Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург

18. Обща селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0505/2008) на г­жа McGuinness – от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно общата селскостопанска политика и осигуряване на прехраната (2008/2153(INI)).

  Mairead McGuinness, докладчик. − (EN) Г­н Председател, когато пристъпих към изготвянето на този доклад, въпросът с глобалното осигуряване на прехраната беше основен в политическия дневен ред, но до известна степен излезе от центъра на вниманието. Без никакво съмнение обаче той поражда тревога, тъй като все още има над един милиард души по света, които страдат от глад или недохранване. Тридесет хиляди деца на ден умират от глад и от болести, свързани с бедността. Това са ужасяващи статистически данни и затова въпросът как да произведем достатъчно храна и да дадем на хората достъп до тази храна е ключов.

Бих искала да благодаря на Комисията за участието й в изготвянето на този доклад, както и на много други комисии в Парламента, по­специално на Комисията по развитие, които също участваха в неговото създаване.

За четири минути не е възможно да се предаде съдържанието на доклада, но позволете ми да се спра на някои от въпросите, които считам, че са важни. Първо, фактът, че обединих общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната в едно заглавие подсказва, че практиката да се обвинява общата селскостопанска политика за всички злини в развиващите се страни вече е в миналото и че сега осъзнаваме, че общата селскостопанска политика осигурява прехраната на европейските граждани и като модел тя може да ни научи какво трябва да правим в развиващите се страни по отношение на производството на храни.

Ясно е, че позволихме развитието на селското стопанство да се изплъзне от политическия дневен ред и от плановете за развитие през последните десетина години. Беше време, когато голяма част от паричната помощ за развитие беше предназначена за стимулиране на селското стопанство и за проекти, свързани с производството на храни. Днес случаят не е такъв, независимо, че според мен след повишаването на цените на храните ние започваме да обръщаме повече внимание на селското стопанство както в Европейския съюз, така и в целия свят.

Това означава да се позволи на страните, които имат ресурсите да произвеждат храни, да го правят, за да се помогне на тях и техните дребни селскостопански производители да произвеждат храни за собствени нужди. Това предполага не само да се предоставят основните елементи за производство на храни, като семена и торове, но и ноу-хау, консултантски услуги, помощ на семействата, занимаващи се със земеделие в развиващите се страни, която да им даде възможност да произвеждат, за да задоволяват своите потребности.

Това може да бъде направено. Пред нас е примерът на Малави и на други страни, които успяха да излязат от състояние на екстремален глад и сега произвеждат храни. За да се направи това, са необходими инициативи на държавната политика. Необходимо е още Европейският съюз, предвид неговата огромна ангажираност с проблемите на развиващите се страни, настоятелно да изиска от страните внимателно да проучат своето селско стопанство и да започнат да стимулират производството на храни.

Въпросът с търсенето и предлагането е твърде деликатен, тъй като населението на света нараства – то ще се увеличи с 40 % до 2050 г. – така че ние ще се занимаем с тези въпроси. Проблемът с конкуренцията – на който сме свидетели – между производството на храни, производството на фуражи и горива несъмнено има ключово значение. Позовавайки се на всичко това, предполагам, че ние трябва да насочим поглед към въпроса с научноизследователската и развойна дейност.

Считам, че не сме направили достатъчно по отношение на научноизследователската и развойна дейност. Ние в Европа се стремим да произвеждаме по­малко храни и може би затова сме пропуснали необходимостта да обърнем внимание на ефективността на селскостопанското производство и необходимостта да се произвежда повече в бъдеще.

Едно от основните послания, които наистина искам да отправя в краткото време, с което разполагам, е, че селскостопанските производители по света ще произвеждат храни, ако това им носи доход и че натискът върху авторите на политики има за цел те да разберат това правилно, да осигурят политики, които ще носят на селскостопанските производители стабилни доходи. Как да го постигнем? Като осигурим стабилни цени и следим разходите за производството на храни. Ако доходите на селскостопанските производители не бъдат стимулирани, те ще се откажат.

Бих искала да отправя едно предупреждение. Вече повече от година ние говорим за високите цени на стоките. Днес има излишъци от зърно например на склад, а няма пазар за тях. Тези селскостопански производители няма да произведат толкова много през следващия сезон и това би могло да задълбочи дългосрочния проблем с глобалното осигуряване на прехраната.

