Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 12 януари 2009 г. - Страсбург

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н PÖTTERING
Председател

(Заседанието бе открито в 17,05 ч.)

  Председател. − Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната в четвъртък, 18 декември 2008 г.

Госпожи и господа, бих искал да пожелая на всички вас щастлива и успешна 2009 година, която, надяваме се, ще ни доближи още повече до европейското единство. Да си пожелаем успех в подкрепата за мира в света. Сега бих искал да направя изявление.

2. Изявление на председателя

  Председател. − Госпожи и господа, Председателският съвет ми възложи да направя изявление във връзка със събитията в Близкия изток. Разискването ще се проведе в сряда следобед в присъствието на председателя на Съвета на министрите на външните работи, министърът на външните работи на Чехия г­н Schwarzenberg. Споменавам това, тъй като не беше съвсем ясно. Ние положихме много усилия, а той, от своя страна, прояви голямо желание да присъства, дори и само за ограничено време, независимо че ще трябва да пътува за Южна Африка същия ден. Бих искал да се възползвам от възможността да благодаря най-искрено за това на чешкото председателство.

Госпожи и господа, докато ние тук провеждаме пленарната си сесия в началото на новата година, в Близкия изток отново умират хора.

Лично аз, а без съмнение същото важи и за повечето от нас, изпитвам мъчителното усещане за déjà vu, когато гледам репортажите по телевизията.

От името на Европейския парламент бих искал да изразя своето дълбоко съжаление от ескалирането на конфликта в Газа между Израел и Хамас.

Казвам го категорично: недопустимо е хората да страдат, насилието да продължава, а служителите на ООН да бъдат обстрелвани. Колко далеч трябва да стигне спиралата на насилието, преди здравият разум да надделее?

Насилието трябва да бъде незабавно прекратено и от двете страни. Обстрелването с ракети на израелски градове и населени места от Хамас е напълно неприемливо и трябва да бъде най-строго порицано, като не бива да забравяме, че именно Хамас наруши примирието. Не бива обаче да се пренебрегва и пропорционалността на средствата, използвани в отговор на това деяние.

Животът на всички хора в Близкия изток има еднаква стойност. Неотменимото право на всяка държава да се защитава не може да бъде основание за прояви на насилие, което непосредствено води до страдания за гражданското население.

Хората в Ивицата Газа трябва да получат неотложна помощ. Животът на палестинците е също толкова ценен, колкото и този на израелците, европейците или американците — всички хора на земята са равни. Не бива да допускаме влошаване на хуманитарното положение.

Като отговорни политици ние трябва да сме готови да дадем решаващ принос за намирането на постоянен изход от тази спирала на насилието в краткосрочен план.

Опитите да бъде сведена сигурността до чисто военни измерения според мен са обречени на неуспех. Ето защо проблемът в Близкия изток не би могъл да намери чисто военно решение. Необходимо е в крайна сметка да бъде постигнато политическо решение. Това означава преди всичко да се извлече поука от неуспеха на предишния подход. Следователно е необходимо да се предприемат мерки, които да са не просто възможни, а преди всичко устойчиви.

През изминалите няколко дни разговарях по телефона с израелския президент Shimon Peres, с президента на палестинската автономна власт Salam Fayyad, с говорителя на Кнесета Dalia Itzik, и разбира се, с Върховния представител за общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз Javier Solana, който от известно време е в региона.

Свързах се също така и със заместник-председателя на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, тъй като понастоящем аз съм председател на тази асамблея, с председателя на парламента на Йордания Abdel Hadi Al-Majali, с председателя на италианската Камара на депутатите Gianfranco Fini и с председателя на парламента на Мароко Mustapha Mansouri.

Във всички тези разговори винаги ясно съм изтъквал, че Европейският парламент изцяло подкрепя исканията, формулирани от Съвета на министрите от името на Европейския съюз и потвърдени с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 8 януари 2009 г.

Потискащо е, че тази правно обвързваща резолюция на Съвета за сигурност, по която американците се въздържаха да гласуват, за да може тя да бъде приета, се пренебрегва и от двете страни в конфликта — както от Израел, така и от Хамас.

Необходимо е незабавно да влезе в сила постоянно примирие. Това примирие трябва да се постигне с посредничеството на Египет и активното участие на всички страни. Необходимо е да се осигури незабавен и безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ, а Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) да получи възможност да продължи безпрепятствено своята хуманитарна дейност. Тук искам да добавя: не само за по три часа на ден!

Когато дори хуманитарните организации и ООН са принудени да спират своята работа, поради това че воюващите страни не зачитат техния неутралитет, това означава, че сме достигнали недопустимо ниско ниво по отношение на международната законност и хуманност.

Третото изискване е за ускоряване на умиротворителния процес. Единствената реална основа за постоянен мир е и си остава решение, при което Израел и Палестина са две суверенни държави със сигурни граници.

Европейският съюз в сътрудничество с членовете на Четворката за Близкия изток, умерените арабски партньори и всички участници в конфликта трябва да допринесе за бързо възобновяване на мирните преговори под егидата на ООН. Същевременно едно по-всеобхватно решение очевидно изисква и помирение, в частност, помирение между палестинските фракции.

Днес ние трябва да разгледаме по-отблизо метода, който използвахме досега в така наричания от нас „мирен процес“. Допреди няколко седмици още можехме да си мислим, че сме на верен път в преговорите въпреки всеизвестно трудните условия и едва забележимия напредък. Международната общност и на първо място ние като Европейски съюз подкрепяхме тези преговори с нашата силна ангажираност и оказахме финансова помощ за създаването на основополагащи условия за образуване на палестинска държава.

Дали обаче тази ангажираност бе достатъчно силна в политически план? Трябва да си зададем този въпрос. Междувременно отново сме в процес на ескалация. Разбираемо е че във време на управление на кризи се стремим да мислим в краткосрочна перспектива. Днес ни е необходимо незабавно примирие и пълно изтегляне на израелските сили, както го изисква Съветът за сигурност на ООН.

Опитът от последните десетилетия ни е научил, че мирът в Близкия изток не може да дойде само от този регион. Също така вярно е обаче, че постигането му ще бъде невъзможно без помирение между враждуващите страни в конфликта.

Ето защо международната общност трябва да бъде готова да насърчава мира в Близкия изток повече от всякога, за да могат горчивите събития от изминалите десетилетия да не се превърнат в горчив опит и през идните десетилетия.

Международните сили могат и трябва да допринесат за осигуряването на примирие. Така ние всички трябва да положим усилия за успеха на египетско-френския план за създаване на международен механизъм за подсигуряване на границите на Газа. Разбира се, той трябва да бъде приоритетно обвързан с прекратяването на контрабандния внос на оръжия и ракети в региона на Газа. Европейският съюз вече обяви в своя Документ за стратегия за действие в началото на процеса от Анаполис, че е готов да се ангажира в това.

Позволете ми обаче да изтъкна нещо по-специално: разгръщането на европейски и международни сили за сигурност може да не гарантира примирие в краткосрочен план. То трябва да преследва ясна политическа цел за създаване на необходимото доверие за приключване на мирните преговори чрез гарантиране на сигурност както за израелците, така и за палестинците. Това означава, че с разгръщането на войски, което е възможно само при сериозен мандат, политическото въздействие ще се увеличи от всички страни, за да бъде намерено мирно решение.

Нуждаем се не само от постоянна ангажираност в името на мира, която така често сме определяли като своя цел в миналото. Всъщност се нуждаем от готовност не само да си поставяме за цел мира, но и да го постигаме, и то преди омразата, покълнала преди десетилетия, да ескалира още повече и да отприщи пожара.

В заключение бих искал да ви припомня, че 2008 г. бе Европейска година на междукултурния диалог. Нека също така да припомня колко много направихме ние, Европейският парламент, за да превърнем тази година в година на надеждата и да определим политически приоритети, които подчертават, че сблъсъкът между културите не е природен закон.

Световните реакции на войната в Газа показват колко бързо могат да бъдат разрушени опитите за междукултурен диалог, когато над тях надделее реалността на гледките, които виждаме всеки ден в новинарските емисии. Още по-лошото е, че тази реалност се използва като коз от екстремистите и фундаменталистите, чиято цел не е постигането на мир, а по-нататъшното задълбочаване на конфронтацията.

Насилието поражда още насилие. Никога не е излишно да припомняме това. Само чрез диалог и преговори може да се намери изход от тази криза. И двете не са самоцелни, а трябва да се водят смело, за да могат хората от Израел и от Палестина да живеят в истинска сигурност, в мир и зачитане на достойнството им.

(Ръкопляскания)

3. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

4. Състав на Парламента: вж. протокола

5. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

6. Защита на данните (назначаване на Европейския надзорен орган по защита на данните и на помощник надзорния орган): вж. протокола

7. Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение: вж. протокола

8. Внесени документи: вж. протокола

9. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

10. Петиции: вж. протокола

11. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

12. Ред на работа

  Председател. − Окончателният проект на дневен ред за това заседание, приет от Председателския съвет на негово заседание в четвъртък, 8 януари 2009 г., съгласно член 130 и член 131 от Правилника за дейността, е раздаден. Направени бяха следните искания за изменения в проекта:

Понеделник:

Тъй като г­жа Andrikienė не може да присъства този следобед, за да представи своя доклад относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на Европейския съюз, по този доклад ще се гласува в сряда, както е предвидено, без общо разискване.

Вторник: Без изменения.

Сряда:

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс предложи общото разискване по положението в Газа да приключи с внасяне на предложения за резолюция. Г­н Cohn-Bendit ще се изкаже, за да обоснове това предложение.

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г­н Председател, госпожи и господа, всички знаят какво е положението в Газа. Напълно естествено е да го обсъждаме тук в Парламента. Ние обаче призоваваме Съвета за сигурност да заеме позиция, призоваваме инстанциите да заемат позиция, призоваваме Европейския съюз да заеме позиция — а същевременно ние в Парламента разискваме по въпросите, но не желаем да заемем позиция. Аз обаче смятам, че при извънредните обстоятелства в Газа е изключително важно този Парламент да представи своето становище и ясно да заяви какво иска, така че да се сложи край на кръвопролитията, които се извършват днес в Близкия изток. Намирам за недопустимо Парламентът да не проявява доблестта или прозорливостта да гласува в полза на резолюция след нашето разискване. Ето защо нашата група призовава за преразглеждане на решението на Председателския съвет и предлага разискването, което трябва да проведем върху положението в Газа, да приключи с резолюция, която да показва ясната и твърда позиция на Парламента, на мнозинството, за прекратяване на кръвопролитията в Газа. Ние искаме резолюция; трябва да не забравяме, че изправени пред днешното положение, ние носим политическа отговорност и че тази политическа отговорност не бива да бъде само обикновено разискване, а резолюция, която ясно да изразява какво искаме и какво заклеймяваме!

  Hannes Swoboda, от името на групата PSE. – (DE) Г­н Председател, ние, разбира се, обмислихме задълбочено този въпрос. Може би г­н Cohn-Bendit преувеличава значението на една резолюция, но с резолюцията на Съвета за сигурност ние имаме основа, която трябва да подкрепим, и както вече каза председателят на Парламента, ние трябва да изискваме и от двете страни да се стремят към мир, да свалят оръжията и да се съобразят с резолюцията на Съвета за сигурност. Бих искал обаче само да добавя, че такава трябва да е същността на нашата резолюция. Ако това е така, то ние можем да я подкрепим. В този контекст ние ще сътрудничим и ще подкрепим предложението на г­н Cohn-Bendit.

  Elmar Brok, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г­н Председател, госпожи и господа, препоръката на Председателския съвет се основава на голяма мъдрост. Днес чухме изявление на председателя на Парламента, което, ако не греша, бе подкрепено от всички части на залата. Това е важен основен принцип и важно изявление на Парламента. През идните няколко дни ще получим много информация: от заседанията на Комисията по външни работи, чрез делегациите и от съобщения, получени от Председателството на Съвета и от Комисията. Ето защо не сме в състояние да формулираме резолюция днес, тъй като тя всъщност би съответствала в подробности на състоянието на нещата от четвъртък.

Миналата седмица прекарах два дни на границата на Ивицата Газа и имам много впечатления от страданията на хората и от двете страни. Смятам, че само примирие няма да бъде достатъчно. Примирието трябва да бъде свързано с прекратяване на контрабандния внос на оръжие в Газа в бъдеще. По-специално, подробностите на преговорите, които се провеждат днес в Египет, са от основна важност. Не бива да разрушаваме това с резолюция, която може би ще бъде формулирана под въздействието на емоциите. Ето защо аз подкрепям задържането на резолюцията от Председателския съвет.

  Председател. − (Парламентът прие предложението)

Определят се следните срокове: Предложения за резолюции — до 20,00 ч. тази вечер, изменения и съвместни предложения за резолюции — до сряда, 10,00 ч.

Вторник: без изменения.

  Daniel Cohn-Bendit, (Verts/ALE). – (DE) Г­н Председател, имам още един коментар по следващото разискване относно спора за газа между Украйна и Съветския съюз и по кризата... Русия.

(FR) Извинявам се, че се връщам към минали неща Francis; не го направих нарочно.

(DE) Във връзка с разискването: ние само бихме искали да посочим и се надяваме, че всички групи ще се съгласят с нас, че в това разискване трябва да се включи обсъждане на факта, че Словакия иска незаконно да отвори отново своята атомна електроцентрала. Аз исках само...

(Реплики)

Ти си човекът за тази работа. Спокойно, приятелю. Спокойно. Ти си. Исках само да съм сигурен. В парламента сме.

  Председател. − Моля г­н Cohn-Bendit и г­н Ferber да прекратят спора си. Можете да го продължите по-късно. Всичко, свързано с тези разисквания, може да бъде разгледано в техните рамки.

  Giorgos Dimitrakopoulos (PPE-DE). – (EL) Г­н Председател, тъй като въпросът със Словакия и България е сериозен, аз също бих искал да помоля да поискате от Европейската комисия, която все пак е пазителка на Договорите и на Договора за присъединяване, да ни каже какво точно става и защо тези две страни са взели това решение.

  Председател. − Комисията без съмнение си е отбелязала това, така че то ще бъде взето под внимание.

(Редът на работа бе приет)

13. Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост

  Председател. − Следващата точка е едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.

  Georgios Papastamkos (PPE-DE). - (EL) Г­н Председател, позволете ми да информирам залата за оскърбителното поведение на Турция спрямо Гърция.

Постоянните нарушения и незачитане на гръцкото въздушно пространство, бойните самолети, прелитащи ниско над населени гръцки острови, възпрепятстването на безопасното плаване в гръцките териториални води и намесата в издирвателни и спасителни операции в Егейско море, за които отговаря единствено Гърция, както и широката подкрепа, оказвана от Турция на нелегалните имигранти, са лоши предвестници за стабилността на региона като цяло.

Ние трябва да заклеймим това оскърбително поведение и постоянното стратегическо предизвикателство от страна на Турция спрямо суверенните права на една държава-членка на Европейския съюз, а именно Гърция, и да изпратим ясно послание, че нейното поведение застрашава европейските й перспективи.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE). – (HU) След дискриминационните мерки, въведени през 2004 г. по отношение на работници от новите държави-членки, работещи в европейските институции, и които бяха обявени за незаконосъобразни с решение на Съда на Европейските общности от 2008 г., бих искал да привлека вашето внимание към едно ново дискриминационно решение.

Изминаха четири години и половина, а гражданите на новите държави-членки все още се чувстват като второкласни граждани. Ето какво се случи, г­н Председател: миналата година бе обявен конкурс за поста на началник отдел на унгарските устни преводачи, работещи в Европейския парламент — пост, за който можеха да кандидатстват всички граждани на всички държави-членки. Началникът на отдел в службата по устен превод отговаря не само за административни задачи, но и за надзор над транспонирането на терминологията на ЕС на унгарски език.

Г­н Председател, ужасното е, че от двамата допуснати кандидати — унгарски и британски — бе избран британският кандидат. Можете ли да си представите пост във френскоезичен отдел да бъде зает от англичанин или от испанец? Г­н Председател, това е недопустима дискриминация и причинява сериозни вреди във връзка с превода на документи на Европейския съюз. От името на всички нови държави-членки бих искал да изразя протеста си.

  Председател. − Разбира се, Вие ще получите отговор по този въпрос.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г­н Председател, днес следобед изслушахме Вашето и други изявления относно ужасното положение в Газа и необходимостта от незабавно примирие и изтегляне на израелските въоръжени сили от Газа. Трябва да кажа, че в този контекст се присъединявам към г­н Cohn-Bendit в мнението му, че Парламентът трябва да заеме позиция — не можем да останем встрани само като наблюдатели.

Същевременно в известен смисъл донякъде е приземяване да се говори за въпроси, свързани с поминъка, след като сме изслушали всичко казано досега, но разбира се, въпросите, свързани с поминъка, засягат всички наши граждани. През изминалия уикенд в Ирландия съобщението на Dell за преместване на 2000 работни места дойде като жестоко разочарование за общността в централната и западната част на Ирландия. Във време на глобален финансов спад това създава особено големи трудности за работниците, пряко заети в Dell, както и за неговите доставчици и други подобни.

В този смисъл Европейският фонд за приспособяване към глобализацията би могъл да се окаже особено важен с оглед на съдействието за преквалифицирането на работниците и помощта за насърчаването на предприемаческа дейност за самостоятелна заетост. От решаващо значение е ирландското правителство да направи незабавни постъпки пред Глобализационния фонд, така че работниците да получат някаква вяра в бъдещето и да видят, че Европейският съюз работи за подкрепата на всички работници, а в конкретния случай, на тези от централната и западната част на Ирландия.

  Ryszard Czarnecki (UEN). – (PL) Г­н Председател, ние току-що постигнахме споразумение, по силата на което подаването на руски газ постепенно ще бъде възстановено към редица държави-членки на Европейския съюз, доставките до които бяха прекратени. Важно е да се изтъкне солидарността между държавите-членки по този въпрос, макар че за съжаление това не бе очевидно от самото начало. Различните държави застъпваха твърде различни становища по проблема. Радостно е обаче, че положихме усилия и в крайна сметка застанахме зад единна позиция.

Тъй като ще разискваме този въпрос след два дни, бих искал да изтъкна два аспекта. На първо място, от този въпрос става съвсем ясно, че Русия се отнася към изцяло икономическите въпроси така, сякаш те представляват чисто политически инструменти. На второ място, от този въпрос също така става ясно, че ние като Съюз трябва да разработим обща енергийна политика. Именно от това се нуждаем, а не от индивидуални енергийни политики за най-големите страни, като тези за изграждане по собствена инициатива на газопроводи под Балтийско море.

  László Tőkés (Verts/ALE). – (HU) Г­н Председател, госпожи и господа, в една глобална ера на нездравословното надмощие на кока-колата и чипса аз искам да издигна гласа си в защита на унгарското грозде и виното, което се произвежда от него в Карпатския басейн и има международно значение. В резултат на неправилно тълкуване на директиви на Европейския съюз днес европейските фондове се използват за подкрепа на онези, които изкореняват лозята си, докато нерядко хората, които засаждат лозя с нови елитни сортове, биват санкционирани.

Карпатският басейн, който се намира на територията на историческа Унгария, някога е бил един от най-големите лозарски райони в Европа и се е простирал на близо 600 000 хектара. През 1948 г. в Унгария все още е имало 260 000 хектара лозя с винени сортове грозде, но днес тази територия е намаляла до 40 000 хектара. Докога ще продължи това унищожаване на винарните, винарството и природната среда в Карпатския басейн?

Вино, жито, мир! С този унгарски фолклорен поздрав искам да ви пожелая щастлива Нова година.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL). – (EN) Г­н Председател, вземам думата по въпроса за Палестина. Забелязвам, че в по-ранните Ви бележки сте донякъде уклончив в позицията си спрямо Израел. Загинали са 900 палестинци, една трета от които деца, а ние в този Парламент все още не можем да се решим категорично да осъдим израелската жестокост.

Тези яростни атаки са не само непропорционални, но и напълно необосновани. Те не са водени от нуждите на сигурността на Израел; всъщност се касае за цинично и хладнокръвно нападение не срещу Хамас, а срещу палестинското население. Мисля, че днес държавите-членки имат моралното задължение да премерят с Израел всичките си дипломатически и политически сили, за да се сложи край на това насилие.

Галенето с перце на израелската администрация няма да даде резултат; то никога не е давало резултат. Днес Израел трябва да разбере, че неговите действия имат реални последици. Ето защо призовавам всички членове на Европейския парламент да изискат незабавното суспендиране на споразумението Евромед, както и на всички преференциални търговски споразумения между Европейския съюз и Израел. Също така трябва да се противопоставяме на всички опити за издигане на качеството на отношенията между Европейския съюз и Държавата Израел, която обсажда Газа и третира жестоко палестинския народ.

Реториката на правата на човека, която толкова често е отеквала в този Парламент, сега трябва да бъде потвърдена с думи и дела. Това е единствената перспектива за успешен мирен процес в Близкия изток.

  Председател. − Сложността на този въпрос може да се установи дори само от времето, което зае Вашето изказване. Вие надхвърлихте с 50% полагащото Ви се време за изказвания. Разискването ще се проведе в сряда следобед.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, миналата седмица моите избиратели бяха съкрушени от съобщението, за което говори и г-жа Harkin, във връзка със закриването на близо 2000 работни места в завода на Dell. Това означава и загуба на вероятно още 2000 работни места, които зависят от производството на Dell в Ирландия. Dell премества своето производство в Łódź, в Полша, с помощта на близо 52 милиона EUR държавна помощ.

Може ли Комисията да ми даде уверения, че държавната помощ, която Полша използва, отговаря на правилата на конкуренцията в Европейския съюз и че ще бъде предоставена достатъчна помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да бъдат подготвени уволнените работници за нова заетост?

  Димитър Стоянов (NI). – Уважаеми дами и господа, преди два дни четири училища в град Бургас осъмнаха осквернени с расистки лозунги. По техните фасади със спрей е написано: „Българите на сапун“ и „Смърт на гяурите“. „Гяур“ е обидно турско обръщение, използвано по време на Отоманската империя спрямо подвластните немюсюлмани и тези с нетурски произход. Гяурът в турския манталитет се счита за получовек, това е най-отвратителната расистка обида в турския език. Същата тази думичка „гяури“ използваха бившият земеделски министър Нихат Кабил и турските администратори в Министерството на земеделието спрямо българите, дошли във ведомството, след което обслужваха турците с предимство.

Уважаеми дами и господа, нека този случай Ви бъде предупреждение какъв е турският манталитет през ХХІ век. Този пример сам показва, че Турция няма място в Европейския съюз, защото е расистка и ксенофобска държава, която поддържа и пропагандира расизъм и ксенофобия в съседните държави. От този случай се вижда, че българите не само не са източник на омраза, а че са жертви на омраза и етническа нетолерантност.

Европарламентът винаги е заставал решително против расизма и етническата нетърпимост. Призовавам Ви, като негови членове, да го направите отново и да подкрепите нашата писмена декларация против турския расизъм срещу българите.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Благодаря, г­н Председател. Аз приветствам усилията на чешкото председателство да се справи с настоящата газова криза, но само посредничеството в поредните кризи не е решение. Европейският съюз не може да остане в ролята на бавачка на enfant terrible [непоносимо дете]. Едно е ясно: да се разчита на взаимно изгоден стратегически съюз с Русия като с надежден доставчик на енергия е стратегическа грешка в преценката. Основната причина за настоящата криза не е Украйна, а кризата вътре в самия Газпром, който не изпълни собствените си ангажименти.

През осем поредни години обемът на газа, произвеждан от Газпром, се задържа на едно и също равнище. Това е типичният резултат от държавния политически контрол над производството. Невъзможността едновременно да доставя газ на руските потребители и да изпълнява международните си ангажименти вероятно е подтикнала г­н Путин да започне политическата криза и да посочи Украйна като изкупителна жертва. Ето защо за нас е още по-важно да се съсредоточим върху намирането на нови енергийни източници.

  Magda Kósáné Kovács (PSE) . – (HU) Г­н Председател, колеги, икономическата криза, която много хора първоначално възприеха единствено като тактика за сплашване от страна на медиите, днес достигна и до Европа; тя засяга страни, региони, местни общности, предприятия, а заедно с тях — домакинства и работници. Двама от нашите колеги вече говориха за това. Последиците от рецесията не засягат всички в еднаква степен, както Комисията ни припомня в своето съобщение. Отрицателното въздействие се засилва по показателен начин в периферията на Европа и на обществото.

За да не позволим на това положение да превърне принципа на достоен труд в празни думи и за да успеем да избегнем взрив на бедността, ние трябва да съсредоточим усилията си върху нашите ресурси. Ето защо аз приветствам съобщението на Комисията, ангажираността на Комисар Špidla за повишаване на осведомеността и настоятелните му призиви към Европа да положи усилия за защита на най-уязвимите социални групи в тези времена на западаща икономическа дейност.

Диференцираният подход на Комисията дава основание да се надяваме, че обединена Европа няма да означава насилствено наложено еднообразие, особено през период на криза. Надявам се и очаквам, че тя ще получи подкрепата на Европейския парламент в това отношение.

  Magor Imre Csibi (ALDE). – (EN) Г­н Председател, днес сме изправени пред един парадокс. Независимо че мнозинството от европейските потребители неведнъж са заявявали, че са против генетично модифицираните организми (ГМО), проучванията показват, че те купуват генетично модифицирани храни, когато такива се предлагат в супермаркетите.

Много от потребителите просто не знаят, че в Европа се продават генетично модифицирани храни или пък попадат в капана на нечетливите етикети, така че в крайна сметка не осъзнават какво купуват.

Възможно решение би било да се разреши на етикетите да се посочва отсъствието на генетично модифицирани организми в храната. Понастоящем обаче не съществуват общи разпоредби относно етикетирането за отсъствие на генетично модифицирани организми, а държавите-членки имат свобода на избор. Това води до объркване на потребителите и изкривяване на вътрешния пазар, тъй като докато някои страни вече са въвели разпоредби за означаване на отсъствието на генетично модифицирани организми върху етикетите, други отказват да разрешат даването на такава информация.

Хората искат да избират храната на основата на собствените си ценности, а не в съответствие с проучвания за оценка на безопасността. Ако зачитаме желанията на потребителите, ние трябва да осигуряваме пълна прозрачност и да им предоставяме реален избор. Ето защо призовавам Комисията да осигури правната рамка за доброволно обозначаване на отсъствието на генетично модифицирани организми върху етикетите на европейско равнище.

  Bogusław Rogalski (UEN). – (PL) Г­н Председател, бих искал да се възползвам от възможността да призова Съвета да предприеме подходящи действия съгласно член 13 от Договора за създаване на Европейската общност за борба с дискриминацията на етническа основа в Литва.

В наскоро проведените парламентарни избори в Литва бяха избрани трима политици от полското малцинство. Впоследствие литовските органи се опитаха да им отнемат парламентарните мандати. Като причина бе изтъкнат фактът, че тези лица притежават Karta Polaka. Това е документ, потвърждаващ, че притежателят му принадлежи към полската нация в широк смисъл. Той е предназначен за опазване на полската култура и национална идентичност сред хората от полски произход по цял свят. Литовските органи обаче смятат, че този документ предполага лоялност към чужда страна. Това е очевидно смехотворно и скандално. Нещо повече, това се равнява на дискриминация на етническа основа и също така се свързва с нарушаване на правата на национално малцинство, а такова поведение е недостойно за държава-членка на Европейския съюз. Вярвам, че литовските органи ще обмислят този въпрос.

  Daniel Strož (GUE/NGL). – (CS) Г­н Председател, госпожи и господа, г­н Bernd Posselt, който представлява тук в Парламента баварската партия Християнсоциален съюз (CSU), а също така е председател на Асоциацията на судетските немци, предложи Чешката република да отмени така наречените укази Benes в рамките на своето председателство. Това е скандално искане, което не може да бъде изпълнено от Чешката република. Ние знаем със сигурност, че тези укази са влезли в сила след Втората световна война в съответствие с вижданията на победителите и са заместили правните норми до избирането на действителен парламент. Следователно не става дума за своего рода злокачествено образувание върху европейския парламентарен ред, както той се изрази. Според мен именно организацията на г­н Posselt представлява злокачествено образувание, тъй като действа в пряка опозиция на целите на съвременната европейска интеграция, преследвани от Европейския съюз. Докато г­н Posselt напада Чешката република, хиляди германски граждани успешно живеят и работят там, а голям брой бивши судетски немци са се установили там след пенсионирането си. Самият аз съм пример за факта, че в днешната Чешка република няма антигерманска агресия, тъй като съм избран като германски гражданин да представлявам Чешката република в този Парламент.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, кризата с газа остави стотици хиляди домакинства в 17 европейски страни без отопление при крайно ниски температури. Източна и Централна Европа бяха най-силно засегнати от този спор, който наложи затварянето на заводи и училища.

Дори Киев и Москва да подпишат постигнатото с посредничеството на Европейския съюз споразумение след многочасови разговори с европейски служители, Газпром заявява, че възстановяването на доставките на газ за Европа през Украйна ще бъде забавено, тъй като не е получил копие от споразумението.

Екипът от технически експерти, изпратени от Европейската комисия, ще проверява потока, който се подава в украинските газопроводи от Русия, но дори и ако газът започне да тече в Украйна, може да изминат 36 часа, преди той да достигне до държавите-членки на Европейския съюз. Ето защо Европа се нуждае от единна политика за енергийна сигурност за избягване на бъдещи конфликти, както и от диверсифициране на своите енергийни източници.

Аз приветствам намесата на Парламента в спора и се надявам, че в най-кратките възможни срокове ще бъде постигнато споразумение, така че да се избегне задълбочаването на конфликта.

  Aurelio Juri (PSE). – (SL) През изминалата година отбелязахме 40-тата годишнина на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а през предходната година тук в Парламента приехме резолюция, която призоваваше Бюрото, Съвета и Комисията да увеличат усилията си за по-ефективно многостранно действие и по-строго прилагане на този договор, за който знаем, че ограничи разпространението на ядрени арсенали, но за съжаление не успя да доведе до намаляване на техния брой. В тази резолюция също така Съединените американски щати бяха призовани да изтеглят своите ядрени бойни глави от европейската територия, а Обединеното кралство и Франция — да спрат своите ракетни ядрени програми.

Тъй като влязох в многоуважавания Парламент едва през м. ноември миналата година, бих искал да запитам до каква степен и по какъв начин е отговорено на тези призиви, или с други думи, колко успешни са били тези усилия, като се има предвид, че днес се възражда нов проект за разгръщане на противоракетен щит на САЩ в Чешката република и в Полша, който, както се предполагаше, поражда ново напрежение между Запада и Русия, като същевременно създава образи и заплахи за подновена и опасна надпревара в ядреното въоръжаване.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE) . – (RO) Разискването по кризата с газа бе разгорещено, включително сесията от тази вечер.

Всеки от ораторите изтъква колко сериозна и опасна е степента на енергийна зависимост на Европейския съюз. Всички казват едно и също: че решението е да продължим да намаляваме нашата зависимост от единични енергийни източници.

