Discussioni

Giovedì 1 febbraio 2007 - Bruxelles

5. Seduta solenne – Bulgaria

  Presidente. – Presidente Părvanov,

(BG) Господин Президент, топло Ви приветствам в Европейския парламент!

E’ per me un grande onore poterle porgere il benvenuto in seno al Parlamento europeo. Questa non è la prima volta che visita la nostra Assemblea, ma è la prima volta che lo fa come Presidente di un nuovo Stato membro, ed è come tale che le porgo il benvenuto nella nostra famiglia europea.

A nome dei cittadini dell’Unione europea, che in quest’Aula rappresentiamo, desidero esprimere ancora una volta la mia gioia per l’adesione del suo paese all’UE, e vorrei anche evidenziare nuovamente l’importanza storica dell’allargamento dell’Unione europea avvenuto il 1° gennaio di quest’anno. Sono occorsi oltre sessant’anni per restituire il suo paese a un’Europa libera e per riunire il nostro continente.

La Bulgaria ha una cultura antica e il paese è situato a un crocevia tra Oriente e Occidente. A quanto si afferma, è la sede del più antico Stato europeo, fondato nel 1681 dallo Zar Asparuch. La Bulgaria è il paese di Orfeo ed Euridice, la patria dei Traci e di Dioniso, eppure, dalle parole di Elias Canetti, vincitore del Premio Nobel per la letteratura, traspare un fortissimo desiderio di Europa: “Laggiù il resto del mondo si chiamava Europa e, quando qualcuno risaliva il Danubio fino a Vienna, si diceva che andava in Europa. L’Europa cominciava là”.

Nel cuore dei bulgari questo desiderio d’Europa va di pari passo con la loro profonda consapevolezza di esserne al centro da tempi immemori. Raccontando la storia della propria infanzia, Canetti aveva cercato di anticipare la riunificazione dell’Europa. L’adesione del vostro paese rappresenta ancora una volta l’essenza dell’Europa, l’esperienza, riscontrabile nella vita quotidiana, di possedere un’anima comune, quell’anima europea che non conosce frontiere nel dare valore al progetto europeo.

Il suo paese, Presidente Părvanov, porta con sé un ricco patrimonio culturale e intellettuale, contribuendo così all’arricchimento reciproco dell’Unione europea e della Bulgaria. Il suo paese e, soprattutto, il suo popolo, meritano un ringraziamento particolare per i grandi sforzi compiuti negli ultimi anni e per la volontà di avviare le riforme. Hanno compiuto grandi progressi. Molte riforme sono state realizzate in un arco di tempo relativamente breve. Oggi dobbiamo rendere merito ai progressi e ai trionfi ottenuti, ma vorrei aggiungere una cosa, ed è che speriamo, e siamo convinti, che le riforme ancora da attuare saranno realizzate con la stessa determinazione.

Signor Presidente, il Parlamento europeo è orgoglioso e lieto di accogliere i suoi nuovi diciotto deputati bulgari. Per me, inoltre, è un piacere porgere il benvenuto al nuovo Commissario bulgaro. Siamo altresì ansiosi di potere accogliere i deputati che il vostro paese eleggerà a maggio in occasione delle prime elezioni al Parlamento europeo. Insieme ai rappresentanti bulgari nella Commissione e nel Consiglio, i nostri nuovi deputati si dedicheranno all’ulteriore sviluppo della nostra casa europea.

(BG) Добре дошли на България и българския народ в Европейския съюз!

  Георги Първанов , президент на Република България. – (BG) Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа. От 1-ви януари 2007 г. България е част от Европейския съюз — може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството. Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, г-н Председател, искам ясно да кажа, че 1-ви януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост.

Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура действително е във фундамента на европейската цивилизация. И затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство, в Европейския съюз да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа, което без съмнение ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

Но ние, уважаеми членове на Европейския парламент, добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше една историческа трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме и правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва. За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство.

Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските реформи. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент, като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя, също така, г-н Пьотеринг за избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и 18-те български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и успешна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръх очаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие с оглед успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с не малко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите миграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл, за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българи, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз и европейската идея. От друга страна, аз очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация навън, в Европейския съюз, да се завърнат работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, че това е един продължителен процес. Един процес, които ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции. Да поемем допълнителни отговорности вследствие на членството ни. Необходими са усилия за да се впишем реално в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи. Това действително, г-н Председател, означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Ние сме амбицирани да постигнем, да покажем един солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството и от общите политики в различните сфери. Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес, както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки.

Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа, че ние влизаме в Европейския съюз, не за да бъдем консуматори, а с желанието, със стремежа да засилим реално Съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на Съюза: по конституционния проект, по постигането на едно много ефективно взаимодействие между институциите, по финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера, госпожа Ангела Меркел, за консултации, за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект. България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми госпожи и господа, своя национален интерес — от културата до проблемите на енергийната сигурност. Но в същото време и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем един солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то достойно е представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етно-религиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим една солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи проблематиката на Балканите. В тази връзка, искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи, морално-политически и експертно, в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги „внасят“, образно казано, в организацията на демократичните страни.

Трябва да развием европейската визия за Западните Балкани, залегнала в „Солунския дневен ред“. И трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона, и това е развитието на инфраструктурата — на модерната, транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране. Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз, като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона.

