Debatter

Torsdagen den 1 februari 2007 - Bryssel

5. Högtidligt möte - Bulgarien

  Talmannen. President Parvanov!

Господин Президент, топло Ви приветствам в Европейския парламент!

Det är en stor ära för mig att få välkomna er till Europaparlamentet. Även om det inte är första gången som ni besöker parlamentet så är det första gången som ni gör det i egenskap av president i en ny medlemsstat, och det är som sådan jag välkomnar er till vår europeiska familj.

På Europeiska unionens medborgares vägnar – det är dem vi företräder här i parlamentet – vill jag än en gång framföra hur glad jag är att ert land har anslutit sig till EU, och jag vill också återigen framhålla den historiska betydelsen av den utvidgning av EU som ägde rum den 1 januari i år. Det tog över sextio år för ert land att komma tillbaka till ett fritt Europa och för vår kontinent att bli återförenad.

Bulgarien har en uråldrig kultur och ligger i skärningspunkten mellan öst och väst. Det sägs att det var här som Europas äldsta stat, som grundades av khan Asparuch 1681, låg. Bulgarien är Orfeus och Eurydikes land, trakernas och Dionysos hem, men ändå är det en så stor längtan till Europa som kommer till uttryck i Elias Canettis, Nobelpristagare i litteratur, ord. Han föddes i Rustschuk i Bulgarien och skrev: ”där kallades resten av världen Europa, och när någon färdades uppför Donau till Wien sa man att han hade rest till Europa, för det var där som Europa började”.

Denna längtan till Europa kombineras i bulgarernas hjärtan med ett starkt medvetande om att de har funnits i hjärtat av Europa sedan urminnes tider. Genom att berätta denna historia från sin barndom ville Elias Canetti föra Europas återförening framåt. Ert lands anslutning symboliserar än en gång det som Europa i själva verket är, upplevelsen, som blir påtaglig i vardagslivet, av att ha en gemensam själ, den europeiska själ som bortser från gränser när det europeiska projektet fylls med innehåll.

President Parvanov! Ert land för med sig ett rikt kulturellt och intellektuellt arv och bidrar därmed till det ömsesidiga berikandet av EU och Bulgarien. Ert land, och framför allt dess folk, förtjänar ett särskilt tack för de stora insatser som det har gjort under de senaste åren och dess beredvillighet att genomföra reformer. De har gjort stora framsteg. Många reformer kunde åstadkommas på relativt kort tid. Dessa framsteg och triumfer förtjänar att uppmärksammas i dag, men jag vill tillägga en sak: nämligen att vi hoppas, och är övertygade om, att de reformer som fortfarande behövs kommer att genomföras med samma beslutsamhet.

Herr president! Europaparlamentet känner stolthet och glädje över sina arton nya bulgariska ledamöter. Det gläder mig också att få välkomna den nye bulgariske kommissionsledamoten. Vi ser också alla fram emot att få välkomna de ledamöter som ert land kommer att utse i sitt första val till parlamentet i maj. Tillsammans med bulgarerna i kommissionen och rådet kommer våra nya ledamöter att arbeta med att vidareutveckla vårt europeiska hem.

Добре дошли на България и българския народ в Европейския съюз!

  Георги Първанов, президент на Република България. Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа. От 1-ви януари 2007 г. България е част от Европейския съюз — може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството. Като продължавам онова, което Вие любезно казахте, г-н Председател, искам ясно да кажа, че 1-ви януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост.

Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура действително е във фундамента на европейската цивилизация. И затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство, в Европейския съюз да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий, обявени за небесни съпокровители на Европа, което без съмнение ще обогати още повече културното многообразие на европейския континент.

