Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : O-0102/2008

Внесени текстове :

O-0102/2008 (B6-0495/2008)

Разисквания :

PV 12/01/2009 - 16
CRE 12/01/2009 - 16

Гласувания :

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

16. Преразглеждане на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване – държавна помощ за публично радио- и телевизионно разпространяване (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 
 

  Председател. - Следващата точка е въпрос с искане за устен отговор от г­н Visser, г­н Belet и г­жа Hieronymi – от името на Комисията по култура и образование, към Комисията, относно преразглеждането на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване – държавна помощ за публично радио-и телевизионно разпространяване (O-0102/2008 – B6-0495/2008).

 
  
MPphoto
 

  Cornelis Visser, автор. (NL) Г­жо Председател, Комисар, са съжаление г­жа Kroes не може да присъства тук тази вечер поради инцидент. Бих искал да се възползвам от възможността да изразя своите най­искрени пожелания за бързо възстановяване. От политическа гледна точка обаче аз изцяло се противопоставям на намесата й в националното публично радио- и телевизионно разпространяване.

Миналия четвъртък заедно с г­жа Hieronymi и г­н Berlet организирах изслушване за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи във връзка със съобщението на Комисията за публичното радио- и телевизионно разпространяване. Уверявам ви, че интересът от страна на сектора и на държавите-членки бе значителен. На него присъстваха дори и голям брой представители от Генерална дирекция „Конкуренция“. Явно този въпрос е на едно от челните места в дневния им ред и генералният директор на ГД „Конкуренция“ присъства като участник в комисията през цялата сутрин.

Г­жо Председател, както изглежда към настоящия момент предложението на Комисията за преразглеждане на правилата за публично радио- и телевизионно разпространяване е неприемливо. Публичните радио- и телевизионни разпространители играят съществена роля за опазването на културното и лингвистичното разнообразие и на медийния плурализъм. Аз се обявявам категорично против плановете на Комисията. Преди всичко ние имаме нужда да осъзнаем, че компаниите за публично радио- и телевизионно разпространяване са национален приоритет и следователно националните органи, а не Европейската комисия, следва да определят тяхната политика. Това е ясно посочено и в Протокола за системата на публичното радио- и телевизионно разпространение към Договора от Амстердам. Държавите-членки организират и финансират публичните радио- и телевизионни разпространители както намерят за необходимо. Плановете на Комисар Kroes в голяма степен нарушават принципа на субсидиарност и свободата на движение на държавите-членки и ги заменят с европейска намеса. Аз съм много изненадан, че като либерал г­жа Kroes е избрала този път.

Второ, опасявам се от предложението да се въведе предварителен тест на пазара, извършван от независим наблюдател. По този начин ще се осигури значителна преднина на търговските канали. Това ли искаме? Тестът на пазара неизбежно ще увеличи канцеларската работа. Стои въпросът и за това, дали по­малките компании за радио- и телевизионно разпространяване ще могат да си позволят допълнителни човешки ресурси и кой ще поеме свързаните с това допълнителни разходи. Дали това трябва да са компаниите за радио- и телевизионно разпространяване? Или може би данъкоплатците? Тази инициатива е неосъществима в малките държави-членки. Освен това тестът е прекалено подробен, а на предложението му липсва гъвкавост. Като следствие от това държавите-членки вече няма да могат да определят политики и процедури, които да съответстват на националните им системи. В резултат на това възниква въпросът и дали предварителната оценка на пазарното въздействие и обществената оценка на новите услуги няма да осигурят силен начален старт на търговските конкуренти.

Трето, предложението ме изпълва с безпокойство, тъй като системите за радио- и телевизионно разпространяване не са организирани еднакво във всички държави-членки. Съществува технологично разнообразие, както и разлики в системите за радио-и телевизионно разпространяване, в начина, по който са организирани и в приложното им поле. Налице са и езикови и културни различия. Правилото „всички под един знаменател“, предложено в доклада, определено не е приложимо в този случай, но този факт не е отчетен.

След като споделих притесненията си, бих искал сега накратко да очертая какво се случи при изслушването на групата PPE-DE миналия четвъртък, при което Комисията демонстрира изключително положително отношение. Комисията призна, че предложенията вероятно са прекалено детайлизирани и че текстът се нуждае от редакция. Генералният директор ме информира, че е възможно окончателното съобщение да се отложи след 5 март – денят, в който комисията по култура, медии и спорт организира второ изслушване по този въпрос. Генералният директор добави, че след изслушването може да се наложи Комисията да изготви нов вариант въз основа на новата информация, преди да предаде окончателния текст на съобщението. Това е отличен резултат.

