Hakemisto 
 Edellinen 
 Seuraava 
 Koko teksti 
Puheenvuorot
Torstai 1. helmikuuta 2007 - Bryssel EUVL-painos

5. Juhlaistunto - Bulgaria
PV
MPphoto
 
 

  Puhemies. Arvoisa presidentti Parvanov,

(BG) Господин Президент, топло Ви приветствам в Европейския парламент!

(DE) Minulla on suuri kunnia toivottaa teidät tervetulleeksi Euroopan parlamenttiin. Kyseessä ei ole ensimmäinen vierailunne tässä parlamentissa, mutta tämä on ensimmäinen kerta, kun vierailette täällä uuden jäsenvaltion presidenttinä, ja juuri sellaisena toivotan teidät tervetulleeksi eurooppalaiseen perheeseemme.

Edustamme tässä parlamentissa Euroopan unionin kansalaisia, ja heidän puolestaan haluan vielä kerran ilmaista iloni maanne liittymisestä Euroopan unioniin. Lisäksi haluan korostaa 1. tammikuuta 2007 tapahtuneen Euroopan unionin laajentumisen historiallista merkitystä. Maanne paluu vapaaseen Eurooppaan ja maanosamme yhdistyminen kestivät yli 60 vuotta.

Bulgarian kulttuuri on ikivanha, ja maa sijaitsee idän ja lännen risteyskohdassa. Bulgarian sanotaan olevan Euroopan vanhin valtio, jonka perusti tsaari Asparuch vuonna 1681. Bulgaria on Orfeuksen ja Eurydiken maa, traakialaisten ja Dionysoksen koti, mutta silti Bulgarialla on kova kaipuu Eurooppaan, kuten Bulgarian Rustšukissa syntyneen Nobel-kirjailijan Elias Canettin sanoista voi päätellä: "Muuta maailmaa kutsuttiin siellä Euroopaksi, ja kun joku matkusti Tonavaa pitkin Wieniin, sanottiin, että hän matkusti Eurooppaan, koska sieltä Eurooppa alkoi."

Tämä kaipuu Eurooppaan yhdistyy bulgarialaisten sydämissä syvään tietoisuuteen siitä, että he ovat olleet sen sydämessä ammoisista ajoista asti. Kertomalla tarinan lapsuudestaan Canetti pyrki edistämään Euroopan yhdistymistä. Maanne liittyminen on jälleen uusi osoitus siitä, mitä Euroopan unioni pohjimmiltaan on: päivittäinen kokemus yhteisestä sielusta, eurooppalaisesta sielusta, joka ei tunne rajoja antaessaan merkityksen eurooppalaiselle hankkeelle.

Arvoisa presidentti Parvanov, maanne tuo mukanaan rikkaan kulttuurisen ja älyllisen perinnön, ja edesauttaa siten Euroopan unionin ja Bulgarian vastavuoroista rikastuttamista. Maanne ja ennen kaikkea sen kansa ansaitsevat erityisesti kiitokset viime vuosien kovasta työstä ja halusta toteuttaa uudistuksia. Bulgarialaiset ovat edistyneet valtavasti. Monet uudistuksista toteutettiin suhteellisen lyhyessä ajassa. Nämä edistysaskeleet ja voitot ansaitsevat kunnioituksemme tänään, mutta haluan lisätä vielä yhden asian: toivomme, että – ja olemme vakuuttuneita siitä näin tapahtuu – jäljellä olevat välttämättömät uudistukset toteutetaan samalla määrätietoisuudella kuin tähänastisetkin.

Arvoisa presidentti, Euroopan parlamentti on ylpeä ja riemuitsee 18 uudesta bulgarialaisesta jäsenestä. Minulla on ilo toivottaa tervetulleeksi myös uusi Bulgariaa edustava komission jäsen. Odotamme innolla myös parlamentin jäseniä, jotka maanne valitsee ensimmäisissä Euroopan parlamentin vaaleissaan toukokuussa. Yhdessä komissiossa ja neuvostossa työskentelevien bulgarialaisten kanssa uudet jäsenemme edistävät eurooppalaisen kotimme kehitystä.

