Ευρετήριο 
 Προηγούμενο 
 Επόμενο 
 Πλήρες κείμενο 
Συζητήσεις
Πέμπτη 1 Φεβρουαρίου 2007 - Βρυξέλλες Έκδοση ΕΕ

5. Πανηγυρική συνεδρίαση - Βουλγαρία
PV
MPphoto
 
 

  Πρόεδρος. Πρόεδρε Parvanov,

(BG) Господин Президент, топло Ви приветствам в Европейския парламент!

(DE) Είναι μεγάλη μου τιμή να σας καλωσορίζω στο Ευρωπαϊκό Κοινοβούλιο. Μολονότι δεν είναι η πρώτη σας επίσκεψη στο Σώμα, είναι η πρώτη φορά που το επισκεπτόσαστε ως Πρόεδρος ενός νέου κράτους μέλους και έτσι σας καλωσορίζω στην ευρωπαϊκή μας οικογένεια.

Εξ ονόματος των πολιτών της Ευρωπαϊκής Ένωσης, τους οποίους εκπροσωπεί το Σώμα, θα ήθελα να σας εκφράσω για άλλη μια φορά τη χαρά μου για την ένταξη της χώρας σας στην Ευρωπαϊκή Ένωση. Θα ήθελα επίσης να επισημάνω και πάλι την ιστορική σημασία της διεύρυνσης της Ευρωπαϊκής Ένωσης που έγινε την 1η Ιανουαρίου 2007. Χρειάστηκαν περισσότερα από 60 χρόνια για να επανέλθει η χώρα σας στην ελεύθερη Ευρώπη και να επανενωθεί η ήπειρός μας.

Η Βουλγαρία είναι μία χώρα με αρχαίο πολιτισμό και βρίσκεται σε ένα σταυροδρόμι μεταξύ Ανατολής και Δύσης. Λέγεται πως είναι το αρχαιότερο ευρωπαϊκό κράτος, που ιδρύθηκε το 1681 από τον τσάρο Asparuch. Η Βουλγαρία είναι η χώρα του Ορφέα και της Ευρυδίκης, η πατρίδα των Θρακών και του Διονύσου, κι όμως, πόση νοσταλγία για την Ευρώπη βγαίνει μέσα από τα λόγια του τιμημένου με το Νόμπελ λογοτεχνίας Elias Canetti που γεννήθηκε στο Rustchuk της Βουλγαρίας, όταν γράφει: «Εκεί, ο υπόλοιπος κόσμος ονομαζόταν Ευρώπη κι όταν κάποιος πήγαινε ανεβαίνοντας τον Δούναβη στη Βιέννη, έλεγαν ότι πηγαίνει στην Ευρώπη, γιατί εκεί άρχιζε η Ευρώπη».

Αυτή η επιθυμία για την Ευρώπη συνδυάζεται στις καρδιές των Βουλγάρων με τη βαθιά επίγνωση ότι βρίσκονταν από αμνημονεύτων χρόνων στο κέντρο της. Διηγούμενος την ιστορία των παιδικών του χρόνων, ο Canetti ήθελε να προωθήσει την επανένωση της Ευρώπης. Η προσχώρηση της χώρας σας συμβολίζει γι’ άλλη μια φορά τι είναι στην ουσία η Ευρώπη: η καθημερινή απτή εμπειρία ότι έχουμε μια κοινή ψυχή, την ευρωπαϊκή ψυχή που αψηφά τα σύνορα και δίνει νόημα στο ευρωπαϊκό έργο.

Η χώρα σας, Πρόεδρε Parvanov, φέρνει μαζί της μια πλούσια πολιτιστική και πνευματική κληρονομιά, συμβάλλοντας κατ’ αυτόν τον τρόπο στον αμοιβαίο εμπλουτισμό της Ευρωπαϊκής Ένωσης και της Βουλγαρίας. Η χώρα σας, και κυρίως οι πολίτες της, αξίζουν τις ιδιαίτερες ευχαριστίες μας για τις μεγάλες προσπάθειες που κατέβαλαν τα προηγούμενα χρόνια και για την προθυμία τους για μεταρρυθμίσεις. Έκαναν μεγάλες προόδους. Πολλές μεταρρυθμίσεις έγιναν σε σχετικά σύντομο χρονικό διάστημα. Σήμερα πρέπει να τιμήσουμε αυτές τις προόδους και επιτυχίες, θα ήθελα ωστόσο να προσθέσω κάτι: ελπίζουμε και είμαστε πεπεισμένοι ότι οι μεταρρυθμίσεις που απαιτούνται ακόμα, θα υλοποιηθούν με την ίδια αποφασιστικότητα.