Не бива обаче да забравяме и една друга необходимост: да пестим енергия.

Трудно е да се каже сега колко енергия се хаби в Европейския съюз. Някои анализатори посочват дори данни като една трета от общото потребление. Това означава например, че ако Румъния внася около 14 милиона тона петролен еквивалент руски газ годишно, близо един милион тона петролен еквивалент годишно се хабят поради недобрата изолация на жилищните блокове.

За съжаление, законодателството на Общността не е подходящо за разрешаването на този проблем, тъй като то по неизвестни причини ограничава европейските фондове, които могат да бъдат разпределени за проекти по обновяване на отоплителните системи.

Мисля, че всеки ден трябва да си задаваме следния въпрос: кое е по-лесно? Да търсим нови източници на енергия и нови транзитни пътища, или да помним, че можем да използваме прости методи, за да спестяваме немалка част от пропиляваната енергия?

  Miloš Koterec (PSE). – (SK) Тази година честваме 10-тата годишнина на еврото, а на 1 януари 2009 г. Словакия стана 16-тата членка на еврозоната.

Моята държава отстъпи част от своята идентичност, но го направи с гордост. Така, както ценяхме нашата валута, започнахме да използваме еврото и мнозинството от словашкото население бързо започва да го възприема също като своя валута. Ние въведохме еврото след само пет години членство в ЕС и както каза в новогодишния ден министър-председателят Fico, съумяхме да приемем еврото като щастлив талисман, който ни носи стабилност и потенциал за още по-динамично развитие на Словакия в днешните времена на икономическа криза. Бих искал да приветствам всички, които допринесоха за възприемането на еврото в Словакия, и да изтъкна положителното отношение на словашката общественост към новата валута.

Желая на всички словаци успех с еврото като символ на интегрирана и просперираща Европа.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE). – (EL) Г­н Председател, тъй като не е предвидено това да се разисква в Парламента, бих искала да изтъкна колко е важно за Европейския съюз предложението за директива на Съвета за прилагане на споразумението, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност и Европейската федерация на транспортните работници.

Тази директива, която засяга работата на морските лица съгласно Конвенцията за морски труд, ще даде възможност на морските лица в Европейския съюз да си осигурят достойни условия на труд.

Този сектор трябва да бъде насърчаван, тъй като допринася за развитието и производителността. Моретата, които мият бреговете на Европейския съюз, са от голяма важност за международната търговия, а младите хора трябва да могат да виждат бъдещи перспективи в морските професии и да дадат подкрепата си за корабоплаването.

  Jörg Leichtfried (PSE). – (DE) Г­н Председател, моето изказване е свързано с незаконното превозване на кученца, разкрито в Австрия в началото на м. октомври 2008 г. От началото на м. октомври 2008 г. се опитвам да получа време в едноминутните изказвания и се радвам, че най-накрая успях. Интересно как за това време г­н Rogalski три пъти получи разрешение да говори.

Но нека се върна към въпроса. Австрийската полиция е спряла товарен камион със 137 кученца. Превозното средство е било със сериозни дефекти, а паспортите на животните са били фалшифицирани, тъй като кученцата не са били достигнали законната възраст, за да бъдат превозвани. Транспортирането им е започнало в Словакия и е трябвало да завърши в Испания. Този случай не е единичен и за пореден път ни показва, че организациите, ориентирани към печалба, постоянно заобикалят действащите разпоредби за защита на животните в Европа по престъпен начин. Ние в Европа действително се нуждаем от всеобхватни проверки на превозването на животни и подобаващи предвидени глоби при несъответствие. Европейският съюз трябва съвместно да приеме европейски минимални стандарти за защита на животните, които да се прилагат и проследяват от всички правителства. Това също така ще принуди страните, които досега са били напълно пасивни в областта на защитата на животните, да въведат специални стандарти.

  Jelko Kacin (ALDE). – (SL) Кървавите и безмилостни убийства на палестинци в Газа са символ на човешката безпомощност и двойни стандарти, и въпиюща несправедливост. Трябва ли броят на палестинските жертви действително да достигне четирицифрено число, преди международните фактори да използват механизмите за посредничество, с които разполагаха още от първия ден на конфликта?

Европейският съюз си мисли, че е активна сила в международните отношения и глобален политически фактор. Дали обаче това наистина е така? Можем ли действително да се наречем активна сила, когато израелската армия, въпреки цялата своя усъвършенствана разузнавателна техника, напада училище, финансирано от Европейския съюз, което е препълнено с граждани? Може ли да се твърди, че международните хуманитарни закони съществуват, когато израелската армия насилствено изтиква палестинците в постройка, която обстрелва интензивно на следващия ден?

Бил съм многократно в Израел, включително в Сдерот, и знам много за онова, което се случва там, но това израелско действие е непропорционално, прекомерно и нечовешко. Това действие е неморално, порочно и ексцентрично, тъй като представлява преди всичко предизборна кампания. Това е една кървава предизборна кампания.

  Liam Aylward (UEN). – (EN) Г­н Председател, бих искал да се възползвам от възможността да подкрепя финансирането от Европейския съюз за подпомагане на специалните олимпийски игри в Европейския съюз, които ще се проведат във Варшава през 2010 г., както и на световните летни специални олимпийски игри, които ще се проведат в Атина през 2011 г.

Комисията предостави финансова подкрепа в размер на 5 милиона EUR за световните летни специални олимпийски игри, когато те бяха проведени в Ирландия през 2003 г., които бяха едно чудесно събитие и удоволствие за всички нас, които присъствахме. Ние в Европейския съюз трябва да сме първите, които да подкрепят доброволното начало в спорта.

Нека да добавя, че има писмена декларация по този въпрос, която членовете на Европейския парламент могат да подпишат през тази седмица извън залата. Бих призовал всички колеги да подпишат декларацията в подкрепа на финансовата помощ от Европейския съюз за тези изключително важни специални олимпийски игри.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL). – (CS) Честита Нова година, г­н Председател. Госпожи и господа, бих искал да изразя откровеното си изумление от иронията на съдбата, че чешкото правителство, което е добре известно със специфичния си подход към въпроса за преговорите с Русия, все още не си е „разкъсало дрехите“ и не си е „посипало главата с пепел“. То дори отложи преговорите с Русия, свързани с енергийната сигурност. Още по­шокиран съм от позицията на Европейската комисия. Тя заплашва Словакия и България със санкции, а дори чухме, че г­н Cohn­Bendit също препоръчва санкции, ако затворените блокове на техните атомни електроцентрали бъдат пуснати отново в експлоатация. Бих искал да препоръчам на комисарите и на говорителите на Европейската комисия да се снабдят с топли дрехи, да изключат отоплението вкъщи и да обяснят на своите семейства, че правят това от солидарност със словаците и българите. Или може би това е било само лоша новогодишна шега?

  Emmanouil Angelas (PPE-DE). - (EL) Г­н Председател, аз също бих искал да коментирам въпроса за природния газ, имайки предвид, че през последните десет дни станахме свидетели на конфликта около този проблем – конфликт, в който много от държавите­членки на Европейския съюз, които са зависими от природния газ за своята енергетика, се оказаха въвлечени, и в резултат от който бяха причинени проблеми на гражданите, предприятията и индустрията.

След обсъжданията между двете спорещи страни, които бяха преизпълнени с подозрение, недоверие и противоречиви съобщения, и намесата на европейското председателство и Комисията изглежда сякаш беше намерено някакво решение.

Ясно е, че независимо от намеренията и разпределението проблемът може да възникне отново, освен ако не бъдат взети мерки. Затова ние трябва да разгледаме въпроса за преформулиране на енергийната политика на Европейския съюз чрез включване на други енергийни източници.

Европейският парламент също така трябва да изпрати ясно послание, че Европейският съюз няма да бъдат държан като заложник и също така трябва да участва в разискването на плана за алтернативни маршрути за безопасни и непрекъснати доставки на природен газ. Целта за намаляване на енергийните нужди до 20 % до 2020 г. няма да бъде постигната при нестабилни и несигурни условия.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Европейският съюз трябва да направи свой приоритет изготвянето на обща енергийна стратегия и план за действие с цел подобряване на енергийната сигурност на Съюза.

Действията на Украйна за спиране на доставките на природен газ в държавите­членки на Европейския съюз показаха зависимостта на Европа от нейните традиционни доставчици. Освен това ниските температури тази зима причиниха сериозни оперативни проблеми на доставчиците на електроенергия, които отчетоха рекордни нива на потребление.

Европейският съюз трябва да разработи европейска стратегия за модернизиране на своята енергийна мрежа, повишаване на енергийната ефективност и разнообразяване на своите енергийни източници. Осъществяването на проекта „Набуко“, изграждането на терминали за втечнен природен газ в европейските пристанища, инвестициите в безопасни атомни електроцентрали, повишаването на енергийната ефективност и увеличаването на използването на възобновяема енергия трябва да се наредят сред приоритетните съвместни действия, целящи повишаване на енергийната сигурност на ЕС.

Европейската комисия заедно с Европейската инвестиционна банка и правителствата на държавите­членки трябва да идентифицират и да гарантират финансирането на тези приоритетни проекти.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник­председател

  Gay Mitchell (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, бих искал да повдигна въпроса за Зимбабве. Струва ми се, че ако Зимбабве не е на нашите телевизионни екрани, ние не се интересуваме от проблемите, които съществуват там. Наскоро имахме случая на Jestina Mukoko, изпълнителен директор на Zimbabwe Peace Project (Зимбабвийски проект за мир) и член на борда на директорите на Zimbabwe Human Rights NGO Forum (Форум на неправителствени организации за правата на човека в Зимбабве), която беше отвлечена и държана в изолация 21 дни, преди отново да се появи в съда в Хараре, носейки видими белези от изтезания и малтретиране – и всичко това заради „престъплението“, че участва в кампании за правата на човека.

Г­жа Mukoko в момента е задържана в затвор с максимална сигурност при строг тъмничен режим и нейното бъдеще, както и това на толкова много други участници в кампании, хуманитарни работници и обикновени граждани преди нея, е обречено на в опасност в ръцете на режима на Mugabe.

Много думи на загриженост и осъждане се изрекоха в тази зала, както и в други национални парламенти, но кошмарът за обикновените зимбабвийци продължава. Считам, че е време да заявим отново нашия интерес по тези теми и да изискаме от Съвета и Комисията да предприемат мерки веднъж и завинаги, така че да се сложи край на престъпните деяния срещу хора, които организират кампании за правата на човека в Зимбабве.

  Proinsias De Rossa (PSE). - (EN) Г­жо Председател, приветствам изявлението на председателя тази вечер по темата за Газа и особено решението на Парламента за резолюция относно това да се настоява за незабавното прекратяване на огъня от всички страни в конфликта в Газа. Вече има над 900 жертви и безсмислието на „политиката чрез война“ е болезнено очевидна. Трябва да настоявате Израел да спре с убийствата. Газа е най­големият затвор в света с 1,5 милиона затворници, а за съжаление вече е и арена на кланета, тъй като мъже, жени и деца умират просто защото са палестинци.

За какви престъпления биха могли да бъдат виновни палестинските деца, които умират в този конфликт? Какви оправдания бихме могли да имаме ние европейците, за да продължим да правим бизнес с Израел, докато те безмилостно продължават да избиват невинни хора? Европейският съвет трябва да спре с извиненията, да спре да спори за маловажни неща и да се обедини около съгласувани действия, които ще сложат край на това клане. Няма място за съмнение относно преминаването на по-високо равнище на отношенията на Европа с Израел, ако последните не успеят да проведат конструктивен диалог с всички представители на палестинския народ.

  Hanna Foltyn-Kubicka (UEN). – (PL) В качеството си на организация от страни, свързани, обединени от общи ценности, Европейският съюз трябва да използва всички ресурси, с които разполага, за да се предотврати разпространяването на омразата. Въпреки това френският оператор Eutelsat е счел за подходящо да излъчва програма на канала Al­Aqsa TV, който има връзки с Хамас и открито призовава за нападения срещу гражданското население на Израел.

По този начин Eutelsat още веднъж показа, че етичният бизнес е съвсем чуждо понятие за тези, които отговарят за управлението на тази компания, особено като се има предвид, че излъчването на независимата китайска телевизия NTD TV е било възпрепятствано в продължение на месеци. Въпреки оплакванията, подадени от много райони, ръководството на Eutelsat продължава да не желае да отмени решението си, което при всички случаи е било взето под натиск от страна на китайското правителство. Изненадващият и напълно аморален избор, направен от ръководството на Eutelsat, предизвиква загриженост по отношение на това дали намеренията на управляващите са само бизнес-ориентирани.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г­жо Председател, нападението на Израел срещу Газа е военно престъпление и престъпление против човечеството. Това, което се случва, е трагедия: 900 палестинци, включително и голям брой деца, са загинали, а хиляди са били ранени.

Трябва да поискаме прекратяване на нападението срещу Газа. Трябва да поискаме прекратяване на блокадата на Израел, която превръща Газа в концентрационен лагер. Ето защо ние се присъединяваме към всички онези хора от всички страни и континенти, които протестират срещу кланетата: към всички тези хора от всички страни и континенти, които са гневни и които излизат на улицата, за да кажат „Стига повече престъпления!“. От решаващо значение за Европейския парламент и другите отговорни структури на Европейския съюз е да поискат незабавно прекратяване на нападението срещу Газа, както и незабавното прекратяване на израелската блокада.

  Jaroslav Zvěřina (PPE-DE). – (CS) Благодаря Ви, г­жо Председател. Неотдавна ми направи силно впечатление начинът, по който няколко чешки застрахователни дружества преустановиха предоставянето на бонуси, изплащани на жените, които закупуват задължителни автомобилни застрахователни полици. Тази стъпка бе оправдана с оглед на новия закон за борба с дискриминацията, които влиза в сила. Виждаме отново и отново как позициите по въпроса за равенството между половете на някои политици и неправителствени организации са доста преувеличени. Едно такова преувеличение представлява отричането на актюерската математика, което доказва за пореден път, че мъжете и жените се държат по различен начин в различните аспекти на живота си и поради това им съответстват различни нива на застраховане и други рискове. Отричането на тези разлики не е борба за равни права, а по­скоро борба за конформизъм и еднаквост на двата пола. Такава борба би била едновременно безсмислена и смешна. Мъжете и жените се различават едни от други точно защото двата пола се допълват взаимно по полезен и благотворен начин в ежедневието, в партньорствата и в обществото.

  Gerard Batten (IND/DEM). - (EN) Г­жо Председател, току­що беше публикувано ново проучване на общественото мнение по поръчка на Campaign for an Independent Britain (Кампания за независима Британия). Повечето от участниците в проучването са заявили, че Европейският съюз е недостъпен, корумпиран и твърде скъп; 83 % от анкетираните искат правото на Обединеното кралство да бъде от първостепенно значение и следователно отхвърлят върховенството на правото на ЕС, а 71 % искат референдум за продължаване на британското членство. За съжаление, няма голям шанс това да се случи, при условие че лейбъристкото правителство дори няма да позволи референдум за Договора от Лисабон, какъвто бе обещало в своя предизборен манифест.

Британците искат свободна търговия, приятелство и сътрудничество с Европа и света, които да не се управляват от Европейския съюз. Ако бъде проведен наистина честен референдум, в който британците да бъдат запитани дали желаят все по­тясно политическо и икономическо интегриране с Европейския съюз или да напуснат, преобладаващото мнозинство ще гласува за напускане.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, бих искала да споделя своята загриженост относно непрекъснато растящата липса на научна прецизност в проектите на предложения, които се представят на Парламента от Комисията и особено в някои от докладите и измененията, за които ние като членове на Парламента сме отговорни. Добрата наука отстъпва все повече и повече на популистки и емоционални реакции, най­често представяни като принцип на предпазливост.

Вземете за пример въпроса относно продуктите за растителна защита. Изоставили сме научния принцип за оценка на риска. Не съществува подробна оценка на въздействието на Европейския съюз, липсва научна дефиниция за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и има непоследователност при тълкуването спрямо регламента REACH.

Поради растящата липса на научна прецизност и добра наука ние създаваме лоша международна репутация на европейското законодателство и уронваме неговата надеждност.

  Слави Бинев (NI). – Господин Председател, колеги, газовата криза, в която се оказа Европа в началото на 2009 г., бързо достигна размерите на бедствено положение за България, за която не съществува алтернатива за помощни доставки от газ. Няма да обсъждам възмутително недалновидното решение на управляващите в България да поставят страната ми като заложник в конфликта между Русия и Украйна, тъй като това е очевидно за всички.

По­важното сега е да се вземе решение за изготвяне на мерки за овладяване на кризата. Това в случая може да означава за България само намиране на алтернатива за откъсване от външна зависимост. Затова смятам, че е наложително за Европа и страните от Балканите България да последва примера на Словакия и да вземе решение за рестартиране на I, II, III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това засега е единствената възможност за България – да получи глътка независимост и да намали както преките щети, така и тези, които ще има от използвания в момента мазут, и като заместител на газа.

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Като се има предвид, че настоящата 2009 г. едва започва, бих искала да кажа на всички, че според мен това не е обикновена година.

2009 г.бележи две десетилетия от края на Студената война и откакто бяха разрушени всички стени, които разделяха държавите и самата Европа на изток и запад, на свобода и демокрация от едната страна и тоталитарни режими от другата.

Като румънски член на Европейския парламент, но също и като румънски гражданин, който знае какво означава диктатура, считам, че тези две десетилетия са десетилетия на преход за някои от нас и на отваряне за останалите.

Също така считам, че въпреки сегашния климат 2009 г.трябва да бъде годината, през която нашите действия, както и действията на Европейската комисия, трябва да бъдат насочени към постигане на единна Европа за всички европейци. Европа, в която всеки един от нейните 500 милиона граждани да усеща, че правата му са гарантирани, че съществува реално чувство на солидарност, че никой повече няма да бъде дискриминиран, че никой повече няма да трябва да се чувства като аутсайдер или толериран в обединена Европа, че всички сме европейски граждани, които се чувстват по един и същ начин, без значение къде е бил всеки един от нас преди 1989 г.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN). – (PL) Г­жо Председател, Европейският парламент е разглеждал въпроси, отнасящи се до околната среда, по много поводи. Бих искал да спомена един проблем, който ми бе посочен от ученици, загрижени за околната среда. Цените, които се плащат за отпадъчни метали, хартия и бутилки, направени от синтетични материали, падат драматично. Събирането на такива материали започва да става нерентабилно. В допълнение, много градове са спрели ползването на контейнери, в които те да могат да се сортират, или са преустановили изпразването им.

Рециклирането на хартия се обсъждаше широко по новините напоследък. Сегашната ситуация в Полша в това отношение може да се обобщи по следния начин. Тези, които са ангажирани в процеса на събиране на отпадъчна хартия, твърдят, че цените са твърде ниски и че обработката не е изгодна. От друга страна, тези, които произвеждат хартия от рециклирана хартия, твърдят, че тя е твърде скъпа за тях и че при текущите цени не си струва те да инвестират в оборудване за преработката й. Ето защо призовавам към екологосъобразни действия за решаване на този проблем. При сегашното състояние на нещата децата събират отпадъчна хартия, тъй като дейността има образователна стойност, но след това хартията се изхвърля в контейнерите за смет.

  Председател. – Госпожи и господа, постарах се максимално да гарантирам, че колкото е възможно повече оратори ще имат думата.

Тази точка е приключена.

14. Рамка за действие на Общността за постигане на устойчиво използване на пестицидите – Пускане на пазара на продукти за растителна защита (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

– A6-0443/2008 на Christa Klass – от името на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно рамковата директива за постигане на устойчиво използване на пестицидите (06124/5/2008 – C6-0323/2008 – 2006/0132(COD));

– A6-0444/2008 на Hiltrud Breyer – от името на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (11119/8/2008 – C6-0326/2008 – 2006/0136(COD)).

  Christa Klaß, докладчик. − (DE) Г­жо Председател, Комисар Vassiliou, Комисар Dimas, госпожи и господа, днес ние имаме резултата от множество обсъждания и преговори, които на моменти бяха провеждани с голяма емоция, а утре ще имаме възможност да гласуваме по него. Не беше лесно да постигнем този резултат. Борихме се да намерим правилните решения в преговорите със Съвета и с Комисията. Установихме, че науката не винаги ни води в правилната посока с ясни заключения. Ще бъде необходима допълнителна научна подкрепа, за да се анализира въздействието на новото законодателство. Поради това преди всичко изразявам искрени благодарности към всички онези, които допринесоха за постигането на положителен резултат с конструктивни предложения: моите колеги тук в Парламента, Европейската комисия, френското председателство на Съвета – жалко, че чешкото председателството на Съвета не е тук тази вечер – но също така благодаря и на персонала.

С настоящата директива за устойчиво използване на продукти за растителна защита ние правим гигантска крачка към по­голяма унификация в защитата на европейската околна среда и потребители. Устойчивостта като цялостната концепция за европейското селско стопанство ще гарантира здравословна храна и здравословна околна среда. За първи път управлението на продукти за растителна защита ще бъде хармонизирано на европейско равнище. Основният принцип „колкото е необходимо, възможно най­малко“ предполага изчерпателни и стабилни знания. Продуктите за растителна защита в действителност са лекарства за растенията. Те трябва да се използват правилно, за да бъдат ефективни – точният продукт и точната доза в точното време. Това включва също така решение за това дали химическата защита на растенията е необходима или механичните методи биха били по­добра опция. Изборът на най­добрата технология и изпитано оборудване за прилагане ще защити околната среда и потребителя и ще допринесе за успешната работа чрез добри реколти. Държавите­членки ще определят мерки в своите национални планове за действие за намаляване на използването на продукти за растителна защита.

Намаляването на риска е основна цел. Използването на общите основни принципи на интегрираната растителна защита ще стане задължително за целия Европейски съюз от 2014 г. Съответствието с разпоредбите на Рамковата директива за водите е основен приоритет. Държавите­членки ще създадат буферни зони в близост до водни обекти, които трябва да бъдат приспособени към свойствата на почвата и географските условия. Употребата на продукти за растителна защита от местните органи и в защитените зони ще бъде сведена до минимум или спряна, ако е необходимо. Има правила за проверка на оборудването, ще бъдат определени редовни интервали за поддръжка. Намаляването на риска означава, че професионалните ползватели трябва да получат стабилно и продължаващо обучение в областта на използването на продукти за растителна защита. Частните ползватели, които нямат специално обучение и могат да причинят щети в частни градини чрез неправилна употреба, трябва да бъдат информирани от добре обучени продавачи относно използването и рисковете при покупка на продукти за растителна защита.

Тази директива ще означава, че по­старите различни разпоредби в отделните държави­членки ще бъдат регулирани на високо, общо равнище. Предложените мерки ще са от полза за околната среда, потребителите и ползвателите. Еднаквите условия на територията на целия Европейски съюз ще гарантират еднакви стандарти за безопасност и еднакви условия за производство. Веществата, за които е доказано, че са вредни за здравето, няма да бъдат лицензирани, за което имаме постигнато съгласие. Въпреки това забраната трябва да се основава на стабилни научно обосновани заключения, а не на политически догми. Експозицията също трябва да бъде взета под внимание, тъй като при пестицидите, както и при много неща в живота, именно дозата е това, което създава опасността от натравяне. Таблетките за главоболие са вълшебни, но ако вземете 20 от тях, те стават опасни и дори животозастрашаващи.

Постигнахме добър компромис. Той ще хармонизира политиката в областта на околната среда и икономиката и се надявам, че ще можем да затвърдим нашите изисквания чрез единодушно гласуване утре.

Ще си позволя да отбележа само още един технически въпрос – има грешка в член 14, параграф 4. Прави се позоваване на интернет портала, посочен в член 4, параграф 3; но в член 4 няма параграф 3. Това трябва да се поправи.

  Hiltrud Breyer, докладчик. − (DE) Г­жо Председател, Комисари, госпожи и господа, постигнатото съгласие представлява важно събитие за защитата на човешкото здраве в Европа и за защитата на потребителите, а също така и за околната среда и икономиката. Преди всичко искам да благодаря на докладчиците в сянка за тяхното отлично сътрудничество. Много благодаря и на служителите, които участваха, на Комисията, на Вас, докладчик в сянка, и г­н Dimas, както и на френското председателство на Съвета, а също така и на колегите, които не се уплашиха от абсолютно преувеличените данни на индустрията.

Приехме 200 изменения на първо четене в Европейския парламент и се опитахме решително да подобрим общата позиция с настоящото съгласие. Ще прекратим антинаучната безкрайна игра на цифри, заобикалянията около определянето на ограничения чрез ясни критерии за изключване. Никой не може да измери риска. Затова безопасност може да се постигне само чрез пълна забрана. Пестициди и други вещества, които са канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, нямат, повтарям нямат, място при хранителните продукти. Ние ще гарантираме успешна защита на околната среда чрез прекратяване на употребата на устойчиви, биоакумулиращи се и токсични (УБТ) вещества. Аз съм особено доволна, че успешно приложихме и фиксирахме първоначалните ясни критерии за веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система, и съм сигурна, че Комисията ще подходи отговорно към ангажимента за формулирането на още критерии през следващите четири години.

Доволна съм също така, че Европейският парламент успя за първи път да фиксира защитата на пчелите като критерий за лицензиране. Водещи учени във Франция и Германия оцениха икономическата стойност на опрашителите на 150 милиарда EUR годишно, а на щетите, в случай че загубим пчелите като опрашители – на до 310 милиарда EUR. Ето защо се обръщам към вас със специална молба утре да отхвърлите всякакви изменения, които са били депозирани. Те биха разводнили този компромис. Това е компромис, за който Съветът вече е дал своето одобрение. Някога беше обичайна практика да не се правят опити за повторно атакуване на общ компромис. Въпреки това съм доволна, че съвместно постигнахме напредък за имунотоксичните и невротоксичните вещества, тъй като в Европа, която създава впечатление на общество, основаващо се на знанието, ние не можем да си позволим да допуснем развитието на детския мозък да бъде нарушено в дългосрочен план от невротоксични вещества. Може да се каже съвсем ясно „да“ на хармонизирането, без това да ограничи законодателствата на държавите­членки, като ние ще им позволим гъвкавост по отношение на процедурите, свързани с лицензирането.

Тройното правно основание също говори за огромното значение, което отдаваме на здравето; ние сме формулирали изключенията от забраната с множество ограничения, свързани с план за заместване например, така че изключението да не се превръща в правило, а точно обратното. Доволна съм също така, че успяхме да включим защитата на животните в този регламент и че бяхме в състояние да създадем повече прозрачност, въпреки че очаквах повече смелост от Комисията. Надявам се, че ще имаме по-голям достъп до протоколите за прилагането и че ще можем да въведем електронен полеви паспорт. Това е не просто важно събитие за околната среда и защитата на потребителите в Европа, това е магически момент за Европа. Магически момент за Европа, защото решението за постепенното извеждане от употреба на силно токсичните пестициди е безпрецедентно и уникално в световен мащаб и по този начин Европейският съюз може да се нареди сред новаторите в опазването на здравето, а Европа да бъде пионер в света.

Този регламент също така носи допълнителна полза за гражданите, които знаят, че Европейският съюз застава преди всичко на страната на потребителите и здравето и че не отстъпва пред индустрията. Освен това той поставя в печеливша ситуация индустрията, която ще получи стимули за иновации, за да произвежда по-добри и безопасни продукти в бъдеще.

  Stavros Dimas, член на Комисията. − (EL) Г­жо Председател, преди всичко бих искал да изкажа благодарности и да поздравя докладчика г­жа Klass, докладчика г­жа Breyer и парламентарната комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните за тяхната отлична работа по предложенията за рамкова директива за устойчиво използване на пестициди и по преразглеждането и усъвършенстването на регламента.

Фактът, че съгласието бе постигнато на второ четене, е особено задоволителен. Това споразумение гарантира екологичната цялост на първоначалното предложение на Комисията и поставя още по-амбициозни екологични цели за някои важни точки.

Наясно сме, че употребата на пестициди е въпрос от особена важност за гражданите. Ето защо беше необходимо първо, да направим текущата законодателна рамка по­строга чрез изменение на директивата от 1991 г. относно пускането на определени продукти на пазара и второ, да запълним пропуските на равнище Общност при употребата на тези продукти.

Като постигна съгласие относно директивата, Европейският съюз доказа, че има политическата воля да предприеме ефективни мерки за опазване на общественото здраве и околната среда.

Парламентът помогна директивата да стане по­амбициозна от общата позиция на Съвета по отношение на някои важни точки. Сега държавите­членки ще бъдат задължени да изготвят национални планове за действие с количествени цели както за ограничаване на рисковете, свързани с използването на пестициди, така и за намаляване на употребата на някои продукти.

Това не беше лесно, тъй като докладчикът трябваше да убеди държавите­членки, че при определени обстоятелства най-добрият начин за ограничаване на риска е да се ограничи използването на определени пестициди, с което тя се справи успешно. Постигнатото съгласие представлява значителен напредък в защитата на общественото здраве и околната среда в Европейския съюз.

Затова Европейската комисия може да приеме компромисен пакет от изменения, за да се постигне съгласие на второ четене относно директивата.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, преди всичко бих искала да благодаря на докладчиците г­жа Klass и г­жа Breyer, на докладчиците в сянка за техния конструктивен подход към предложението, на френското председателство и на всички вас, които допринесохте за успешното приключване на второто четене на предложението на Комисията.

Продуктите за растителна защита играят важна роля в селското стопанство, овощарството, горското стопанство и градинарството. Те обаче могат да окажат влияние и върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда. Затова ние трябва да гарантираме, че са регламентирани по ефективен и балансиран начин.

При подготовката на първоначалното предложение Комисията проведе разширени консултации със заинтересованите страни от всички сектори и извърши цялостна оценка на въздействието. Основният приоритет е бил – и все още е – да се постигне възможно най-високото ниво на защита на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда. За мен е удоволствие да видя, че това също е намерило отражение в резултати от обсъжданията между институциите на Европейския съюз.

Проектът за компромис, който стои пред нас днес, ще укрепи високото ниво на защита чрез няколко разпоредби. Ще бъдат определени ясни и строги критерии за одобрение на активни вещества. Производители, доставчици и професионални ползватели ще трябва да водят регистри, информацията от които да се предоставя при поискване от трети страни, като например съседи, други живущи или от представители на индустрията за питейна вода. Органите на държавите­членки ще трябва да засилят контрола върху пускането на пазара и употребата, а Комисията ще трябва да следи механизмите за контрол на държавите­членки. Дублирането на изпитванията върху животни ще бъде напълно избегнато. За да се насърчи устойчивостта в селското стопанство, по-безопасни алтернативи ще заместят по-опасните продукти.

С цел да осигури цялостна информация Комисията може също така да разгледа въпроса за наличието на съществуващите алтернативни продукти на вещества, за които се знае, че нарушават функциите на ендокринната система. Това ще се случи, разбира се, без да се пречи на изискванията за безопасност, заложени в регламента.