Но ние, уважаеми членове на Европейския парламент, добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Осъществена беше една историческа трансформация на страната ни в демократична страна с функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика, с работещо и ефективно законодателство. Успехът стана възможен и заради високата обществена подкрепа, заради съпричастността на гражданските структури. Успяхме, защото години наред следвахме и правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва. За мен е чест, че имам възможността да се обърна от високата трибуна на Европейския парламент още в първите седмици на нашето членство.

Използвам случая, за да благодаря на Европейския парламент за подкрепата, която оказваше на България в целия процес на присъединяване, за конструктивната критика и насърченията за продължаване на проевропейските реформи. Важността на тази подкрепа се определя от нарасналата роля на Европейския парламент, като пряк изразител на волята на почти половин милиардното население на обединена Европа.

Искам да поздравя, също така, г-н Пьотеринг за избирането му за председател на Европейския парламент, да поздравя българския и румънския комисар, както и 18-те български депутати и техните румънски колеги и да им пожелая ползотворна и успешна работа за общото ни благо.

Ние, уважаеми госпожи и господа, отдавна сме се отказали от патетичното отношение и от пропагандните свръх очаквания от членството ни в Европейския съюз. Съзнаваме, че заедно с несъмнените позитиви за икономиката ни, тя ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено с оглед на постигането на по-висока конкурентноспособност. Проблемите се засилват от това, че задълженията към Европейския съюз влизат в сила веднага, а ползите ще дойдат с повече или по-малко закъснение. И затова е много важно ние бързо да формираме и реализираме стратегия и политика на ускорено развитие с оглед успешно адаптиране на страната ни към европейската социално-икономическа среда.

Петото разширяване на Европейския съюз беше съпроводено с не малко реални опасения и измислени страхове, изкуствено насаждани понякога. Много от тях не се оправдаха. Масовите миграционни вълни, които някои предричаха, не се състояха. Очакванията за тежко напрежение в социалните системи се оказаха преувеличени. В този смисъл, за нас остава неразбираемо защо някои от държавите-членки не отвориха трудовите си пазари за българи, както направиха това за страните, присъединили се през 2004 г. Смятам, че от премахването на последните бариери пред моите сънародници ще спечели и Европейският съюз и европейската идея. От друга страна, аз очаквам младите българи, които потърсиха и получиха по-високо образование, част от тях и добра реализация навън, в Европейския съюз, да се завърнат работейки за по-големи западни инвеститори или започвайки свой бизнес.

Ние добре съзнаваме, че членството в Европейския съюз не е еднократен акт, че това е един продължителен процес. Един процес, които ще изисква от нас в следващите месеци и години допълнителни усилия, за да отговорим на препоръките на европейските институции. Да поемем допълнителни отговорности вследствие на членството ни. Необходими са усилия за да се впишем реално в европейския икономически и социален модел, за да издигнем жизнения стандарт на българина до този на водещите европейски страни и народи. Това действително, г-н Председател, означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната система, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с корупцията и престъпността, за прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Ние сме амбицирани да постигнем, да покажем един солиден капацитет за поемане на задълженията, произтичащи от членството и от общите политики в различните сфери. Убеден съм, че разширяването на Европейския съюз е от взаимен интерес, както за новоприетите, така и за досегашните страни-членки.

Новите членове получават възможността да участват в определянето, във формирането на политиките и програмите на Европейския съюз, да ползват фондовете на общността. Но искам ясно да кажа, че ние влизаме в Европейския съюз, не за да бъдем консуматори, а с желанието, със стремежа да засилим реално Съюза със стабилните си макроикономически показатели, с динамичното си развитие в последните години, със способността ни да генерираме сигурност, особено за един труден, сложен регион какъвто е този на Балканите.

България влиза в Европейския съюз с намерението да играе активна роля в дебата по целия дневен ред на Съюза: по конституционния проект, по постигането на едно много ефективно взаимодействие между институциите, по финансирането, по провеждането на единна външна политика и политика на сигурност и отбрана.

