der fortsat er behov for, vil blive gennemført med den samme beslutsomhed.

Hr. præsident, Europa-Parlamentet er stolt over og glæder sig over sine 18 nye bulgarske medlemmer. Jeg er også glad for at kunne byde den nye bulgarske kommissær velkommen. Vi ser også frem til at byde de medlemmer, som Deres land vælger ved det første valg til Europa-Parlamentet i maj, velkommen. Sammen med bulgarerne i Kommissionen og Rådet vil vores nye medlemmer arbejde på den fortsatte udvikling af vores europæiske hjem.

(BG) Добре дошли на България и българския народ в Европейския съюз!

 
  
MPphoto
 
 

  Георги Първанов, президент на Република България. (BG) Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа. От 1-ви януари 2007 г. България е част от Европейския съюз — може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството. Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, г-н Председател, искам ясно да кажа, че 1-ви януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост.

Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура действително е във фундамента на европейската цивилизация. И затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство, в Европейския съюз да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа, което без съмнение ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

Но ние, уважаеми членове на Европейския парламент, добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше една историческа трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме и правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва. За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство.

Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските реформи. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент, като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя, също така, г-н Пьотеринг за избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и 18-те български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и успешна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръх очаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие с оглед успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с не малко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите миграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл, за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българи, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз и европейската идея. От друга страна, аз очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация навън, в Европейския съюз, да се завърнат работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, че това е един продължителен процес. Един процес, които ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции. Да поемем допълнителни отговорности вследствие на членството ни. Необходими са усилия за да се впишем реално в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи. Това действително, г-н Председател, означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Ние сме амбицирани да постигнем, да покажем един солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството и от общите политики в различните сфери. Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес, както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки.

Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа, че ние влизаме в Европейския съюз, не за да бъдем консуматори, а с желанието, със стремежа да засилим реално Съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на Съюза: по конституционния проект, по постигането на едно много ефективно взаимодействие между институциите, по финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера, госпожа Ангела Меркел, за консултации, за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект. България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми госпожи и господа, своя национален интерес — от културата до проблемите на енергийната сигурност. Но в същото време и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем един солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то достойно е представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етно-религиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим една солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи проблематиката на Балканите. В тази връзка, искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи, морално-политически и експертно, в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги „внасят", образно казано, в организацията на демократичните страни.

Трябва да развием европейската визия за Западните Балкани, залегнала в „Солунския дневен ред". И трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона, и това е развитието на инфраструктурата — на модерната, транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране. Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз, като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона.

И затова не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали, и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори №4, №8 или №10, добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз, възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност, преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства.

Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика — енергийната сигурност, по отношение на инфраструктурата, превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време, нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряването на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа, България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция, не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, не само защото досега покривахме една не малка част - 45% - от енергийния дефицит на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от м. януари т.г. относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценяваме високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологично съобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз.

България, от своя страна, ще има своя принос, своя европейски принос, като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук пред вас по няколко причини.

Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските. И използвам случая да благодаря на комисията по външна политика, на г-н Джефри ван Орден, докладчик за България, на г-н Ари Ватанен, който инициира писмото до Европейската комисия, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй". За съжаление, за приемането на този текст не достигнаха 4-5 гласа.

Впрочем, струва си да си зададем въпроса какви са реалните последици от това, че 3-ти и 4-ти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг, има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че 3-ти и 4-ти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ „Козлодуй" още на 31 декември 2002 г. Спрямо 3-ти и 4-ти блок, обаче, беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното.

Многобройните проекти на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация, и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.

Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи. И аз не възразявам, в един непредубеден дебат, да видим кои са контра аргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз счетат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блокове 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички гореспоменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика. Разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля сега да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Защото, докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека помислим и за нейното настояще.

Уважаеми г-н Председател, госпожи и господа, накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос, както за българите, така и, вярвам, за всички вас — въпроса за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем. Оценяваме в не по-малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите деца от трагедията и техните семейства.

(Аплодисменти)

Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие и по осъществяването целите на международния фонд за Бенгази. Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България, от своя страна, ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, Председателството на Европейския съюз и страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между Европейския съюз и Либия.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, силна Европа е възможна само ако има силни лидери - държавници и политици, способни да налагат визия и да вземат конкретни решения, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това възможно.

Благодаря ви!

(Събранието аплодира на крака оратора)

 
  
MPphoto
 
 

  Formanden. - Hr. præsident! Mange tak for Deres tale. Den har givet os mod, for De sagde, at De var fast besluttede på at fortsætte reformarbejdet i Bulgarien, at De ønsker at forstærke Deres indsats i retning af de nødvendige reformer, og De har afgivet et uforbeholdent løfte om at støtte de reformer, der er nødvendige inden for EU, med andre ord at fremme vores fælles forfatningsprojekt. De nævnte også solidaritet og tillid i EU; solidaritet og tillid er af kolossal betydning. Vi er taknemmelige for, at Bulgarien er med i EU, og vi kan love Dem én ting, nemlig at Europa-Parlamentet vil kæmpe for løsladelsen af de bulgarske sygeplejersker, indtil de er kommet hjem fra Libyen, så det kan De fortælle Deres landsmænd!

(Bifald)

Vi takker Dem for besøget og for at være kommet hele vejen til Bruxelles bare for at tale til vores Parlament uden andre aftaler her. Det er vi Dem taknemmelige for, vi ønsker Dem en god hjemtur til Sofia, en god fremtid for Bulgarien og de bedste ønsker for Deres præsidentperiode.

(Bifald)

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (ITS). - (FR) Hr. formand! Min bemærkning til forretningsordenen beror på dennes artikel 182. Vi har netop modtaget de første oplysninger om valg af udvalgenes formandskaber. Valget til udvalgenes formandskaber er forberedt af en konference bestående af de politiske gruppers generalsekretærer, som på basis af d'Hondt-metoden nåede frem til en forholdsmæssig fordeling, som sikrede, at alle holdninger var repræsenteret. Det er et princip, Europa-Parlamentet roser sig af både indadtil og udadtil, og som det gerne rådgiver politiske organer verden over om.

Ingen anfægtede aftalen, heller ikke Formandskonferencen. Den er blevet krænket på det groveste udelukkende til skade for min gruppe, hvilket var helt forventeligt. Når min gruppe ikke opstillede kandidater, heller ikke modkandidater til de kommunistiske, socialdemokratiske, liberale og kristelig-demokratiske kolleger, skyldes det naturligvis, at vi troede eller satsede på at kunne tro på kollegernes ærlighed, upartiskhed og ordholdenhed. Sådan gik det tydeligvis ikke. Disse manøvrer er usle og tarvelige, og de er uværdige for et Parlament, som ser sig selv som et eksempel til efterfølgelse for hele verden.

Der er for at sige det rent ud tale om en svigagtig manøvre, som skader afstemningens troværdighed. Vi noterer os dette og forbeholder os ret til at udøve vores rettigheder ad enhver anden vej, og navnlig tage borgerne i medlemsstaterne til vidne herpå. Tak, mine damer og herrer, fordi De således har gjort reklame for os!

 
  
MPphoto
 
 

  Formanden. - Hr. Gollnisch, vi har et meget omfattende program, og vi kan vende tilbage til spørgsmålet efter afstemningen. De fik ordet og har talt i et minut og 53 sekunder, hvor De normalt ville have et minuts taletid. De kan opfatte det som et eksempel på en særligt retfærdig behandling, og jeg stoler på, at De vil tage det til efterretning. Vi stemmer først og vender så tilbage til spørgsmålet.

 
Juridisk meddelelse - Databeskyttelsespolitik