Κύριε Πρόεδρε, το Ευρωπαϊκό Κοινοβούλιο αισθάνεται χαρά και υπερηφάνεια για τα 18 νέα μέλη του από τη Βουλγαρία. Αισθάνομαι κι εγώ χαρά διότι έχω την ευκαιρία να καλωσορίσω τη νέα Επίτροπο από τη Βουλγαρία. Επίσης, περιμένουμε όλοι με χαρά να καλωσορίσουμε τα μέλη που θα εκλεγούν στη χώρα σας για πρώτη φορά στις εκλογές για το Ευρωπαϊκό Κοινοβούλιο τον Μάιο. Οι νέοι μας συνάδελφοι θα εργαστούν για την επέκταση του ευρωπαϊκού μας σπιτιού μαζί με τους Βουλγάρους στην Επιτροπή και το Συμβούλιο.

(BG) Добре дошли на България и българския народ в Европейския съюз!

 
  
MPphoto
 
 

  Георги Първанов, президент на Република България. Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа. От 1-ви януари 2007 г. България е част от Европейския съюз — може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството. Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, г-н Председател, искам ясно да кажа, че 1-ви януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост.

Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура действително е във фундамента на европейската цивилизация. И затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство, в Европейския съюз да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа, което без съмнение ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

Но ние, уважаеми членове на Европейския парламент, добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше една историческа трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме и правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва. За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство.

Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските реформи. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент, като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя, също така, г-н Пьотеринг за избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и 18-те български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и успешна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръх очаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие с оглед успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с не малко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите миграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл, за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българи, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз и европейската идея. От друга страна, аз очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация навън, в Европейския съюз, да се завърнат работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, че това е един продължителен процес. Един процес, които ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции. Да поемем допълнителни отговорности вследствие на членството ни. Необходими са усилия за да се впишем реално в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи. Това действително, г-н Председател, означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Ние сме амбицирани да постигнем, да покажем един солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството и от общите политики в различните сфери. Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес, както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки.

Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа, че ние влизаме в Европейския съюз, не за да бъдем консуматори, а с желанието, със стремежа да засилим реално Съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на Съюза: по конституционния проект, по постигането на едно много ефективно взаимодействие между институциите, по финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера, госпожа Ангела Меркел, за консултации, за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект. България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми госпожи и господа, своя национален интерес — от културата до проблемите на енергийната сигурност. Но в същото време и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем един солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то достойно е представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етно-религиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим една солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи проблематиката на Балканите. В тази връзка, искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи, морално-политически и експертно, в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги „внасят“, образно казано, в организацията на демократичните страни.

Трябва да развием европейската визия за Западните Балкани, залегнала в „Солунския дневен ред“. И трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона, и това е развитието на инфраструктурата — на модерната, транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране. Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз, като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона.

И затова не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали, и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори №4, №8 или №10, добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз, възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност, преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства.

Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика — енергийната сигурност, по отношение на инфраструктурата, превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време, нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряването на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа, България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция, не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, не само защото досега покривахме една не малка част – 45% – от енергийния дефицит на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от м. януари т.г. относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценяваме високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологично съобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз.

България, от своя страна, ще има своя принос, своя европейски принос, като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук пред вас по няколко причини.

Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските. И използвам случая да благодаря на комисията по външна политика, на г-н Джефри ван Орден, докладчик за България, на г-н Ари Ватанен, който инициира писмото до Европейската комисия, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, за приемането на този текст не достигнаха 4-5 гласа.

Впрочем, струва си да си зададем въпроса какви са реалните последици от това, че 3-ти и 4-ти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг, има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че 3-ти и 4-ти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ „Козлодуй“ още на 31 декември 2002 г. Спрямо 3-ти и 4-ти блок, обаче, беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното.

Многобройните проекти на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация, и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.

Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи. И аз не възразявам, в един непредубеден дебат, да видим кои са контра аргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз счетат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блокове 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички гореспоменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика. Разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля сега да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Защото, докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека помислим и за нейното настояще.

Уважаеми г-н Председател, госпожи и господа, накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос, както за българите, така и, вярвам, за всички вас — въпроса за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем. Оценяваме в не по-малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите деца от трагедията и техните семейства.

(Аплодисменти)

Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие и по осъществяването целите на международния фонд за Бенгази. Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България, от своя страна, ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, Председателството на Европейския съюз и страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между Европейския съюз и Либия.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, силна Европа е възможна само ако има силни лидери – държавници и политици, способни да налагат визия и да вземат конкретни решения, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това възможно.

Благодаря ви!