Вие разбирате, г­жо Председател, че съм приятно изненадан от тези обещания. Това все пак означава, че Комисията проглежда и е готова да чуе гласа на този сектор, на държавите-членки и на Парламента. Отлично.

Бих искал да задам още няколко въпроса към Комисията. Първо, дали Комисията застава зад този предварителен подробен пазарен тест, провеждан от независим наблюдател – въпрос, който бихте могли да предадете на Комисар Kroes. Готова ли е Комисията да се откаже от идеята за независим наблюдател и предварителен пазарен тест или настоява тя да остане?

Второ, как може да се гарантира технологична цялост? Не предвижда ли предложението да се прави разграничение между предлаганите в момента услуги за радио- и телевизионно разпространяване и новите медийни услуги?

Трето, освен поетия от директора на ГД „Конкуренция“ ангажимент, готова ли е Комисията на базата на новата информация да изготви ново предложение?

Четвърто, какво възнамерява да прави Комисията във връзка с решението на Съда на първа инстанция по делото с датската TV2? Дали ще бъде включено в новото предложение и ако не, то как ще бъде изпълнено?

Последният ми въпрос е Комисията готова ли е да включи Парламента в последваща процедура и да предвиди допълнително обсъждане с него?

Надявам се на отлично сътрудничество между Европейския парламент, Европейската комисия и държавите-членки, за да можем да обсъдим окончателния вариант на съобщението.

 
  
MPphoto
 

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, както вече беше споменато, колегата Kroes претърпя малък инцидент и не може да бъде с нас.

На 4 ноември 2008 г. Комисията публикува за консултации до 15 януари проект на ново съобщение за радио- и телевизионното разпространяване. Ние се отнасяме сериозно към процеса на мащабното му обсъждане. Комисията по култура и образование към Парламента е насрочила изслушване за 5 март и, както вече беше споменато, групата PPE-DE вече проведе такова миналия четвъртък в присъствието на генералния директор на ГД „Конкуренция“ Philip Lowe.

Диалогът между Комисията и Парламента е важен. Ние сме готови да изслушаме въпросите ви и да ви отговорим. Знаем също така, че през м. септември 2008 г. Парламентът се съгласи да бъде предоставена държавна помощ на публичните радио- и телевизионни разпространители, за да могат да изпълняват функциите си при динамични условия, като от политически или икономически съображения не се използва публично финансиране. Това съвпада с възгледите ни, че както публичното, така и частното радио- и телевизионно разпространяване е важно. Двойната система на радио- и телевизионно разпространяване е отговорът на въпроса за европейския медиен модел, който трябва да се запази при всички платформи.

Ето защо проектът на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване цели Комисията да консолидира процедурата за държавна помощ, прилагана след публикуваното през 2001 г. съобщение на Комисията. Проектът гарантира, че нашите правила са съобразени с бързо променящата се медийна среда. Актуализирането на съобщението цели да се повиши прозрачността и правната сигурност. В проекта на съобщението се изяснява, че публичните радио- и телевизионни разпространители ще предоставят аудиовизуални услуги по всички медийни платформи, като оставят на частните оператори достатъчно стимули, за да останат на пазара. Това се гарантира от т.н. тест Амстердам, чрез който се постига баланс между положителните и отрицателните ефекти от публичното финансиране на медийни услуги на национално равнище.

Защо да има такива тестове? Причината е, че провеждането им на национално равнище спомага да се избегне намеса на Комисията. Комисията получава все повече оплаквания за съмнителни случаи, при които ползата от дейността на обществените медии може да не е ясна за гражданите, но пазарното влияние изглежда значително. Комисията обаче счита, че постоянната намеса в този сектор не е в духа на принципа на субсидиарност. Ето защо бихме искали държавите­членки да споделят с Комисията отговорността за контрола върху пазарното въздействие на държавно финансирани медийни услуги.