Искам ясно да изразя подкрепата ни за инициативата на германското председателство и лично на канцлера, госпожа Ангела Меркел, за консултации, за своеобразна пътна карта по придвижването на конституционния проект. България влиза с амбицията да отстоява, уважаеми госпожи и господа, своя национален интерес — от културата до проблемите на енергийната сигурност. Но в същото време и със съзнанието, че можем и трябва да бъдем един солидарен член на Европейския съюз, че можем и ще правим своите необходими жертви и компромиси тогава, когато става дума за общия европейски интерес. България ще бъде стабилен, предсказуем, последователен член на Европейския съюз и това е мнението на всички български институции. Вярвам, че то достойно е представено от нашите депутати тук.

България влиза в Европейския съюз с най-добрите традиции на етно-религиозната си толерантност, утвърдени през десетилетията. Ние можем да предложим една солидна, работеща, аргументирана експертиза при вземането на европейските решения, засягащи проблематиката на Балканите. В тази връзка, искам още веднъж ясно да подчертая, че членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на Балканите. Това мотивира възможно най-силно народите и правителствата за запазването на трайния мир на Югоизточна Европа. Няма по-силна, по-убедителна мотивация от съхраняването на тази перспектива за народите от Западните Балкани. Затова България ще продължи да подкрепя нашите съседи, морално-политически и експертно, в техните усилия да изпълнят конкретните изисквания и критерии за членство, да решат предварително проблемите си, а не да ги „внасят“, образно казано, в организацията на демократичните страни.

Трябва да развием европейската визия за Западните Балкани, залегнала в „Солунския дневен ред“. И трябва да признаем, уважаеми госпожи и господа, че много от добрите идеи и проекти за Югоизточна Европа останаха само на книга. Време е да разберем, че има една особено важна инвестиция в мира и сигурността на региона, и това е развитието на инфраструктурата — на модерната, транспортна, комуникационна и енергийна инфраструктура. Това е най-късият път за преодоляването на икономическата и социалната му изостаналост и за пълноценното му интегриране. Решаването на този проблем не може да стане без привличането на инвестиции от страна на Европейския съюз, като естествен икономически партньор и притегателен център за страните от региона.

И затова не са необходими подаръци. Има работещи схеми за публично-частно партньорство, които ние неведнъж сме обосновавали, и чрез които бихме могли да деблокираме работата по европейските коридори №4, №8 или №10, добавената стойност на българското присъединяване към Европейския съюз, възможностите за укрепването на общата външна политика и политиката на сигурност, преди всичко с акцент върху Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Региони, които са приоритетни и за външните отношения на Съюза. Нещо повече, тяхната стратегическа тежест в международните отношения обективно ще нараства.

Имаме готовност и желание да участваме активно със своите знания и опит в определянето и провеждането на политиката на Европейския съюз в тази част на Европа. Впрочем, България вече доказа способностите си да действа активно в провеждането на някои от основните акценти на тази политика — енергийната сигурност, по отношение на инфраструктурата, превенцията на тероризма, нелегалната миграция и екологията. В същото време, нашата обща визия следва да включва и конкретни мерки за подобряването на взаимодействието между Европейския съюз и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Уважаеми госпожи и господа, България е готова да участва в дебата по общата енергийна сигурност на Европа. Ние ще имаме своята активна позиция, не само защото в енергийната сфера плащаме най-високата цена на присъединяването ни към Европейския съюз. Ние влизаме със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона, не само защото досега покривахме една не малка част – 45% – от енергийния дефицит на нашите съседи. Определено смятам, че документът на Европейската комисия от м. януари т.г. относно енергийната политика на Европа създава солидна основа за изработването на обща енергийна политика. Оценяваме високо приноса на германското председателство с ясно формулираните акценти за екологично съобразно снабдяване с енергия в рамките на Европейския съюз.

България, от своя страна, ще има своя принос, своя европейски принос, като възлов център на транзита на петрол и газ от Изтока към Запада, в търсенето и развитието на възобновяеми енергийни източници, с постиженията и възможностите в областта на изследванията за енергетиката.

