Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

2. Изявление на председателя
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. − Госпожи и господа, Председателският съвет ми възложи да направя изявление във връзка със събитията в Близкия изток. Разискването ще се проведе в сряда следобед в присъствието на председателя на Съвета на министрите на външните работи, министърът на външните работи на Чехия г­н Schwarzenberg. Споменавам това, тъй като не беше съвсем ясно. Ние положихме много усилия, а той, от своя страна, прояви голямо желание да присъства, дори и само за ограничено време, независимо че ще трябва да пътува за Южна Африка същия ден. Бих искал да се възползвам от възможността да благодаря най-искрено за това на чешкото председателство.

Госпожи и господа, докато ние тук провеждаме пленарната си сесия в началото на новата година, в Близкия изток отново умират хора.

Лично аз, а без съмнение същото важи и за повечето от нас, изпитвам мъчителното усещане за déjà vu, когато гледам репортажите по телевизията.

От името на Европейския парламент бих искал да изразя своето дълбоко съжаление от ескалирането на конфликта в Газа между Израел и Хамас.

Казвам го категорично: недопустимо е хората да страдат, насилието да продължава, а служителите на ООН да бъдат обстрелвани. Колко далеч трябва да стигне спиралата на насилието, преди здравият разум да надделее?

Насилието трябва да бъде незабавно прекратено и от двете страни. Обстрелването с ракети на израелски градове и населени места от Хамас е напълно неприемливо и трябва да бъде най-строго порицано, като не бива да забравяме, че именно Хамас наруши примирието. Не бива обаче да се пренебрегва и пропорционалността на средствата, използвани в отговор на това деяние.

Животът на всички хора в Близкия изток има еднаква стойност. Неотменимото право на всяка държава да се защитава не може да бъде основание за прояви на насилие, което непосредствено води до страдания за гражданското население.

Хората в Ивицата Газа трябва да получат неотложна помощ. Животът на палестинците е също толкова ценен, колкото и този на израелците, европейците или американците — всички хора на земята са равни. Не бива да допускаме влошаване на хуманитарното положение.

Като отговорни политици ние трябва да сме готови да дадем решаващ принос за намирането на постоянен изход от тази спирала на насилието в краткосрочен план.

Опитите да бъде сведена сигурността до чисто военни измерения според мен са обречени на неуспех. Ето защо проблемът в Близкия изток не би могъл да намери чисто военно решение. Необходимо е в крайна сметка да бъде постигнато политическо решение. Това означава преди всичко да се извлече поука от неуспеха на предишния подход. Следователно е необходимо да се предприемат мерки, които да са не просто възможни, а преди всичко устойчиви.

През изминалите няколко дни разговарях по телефона с израелския президент Shimon Peres, с президента на палестинската автономна власт Salam Fayyad, с говорителя на Кнесета Dalia Itzik, и разбира се, с Върховния представител за общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз Javier Solana, който от известно време е в региона.

Свързах се също така и със заместник-председателя на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, тъй като понастоящем аз съм председател на тази асамблея, с председателя на парламента на Йордания Abdel Hadi Al-Majali, с председателя на италианската Камара на депутатите Gianfranco Fini и с председателя на парламента на Мароко Mustapha Mansouri.

Във всички тези разговори винаги ясно съм изтъквал, че Европейският парламент изцяло подкрепя исканията, формулирани от Съвета на министрите от името на Европейския съюз и потвърдени с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г.

Потискащо е, че тази правно обвързваща резолюция на Съвета за сигурност, по която американците се въздържаха да гласуват, за да може тя да бъде приета, се пренебрегва и от двете страни в конфликта — както от Израел, така и от Хамас.

Необходимо е незабавно да влезе в сила постоянно примирие. Това примирие трябва да се постигне с посредничеството на Египет и активното участие на всички страни. Необходимо е да се осигури незабавен и безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ, а Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) да получи възможност да продължи безпрепятствено своята хуманитарна дейност. Тук искам да добавя: не само за по три часа на ден!

Когато дори хуманитарните организации и ООН са принудени да спират своята работа, поради това че воюващите страни не зачитат техния неутралитет, това означава, че сме достигнали недопустимо ниско ниво по отношение на международната законност и хуманност.