Тестът Амстердам ще гарантира, че новите медийни услуги на публичните радио­ и телевизионни разпространители отговарят на социалните, демократичните и културните потребности на зрителите и слушателите, като същевременно свежда до минимум допълнителната вреда по отношение на държавната помощ за частните оператори. Не можем да се съгласим, че тестът Амстердам носи неоправдана административна тежест. Разбира се, всеки тест е свързан с работа, но минималните усилия, които се изискват, са нещо логично и необходимо. Първо, предвижда се той да се провежда само за важни и наистина нови услуги и тук нашият проект предоставя на държавите­членки голям диапазон за оценка. Всяка държава­членка може да реши кога една нова аудиовизуална услуга си заслужава да бъде тествана. Второ, проектът на съобщение изключва пилотните проекти от теста. Поради това публичните радио­ и телевизионни разпространители могат да продължат да експериментират с нови медии, без каквито и да е предварителни тестове. Трето, проектът дава на държавите­членки пълната свобода да избират подходящи за тях процедури, както и институциите, които да проведат теста. Накрая трябва да споменем, че по­малките държави­членки като Белгия и Ирландия вече прилагат такива тестове. Намерените от тези държави решения са подходящи за наличните ресурси. Тъй като тестът е доста широкообхватен, няма възможност да се наруши редакционната свобода. Тестът изисква единствено публичните медийни услуги да удовлетворяват социалните, демократичните и културните потребности на обществото и да са съизмерими с пазарното им въздействие. За да се гарантира редакционната свобода, в проекта също така даваме възможност при определени условия тестът да се извърши от самите радио­ или телевизионни разпространители.

В заключение бих желала да кажа, че тестът Амстердам трябва да се разглежда по­скоро като възможност, а не като заплаха. Той ще спомогне да се поддържа медийният плурализъм при новите медийни условия чрез гарантиране на справедливост и сигурност както за частните медии, включително онлайн вестниците, така и за отличните ни обществени медии.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н DOS SANTOS
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Ivo Belet, от името на групата PPE-DE. – (NL) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, добър вечер. Преди всичко бих искал да помоля да предадете на г­жа Kroes най­добри пожелания. Надяваме се, че ще се възстанови бързо (разбрахме, че не е успяла да вземе завоя на хлъзгав участък) и че отново ще бъде при нас възможно най­скоро.

Очевидно, Комисар, ние сме съгласни, че Комисията трябва да гарантира сега и в бъдеще равни възможности за всички участници в аудиовизуалната сфера, а именно на публичните и частните компании за радио- и телевизионно разпространяване. Това е от съществено значение за баланса в предлагането и за подобряване на качеството на предлаганите услуги.

Представеното сега от Комисията обаче е диаметрално противоположно на последното, поради редица причини, които вече бяха ясно очертани от г­н Visser. Бих искал да започна, като направя малък коментар, Комисар, във връзка с нещо, което казахте преди малко. Този пазарен тест, който предлагате, наред с други държави се прилага и в Белгия. До известна степен това е вярно, но не напълно. Този пазарен тест, или анализ на въздействието, всъщност вече се прилага до известна степен от самите радио­ и телевизионни разпространители наред с други такива, но не в съответствие с методите, определени в предложението на Комисията, които са малко по­различни.

Искам да ви запозная с резервите, които имаме по отношение на вашето предложение. Основното ми възражение е, че то е в разрез с Лисабонската стратегия. Всъщност днес в много държави­членки точно публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване са тези, които въвеждат и насърчават новаторството в медиите и това очевидно трябва да остане така. Според мен се движим в грешна посока, като заставаме зад административно отношение, което пречи на иновациите. Изграждането на нови платформи, по­специално в контекста на цифровизацията, при широко честотен диапазон, по интернет и други подобни, е изключително скъпо. Инвестиции от този тип са широко разпространени и също толкова добре разработени. Следователно частните и публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване могат да предложат съдържание на единна платформа – всъщност конкуренцията трябва да бъде по отношение на съдържанието – така че потребителите да извлекат най­голяма полза.

Не ни разбирайте погрешно обаче. Ние стоим 100 % зад балансираните конкурентни отношения между публичните и частните радио­ и телевизионни разпространители. Трябва да има място за всеки от тях, за да се предлага качествено съдържание. В тази връзка е ясно, че публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване трябва да отчитат изразходваните и оборотните държавни средства, макар да сме убедени, че има и по­добри начини. В допълнение можем да разгледаме британския пример с BBC, където бяха предложени съдружия между отделните партньори във връзка с развитието, продукциите и разпространението. Според мен това е добър пример и учтиво моля Комисията да започне да мисли с нас в тази посока.