Като част от цялостния компромис, бих искала да предложа следния текст във връзка с оценката на риска за пчелите: „Когато се преразглеждат изискванията за данни за активните вещества и продуктите за растителна защита, както се посочва в член 8, параграф 1, букви б) и в), Комисията ще обръща специално внимание на протоколите от проучванията, позволявайки оценка на риска, която отчита реалната експозиция на пчели на тези продукти, по-специално чрез нектар и полен“.

Проектът за компромис създава още по­безопасна рамка за използването на продукти за растителна защита в Европейския съюз и засилва нашите екологични предпазни мерки, както и защитата на здравето на нашите граждани. Също така отразява и Лисабонската стратегия, тъй като ще доведе до намаляване на бюрокрацията. Например процедурата за одобрение ще стане по­кратка и по­ефективна. Освен това държавите­членки вече няма да работят в изолация, тъй като взаимното признаване на разрешенията, ще се превърне в правило, а не в изключение. Това трябва да намали разпокъсаността на вътрешния пазар и да създаде по-широка достъпност на пестицидите за земеделските производители.

И накрая, бих искала да подчертая, че той е напълно съвместим и допълващ предложението за директива относно устойчивото използване на пестициди, което попада в компетентността на моя колега, Комисар Dimas.

  Erna Hennicot-Schoepges, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г­жо Председател, Комисари, първо бих искала да благодаря на докладчиците, на Комисията и на институциите и особено на френското председателство. Те работиха усилено, за да се стигне до този компромис, който създава баланс между здравето на човека и селскостопанското производство.

Що се отнася до земеделските производители, хармонизирането на системите за трите зони ще направи по-лесен достъпа до продуктите, а създаването на един фонд за минимални употреби, какъвто се предвижда и гарантира от Комисията, ще означава, че на пазара ще имаме продукти, които са предназначени за целите на отглеждането на втори култури и на градинарството. Затова имаме гаранция, че до 2020 г. за всички вещества с доказан вреден ефект, като например класифицираните като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията („CMR“) и веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система, вече няма да бъдат разрешени за пускане на пазара.

От това следва, че в резултат на предложението трябва значително да намалеят болестите, както и много видове рак, за които вече научно е била доказана връзка с пестицидите, заедно с дегенеративни заболявания, чиито последици също са доказани.

Един много важен аспект, който следва да се отбележи, е, че сега ще бъдат положени всички усилия, за да се гарантира по-добро съответствие с мерките за защита на пчелите. Комисията наскоро направи декларация по този въпрос. Бих искала да знам обаче дали Комисията ще преразгледа Директива 2007/52 с оглед на аспектите, които току­що бяха изброени. Ще бъде поставен акцент и върху биологичните методи на контрол, и в тази област, изследването, което беше подкрепено и финансирано от Комисията, все още се нуждае от ефективно прилагане. Освен това аз съм убедена, че този текст ще послужи като навременен и необходим стимул за насърчаване на изследванията и иновациите сред основните производители на конвенционални химически пестициди.

По отношение на Комисията докладът предвижда междинни доклади, което означава, че имаме гаранция, че ще се осъществява мониторинг. Надявам се, че националните органи ще направят всичко възможно, за да докажат, че това е наистина валиден текст.

  Dan Jørgensen, от името на групата PSE. – (DA) Г­жо Председател, когато предложението на Комисията беше публикувано, то стана повод за заглавие в един голям датски вестник. На първата страница на вестника пишеше „ЕС заплашва подпочвените води на Дания“. В Дания сме много горди с факта, че имаме огромно количество чисти подпочвени води, които могат да се използват за питейна вода без допълнителна преработка. Така че водата, която тече от крановете, е подпочвена вода и ние можем да я пием, без да се налага предварително да я преработваме. Ако предложението на Комисията беше изпълнено в първоначалния му вид, това щеше да означава, че в Дания щяхме да увеличим приблизително два пъти броя на пестицидите на пазара. Най­вероятният резултат от това щеше да бъде проникването на много от тях в подпочвените води – на пестициди, които в момента сме се отказали да използваме, тъй като те биха проникнали в подпочвената вода, като в резултат ние нямаш да можем да я пием без предварителна преработка. Ясно е, че щеше да настъпи катастрофа, ако първоначалното предложение на Комисията бе прието, и то катастрофа не само за Дания. Така както ние в моята родна страна имаме подпочвени води, за които искаме да се грижим, и представляваме пример, който аз избрах да използвам тук, има разбира се и други страни с различни други проблеми, свързани с околната среда и здравето, от които те биха искали да се предпазят, и Европейският съюз не трябва да принуждава дадена страна да намали своето ниво на защита. Поради това съм изключително доволен, че успяхме – не благодарение на Комисията, не благодарение на Съвета, а като резултат от усилията на Парламента – да осигурим гъвкавост, която, когато са налице особени съображения, позволява на отделните страни да кажат „не“ на пестицидите, които те не желаят, както, разбира се, трябва да бъде и по принцип.

Друго много положително нещо, което аз съм изключително доволен, че приехме, е, че сега ще има забрана и ще могат да бъдат премахнати постепенно някои от най­опасните вещества, съдържащи се в пестицидите. Това са вещества, които вече са били забранени в други приложения посредством регламента REACH, който приехме преди няколко години. Това са вещества, които са толкова опасни, че ние не бихме позволили употребата им в текстила, не бихме ги позволили в електронните стоки, не бихме ги позволили в играчките, нито в каквито и да било други приложения, но те все още са разрешени в пестицидите, които на края се озовават в нашата храна. Това е, разбира се, напълно неприемливо и затова съм изключително доволен, че сега ще се отървем от тези опасни вещества в пестицидите.

Трето нещо, което бих искал да спомена и което считам за изключително положително и за нещо, от което можем да бъдем доволни, е, че вече въведохме цели за намаляване за отделните държави­членки. Въведохме планове за действие, чрез които отделните страни следва да постигнат едновременно качествено и количествено намаляване на използването на пестициди. Качествено – що се отнася до факта, че определено има някои вещества, които са по­опасни от други и ние трябва, разбира се, да бъдем особено внимателни с тях, но също така е добра идея да се намали употребата в количествен смисъл, т.е. цялостната употреба на пестициди, тъй като това очевидно ще доведе до намаляване на употребата на тези вещества, които накрая отиват в нашата природа и в храната ни.

Въпреки това в заключение трябва да кажа, че има неща, които можеха да бъдат направени много по­добре. Невротоксичните вещества например. Това са вещества, които нарушават развитието на детския мозък. Това, че ние не премахваме постепенно тези вещества, е по мое мнение неамбициозно и жалко. Също така мисля, че е жалко, че включихме възможността за освобождаване от забраната на тези опасни вещества, ако индустрията може да докаже необходимост от тях. Мисля, че трябваше да сме по­амбициозни. Въпреки това, ако става въпрос за крайния резултат, аз съм доволен и щастлив. Това е победа за здравето и за околната среда.

  Anne Laperrouze, от името на групата ALDE. – (FR) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, ето че се намираме – надявам се – на прага на приемането на пакета за пестицидите. Двата компромисни текста, които ще бъдат поставени на гласуване в залата, според мен са балансирани и заслужават нашата подкрепа по няколко причини.

Подобренията за производителите и потребителите са значителни: опростяване на процедурите за разрешаване чрез (наред с други неща) разделяне на три зони и съответстващото му взаимно признаване. Бих искала да има само една зона, за да се гарантира още по­голяма последователност на територията на Европейския съюз, но държавите­членки се оказаха малко по­предпазливи. Повишените изисквания за обучение както на продавачите, така и на потребителите – как да разбират и да боравят с пестицидите по­добре – са гаранция не само за по­добра защита на здравето, но и за икономическа полза.

Подобренията за тези, които защитават животните, също са значителни не на последно място чрез обединяване на данните, получени от изпитванията с животни. Подобренията в областта на защитата на здравето и на околната среда са особено значителни, а в дългосрочен план най­опасните вещества ще бъдат заменени с по­малко вредни такива.

Трябва да коментирам много спорния въпрос за веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система. Досега не съществуваше дефиниция за тях. Липсваха законодателни текстове на тази тема. Компромисът дава на Европейската комисия четири години, през които да състави проекти за научнообосновани предложения за мерки, предназначени да определят свойствата на веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система. Научната дефиниция ще даде възможност продуктите да бъдат класифицирани според тяхното разрушително или неразрушително въздействие и в действителност ще предостави на индустрията научната правна рамка, от която тя се нуждае.

Компромисният текст също така взема под внимание въпроса за пчелите и тяхната важна роля в екосистемата. Считам, че текстът, който четем в компромиса, в съчетание с декларацията на Европейската комисия, представлява важна стъпка напред. Ефектите на активните вещества не само върху цялостното развитие на пчелите, но и върху нектара и полена, ще бъдат взети под внимание. Бих искала да успокоя някои заинтересовани страни, които имат съмнение относно наличието на активни вещества и продукти. Този компромис отчита техните страхове. Системата от три зони гарантира на държавите­членки възможността за разрешаване на по­голям брой продукти. Налице е също така възможността за изключения.

Що се отнася до минималните употреби, Парламентът се пребори за това да получи от Комисията проекти на предложения за създаване на европейски фонд в краткосрочен план. Също така съществува и разпоредбата за преразглеждане, която призовава Европейската комисия да анализира въздействието на това законодателство по отношение на диверсификацията и конкурентоспособността на селското стопанство.

Последно по ред, но не и по значение – като това бе посочено от моите колеги – ние насърчаваме производителите на пестициди да разработват нови и ефективни продукти, ориентирани към защита на човешкото здраве и опазване на околната среда.

В заключение искам да подчертая, че продуктите за растителна защита са лекарства за растенията и следва да се използват само по контролиран и разумен начин. Тези текстове признават и ще продължат допълнително да акцентират върху значението на интегрираното производство, когато става въпрос за стабилното и устойчиво селско стопанство. Двата текста, до които достигнахме, успяват да постигнат баланс между здравето и опазването на околната среда и наличието на продукти за земеделските производители.

Бих искала да приключа, като кажа, че беше удоволствие да работя с вас, госпожи и господа, по този така деликатен въпрос. Считам, че нашата работа беше упражнение по изслушване, взаимно разбирателство и сътрудничество. Благодаря ви, госпожи и господа, и специални поздравления за нашите докладчици г­жа Klass и г­жа Breyer, които бяха отлични преговарящи в търсенето на компромис със Съвета.

  Liam Aylward, от името на групата UEN. – (EN) Г­жо Председател, в тази зала сме в навечерието на едно гласуване, което е критично за селското стопанство, здравеопазването и околната среда. Нека да бъдем съвсем ясни: всеки един от нас законодателите, който откри и повдигна дадени проблеми по време на законодателния процес, направи това поради загриженост за селското стопанство и бъдещите хранителни запаси.

Разбира се, че съм загрижен за всяка прекомерна употреба на пестицидите и за последиците от тях. Няма съмнение, че случаите на рак са зачестили. Повишено е количеството на остатъчни вещества във въздуха, водата и храната, което засяга нашето здраве и околната среда. Също така имайте предвид, че именно нашите земеделски производители са в най­пряк контакт с пестицидите. Целта на това законодателство, което аз приветствам, е да защити здравето на нашите граждани, околната среда и селското стопанство.

Като законодатели обаче ние винаги трябва да търсим баланс и да основаваме законите на сериозни научни изследвания. Ние не може и не трябва да създаваме закони абстрактно. Като се отдалечихме от първоначалния научен и основаващ се на риска подход на Комисията по посока на този, основаващ се на опасността, ние се препънахме на първото препятствие. Без съответната оценка на въздействието, която мнозина от нас поискаха неколкократно, никой не може да каже точно колко вещества ще бъдат забранени.

Ирландия има уникален умерен, но влажен климат. Това прави нашите картофи и зимни житни култури податливи на плевели и болести като Blight. Премахването на около 22 вещества, включително на Mancozeb и Opus, ще се отрази на наличностите от продукти.

И така, какви са изгледите след въвеждането на това законодателство след 18 месеца? Пестицидите, които вече са на пазара съгласно действащото законодателство, ще продължат да се предлагат, докато не изтече тяхното съществуващо разрешение. Ако в Ирландия можем да докажем, че дадено вещество, което следва да бъде оттеглено, е необходимо за борба със сериозна опасност за здравето на растенията и че не съществува по­безопасен заместител, това вещество може да бъде многократно одобрено, въпреки забраната, за максимум от пет години.

На теория това може да работи. На практика е необходимо ние да направим така, че да работи. При сегашния климат ние не можем да си позволим да намалим производството на храни в Европейския съюз и да бъдем по­малко конкурентоспособни по отношение на нашия потенциал за лидерство на пазара. Ние трябва да накараме и да насърчим индустрията да инвестира в алтернативни, биологично сигурни продукти, които са също толкова, ако не и по­ефективни. Имаме прецедент. Всички видяхме случая с използване на нехимичен, естествен, евтин и ефективен третиращ спрей за защита на бяло грозде в целия свят.

Приветствам изменението, внесено от Парламента, което допринася за предпазването на пчелите, които заради опрашването са от изключителна важност за земеделските производители и хранителните запаси.

И накрая бих искал да помоля колегите да подкрепят изменение 182, внесено от Съюза за Европа на нациите (UEN), и да отхвърлят цялото изменение 169. Комисията и експертите имат четири години на разположение, за да представят подходяща научна основа за веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система. Ние не можем да създаваме предубеждение към тази научна оценка с дефиниция, която не е научно обоснована.

  Hiltrud Breyer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г­жо Председател, всъщност исках да говоря за доклада на г­жа Klass, но сега ще се възползвам от възможността да отговоря на предишния оратор.

Вие трябва да прочете споразумението! Това, което казахте току­що, е, че сме въвели изменението, така че веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система, да не бъдат на пазара за още четири години. Вашето изменение ще доведе до точно обратната ситуация. Моля, прегледайте го отново. Може би утре ще го оттеглите, тъй като то противоречи на това, което току­що казахте.

Това, което иска индустрията за производство на пестициди, е да не определяме никакви критерии. Всички в залата трябва, разбира се, да си зададат въпроса дали не са се поставили в услуга на тази индустрия или дали създават добавена стойност за гражданите, здравеопазването и околната среда. Това е основният проблем, нищо друго. В противен случай ние сме взели всички мерки да подкрепим селското стопанство, както винаги. Датският пример, по-специално, е много впечатляващ: там успяха в рамките на двадесет години и без загуби за селското стопанство да намалят наполовина използването на пестициди, да подобрят двойно качеството на водата и да намалят наполовина количествата на остатъчни вещества от пестициди.

А сега към г­жа Klass, благодарности за Вашата работа. Все пак, ние като група бихме искали, разбира се, да има ясни цели и ясни срокове. Независимо от всичко ние се надяваме, че това ще бъде стимул за държавите­членки да създадат конкуренция помежду си за това коя от тях действително е най­подготвена, за да се заеме сериозно с въпросите на растителната защита и устойчивото управление.

И, разбира се, бихме искали да има повече права за жителите на районите в непосредствена близост до земеделските земи. Надявам се също така, че основополагащото решение на Върховния съд на Великобритания, с което ясно се насърчават и подкрепят гражданите в техните искания за информация, може би също ще се използва за предоставяне на подобен достъп за повече граждани в техните държави­членки в цяла Европа. Надявам се, че сме постигнали малък напредък към повече прозрачност.

  Roberto Musacchio, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, диалогът за тези мерки – директивата за пестицидите и регламента – беше много труден. Парламентът справедливо настояваше за законодателство, което да бъде ефективно и подходящо за задачата. Имаше разискване в Парламента, но преди всичко – силна съпротива в Съвета, а икономическите сили се бяха мобилизирали в защита на корпоративните интереси.

В действителност ние трябва да се грижим за общите интереси. Потребителите трябва да могат да консумират храни, незамърсени от остатъчни вещества, гражданите трябва да имат възможност да се наслаждават на околна среда, неувредена от пестициди, а земеделските производители трябва да могат да работят безопасно и да се стремят към ново качество на продукцията.

Налице е прекомерна употреба на химикали в селското стопанство, която вреди на нашата храна и околната среда, а земеделските производители са принудени да плащат висока цена за тези индустриални продукти. Злоупотребата с химикали е свързана с един стар модел на развитие на селското стопанство, при който значение се отдаваше на количеството, а не на качеството и продукцията нямаше връзка със земята, сезоните и работниците. Това е скъп модел за всички, но също така и вреден, поради въздействието, което има върху парниковия ефект. Така законодателството, което приемаме, става част от движението за създаване на един по­модерен, по­здравословен модел на качествено селско стопанство, което отговаря на потребностите на гражданите и околната среда, с по­голяма ангажираност към труда, генериращо повече приходи.

Трябва да обявя, че нашите усилия пожънаха плодове благодарение на постоянството както на докладчиците, така и на всички експерти, които работиха заедно със своите колеги от Съвета. Целта за намаляване на използването на пестициди, а не само на опасностите, свързани с него, бе добавена към списъка с ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнени само в рамките на съответните национални планове. Това се отнася главно за високорисковите вещества.

Ако по този начин се даде приоритет на нехимичните методи, на защитата и целостта на почвата и водоснабдяването, като се избягва всякакво замърсяване на общите ресурси като водата например, то отделните страни трябва да почувстват голямата отговорност за намаляването на пестицидите и преминаването към устойчиво използване. Въздушното пръскане е практически забранено, а когато няма надеждни алтернативи, местните жители трябва да бъдат уведомявани предварително за състава, времето, интензивността и схемата на пръскане. Отбелязан е напредък и във връзка с правото на информация и достъп до данни чрез интернет.

Действително искахме регламентът да изостави идеята за три строго фиксирани зони, но Съветът не се съгласи и така тя бе запазена. Независимо от това резултатът е значителен; това са мерки, които ще бъдат приети за целите на борбата с контрабандата на незаконни, фалшиви и опасни вещества и други. Правим реална крачка напред и се надявам, че при парламентарното гласуване няма да се стигне до размяна на удари.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г­жо Председател, разискването за устойчивото използване на продукти за растителна защита и допускането им на пазара е изключително сложно. Трудно е да се постигне баланс между доброто и лошото. Макар и химическите вещества да причиняват щети на околната среда и здравето, нашето селско стопанство не може да функционира без тях, тъй като рискът от болести по културите ще се увеличи твърде много. Това на свой ред ще окаже неблагоприятно влияние върху производството на храни и икономиката.

Най­важната задача на лицата, определящи политиките, и политиците е да се постигне здрав баланс между устойчивост и агроикономика. Според мен настоящите предложения за компромис донякъде постигат този баланс и мога да ги подкрепя. Радвам се например, че системата за намаляване на риска се запазва, а не се разчита единствено на намаляване на използването, тъй като на практика намаляването на използването само по себе си не винаги гарантира намаляване на рисковете. Има случаи, когато количеството на пестицидите може да бъде намалено, но когато продуктът се използва в по­високи нива на концентрация, това е от малка полза за околната среда и нашето здраве.

Също така съм доволен, че регламентът, който ще приемем, не стана толкова рестриктивен, колкото беше предложено в залата на първо четене. В момента протича процес на налагане на допълнителни ограничения върху приемането на продукти, и с право, но това няма да навреди на земеделието в несъразмерна степен.

Бих искал да отправя своите искрени благодарности към докладчиците за сътрудничеството и усилията им за постигане на този резултат.

  Ashley Mote (NI). – (EN) Г­жо Председател, бях засипан със съобщения от земеделски производители от цялата югоизточната част на Англия, които смятат това предложение за едва ли не катастрофално. Според тях то ще доведе до по­слаби реколти и по­високи цени и ще отвори пътя за вносители, които не се третират според същите критерии. Ще бъдат загубени работни места, някои производствени единици ще станат нежизнеспособни и производството ще спре. Ще има закриване на производства в моя район, защото там в някои случаи, няма алтернативи на ключовите вещества, които се използват от специализираните производители.

Налице е безнадеждно неадекватна оценка на въздействието в много други страни освен в моята собствена, а преминаването от оценка на риска към оценка на опасностите вече бе обсъждано. Ако ще използвате опасностите като критерии, може би трябва да забраните бензина и кофеина. Дори и науката е против вас; проблемите с резистентността на вредителите ще се задълбочат; ще настъпи загуба на биологично разнообразие. Програмите за интегрирана борба с вредителите вече са намалили необходимостта от пестициди. Важни са възможностите, а не количеството. А изглежда, че вие сте игнорирали предимствата на сеитбооборота. Вие нямате право да унищожите един от малкото сектори на британското селско стопанство, който все още процъфтява, само за да удовлетворите нежеланието на Дания да преработва подпочвената питейна вода.

  Marianne Thyssen (PPE-DE). – (NL) Г­жо Председател, госпожи и господа, докладчиците работиха много усилено за постигането на съгласие, което заслужава нашата подкрепа, най­вече защото се стреми да постигне амбициозни цели в областта на околната среда и здравето, но също и заради това, че остава рационално от агроикономическа гледна точка, което означава, че обръща внимание както на сигурността на хранителните доставки, така и на жизнеспособността на земеделието в Съюза.

Както винаги, компромисът означава взаимни отстъпки. Все още ми е трудно да приема критериите за изключване, тъй като бих предпочела да видя подбор въз основа на научно подкрепен анализ на риска, въпреки че трябва да призная опцията за дерогация запазва нещата осъществими.

Бих искала да почертая основно следните положителни моменти. Първо, държавите­членки имат известна свобода при определянето на цели за намаляване на обемите. Второ, Европейският съюз се разделя на три зони, в които разрешенията са взаимно признати, а това ни приближава повече до единен пазар с по­малко бюрокрация и осигуряване на по­добри продукти за растителна защита на по-ранен етап. Трето, приветствам факта, че държавите­членки разполагат с достатъчно гъвкавост, за да определят как ще се управляват буферните зони на територии по протежение на течащи води. И накрая, това, което също заслужава да бъде отличено, е, че държавите­членки могат да предприемат мерки, за да направят по­лесно използването на продукти за растителна защита за маловажни култури. Това е особено важно за страни, които развиват интензивно селско стопанство на малки парцели, и затова се надявам, че фондът за дребните ползватели ще бъде достатъчно добре подкрепен.

Един добър принцип за използването на продукти за растителна защита е: колкото е възможно по­малко и по­безопасно, но толкова, колкото е необходимо за безопасна и рентабилна реколта. Ако преценяваме и контролираме разумно, ако се полагат усилия за професионално и информирано използване и ако вземем под внимание факта, че селскостопанското производство се осъществява в рамките на глобален пазар, ние постигаме правилния баланс и затова този компромис получава нашата подкрепа.

  Anne Ferreira (PSE). – (FR) Г­жо Председател, Комисари, първо бих искала да изкажа своите благодарности към докладчиците. Днес ние си даваме сметка, че въпреки приноса, който продуктите за растителна защита имат за значителното увеличение на селскостопанската продукция, в някои случаи те оказват и много вредно въздействие върху здравето и околната среда. Ето защо, освен от законодателство, съществува неотложна нужда и от епидемиологичен регистър, който да направи възможно измерването на въздействието, причинено от използването на различни пестициди, според начина, по който специалистите и техните семейства, както и потребителите, разбира се, са изложени на действието им. В определени райони се наблюдава особено бързо нарастване на различни видове ракови заболявания. Децата на потребителите, и по-специално тези на земеделските производители, също са засегнати. Освен този толкова важен въпрос, засягащ здравето на хората, трябва да се измери и въздействието върху околната среда. Вече сме запознати с вредното въздействие на някои химични вещества върху подпочвените води и реките. В това отношение мога да добавя също, че според мен предложението въпросът за буферните зони да се отнесе към различните национални арбитри не е задоволително решение. По­скоро смятам, че Комисията трябва да прояви изключителна бдителност по отношение на този въпрос.

В днешни дни сме свидетели и на все по-интензивни ерозионни процеси в почвите, които могат да застрашат селскостопанската обработка на много земи в Европейския съюз през идните десетилетия. Плодородието на тези земи намалява значително. Европейският съюз се изправя срещу тези рискове и това е добре; той обаче следва също така да подкрепи земеделските производители в предприемането на стъпки за намаляване, ако не премахване, на използването на вредни пестициди. Бъдещата обща селскостопанска политика трябва да включва тази цел, както и да обърне по-голямо внимание от финансова гледна точка на връзката между висококачествената продукция и селското стопанство. Трябва да се използват проучванията в областта на агрономията и екотоксикологията, както и обучението на земеделските производители, за да се поддържат новите методи на производство, като това трябва да е съобразено със специфичните характеристики на територията.

Ще завърша просто като цитирам заглавието на един филм, който току-що излезе по екраните и засяга темата ни от тази вечер, а именно: „Demain nos enfants nous accuserons“ [Утре децата ни ще обвинят нас].

  Mojca Drčar Murko (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, нека се присъединя към онези членове, които смятат съгласието на второ четене за добре балансиран компромис, като се има предвид сложността на въпроса. То очертава пътя за по-нататъшни подобрения в сектора, към по­ефективни и безопасни продукти за растителна защита и е достатъчно гъвкаво, за да избягва ситуации, в които забраната на определени пестициди в крайна сметка би понижила безупречното качество на земеделските продукти.

По­специално, бих желала да приветствам направеното подобрение на първоначалното предложение на Комисията, насочено към избягването на дублиране на изпитвания и изследвания и насърчаващо опитите без изпитване върху животни.

Надявам се това да окаже влияние върху други, свързани сектори, като изискванията за данни за продуктите за растителна защита, които в момента са в процес на преразглеждане.

Въпреки че пестицидите, за разлика от химикалите, са създадени да бъдат токсични и поради това тяхната оценка на безопасност е особен случай, това не означава, че трябва да се провеждат излишни изпитвания върху животни или че научните познания не могат да се развият в посока, която да установи и други излишни методи, и че в бъдеще няма да стане възможно допълнително намаляване на изпитванията върху животни. Трябва да се отбележи, че развитието и регистрирането на нови селскостопански пестициди или на продукти за растителна защита може да доведе до използването на повече от 12 000 животни за десетки различни и често препокриващи се изпитвания.

  Leopold Józef Rutowicz (UEN). – (PL) Г­жо Председател, пестицидите са вредни за околната среда и животните. Бих искал да подчертая, че условията, при които се съхраняват старите пестициди в много страни, са такива, че продуктите представляват опасност за околната среда и хората. За бедните страни ще бъде невъзможно да се справят с този проблем без помощ от Съюза.

Устойчивото използване на пестициди е важен въпрос. Предоставянето на информация и обучението на потребителите е жизненоважно, както и подпомагането на последните чрез агротехническите служби. Някои експерти смятат, че използваните количества пестициди са в пъти повече, отколкото е необходимо в действителност. Това се среща най-често при дребните потребители, тъй като тези хора не притежават необходимите агротехнически познания по много въпроси.

Други важни теми са пускането на пестицидите на пазара, научните изследвания в тази област, както и всички предприети стъпки към намаляването на въздействието на пестицидите върху здравето и околната среда, като в същото време се запази тяхната ефективност. Бих искал да изкажа големите си благодарности към г­жа Klass и г­жа Breyer за докладите, които са подготвили. Също така искам да отбележа, че тези директиви ще са изключително полезни, при условие че се въведат ефективно и станат част от земеделската практика.

Групата на Съюза за Европа на нациите подкрепя директивата.

  Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Г­жо Председател, както директивата относно устойчиво и намаляващо риска използване на пестицидите, така и регламентът относно пускането на пазара на пестициди са изключително необходими и полезни. Устойчивото производство и консумацията на храна все пак са основно човешко право. Пред нас стоят два компромиса, постигнати между Парламента и Съвета. Нашата група ще одобри и двата документа, въпреки че, разбира се, ни се искаше да видим по­стабилни крайни резултати. Всъщност, бях доста изненадан от отношението и разпалените протести на лобито на земеделските производители и индустрията за производство на пестициди по отношение на този доклад, при условие че законите, които ще гласуваме утре, ще гарантират по-добра защита за човека и околната среда и накрая също така ще доведат до повече иновации и безопасни заместващи продукти.

Вече никой не може да поддържа критиките, отправени от лобито на земеделските производители, че повече от половината пестициди ще изчезнат. Всъщност сега дори и организациите на земеделските производители признават, че не повече от 9 % от продуктите ще трябва да изчезнат, при това не веднага, а постепенно, в продължение на няколко години. Най-важното във връзка с това е, така както беше и преди, предпазването на общественото здраве от канцерогенните вещества, които могат да доведат до промени в ДНК, да засегнат репродуктивните способности или да доведат до хормонален дисбаланс. Компромисите, стоящи пред нас по този въпрос, са достойни, с подобаваща загриженост към земеделската общност. Постигнато е дори съгласие, че ако за определен земеделски сектор съществува риск да изпадне в затруднение, за него може да бъде изготвен самостоятелен план, който да осигури повече време на този сектор.

Според мен ние представяме достоен и приемлив компромис между екологията, от една страна, и икономиката на земеделието, от друга.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа ROTHE
Заместник-председател

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL). – (EN) Г­жо Председател, съществуват много примери за добри политики на Европейския съюз в областта на околната среда, които подобряват живота на гражданите на Съюза, но има, разбира се, и много примери за ненужни бюрократични мерки, които ограничават възможността да поддържаме селската си икономика и начин на живот. За съжаление смятам, че този пакет за пестицидите може да попадне в споменатата категория.

Като споделям опасенията си относно тези мерки, бих искала да уточня, че нямам предвид индустрията, а по-скоро земеделската общност земеделските производители, които, ще напомня на ораторите преди мен, са загрижени за здравето на хората, колкото и другите граждани, и които нямат никакви зложелателни намерения в това отношение.

Този пакет не притежава научната строгост, необходима, за да защити и здравето, и икономиката ни. Отсъствието на цялостна оценка на въздействието, която да вземе предвид влиянието върху околната среда, здравето, икономиката и устойчивостта на нашите селски общности, свидетелства именно за неуспеха в прилагането на нужната строгост.

Опасявам се, че пакетът ще има ефект, обратен на прогресивните намерения, стоящи зад него. Добронамереният опит да се създадат по­устойчиви селски области може в крайна сметка да разклати основите на селските райони, като се наложат твърде строги правила върху вече задъхващото се селско население.

Внимателно изслушах доводите, изложени единодушно от земеделските производители в Ирландия, и смятам, че те имат основание да бъдат разтревожени от този пакет; също така мисля, че в дългосрочен план интересите на нашите граждани и на селските общности не са защитени чрез тези мерки.

Позицията след тристранния диалог наистина е по-добър вариант на предложението, но трябва да се направи повече по отношение на регламента чрез изменение, за да се отговори на тези реални опасения.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Г­жо Председател, рядко се случва изявен евроскептик като мен да одобри предложение и да препоръча на залата да гласува в негова подкрепа. Причината за това е, че имаме работа с трансгранични проблеми в областта на околната среда и със способността на вътрешния пазар да функционира. Въпреки това, предложенията обикновено са необосновано бюрократични – това не е така в настоящия случай.

Това предложение избягва ненужната бюрокрация. Нашият докладчик е на прав път. Докладът предлага стриктни и по­здрави контролни механизми. Употребата на отрови, като алкохола и тютюна, трябва да бъде индивидуално решение. Като общество трябва да бъде възможно за нас да бъдем защитени от токсичността. Точно това се предлага.

