Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург

22. Обща политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е доклад (A6-0485/2008) на г-н Guerreiro – от името на Комисията по рибно стопанство, относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова (2008/2178(INI)).

  Pedro Guerreiro, докладчик. – (PT) Съобщението на Комисията повдига различен кръг от въпроси като част от разискването относно възможна реформа на Общата политика в областта на рибарството до 2012 г.

Моят доклад, който беше приет от Комисията по рибно стопанство в Парламента, изтъква множество фактори, които смятаме за важни в контекста на това разискване.

Риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората и това е първоначалната цел на всяка политика в областта на рибарството.

В този контекст си заслужава да се подчертае важността на риболова във водите на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на всяка държава-членка за нейния суверенитет и независимост, в частност от гледна точка на храната.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) следва да подпомага модернизацията и устойчивото развитие на риболовната промишленост, като защитава нейната социално-икономическа жизненост и устойчивостта на рибните ресурси и като гарантира запасите от риба за населението, както и суверенитета и сигурността на храните, запазването на работните места и подобрени условия на живот за рибарите.

Предвид собствените й цели, Общата политика в областта на рибарството следователно не трябва да бъде подчинена на други политики на Общността, които са били определени досега.

С други думи, политиката в областта на рибарството не е и не може да бъде политика за океаните или за морската среда.

Тъй като риболовът е дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, първата и основна задача на управлението на рибарството е да контролира общото риболовно усилие по начин, който да гарантира максималния устойчив улов.

Политиката в областта на рибарството трябва да започва от допускането на взаимозависимост между благополучието на риболовните общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неразделна част, в частност чрез признаване на конкретните характеристики и значимостта на дребния крайбрежен риболов и непромишления риболов.

Прилагането на екосистемния подход за управлението на морската среда по необходимост изисква мултидисциплинарни и междусекторни действия между различните мерки, които оказват влияние върху морските екосистеми – отивайки далеч отвъд и над тези приети в областта на рибарството.

Предложението за анализ на оценката на рибните ресурси, основан на екосистемния подход, трябва да се базира на потвърдени научни данни, а не на предчувствия, базирани на предварителни представи.

Също така трябва да бъде признато, че съществува значителна разлика между различни морски области и ресурсите, които се намират във всяка от тях, между различните флоти и уреди, които се използват и между тяхното съответно въздействие върху екосистемите, което изисква мерки за управление на рибарството, които са разнообразни, специфични и приспособени към всеки случай, като рибарите получават обезщетение за социално-икономическите последици, когато това е необходимо.

За да се гарантира устойчивостта на ресурсите, риболовната дейност и съответните местни общности, считаме, че е жизнено важно държавите-членки да упражняват своя суверенитет върху 12­те мили териториални води, а областта, която съответства на изключителните икономически зони на най-външните региони, да бъде считана за „зона с изключителен достъп”.

В този контекст съществуват някой безпокойства във връзка с предложения, отнасящи се до достъп до ресурси, които целят насърчаване на система от индивидуални квоти, които могат да бъдат прехвърляни, което би имало последици от гледна точка на концентрацията на риболовна дейност и присвояването от отделни лица на права за извършване на риболов.

Също така трябва да бъде отбелязано, че една политика, която насърчава безразборното бракуване на плавателни съдове, която не взема предвид специфичните характеристики на флотите, ресурсите, нуждите по отношение на потреблението във всяка държава-членка и социално-икономическото въздействие, е неподходяща и необоснована.

Накрая бих искал да подчертая, че резкият спад на доходите в промишлеността произтича не само от ограничения на риболовната дейност, но и от стагнацията/спада в цените при първоначална продажба, придружени от показателно увеличение в производствените разходи (дизел и петрол).

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, Комисията приветства представения доклад и подкрепата за нашите перспективи относно екосистемния подход.

Едно от основните послания, които Комисията изразява в своето съобщение, е, че докато рибарството зависи от здрави морски екосистеми, управлението на риболова, не може само по себе си да поеме ролята по управление на океана. Здравите морски екосистеми могат да бъдат опазени само чрез политика, която включва всички сектори, имащи въздействие върху тези екосистеми.

Поради тази причина Комисията разглежда морската политика, и по-специално нейния екологичен стълб – Рамковата директива за морската стратегия – като ключ за прилагането на екосистемния подход. Този подход гарантира на риболовната промишленост, че на всички въздействия от страна на човека върху морските екосистеми, не само рибарството, е отговорено пропорционално и последователно. Това е също така основната идея на доклада и ние оценяваме съгласието по този въпрос.

Ще подчертая, че това не означава, че една политика се подчинява на друга – че ние, възприемайки този подход, установяваме йерархия между Рамковата директива за морската стратегия например и Общата политика в областта на рибарството.

Рамковата директива за морската стратегия служи на Общата политика в областта на рибарството като необходим инструмент за интегриране за опазване на ресурсната база за рибарството в бъдеще, а Общата политика в областта на рибарството ще допринесе за Рамковата директива за морската стратегия, като въведе необходимите мерки за управление, за да подкрепи целите за здрави морски екосистеми.

Както бе посочено в доклада, задоволяването на нуждите от храна, опазването на риболовната промишленост и риболовните общности, и запазването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими. Напротив, в дългосрочен план съществува синергия между тези цели.

Докладът засяга много въпроси относно специфичните инструменти, които да бъдат използвани в бъдеще. Това са важни и уместни въпроси, на които ще отговорим в разискването относно реформата на Общата политика в областта на рибарството. Следователно няма да коментирам специално тези въпроси сега.

Все пак ще отбележа, че има два въпроса, по които може би няма да постигнем съгласие. Посочва се, че рибарите, които са засегнати от мерки и планове за управление за опазване на екосистемите следва да бъдат подпомогнати или компенсирани. Не смятаме че преките субсидии са стъпка напред, а че решението е да се помогне на промишлеността да бъде икономически по-гъвкава и да се помогне на крайбрежните общности да се развият в други различни икономически дейности.

Също така се посочва, че попълването на запасите от аквакултури може да бъде инструмент за попълване на запасите от дива риба. Въпреки че това може да бъде възможност в някои много специфични случаи, ние не смятаме че това е пътят напред по-принцип. Рибните запаси следва да се възобновяват чрез подходящо управление на въздействието от страна на човека върху морските екосистеми, включително въздействието както върху рибарството, така и върху други сектори.

Ще се върнем към по-подробно разискване относно инструментите за управление на рибарството в контекста на разискването и разработването на реформата на Общата политика в областта на рибарството, като ще започнем с публикуването на Зелена книга през м. април. Междувременно благодаря на Парламента за неговата подкрепа за нашия подход, изразена чрез този доклад.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (Член 142)

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Сегашните рибни запаси във водите на Европейския съюз продължават да намаляват поради прекомерен риболов, използването на неподходящо оборудване, както и поради въздействието, което други сектори, по-специално туризмът имат върху биологичния морски живот. Научни изследвания за идентифициране на факторите, които влияят върху морските екосистеми, включително влиянието на климатичните промени, ще дадат възможност да се определи развитието рибните ресурси и ще гарантират, че са взети предпазни мерки, за да се предотврати бързото, продължително изчерпване на рибните запаси.

Тъй като риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората, управлението на устойчивостта на рибните ресурси е жизнено важно във време, в което морското биоразнообразие се влошава. Поради тази причина, социалните, икономическите и екологичните аспекти трябва да бъдат взети предвид във всички инициативи за насърчаване на устойчивото развитие на крайбрежните зони на Европейския съюз.