 
  
MPphoto
 

  Katerina Batzeli, от името на групата PSE. – (EL) Г­н Председател, Комисар, прегледът на основните насоки относно държавната помощ за публично радио­ и телевизионно разпространяване, очертани от френското председателство, е изключително актуална тема за разискване както в рамките на редица държави­членки, така и от позицията на масмедиите на европейско и международно равнище.

Същевременно обаче прегледът на телекомуникационния пакет, който като цяло преструктурира начина и критериите, по които се разпределя радиочестотният спектър на европейско равнище, показва, че правилата, определящи финансирането на услугите за радио- и телевизионно разпространяване, сега са от фундаментално значение за бъдещото регулиране и дерегулиране на услугите, свързани с информационното общество, иновациите и услугите от обществен и икономически интерес. Това е политическият въпрос, който ние по принцип трябва да решим.

Явно основният акцент на разискването относно държавната помощ за радио­ и телевизионно разпространяване е поставен върху т. нар. публични радио- и телевизионни разпространители съгласно определението на всяка държава­членка, предвид минималните ресурси, с които разполагат, и най­вече поверената им важна роля да работят в услуга на обществеността. Важната роля на радио­ и телевизионните разпространители е посочена и в Конвенцията на Юнеско, в Протокола от Амстердам и в съобщението на Комисията от 2001 г. С други думи, вече съществува платформа, на която ролята на публичните масмедии е ясно определена.

Досието за държавната помощ обаче вече е отворено за разискване и ние следва да отчетем някои нови обстоятелства, както вече казахте, и някои действия, които се предприемат съзнателно или несъзнателно, поради неразбирателството, което често се среща между публичните и частните оператори.

Искам да спомена някои акценти: първо, въпросът за определяне на основните цели в областта на обществените услуги не бива да се бърка с този за избора на механизъм за финансиране за предоставяне на тези услуги. Макар обществените телевизии да имат право да извършват търговска дейност (да продават рекламно време например), за да генерират приходи, то беше осъдено от някои правителства (например френското) и беше отменено на базата на националното законодателство.

От друга страна, частните радио­ и телевизионни разпространители, от които се изисква да предоставят обществени услуги, също имат съществена роля. Съвместното съществуване на частни и публични доставчици на услуги е основен компонент на европейския пазар.

В заключение искам да посоча още нещо: ex-ante процедурите, предложени от Комисията за анализ на държавната помощ, трябва да ни обезпокоят, не защото субсидиарността се отлага или заменя, а във връзка с това, дали са съвместими с условията за предоставяне на държавна помощ.

Накрая бих желала да отбележа, че въпросът за националната помощ за радиостанциите и масмедиите трябва да бъде преразгледан в рамките на международните отношения, тъй като европейските организации трябва да се състезават с международни гиганти, а строгото законодателство може да бъде в ущърб на европейските постижения и на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire).

 
  
MPphoto
 

  Ignasi Guardans Cambó, от името на група ALDE.(ES) Г­н Председател, ще се опитам да бъда кратък и, разбира се, първо бих искал да отправя най­добри пожелания към Комисар Kroes, като се надявам бързо да се възстанови. Тук поне пред прага на сградата е обработено с достатъчно сол, но на други места явно не е.

Това разискване е от изключителна важност и затова основната цел на Парламента в крайна сметка е да настоява, да изиска от Комисията да бъде включен в него. Това е и причината за нашето разискване: не за да приключи тук, а за да се уверим преди Комисията да формализира съобщението си, че такова наистина ще и всички ние ще участваме в него.

Защо ли? Защото не само телевизионният модел е поставен на карта. Много повече неща са застрашени, тъй като, както всички ние знаем, и тъй като бяхме наясно с това и по време на разискването относно директивата за аудиовизуални медийни услуги, телевизионните разпространители са същите каквито и преди. Това, което всъщност правят, е да предават съдържанието, което предлагат посредством аналогова или цифрова платформа, като има добра съвместимост между двете области. Ето защо вече не е подходящо да говорим за публично радио- и телевизионно разпространяване и да водим това разискване сякаш сме в 70­те или 80­те години на миналия век.

От друга страна, ясно е, че това разискване трябва да се състои, тъй като не всичко определено като обществена услуга е наистина такава и не винаги това, което някои телевизии правят с държавните средства, е оправдано. Същевременно обаче – и това е в основата на безпокойството ни според мен, а както разбрах и според някои колеги – публичните телевизионни разпространители са от жизнена важност за опазване на културното и лингвистичното разнообразие и в крайна сметка при обединяването на обществата ни, защото на теория те се надяват на нещо повече от преки печалби.