Предложението предлага гъвкавост, взаимно признаване, разделение на зони и националното право да се забраняват пестициди освен включените тук, което е отлично. Пестицидите, които вече са били одобрени, не биват изтеглени. Всъщност, аз определено имам резерви по този въпрос. Трябва да бъдем изключително стриктни, когато става въпрос за такива отрови.

Бих искал да ви напомня какво каза нашият колега г­н Mote относно съществуването на риск гражданите да купуват продукти от други страни, след като бъдат въведени по­строги правила в Европейския съюз. Не мисля, че това ще се случи. Важно е да се заяви, че даден продукт идва от държава-членка на Европейския съюз. Тогава хората ще предпочетат да закупят точно този продукт. Затова препоръчвам залата да гласува в подкрепа на този отличен компромис.

  Françoise Grossetête (PPE-DE). – (FR) Г­жо Председател, бих искала, разбира се, да поздравя нашите докладчици и да подкрепя споразумението, постигнато благодарение на забележителната работа, която са свършили с помощта на Европейската комисия и на Съвета. Както изглежда, разполагаме с изключително важно споразумение – едно балансирано споразумение, което отчита интересите на всички, т.е. взема се предвид опазването на здравето на потребителите, на тези потребители, които стават неспокойни, щом се споменат пестициди, които се безпокоят, когато чуят, че остатъчните вещества от пестицидите замърсяват плодовете, зеленчуците и зърнените храни. Следователно съдържащата се в споразумението цел за намаляване на пестицидите със забраната на канцерогенните и генотоксичните вещества е от изключително значение.

Защитата на околната среда и биоразнообразието, включително проблемът със смъртността при пчелите, защитата на водите и земята са несъмнено ключови аспекти. Същото се отнася и за защитата на земеделските производители – тези, които първи ще бъдат засегнати от използването на такива пестициди, които ще бъдат удовлетворени от хармонизацията на законодателството и опростяването на процедурите и които ще могат да продължат да използват определени вещества, необходими им за земеделието, но да се надяваме, вече за устойчиво земеделие. Химическата промишленост, от която земеделието се нуждае, също трябва да се развива и да намира алтернативни решения. При този текст вече не може да има никакво объркване на понятията опасност и риск. Очевидно пестицидите са опасни, но всъщност методите на тяхното използване определят дали те представляват риск за специалистите, обикновените потребители и околната среда. Ето защо е важно да сме сигурни, че специалистите получават подходящото обучение, че на обществото се предоставя информация и че е въведено училище за добри практики.

В заключение ще кажа, че механизмите за контрол на вноса трябва да бъдат напълно хармонизирани, тъй като не можем да поставяме многобройни изисквания към нашите земеделски производители, а да продължаваме да внасяме в Европейския съюз продукти, които не отговарят на нашето законодателство. Така ще се появи риск от нелоялна конкуренция.

  Thomas Wise (NI). – (EN) Г­жо Председател, не знам какво се случва, но се сещам за един от най­известните цитати на Владимир Илич Ленин „колкото по­зле – толкова по­добре”. Вече навлизам в последните шест месеца от мандата си и виждам, че се случва точно това. Колкото по­зле – толкова по­добре! Според мен е по­добре, защото когато хората осъзнаят каква вреда нанася Европейският съюз върху техните приходи, прехрана и производството на храни, тогава за нас ще стане по­добре да напуснем Европейския съюз, а аз искам точно това.

Този доклад не показва никаква компетентност по отношение на понятията опасност и риск; не успява да ги разграничи. Нека аз да ги обясня. Навън е заледено – това е опасност. Съществува риск да падна, когато се прибирам вкъщи. Вие не може да издадете закони за нито едно от двете.

Той ще навреди на производството на храни. Ще остави земеделските производители без препитание. Ще доведе до увеличение на цените, особено в Обединеното кралство. Ще гласувам против това, защото колко по­зле – толкова по­добре, и когато посланието достигне до хората, ние от Великобритания ще напуснем Европейския съюз.

  Dorette Corbey (PSE). – (NL) Г­жо Председател, бих искала да благодаря на докладчиците, както и на докладчиците в сянка. Според мен компромисът, който беше постигнат, е стъпка към по­устойчиво земеделие, а ние отчаяно се нуждаем от такова. Не е нужно да споменавам, че пестицидите играят ключова роля в борбата с болестите и вредителите, но химическите пестициди също така замърсяват околната среда и могат да бъдат опасни за здравето. Затова е важно по отговорен начин да се намали разликата между обикновеното и биологичното земеделие. Точно това прави и въпросното законодателство главно чрез три мерки, които са важни в това отношение.

Първо, забраняват се някои от най­опасните химически пестициди. Позволени са някои изключения, там където все още няма налични алтернативи. Следователно не съществува риск за отглеждането на лалета, но няма да навреди, ако нивото на токсини леко се намали.

Второ, и това е не по-малко важно, в законодателството са включени инициативи, които насърчават разработването на по­устойчиви продукти и продукти за втори култури. Вторите култури са култури, които се отглеждат само в малки количества, като домати, брюкселско зеле и лалета. Много градинари се опасяваха, че над тези култури ще надвисне заплаха в резултат от това законодателство, но за щастие страховете им се оказаха неоснователни. Точно обратното, регламентът предвижда създаването на специален фонд за насърчаване на проучването на продукти, подходящи за минимални употреби.

Трета мярка, която също е от значение, е че в този контекст държавите-членки трябва да планират как да намалят рисковете, свързани с използването на оставащите химически пестициди. Използването на химически пестициди се намалява навсякъде, но предимно в чувствителни райони, като например в районите около училища. Това също е важно.

Всички тези мерки са от голяма полза за околната среда и общественото здраве. Ако зависеше от мен, щях да забраня и невротоксичните вещества, понеже те могат да повлияят върху функционирането на човешката нервна система и следователно не би трябвало с тях да се пръскат селскостопански култури.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г­жо Председател, гражданите на Европа би трябвало да са доволни от стабилното споразумение по въпроса за пестицидите, постигнато от Комисията, Съвета, и разбира се, нашите докладчици, и като съдя по това, което чух по време на разискването, то беше постигнато в изключително напрегната атмосфера и в условия на наистина ефективно лобиране в Обединеното кралство и Ирландия.

Следователно това е законодателен пакет, който съгласува здравето и околната среда с конкурентоспособността и иновациите, вместо да ги противопоставя, както твърде често се случва. Важно е да се има предвид, че независимо от приноса, който имат тези около 800 химически вещества за защитата на културите от вредители, днес много хора са против излагането на населението на здравни рискове, които могат да бъдат избегнати, и имам предвид най­вече земеделските производители, които са изложени повече от останалите на въздействието на определени вредни вещества, вещества CMR и вещества, нарушаващи функционирането на ендокринната система.

Данните на Световната здравна организация са показателни: един милион инцидента на сериозно натравяне с пестициди и около 220 000 смъртни случая всяка година. Точно тази философия, която се изразява в използването на химикали за всичко, в причиняването на „ефекта на коктейла” и в прилагането на краткосрочен подход към селското стопанство, сега се поставя под съмнение. Извършва се една необходима промяна в посоката, която утре, ако разбира се компромисът бъде приет на пленарно заседание, официално ще доведе до създаването на амбициозна, реалистична и изцяло съвременна политика. Амбициозна, защото европейците искат, както и ние, да се премахнат опасните продукти; също така подкрепят и забраната на въздушното пръскане, и засилената защита на обществените райони. Реалистична, защото икономическите жизнени цикли са спазени, две трети от веществата, пуснати на пазара, са безопасни и следователно разрешени за период от 10 години, който подлежи на подновяване, така че производителите нямат основателна причина да се тревожат.

В заключение, г­жо Председател, този пакет за пестицидите е съвременен, защото интегрираното управление на пестицидите представлява съществен елемент от нова селскостопанска политика, която включва съществуването на по­малко, но по­добри пестициди в Европа.

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk (UEN). – (PL) Г­жо Председател, бих искал да откроя три точки в хода на разискването по докладите относно устойчиво използване на пестициди и пускане на пазара на продукти за растителна защита.

Първо, разискваните разпоредби засягат само два етапа от употребата на химическите продукти, а именно тяхното пускане на пазара и последваща употреба. Досега все още няма подходящи разпоредби за премахването на такива вещества от пазара и за начина на тяхното обезвреждане. В моята страна Полша обезвреждането на продуктите за растителна защитата е сериозен проблем. Значителната финансова помощ е с приоритет пред изготвянето на допълнителни правни разпоредби. Местните органи, на чиято територия се намират площадките за отпадъци за вещества от този вид, се нуждаят от финансова помощ, за да могат да ги обезвредят. Второ, желателно е съгласно принципа на субсидиарност всяка държава-членка да има последната дума при потвърждаването, ограничаването и отказването на разрешение за употребата на даден химически продукт на нейния пазар. Трето, бих искал да изразя надежда, че приетите от Парламента решения ще създадат еднакви условия за всички европейски земеделски производители по отношение на употребата на продукти за растителна защита. Вярвам също така, че незаконните практики, включващи употребата и търговията с тези продукти, ще бъдат сведени до минимум.

  Madeleine Jouye de Grandmaison (GUE/NGL). – (FR) Г­жо Председател, предложенията в доклада са в правилната посока и бих искала да подкрепя докладчиците за тях. Въпреки че е вярно, както казва Комисията, че пестицидите засягат предимно общата селскостопанска политика, също така е вярно, че такава директива трябва да се стреми да има за основно правно основание околната среда и общественото здраве. Обхватът й не може да се сведе просто до хармонизацията на пазара или до проблема с конкурентоспособността. Доказателство за това е случаят с френските най­отдалечени региони Мартиника и Гваделупа, където в Мартиника 20 % от земята, 20 % от повърхността на острова, което е площ от 1 000 км2, бяха безкрайно замърсени с хлордекон, чиято устойчивост е неизвестна. Това вещество замърси не само земята, но и повърхностните води, подпочвените води в някои райони и морските води в крайбрежната зона, като сериозно навреди на икономиката ни. Кой се замисля за днешните проблеми в общественото здраве? Ако не е твърде късно, бих посъветвала Парламента да се запознае със случая с Мартиника, за който Франция напълно си дава сметка.

Изключително важно е тази директива да доведе до значително намаляване на използването на химически пестициди, не на последно място чрез поощряването на устойчиви алтернативни решения, като биологичното земеделие и биологичните пестициди. Това ще бъде заслуга на Парламента. И на последно място, нека не забравяме – това е отбелязвано много пъти – вредното въздействие на пестицидите върху фауната, особено върху пчелите. Също така е важно Парламентът да бъде бдителен по отношение на свободната търговия с продукти, и по­точно със земеделски продукти от страни, които не проявяват взискателност по отношение на използването на пестициди.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­жо Председател, общото за всички нас е, че искаме да защитим здравето, но не трябва да забравяме, че земеделските производители са тези, които произвеждат хубавата, свежа и питателна храна, която стои в основата на нашето здраве. Аз съм от страна с изключителна влажност. Нашите земеделски производители постоянно се борят срещу гъбичните нашествия. Гъбичките – за разлика от насекомите, които идват и си отиват – идват и остават. Забраната на фунгицидите или налагането на употребата на фунгициди с намалена концентрация може да направи невъзможно отглеждането на картофи и зърнени култури в Ирландия, но предложеното законодателство има вече друг ефект.

В нашите медии вече има статии, които поддържат отглеждането на генетично модифицирани картофи, в отговор на ограниченията на Европейския съюз по отношение на пестицидите. Кое ще бъде по­вредно за пчелите и околната среда: да продължим с разумното използване на пестициди, каквото практикуват ирландските земеделски производители, или генетичното модифициране? Казват ни, че пестицидите могат да разрушат ДНК. Генетичното модифициране се базира на променена ДНК. По-важно от всякога е да започнем с една цялостна оценка на въздействието.

  Fernand Le Rachinel (NI). – (FR) Г­жо Председател, госпожи и господа, след тристранния диалог между Съвета, Парламента и Комисията приетият на 18 декември текст относно пакета за пестицидите изглежда добре балансиран.

Наистина той отчита както интересите на земеделските производители, така и необходимата защита на околната среда, включително и защитените райони. Следих този въпрос отблизо и съм доволен от получения резултат, тъй като ще позволи на земеделските производители да се занимават с икономическата си дейност, без да бъдат наказани чрез пълното премахване на пестицидите и продуктите за растителна защита, които ще бъдат под строг контрол.

Във връзка с това ще отбележа, че производителите на плодове и зеленчуци с високо киселинно съдържание в моя район Нормандия от няколко години са на ръба на селскостопанските и екологичните практики. За щастие Съветът и Парламентът намериха изключително полезна област на споразумение в този период на несигурност, който се влоши след заключителния баланс на общата селскостопанска политика и заплахите, надвиснали над бюджета за селското стопанство.

В заключение, ние винаги ще стоим до земеделските производители и ще защитаваме средствата им за работа и незаменимата им роля в обществото, която се състои преди всичко в изхранването на хората, запазването на природата и разработването на земята по удовлетворителен за всички начин. Пред безотговорния натиск, упражнен от страна на еколозите, фактът, че здравият разум взе превес, ни носи облекчение.

  Anja Weisgerber (PPE-DE). – (DE) Г­жо Председател, госпожи и господа, утре ще гласуваме новите регламенти относно растителната защита – въпрос, предизвикващ силни емоции сред населението. Това беше засегнато и в разискванията в Парламента. Всички искаме да консумираме прясна, здравословна, местна храна на нормални цени, която не съдържа опасни остатъчни вещества от продукти за растителна защита. Резултатът, постигнат по време на тристранния диалог, ще създаде необходимите предпоставки за това. Новият регламент за защита на растенията е значителна стъпка към по­голяма защита за потребителите и здравето.

Още веднъж беше дадено предимство на научните критерии, а не на политическите догми, когато се установяваха критериите за освобождаване. Резултатът от тристранния диалог е огромна стъпка напред, в сравнение с резултата, постигнат от Парламента на първо четене. Почти 80 % от всички активни вещества няма да бъдат засегнати, а само онези, които представляват риск за здравето на хората или за околната среда, като това се установява на базата на научни критерии. Също така ще има на разположение и достатъчно продукти за растителна защита за устойчиво управление в бъдеще. Все пак наистина опасните вещества също ще бъдат забранени.

В бъдеще вече няма да има 27 национални лицензионни органа, а само три лицензионни зони, които ще лицензират продуктите за растителна защита. Тогава държавите-членки в тези зони ще трябва взаимно да признаят лицензите си по принцип. Новият регламент за продуктите за растителна защита ще доведе до необходимата от дълго време хармонизация и реабилитацията на сектора на продуктите за растителна защита. Така винаги ще имаме високо ниво на защита, без да подлагаме на риск устойчивата селскостопанска продукция в Европа. Ще постигнем истински вътрешен пазар, равни конкурентни условия и голям напредък в опазването на здравето. Това е удивителен успех за потребителите и земеделските производители. Много благодаря.

  Daciana Octavia Sârbu (PSE). – (RO) Употребата на продукти за растителна защита съгласно ефективните земеделски практики е жизненоважна за успешното производство на достатъчно количество доброкачествена храна, която предлага високо ниво на защита на здравето на потребителите и околната среда.

Намаляването на рисковете и въздействието, свързани с използването на пестициди, и поставянето на цели, насочени към намаляването на честотата на употреба на тези продукти, ще спомогне за гарантирането на устойчиво земеделие.

Наличието на високо ниво на пестициди в храната, консумирана в Европейския съюз, е резултат от зависимостта от тези химически продукти, които въпреки че помагат при борбата с вредителите и увеличават ефективността на продукцията, могат да имат неблагоприятен ефект върху общественото здраве.

Някои държави-членки, включително Румъния, са изправени пред големи проблеми с вредителите, засягащи земеделските им земи, и употребата на пестициди изглежда най-добрия начин за унищожението на тези вредители.

Поради това предложенията за прилагане на интегрирано управление на пестицидите, употреба на алтернативни вещества и управление на риска ще подпомогнат отглеждането на подходящи земеделски продукти, съобразени с безопасността на околната среда и общественото здраве, като по този начин ще намалят зависимостта от продуктите за растителна защита.

Междувременно големият брой вредители по земеделските земи в Румъния означава, че се налага да използваме въздушно пръскане от самолети. Но щом директивата влезе в сила, въздушното пръскане ще се извършва само когато няма реални алтернативни решения за борбата с вредителите, за да се осигури нужното ниво на защита на околната среда.

Доволна съм от резултата от компромиса, който получи подкрепата на повечето политически групи. Той също така ще осигури баланс между наличността на продукти за растителна защита и, по подразбиране, достатъчното количество хранителни продукти, както и ще спомогне за поддържането на конкурентоспособността на европейските земеделски производители и ще увеличи нивото на защита на околната среда и здравето.

  Holger Krahmer (ALDE). – (DE) Г­жо Председател, госпожи и господа, продуктите за растителна защита бяха и все още са важни земеделски ресурси. Земеделските производители се нуждаят от минимална селекция на продуктите за растителна защита, защото това е въпрос на защита на местния културен пейзаж, като се произвежда висококачествена храна и се защитават ресурсите.

Нашите разисквания относно химикалите твърде често се водят на много ирационално ниво. Трябва да мислим и да действаме рационално, ако искаме да постигнем разумни резултати. Последствията от първоначалната позиция на Парламента щяха да бъдат фатални: пълна забрана на продуктите за растителна защита би довела до по­ниска земеделска реколта и в края на краищата до по­високи цени на храната. Затова съм доволен, че по време на тристранните преговори беше намерен приемлив компромис. Заслужава приветствие фактът, че запазихме трите зони на управление, дори и със значително освобождаване за държавите-членки. Една смела стъпка към достигане на решение за съгласуван вътрешен пазар би изглеждала различно на този етап.

Покрай постигнатите приемливи компромиси не трябва да се опитваме да предвидим крайното определение за вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, а да предоставим на Комисията необходимите й четири години, за да изготви научно обосновано определение. Иначе ще надскочим принципа на предпазните мерки.

Смятам, че е жалко, че не позволяваме никаква оценка на въздействието на постигнатото сега споразумение.

  Janusz Wojciechowski (UEN). – (PL) Г­жо Председател, работата ни по допълнителните задачи, насочени към регламентиране на въпросите, важни за човешкото здраве в Европейския съюз, върви към приключване. Считам, че компромисите, до които се надяваме да достигнем, са добре обосновани. Те трябва да гарантират, че въведените ограничения ще подпомагат здравето, без да представляват пречка за развитието на европейското селско стопанство.

Важно е обаче да имаме предвид, че всички такива промени, насочени към по-строги условия за безопасност в селското стопанство, водят към значително увеличение на разходите. Тези разходи, трябва да се поемат от нашите земеделски производители, от които в същото време се изисква да повишат конкурентоспособността си на световните пазари. Нашите земеделски производители ще трябва да плащат повече за по­безопасни пестициди. Ще повторя това, което съм казвал в залата вече многократно. Нека на всяка цена въведем високи стандарти за нашите земеделски производители и производители на храни. Но нека приложим същите тези стандарти и към вносителите на храни извън Съюза, иначе усилията ни да повишим стандартите ще доведат до противоположния резултат.

  Jim Allister (NI). – (EN) Г­жо Председател, не приемам, че имаме балансиран пакет по този въпрос. За мен това разискване очертава две „безумия“: първо, безумието на Европейския съюз, който, без дори да се направи оценка на въздействието, се втурва да забранява многобройни продукти за растителна защита, без да се интересува, че те нямат заместители и че местното производство на храни драстично ще пострада, особено зърненият и зеленчуковият сектор, и по този начин ще наложи нарастваща зависимост от вноса от страни, които нехаят за тези неща.

Г­жо Председател, чух много да се говори в това разискване за наука, но каква наука е тази, която не поставя себе си на съответната оценка на въздействието?

Второто безумие се отнася по-конкретно до моята страна, която може би е най­засегната от тези предложения, след като отстъпихме пред гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета по тези въпроси до такава степен, че сега най­вероятно ще бъдем неспособни да им се противопоставим. Благодарение на глупостта ни да отстъпим пред гласуването с квалифицирано мнозинство, сега се намираме в такова положение, и все пак някои поддръжниците на Договора от Лисабон биха казали, че трябва да прехвърлим все повече и повече теми в тази категория.

  Richard Seeber (PPE-DE). – (DE) Г-жо Председател, това е балансиран компромис и следователно ще го подкрепя. Бих искал също така да благодаря на този етап на всички, които са взели участие. Докладите, както чухме по време на разискването, са подготвени с много емоция, но въпреки това успяват да съгласуват различните цели за защита, към които се стремим с въпросното законодателство.

Европа има претенциите да е една от най-напредналите сили по отношение на законодателството в областта на растителната защита и това е голям плюс. За нас беше важно да намерим баланс между въпросните цели за защита и защитата на здравето, целите на вътрешния пазар, и разбира се, опазването на околната среда, но също така беше постигнат балансиран резултат между специфичните цели за защита. За нас беше важно да спазим различните принципи, например, че всичко се основава на фактите и научните принципи, а не на емоциите; второ, че продължихме да прилагаме подход, основаващ се на риска, а не на опасностите, както беше по-рано. Това е изключително важно за практичността на целия законодателен проект и за неговото прилагане по­късно.

В същото време не бива да се забравя, че прилагането не трябва да води до преференциално третиране на вноса и да оказва вредно влияние на националното и европейското производство. Но в това отношение пред Комисията все още стои една голяма задача. Тези принципи бяха взети предвид балансирано като цяло. Следователно можем да се примирим с компромиса. Що се отнася до подробностите, за мен е особено важно на държавите-членки на Европейския съюз да се предоставят необходимите възможности за гъвкавост и субсидиарност за опазване на подпочвените води, така че те да могат да реагират на специфичните обстоятелства. Нидерландия не може да бъде сравнявана с Германия или с Малта, или с Гърция в дадения случай. Важно е също така използването на пестициди в териториите на „Натура 2000“ и резерватите за птици да бъде сведено до минимум. Държавите-членки ще имат достатъчно пространство за движение, за да изпълнят това. Но това е компромис, който трябва да бъде подкрепен от всички.

  Bogdan Golik (PSE). – (PL) Г-жо Председател, бих искал да започна, като поздравя докладчиците за техните отлични доклади. Времето е малко, така че ще се спра само на доклада на г­жа Klass и ще изтъкна само някои недостатъци на предложената директива.

Директивата установява система за обучение и сертификация на дистрибуторите и професионалните ползватели на пестициди. Предложените разпоредби трябва обаче да осигурят взаимно признаване между държавите­членки на сертификатите, които удостоверяват завършването на обучение за използване на пестициди. Директивата също така запазва управлението на системата за технически контрол и обслужване на оборудването за прилагане на пестицидите на базата на националното законодателство. Считам, че би било целесъобразно този въпрос да се регулира на равнището на Общността. Ако такъв контрол се основаваше на международните разпоредби, щеше наистина да има основания за взаимно признаване на резултатите от държавите-членки. Това е особено приложимо по отношение на използването на земите, разположени в граничните зони и служебните действия за растителна защита. Още една последна резерва, която бих искал да отбележа – не се вземат предвид специфичните обстоятелства, свързани с опазването на горите. Горите не могат да бъдат поддържани без въздушно пръскане на пестициди.

  Lambert van Nistelrooij (PPE-DE). - (NL) Г-жо Председател, като член на Европейския парламент от Нидерландия, аз проследих това законодателство с необходимото внимание и интерес. В моята ниско разположена страна ситуацията е много специфична. За разлика от други райони в Европа, не е възможно да се създадат предвижданите буферни зони на териториите по протежение на течащи води. Това няма да проработи, а ще направи нормалното устойчиво производство в растениевъдството и градинарството невъзможно. Нидерландия обаче е известна и с отглеждането на маловажни култури като лалета, лук и цикория. Ето защо трябва да обърнем особено внимание на това как да се изрази компромисът с думи. Компромисът, който се постига в момента, е много по-добър от този в предложението на г­жа Breyer, което бе предмет на гласуване в Комисията. Като член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, аз гласувах против в този случай. Сега има сериозни преходни разпоредби, които в комбинация с иновативните и заместващите продукти могат да помогнат на производството. И още нещо, фондът за минимални употреби, който предстои да бъде представен, ще даде рамо на тези алтернативи. Също така трите разпоредби, трите зони в Европа за признаване и допускане са съобразени в много по-голяма степен с действителната практика.

Бих искал да добавя една проблемна област, а именно допускането на продукти, произведени извън Европейския съюз. Ние сме първи, що се отнася до постигането на добър баланс между общественото здраве и практическата приложимост, но какво става с вноса от страни извън Европейския съюз? Тази конкурентна позиция заедно с паралелния внос и паралелната търговия трябва да се поставят според мен като въпроси в Световната търговска организация, където се обсъждат проблеми от този вид.

Можем да одобрим предложението. Бих искал да благодаря на докладчиците, и особено на г­жа Klass и г­жа Hennicot-Schoepges за техните усилия в това отношение. Онова, което остава, е тази проблемна област, която има значение за земеделските производители, а именно, че ние практикуваме устойчиво земеделие, но какво правят останалите? Този въпрос остава нерешен засега и аз ще се радвам да чуя вашата реакция.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE). – (HU) Колеги, безопасността на храните е основна цел на Европейския съюз, но това е лош компромис. Унгария ще се противопостави на този доклад в Съвета и унгарските членове на Европейския парламент ще направят същото, тъй като той е във вреда на европейското селско стопанство.

Изправени сме пред два особено важни проблема. Системата за разделяне на зони е изкуствена и противоречи на принципа за субсидиарност на Европейския съюз и както бележките на моя колега от Нидерландия току-що демонстрираха, прави гъвкавата реакция невъзможна. Това е също така във вреда на европейското селско стопанство, защото нивото на рисковете се повишава, опасността от съпротива нараства, производствените разходи нарастват и защото, както споменаха много от моите колеги, ние няма да можем да следим продуктите от трети страни. Поради тази причина директивата създава изключително сериозни опасности.

И накрая, последствието от перспективите на радикалните екозащитници е, че ограниченията върху продуктите за растителна защита ще отворят път за генетично модифицираните организми, което не би било желателно в Европа.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, бих искала да благодаря на онези, които работиха върху тези два важни доклада. Човек би си помислил вследствие на някои изказвания тази вечер, че Европейският съюз няма абсолютно никакъв контрол върху пазара и използването на тези химикали – но имаме! Имаме стриктни правила в този момент наистина, правила за остатъчните вещества и храната. Не подкрепям нито една от страните, нито крайните изказвания тази вечер – нито тези, които не виждат необходимостта от продуктите за растителна защита в производството на храни, нито онези, които казват, че двата законодателни акта са провал за земеделието и производството на храни в Европа.

Малко съм загрижена от коментарите на Комисар Dimas, който казва, че хората се притесняват от пестицидите. Да, може би случаят е именно такъв, но въпросът е доколко оправдани са тези притеснения? Какво е направила Комисията, за да обясни на потребителите, че по-голямата част от нашата храна се произвежда, като се използват продукти, които гарантират качество и безопасност на храните? Да, някои съставки използвани в химикалите, са много опасни, но рисковете от използването им зависят от това как се използват и от съвместимостта с максимално допустимите граници на остатъчни вещества в храните ни. Що се отнася до мен, тези които ги използват, са добре обучени, според моя опит, и ние трябва да засилим обучението в другите държави-членки.

Двадесет и две вещества излизат от употреба; в Ирландия и Обединеното кралство е налице огромна загриженост за производството на зърнени храни и картофи. Въпросите са: ще реагира ли промишлеността за производство на агрохимикали и ще произведе ли нови продукти? Комисията няма отговор на този въпрос. Ще се задействат ли дерогациите? Какво ще се случи, ако няма алтернативи? Смятам, че на това трябва да се обърне внимание, защото ние в Ирландия искаме да продължим да произвеждаме зърнени храни и картофи. Въпросът за вноса на храни е много реален и моля за допълнителни пет секунди за него. Ако Комисията работи с производителите на храни в Европейския съюз върху това, ще можем да постигнем напредък. Не е логично Комисията да заседава тук и да казва, че ще забраним използването на веществата в Европа, а онези извън Европейския съюз да продължават да ни изпращат храни, за които са използвани такива вещества. Това не е конкурентна позиция, не е логична и ви моля да я разгледате тази вечер.

  Pilar Ayuso (PPE-DE). – (ES) Г-жо Председател, бих искала да се позова на доклада на г­жа Breyer. Трябва да спомена, че европейските земеделски производители напълно осъзнават необходимостта да се обръща особено внимание на човешкото здраве и на опазването на околната среда при използването на продукти за растителна защита. Индустрията обаче изразява дълбока загриженост, защото Европейският парламент не разбира въздействието, което този регламент може да има в бъдеще.

Оценките на потенциалното му въздействие показват, че поради липсата на продукти за растителна защита в бъдеще ще бъде много трудно да се контролират вредителите и болестите, които засягат отглеждането на много храни – по специално, на цялото средиземноморско производство, а така също и отглеждането на орнаментални растения и рязани цветя.

Напълно осъзнавам, че съгласието, постигнато в тристранния диалог, беше резултат от трудни преговори и следователно трябва да призная работата, която докладчиците са свършили. Независимо от това, трябва да се каже, че временната дефиниция на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, ще даде като резултат изчезването на голям брой активни вещества, особено на инсектициди, които са от изключително значение за земеделието.

Производителите трябва да имат на разположение достатъчно количество активни вещества, за да могат ефективно и безопасно да се борят с всяка болест или вредител, които засягат растенията, като се има предвид, че често опасността е не в самия продукт, а в неговото неправилно използване.

Поради тези причини испанската делегация от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи подкрепя предложенията, които изискват оценка на въздействието, и ще гласува в подкрепа на измененията, внесени от г-н Sturdy – които аз лично подписах – по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и на онези, според които продуктите за растителна защита да могат да са достъпни при спешност.

Също така, ако този регламент бъде приет при условията на постигнатото съгласие, резултатът ще бъде намаляване на производството на храни и повишаване на цените, в резултат на което ще внасяме същите тези храни, които не произвеждаме, третирани със същите тези продукти, които в момента забраняваме.

  Robert Sturdy (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, относно доклада на г­жа Breyer, обръщам се към Комисията – защо сте срещу оценката на въздействието? Защо е толкова важно или в такъв интерес Комисията да се противопоставя на оценката на въздействието?

Няма научно доказателство, което да внушава, че някои от продуктите, които използваме, са опасни за общественото здраве. Някои от тях са, но няколко от тези, които предлагате да се извадят от списъка, не са опасни. Имам предвид особено един, наречен Triasol, който е изключително важен за производството на пшеница в Европейския съюз. Не успяхте, казвам го съвсем ясно, вие, Комисията, подведохте общественото мнение, когато не успяхте да спрете навлизането на генетично модифицирани организми в Европейския съюз и Комисията приема това. Вие приехте факта, че не успяхте да спрете навлизането на генетично модифицирани организми в Европа. Не успяхте, що се отнася до подготвения от мен доклад относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества. Тук има член от Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ – Комисарят разговаря в момента, но когато приключи разговора си, може да чуе това, което имам да кажа. Те не успяха да наложат контрол над вносните продукти с максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди, които вече се намират на рафтовете в супермаркетите.

