Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

17. Търговски и икономически отношения със Западните Балкани (кратко представяне)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0489/2008) на г­н Belder – от името на Комисията по международна търговия, относно търговските и икономически отношения със Западните Балкани (2008/2149(INI)).

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, докладчик. − (NL) Г­н Председател, бих желал да използвам тази възможност да представя своя доклад относно търговските и икономически отношения със Западните Балкани.

Не без основание започнах този доклад, напомняйки за европейската перспектива за тези страни. Съюзът не може да продължава да повтаря минали обещания, като даденото на държавите от Западните Балкани по време на Европейския съвет в Солун през 2003 г., че те ще се присъединят към Европейския съюз. Не, на Западните Балкани може да се помогне по-скоро с реални действия и със специално изготвени процедури по присъединяването, отколкото с празна риторика.

Имате всички основания да попитате защо толкова много държа на перспективите за присъединяване на тези страни. Първо, аз съм напълно убеден, че Съюзът има дълг към тези страни. Това ми напомня за разискването, свързано със Сребреница, което се надявам да се проведе в тази зала в сряда вечерта. Освен това този регион е от огромно стратегическо значение за Европа. Конкретните предложения в моя доклад са следните. Аз привеждам доводи в полза на по­нататъшното консолидиране на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Това е важен инструмент за засилване на регионалната интеграция в този район, което, от своя страна, е важна подготовка, ако тези страни желаят да се интегрират в европейския пазар и да се присъединят към Съюза на три етапа. Европейският съюз трябва да мобилизира предприсъединителни средства чрез помощи на широк фронт, за да подпомогне процеса на реформиране в тези страни. Държавите-членки също могат да изиграят важна роля в този процес, като осигурят специфична подготовка на местната публична администрация. Това ще даде на тези страни повече официални възможности да представят свои амбициозни проекти, отговарящи на изискванията за финансиране от Европейския съюз.

Г­н Председател, първото нещо, което направих, когато започнах работата си по този доклад, бе да посетя Министерството на икономиката в Хага в моята страна, където с радост разбрах, че нидерландското правителство е предприело междуправителствен подход. Това е нещо, което описах в доклада като пример, който заслужава да бъде последван, не защото е нидерландски, а защото е индивидуализиран и отговаря на призивите на самите държави от Западните Балкани за активна и целесъобразна подкрепа на процеса на присъединяване.

Бих искал да спомена една конкретна точка от моя доклад, а именно, енергийното сътрудничество със Западните Балкани, което мисля, е много актуален въпрос. Поради своето стратегическо положение този регион би могъл да играе важна роля в транзита на суров петрол и природен газ. Съюзът трябва да положи усилия да одобри външна енергийна политика. Аз съм член и на Комисията по външни работи. Преди няколко години приехме задълбочен доклад с оглед приемането на европейска външна политика в областта на енергетиката. Е добре, вижте настоящото положение, което подкрепя този призив на Европейския парламент към Комисията и Съвета. Несъмнено Брюксел няма да остави своите държави-членки на студено, в буквален или преносен смисъл.

В заключение бих искал да кажа, че като бивш журналист съм пътувал до Балканите много пъти. Поради това изпитвам голяма съпричастност и ангажираност към този регион. За написването на този доклад използвах бюджета си за командировки за проучвателни пътувания; заедно с Комисията по международна търговия и, по­специално с члена на нейния персонал Roberto Bendini, заедно с Dick Jan Diepenbroek – член на моя персонал предприехме полезни пътувания до Сърбия и Косово, а следващата седмица се надявам да пътувам до Албания. Накратко, завършвам с доклада тази вечер, но работата съвсем не е приключила нито за мен, нито за европейските институции. Ако ние наистина искаме да приближим този регион до Брюксел и да демонстрираме това на практика с нашата посветеност и активна подкрепа, ние имаме пълното право да изискваме процесът на реформиране, присъединяването да бъдат посрещнати с ангажираност и това също трябва да бъде очевидно. За мен беше истинско удоволствие да работя върху този доклад и се надявам той да бъде последван от отделни доклади за всяка една страна от Западните Балкани.

 
  
MPphoto
 

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, преди всичко, позволете ми да поздравя г­н Belder за този много добър доклад. Вашият доклад се появява в момент, когато Западните Балкани все повече се приближават към Европейския съюз и предлага пълна картина на проблемите в икономическите и търговски отношения между Европейския съюз и Западните Балкани. Позволете ми да обърна внимание на някои точки от доклада.