Ето защо този финансов баланс трябва да се запази. Трябва да търсим нови модели на финансиране, да бъдем изобретателни и да започнем това разискване, но не и така, че да рискуваме нещо жизненоважно за нашите общества, а именно публичните ни телевизионни разпространители.

 
  
MPphoto
 

  Helga Trüpel, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, Комисията на г-н Barroso обяви отмяната на европейската свръхрегулация за една от най­важните си политически цели. Направените сега от вас предложения ни оставят с убеждението, че вие всъщност насърчавате свръхрегулацията. От проведеното през миналата седмица изслушване, организирано от Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, стана ясно, че има сериозни съмнения относно това до каква степен сега се намесвате в сфери от компетентността на държавите­членки. Това, което обсъждаме, напомня на свръхрегулация и ние не можем да го одобрим.

Вярно е, че трябва да намерим баланса между възможностите за развитие на услугите в областта на публичното и частното радио- и телевизионно разпространяване. Това обаче означава също (особено в ерата на цифровизацията), че в този век трябва да се предоставят възможности и за развитието на публично радио- и телевизионно разпространяване, което да символизира качество, културно разнообразие и културно и социално единство. Ние държим на това като част от Лисабонската стратегия. Ако му бъде отказана тази възможност, публичното радио- и телевизионно разпространяване ще се превърне в динозавър и няма да може да се развива успешно.

Когато мислим за икономическата и финансовата криза, всички ние стигаме до заключението, че пазарите трябва да бъдат регулирани. Социалното и екологичното регулиране не е позиция срещу пазарите, а в полза на справедливи пазари, което означава регулирани пазари. Същото важи и за взаимоотношенията, в рамките на които частният и публичният сектор могат да се развиват в бъдеще, ако искаме да преуспеем в един дигитален свят.

 
  
MPphoto
 

  Erik Meijer, от името на групата GUE/NGL. (NL) Г­жо Председател, в продължение на 80 години публичното радио- и телевизионно разпространяване има за цел да информира обществеността във възможно най­широк смисъл. Тази услуга може да оцелее чрез публично финансиране, което може да се осигури чрез отделен данък за радио и телевизия и да се допълни от членски внос за радио- и телевизионните разпространители, каквато е практиката в Нидерландия много дълго време.

Наред с това през последните десетилетия публичните радио- и телевизионни разпространители бяха насърчавани сами да печелят парите си. Това се постига не само чрез рекламно време, но също и чрез обработването на по­голяма част от събрания от радио- или телевизионния център информационен материал и превръщането му в достъпен аудио или видео материал. В резултат се очаква зрителите и слушателите да се чувстват по­приобщени, да се достигнат нови целеви групи и да се намалят държавните разходи. От тази задача, която се разви през годините, не произтичат проблеми дотолкова, доколкото не се засягат сериозно търговските канали.

От гледна точка на търговските канали, по­старите публични радио- и телевизионни разпространители могат да се разглеждат като конкуренти, на които се предоставя сериозно предимство, тъй като те получават средства от данъкоплатците. Въпросът сега е дали правото на публичните радио- и телевизионни оператори да съществуват не трябва да се основава на първо място на ползата от тях за обществото като цяло или на нарушаването на правилата на конкуренцията по отношение на търговските канали. Тъй като частните и обществените интереси вече не съвпадат, Европейската комисия е изправена пред конфликт на интереси.

Бъдещето на публичните радио- и телевизионни разпространители ще бъде поставено на карта, ако възможностите им за маневриране са ограничени за сметка на реализирането на печалби от страна на търговските дружества. Нещата биха били дори по­лоши, ако това се направи без участието на този Парламент, като се пренебрегне изричното несъгласие на правителствата на 19 от 27-те държави­членки.

През последните години на няколко пъти отправям молба към Комисията да се откаже от този фатален план. За мен това е единственото възможно решение, предвид ширещото се в момента безпокойство. В допълнение, това е въпрос в сферата на компетентност на държавите-членки, а не на Европейския съюз. Аз подкрепям въпросите и позицията на г­н Visser и на останалите колеги.