Така че, ако ще забраняваме тези продукти в Европейския съюз, какво ще правим с вносните продукти? Само това ли ще кажете: наистина няма значение – тези продукти ще се внасят във всички случаи. Да спрем по този въпрос и да предположим, че хората няма да се притесняват за това?

Земеделските производители в Европейския съюз са най-отговорните хора, що се отнася до производството на храна и прилагането на този законодателен акт означава да им се каже, че те са глупаци и че са незаинтересовани. Нито един земеделски производител не би използвал предумишлено химикал, който е опасен за общественото здраве. Направили сме много проучвания.

Предлагам ви да помислите по един-два въпроса. Предстои ни да забраним клетките за производство на яйца и все пак ще предоставите дерогация от това. Притеснява ме фактът, че вие, Комисията, не успяхте да приложите до този момент законодателството, което имаме. От изключителна важност е тук да дадете на земеделските производители възможността да се докажат и да докажат, че тези продукти са безопасни.

  Alojz Peterle (PPE-DE). - (SL) Има някои обезпокоителни тенденции, свързани със здравето, които се дължат предимно на безотговорното използване на пестициди. Ясно е, че подобряването на здравето и намаляването на случаите на ракови заболявания не е възможно, когато отровата в нашата храна се увеличава. Говоря за един от ключовите проблеми, свързани с околната среда и здравето; ето защо само една промяна в парадигмата на развитие може да ни помогне, а не обикновени козметични действия.

Работата, извършена от моите колеги г­жа Klass и г­жа Breyer заедно с докладчиците, е стъпка в правилната посока и бих искал да изразя пълното си одобрение. За мен е удоволствие да отбележа, че и двата доклада определят много фронтове за действие, като същевременно се отнасят към производителите, търговците и потребителите на пестициди. В същото време обаче ние искаме въвеждането на национални планове за действие с количествено измерими цели.

За мен е много важно, че беше включено уведомление на съседите, тъй като могат да се окажат повлияни не само хората, но и пчелите, в частност. Това означава, че лесно можем да избегнем вредата, като се фокусираме върху онези, които я предизвикват. Директивата предвижда, че държавите-членки могат да включат разпоредби за уведомление на съседите в своите национални планове за действие. Бих предпочел да се посочи, че те трябва да го направят.

Убеден съм, че е възможно нехимическите, т.е. биологичните и механичните продукти за растителна защита да играят по-голяма роля.

  Neil Parish (PPE-DE). - (EN) Г-жо Председател, Комисари, мога ли да кажа, че преди по-малко от година ние разисквахме в тази зала какво ще правим с глобалното осигуряване на прехраната, има ли достатъчно храна в света и бяхме ужасно загрижени за това. Ето ни сега, след по-малко от година, тази вечер разискваме законодателство, което има потенциала реално да намали производството на храни в Европейския съюз; а производството на храна има морален аспект, защото не трябва да забравяте, че ако ние в Европа не произвеждаме храна, вероятно можем да платим за нея, но развиващият се свят не може.

Голяма част от законодателството ще има значение за нашите култури – не само за пшеницата, както каза Robert Sturdy, но и за картофите например. Имахме двете най-лоши лета, които сме виждали през последните две години в северна Европа. Нуждаехме се от фунгициди, за да намалим вредителите по растенията и действително да отглеждаме картофи. А ако хората в Европа не се хранят с картофи, с какво се хранят, Комисари? С ориз и паста, и двете от които – със сигурност оризът – липсват в развиващия се свят.

В допълнение на това, което каза Robert Sturdy, много от пестицидите и фунгицидите, които използваме, ако се използват правилно и имат правилен период на изчакване, не предизвикват проблеми; използвайки точно тези химикали, можем да произвеждаме много добра храна. И ако ми кажете, че ще спрете вноса на храни, които са били пръскани именно с такива видове химикали – не можете. По простата причина, че ако химикалите са били правилно приложени, можете да изследвате колкото желаете пшеницата, когато тя идва през пристанището на Ротердам, но няма да намерите в нея остатъчни вещества. Така че наистина трябва да осъзнаем факта, че ние в Европа трябва да произвеждаме храна и трябва да я произвеждаме безопасно, да се уверим, че намаляваме количеството на химикалите, които използваме, което вече правим, и че обучаваме земеделските производители да ги пръскат правилно, което също така вече правим.

Затова бих ви призовал: моля, направете съответната оценка на въздействието, защото минаха две години откакто правихте такава. Имахме двете най-влажни лета; време е за ново разглеждане. Ние наистина настоятелно призоваваме да направите съответната оценка на въздействието.

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-жо Председател, Struan Stevenson ми предложи неговите две минути, тъй като той не може да присъства. Мога ли да ги използвам като време на групата PPE-DE?

  Председател. − Заповядайте.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, преувеличените твърдения затрудниха различаването на истината от неистината в това трудно разискване. Да, наистина има нужда от контрол на използването на агрохимикали – всички приемаме този факт – и ако не се използват устойчиво, те могат да бъдат опасни за потребителя и околната среда. Ако се използват устойчиво обаче и ако се спазват максимално допустимите граници на остатъчни вещества и период на изчакване, те създават минимален риск и почти никакъв за потребителя.

Предложението решенията за одобрение на активното вещество да се основават на присъщите характеристики на веществото – метод, основаващ се на опасностите, а не на научния принцип на оценка на риска – е важен проблем.

Алкохолът, чистият алкохол е опасен. Знаем какво се случва, ако се пие чист алкохол. Но когато е достатъчно разреден при 4 % или 12 % или няма значение колко – и когато се използва устойчиво – рискът е минимален. Мога ли да кажа, че това са два различни проблема.

Беше спомената оценката на въздействието на Европейския съюз. Беше спомената научната дефиниция, или липсата на такава, за веществата, нарушаващи функционирането на ендокринната система. Положителното обаче е, че срокът на дерогацията ще даде възможност на индустрията да инвестира в толкова необходимите научноизследователски и развойни дейности и да разработи нови продукти и жизнеспособни алтернативи. Аз бих приканила промишлеността за производство на агрохимикали и тяхната общност CERP да проведат изследвания и да инвестират в тази област.

Аномалията да се позволява внос на хранителни продукти, произведени при използване на продукти за растителна защита, докато ние няма да позволяваме на нашите земеделски производители да използват такива, продължава да бъде една от мистериите и един от главните проблеми на законодателството от този род. Все пак, смятам, че в първоначалното предложение са внесени доста подобрения и аз съм склонна да го подкрепя.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, бих искал да подчертая важността за заинтересованите страни да се обясни на един ранен етап от законодателния процес необходимостта от регулиране.

Като представител на предимно селски избирателен район, получих значителен брой изявления от силно заинтересовани избиратели от земеделската общност по този конкретен доклад.

Сред тази общност се е утвърдило общото мнение, че законодателството произволно се спуска от Брюксел без никаква връзка отдолу нагоре. Затова категорично смятам, че правителствата на държавите-членки трябва да направят повече, за да обяснят тези проблеми на засегнатите страни, вместо да избират по-лесния път отговорността да се приписва на т.н. брюкселски бюрократи. В края на краищата, държавите-членки са тези, които трябва да прилагат мерките по места, държавите-членки са тези, които имат ресурсите, чрез местно представителство, да обяснят въпросите на земеделските производители.

Важно е производителите на храни в рамките на Европейския съюз да не са обременени с повече правила в сравнение с тези, които внасят продукция на пазара от страни извън Европейския съюз. Всяко предложение трябва да съдържа баланс между потребителите, земеделските производители и околната среда, но трябва също така и да осигурим достъпност на правилната информация за всички заинтересовани страни.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Госпожи и господа, като доктор дълбоко осъзнавам, че е наше задължение към европейските потребители да премахнем веществата за третиране на културите, за които съществуват научни доказателства, че са вредни. В същото време, оценявам, че докладчиците са успели да намерят балансирано решение за новия регламент, който ще мотивира индустрията да потърси и разработи по-безопасни алтернативни пестициди. Дотогава е необходимо да се предоставят изключения за страните с влажен климат и южните страни просто трябва да разберат това. Настоявам държавите-членки, а също така и Комисията, да направят задълбочени и безкомпромисни проверки, за да се гарантира, че храната и цветята, внесени от страни извън Европейския съюз, не са били третирани със забранени пестициди и фунгициди. Не става въпрос само за измерване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества в храната. Не трябва да допускаме такива неравностойни условия на конкуренция за европейските земеделски производители. Също така съм съгласна, че Комисията заслужава критика, за това че не успя да проведе изследване за въздействието, в резултат на което, за съжаление, сме неспособни да отговорим на всички притеснения на гражданите по отношение на този регламент, въпреки че аз го подкрепям по същество.

  Gerard Batten (IND/DEM). - (EN) Г-жо Председател, общата селскостопанска политика причини огромни щети на британското селско стопанство на голяма финансова и икономическа цена.

Сега имаме всички тези предложения за пестицидите. Според предвижданията тази директива ще означава забраната на 15 % от пестицидите. Според предвижданията подобна забрана ще намали добива на пшеница с 26 % до 62 %, добива на картофи с 22 % до 53 %, добива на някои други зеленчуци с 25 % до 77 %. Ефектът от това ще е повишаване на цените на дребно, като най-засегнати ще се окажат тези, които са най-малко способни да плащат.

Питам се дали докладчиците могат да ни представят пример за един човек засегнат или починал от въздействието на пестицидите? Вероятно не. Но аз мога да ви посоча много от моите избиратели, които не могат да си позволят да заплащат повече за храна.

  Péter Olajos (PPE-DE). – (HU) Доволен съм, че директивата относно използването на продукти за растителна защита поставя по същество този въпрос в компетентността на държавите-членки, особено ще се отнася до размера и определянето на буферната зона. Аз подкрепям разработването на планове за действие на национално равнище, както и предложението, че в основата на закона трябва да залегне намаляването на използването на подобни продукти. Също така съм доволен от постигнатия компромис по отношение на въздушното пръскане.

По отношение на директивата относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, предложението е фундаментално обосновано, доколкото то се отнася до забраната и постепенната замяна на продукти, които имат сериозно вредно въздействие върху човешкото здраве. В същото време контролът върху продуктите, които идват от трети страни, може да причини проблеми.

Считам разрешаването на продукти за растителна защита в 3-зонна система за неприемливо. Човек не трябва да е експерт по растителна защита, за да бъде ужасен от мисълта, че Унгария, например, ще попадне в една и съща зона с Ирландия, която има много различен климат и условия за селскостопанско производство.

  Reinhard Rack (PPE-DE). – (DE) Г-жо Председател, бих искал да се занимая с проблем, който не беше разискван днес. В края на деня, отново достигнахме до онова, за което се счита, че е разумен компромис в Европа. Но какво направихме всъщност? Нека си спомним разискванията в течение на много месеци с някои крайни обвинения от едната страна към другата и обратно. Всичко това беше възприето от медиите с ентусиазъм. Всичко в медиите доведе до разколебаване на потребителите и до общото съгласие, че „Европа прави всичко погрешно“ и „Европа е по-скоро срещу, отколкото за нейните граждани“. Сега, в крайна сметка, ние постигнахме наполовина разумно решение, компромисно решение, но все пак такова, по което в голяма степен е постигнато съгласие. Какво ще остане тогава? Малко или нищо.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) За първи път Европейската комисия, Съветът и Парламентът приеха такъв задълбочен и широкообхватен подход към разпоредбите, засягащи качеството и безопасността на храната. С утрешното гласуване в Парламента ще приключи тригодишна работа. Нашата задача е да гарантираме, че разпоредбите са ясни, безопасни и основаващи се на знанието, особено по отношение на толкова чувствителна област като производството на храна. Ето защо, с група членове подчертаваме необходимостта от продължително наблюдение на въздействието от приетия регламент относно използването на пестицидите.

Според нас разпоредбите, основаващи се на задълбочено познание, ще създадат доверие у потребителите по отношение на използването на пестицидите на научна основа. Постигнатият компромис ще спомогне за подобряването на състоянието на здравето на населението, но ще повиши производствените разходи. Трябва да имаме това предвид, когато обсъждаме финансовите ресурси за общата селскостопанска политика. Бихме искали също така да запитаме дали внесената храна ще отговаря на строгите разпоредби, които се прилагат в Съюза. Призовавам ви да подкрепите изменение 179, изменение 180 и изменение 181, които внесохме съвместно с други членове.

  James Nicholson (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, трябва да кажа, че съм особено загрижен от предложението, което е пред нас тази вечер, и от въздействието, което то ще има върху бъдещето на нашето селскостопанско производство.

Искам да отбележа, че подкрепям измененията, предложени от г­н Sturdy, които аз подписах, и които се радвам да подкрепя. Мисля, че те поне ще спомогнат да се даде някаква подкрепа на индустрията в бъдеще.

Да, ние наистина имаме нужда и изискваме законодателство, но то трябва да бъде добро законодателство. Ние не трябва да вредим на производството. Нуждаем се от категорична оценка на въздействието, за да знаем какъв ще е ефектът; това е, което се изисква и което е необходимо, и това е, което нямаме в момента. Трябва да има повече факти, а не фикция, и трябва да обръщаме внимание на фактите.

Няма смисъл Европа да създава законодателство извън бизнеса, защото не можем да контролираме това, което се внася. Комисията има тотални двойни стандарти за онова, което налагат в рамките на Европейския съюз и онова, което позволяват да влиза в Европейския съюз. Накрая, онова, което ще се случи, е че хората ще го напуснат.

  Stavros Dimas, член на Комисията. − (EL) Г-жо Председател, бих искал да благодаря на всички, които взеха думата по време на днешното разискване за техните много конструктивни изказвания. Въз основа на договорения текст, който е компромис – един много успешен компромис – държавите-членки се задължават да подготвят национални планове за действие, които определят количествени цели, за да се ограничат рисковете.

Съгласно тези национални планове за действие държавите-членки се задължават също така да наблюдават използването на пестициди, които в някои случаи са създавали специфични проблеми, и да поставят цели за намаляване на използването на определени пестициди. Това представлява значителен прогрес, който, в допълнение към закрилата на здравето на европейските граждани и защитата на околната среда, ще донесе финансови ползи, поради намаляване на разходите за национално здравеопазване, и ползата от намаляване на използването на пестициди според новото законодателство.

Освен националните планове за действие, предложеният компромисен пакет съдържа много други важни аспекти. Трябва да се прилага принципът на предпазните мерки. В рамките на интегрираното управление на вредителите се дава приоритет на други, нехимични методи на растителна защита.

Защитата на живущите и страничните лица е подобрена, в националните планове за действие могат да бъдат включени разпоредби относно на информацията за лица, които може да бъдат изложени на разнасянето на спрея, а земята, която се пръска от въздуха, не трябва да бъде в близост до жилищни райони.

Всички дистрибутори на пестициди, не само тези, които продават на професионални ползватели, трябва да гарантират, че сред техния персонал има служители, които притежават специален сертификат за пригодност – който, разбира се, както един член коментира, ще бъде взаимно признаван – да предоставят информация за пестицидите и да могат да съветват клиентите. Само някои категории на малки дистрибутори ще бъдат освободени от това изискване.

Що се отнася до забраната за въздушно пръскане, беше намерено компромисно решение за обработката на заявленията за освобождаване. На първо място, създаването на общ план за въздушно пръскане, който ще бъде обект на експресно одобрение от органите, последвано от подаване на специални индивидуални заявления за прилагане на въздушно пръскане, които ще се подчиняват на условията, при които общият план е бил одобрен.

В заключение бих искал да добавя, че Комисията е удовлетворена от резултата от преговорите и следователно може да приеме всички предложени компромисни изменения.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-жо Председател, благодаря на всички за ползотворното участие в това много интересно разискване. Комисията придава особена важност на този документ и аз лично бях ангажирана с постигането на най-високо ниво на общественото здраве, към което се стремим. Обсъжданията по време на тристранния диалог бяха дълги и трудни, а докладчикът ги направляваше с голяма отдаденост и умение и аз й благодаря за това.

Комисията подкрепи общата позиция и сега може да подкрепи предложението във варианта му на второ четене. Всички иновативни аспекти на предложението бяха запазени, по-специално критериите за одобрение, които ще гарантират, че опасните вещества, представляващи голяма опасност за общественото здраве, се премахват или заместват от по-безопасни алтернативи, подобреното взаимно признаване и заместването на някои продукти с по-безопасни алтернативи. Позволете ми обаче да отговоря на някои от коментарите, които бяха направени тук.

Според предвижданията на Комисията само 4 % от веществата, които в момента са на пазара, ще изчезнат, защото нарушават функционирането на ендокринната система и само 2 %, защото са канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията. Общият брой на активните вещества, които в момента са на пазара и които вероятно няма да бъдат одобрени съгласно новия регламент, се очаква да бъде не по-малко от 25 вещества.

Тази оценка беше потвърдена от доклад на Шведската агенция за химикалите и е съгласувана също така с преразгледаната оценка на въздействието на Дирекцията за безопасност на пестицидите на Обединеното кралство. Освен това бих искала да посоча, че новите критерии ще се прилагат за вещества, които вече са одобрени, само срещу подновяване на тяхното одобрение, и че за повечето от тях датата за подновяване е 2016 г. Индустрията следователно ще има достатъчно време да разработи по-безопасни вещества.

Бих искала също така да спомена някои коментари по отношение на вноса на храни. Позволете ми да ви напомня, че от 2008 г. ние имаме регламент относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества, който е напълно приложим. Ако дадено активно вещество не е одобрено за използване в продуктите за растителна защита в Европейския съюз, максимално допустимите граници на остатъчни вещества за това вещество се задават на границата на тяхното установяване. Тази максимално допустима граница на остатъчни вещества е валидна за производството на ЕС, но също така за внесените храни и фураж.

Има обаче няколко причини, поради които дадено активно вещество не може да бъде одобрено в Европейския съюз, и вероятният риск за потребителите е само една от тях. Други може да са свързани с проблеми в областта на околната среда или защитата на работниците, които са към суверенитета на трети страни, където се използват пестициди. При тези обстоятелства използването на пестициди не може да бъде приемливо за нас, но третираните култури не е задължително да представляват риск за потребителите в Европейския съюз. Трета страна, която иска да изнася стоки, третирани с подобни вещества, в ЕС, може следователно до поиска толеранс при внос, доколкото може да предостави данни, които да доказват, че не съществува риск за човешкото здраве при консумацията на такива стоки и че тези данни са благоприятно оценени от Европейския орган по безопасност на храните и официално приетото европейско законодателство. Това е позицията по отношение на вносните храни.

Връщам се отново на директивата, която сме на път да приемем – Комисията счита, че крайният компромис е правилно балансиран, за да се постигнат целите за здравословно и екологично производство, както и да се гарантира наличността на пестициди за земеделските производители. Сега очакваме оформянето на съгласието на второ четене.

Това наистина е много добър начин за Европейския парламент и за Съвета да започнат годината, добър и за нашите граждани, тъй като е в полза на тяхното здраве. Считаме също така, че е ползотворен и за нашите земеделски производители, като гарантира тяхното собствено производство чрез специфични мерки като насърчаването на по-безопасни продукти. Това, което беше постигнато, е важно. То беше постигнато от всички нас заедно и служи като отличен пример за това как междуинституционалното сътрудничество може да има преки ползи за нашите граждани.

  Christa Klaß, докладчик. − (DE) Г-жо Председател, госпожи и господа, днес чрез методите на най-съвременен анализ е възможно да се открие бучка захар в езерото Констанс. Трябва обаче и да се запитаме как работим с новите открития, какво правим с тях.

Сега се нуждаем от обективни оценки на риска, за да намерим баланс между оправданите здравни и екологични изисквания и оправданите интереси на бизнеса, и безопасността на храните, включително като се направи сравнение на световно равнище.

Според мен въпросите, които колегите зададоха, не получиха адекватен отговор от Комисията. Не е достатъчно да се каже, че четири вещества вече не се прилагат или две вещества вече не се прилагат и че има общо само 25 вещества. Не, ние искаме да имаме точна икономическа оценка, оценка, която отговаря не само на икономическите критерии, но и на здравните критерии. Ние все още се нуждаем от оценка. Сега Комисията трябва задълбочено да анализира въздействието на това ново законодателство, за да знаем в крайна сметка какъв ефект ще има то. Трябва да продължим да го наблюдаваме, тъй като научни открития винаги ще има.

Компромисът, който беше постигнат, носи нова насока в европейската политика за растителна защита. Той носи повече общи действия на европейско равнище и изисква целеви мерки от държавите-членки, които да гарантират устойчиво използване на продуктите за растителна защита.

Като докладчик ви благодаря за подкрепата. Успяхме да намерим добър компромис между различните стартови позиции. Бих си пожелала повече позитивно мислене през Новата година. Това, което можа да кажа е, че аз не мислех достатъчно позитивно: продуктите за растителна защита ще гарантират здравословна и в достатъчно количество храна и здравословен културен ландшафт за нас в Европа.

  Hiltrud Breyer, докладчик. − (DE) Г-жо Председател, аз също бих искала да благодаря за оживеното разискване. Бих искала да подчертая още веднъж, че споделям същото мнение; това е крайъгълен камък за защитата на потребителите и околната среда и най-вече магически момент за Европа. Европа се движи на бързи обороти. Европа показва, че тя е световният пионер. Решението да се преустанови на етапи използването на високотоксични пестициди е уникално в света и Европейският съюз може само да спечели от това.

Сега, по отношение на аргументите, изложени отново и отново в това разискване, че проблемът за вноса не е разяснен: това е неправилно, защото проблемът с вноса беше разяснен. Със забраната на високотоксичните вещества, те ще станат незаконни в Европа. Това означава, че когато имаме внос – нека да вземем за пример плодовете и зеленчуците – този внос, разбира се, трябва да отговаря на европейското законодателство, и по-специално на регламента относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества. Ако вещества, като например пестициди, които са забранени в Европа, бъдат открити при изследването за количество на остатъчни вещества, този продукт е нелегален. Това означава, че бананите, които идват от Коста Рика и са третирани с канцерогенни вещества, които сме включили в списъка и следователно са забранени, са нелегални в рамките на Европейския съюз. Това е изяснено доста добре в регламента относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества. Следователно няма причина да се насърчават несъгласието, паниката и страхът.

Всичко което мога да направя е отново да изтъкна, за щастие Комисарят вече го подчерта, че докато първоначалното изследване на Дирекцията за безопасност на пестицидите показваше, че 80 % от пестицидите ще изчезнат от пазара, тази цифра значително е намаляла междувременно. За съжаление, вие не споменахте тази корекция в изследването на Дирекцията за безопасност на пестицидите.

Затова моля, спрете да насаждате страх и разногласие. Нека наистина се радваме на успеха, който надявам се постигаме за гражданите на Европа, за защитата на околната среда и здравето.

(Председателят отне думата на оратора)

  Председател. - Г-жо McGuinness, имате думата за процедурен въпрос.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, казвам това като процедурен въпрос, защото мисля, че хората говорят, но не слушат.

Чух какво каза Комисарят относно ситуацията с вноса на храни. Мисля, че пропускате същността и мисля, при цялото ми уважение, че нашият докладчик също пропуска същността. На земеделските производители в Европа ще им бъде забранено да използват определени вещества. Техните събратя извън Европейския съюз могат да използват такива продукти. Ние няма да открием остатъчни вещества в храната, която се внася. Става въпрос за поставянето в неизгодна конкурентна позиция на производителите в Европейския съюз. Може би на друг етап бихме могли да се обърнем към реалните проблеми, но не и в тази неясна мъгла, в която се намираме в момента. Извинете ме за гнева.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Няма да откриваме отново разискването.

Има думата г-жа Breyer.

  Hiltrud Breyer, докладчик. − Г-жо Председател, аз и Комисарят обяснихме ситуацията много ясно. Ако не чувате – или може би не искате да чуете, че сме решили проблема, защото това не се вмества във вашата кампания срещу регламента – тогава аз съм в затруднение! Но отново ще заявя, че проблемът е решен. В Европейския съюз не можете да продавате вещество, което не е разрешено за продажба в Европейския съюз. Точка.

  Председател. – Няма да откриваме отново разискването. Препоръчвам ви да продължите в коридорите, ако е необходимо.

Общото разискване приключи, гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (Член 142)

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям компромиса в доклада на г­жа Breyer относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, защото това ще осигури по-голяма стабилност и сигурност за земеделските производители и производителите на храни.

Компромисното съгласие обаче показва, че новото законодателство само постепенно ще замести съществуващото европейско законодателство и че пестицидите, които вече са одобрени съгласно настоящите разпоредби, ще продължат да се предлагат, докато не изтече срокът на тяхното разрешително. Продукти, които съдържат опасни вещества, ще бъдат заместени в срок от три години, ако съществуват по-безопасни алтернативи.

Ако бъде гласуван, докладът ще бъде стъпка напред към по-добро здраве чрез защита на околната среда и средство, което позволява на Европейския съюз да се придвижи към една по-добра система без повече забавяне.

  Magor Imre Csibi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Аз приветствам компромисния текст относно устойчивото използване на пестициди и бих искал да поздравя г­жа Klass за добрата работа.

По мое мнение имаме балансиран текст, който ще забрани използването на някои опасни пестициди, но без това да е в ущърб на европейското земеделие.

Също така бих искал да изкажа удовлетворението си от това, че сред предложените нехимични методи за растителна защита и управление на вредителите и културите, не е предвидено използването на генетично модифицирани организми като опция. Можеха да бъдат включени като нехимичен метод.

В този случай щеше да се отвори пътят в бъдеще към продажбата в Европейския съюз на хранителни продукти, съдържащи генетично модифицирани организми. Компромисният текст ни доказва, че случаят не е такъв.

Още веднъж, Европейският парламент казва категорично НЕ на използването на генетично модифицирани организми. Следователно обединеният глас на 58 % от гражданите на Европа може да бъде чут отново. В дадения случай държавите-членки са на наша страна, представлявани от Съвета.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Разпоредбите за управление на пестицидите са важни за нас като средство за намаляване на рисковете за здравето на населението и околната среда, причинени от използването на пестициди. Приетите мерки за тази цел обаче трябва да са разумни и да вземат предвид както качеството на продукцията, така и постигането на максимална реколта.

В настоящата икономическа криза засилването на производството на храни може да бъде едно от решенията. Както г­жа McGuiness отбеляза в доклада, представен в края на миналата година в Комисията по земеделие и развитие на селските райони, цената на пшеницата нарасна със 180 % за две години, докато цените на хранителните продукти общо нараснаха с 83 %. Тези високи цени се генерират от строгите стандарти, които ние налагаме на европейските производители.

Без да оспорвам необходимостта от по-добро регулиране на използването на пестициди, все пак смятам, че една от предложените мерки ще допринесе за намаляването на броя на продуктите за растителна защита на пазара в Европейския съюз. Резултатът от това ще бъде спад в производителността в някои сектори, например в сектора на зърнените храни.

Някои разпоредби на този законодателен акт ще засегнат производителите, поради факта, че те включват забрана на повечето пестициди, предлагани на пазара, като дават предимство на продажбата на продукти, които се считат за по­безопасни, но са много по­скъпи. В резултат производствените разходи ще се повишат, което ще постави земеделските производители от новите държави-членки в най-неизгодно положение.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Ако всички включени страни одобрят тази препоръка, това ще гарантира условията, необходими за хармонизиране на принципите, свързани със защитата на околната среда и благосъстоянието на животните, с ефективното опериране на вътрешния пазар.

Разпоредбите, засягащи взаимното признаване и системата на разделяне на зони, бяха приети в Румъния, при условие че в текста се включат разпоредби, които позволяват на държавите-членки да предприемат мерки с цел адаптиране на условията за разрешаване на продукти за растителна защита (ПРЗ), за да се вземат предвид специфичните условия, заедно с разпоредби за правото на отказ на признаване в конкретно обосновани случаи.

Счита се следователно, че този вариант предлага достатъчно гаранции. Той има допълнително преимущество, свързано с намаляване на административната тежест, тъй като оценката на продуктите за растителна защита ще се извършва само в една държава във всяка зона, като ще се вземат предвид специфичните условия във всички държави-членки в зоната.

Като социалдемократ, член на Европейския парламент, считам, че трябва да положим стабилни усилия да защитим околната среда, човешкото здраве и благосъстоянието на животните, без обаче да правим компромис със селскостопанското производство.

15. План за действие за градска мобилност (разискване)

  Председател. – Следващата точка е въпрос с искане за устен отговор от г­н Costa – от името на Комисия по транспорт и туризъм, и г­н Galeote – от името на Комисия по регионално развитие, към Комисията, относно плана за действие за градска мобилност (O-0143/2008 – B6-0002/2009).

  Paolo Costa, автор. – (IT) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, Комисията, чийто член сте Вие г­жо Vassiliou, на няколко пъти обяви публикуването на изготвения от нея План за действие за градската мобилност. Планът трябваше да бъде предаден на Съвета и на Парламента миналата есен. Комисията пое този ангажимент миналия март при приключването на консултациите по Зелената книга относно градската мобилност, публикувана през 2007 г., както и по Плана за действие в областта на логистиката на превоза на товари от същата година, и в съобщението си относно Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи и за транспорт през 2008 г.

Времето минава, но планът за действие все още не е публикуван. С наближаване на края на законодателния мандат нараства загрижеността на Комисията по транспорт и туризъм, която представлявам, че по­голямата част от работата през последните няколко години ще остане без резултат. Можете ли да ме уверите още веднъж Комисар, че планът за действие е готов? Можете ли да кажете, че ще бъде обявен публично през следващите седмици, за да може Парламентът да финализира препоръките си, съдържащи се в резолюцията на Rack „Към нова култура за градска мобилност“, гласувана в Парламента през м. юли 2008 г.?

Г­жо Vassiliou, градската мобилност без съмнение засяга местното управление и винаги ще бъде въпрос предимно в сферата на компетентност на местните органи, а не на националните органи или на Общността, но това не означава, че ще се обсъжда без каквато и да е намеса на държавата или на Общността. Кой, ако не Европейският съюз, може и трябва да определи ролята на Общността тук? Кой може и трябва да интерпретира ограниченията, наложени от принципа за субсидиарност в тази област?

Избягването на този въпрос от страна на Комисията и съответно от Европейския съюз не помага за решаването на проблема с градския транспорт и мобилността на гражданите, нито за решаването на проблемите със замърсяването на въздуха – знаем, че 40% от емисиите на CO2 са причинени от градския транспорт и че 70% от другите транспортни замърсители се намират в града. Това не помага и за решаване на проблемите със сигурността на пътя – знаем, че 50% от произшествията с фатален край се случват в градовете – нито за тези, свързани с увеличаващата се група потребители (граждани с по­скромни възможности), чиято мобилност зависи от обществения транспорт.