(BG) Добре дошли на България и българския народ в Европейския съюз!

 
  
MPphoto
 
 

  Георги Първанов, президент на Република България. (BG) Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа. От 1-ви януари 2007 г. България е част от Европейския съюз — може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството. Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, г-н Председател, искам ясно да кажа, че 1-ви януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост.

Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура действително е във фундамента на европейската цивилизация. И затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство, в Европейския съюз да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа, което без съмнение ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

Но ние, уважаеми членове на Европейския парламент, добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше една историческа трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме и правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва. За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство.

Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските реформи. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент, като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя, също така, г-н Пьотеринг за избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и 18-те български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и успешна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръх очаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие с оглед успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с не малко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите миграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл, за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българи, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз и европейската идея. От друга страна, аз очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация навън, в Европейския съюз, да се завърнат работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, че това е един продължителен процес. Един процес, които ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции. Да поемем допълнителни отговорности вследствие на членството ни. Необходими са усилия за да се впишем реално в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи. Това действително, г-н Председател, означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Ние сме амбицирани да постигнем, да покажем един солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството и от общите политики в различните сфери. Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес, както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки.

Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа, че ние влизаме в Европейския съюз, не за да бъдем консуматори, а с желанието, със стремежа да засилим реално Съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на Съюза: по конституционния проект, по постигането на едно много ефективно взаимодействие между институциите, по финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера, госпожа Ангела Меркел, за консултации, за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект. България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми госпожи и господа, своя национален интерес — от културата до проблемите на енергийната сигурност. Но в същото време и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем един солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то достойно е представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етно-религиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим една солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи проблематиката на Балканите. В тази връзка, искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи, морално-политически и експертно, в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги „внасят“, образно казано, в организацията на демократичните страни.

Трябва да развием европейската визия за Западните Балкани, залегнала в „Солунския дневен ред“. И трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона, и това е развитието на инфраструктурата — на модерната, транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране. Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз, като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона.

И затова не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали, и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори №4, №8 или №10, добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз, възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност, преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства.

Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика — енергийната сигурност, по отношение на инфраструктурата, превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време, нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряването на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа, България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция, не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, не само защото досега покривахме една не малка част – 45% – от енергийния дефицит на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от м. януари т.г. относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценяваме високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологично съобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз.

България, от своя страна, ще има своя принос, своя европейски принос, като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук пред вас по няколко причини.

Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските. И използвам случая да благодаря на комисията по външна политика, на г-н Джефри ван Орден, докладчик за България, на г-н Ари Ватанен, който инициира писмото до Европейската комисия, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, за приемането на този текст не достигнаха 4-5 гласа.

Впрочем, струва си да си зададем въпроса какви са реалните последици от това, че 3-ти и 4-ти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг, има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че 3-ти и 4-ти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ „Козлодуй“ още на 31 декември 2002 г. Спрямо 3-ти и 4-ти блок, обаче, беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното.

Многобройните проекти на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация, и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.

Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи. И аз не възразявам, в един непредубеден дебат, да видим кои са контра аргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз счетат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блокове 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички гореспоменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика. Разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля сега да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Защото, докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека помислим и за нейното настояще.

Уважаеми г-н Председател, госпожи и господа, накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос, както за българите, така и, вярвам, за всички вас — въпроса за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем. Оценяваме в не по-малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите деца от трагедията и техните семейства.

(Аплодисменти)

Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие и по осъществяването целите на международния фонд за Бенгази. Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България, от своя страна, ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, Председателството на Европейския съюз и страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между Европейския съюз и Либия.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, силна Европа е възможна само ако има силни лидери – държавници и политици, способни да налагат визия и да вземат конкретни решения, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това възможно.

Благодаря ви!