И затова не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали, и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори №4, №8 или №10, добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз, възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност, преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства.

Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика — енергийната сигурност, по отношение на инфраструктурата, превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време, нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряването на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа, България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция, не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, не само защото досега покривахме една не малка част – 45% – от енергийния дефицит на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от м. януари т.г. относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценяваме високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологично съобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз.

България, от своя страна, ще има своя принос, своя европейски принос, като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук пред вас по няколко причини.

Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските. И използвам случая да благодаря на комисията по външна политика, на г-н Джефри ван Орден, докладчик за България, на г-н Ари Ватанен, който инициира писмото до Европейската комисия, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, за приемането на този текст не достигнаха 4-5 гласа.

Впрочем, струва си да си зададем въпроса какви са реалните последици от това, че 3-ти и 4-ти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг, има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че 3-ти и 4-ти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ „Козлодуй“ още на 31 декември 2002 г. Спрямо 3-ти и 4-ти блок, обаче, беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното.

Многобройните проекти на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация, и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.

Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи. И аз не възразявам, в един непредубеден дебат, да видим кои са контра аргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз счетат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блокове 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички гореспоменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика. Разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля сега да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Защото, докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека помислим и за нейното настояще.

Уважаеми г-н Председател, госпожи и господа, накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос, както за българите, така и, вярвам, за всички вас — въпроса за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем. Оценяваме в не по-малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите деца от трагедията и техните семейства.

(Аплодисменти)

Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие и по осъществяването целите на международния фонд за Бенгази. Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България, от своя страна, ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, Председателството на Европейския съюз и страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между Европейския съюз и Либия.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, силна Европа е възможна само ако има силни лидери – държавници и политици, способни да налагат визия и да вземат конкретни решения, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това възможно.

Благодаря ви!

(Събранието аплодира на крака оратора)

  Presidente. – Signor Presidente, la ringraziamo per questo discorso. Con le sue parole ci ha dato coraggio perché ha affermato che intende portare avanti il lavoro di riforma della Bulgaria, che vuole raddoppiare gli sforzi per la realizzazione delle necessarie riforme e, inoltre, si è impegnato senza riserve a sostenere le riforme che è indispensabile attuare all’interno dell’Unione europea, in altre parole a promuovere il nostro progetto costituzionale comune. Ha inoltre citato la solidarietà e la fiducia nell’Unione europea: solidarietà e fiducia sono della massima importanza. Siamo grati per l’ingresso della Bulgaria nell’Unione europea e possiamo prometterle una cosa: il Parlamento europeo si batterà per la liberazione delle infermiere bulgare finché non avranno fatto ritorno in patria dalla Libia, perciò può riferire questo messaggio ai suoi connazionali.

(Applausi)

La ringraziamo per la sua visita e per aver compiuto questo viaggio a Bruxelles esclusivamente per rivolgersi al nostro Parlamento, con il solo obiettivo di assolvere questo impegno. Pertanto la ringraziamo, le auguriamo un buon viaggio di ritorno a Sofia, un futuro roseo per la Bulgaria e tutto il meglio per la sua Presidenza.

(Applausi)

  Bruno Gollnisch (ITS). – (FR) Signor Presidente, la mia mozione di procedura si basa sull’articolo 182 del Regolamento. Siamo appena stati informati per la prima volta dell’elezione degli uffici di presidenza delle commissioni. Questa elezione degli uffici di presidenza delle commissioni è stata preparata da una conferenza dei segretari generali dei gruppi, i quali sono pervenuti, sulla base della regola D’Hondt, a una ripartizione proporzionale dei seggi, che ha permesso di garantire la rappresentanza di tutti i pareri – aspetto di cui il Parlamento va fiero sia internamente sia esternamente e su cui non manca di elargire consigli agli organi politici del mondo intero.

Nessuno ha messo in discussione questo accordo, meno che mai in seno alla Conferenza dei presidenti, ma si è trattato di un’oltraggiosa violazione – peraltro prevedibile – a discapito del mio gruppo, e del mio gruppo soltanto. E’ evidente che il mio gruppo non ha presentato alcun candidato, nemmeno contro i colleghi comunisti, socialisti, liberali e democratici cristiani, in quanto crede, o presumeva di poter credere, nell’onestà, nell’imparzialità e nel rispetto degli impegni assunti da parte dei colleghi. Ovviamente tali promesse non sono state mantenute. Queste tattiche sono vili, meschine e indegne di un Parlamento che pretende di essere un esempio per il mondo intero.

A dire la verità, si tratta di tattiche disoneste, tali da pregiudicare la validità dell’elezione. Ne prendiamo atto e ci riserviamo di esercitare i nostri diritti per altre vie e, in particolare, di chiamare a testimoni i cittadini dei nostri paesi. Grazie, onorevoli colleghi, per la pubblicità che ci avete appena fatto!

  Presidente. – Onorevole Gollnisch, abbiamo un programma molto fitto e potremo tornare sull’argomento dopo le votazioni. Le è stata data la possibilità di intervenire e lo ha fatto per un minuto e 53 secondi, quando in realtà il suo tempo di parola avrebbe dovuto essere di un minuto. Può considerarlo un esempio di un trattamento estremamente equo e sono certo che lo riterrà tale. Prima voteremo e poi torneremo sulla questione.