 
  
MPphoto
 

  Manolis Mavrommatis (PPE-DE). (EL) Г­н Председател, Комисар, както беше подчертано от колегите, подписали въпроса с искане за устен отговор, и в съответствие с подробностите, представени от отличните оратори на публичното изслушване миналата седмица в Брюксел, всички ние трябва да разглеждаме обществената телевизия като средство за предоставяне на услуги за гражданите ни, което до голяма степен съвпада със задълженията за управлението й.

Общественият диалог, независимият надзорен орган и разнообразието от програми, съобразени с историята и културата на всяка държава-членка, трябва да бъдат защитени предвид развитието на новите технологии и множеството компании, които възникват ежедневно.

В рамките на здравословната конкуренция Комисията трябва да насърчава нови механизми за опазване на обществения интерес и на публичните радио- и телевизионни разпространители.

Преди всичко обществената роля на радиио- и телевизионните разпространители трябва да бъде ясно очертана. Необходима е по­добра оценка на държавната помощ, но също така – що се отнася до правилото за прозрачност – не трябва да налагаме ненужни административни и финансови тежести на държавите-членки и на публичните радио- и телевизионни разпространители при изготвяната от Комисията ex-ante оценка.

В условията на новата масмедийна среда е необходимо да се приемат по­ефективни механизми за контрол. В допълнение, предвид факта, че публичните радио- и телевизионни разпространители играят решаваща роля за културното и лингвистичното разнообразие, всички тези медии, както и публичните компании, и обществената телевизия са задължени да излъчват качествени програми. Същевременно в рамките на конкуренцията с други по­малки компании те трябва да могат успешно да се справят с предизвикателствата на времето, като излъчват събития от световен интерес като например Олимпийските игри, Световната купа и т.н. За съжаление, днес това е трудно постижимо поради факта, че частните компании разполагат с повече средства, а обществената телевизия не може да си ги позволи. В резултат гражданите ще бъдат лишени от възможността да гледат тези събития наред с останалите програми.

В заключение бих искал да подчертая, че това, което се предлага в момента на пазара, и интересите на търговските медии при определяне на сферата на компетентност и дейност на публичните радио- и телевизионни разпространители, също не допринасят за общия интерес, с някои изключения, разбира се, и Комисията трябва да обърне сериозно внимание на този факт.

 
  
MPphoto
 

  Maria Badia i Cutchet (PSE).(ES) Г­н Председател, Комисар, аз също бих искала да пожелая на г­жа Kroes бързо възстановяване.

Искам да направя някои общи забележки относно преразглеждането на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване. Първо, считам инициираното от Комисията преразглеждане за положително, дотолкова доколкото съдържанието на съобщението от 2001 г. ще може да се коригира в съответствие с настъпилите промени в областта на технологиите и в правото на Общността.

Освен това то запазва лайтмотива на съобщението от 2001 г., а именно, че се признава важната роля на публичното радио- и телевизионно разпространяване за гарантиране на качеството на демокрацията и плурализма. Като цяло имам предвид принципите, съгласно които държавите-членки трябва да определят и да зададат границите за предоставяне на лицензи и за качеството на публичните услуги, предоставяни от съответните публични структури, и да имат свободата да избират модела на финансиране, без да се засяга свободната конкуренция.

Освен това лиценз следва да се издава на конкретно предприятие или група чрез официално решение и трябва да има външно независимо наблюдение по спазването обхвата на лиценза; във връзка с това искам да подчертая съществената роля на регулаторните органи в аудиовизуалния сектор.

Що се отнася до най­съществените допълнения към предложенията, аз приветствам механизмите за ex ante контрол върху новите услуги, предоставяни от публичните радио- и телевизионни разпространители, но само ако тези механизми останат достатъчно гъвкави, за да бъдат коригирани в съответствие с институционалния модел на всяка държава и ако бъдат въвеждани поетапно.

В заключение, считам, че е необходимо много внимателно да се прецени възможността някои публични аудиовизуални услуги да се предоставят срещу заплащане или възмездно от страна на гражданите, които ги ползват, като се отчете фактът, че публичните услуги в областта на аудиовизуалното разпространение обикновено са безплатни и универсални, както и рисковете от изключване, в случай че този метод на финансиране бъде приет. Надявам се Комисията да вземе предвид тези коментари.

 
  
MPphoto
 

  Ieke van den Burg (PSE). - (EN) Г­н Председател, ясно е, че въпросът, който се разглежда тук, засяга напрежението между обществения интерес и неговата роля в обществото срещу въздействието върху лоялната конкуренция и функционирането на вътрешния пазар. Границите между публичната услуга радио- и телевизионно разпространяване и частното радио- и телевизионно разпространяване, а също и други медии, все повече губят очертанията си и това важи с особена сила, когато става дума за нови медии като интернет, iPod, SMS и др.