(Събранието аплодира на крака оратора)

 
  
MPphoto
 
 

  Puhemies. Arvoisa presidentti, kiitämme teitä tästä puheesta. Valoitte meihin uskoa sanomalla, että jatkatte määrätietoisesti Bulgarian uudistamista ja että haluatte tehostaa toimia välttämättömien uudistusten toteuttamiseksi. Lisäksi sitouduitte tukemaan ehdoitta uudistuksia, joita tarvitaan Euroopan unionin sisällä, toisin sanoen edistämään yhteistä perustuslakihankettamme. Mainitsitte myös solidaarisuuden ja luottamuksen Euroopan unioniin: solidaarisuus ja luottamus ovat ensiarvoisen tärkeitä. Olemme kiitollisia siitä, että Bulgaria on Euroopan unionissa. Voimme luvata teille yhden asian: Euroopan parlamentti toimii bulgarialaisten sairaanhoitajien vapauttamisen puolesta, kunnes heidät on saatu kotiin Libyasta. Tämän voitte kertoa maanmiehillenne.

(Suosionosoituksia)

Kiitämme teitä vierailustanne ja siitä, että tulitte Brysseliin asti vain puhuaksenne parlamentillemme, ilman muita velvollisuuksia täällä. Olemme kiitollisia tästä ja toivotamme teille hyvää kotimatkaa Sofiaan. Lisäksi toivotamme Bulgarialle menestyksekästä tulevaisuutta ja hallintokaudellenne kaikkea hyvää.

(Suosionosoituksia)

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (ITS).(FR) Arvoisa puhemies, työjärjestyspuheenvuoroni perustuu työjärjestyksen 182 artiklaan. Olemme juuri saaneet ensimmäiset tiedot valiokuntien puheenjohtajistojen valinnasta. Tämän valiokuntien puheenjohtajistojen valinnan järjesti poliittisten ryhmien pääsihteerien kokous, joka päätyi d'Hondtin menetelmän perusteella paikkojen suhteelliseen jakautumiseen. Näin se varmisti, että kaikki näkökulmat ovat edustettuina. Tästä käytännöstä parlamenttimme on ylpeä sekä sisäisesti että ulkoisesti, ja sen osalta muistamme neuvoa muita poliittisia elimiä ympäri maailman.

Kukaan ei asettanut tätä sopimusta kyseenalaiseksi, ei varsinkaan puheenjohtajakokouksessa. Sopimusta on nyt rikottu törkeästi – niin kuin oli todellakin odotettavissa – vain ja ainoastaan oman ryhmäni vahingoksi. On päivänselvää, ettei ryhmäni asettanut ketään ehdolle kommunisteja, sosiaalidemokraatteja, liberaaleja ja kristillisdemokraatteja edustavia parlamentin jäseniä vastaan, koska se uskoo tai ainakin esitti uskovansa rehellisyyteen, puolueettomuuteen ja siihen, että jäsenet pitävät lupauksensa. Näitä lupauksia ei selvästikään pidetty. Tämä taktikointi on halpamaista, pikkumaista ja kelvotonta parlamentille, joka väittää näyttävänsä esimerkkiä koko maailmalle.

Totta puhuakseni tässä yhteydessä on käytetty vilpillistä taktikointia, joka vaarantaa valintamenettelyn rehellisyyden. Otamme tämän huomioon ja varaamme oikeuden käyttää oikeuksiamme kaikilla muilla tavoin ja erityisesti kehottaa maittemme kansalaisia toimimaan todistajina. Hyvät parlamentin jäsenet, kiitän teitä julkisuudesta, jonka juuri annoitte meille.

 
  
MPphoto
 
 

  Puhemies. Hyvä jäsen Gollnisch, ohjelmamme on täysi, ja voimme palata tähän ongelmaan äänestyksen jälkeen. Saitte puheenvuoron ja puhuitte minuutin ja 53 sekuntia, kun teillä olisi normaalisti ollut minuutin puheenvuoro. Voitte pitää tätä esimerkkinä erityisen reilusta kohtelusta, ja luotan siihen, että huomioitte tämän asianmukaisesti. Äänestämme ensin ja palaamme sitten tähän asiaan.

 
Oikeudellinen huomautus - Tietosuojakäytäntö