Смятам за особено важни, уважаеми госпожи и господа, обоснованите в новите европейски документи изводи и намерения относно развитието на ядрената енергетика. Реших да говоря по-обстойно по този въпрос тук пред вас по няколко причини.

Първо, защото Европейският парламент е институцията, която е проявявала особено осезателно разбиране към енергийните проблеми в Югоизточна Европа, в частност към българските. И използвам случая да благодаря на комисията по външна политика, на г-н Джефри ван Орден, докладчик за България, на г-н Ари Ватанен, който инициира писмото до Европейската комисия, на всички депутати, които участваха активно, ангажирано в дискусиите по съдбата на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, за приемането на този текст не достигнаха 4-5 гласа.

Впрочем, струва си да си зададем въпроса какви са реалните последици от това, че 3-ти и 4-ти блок на нашата атомна централа бяха изведени от експлоатация. Регионът се изправи пред сериозна енергийна криза. Сега някои от страните изпитват остър недостиг, има страна с тежък режим на тока. Това, заедно с повишаването на цените, може да доведе до икономическа и политическа нестабилност на региона.

На второ място, трябва да призная, че бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че 3-ти и 4-ти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност. Нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, ние повече от всеки друг държим на изискването за безопасност на нашата ядрена централа. Това обяснява и факта, че затворихме първите два реактора на АЕЦ „Козлодуй“ още на 31 декември 2002 г. Спрямо 3-ти и 4-ти блок, обаче, беше извършена мащабна модернизация, която приведе тези блокове в качествено ново състояние, различно от проектното.

Многобройните проекти на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация, и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.

Впрочем, на вниманието на всички европейски депутати ще бъде предложен материал, който съдържа основната част от тези изводи. И аз не възразявам, в един непредубеден дебат, да видим кои са контра аргументите, да видим на какви факти се базират съмненията. Нещо повече, искам ясно да кажа, че ако нашите партньори от Европейския съюз счетат за необходимо, България би приела една нова партньорска проверка на блокове 3 и 4 на атомната ни електроцентрала, която да се извърши със съдействието на всички гореспоменати органи, имащи отношение към ядрената енергетика. Разбира се, при ясно определяне на мандата на една такава проверка.

Ние, уважаеми членове на Европейския парламент, стриктно се придържаме към утвърдения принцип в международните отношения, че договорите трябва да се спазват. И България коректно изпълни своите ангажименти. Ако има воля сега да се оцени сложната ситуация и в региона, заплахите за отделните страни, в това число и за България, решение може да се намери в рамките на Договора за присъединяване, като се позовем на член 36. Защото, докато вземаме солидарни решения за бъдещето на европейската ни енергийна сигурност, нека помислим и за нейното настояще.

Уважаеми г-н Председател, госпожи и господа, накрая бих желал да засегна един важен и болезнен въпрос, както за българите, така и, вярвам, за всички вас — въпроса за съдбата на осъдените в Либия медици. Защитата на техните права се превърна в кауза не само за българското общество, но и за международната демократична общност. В това отношение за нас е от особена важност, че броени дни след приемането на България в Европейския съюз получихме пълна подкрепа и солидарност от страна на Европейския парламент. Благодарим за тази солидарност и разчитаме, че тя ще се запази и ще допринесе за бързото и справедливо решение на този проблем. Оценяваме в не по-малка степен и съчувствието, което европейските институции и страните-членки проявяват към засегнатите деца от трагедията и техните семейства.