Докладът разглежда още много въпроси. Надявам се колегите да го подкрепят и отново бих искала да благодаря на големия брой хора, които проявиха огромен интерес към него.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, Комисията приветства доклада, изготвен от г­жа McGuinness, и задълбочените разисквания в различните комисии на Европейския парламент по елементите, свързани с този много актуален проблем, които варират от търговията до биогоривата, наблюдението на цените, инвестиционната политика, финансовата криза, промените в климата и използването на водата в селското стопанство.

Комисията споделя обширния анализ на причините за кризата с прехраната, която засегна много развиващи се страни през първата половина на 2008 г. Комисията ще продължи да анализира връзката между цените на храните и цените на енергията. Въпросът с причинните връзки е много сложен, тъй като включва взаимодействие на редица фактори на търсенето и предлагането. Цените на енергията са само един от тези фактори, но такъв, който има пряко и непряко въздействие. Темата за биогоривата беше обсъждана в подробности на различни сесии на Европейския парламент. Съществува явно различие между политиката на Европейския съюз и на САЩ относно количеството зърно, което се преработва в биогорива. Европейската политика за биогоривата не води до намаляване на храната в наличност, тъй като количествата използвани суровини са много малки в глобален мащаб.

Дори ако Европейският съюз се доближи до своята цел, която е 10 %, въздействието върху цените на храните ще бъде ограничено, по-конкретно поради две причини: първо, все повече биогорива ще се произвеждат от нехранителни суровини или от остатъци или отпадъци. Второ, ефективността на методите за производство на биогорива ще се повишава все повече и може да се очаква също така средните добиви да продължат да се увеличават.

Устойчивата политика на Европейския съюз за биогоривата е политика изцяло в полза на бедните. Тя ще предостави допълнителни възможности за две трети от бедното население на света, което живее в селски райони, и следователно зависи от един добре развиващ се селскостопански сектор. Комисията е твърдо решена да наблюдава внимателно последствията за осигуряването на прехраната и за цените на храните.

Европейският съюз вече е предприел стъпки да регулира глобалното осигуряване на прехраната, като адаптира общата селскостопанска политика към променената пазарна и международна ситуация. Проверката на състоянието, която наскоро беше одобрена, ще осъвремени, опрости и рационализира общата селскостопанска политика и ще премахне ограниченията за селскостопанските производители, като по такъв начин ще им помогне да реагират по­добре на промените в пазара, както и да посрещат новите предизвикателства.

Споразумението за проверка на състоянието отменя мярката за замразяване на ползването на земи, увеличава квотите за мляко постепенно, до тяхната отмяна през 2015 г., и превръща пазарната интервенция в истинска предпазна мрежа.

Новите предизвикателства, като промените в климата, управлението на водите, възобновяемата енергия и биоразнообразието, които ще имат въздействие върху развиващите се страни, също са засегнати.

Общата селскостопанска политика няма да остане статична след 2013 г. и вече е проведено предварително разискване след неофициалната среща на министрите на земеделието в Анеси през м. септември. Бъдещата обща селскостопанска политика трябва да бъде разглеждана в контекста на една по­широка перспектива, в която устойчивото развитие, конкурентоспособността и глобалният продоволствен баланс ще формират едно неразделно цяло.

Различни събития на високо равнище поставиха глобалното осигуряване на прехраната на едно от първите места в международния дневен ред. Съществува ясно разбиране и съзнание в международен план за даване на приоритет на селското стопанство и развитието на селските райони в политическия дневен ред на национално, регионално, а може би и на континентално равнище. Например ние подробно обсъдихме темата за селското стопанство и осигуряването на прехраната по време на нашата среща на равнище колегиум с Африканския съюз през м. октомври, разискване, което имаме намерение да направим по­интензивно през тази година.

Последно, но не по значение, Комисията трябва да се придържа към изявлението на лидерите от Г-8 за глобалното осигуряване на прехраната. В периода, предшестващ приемането от Съвета на Инструмента по прехраната на 16 декември, Европейската комисия проведе много полезни обсъждания със специалната група на ООН на високо равнище.