Третото изискване е за ускоряване на умиротворителния процес. Единствената реална основа за постоянен мир е и си остава решение, при което Израел и Палестина са две суверенни държави със сигурни граници.

Европейският съюз в сътрудничество с членовете на Четворката за Близкия изток, умерените арабски партньори и всички участници в конфликта трябва да допринесе за бързо възобновяване на мирните преговори под егидата на ООН. Същевременно едно по-всеобхватно решение очевидно изисква и помирение, в частност, помирение между палестинските фракции.

Днес ние трябва да разгледаме по-отблизо метода, който използвахме досега в така наричания от нас „мирен процес“. Допреди няколко седмици още можехме да си мислим, че сме на верен път в преговорите въпреки всеизвестно трудните условия и едва забележимия напредък. Международната общност и на първо място ние като Европейски съюз подкрепяхме тези преговори с нашата силна ангажираност и оказахме финансова помощ за създаването на основополагащи условия за образуване на палестинска държава.

Дали обаче тази ангажираност бе достатъчно силна в политически план? Трябва да си зададем този въпрос. Междувременно отново сме в процес на ескалация. Разбираемо е че във време на управление на кризи се стремим да мислим в краткосрочна перспектива. Днес ни е необходимо незабавно примирие и пълно изтегляне на израелските сили, както го изисква Съветът за сигурност на ООН.

Опитът от последните десетилетия ни е научил, че мирът в Близкия изток не може да дойде само от този регион. Също така вярно е обаче, че постигането му ще бъде невъзможно без помирение между враждуващите страни в конфликта.

Ето защо международната общност трябва да бъде готова да насърчава мира в Близкия изток повече от всякога, за да могат горчивите събития от изминалите десетилетия да не се превърнат в горчив опит и през идните десетилетия.

Международните сили могат и трябва да допринесат за осигуряването на примирие. Така ние всички трябва да положим усилия за успеха на египетско-френския план за създаване на международен механизъм за подсигуряване на границите на Газа. Разбира се, той трябва да бъде приоритетно обвързан с прекратяването на контрабандния внос на оръжия и ракети в региона на Газа. Европейският съюз вече обяви в своя Документ за стратегия за действие в началото на процеса от Анаполис, че е готов да се ангажира в това.

Позволете ми обаче да изтъкна нещо по-специално: разгръщането на европейски и международни сили за сигурност може да не гарантира примирие в краткосрочен план. То трябва да преследва ясна политическа цел за създаване на необходимото доверие за приключване на мирните преговори чрез гарантиране на сигурност както за израелците, така и за палестинците. Това означава, че с разгръщането на войски, което е възможно само при сериозен мандат, политическото въздействие ще се увеличи от всички страни, за да бъде намерено мирно решение.

Нуждаем се не само от постоянна ангажираност в името на мира, която така често сме определяли като своя цел в миналото. Всъщност се нуждаем от готовност не само да си поставяме за цел мира, но и да го постигаме, и то преди омразата, покълнала преди десетилетия, да ескалира още повече и да отприщи пожара.

В заключение бих искал да ви припомня, че 2008 г. бе Европейска година на междукултурния диалог. Нека също така да припомня колко много направихме ние, Европейският парламент, за да превърнем тази година в година на надеждата и да определим политически приоритети, които подчертават, че сблъсъкът между културите не е природен закон.

Световните реакции на войната в Газа показват колко бързо могат да бъдат разрушени опитите за междукултурен диалог, когато над тях надделее реалността на гледките, които виждаме всеки ден в новинарските емисии. Още по-лошото е, че тази реалност се използва като коз от екстремистите и фундаменталистите, чиято цел не е постигането на мир, а по-нататъшното задълбочаване на конфронтацията.

Насилието поражда още насилие. Никога не е излишно да припомняме това. Само чрез диалог и преговори може да се намери изход от тази криза. И двете не са самоцелни, а трябва да се водят смело, за да могат хората от Израел и от Палестина да живеят в истинска сигурност, в мир и зачитане на достойнството им.

(Ръкопляскания)

 
Правна информация - Политика за поверителност