Както беше казано, публичното радио- и телевизионно разпространяване често играе водеща роля в иновациите в сферата на услугите, но е ясно, че това въздействие има трансгранични измерения и обхваща целия медиен сектор. Ето защо е важно да има съответствие между съобщението за радио- и телевизионно разпространяване и общата рамка за услугите от общ икономически интерес. Това е важен въпрос, който ние разгледахме в парламентарната Комисия по икономически и парични въпроси. По­специално, членовете на комисията от Групата на социалистите в Европейския парламент подчертаха, че е важно да се създаде по­голяма правна сигурност за услугите от общ икономически интерес и ние бихме желали да се вземе решение на политическо равнище за рамкова директива и секторно законодателство.

Коментари по консултацията по проекта на съобщението, който сега ни е представен от Комисията, могат да бъдат изказвани до 15 януари. Важно е отново да се даде ясен знак, че тази по­хоризонтална обща рамка би била важен инструмент за провеждането на обсъждания като това по публичното радио– и телевизионно разпространяване в по­широк контекст.

Важно е да се знае кой определя правилата и какъв е балансът в правилата между пазарните интереси и обществените интереси. Аз съм абсолютно убедена, че посоченият в съобщението пазарен тест ще да даде приоритет на пазарните и търговски съображения пред обществените съображения. Това бяха нашите намерения при изготвянето на новите хоризонтални правила за услугите от общ икономически интерес.

Малко съм учудена, че групата PPE-DE сега отделя толкова много внимание на тези специфични въпроси, макар че доста се поколебаха да подкрепят нашия призив за по­обща рамка. Това е и един ярък пример – също свързан с радио- и телевизионното разпространяване – че ако няма по­широка ясна рамка, която обръща повече внимание, предоставя по­голяма контролна роля на обществения интерес, пазарният интерес винаги ще доминира в този тип обсъждания.

Бих искала да използвам възможността да повторя нашия призив относно рамката за услугите от общ икономически интерес, която хоризонтално трябва да възстанови баланса между тези интереси в полза на обществения интерес.

 
  
MPphoto
 

  Emine Bozkurt (PSE). - (NL) Г­н Председател, публичното радио– и телевизионно разпространяване е пряко свързано с плурализма, многообразието, културното многообразие в Европа, сърцето на демокрацията – това не съм го измислила аз, Комисията може да го потвърди – и публичните радио- и телевизионни разпространители са от национално значение. В процес на подготовка са планове за пазарен тест, който трябва да бъде проведен предварително, особено за новите медийни дейности. Не мисля, че това е добра идея, тъй като Брюксел не трябва предварително да налага на държавите-членки как да организират своите публични услуги. Как да бъде обслужван общественият интерес според мен трябва да се преценява на национално равнище и за тази цел не е необходим никакъв задължителен пазарен тест.

Бих желала също така да кажа няколко думи за бюрокрацията. Независимо че съм за това, нещата да се проверяват, ние трябва да вземем необходимите мерки да не се окажем с повече правила и повече разходи за държавите- членки.

Освен това що се отнася до доставките, мисля, че не трябва да правим разлика между стари и нови услуги, тъй като на практика, границите между двете са размити. Тук случаят не е или/или; телевизионните програми често вървят ръка за ръка с новите услуги или обратно. Както и в Европа, двете са преплетени. Не става дума само за пазара, но и за обществената значимост на нашите публични радио- и телевизионни разпространители, която е общопризната, не на последно място и от Комисията. Бих желала да разбера от Комисията това ще бъде ли включено в преработения вариант на съобщението и ще бъдат ли съответно възложени отговорностите, а именно на държавите-членки, независимо от това, че ще бъдат придружени от правила за услугите от общ интерес, които трябва да бъдат изготвени след консултации с Европейския парламент и със Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Mann (PPE-DE).(DE) Г­н Председател, публичното радио- и телевизионно разпространяване е нещо повече от икономически фактор. Аз присъствах на изслушването, проведено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи миналата седмица в Брюксел. Беше подчертано значението на информацията и на многообразието на европейската култура и образование. Ако 22 държави-членки се обявяват срещу преразглеждане или ускоряване поради различните рамкови условия и различните пазари, тогава е твърде погрешно да се иска широко администриране, дълга тестова процедура като задължителния ex-ante тест или европейска намеса в тази тромава бюрократична концепция.