Можем ли да приемем, че трябва да има различия между държавите-членки? Или между градовете по отношение на стандартите за опазване на градската среда? Може ли да има различни изисквания за пътна безопасност или за достъп на гражданите до мобилност? Не са ли това основни права, които Съюзът следва да гарантира за всички европейци? Е добре, необходимо е да установим стандарти и общи минимални цели, но също така и най­добри практики и финансови стимули. Необходими са координирани действия и новаторски проекти, както и да се изготви и ползва надеждна статистика със съпоставими данни.

Ако Съюзът поеме инициативата, няма ли това да спомогне за реализирането на онези допълнителни решения, които държавите-членки и местните общности имат пълното право да защитават? Г­жо Vassiliou, вероятно можете да ни предоставите списък с основателни причини за закъснението, и дори за това, че не успяхте да представите Плана за действие за градската мобилност. Ако желаете може да опитате да оправдаете невъзможността да изпълните този ангажимент, но преди да го направите, задайте си въпроса, дали това са наистина основателни причини или банални извинения. Моля Ви, г­жо Vassiliou, да не доразвивате станалата популярна напоследък идея, че Европейската комисия до такава степен се притеснява да не обезпокои държавите-членки, че се е отказала да разрешава европейски проблеми. За институция като Комисията това би било самоубийствена стъпка, която не бе подкрепена по време на успешното френско председателство.

Резултати, резултати, резултати: това искат гражданите на Европа и поради това аз считам, че те са или биха могли да бъдат готови да погледнат на институциите ни с по­добро око. Скромният пример на плана за градската мобилност наистина би могъл да спомогне за разрешаването на този много по­значим проблем.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. – (EN) Г­жо Председател, преди всичко искам да предам, че заместник-председателят Tajani съжалява, че не може да бъде с нас, тъй като е на много важно посещение в Япония.

А сега направо на въпроса. Комисията остава изцяло ангажирана с разработването на политика на Европейския съюз в областта на градската мобилност, тъй като е убедена, че макар отговорността за градската мобилност да е предимно от компетентността на местните, регионалните и националните органи, в някои конкретни области действията на европейско равнище биха могли да бъдат полезни.

Всъщност, макар всички градове да са различни, те са изправени пред общи предизвикателства. Проблемите в областта на градската мобилност са значителни и броят им продължава да нараства и да засяга множество граждани и представители на бизнеса. Сред проблемите, които трябва да се преодоляват, са пътната безопасност, ограниченият достъп до обществен транспорт, задръстванията и здравословните проблеми, дължащи се на замърсяването на въздуха. За да илюстрирам важността на градската мобилност, нека ви запозная с някои цифри: 60 % от населението живее в градски райони и 85 % от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз се генерира в тях. В градовете обаче се генерират и 40 % от емисиите на въглероден двуокис, а две от три пътни произшествия се случват в тези райони. Накрая, в резултат от задръстванията – един от основните проблеми, с които гражданите се сблъскват ежедневно – Европейският съюз губи по около 1 % от брутния вътрешен продукт всяка година.

В този смисъл устойчивата градска мобилност е ключов елемент за постигане на целите ни в областта на климатичните промени, икономическия растеж и безопасността на пътя. Ето защо Комисията предприема действия в тази област от 1995 г. насам с цел насърчаване на обмяната на опит по отношение на най­добрите практики. Основен акцент бе изключително успешната програма CIVITAS, стартирана през 2000 г.

Зелената книга от 2007 г. „Към нова култура за градска мобилност“ очерта основните насоки за потенциални допълнителни действия на равнище Европейски съюз за насърчаване на по­зелени и по­безопасни градове и за по­интелигентен и достъпен градски транспорт.

Но какво конкретно може да се направи на равнище Европейски съюз? Можем да помогнем на местните органи да прилагат съответните европейски политики и да използват финансирането от Европейския съюз възможно най­ефективно. Разпространяването и създаването на новаторски подходи в целия Европейски съюз може да даде възможност на властите да постигнат повече и по­добри резултати с по­малко разходи.

Можем да помогнем, като стимулираме пазарите за нови технологии, например за екологично чисти и енергийно ефективни превозни средства, и да подпомогнем създаването на хармонизирани стандарти за широко въвеждане на новите технологии на пазара. В заключение Европейският съюз може да дава насоки на органите относно решения, които са оперативно съвместими и спомагат за по­гладкото функциониране на единния пазар.

Ето защо Комисията ще продължи да действа в подкрепа на инициативите на местно, регионално или национално равнище, тъй като считаме, както и по­голямата част от заинтересованите лица, че има какво да се спечели от работата на равнище Европейски съюз.

Сега ми позволете да отговоря на Вашия въпрос: защо Планът за действие за градската мобилност беше забавен. За съжаление, преди края на 2008 г. нямаше подходящи условия за приемане на всеобхватен план за действие от страна на Комисията.

Моят колега заместник-председателят Tajani обаче би желал да Ви увери, че остава решен да работи в посока приемане на Плана за действие и за разработване на политика на Европейския съюз в областта на градския транспорт, като спазва изцяло принципите за субсидиарност и пропорционалност. За тази цел Комисията не желае да предлага решения от типа „всички под един знаменател“. Напротив, ние бихме искали да разработим набор от инструменти, включително кратко- и средносрочни практически действия, с които да се осигури възможност на градовете да преодолеят по интегриран начин специфичните проблеми в областта на градската мобилност. Тогава местните органи ще могат да решават кое е най­подходящо за тях в съответствие със собствените си цели и съобразно нуждите си.

По повод на притесненията, които все още биха могли да съществуват във връзка със стратегическата роля на Европейския съюз за градската мобилност, заместник-председателят Tajani възнамерява чрез конкретни действия да покаже как Съюзът би могъл да допринесе за градската мобилност в Европа. Въз основа на реакциите по отношение на Зелената книга и на множеството обсъждания със заинтересованите лица бяха очертани редица действия, които ще се предприемат по­късно тази година.

С цел насърчаване на новаторските решения и новите технологии вече сме открили конкурс за предложения, който ще приключи в края на м. март и предвижда да се осигури до 50% финансиране на избраните проекти. След като Директивата за насърчаване на чисти енергийно ефективни транспортни превозни средства по суша влезе в сила около м. март, ще стартираме разработването на уебсайт за насърчаване на продажбите чрез обществени поръчки на екологично чисти превозни средства.

По отношение на информацията и обмена на подходи възнамеряваме около м. април да стартираме уебсайт, предоставящ информация за законодателството в областта на градската мобилност и на финансирането в Европа, както и за добрите практики. Съвместно със заинтересованите лица ще обсъдим и бъдещето на програмата CIVITAS и как да използваме огромните познания и опит, натрупани при осъществяване на дейностите, финансирани чрез тази програма.

В заключение, за да разширим познанията за политиката на устойчива мобилност, ще направим проучване на аспектите, свързани със „зелените“ зони, и на възможностите за подобряване на оперативната съвместимост на системите за обществен транспорт. Възнамеряваме също така да изградим мрежа от експерти, които да разгледат някои аспекти относно пътните такси в градовете и интернализацията на външните разходи.

Убедена съм, че този пакет от действия на равнище Европейски съюз, които скоро ще бъдат предприети, е важна основа за постигане на напредък в областта на градската мобилност.

  Reinhard Rack, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г­жо Председател, Комисар, с цялото ми уважение към Комисията и към Вас като личност, Вие всъщност не отговорихте на въпроса на председателя на комисията г-н Costa. Вече ни дадохте добър знак, когато споменахте – а това е нещо, което вече е ясно от Зелената книга относно градската мобилност - че се нуждаем от общо европейско решение на проблеми, които почти всички европейски градове имат под една или друга форма. Някои от тези проблеми са доста различни, а други са сходни. Ние одобрихме Зелената книга преди няколко месеца и с нетърпение очаквахме предложенията на Комисията, както ни бе обещано. Те не се реализираха и ако имаше някакъв знак във Вашето изказване, то аз го разбрах така: няма да има всеобхватен план за действие. А защо не?

Ако вярваме на това, което чуваме – а в този Парламент и в институциите на Европейския съюз чуваме доста неща – има една или може би няколко държави-членки, които са предизвикали тревога и за съжаление са обезпокоили и Комисията с мотива, че принципът за субсидиарност може да бъде нарушен. В предложенията си Европейският парламент изрично подчерта, че не желае да нарушава този принцип. Вие още веднъж показахте, че не желаете да представите общ план, който да удовлетвори всички, но липсата на какъвто и да е план не е решение. Нека предприемем тази стъпка, спазете това обещание. Преизбирането на Комисията може да бъде гарантирано не като не вършим нищо или като се стараем да не засегнем една или повече държави-членки, а само като се предложи и представи нещо положително.

  Gilles Savary, от името на групата PSE. – (FR) Г­жо Председател, Комисар, Вие току­що ни подкрепихте в инициативата, която ние – членовете на Европейския парламент, планираме да предприемем по този въпрос. Съобщихте ни, че поради обективни причини, а именно поради значимостта на градския транспорт в сферата на транспорта като цяло, и предвид целите, заложени в европейския план за климатичните промени, Европейският съюз не може да не проявява интерес към градския транспорт. Преди Вас г­н Barrault пое инициативата за въвеждане на Зелена книга с обещанието да се изготви план за действие. Днес Вие не можете да ни отказвате такъв план за действие и да ни обяснявате, че го провеждате негласно, без парламентарни разисквания, без парламентарен контрол и без каквато и да е прозрачност.

Поради това аз успях да убедя моите колеги, за което трябва да им благодаря и най­вече на г­н Rack, който извърши огромна подготвителна работа, да се съгласят Европейският парламент да направи нещо съвсем необичайно и в свой доклад по собствена инициатива Парламентът да подготви плана за действие, който вие отказвате да изготвите, преди изборите. Тази напълно необичайна инициатива ще има голяма политическа тежест, тъй като предвижда да се поставят въпроси пред новия Европейски комисар по транспорта, който ще бъде изслушван от Комисията по транспорт и туризъм, и поради това ще има относително голяма тежест във връзка с одобрението му от Европейския парламент. Всъщност считам за жалко, че днес Европейската комисия трябва да отстъпва пред минали възражения от старите държави-членки.

И точно защото сме загрижени за това развитие, което е институционална тенденция, при която Европейската комисия реши да не използва вече аргумента с Общността, а междудържавния, за това днес ние сме убедени в намерението си договорим план за действие помежду си, да ви го предадем и да гарантираме, че следващият комисар по транспорта ще поеме твърд ангажимент относно действията, които следва да се предприемат по този план.

  Jean Marie Beaupuy, от името на групата ALDE. – (FR) Г­жо Председател, Комисар, с цялото ми уважение към Вашата позиция и към личността Ви, бих желал, ако е възможно, да кажа две неща в отговор на Вашето изказване. Опитахте се да изместите фокуса на въпроса и да лавирате.

Посочихте различните глави, които би трябвало да съдържа планът за действие, и считам, че колегите ми както и аз сме доволни да открием повечето от предложенията си в този списък. След това ни предоставихте доказателства, че в рамките на Комисията разполагате с всички необходими елементи, за да публикувате този план за действие с всичките му части.

Самият аз считам, че има четири обяснения за първото изречение от втората част, ако правилно съм разбрал превода, което гласи, че няма подходящи условия.

Първа възможност: има недостиг на техническа информация в Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“? Подробностите, предоставени от г­н Barrot, в контекста на Зелената книга изглежда сочат точно обратното, а именно, че Комисията разполага с достатъчно техническа информация.

Втора възможност: казвате, че условията са неблагоприятни. Има ли някои държави-членки, които да се противопоставят на този план? Доколкото знам Комисар, Комисията не е зависима от държавите-членки. И за секунда не бих повярвал, че бихте се огънали под натиска на някои държави-членки.

Възможност номер три: има ли различия в становищата в рамките на самата Комисия, които пречат да ни предадете плана за действие? Надявам се, че няма такива за Бога!

И на последно място: отказвате да проведете разискване с настоящия Европейски парламент, за да го отложите до края на следващата година. Предвид отличните доклади, които заздравиха отношенията ни със заместник-председателя Barrot по време на изготвянето на Зелената книга, не ми се иска да повярвам в това.

Комисар, няколко седмици ни делят от изборите. Този план за действие според мен е отличен пример, с който да покажем на нашите съграждани, че Европа не само съблюдава принципа за субсидиарност, но е загрижена и за техните здравословни и други проблеми, които вече изброихте.

Аз наистина съжалявам за това закъснение и се надявам, както и моите колеги, че ще успеете да отстраните проблема възможно най­бързо.

  Michael Cramer, от името на Групата Verts/ALE. – (DE) Г­жо Председател, госпожи и господа, непрекъснатото отлагане и Вашият отговор, Комисар, са неприемливи. Времето изтича.

Градският трафик играе ключова роля в контекста на климатичните промени. Той е отговорен за около 70 % от всички парникови газове в градовете. Европейският съюз ще успее да постигне целите си за опазване на климата само ако промени транспортната си политика. Най­големият потенциал е в градовете, тъй като 90 % от пътуванията с кола в тях са за по­малко от шест километра – разстояния, които лесно биха могли да се изминат с влак, с автобус, с колело или пеша.

Надявам се Комисията да се е възползвала от закъснението, за да обмисли как Европейският съюз би могъл ефективно да помогне на правителствата и градовете. Всъщност няма европейски принос, когато докладът е неясен и необвързващ като Зелената книга и доклада на Rack.

Ние, представителите на Зелените, искаме преразглеждане на съфинансирането от Европейския съюз с оглед на неговата екологосъобразност. Към днешна дата 60 % от средствата на Европейския съюз са използвани за проекти за изграждане на пътища, а само 20 % за обществен транспорт и железопътна мрежа. Бихме искали поне 40 % да бъдат за железници, както бе решено от Парламента в моя доклад относно прилагането на първия железопътен пакет.

Второ, бихме искали средства на Европейския съюз да се предоставят безвъзмездно само ако градовете могат да представят планове за устойчива мобилност. Трето, искаме да повишим пътната безопасност чрез въвеждане на обща позволена скорост от 30 км/ч с възможност за определени пътища градовете сами да определят по­висока разрешена скорост.

Това е добре не само за климата, но и ще намали произшествията, тъй като всяка година по пътищата на Европа загиват 40 000 души.

  Oldřich Vlasák (PPE-DE). – (CS) Г­жо Председател, госпожи и господа, наистина е много жалко, че публикуването на документа и на плана за действие закъснява. Нека не забравяме, че 70 % от хората в Европа понастоящем живеят в градовете и ние трябва да се стремим да осигурим възможно най­бързо градски транспорт, с много по­високо равнище на достъпност, безопасност и най­вече надеждност, който в същото време е и екологосъобразен. Ето защо очаквам, че публикуваният документ не само ще включва нови тенденции, но ще съдържа и оценка на новите подходи и мерки като подкрепата на здравословни форми на придвижване (например с колело или пеша). Тогава отделните общини ще могат да изберат най­постижимите и подходящи възможности за тях от този списък. Според мен това е основен подход. Трябва да осигурим подкрепа, която разбира се да бъде от структурните фондове, така че средствата да послужат за желаните цели.

  Monica Giuntini (PSE). – (IT) г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, до голяма степен съм съгласна с преждеговорившите: в наши дни и в този век градската среда играе основополагаща роля в живота ни, и не само в живота на тези, които живеят в градовете.

Представените от Комисията данни в Зелената книга „Към нова култура за градска мобилност“ ясно посочват, че 60 % от европейците живеят в градска среда и че тези области генерират голям процент от европейския брутен вътрешен продукт. Тази статистика бе цитирана и от г­жа Vassiliou.

Тези данни не са се променили през последните месеци и ние следва всъщност да отчитаме задълбочаващия се проблем със задръстванията в големите градове, както и кризата с околната среда, която остава актуална гореща тема, също както не можем да пренебрегнем положените напоследък усилия от страна на Парламента във връзка с пакета от мерки в областта на климатичните промени.

Бяха предприети стъпки за градската мобилност в съответствие с регионалната политика на Европейския съюз и има редица форми на финансиране от Съюза: през последния мандат на Парламента бяха похарчени 2 милиарда EUR от Фонда за регионално развитие, а за периода 2007—2013 г. беше заделена сумата от приблизително 8 милиарда EUR. Кохезионният фонд също би могъл да даде своя принос.

Ето защо аз считам, че е наистина важно Европейският съюз да приеме обща политика, всеобхватен план за действие, съобразен разбира се с принципа на субсидиарност и с компетентните органи на държавите-членки и местните органи. Ясно е какви ще бъдат ползите от това. Всъщност трудно е да се разбере защо все още не е публикуван план с такова приложно поле.

Това е позицията, изразена чрез въпрос с искане за устен отговор, внесен от председателя на Комисията по транспорт и туризъм, и подкрепена от Комисията по регионално развитие. Предвид факта, че наближава краят на мандата на този Парламент, надявам се, че този въпрос ще бъде преосмислен и че Комисията в действителност ще публикува План за действие за градската мобилност, което ще има изключително положителен ефект.

  Jan Olbrycht (PPE-DE). – (PL) Г­жо Председател, Комисар, наистина въпросите, свързани с градския транспорт, са много важни както за икономическото развитие, така и за опазването на околната среда. Това e безспорен факт и едва ли се нуждае от разискване.

По време на работата на Европейския парламент по текста на Зелената книга обаче възникнаха проблеми от различен характер. Те вече бяха споменати и са свързани предимно с разделението на властта при местните органи, националните органи и органите на европейско равнище. Появиха се съмнения относно това, дали Европейският съюз трябва да се намесва в местни проблеми или да ги остави да бъдат разрешавани от националните и местните органи.

Във връзка с това бих искал също така да привлека вниманието на Парламента към факта, че в процеса на разискване възникна и въпросът, дали тази Зелена книга по някакъв начин ще помогне на градовете или в резултат от нея градовете ще са задължени да предприемат определени действия. Споразумяхме се тези действия да бъдат подкрепящи или с други думи, действия, които да включват оказване на помощ. Предвид закъснението сега стои въпросът какво цели Комисията чрез представянето на Зелената книга. Дали наистина иска да се ангажира с активни действия или е заинтересована само от огласяването на становището си по проблема?

В светлината на събитията изглежда, че след доста скептичната първоначална реакция Комисията забави значително процеса на работа и все още обмисля как да продължи вече започнатата дейност. Крайно време е за недвусмислени решения.

  Saïd El Khadraoui (PSE). – (NL) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, искам да потвърдя казаното вече от колегите членове на Европейския парламент. Много съм разочарован от отговора Ви. Твърдите, че Комисията, разбира се, ще излезе с редица предложения относно градската мобилност. Въпреки че само по себе си е очевидно, не това искахме. Това, което искаме са единни възгледи, план за действие, определящ предложенията, които Комисията ще направи и мерките, които ще предприеме през следващите няколко години, за да можем да ги обсъдим не само помежду си, но и с обществеността, със заинтересованите лица и със засегнатите страни.

След това бих искал да Ви помоля въпреки всичко да уведомите колегите си на всяка цена да настояват за преразглеждането на някои въпроси след това разискване и да излязат с предложение възможно най­скоро преди изборите и преди този Парламент да бъде разпуснат през лятото.

Както колегите ни вече многократно подчертаха, градската мобилност е нещо, което засяга всички в Европа. Във всичките ни градове сме изправени пред проблеми с мобилността. На европейско равнище Съюзът може да изиграе много положителна роля за разрешаването на този и на много други подобни проблеми, като инвестира в нови технологии, в качеството си на структура, която определя и разпространява нови технологични стандарти, в качеството си на орган, който всъщност е най­подходящ да разпространява новите идеи и най­добрите практики, който може да стимулира реализирането на нови планове за мобилност и да въвежда нови механизми за финансиране и т.н.

В светлината на това настоявам Комисията да преосмисли отговора си и да представи възможно най­скоро план за действие.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Планът за действие за градската мобилност е абсолютно задължителен за градските общини в ЕС. Шестдесет и седем процента от жителите на Европа очакват да бъде разработена европейска политика в тази област.

Какъв отговор можем да дадем на европейските граждани?

Разходите, произтичащи от задръстванията в градовете, са приблизително 1 % от европейския брутен вътрешен продукт. За да се намали нивото на замърсяване в градската среда и да се ограничат задръстванията, е необходимо да инвестираме в обществен транспорт и интелигентни транспортни системи.

Миналата година одобрихме доклада за насърчаване на използването на екологично чисти автомобили в градския транспорт.

Прага е столицата, която даде пример, като закупи екологично чисти автобуси за системата на градския си транспорт, като използва държавна помощ.

Призовавам Комисията също да отдаде дължимото внимание на градската мобилност при изготвяне на междинния преглед на рамката за усвояване на структурните фондове.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, наистина оценявам вашия принос. Разбира се, ще запозная заместник­председателя Tajani, който, сигурна съм, стои зад поетия ангажимент, с всичките ви опасения.

Всъщност Планът за действие е включен в работната програма на Комисията за 2009 г. и зная, че заместник-председателят Tajani лично се е ангажирал работата по него да продължи. Ето защо не се съмнявам, че той ще се отнесе много сериозно към казаното от вас. Зная, че оценката за въздействието на мобилността вече е готова и, както вече споменах, Планът за действие е в законодателната програма и се надявам работата по него да продължи тази година.

  Председател. - Разискването приключи.

Писмени декларации (член 142)

  Krzysztof Hołowczyc (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) В Зелената книга от 2007 г. Комисията обсъжда легитимността на разискванията относно необходимостта от намесата на Комисията по отношение на въпроса за засилващата се мобилност в градовете в рамките на Съюза на базата на принципа на субсидиарност. Съгласно този принцип Съюзът действа в рамките на компетенциите си, когато тези действия са важни и подпомагат действията на държавите-членки. Принципът на субсидиарност цели да гарантира, че взетите решения са възможно най­близко до гражданите. Това се постига, като постоянно се проверява дали действията, които предстои да се предприемат на общностно равнище, са оправдани по отношение на възможностите, които съществуват на национално, регионално или местно равнище. Ролята на държавите-членки по отношение на легитимността на намесата на институциите на Европейския съюз на местно ниво е допълнително засилена в Договора от Лисабон, който понастоящем е на етап ратифициране.

В разисквания пакет за евентуални действия, насочени към повишаване на равнището на мобилност в големите конгломерати, се наблюдава тенденцията новите технологии да се разглеждат отделно от интелигентните транспортни системи. Синергията между тези две области трябва да се разработи и да се използва, за да се увеличи потокът по улиците и пътуването да бъде по­удобно. Други ползи ще бъдат по­добрите условия за пътуване, съкращаване на времето за пътуване, спестяване на енергия, по­малко вредни емисии, по­малко разходи за управление на превозните средства и за поддръжка и обновяване на настилката. Ще се повиши и безопасността на пътя.

В светлината на горепосоченото приключването на ратификацията на Договора от Лисабон и изпълнението на програмата на чешкото председателство ще послужат като основа за Плана за действие за градската мобилност на Комисията. Програмата на чешкото председателство разглежда въпроса за подобряване на функционирането на вътрешния пазар на превозни средства в Съюза като приоритетен.

16. Преразглеждане на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване – държавна помощ за публично радио- и телевизионно разпространяване (разискване)

  Председател. - Следващата точка е въпрос с искане за устен отговор от г­н Visser, г­н Belet и г­жа Hieronymi – от името на Комисията по култура и образование, към Комисията, относно преразглеждането на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване – държавна помощ за публично радио-и телевизионно разпространяване (O-0102/2008 – B6-0495/2008).

  Cornelis Visser, автор. − (NL) Г­жо Председател, Комисар, са съжаление г­жа Kroes не може да присъства тук тази вечер поради инцидент. Бих искал да се възползвам от възможността да изразя своите най­искрени пожелания за бързо възстановяване. От политическа гледна точка обаче аз изцяло се противопоставям на намесата й в националното публично радио- и телевизионно разпространяване.

Миналия четвъртък заедно с г­жа Hieronymi и г­н Berlet организирах изслушване за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи във връзка със съобщението на Комисията за публичното радио- и телевизионно разпространяване. Уверявам ви, че интересът от страна на сектора и на държавите-членки бе значителен. На него присъстваха дори и голям брой представители от Генерална дирекция „Конкуренция“. Явно този въпрос е на едно от челните места в дневния им ред и генералният директор на ГД „Конкуренция“ присъства като участник в комисията през цялата сутрин.

Г­жо Председател, както изглежда към настоящия момент предложението на Комисията за преразглеждане на правилата за публично радио- и телевизионно разпространяване е неприемливо. Публичните радио- и телевизионни разпространители играят съществена роля за опазването на културното и лингвистичното разнообразие и на медийния плурализъм. Аз се обявявам категорично против плановете на Комисията. Преди всичко ние имаме нужда да осъзнаем, че компаниите за публично радио- и телевизионно разпространяване са национален приоритет и следователно националните органи, а не Европейската комисия, следва да определят тяхната политика. Това е ясно посочено и в Протокола за системата на публичното радио- и телевизионно разпространение към Договора от Амстердам. Държавите-членки организират и финансират публичните радио- и телевизионни разпространители както намерят за необходимо. Плановете на Комисар Kroes в голяма степен нарушават принципа на субсидиарност и свободата на движение на държавите-членки и ги заменят с европейска намеса. Аз съм много изненадан, че като либерал г­жа Kroes е избрала този път.

Второ, опасявам се от предложението да се въведе предварителен тест на пазара, извършван от независим наблюдател. По този начин ще се осигури значителна преднина на търговските канали. Това ли искаме? Тестът на пазара неизбежно ще увеличи канцеларската работа. Стои въпросът и за това, дали по­малките компании за радио- и телевизионно разпространяване ще могат да си позволят допълнителни човешки ресурси и кой ще поеме свързаните с това допълнителни разходи. Дали това трябва да са компаниите за радио- и телевизионно разпространяване? Или може би данъкоплатците? Тази инициатива е неосъществима в малките държави-членки. Освен това тестът е прекалено подробен, а на предложението му липсва гъвкавост. Като следствие от това държавите-членки вече няма да могат да определят политики и процедури, които да съответстват на националните им системи. В резултат на това възниква въпросът и дали предварителната оценка на пазарното въздействие и обществената оценка на новите услуги няма да осигурят силен начален старт на търговските конкуренти.

Трето, предложението ме изпълва с безпокойство, тъй като системите за радио- и телевизионно разпространяване не са организирани еднакво във всички държави-членки. Съществува технологично разнообразие, както и разлики в системите за радио-и телевизионно разпространяване, в начина, по който са организирани и в приложното им поле. Налице са и езикови и културни различия. Правилото „всички под един знаменател“, предложено в доклада, определено не е приложимо в този случай, но този факт не е отчетен.

След като споделих притесненията си, бих искал сега накратко да очертая какво се случи при изслушването на групата PPE-DE миналия четвъртък, при което Комисията демонстрира изключително положително отношение. Комисията призна, че предложенията вероятно са прекалено детайлизирани и че текстът се нуждае от редакция. Генералният директор ме информира, че е възможно окончателното съобщение да се отложи след 5 март – денят, в който комисията по култура, медии и спорт организира второ изслушване по този въпрос. Генералният директор добави, че след изслушването може да се наложи Комисията да изготви нов вариант въз основа на новата информация, преди да предаде окончателния текст на съобщението. Това е отличен резултат.

Вие разбирате, г­жо Председател, че съм приятно изненадан от тези обещания. Това все пак означава, че Комисията проглежда и е готова да чуе гласа на този сектор, на държавите-членки и на Парламента. Отлично.

Бих искал да задам още няколко въпроса към Комисията. Първо, дали Комисията застава зад този предварителен подробен пазарен тест, провеждан от независим наблюдател – въпрос, който бихте могли да предадете на Комисар Kroes. Готова ли е Комисията да се откаже от идеята за независим наблюдател и предварителен пазарен тест или настоява тя да остане?

Второ, как може да се гарантира технологична цялост? Не предвижда ли предложението да се прави разграничение между предлаганите в момента услуги за радио- и телевизионно разпространяване и новите медийни услуги?

Трето, освен поетия от директора на ГД „Конкуренция“ ангажимент, готова ли е Комисията на базата на новата информация да изготви ново предложение?

Четвърто, какво възнамерява да прави Комисията във връзка с решението на Съда на първа инстанция по делото с датската TV2? Дали ще бъде включено в новото предложение и ако не, то как ще бъде изпълнено?

Последният ми въпрос е Комисията готова ли е да включи Парламента в последваща процедура и да предвиди допълнително обсъждане с него?

Надявам се на отлично сътрудничество между Европейския парламент, Европейската комисия и държавите-членки, за да можем да обсъдим окончателния вариант на съобщението.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, както вече беше споменато, колегата Kroes претърпя малък инцидент и не може да бъде с нас.

На 4 ноември 2008 г. Комисията публикува за консултации до 15 януари проект на ново съобщение за радио- и телевизионното разпространяване. Ние се отнасяме сериозно към процеса на мащабното му обсъждане. Комисията по култура и образование към Парламента е насрочила изслушване за 5 март и, както вече беше споменато, групата PPE-DE вече проведе такова миналия четвъртък в присъствието на генералния директор на ГД „Конкуренция“ Philip Lowe.

Диалогът между Комисията и Парламента е важен. Ние сме готови да изслушаме въпросите ви и да ви отговорим. Знаем също така, че през м. септември 2008 г. Парламентът се съгласи да бъде предоставена държавна помощ на публичните радио- и телевизионни разпространители, за да могат да изпълняват функциите си при динамични условия, като от политически или икономически съображения не се използва публично финансиране. Това съвпада с възгледите ни, че както публичното, така и частното радио- и телевизионно разпространяване е важно. Двойната система на радио- и телевизионно разпространяване е отговорът на въпроса за европейския медиен модел, който трябва да се запази при всички платформи.

Ето защо проектът на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване цели Комисията да консолидира процедурата за държавна помощ, прилагана след публикуваното през 2001 г. съобщение на Комисията. Проектът гарантира, че нашите правила са съобразени с бързо променящата се медийна среда. Актуализирането на съобщението цели да се повиши прозрачността и правната сигурност. В проекта на съобщението се изяснява, че публичните радио- и телевизионни разпространители ще предоставят аудиовизуални услуги по всички медийни платформи, като оставят на частните оператори достатъчно стимули, за да останат на пазара. Това се гарантира от т.н. тест Амстердам, чрез който се постига баланс между положителните и отрицателните ефекти от публичното финансиране на медийни услуги на национално равнище.

Защо да има такива тестове? Причината е, че провеждането им на национално равнище спомага да се избегне намеса на Комисията. Комисията получава все повече оплаквания за съмнителни случаи, при които ползата от дейността на обществените медии може да не е ясна за гражданите, но пазарното влияние изглежда значително. Комисията обаче счита, че постоянната намеса в този сектор не е в духа на принципа на субсидиарност. Ето защо бихме искали държавите­членки да споделят с Комисията отговорността за контрола върху пазарното въздействие на държавно финансирани медийни услуги.