Европейската комисия с нетърпение очаква изпълнението на цялостната рамка за действия. Комисията изразява убеждението си, че глобалното сътрудничество в областта на селското стопанство и осигуряването на прехраната, което постепенно приема форма, ще играе ключова роля при реализирането на многобройните препоръки, съдържащи се в този доклад, включително как да се окаже подкрепа на дребните селскостопански производители и какъв тип търговски политики трябва да бъдат приети, за да се подпомогне осигуряването на прехраната, особено в най­уязвимите общности.

Очевидно трябва да се избягват ограниченията и забраните за износ, а решението е повече либерализиране на търговията. Увеличаването на търговските потоци е част от решението по пътя към осигуряването на прехраната.

Комисията изразява надежда, че смелата стъпка, предприета от европейските институции, за мобилизиране на един милиард евро, които ще допълнят другите финансови инструменти, предвидени в отговор на кризата с храните – от краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер – ще бъде последвана от други донори.

Мадридската конференция за осигуряване на прехрана за всички на 26 и 27 януари несъмнено е ключово събитие за издигане на разискването на ново равнище, на което да бъдат посочени основните приоритети за справяне със световния глад.

Европейската комисия ще продължи да играе активна роля и да дава своя принос за глобалното осигуряване на прехраната. Докладът на г­жа McGuinness наистина предлага един добър анализ на някои възможности, които могат да бъдат взети предвид от Европейската общност и по­широката международна общност.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмени декларации (член 142)

  Kader Arif (PSE), в писмена форма. – (FR) Предприетите от парламента действия непосредствено след бунтовете срещу повишаването на цените на храните доведоха до отпускането на 1 милиард EUR за противодействие на продоволствената криза. Като изключим тази спешна мярка, аз бих желал да откроя необходимостта от изработване на дългосрочна международна стратегия, основана на местното и осигуряващо прехраната селско стопанство и отговаряща на нуждите на населението и възможностите на териториите.

В действителност увеличаването на населението в света, глобалното затопляне, неконтролираното производство на биогорива и агресивните спекулации са сред многото фактори, които засилват напрежението на пазарите на селскостопански стоки. Това са признаци, че кризата няма да свърши скоро и обществените политики като цяло следва да се преразгледат с цел подобряване на методите на работа и регулиране на международните пазари.

Аз считам, че общата селскостопанска политика след изглаждане на крайните тези и несъвършенствата може да се превърне в образец за ефективна, справедлива и отговорна политика, приемаща предизвикателството да се справи с проблемите на изхранването и в същото време обединяваща икономиката, обществото и околната среда. Тя следва да подпомага и развиващите се страни, споделяйки с тях европейските техники, знания и опит. Европа преди всичко обаче трябва да работи за реформирането на правилата на международната търговия по такъв начин, че те да не противоречат на правото на страните да подпомагат селското си стопанство с цел осигуряване на прехраната.

  Katerina Batzeli (PSE), в писмена форма. – (EL) Международните и регионалните споразумения засега се оказват неспособни да внесат ред в пазарното предлагане и търговията и да гарантират прозрачни и стабилни цени на селскостопанската продукция.

Регулирането на пазарите на селскостопански стоки следва да се провежда чрез дългосрочна стратегия от ефективни мерки и чрез организирането и информирането на производителите относно състоянието и перспективите за развитието на пазара.

Основният принцип на тази политика е създаването на предпазна мрежа за доходите срещу рисковете и кризите, предизвикани от неблагоприятни природни явления или изкривявания на пазара и необичайно дълготраен и всеобхватен спад на цените.

Необходими са цялостни и ефективни политики, които да обхващат:

- европейски и международни системи за наблюдение на производството и пазара като системата за ранно предупреждение за определяне на тенденциите в развитието на производството;

- глобална инвентаризация на храните и хранителните резерви;

- европейска система за наблюдение на пазара и отчитане на измененията в цените на селскостопанските продукти и суровини, която би могла да се комбинира с подобна международна система под егидата на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

Друга добра идея за бъдещо споразумение в рамките на кръга от преговори от Доха е включването на извънредни ситуации, при които да се предоставя помощ под формата на храна, тъй като досегашните разпоредби не са задължителни.

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Потвърждение на изводите, които г­жа McGuiness прави в доклада си за глобалното осигуряване на прехраната, вече намираме и в Румъния. Ние сме изправени пред покачване на цените на всички основни хранителни продукти в резултат на девалвацията на националната валута, поскъпването на суровините и кредитите, изтеглени от преработващите предприятия.