Вече има контролни структури за публичното радио- и телевизионно разпространяване: съвети по радио- и телевизионно разпространяване. Ние наблюдаваме адаптирането към технологичните промени. Наблюдаваме мерките, за да гарантираме лоялна конкуренция. Аз съм член на такава структура като представител на Съюза на европейските федералисти в Hessischer Rundfunk (радио-телевизионна компания в провинция Хесен). Нашата независимост е гарантирана от закона. Ние, съответно, сме контролирани изцяло и с пълно право на това от обществеността. Така работи ефективната медийна политика.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, съгласна съм с моите колеги, че държавната помощ за публичното радио- и телевизионно разпространяване изисква законодателно изясняване. Ние от дълго време призоваваме за това в Европейския парламент. Аз обаче бих искала все пак да привлека вашето внимание към други актуални въпроси, които Комисията трябва да реши колкото е възможно по­бързо. От многото проблеми ще спомена три. Първо, необходимо е повсеместно въвеждане на общи телевизионни антени, за да се включи цифрово радио- и телевизионно разпространяване, особено за блоковете, собственост на жилищни кооперации, в съответствие с изключенията съгласно член 5 от информационните насоки, тъй като това е проблем за милиони граждани в новите държави-членки, включително Чешката република. Вторият въпрос засяга подкрепата за по­близкото сътрудничество между националните съвети за радио- и телевизионно разпространяване и европейските институции, за да се осигури по­добро прилагане на разпоредбите за публичната услуга. Третият въпрос се отнася до подобряване на координацията между националните контролни органи за телевизионно разпространяване по отношение на глобите за неподходящи програми, които застрашават нравственото развитие на децата и младите хора.

 
  
MPphoto
 

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. (EN) Г­н Председател, благодаря на всички за плодотворното обсъждане, което аз непременно ще предам на г­жа Kroes.

Позволете ми да коментирам някои от вашите забележки. Протоколът от Амстердам посочва необходимостта да се балансира финансирането с държавна помощ и влиянието върху конкуренцията. Ние искаме държавите-членки да поемат инициативата по този въпрос, тъй като в противен случай ще трябва да го направим ние в Брюксел на базата на оплаквания.

Нашата цел е да дадем на държавите-членки повече възможности да развиват публичното радио- и телевизионно разпространяване, доколкото се зачитат разпоредбите за конкуренцията на Договора. Публичните услуги за радио- и телевизионно разпространяване трябва да продължат да въвеждат нововъведения, да образоват и разбира се да развличат. Комисията споделя тези цели.

Държавите-членки трябва да решават как да финансират публичната услуга радио- и телевизионно разпространяване. Това ясно е заявено в Протокола от Амстердам. Публичните радио- и телевизионни разпространители ще могат да експериментират свободно с нови проекти. Проектът на съобщението дава ясно да се разбере, че пилотните проекти се изключват от тестовете. Ние винаги сме признавали възможността да се предоставя финансиране за мисията на публичните услуги, която включва широк асортимент от различни и балансирани програми на публичните радио- и телевизионни разпространители. Така ще бъде и в бъдеще.

Комисията също така иска да гарантира комбинацията от общественото и частното начало. Комисията има за цел да насърчи публичните радио- и телевизионни разпространители да се възползват от новите технологии, за да удовлетворяват социалните, демократичните и културните потребности на обществото.

Тестът Амстердам дава възможност на държавите-членки да предоставят финансиране за нови медийни услуги, предоставяни от публични радио- и телевизионни разпространители. Това защитава способността да вървим в крак с промените в нашата бързопроменяща се медийна среда. Същевременно от обществен интерес е да се запазят стимулите за частните оператори. Нововъведенията на публичните и частните радио- и телевизионни разпространители са важни за реализирането на Лисабонските цели и от само себе си се разбира, че публичните радио- и телевизионни разпространители ще могат свободно да предлагат всякакви нови услуги на търговска база в бъдеще без предварителна оценка.

Искам да ви уверя, че ние приемаме консултацията много сериозно. Ние ще преразгледаме текста, за да отразим основателните съображения. Ще помоля нашите служби да вземат предвид предложенията на Парламента и на държавите-членки при преразглеждането на проекта.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

 
Правна информация - Политика за поверителност