(Събранието аплодира на крака оратора)

 
  
MPphoto
 
 

  Πρόεδρος. Κύριε Πρόεδρε, σας ευχαριστώ γι’ αυτήν την ομιλία, που μας δίνει θάρρος, γιατί είπατε ότι είσαστε αποφασισμένος να συνεχίσετε το μεταρρυθμιστικό έργο στη Βουλγαρία, ότι θα διπλασιάσετε τις προσπάθειές σας για τις απαραίτητες μεταρρυθμίσεις, και γιατί δεσμευθήκατε ανεπιφύλακτα να υποστηρίξετε τις μεταρρυθμίσεις που χρειάζονται στην Ευρωπαϊκή Ένωση, δηλαδή να προωθήσετε το κοινό συνταγματικό μας σχέδιο. Επίσης, μιλήσατε για αλληλεγγύη και εμπιστοσύνη στην Ευρωπαϊκή Ένωση, οι οποίες είναι κεφαλαιώδους σημασίας. Αισθανόμαστε ευγνωμοσύνη διότι η Βουλγαρία ανήκει στην Ευρωπαϊκή Ένωση και σας υποσχόμαστε το εξής: ότι το Ευρωπαϊκό Κοινοβούλιο θα αγωνιστεί για την απελευθέρωση των βουλγάρων νοσοκόμων μέχρι να επιστρέψουν από τη Λιβύη στην πατρίδα τους. Αυτό μπορείτε να το πείτε στους συμπατριώτες σας!

(Χειροκροτήματα)

Σας ευχαριστούμε για την επίσκεψή σας και για το ότι ήρθατε εδώ στις Βρυξέλλες μόνο και μόνο για να μιλήσετε στο Σώμα, ενώ δεν είχατε άλλες υποχρεώσεις εδώ. Σας ευχαριστούμε γι’ αυτό, σας ευχόμαστε καλή επιστροφή στη Σόφια, ευχόμαστε ένα καλό μέλλον στη Βουλγαρία και κάθε επιτυχία στη δική σας προεδρία.

(Χειροκροτήματα)

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (ITS). – (FR) Κύριε Πρόεδρε, η επίκληση εκ μέρους μου διαδικαστικού θέματος βασίζεται στο άρθρο 182 του Κανονισμού. Μόλις λάβαμε πληροφορίες για πρώτη φορά σχετικά με την εκλογή των προεδρείων των επιτροπών. Αυτή η εκλογή των προεδρείων των επιτροπών αποφασίστηκε με διάσκεψη των γενικών γραμματέων των πολιτικών ομάδων, η οποία, με βάση το σύστημα D'Hondt, κατέληξε σε μια αναλογική κατανομή θέσεων που δίδει τη δυνατότητα διασφάλισης της εκπροσώπησης όλων των απόψεων  ένα θέμα για το οποίο το Κοινοβούλιο επαίρεται τόσο εσωτερικά όσο και εξωτερικά και για το οποίο δεν παραλείπει να δίδει συμβουλές σε πολιτικά όργανα σε ολόκληρο τον κόσμο.

Ουδείς αμφισβήτησε αυτή τη συμφωνία, και ειδικά όχι στη Διάσκεψη των Προέδρων. Παραβιάστηκε προκλητικά όπως θα μπορούσε κανείς βέβαια να αναμένει εις βάρος της Ομάδας μου, και μόνον της δικής μου Ομάδας. Είναι απόλυτα σαφές ότι η Ομάδα μου δεν πρότεινε κανέναν υποψήφιο, κατά ουδενός εκ των συναδέλφων Κομμουνιστών, Σοσιαλιστών, Φιλελεύθερων και Χριστιανοδημοκρατών βουλευτών, διότι πιστεύει ή ήθελε να πιστεύει στην εντιμότητα, στην αμεροληψία και στις υποσχέσεις που έδιναν οι συνάδελφοι βουλευτές. Προφανώς, αυτές οι υποσχέσεις δεν τηρήθηκαν. Αυτές οι τακτικές είναι ευτελείς, μικροπρεπείς και ανάξιες ενός Κοινοβουλίου που ισχυρίζεται ότι είναι παράδειγμα για ολόκληρο τον κόσμο.

Για να είμαι ειλικρινής, εδώ χρησιμοποιούνται δόλιες τακτικές, και είναι τέτοιες ώστε να υπονομεύουν την ακεραιότητα της εκλογής. Το σημειώνουμε αυτό και επιφυλασσόμαστε να ασκήσουμε τα δικαιώματά μας με οποιαδήποτε άλλα μέσα και, ιδιαίτερα, να ζητήσουμε από τους πολίτες των χωρών μας να ενεργήσουν ως μάρτυρες. Σας ευχαριστώ, κυρίες και κύριοι, για τη δημοσιότητα που μόλις μας δώσατε!

 
  
MPphoto
 
 

  Πρόεδρος. Κύριε Gollnisch, έχουμε ένα φορτωμένο πρόγραμμα και μπορούμε να επανέλθουμε στο ζήτημα αυτό μετά από τις ψηφοφορίες. Σας έδωσα τον λόγο και μιλήσατε για ένα λεπτό και πενήντα τρία δευτερόλεπτα, ενώ κανονικά έχετε ένα λεπτό χρόνου ομιλίας. Αυτό μπορείτε να το θεωρήσετε παράδειγμα ιδιαίτερα δίκαιης μεταχείρισης και ελπίζω ότι θα το αναγνωρίσετε δεόντως. Πρώτα θα ψηφίσουμε και έπειτα θα επανέλθουμε σε αυτό το θέμα.

 
Ανακοίνωση νομικού περιεχομένου - Πολιτική απορρήτου