Освен това поради глобалното затопляне ние все по­често ставаме свидетели на унищожаване на реколтата в резултат от природни бедствия. Всъщност селскостопанските производители от новите държави-членки са ощетени в най­голяма степен при тези ситуации, тъй като равнището на получаваните от тях безвъзмездни помощи е по­ниско в сравнение с другите държави-членки.

Ето защо въз основа на предложените изменения аз се обърнах към Комисията да проучи възможността за създаване на определени механизми за интервенция на равнището на Общността (независимо от конкретната помощ, предоставяна за застраховане на реколтата), с които се цели предотвратяване и борба с последиците от глобалното затопляне.

Стандартите на Общността, наложени на производителите на храни, са строги, поради което цените на храната в Европейския съюз са високи. Аз твърдо вярвам обаче, че селското стопанство може да послужи като трамплин за възстановяване на европейските икономики, засегнати от световната криза, а развитието на възобновяемите енергийни източници може да окаже положително влияние върху земеделския и хранителен сектор.

Ако предприемем необходимите предпазни мерки, ние можем да постигнем прираст на производството на биогорива, без да застрашаваме околната среда или нужните запаси от храни в световен мащаб.

  Roselyne Lefrançois (PSE), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад за Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната ни предоставя прекрасната възможност да обсъдим начина, по който можем да гарантираме, че европейското селско стопанство допринася в пълна степен за постигането на продоволствения баланс на планетата. В действителност, въпреки че в световен мащаб продоволствените нужди прогресивно нарастват, делът на помощта за развитие на селското стопанство, от своя страна, постоянно намалява от 80­те години на миналия век. Поради тази причина аз поставих на обсъждане редица изменения в рамките на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, като целта им е да направят доклада по­амбициозен, и по­конкретно да предложат на Европейската комисия да приеме цялостна стратегия по проблемите, свързани с осигуряване на прехраната, което прави политиката на Общността в Съюза като цяло по­последователна.

Въпреки моето удовлетворение, че настоящият текст поставя акцент върху ключовата роля, която има Общата селскостопанска политика за постигане на целта за осигуряване на прехраната, за съжаление докладчикът защитава тезата за привеждане в по­голяма степен на селскостопанската политика в съответствие с пазара, като посочва, че инициативите за защита на околната среда са причина за намаляване на селскостопанското производство в Европа. Според мен тази теза е напълно погрешна и противоположно на нея аз смятам, че е необходимо да се заемем с проблема за промяната на климата с оглед изработването на нови модели, създадени да увеличат производството и повишат качеството му.

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Понастоящем Европейският съюз трябва спешно да подобри осигуряването на прехраната и да отговори на основните предизвикателства. На първо място, селскостопанското производство трябва да удвои обема си в следващите 30 години, тъй като населението в света ще достигне девет милиарда души през 2050 г. В действителност 860 милиона души продължават да гладуват. Тази тенденция следва да е трайна и да се основава преди всичко на местното селското стопанство.

Значителните колебания в световните цени на хранителните продукти в съчетание с подходящо управление на световните запаси е допълнително предизвикателство. С цел гарантиране на задоволителни доходи на европейските селскостопански производители аз подкрепям идеята за застрахователна политика, осигуряваща по­високо равнище на защита срещу колебания на цените, както и инициативата за въвеждане на режим на глобална инвентаризация на храните.

На последно място, предвид засилената търговия с животни и растения Европейският съюз има задължението да изпълнява ефективна стратегия за предотвратяване на свързаните със здравето кризи в Европа. Тази стратегия следва да се основава на превенцията, проследяването и реакцията. Във връзка с това неотдавнашното решение на Съвета на министрите да укрепи и хармонизира споразуменията за контрол на вноса означава, че нашите съграждани ще получат по­добри гаранции за качеството на хранителните продукти.

Понастоящем повече от когато и да било селското стопанство играе централна роля в областта на растежа и развитието. Следователно ние сме длъжни да го защитаваме на всяка цена!