Тестът Амстердам ще гарантира, че новите медийни услуги на публичните радио­ и телевизионни разпространители отговарят на социалните, демократичните и културните потребности на зрителите и слушателите, като същевременно свежда до минимум допълнителната вреда по отношение на държавната помощ за частните оператори. Не можем да се съгласим, че тестът Амстердам носи неоправдана административна тежест. Разбира се, всеки тест е свързан с работа, но минималните усилия, които се изискват, са нещо логично и необходимо. Първо, предвижда се той да се провежда само за важни и наистина нови услуги и тук нашият проект предоставя на държавите­членки голям диапазон за оценка. Всяка държава­членка може да реши кога една нова аудиовизуална услуга си заслужава да бъде тествана. Второ, проектът на съобщение изключва пилотните проекти от теста. Поради това публичните радио­ и телевизионни разпространители могат да продължат да експериментират с нови медии, без каквито и да е предварителни тестове. Трето, проектът дава на държавите­членки пълната свобода да избират подходящи за тях процедури, както и институциите, които да проведат теста. Накрая трябва да споменем, че по­малките държави­членки като Белгия и Ирландия вече прилагат такива тестове. Намерените от тези държави решения са подходящи за наличните ресурси. Тъй като тестът е доста широкообхватен, няма възможност да се наруши редакционната свобода. Тестът изисква единствено публичните медийни услуги да удовлетворяват социалните, демократичните и културните потребности на обществото и да са съизмерими с пазарното им въздействие. За да се гарантира редакционната свобода, в проекта също така даваме възможност при определени условия тестът да се извърши от самите радио­ или телевизионни разпространители.

В заключение бих желала да кажа, че тестът Амстердам трябва да се разглежда по­скоро като възможност, а не като заплаха. Той ще спомогне да се поддържа медийният плурализъм при новите медийни условия чрез гарантиране на справедливост и сигурност както за частните медии, включително онлайн вестниците, така и за отличните ни обществени медии.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н DOS SANTOS
Заместник-председател

  Ivo Belet, от името на групата PPE-DE. – (NL) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, добър вечер. Преди всичко бих искал да помоля да предадете на г­жа Kroes най­добри пожелания. Надяваме се, че ще се възстанови бързо (разбрахме, че не е успяла да вземе завоя на хлъзгав участък) и че отново ще бъде при нас възможно най­скоро.

Очевидно, Комисар, ние сме съгласни, че Комисията трябва да гарантира сега и в бъдеще равни възможности за всички участници в аудиовизуалната сфера, а именно на публичните и частните компании за радио- и телевизионно разпространяване. Това е от съществено значение за баланса в предлагането и за подобряване на качеството на предлаганите услуги.

Представеното сега от Комисията обаче е диаметрално противоположно на последното, поради редица причини, които вече бяха ясно очертани от г­н Visser. Бих искал да започна, като направя малък коментар, Комисар, във връзка с нещо, което казахте преди малко. Този пазарен тест, който предлагате, наред с други държави се прилага и в Белгия. До известна степен това е вярно, но не напълно. Този пазарен тест, или анализ на въздействието, всъщност вече се прилага до известна степен от самите радио­ и телевизионни разпространители наред с други такива, но не в съответствие с методите, определени в предложението на Комисията, които са малко по­различни.

Искам да ви запозная с резервите, които имаме по отношение на вашето предложение. Основното ми възражение е, че то е в разрез с Лисабонската стратегия. Всъщност днес в много държави­членки точно публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване са тези, които въвеждат и насърчават новаторството в медиите и това очевидно трябва да остане така. Според мен се движим в грешна посока, като заставаме зад административно отношение, което пречи на иновациите. Изграждането на нови платформи, по­специално в контекста на цифровизацията, при широко честотен диапазон, по интернет и други подобни, е изключително скъпо. Инвестиции от този тип са широко разпространени и също толкова добре разработени. Следователно частните и публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване могат да предложат съдържание на единна платформа – всъщност конкуренцията трябва да бъде по отношение на съдържанието – така че потребителите да извлекат най­голяма полза.

Не ни разбирайте погрешно обаче. Ние стоим 100 % зад балансираните конкурентни отношения между публичните и частните радио­ и телевизионни разпространители. Трябва да има място за всеки от тях, за да се предлага качествено съдържание. В тази връзка е ясно, че публичните компании за радио­ и телевизионно разпространяване трябва да отчитат изразходваните и оборотните държавни средства, макар да сме убедени, че има и по­добри начини. В допълнение можем да разгледаме британския пример с BBC, където бяха предложени съдружия между отделните партньори във връзка с развитието, продукциите и разпространението. Според мен това е добър пример и учтиво моля Комисията да започне да мисли с нас в тази посока.

  Katerina Batzeli, от името на групата PSE. – (EL) Г­н Председател, Комисар, прегледът на основните насоки относно държавната помощ за публично радио­ и телевизионно разпространяване, очертани от френското председателство, е изключително актуална тема за разискване както в рамките на редица държави­членки, така и от позицията на масмедиите на европейско и международно равнище.

Същевременно обаче прегледът на телекомуникационния пакет, който като цяло преструктурира начина и критериите, по които се разпределя радиочестотният спектър на европейско равнище, показва, че правилата, определящи финансирането на услугите за радио- и телевизионно разпространяване, сега са от фундаментално значение за бъдещото регулиране и дерегулиране на услугите, свързани с информационното общество, иновациите и услугите от обществен и икономически интерес. Това е политическият въпрос, който ние по принцип трябва да решим.

Явно основният акцент на разискването относно държавната помощ за радио­ и телевизионно разпространяване е поставен върху т. нар. публични радио- и телевизионни разпространители съгласно определението на всяка държава­членка, предвид минималните ресурси, с които разполагат, и най­вече поверената им важна роля да работят в услуга на обществеността. Важната роля на радио­ и телевизионните разпространители е посочена и в Конвенцията на Юнеско, в Протокола от Амстердам и в съобщението на Комисията от 2001 г. С други думи, вече съществува платформа, на която ролята на публичните масмедии е ясно определена.

Досието за държавната помощ обаче вече е отворено за разискване и ние следва да отчетем някои нови обстоятелства, както вече казахте, и някои действия, които се предприемат съзнателно или несъзнателно, поради неразбирателството, което често се среща между публичните и частните оператори.

Искам да спомена някои акценти: първо, въпросът за определяне на основните цели в областта на обществените услуги не бива да се бърка с този за избора на механизъм за финансиране за предоставяне на тези услуги. Макар обществените телевизии да имат право да извършват търговска дейност (да продават рекламно време например), за да генерират приходи, то беше осъдено от някои правителства (например френското) и беше отменено на базата на националното законодателство.

От друга страна, частните радио­ и телевизионни разпространители, от които се изисква да предоставят обществени услуги, също имат съществена роля. Съвместното съществуване на частни и публични доставчици на услуги е основен компонент на европейския пазар.

В заключение искам да посоча още нещо: ex-ante процедурите, предложени от Комисията за анализ на държавната помощ, трябва да ни обезпокоят, не защото субсидиарността се отлага или заменя, а във връзка с това, дали са съвместими с условията за предоставяне на държавна помощ.

Накрая бих желала да отбележа, че въпросът за националната помощ за радиостанциите и масмедиите трябва да бъде преразгледан в рамките на международните отношения, тъй като европейските организации трябва да се състезават с международни гиганти, а строгото законодателство може да бъде в ущърб на европейските постижения и на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire).

  Ignasi Guardans Cambó, от името на група ALDE. – (ES) Г­н Председател, ще се опитам да бъда кратък и, разбира се, първо бих искал да отправя най­добри пожелания към Комисар Kroes, като се надявам бързо да се възстанови. Тук поне пред прага на сградата е обработено с достатъчно сол, но на други места явно не е.

Това разискване е от изключителна важност и затова основната цел на Парламента в крайна сметка е да настоява, да изиска от Комисията да бъде включен в него. Това е и причината за нашето разискване: не за да приключи тук, а за да се уверим преди Комисията да формализира съобщението си, че такова наистина ще и всички ние ще участваме в него.

Защо ли? Защото не само телевизионният модел е поставен на карта. Много повече неща са застрашени, тъй като, както всички ние знаем, и тъй като бяхме наясно с това и по време на разискването относно директивата за аудиовизуални медийни услуги, телевизионните разпространители са същите каквито и преди. Това, което всъщност правят, е да предават съдържанието, което предлагат посредством аналогова или цифрова платформа, като има добра съвместимост между двете области. Ето защо вече не е подходящо да говорим за публично радио- и телевизионно разпространяване и да водим това разискване сякаш сме в 70­те или 80­те години на миналия век.

От друга страна, ясно е, че това разискване трябва да се състои, тъй като не всичко определено като обществена услуга е наистина такава и не винаги това, което някои телевизии правят с държавните средства, е оправдано. Същевременно обаче – и това е в основата на безпокойството ни според мен, а както разбрах и според някои колеги – публичните телевизионни разпространители са от жизнена важност за опазване на културното и лингвистичното разнообразие и в крайна сметка при обединяването на обществата ни, защото на теория те се надяват на нещо повече от преки печалби.

Ето защо този финансов баланс трябва да се запази. Трябва да търсим нови модели на финансиране, да бъдем изобретателни и да започнем това разискване, но не и така, че да рискуваме нещо жизненоважно за нашите общества, а именно публичните ни телевизионни разпространители.

  Helga Trüpel, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, Комисията на г-н Barroso обяви отмяната на европейската свръхрегулация за една от най­важните си политически цели. Направените сега от вас предложения ни оставят с убеждението, че вие всъщност насърчавате свръхрегулацията. От проведеното през миналата седмица изслушване, организирано от Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, стана ясно, че има сериозни съмнения относно това до каква степен сега се намесвате в сфери от компетентността на държавите­членки. Това, което обсъждаме, напомня на свръхрегулация и ние не можем да го одобрим.

Вярно е, че трябва да намерим баланса между възможностите за развитие на услугите в областта на публичното и частното радио- и телевизионно разпространяване. Това обаче означава също (особено в ерата на цифровизацията), че в този век трябва да се предоставят възможности и за развитието на публично радио- и телевизионно разпространяване, което да символизира качество, културно разнообразие и културно и социално единство. Ние държим на това като част от Лисабонската стратегия. Ако му бъде отказана тази възможност, публичното радио- и телевизионно разпространяване ще се превърне в динозавър и няма да може да се развива успешно.

Когато мислим за икономическата и финансовата криза, всички ние стигаме до заключението, че пазарите трябва да бъдат регулирани. Социалното и екологичното регулиране не е позиция срещу пазарите, а в полза на справедливи пазари, което означава регулирани пазари. Същото важи и за взаимоотношенията, в рамките на които частният и публичният сектор могат да се развиват в бъдеще, ако искаме да преуспеем в един дигитален свят.

  Erik Meijer, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г­жо Председател, в продължение на 80 години публичното радио- и телевизионно разпространяване има за цел да информира обществеността във възможно най­широк смисъл. Тази услуга може да оцелее чрез публично финансиране, което може да се осигури чрез отделен данък за радио и телевизия и да се допълни от членски внос за радио- и телевизионните разпространители, каквато е практиката в Нидерландия много дълго време.

Наред с това през последните десетилетия публичните радио- и телевизионни разпространители бяха насърчавани сами да печелят парите си. Това се постига не само чрез рекламно време, но също и чрез обработването на по­голяма част от събрания от радио- или телевизионния център информационен материал и превръщането му в достъпен аудио или видео материал. В резултат се очаква зрителите и слушателите да се чувстват по­приобщени, да се достигнат нови целеви групи и да се намалят държавните разходи. От тази задача, която се разви през годините, не произтичат проблеми дотолкова, доколкото не се засягат сериозно търговските канали.

От гледна точка на търговските канали, по­старите публични радио- и телевизионни разпространители могат да се разглеждат като конкуренти, на които се предоставя сериозно предимство, тъй като те получават средства от данъкоплатците. Въпросът сега е дали правото на публичните радио- и телевизионни оператори да съществуват не трябва да се основава на първо място на ползата от тях за обществото като цяло или на нарушаването на правилата на конкуренцията по отношение на търговските канали. Тъй като частните и обществените интереси вече не съвпадат, Европейската комисия е изправена пред конфликт на интереси.

Бъдещето на публичните радио- и телевизионни разпространители ще бъде поставено на карта, ако възможностите им за маневриране са ограничени за сметка на реализирането на печалби от страна на търговските дружества. Нещата биха били дори по­лоши, ако това се направи без участието на този Парламент, като се пренебрегне изричното несъгласие на правителствата на 19 от 27-те държави­членки.

През последните години на няколко пъти отправям молба към Комисията да се откаже от този фатален план. За мен това е единственото възможно решение, предвид ширещото се в момента безпокойство. В допълнение, това е въпрос в сферата на компетентност на държавите-членки, а не на Европейския съюз. Аз подкрепям въпросите и позицията на г­н Visser и на останалите колеги.

  Manolis Mavrommatis (PPE-DE). – (EL) Г­н Председател, Комисар, както беше подчертано от колегите, подписали въпроса с искане за устен отговор, и в съответствие с подробностите, представени от отличните оратори на публичното изслушване миналата седмица в Брюксел, всички ние трябва да разглеждаме обществената телевизия като средство за предоставяне на услуги за гражданите ни, което до голяма степен съвпада със задълженията за управлението й.

Общественият диалог, независимият надзорен орган и разнообразието от програми, съобразени с историята и културата на всяка държава-членка, трябва да бъдат защитени предвид развитието на новите технологии и множеството компании, които възникват ежедневно.

В рамките на здравословната конкуренция Комисията трябва да насърчава нови механизми за опазване на обществения интерес и на публичните радио- и телевизионни разпространители.

Преди всичко обществената роля на радиио- и телевизионните разпространители трябва да бъде ясно очертана. Необходима е по­добра оценка на държавната помощ, но също така – що се отнася до правилото за прозрачност – не трябва да налагаме ненужни административни и финансови тежести на държавите-членки и на публичните радио- и телевизионни разпространители при изготвяната от Комисията ex-ante оценка.

В условията на новата масмедийна среда е необходимо да се приемат по­ефективни механизми за контрол. В допълнение, предвид факта, че публичните радио- и телевизионни разпространители играят решаваща роля за културното и лингвистичното разнообразие, всички тези медии, както и публичните компании, и обществената телевизия са задължени да излъчват качествени програми. Същевременно в рамките на конкуренцията с други по­малки компании те трябва да могат успешно да се справят с предизвикателствата на времето, като излъчват събития от световен интерес като например Олимпийските игри, Световната купа и т.н. За съжаление, днес това е трудно постижимо поради факта, че частните компании разполагат с повече средства, а обществената телевизия не може да си ги позволи. В резултат гражданите ще бъдат лишени от възможността да гледат тези събития наред с останалите програми.

В заключение бих искал да подчертая, че това, което се предлага в момента на пазара, и интересите на търговските медии при определяне на сферата на компетентност и дейност на публичните радио- и телевизионни разпространители, също не допринасят за общия интерес, с някои изключения, разбира се, и Комисията трябва да обърне сериозно внимание на този факт.

  Maria Badia i Cutchet (PSE). – (ES) Г­н Председател, Комисар, аз също бих искала да пожелая на г­жа Kroes бързо възстановяване.

Искам да направя някои общи забележки относно преразглеждането на съобщението за радио- и телевизионно разпространяване. Първо, считам инициираното от Комисията преразглеждане за положително, дотолкова доколкото съдържанието на съобщението от 2001 г. ще може да се коригира в съответствие с настъпилите промени в областта на технологиите и в правото на Общността.

Освен това то запазва лайтмотива на съобщението от 2001 г., а именно, че се признава важната роля на публичното радио- и телевизионно разпространяване за гарантиране на качеството на демокрацията и плурализма. Като цяло имам предвид принципите, съгласно които държавите-членки трябва да определят и да зададат границите за предоставяне на лицензи и за качеството на публичните услуги, предоставяни от съответните публични структури, и да имат свободата да избират модела на финансиране, без да се засяга свободната конкуренция.

Освен това лиценз следва да се издава на конкретно предприятие или група чрез официално решение и трябва да има външно независимо наблюдение по спазването обхвата на лиценза; във връзка с това искам да подчертая съществената роля на регулаторните органи в аудиовизуалния сектор.

Що се отнася до най­съществените допълнения към предложенията, аз приветствам механизмите за ex ante контрол върху новите услуги, предоставяни от публичните радио- и телевизионни разпространители, но само ако тези механизми останат достатъчно гъвкави, за да бъдат коригирани в съответствие с институционалния модел на всяка държава и ако бъдат въвеждани поетапно.

В заключение, считам, че е необходимо много внимателно да се прецени възможността някои публични аудиовизуални услуги да се предоставят срещу заплащане или възмездно от страна на гражданите, които ги ползват, като се отчете фактът, че публичните услуги в областта на аудиовизуалното разпространение обикновено са безплатни и универсални, както и рисковете от изключване, в случай че този метод на финансиране бъде приет. Надявам се Комисията да вземе предвид тези коментари.

  Ieke van den Burg (PSE). - (EN) Г­н Председател, ясно е, че въпросът, който се разглежда тук, засяга напрежението между обществения интерес и неговата роля в обществото срещу въздействието върху лоялната конкуренция и функционирането на вътрешния пазар. Границите между публичната услуга радио- и телевизионно разпространяване и частното радио- и телевизионно разпространяване, а също и други медии, все повече губят очертанията си и това важи с особена сила, когато става дума за нови медии като интернет, iPod, SMS и др.

Както беше казано, публичното радио- и телевизионно разпространяване често играе водеща роля в иновациите в сферата на услугите, но е ясно, че това въздействие има трансгранични измерения и обхваща целия медиен сектор. Ето защо е важно да има съответствие между съобщението за радио- и телевизионно разпространяване и общата рамка за услугите от общ икономически интерес. Това е важен въпрос, който ние разгледахме в парламентарната Комисия по икономически и парични въпроси. По­специално, членовете на комисията от Групата на социалистите в Европейския парламент подчертаха, че е важно да се създаде по­голяма правна сигурност за услугите от общ икономически интерес и ние бихме желали да се вземе решение на политическо равнище за рамкова директива и секторно законодателство.

Коментари по консултацията по проекта на съобщението, който сега ни е представен от Комисията, могат да бъдат изказвани до 15 януари. Важно е отново да се даде ясен знак, че тази по­хоризонтална обща рамка би била важен инструмент за провеждането на обсъждания като това по публичното радио– и телевизионно разпространяване в по­широк контекст.

Важно е да се знае кой определя правилата и какъв е балансът в правилата между пазарните интереси и обществените интереси. Аз съм абсолютно убедена, че посоченият в съобщението пазарен тест ще да даде приоритет на пазарните и търговски съображения пред обществените съображения. Това бяха нашите намерения при изготвянето на новите хоризонтални правила за услугите от общ икономически интерес.

Малко съм учудена, че групата PPE-DE сега отделя толкова много внимание на тези специфични въпроси, макар че доста се поколебаха да подкрепят нашия призив за по­обща рамка. Това е и един ярък пример – също свързан с радио- и телевизионното разпространяване – че ако няма по­широка ясна рамка, която обръща повече внимание, предоставя по­голяма контролна роля на обществения интерес, пазарният интерес винаги ще доминира в този тип обсъждания.

Бих искала да използвам възможността да повторя нашия призив относно рамката за услугите от общ икономически интерес, която хоризонтално трябва да възстанови баланса между тези интереси в полза на обществения интерес.

  Emine Bozkurt (PSE). - (NL) Г­н Председател, публичното радио– и телевизионно разпространяване е пряко свързано с плурализма, многообразието, културното многообразие в Европа, сърцето на демокрацията – това не съм го измислила аз, Комисията може да го потвърди – и публичните радио- и телевизионни разпространители са от национално значение. В процес на подготовка са планове за пазарен тест, който трябва да бъде проведен предварително, особено за новите медийни дейности. Не мисля, че това е добра идея, тъй като Брюксел не трябва предварително да налага на държавите-членки как да организират своите публични услуги. Как да бъде обслужван общественият интерес според мен трябва да се преценява на национално равнище и за тази цел не е необходим никакъв задължителен пазарен тест.

Бих желала също така да кажа няколко думи за бюрокрацията. Независимо че съм за това, нещата да се проверяват, ние трябва да вземем необходимите мерки да не се окажем с повече правила и повече разходи за държавите- членки.

Освен това що се отнася до доставките, мисля, че не трябва да правим разлика между стари и нови услуги, тъй като на практика, границите между двете са размити. Тук случаят не е или/или; телевизионните програми често вървят ръка за ръка с новите услуги или обратно. Както и в Европа, двете са преплетени. Не става дума само за пазара, но и за обществената значимост на нашите публични радио- и телевизионни разпространители, която е общопризната, не на последно място и от Комисията. Бих желала да разбера от Комисията това ще бъде ли включено в преработения вариант на съобщението и ще бъдат ли съответно възложени отговорностите, а именно на държавите-членки, независимо от това, че ще бъдат придружени от правила за услугите от общ интерес, които трябва да бъдат изготвени след консултации с Европейския парламент и със Съвета.

  Thomas Mann (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, публичното радио- и телевизионно разпространяване е нещо повече от икономически фактор. Аз присъствах на изслушването, проведено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи миналата седмица в Брюксел. Беше подчертано значението на информацията и на многообразието на европейската култура и образование. Ако 22 държави-членки се обявяват срещу преразглеждане или ускоряване поради различните рамкови условия и различните пазари, тогава е твърде погрешно да се иска широко администриране, дълга тестова процедура като задължителния ex-ante тест или европейска намеса в тази тромава бюрократична концепция.

Вече има контролни структури за публичното радио- и телевизионно разпространяване: съвети по радио- и телевизионно разпространяване. Ние наблюдаваме адаптирането към технологичните промени. Наблюдаваме мерките, за да гарантираме лоялна конкуренция. Аз съм член на такава структура като представител на Съюза на европейските федералисти в Hessischer Rundfunk (радио-телевизионна компания в провинция Хесен). Нашата независимост е гарантирана от закона. Ние, съответно, сме контролирани изцяло и с пълно право на това от обществеността. Така работи ефективната медийна политика.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, съгласна съм с моите колеги, че държавната помощ за публичното радио- и телевизионно разпространяване изисква законодателно изясняване. Ние от дълго време призоваваме за това в Европейския парламент. Аз обаче бих искала все пак да привлека вашето внимание към други актуални въпроси, които Комисията трябва да реши колкото е възможно по­бързо. От многото проблеми ще спомена три. Първо, необходимо е повсеместно въвеждане на общи телевизионни антени, за да се включи цифрово радио- и телевизионно разпространяване, особено за блоковете, собственост на жилищни кооперации, в съответствие с изключенията съгласно член 5 от информационните насоки, тъй като това е проблем за милиони граждани в новите държави-членки, включително Чешката република. Вторият въпрос засяга подкрепата за по­близкото сътрудничество между националните съвети за радио- и телевизионно разпространяване и европейските институции, за да се осигури по­добро прилагане на разпоредбите за публичната услуга. Третият въпрос се отнася до подобряване на координацията между националните контролни органи за телевизионно разпространяване по отношение на глобите за неподходящи програми, които застрашават нравственото развитие на децата и младите хора.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, благодаря на всички за плодотворното обсъждане, което аз непременно ще предам на г­жа Kroes.

Позволете ми да коментирам някои от вашите забележки. Протоколът от Амстердам посочва необходимостта да се балансира финансирането с държавна помощ и влиянието върху конкуренцията. Ние искаме държавите-членки да поемат инициативата по този въпрос, тъй като в противен случай ще трябва да го направим ние в Брюксел на базата на оплаквания.

Нашата цел е да дадем на държавите-членки повече възможности да развиват публичното радио- и телевизионно разпространяване, доколкото се зачитат разпоредбите за конкуренцията на Договора. Публичните услуги за радио- и телевизионно разпространяване трябва да продължат да въвеждат нововъведения, да образоват и разбира се да развличат. Комисията споделя тези цели.

Държавите-членки трябва да решават как да финансират публичната услуга радио- и телевизионно разпространяване. Това ясно е заявено в Протокола от Амстердам. Публичните радио- и телевизионни разпространители ще могат да експериментират свободно с нови проекти. Проектът на съобщението дава ясно да се разбере, че пилотните проекти се изключват от тестовете. Ние винаги сме признавали възможността да се предоставя финансиране за мисията на публичните услуги, която включва широк асортимент от различни и балансирани програми на публичните радио- и телевизионни разпространители. Така ще бъде и в бъдеще.

Комисията също така иска да гарантира комбинацията от общественото и частното начало. Комисията има за цел да насърчи публичните радио- и телевизионни разпространители да се възползват от новите технологии, за да удовлетворяват социалните, демократичните и културните потребности на обществото.

Тестът Амстердам дава възможност на държавите-членки да предоставят финансиране за нови медийни услуги, предоставяни от публични радио- и телевизионни разпространители. Това защитава способността да вървим в крак с промените в нашата бързопроменяща се медийна среда. Същевременно от обществен интерес е да се запазят стимулите за частните оператори. Нововъведенията на публичните и частните радио- и телевизионни разпространители са важни за реализирането на Лисабонските цели и от само себе си се разбира, че публичните радио- и телевизионни разпространители ще могат свободно да предлагат всякакви нови услуги на търговска база в бъдеще без предварителна оценка.

Искам да ви уверя, че ние приемаме консултацията много сериозно. Ние ще преразгледаме текста, за да отразим основателните съображения. Ще помоля нашите служби да вземат предвид предложенията на Парламента и на държавите-членки при преразглеждането на проекта.

  Председател. – Разискването приключи.

17. Търговски и икономически отношения със Западните Балкани (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0489/2008) на г­н Belder – от името на Комисията по международна търговия, относно търговските и икономически отношения със Западните Балкани (2008/2149(INI)).

  Bastiaan Belder, докладчик. − (NL) Г­н Председател, бих желал да използвам тази възможност да представя своя доклад относно търговските и икономически отношения със Западните Балкани.

Не без основание започнах този доклад, напомняйки за европейската перспектива за тези страни. Съюзът не може да продължава да повтаря минали обещания, като даденото на държавите от Западните Балкани по време на Европейския съвет в Солун през 2003 г., че те ще се присъединят към Европейския съюз. Не, на Западните Балкани може да се помогне по-скоро с реални действия и със специално изготвени процедури по присъединяването, отколкото с празна риторика.

Имате всички основания да попитате защо толкова много държа на перспективите за присъединяване на тези страни. Първо, аз съм напълно убеден, че Съюзът има дълг към тези страни. Това ми напомня за разискването, свързано със Сребреница, което се надявам да се проведе в тази зала в сряда вечерта. Освен това този регион е от огромно стратегическо значение за Европа. Конкретните предложения в моя доклад са следните. Аз привеждам доводи в полза на по­нататъшното консолидиране на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Това е важен инструмент за засилване на регионалната интеграция в този район, което, от своя страна, е важна подготовка, ако тези страни желаят да се интегрират в европейския пазар и да се присъединят към Съюза на три етапа. Европейският съюз трябва да мобилизира предприсъединителни средства чрез помощи на широк фронт, за да подпомогне процеса на реформиране в тези страни. Държавите-членки също могат да изиграят важна роля в този процес, като осигурят специфична подготовка на местната публична администрация. Това ще даде на тези страни повече официални възможности да представят свои амбициозни проекти, отговарящи на изискванията за финансиране от Европейския съюз.

Г­н Председател, първото нещо, което направих, когато започнах работата си по този доклад, бе да посетя Министерството на икономиката в Хага в моята страна, където с радост разбрах, че нидерландското правителство е предприело междуправителствен подход. Това е нещо, което описах в доклада като пример, който заслужава да бъде последван, не защото е нидерландски, а защото е индивидуализиран и отговаря на призивите на самите държави от Западните Балкани за активна и целесъобразна подкрепа на процеса на присъединяване.

Бих искал да спомена една конкретна точка от моя доклад, а именно, енергийното сътрудничество със Западните Балкани, което мисля, е много актуален въпрос. Поради своето стратегическо положение този регион би могъл да играе важна роля в транзита на суров петрол и природен газ. Съюзът трябва да положи усилия да одобри външна енергийна политика. Аз съм член и на Комисията по външни работи. Преди няколко години приехме задълбочен доклад с оглед приемането на европейска външна политика в областта на енергетиката. Е добре, вижте настоящото положение, което подкрепя този призив на Европейския парламент към Комисията и Съвета. Несъмнено Брюксел няма да остави своите държави-членки на студено, в буквален или преносен смисъл.

В заключение бих искал да кажа, че като бивш журналист съм пътувал до Балканите много пъти. Поради това изпитвам голяма съпричастност и ангажираност към този регион. За написването на този доклад използвах бюджета си за командировки за проучвателни пътувания; заедно с Комисията по международна търговия и, по­специално с члена на нейния персонал Roberto Bendini, заедно с Dick Jan Diepenbroek – член на моя персонал предприехме полезни пътувания до Сърбия и Косово, а следващата седмица се надявам да пътувам до Албания. Накратко, завършвам с доклада тази вечер, но работата съвсем не е приключила нито за мен, нито за европейските институции. Ако ние наистина искаме да приближим този регион до Брюксел и да демонстрираме това на практика с нашата посветеност и активна подкрепа, ние имаме пълното право да изискваме процесът на реформиране, присъединяването да бъдат посрещнати с ангажираност и това също трябва да бъде очевидно. За мен беше истинско удоволствие да работя върху този доклад и се надявам той да бъде последван от отделни доклади за всяка една страна от Западните Балкани.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, преди всичко, позволете ми да поздравя г­н Belder за този много добър доклад. Вашият доклад се появява в момент, когато Западните Балкани все повече се приближават към Европейския съюз и предлага пълна картина на проблемите в икономическите и търговски отношения между Европейския съюз и Западните Балкани. Позволете ми да обърна внимание на някои точки от доклада.

Западните Балкани като регион са ключов и ценен партньор за Европейския съюз. Последното съобщение на Комисията относно Западните Балкани от м. март 2008 г. потвърждава сериозната ангажираност на Европейския съюз към европейската перспектива за региона и потвърждава, освен всичко друго, значението на Централноевропейското споразумение за свободна търговия за икономическото развитие на региона. Комисията е съгласна с докладчика, че перспективите за членство в Европейския съюз могат да подействат като катализатор за устойчиво икономическо развитие и за осигуряването на мир и стабилност в региона. Комисията е съгласна също така, че индивидуалното изпълнение на критериите от Копенхаген е от изключителна важност, когато се оценява готовността за присъединяване към Европейския съюз на страните от региона. Европейският съюз е основният търговски партньор на Западните Балкани. Задълбочаването на икономическите връзки между Европейския съюз и региона следователно е жизненоважно за подпомагане на икономическия растеж на региона.

Както правилно беше посочено във Вашия доклад, либерализацията на търговията и интеграцията са крайъгълен камък в процеса по стабилизиране и асоцииране и Европейският съюз преследва тази цел заедно със Западните Балкани на три равнища.

Първо, на двустранно равнище Европейският съюз предоставя едностранни търговски преференции на Западните Балкани от 2000 г., за да улесни достъпа на техния износ до европейските пазари. Комисията сключи споразумения за свободна търговия като част от споразуменията за стабилизиране и асоцииране, за да създаде условия за политически и икономически реформи и да постави основите на интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз например чрез сближаване с достиженията на правото на Общността.