Западните Балкани като регион са ключов и ценен партньор за Европейския съюз. Последното съобщение на Комисията относно Западните Балкани от м. март 2008 г. потвърждава сериозната ангажираност на Европейския съюз към европейската перспектива за региона и потвърждава, освен всичко друго, значението на Централноевропейското споразумение за свободна търговия за икономическото развитие на региона. Комисията е съгласна с докладчика, че перспективите за членство в Европейския съюз могат да подействат като катализатор за устойчиво икономическо развитие и за осигуряването на мир и стабилност в региона. Комисията е съгласна също така, че индивидуалното изпълнение на критериите от Копенхаген е от изключителна важност, когато се оценява готовността за присъединяване към Европейския съюз на страните от региона. Европейският съюз е основният търговски партньор на Западните Балкани. Задълбочаването на икономическите връзки между Европейския съюз и региона следователно е жизненоважно за подпомагане на икономическия растеж на региона.

Както правилно беше посочено във Вашия доклад, либерализацията на търговията и интеграцията са крайъгълен камък в процеса по стабилизиране и асоцииране и Европейският съюз преследва тази цел заедно със Западните Балкани на три равнища.

Първо, на двустранно равнище Европейският съюз предоставя едностранни търговски преференции на Западните Балкани от 2000 г., за да улесни достъпа на техния износ до европейските пазари. Комисията сключи споразумения за свободна търговия като част от споразуменията за стабилизиране и асоцииране, за да създаде условия за политически и икономически реформи и да постави основите на интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз например чрез сближаване с достиженията на правото на Общността.

Второ, на регионално равнище Европейската комисия изпълняваше ролята на посредник в преговорите за Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и реши да окаже финансова и техническа помощ на Секретариата на ЦЕФТА, както и на страните по него, за да подпомогне прилагането на споразумението. Същевременно Европейската комисия оценява високо регионалното управление на споразумението и приема, че Централноевропейското споразумение за свободна търговия е определящо за по­пълната регионална икономическа интеграция и за подготовка на почвата за евентуално пълноправно участие на Западните Балкани в единния пазар на Европейския съюз. Освен това ЦЕФТА създаде всички необходими структури за обсъждане на въпроси, свързани с търговията, на регионално и двустранно равнище. Това е особено важно за подпомагането и задълбочаването на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Европейската комисия ще продължава да наблюдава прилагането на ЦЕФТА и ще докладва за това в ежегодния си доклад относно присъединителния и предприсъединителния процес.

Трето, на многостранно равнище Комисията подкрепи присъединяването на страните от региона към Световната търговска организация, тъй като това е най­важната стъпка към ефективно участие в глобализираната икономика. Европейският съюз мобилизира всички съществуващи политически инструменти за подкрепа на страните от Западните Балкани в техния стремеж към реформи и регионално сътрудничество. Инструментът за предприсъединителна помощ е важна предпоставка за справяне с дългосрочните проблеми на развитието. Общото финансиране за настоящата финансова рамка за периода 2007—2013 г. е 11,5 милиарда EUR. Последно по ред, но не и по значение, Комисията започна диалог с всички заинтересовани страни в региона за съставяне на пътни карти за премахване на визовия режим.

В светлината на това, което беше казано, искам да ви уверя, че Комисията предприема всички необходими стъпки за задълбочаване на търговските отношения и приближаването на икономиката на Западните Балкани до Европейския съюз. В заключение искам отново да поздравя докладчика за този добър доклад. За мен е удоволствие да кажа, че Комисията споделя неговия общ подход.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма.(RO) Бих искал да изразя своята подкрепа и висока оценка за доклада, представен от г­н Belder, тъй като той препоръчва конкретни икономически мерки, насочени към европейската перспектива за народите от Западните Балкани. Бих желал да насоча вниманието ви към три аспекта:

1. Трябва да погледнем реалистично и да признаем, че Сърбия играе ключова роля в успеха на процеса на стабилизиране и асоцииране и Европейският съюз трябва да положи по-нататъшни усилия за спечелване на доверието и дългосрочното приятелство на сръбския народ.

2. В бъдеще етническите сепаратистки движения и едностранни декларации за независимост не трябва да се допускат за територии като Косово, Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Северен Кипър и др. Принципът за териториална цялост на държавите е свещен и трябва да бъде зачитан.

3. Същевременно ние трябва твърдо да подкрепим спазването на европейските стандарти, отнасящи се до правата на националните малцинства в държавите от Западните Балкани, включително правата на румънскоговорящите общности в Тимошко, Войводина, Истрия и Бивша югославска република Македония. Тези права трябва да бъдат спазвани, с изключение на движенията за териториална автономия на етническа основа и стремежите към колективни етнически права, които вече демонстрираха своя потенциал за провокиране на конфликти и кървави войни.

 
Правна информация - Политика за поверителност