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Глобалната криза с хранителните продукти, породена от трайното нарастване на цените на царевицата, пшеницата и енергията, увеличаването на световното население и промяната на климата предизвикаха серия от бунтове и безредици, които, ако не утихнат в близко бъдеще, могат да дестабилизират държави и региони по цял свят. Буди тревога дисбалансът между темпа на прираст на населението, което може да достигне повече от девет милиарда души през 2050 г., и намаляването на глобалния резерв от храни. По всяка вероятност тази ситуация ще доведе до конфликти, свързани с петрола, изместени от конфликти за питейна вода и храни или от борба за оцеляване. В настоящия момент Европейският съюз е основният донор на хуманитарна помощ, макар че хранителните запаси започват да се изчерпват, а развиващите се страни, особено в Африка, се нуждаят от по­голяма подкрепа в борбата с бедността и хроничния глад. Намаляването на зависимостта на селското стопанство от изкопаеми енергийни източници, използването на биологични продукти, поддържането на плодородните почви и приспособяването на общата селскостопанска политика към ситуацията около кризата с хранителните продукти представляват някои от ключовите елементи, които следва да се вземат под внимание, за да се намери изход от задънената улица.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE), в писмена форма. – (HU) Най­важният въпрос пред европейския селскостопански сектор през 2009 г. е как глобалната икономическа криза ще повлияе върху условията за производство и потребление на селскостопански продукти. Този въпрос ще бъде в центъра на Втората унгарска конференция за селско стопанство, която аз организирам съвместно с държавния секретар Zoltán Gőgös от Министерството на селското стопанство и развитието на селските райони на Унгария на 17 април 2009 г. в град Pápa. От 2006 г. цената на царевицата на международния пазар е нараснала три пъти, а цената на пшеницата – със 180 %, докато цените на храните общо са се покачили с 83 %. През 2050 г. населението в света ще се увеличи до девет милиарда души и за да се удовлетворят нуждите му, равнището на селскостопанското производство следва да се удвои; това обаче ще сложи край на евтината храна. Поради тази причина от изключителна важност е да се запази и при възможност да се увеличи селскостопанският капацитет на Европейския съюз. Неприемлив е фактът, че в резултат от секторните реформи на Общата селскостопанска политика селскостопанското производство би трябвало да намалява в Европейския съюз. Като добри примери в тази насока могат да послужат реформата в производството на захар, която доведе до изчезване на захарната промишленост в Унгария, както и субсидиите, отпускани за изкореняване на винени сортове лозя в рамките на политиката за реформи във винопроизводството. Разделянето на прякото финансиране на селското стопанство от производството вероятно е водещо в тази насока.

Необходимо е да намерим подходящия баланс между производството на хранителни продукти и това на биогорива, като последното не следва да застрашава глобалното осигуряване на прехраната. Програмата на САЩ за производство на биоетанол допринесе в голяма степен за покачване на цените на хранителните продукти през 2008 г.; на базата на този опит Европейският съюз трябва да преразгледа по­ранните си ангажименти, свързани с процентното съотношение на биогоривата. Накрая, аз призовавам за спешни действия на равнище Европейски съюз срещу създаването на монополни структури от страна на търговците на храни на дребно с цел защита на производителите.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Покачването на цените на енергията, неблагоприятните метеорологични явления и нарасналото търсене на енергия, дължащо се на увеличаването на населението в световен план, доведе до високи цени на храните. Аз призовавам Комисията да изследва взаимосвързаността между високите цени на храните и нарастващите цени на енергията, особено на използваните горива.

Селскостопанският сектор следва да подобри енергийната си ефективност. Увеличаването на дела на земеделските култури за биогорива и използването на възобновяема енергия вероятно ще окаже положително влияние върху земеделския и хранителен сектор, който е засегнат от високите цени на торовете и пестицидите, както и от нарасналите разходи за обработване и транспорт на продукцията. Аз призовавам Комисията да наблюдава внимателно последиците от увеличеното производство на биогорива в Европейския съюз и в трети страни от гледна точка на измененията в начина на обработка на земята, цените на хранителните продукти и достъпа до храна.

Стимулите за насърчаване на трайното отглеждане на енергийни култури следва да не застрашават производството на храни. Считам, че е необходима научноизследователска дейност в областта на селското стопанство, за да се увеличи производителността на стопанствата. Също така приканвам държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) в това отношение, както и да приемат мерки за подобряването на селскостопанската продукция по устойчив и енергийноефективен начин.