(Аплодисменти)

Необходими са по-активни действия, повече усилия и по плана за действие и по осъществяването целите на международния фонд за Бенгази. Впрочем, искам да кажа, че намирам участието на големите петролни фирми, които имат своя добър бизнес в Либия, за твърде символично в този фонд. България, от своя страна, ще продължи да бъде съпричастна към тези усилия. Успоредно с това ние ще търсим изход и по линия на двустранния диалог с либийската страна, както и в активно взаимодействие с Европейската комисия, Председателството на Европейския съюз и страните-членки. Очакваме разрешаването на този въпрос да остане приоритет в отношенията между Европейския съюз и Либия.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Европейския парламент, силна Европа е възможна само ако има силни лидери – държавници и политици, способни да налагат визия и да вземат конкретни решения, за да преодолеем стъписването пред конституционния проект, за да не се губи перспективата за разширяването на Европейския съюз, за приемането на необходими стъпки по формирането на общата енергийна политика. България ще даде своя принос, за да стане всичко това възможно.

Благодаря ви!

(Събранието аплодира на крака оратора)

  Talmannen. Herr president! Vi tackar er för ert anförande. Det inger oss förtröstan, eftersom ni sa att ni är besluten att fortsätta med arbetet med att reformera Bulgarien, att ni vill intensifiera era insatser för att genomföra de reformer som behövs, och ni förband er också ovillkorligen att stödja de reformer som måste genomföras i EU, med andra ord att främja vårt gemensamma konstitutionsprojekt. Ni nämnde också solidaritet och förtroende i Europeiska unionen. Solidaritet och förtroende är av största betydelse. Vi är tacksamma för att Bulgarien har anslutit sig till EU, och vi kan lova er en sak, nämligen att Europaparlamentet kommer att kämpa för de bulgariska sjuksköterskornas frihet ända till de kommer hem från Libyen, det kan ni hälsa era landsmän!

(Applåder)

Vi tackar er för ert besök och för att ni kom ända till Bryssel bara för att tala inför parlamentet, utan att ha några andra åtaganden här. Det är vi tacksamma för. Vi önskar er en trevlig resa tillbaka till Sofia, en bra framtid för Bulgarien och lycka till med ert presidentskap.

(Applåder)

  Bruno Gollnisch (ITS). – (FR) Herr talman! Min ordningsfråga grundar sig på artikel 182 i arbetsordningen. Vi har just för första gången fått information om valet av utskottspresidium. Detta val anordnades av en konferens med gruppernas generalsekreterare, som med utgångspunkt i d’Hondt-metoden kom fram till en proportionell fördelning av platserna och därmed kunde se till att alla åsikter är företrädda – något som parlamentet berömmer sig av både internt och externt och gärna vill förmedla till politiska organ världen över.

Ingen protesterade mot denna överenskommelse, särskilt inte i talmanskonferensen. Den har, precis som man kunnat vänta sig, kränkts på ett skandalöst sätt, till förfång för min grupp och bara för den. Det är uppenbart att min grupp inte fört fram några kandidater, inte heller mot kommunistiska, socialdemokratiska, liberala eller kristdemokratiska kolleger, för den tror eller gör anspråk på att tro på ärlighet och opartiskhet och på att andra ledamöter ska hålla sina löften. Löftena hölls tydligen inte. Det här är en avskyvärd taktik, den är småsint och ovärdig ett parlament som vill framstå som en förebild för hela världen.

För att tala klarspråk är det bedrägliga metoder som tillämpas här, av ett sådant slag att valets integritet undermineras. Vi noterar detta, och vi förbehåller oss rätten att utöva våra rättigheter på annat sätt och, framför allt, att uppmana medborgarna i våra länder att agera vittnen. Tack, mina damer och herrar, för den publicitet ni just gett oss!

  Talmannen. Herr Gollnisch! Vi har ett fullspäckat program, och vi kan återkomma till denna fråga efter omröstningarna. Ni fick ordet och talade i en minut och 53 sekunder, medan ni normalt sett skulle ha haft en minuts talartid. Det kan ni se som ett exempel på särskilt rättvis behandling, och jag hoppas att ni också noterar det. Vi röstar först och kommer sedan tillbaka till denna fråga.