Второ, на регионално равнище Европейската комисия изпълняваше ролята на посредник в преговорите за Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и реши да окаже финансова и техническа помощ на Секретариата на ЦЕФТА, както и на страните по него, за да подпомогне прилагането на споразумението. Същевременно Европейската комисия оценява високо регионалното управление на споразумението и приема, че Централноевропейското споразумение за свободна търговия е определящо за по­пълната регионална икономическа интеграция и за подготовка на почвата за евентуално пълноправно участие на Западните Балкани в единния пазар на Европейския съюз. Освен това ЦЕФТА създаде всички необходими структури за обсъждане на въпроси, свързани с търговията, на регионално и двустранно равнище. Това е особено важно за подпомагането и задълбочаването на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Европейската комисия ще продължава да наблюдава прилагането на ЦЕФТА и ще докладва за това в ежегодния си доклад относно присъединителния и предприсъединителния процес.

Трето, на многостранно равнище Комисията подкрепи присъединяването на страните от региона към Световната търговска организация, тъй като това е най­важната стъпка към ефективно участие в глобализираната икономика. Европейският съюз мобилизира всички съществуващи политически инструменти за подкрепа на страните от Западните Балкани в техния стремеж към реформи и регионално сътрудничество. Инструментът за предприсъединителна помощ е важна предпоставка за справяне с дългосрочните проблеми на развитието. Общото финансиране за настоящата финансова рамка за периода 2007—2013 г. е 11,5 милиарда EUR. Последно по ред, но не и по значение, Комисията започна диалог с всички заинтересовани страни в региона за съставяне на пътни карти за премахване на визовия режим.

В светлината на това, което беше казано, искам да ви уверя, че Комисията предприема всички необходими стъпки за задълбочаване на търговските отношения и приближаването на икономиката на Западните Балкани до Европейския съюз. В заключение искам отново да поздравя докладчика за този добър доклад. За мен е удоволствие да кажа, че Комисията споделя неговия общ подход.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (член 142)

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да изразя своята подкрепа и висока оценка за доклада, представен от г­н Belder, тъй като той препоръчва конкретни икономически мерки, насочени към европейската перспектива за народите от Западните Балкани. Бих желал да насоча вниманието ви към три аспекта:

1. Трябва да погледнем реалистично и да признаем, че Сърбия играе ключова роля в успеха на процеса на стабилизиране и асоцииране и Европейският съюз трябва да положи по-нататъшни усилия за спечелване на доверието и дългосрочното приятелство на сръбския народ.

2. В бъдеще етническите сепаратистки движения и едностранни декларации за независимост не трябва да се допускат за територии като Косово, Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Северен Кипър и др. Принципът за териториална цялост на държавите е свещен и трябва да бъде зачитан.

3. Същевременно ние трябва твърдо да подкрепим спазването на европейските стандарти, отнасящи се до правата на националните малцинства в държавите от Западните Балкани, включително правата на румънскоговорящите общности в Тимошко, Войводина, Истрия и Бивша югославска република Македония. Тези права трябва да бъдат спазвани, с изключение на движенията за териториална автономия на етническа основа и стремежите към колективни етнически права, които вече демонстрираха своя потенциал за провокиране на конфликти и кървави войни.

18. Обща селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0505/2008) на г­жа McGuinness – от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно общата селскостопанска политика и осигуряване на прехраната (2008/2153(INI)).

  Mairead McGuinness, докладчик. − (EN) Г­н Председател, когато пристъпих към изготвянето на този доклад, въпросът с глобалното осигуряване на прехраната беше основен в политическия дневен ред, но до известна степен излезе от центъра на вниманието. Без никакво съмнение обаче той поражда тревога, тъй като все още има над един милиард души по света, които страдат от глад или недохранване. Тридесет хиляди деца на ден умират от глад и от болести, свързани с бедността. Това са ужасяващи статистически данни и затова въпросът как да произведем достатъчно храна и да дадем на хората достъп до тази храна е ключов.

Бих искала да благодаря на Комисията за участието й в изготвянето на този доклад, както и на много други комисии в Парламента, по­специално на Комисията по развитие, които също участваха в неговото създаване.

За четири минути не е възможно да се предаде съдържанието на доклада, но позволете ми да се спра на някои от въпросите, които считам, че са важни. Първо, фактът, че обединих общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната в едно заглавие подсказва, че практиката да се обвинява общата селскостопанска политика за всички злини в развиващите се страни вече е в миналото и че сега осъзнаваме, че общата селскостопанска политика осигурява прехраната на европейските граждани и като модел тя може да ни научи какво трябва да правим в развиващите се страни по отношение на производството на храни.

Ясно е, че позволихме развитието на селското стопанство да се изплъзне от политическия дневен ред и от плановете за развитие през последните десетина години. Беше време, когато голяма част от паричната помощ за развитие беше предназначена за стимулиране на селското стопанство и за проекти, свързани с производството на храни. Днес случаят не е такъв, независимо, че според мен след повишаването на цените на храните ние започваме да обръщаме повече внимание на селското стопанство както в Европейския съюз, така и в целия свят.

Това означава да се позволи на страните, които имат ресурсите да произвеждат храни, да го правят, за да се помогне на тях и техните дребни селскостопански производители да произвеждат храни за собствени нужди. Това предполага не само да се предоставят основните елементи за производство на храни, като семена и торове, но и ноу-хау, консултантски услуги, помощ на семействата, занимаващи се със земеделие в развиващите се страни, която да им даде възможност да произвеждат, за да задоволяват своите потребности.

Това може да бъде направено. Пред нас е примерът на Малави и на други страни, които успяха да излязат от състояние на екстремален глад и сега произвеждат храни. За да се направи това, са необходими инициативи на държавната политика. Необходимо е още Европейският съюз, предвид неговата огромна ангажираност с проблемите на развиващите се страни, настоятелно да изиска от страните внимателно да проучат своето селско стопанство и да започнат да стимулират производството на храни.

Въпросът с търсенето и предлагането е твърде деликатен, тъй като населението на света нараства – то ще се увеличи с 40 % до 2050 г. – така че ние ще се занимаем с тези въпроси. Проблемът с конкуренцията – на който сме свидетели – между производството на храни, производството на фуражи и горива несъмнено има ключово значение. Позовавайки се на всичко това, предполагам, че ние трябва да насочим поглед към въпроса с научноизследователската и развойна дейност.

Считам, че не сме направили достатъчно по отношение на научноизследователската и развойна дейност. Ние в Европа се стремим да произвеждаме по­малко храни и може би затова сме пропуснали необходимостта да обърнем внимание на ефективността на селскостопанското производство и необходимостта да се произвежда повече в бъдеще.

Едно от основните послания, които наистина искам да отправя в краткото време, с което разполагам, е, че селскостопанските производители по света ще произвеждат храни, ако това им носи доход и че натискът върху авторите на политики има за цел те да разберат това правилно, да осигурят политики, които ще носят на селскостопанските производители стабилни доходи. Как да го постигнем? Като осигурим стабилни цени и следим разходите за производството на храни. Ако доходите на селскостопанските производители не бъдат стимулирани, те ще се откажат.

Бих искала да отправя едно предупреждение. Вече повече от година ние говорим за високите цени на стоките. Днес има излишъци от зърно например на склад, а няма пазар за тях. Тези селскостопански производители няма да произведат толкова много през следващия сезон и това би могло да задълбочи дългосрочния проблем с глобалното осигуряване на прехраната.

Докладът разглежда още много въпроси. Надявам се колегите да го подкрепят и отново бих искала да благодаря на големия брой хора, които проявиха огромен интерес към него.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, Комисията приветства доклада, изготвен от г­жа McGuinness, и задълбочените разисквания в различните комисии на Европейския парламент по елементите, свързани с този много актуален проблем, които варират от търговията до биогоривата, наблюдението на цените, инвестиционната политика, финансовата криза, промените в климата и използването на водата в селското стопанство.

Комисията споделя обширния анализ на причините за кризата с прехраната, която засегна много развиващи се страни през първата половина на 2008 г. Комисията ще продължи да анализира връзката между цените на храните и цените на енергията. Въпросът с причинните връзки е много сложен, тъй като включва взаимодействие на редица фактори на търсенето и предлагането. Цените на енергията са само един от тези фактори, но такъв, който има пряко и непряко въздействие. Темата за биогоривата беше обсъждана в подробности на различни сесии на Европейския парламент. Съществува явно различие между политиката на Европейския съюз и на САЩ относно количеството зърно, което се преработва в биогорива. Европейската политика за биогоривата не води до намаляване на храната в наличност, тъй като количествата използвани суровини са много малки в глобален мащаб.

Дори ако Европейският съюз се доближи до своята цел, която е 10 %, въздействието върху цените на храните ще бъде ограничено, по-конкретно поради две причини: първо, все повече биогорива ще се произвеждат от нехранителни суровини или от остатъци или отпадъци. Второ, ефективността на методите за производство на биогорива ще се повишава все повече и може да се очаква също така средните добиви да продължат да се увеличават.

Устойчивата политика на Европейския съюз за биогоривата е политика изцяло в полза на бедните. Тя ще предостави допълнителни възможности за две трети от бедното население на света, което живее в селски райони, и следователно зависи от един добре развиващ се селскостопански сектор. Комисията е твърдо решена да наблюдава внимателно последствията за осигуряването на прехраната и за цените на храните.

Европейският съюз вече е предприел стъпки да регулира глобалното осигуряване на прехраната, като адаптира общата селскостопанска политика към променената пазарна и международна ситуация. Проверката на състоянието, която наскоро беше одобрена, ще осъвремени, опрости и рационализира общата селскостопанска политика и ще премахне ограниченията за селскостопанските производители, като по такъв начин ще им помогне да реагират по­добре на промените в пазара, както и да посрещат новите предизвикателства.

Споразумението за проверка на състоянието отменя мярката за замразяване на ползването на земи, увеличава квотите за мляко постепенно, до тяхната отмяна през 2015 г., и превръща пазарната интервенция в истинска предпазна мрежа.

Новите предизвикателства, като промените в климата, управлението на водите, възобновяемата енергия и биоразнообразието, които ще имат въздействие върху развиващите се страни, също са засегнати.

Общата селскостопанска политика няма да остане статична след 2013 г. и вече е проведено предварително разискване след неофициалната среща на министрите на земеделието в Анеси през м. септември. Бъдещата обща селскостопанска политика трябва да бъде разглеждана в контекста на една по­широка перспектива, в която устойчивото развитие, конкурентоспособността и глобалният продоволствен баланс ще формират едно неразделно цяло.

Различни събития на високо равнище поставиха глобалното осигуряване на прехраната на едно от първите места в международния дневен ред. Съществува ясно разбиране и съзнание в международен план за даване на приоритет на селското стопанство и развитието на селските райони в политическия дневен ред на национално, регионално, а може би и на континентално равнище. Например ние подробно обсъдихме темата за селското стопанство и осигуряването на прехраната по време на нашата среща на равнище колегиум с Африканския съюз през м. октомври, разискване, което имаме намерение да направим по­интензивно през тази година.

Последно, но не по значение, Комисията трябва да се придържа към изявлението на лидерите от Г-8 за глобалното осигуряване на прехраната. В периода, предшестващ приемането от Съвета на Инструмента по прехраната на 16 декември, Европейската комисия проведе много полезни обсъждания със специалната група на ООН на високо равнище.

Европейската комисия с нетърпение очаква изпълнението на цялостната рамка за действия. Комисията изразява убеждението си, че глобалното сътрудничество в областта на селското стопанство и осигуряването на прехраната, което постепенно приема форма, ще играе ключова роля при реализирането на многобройните препоръки, съдържащи се в този доклад, включително как да се окаже подкрепа на дребните селскостопански производители и какъв тип търговски политики трябва да бъдат приети, за да се подпомогне осигуряването на прехраната, особено в най­уязвимите общности.

Очевидно трябва да се избягват ограниченията и забраните за износ, а решението е повече либерализиране на търговията. Увеличаването на търговските потоци е част от решението по пътя към осигуряването на прехраната.

Комисията изразява надежда, че смелата стъпка, предприета от европейските институции, за мобилизиране на един милиард евро, които ще допълнят другите финансови инструменти, предвидени в отговор на кризата с храните – от краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер – ще бъде последвана от други донори.

Мадридската конференция за осигуряване на прехрана за всички на 26 и 27 януари несъмнено е ключово събитие за издигане на разискването на ново равнище, на което да бъдат посочени основните приоритети за справяне със световния глад.

Европейската комисия ще продължи да играе активна роля и да дава своя принос за глобалното осигуряване на прехраната. Докладът на г­жа McGuinness наистина предлага един добър анализ на някои възможности, които могат да бъдат взети предвид от Европейската общност и по­широката международна общност.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмени декларации (член 142)

  Kader Arif (PSE), в писмена форма. – (FR) Предприетите от парламента действия непосредствено след бунтовете срещу повишаването на цените на храните доведоха до отпускането на 1 милиард EUR за противодействие на продоволствената криза. Като изключим тази спешна мярка, аз бих желал да откроя необходимостта от изработване на дългосрочна международна стратегия, основана на местното и осигуряващо прехраната селско стопанство и отговаряща на нуждите на населението и възможностите на териториите.

В действителност увеличаването на населението в света, глобалното затопляне, неконтролираното производство на биогорива и агресивните спекулации са сред многото фактори, които засилват напрежението на пазарите на селскостопански стоки. Това са признаци, че кризата няма да свърши скоро и обществените политики като цяло следва да се преразгледат с цел подобряване на методите на работа и регулиране на международните пазари.

Аз считам, че общата селскостопанска политика след изглаждане на крайните тези и несъвършенствата може да се превърне в образец за ефективна, справедлива и отговорна политика, приемаща предизвикателството да се справи с проблемите на изхранването и в същото време обединяваща икономиката, обществото и околната среда. Тя следва да подпомага и развиващите се страни, споделяйки с тях европейските техники, знания и опит. Европа преди всичко обаче трябва да работи за реформирането на правилата на международната търговия по такъв начин, че те да не противоречат на правото на страните да подпомагат селското си стопанство с цел осигуряване на прехраната.

  Katerina Batzeli (PSE), в писмена форма. – (EL) Международните и регионалните споразумения засега се оказват неспособни да внесат ред в пазарното предлагане и търговията и да гарантират прозрачни и стабилни цени на селскостопанската продукция.

Регулирането на пазарите на селскостопански стоки следва да се провежда чрез дългосрочна стратегия от ефективни мерки и чрез организирането и информирането на производителите относно състоянието и перспективите за развитието на пазара.

Основният принцип на тази политика е създаването на предпазна мрежа за доходите срещу рисковете и кризите, предизвикани от неблагоприятни природни явления или изкривявания на пазара и необичайно дълготраен и всеобхватен спад на цените.

Необходими са цялостни и ефективни политики, които да обхващат:

- европейски и международни системи за наблюдение на производството и пазара като системата за ранно предупреждение за определяне на тенденциите в развитието на производството;

- глобална инвентаризация на храните и хранителните резерви;

- европейска система за наблюдение на пазара и отчитане на измененията в цените на селскостопанските продукти и суровини, която би могла да се комбинира с подобна международна система под егидата на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

Друга добра идея за бъдещо споразумение в рамките на кръга от преговори от Доха е включването на извънредни ситуации, при които да се предоставя помощ под формата на храна, тъй като досегашните разпоредби не са задължителни.

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Потвърждение на изводите, които г­жа McGuiness прави в доклада си за глобалното осигуряване на прехраната, вече намираме и в Румъния. Ние сме изправени пред покачване на цените на всички основни хранителни продукти в резултат на девалвацията на националната валута, поскъпването на суровините и кредитите, изтеглени от преработващите предприятия.

Освен това поради глобалното затопляне ние все по­често ставаме свидетели на унищожаване на реколтата в резултат от природни бедствия. Всъщност селскостопанските производители от новите държави-членки са ощетени в най­голяма степен при тези ситуации, тъй като равнището на получаваните от тях безвъзмездни помощи е по­ниско в сравнение с другите държави-членки.

Ето защо въз основа на предложените изменения аз се обърнах към Комисията да проучи възможността за създаване на определени механизми за интервенция на равнището на Общността (независимо от конкретната помощ, предоставяна за застраховане на реколтата), с които се цели предотвратяване и борба с последиците от глобалното затопляне.

Стандартите на Общността, наложени на производителите на храни, са строги, поради което цените на храната в Европейския съюз са високи. Аз твърдо вярвам обаче, че селското стопанство може да послужи като трамплин за възстановяване на европейските икономики, засегнати от световната криза, а развитието на възобновяемите енергийни източници може да окаже положително влияние върху земеделския и хранителен сектор.

Ако предприемем необходимите предпазни мерки, ние можем да постигнем прираст на производството на биогорива, без да застрашаваме околната среда или нужните запаси от храни в световен мащаб.

  Roselyne Lefrançois (PSE), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад за Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната ни предоставя прекрасната възможност да обсъдим начина, по който можем да гарантираме, че европейското селско стопанство допринася в пълна степен за постигането на продоволствения баланс на планетата. В действителност, въпреки че в световен мащаб продоволствените нужди прогресивно нарастват, делът на помощта за развитие на селското стопанство, от своя страна, постоянно намалява от 80­те години на миналия век. Поради тази причина аз поставих на обсъждане редица изменения в рамките на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, като целта им е да направят доклада по­амбициозен, и по­конкретно да предложат на Европейската комисия да приеме цялостна стратегия по проблемите, свързани с осигуряване на прехраната, което прави политиката на Общността в Съюза като цяло по­последователна.

Въпреки моето удовлетворение, че настоящият текст поставя акцент върху ключовата роля, която има Общата селскостопанска политика за постигане на целта за осигуряване на прехраната, за съжаление докладчикът защитава тезата за привеждане в по­голяма степен на селскостопанската политика в съответствие с пазара, като посочва, че инициативите за защита на околната среда са причина за намаляване на селскостопанското производство в Европа. Според мен тази теза е напълно погрешна и противоположно на нея аз смятам, че е необходимо да се заемем с проблема за промяната на климата с оглед изработването на нови модели, създадени да увеличат производството и повишат качеството му.

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Понастоящем Европейският съюз трябва спешно да подобри осигуряването на прехраната и да отговори на основните предизвикателства. На първо място, селскостопанското производство трябва да удвои обема си в следващите 30 години, тъй като населението в света ще достигне девет милиарда души през 2050 г. В действителност 860 милиона души продължават да гладуват. Тази тенденция следва да е трайна и да се основава преди всичко на местното селското стопанство.

Значителните колебания в световните цени на хранителните продукти в съчетание с подходящо управление на световните запаси е допълнително предизвикателство. С цел гарантиране на задоволителни доходи на европейските селскостопански производители аз подкрепям идеята за застрахователна политика, осигуряваща по­високо равнище на защита срещу колебания на цените, както и инициативата за въвеждане на режим на глобална инвентаризация на храните.

На последно място, предвид засилената търговия с животни и растения Европейският съюз има задължението да изпълнява ефективна стратегия за предотвратяване на свързаните със здравето кризи в Европа. Тази стратегия следва да се основава на превенцията, проследяването и реакцията. Във връзка с това неотдавнашното решение на Съвета на министрите да укрепи и хармонизира споразуменията за контрол на вноса означава, че нашите съграждани ще получат по­добри гаранции за качеството на хранителните продукти.

Понастоящем повече от когато и да било селското стопанство играе централна роля в областта на растежа и развитието. Следователно ние сме длъжни да го защитаваме на всяка цена!

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Глобалната криза с хранителните продукти, породена от трайното нарастване на цените на царевицата, пшеницата и енергията, увеличаването на световното население и промяната на климата предизвикаха серия от бунтове и безредици, които, ако не утихнат в близко бъдеще, могат да дестабилизират държави и региони по цял свят. Буди тревога дисбалансът между темпа на прираст на населението, което може да достигне повече от девет милиарда души през 2050 г., и намаляването на глобалния резерв от храни. По всяка вероятност тази ситуация ще доведе до конфликти, свързани с петрола, изместени от конфликти за питейна вода и храни или от борба за оцеляване. В настоящия момент Европейският съюз е основният донор на хуманитарна помощ, макар че хранителните запаси започват да се изчерпват, а развиващите се страни, особено в Африка, се нуждаят от по­голяма подкрепа в борбата с бедността и хроничния глад. Намаляването на зависимостта на селското стопанство от изкопаеми енергийни източници, използването на биологични продукти, поддържането на плодородните почви и приспособяването на общата селскостопанска политика към ситуацията около кризата с хранителните продукти представляват някои от ключовите елементи, които следва да се вземат под внимание, за да се намери изход от задънената улица.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE), в писмена форма. – (HU) Най­важният въпрос пред европейския селскостопански сектор през 2009 г. е как глобалната икономическа криза ще повлияе върху условията за производство и потребление на селскостопански продукти. Този въпрос ще бъде в центъра на Втората унгарска конференция за селско стопанство, която аз организирам съвместно с държавния секретар Zoltán Gőgös от Министерството на селското стопанство и развитието на селските райони на Унгария на 17 април 2009 г. в град Pápa. От 2006 г. цената на царевицата на международния пазар е нараснала три пъти, а цената на пшеницата – със 180 %, докато цените на храните общо са се покачили с 83 %. През 2050 г. населението в света ще се увеличи до девет милиарда души и за да се удовлетворят нуждите му, равнището на селскостопанското производство следва да се удвои; това обаче ще сложи край на евтината храна. Поради тази причина от изключителна важност е да се запази и при възможност да се увеличи селскостопанският капацитет на Европейския съюз. Неприемлив е фактът, че в резултат от секторните реформи на Общата селскостопанска политика селскостопанското производство би трябвало да намалява в Европейския съюз. Като добри примери в тази насока могат да послужат реформата в производството на захар, която доведе до изчезване на захарната промишленост в Унгария, както и субсидиите, отпускани за изкореняване на винени сортове лозя в рамките на политиката за реформи във винопроизводството. Разделянето на прякото финансиране на селското стопанство от производството вероятно е водещо в тази насока.

Необходимо е да намерим подходящия баланс между производството на хранителни продукти и това на биогорива, като последното не следва да застрашава глобалното осигуряване на прехраната. Програмата на САЩ за производство на биоетанол допринесе в голяма степен за покачване на цените на хранителните продукти през 2008 г.; на базата на този опит Европейският съюз трябва да преразгледа по­ранните си ангажименти, свързани с процентното съотношение на биогоривата. Накрая, аз призовавам за спешни действия на равнище Европейски съюз срещу създаването на монополни структури от страна на търговците на храни на дребно с цел защита на производителите.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Покачването на цените на енергията, неблагоприятните метеорологични явления и нарасналото търсене на енергия, дължащо се на увеличаването на населението в световен план, доведе до високи цени на храните. Аз призовавам Комисията да изследва взаимосвързаността между високите цени на храните и нарастващите цени на енергията, особено на използваните горива.

Селскостопанският сектор следва да подобри енергийната си ефективност. Увеличаването на дела на земеделските култури за биогорива и използването на възобновяема енергия вероятно ще окаже положително влияние върху земеделския и хранителен сектор, който е засегнат от високите цени на торовете и пестицидите, както и от нарасналите разходи за обработване и транспорт на продукцията. Аз призовавам Комисията да наблюдава внимателно последиците от увеличеното производство на биогорива в Европейския съюз и в трети страни от гледна точка на измененията в начина на обработка на земята, цените на хранителните продукти и достъпа до храна.

Стимулите за насърчаване на трайното отглеждане на енергийни култури следва да не застрашават производството на храни. Считам, че е необходима научноизследователска дейност в областта на селското стопанство, за да се увеличи производителността на стопанствата. Също така приканвам държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) в това отношение, както и да приемат мерки за подобряването на селскостопанската продукция по устойчив и енергийноефективен начин.

19. Развитие на гражданския диалог в рамките на Договора от Лисабон (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0475/2008) на г­жа Grabowska – от името на Комисията по конституционни въпроси, относно перспективите за развитие на гражданския диалог в рамките на Договора от Лисабон (2008/2067(INI)).

  Genowefa Grabowska, докладчик. − (PL) Г­н Председател, Комисар, сменяме темата, за да обсъдим контактите между институциите на Европейския съюз и неговите граждани. Тези контакти са незадоволителни. Съществува дълбоко разделение между Европейския съюз и неговите граждани, въпреки че Jean Monnet изтъква, че Европейският съюз е създаден по­скоро за гражданите, отколкото за държавите и правителствата.

Европейският съюз се разраства и обхваща все повече граждани, но институциите му изпитват затруднения при установяването на контакти с тях. Това се проявява в горчивия опит с френското и холандското „не“ на Договора от Лисабон. Вярно е обаче, че институциите на Съюза се стремят да подобрят контактите си с гражданите. Те се отварят към тях, ясно осъзнавайки ролята на гражданското общество. Все повече се разширява диапазонът на комуникационната политика на Европейския съюз в тази област. Беше създаден дори нов термин – „граждански диалог“, който описва тази политика. Необходимо е обаче повече. Поради това Европейският парламент се стреми да отговори на това предизвикателство, като се опитва да създаде подходящ механизъм за тази цел и да насърчава общуването между институциите на Европейския съюз и неговите граждани. Така ще се разреши проблемът, свързан с липса на демокрация, и ще се покаже, че гражданите също играят важна роля в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз.

Член 10 от Договора от Лисабон гласи, че „Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза. Решенията се вземат възможно най­открито и възможно най­близо до гражданите.” Съществува и допълнителна разпоредба, която позволява на един милион граждани на Европейския съюз да предприемат законодателна инициатива. След влизането в сила на Договора от Лисабон един милион граждани ще имат възможност да се обърнат към Европейската комисия и да я приканят да внесе законодателно предложение по значим за гражданите въпрос.

Ето защо аз поставям за разглеждане въпроса за гражданския диалог в този доклад. Това е диалог, който не е дефиниран от закона. Важно е обаче и аз бих желала той да е движен от следните принципи или по­скоро да се подчинява на тях. На първо място аз поставям в доклада принципа на представителност по отношение на гражданското общество. Бих желала гражданското общество да бъде подходящо представено на равнище Европейски съюз, което значи, че желанието ми е то да се представлява от партньори, които коректно отразяват и представляват интересите по спорните въпроси.

Аз бих желала гражданският диалог да има двустранен и взаимен характер. Това не е просто процес, при който Европейският съюз се обръща към гражданите, а те отговарят. Съюзът трябва и да информира гражданите, когато мненията им се вземат предвид, и да обяснява какви са последствията от това. Ето защо ние се нуждаем и от обратна информация от Съюза към гражданите.

Бих желала гражданският диалог да се основава на принципите за яснота и прозрачност. Ние следва да се ръководим от ясни правила, когато каним представители на обществото да вземат участие в диалога с нас. Необходимо е систематично да публикуваме списъка от организации, участващи в консултациите. Би било добре Съюзът да определи лице, отговарящо за контактите в тази област, а именно – в областта на диалога.

Не е лесно да се установят ръководни правила в тази област. Европейската комисия още през 2002 г. изготви принципи за повишаване на културата на консултации и диалог и затова аз се надявам, че тя ще е готова и сега да изготви целесъобразни принципи. Те ще се превърнат в общи принципи за всички институции. Бих желала да добавя, че от държавите-членки ще се изисква също да насърчават гражданския диалог. Аз не бих могла да представя всички части от този доклад. Бих желала обаче съдържанието му да бъде подложено на проверка при първа възможност, а именно по време на изборната кампания за Европейския парламент през 2009 г. Ще се радвам, ако ние се възползваме от този случай и направим първата крачка към установяване на контакт с европейските граждани, като ги накараме да опознаят най­доброто, което Съюзът предлага, и разберем от тях за какво трябва да се борим в този Парламент.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − Г­н Председател, преди всичко Комисията би желала да благодари на докладчика, г­жа Grabowska, и на Комисията по конституционни въпроси за отличния доклад.

Ние приемаме твърдението, че гражданското общество играе важна роля в процеса на европейската интеграция. То е един от основните инструменти за осъществяване на комуникацията между европейските институции, обществото на Европейския съюз и гражданите на Европейския съюз. То дава възможност на гражданите да упражняват правото си на участие в демократичния живот на Съюза.

Комисията има дълга и положителна традиция на взаимодействие с организациите на гражданското общество. Това сътрудничество между Комисията и гражданското общество се засилва, като обхваща широк кръг от въпроси от политическия диалог до управлението на проекти както в рамките на Европейския съюз, така и в държавите- партньорки.

Договорът от Лисабон ще постави вече установената практика на по­официална основа и ще даде нов тласък за по­нататъшното й развитие. Той ще даде също така възможност за нови форми на активизиране на гражданското общество чрез „гражданска инициатива“.

Въвличането на заинтересованите страни в активен диалог изисква предоставяне на целесъобразни инструменти в ръцете на гражданското общество, за да може то да изразява мнения и да бъде чуто. Институциите на ЕС се нуждаят от също толкова целесъобразни инструменти, които да гарантират, че всичко, което чуваме от гражданското общество и гражданите, е правилно подбрано и отразено в системата. Комисията приветства това, че настоящият доклад заявява подкрепата си на много от идеите, които тя вече осъществява на практика.

В рамките на своя мандат Комисията предприема редица инициативи за включване на организациите на гражданското общество и отделните граждани в публичен дебат по значими за Европейския съюз въпроси. Един от сравнително новаторските примери за тези усилия е допитването до гражданите, експериментирането със съвещателни изследвания на общественото мнение и индивидуални консултации.

За да се разберат нуждите и очакванията на хората, през последните 35 години се разработва Евробарометър като много надежден инструмент за наблюдение на общественото мнение в Европа. Нито Комисията, нито Парламентът обаче поотделно биха могли да организират общоевропейски публичен дебат. Това би било възможно единствено ако институциите на Европейския съюз и държавите­членки работят рамо до рамо. Именно такава е целта на политическата декларация „Да общуваме на тема Европа в партньорство“, подписана от Парламента, Съвета и Комисията на 22 октомври 2008 г.

В този контекст Комисията и Парламентът вече съгласуват усилията си с държавите­членки чрез партньорства за управление, обхващащи регионални и местни кампании по конкретни въпроси, съгласувани с действията на местни органи и неправителствени организации. През 2009 г. благодарение на единадесет нови партньорства за управление този подход ще стане още по­ефективен.

Комисията споделя становището, че ползотворният диалог зависи от активното участие на всички страни: институциите на Европейския съюз, държавите-членки и гражданското общество. Комисията се надява, че Договорът от Лисабон ще влезе в сила и заявява своята готовност да предприеме необходимите действия за реализиране на разпоредбите му на практика и за по­нататъшно развиване на гражданския диалог.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмени декларации (Член 142)

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. – (PL) За да бъде Европейският съюз истински демократичен и близък до гражданите, необходимо е тясно сътрудничество между институциите на Съюза и държавите­членки, от една страна, и гражданското общество, от друга, на местно, регионално и национално равнище.

Гражданското общество представлява многобройни неправителствени организации и организации с нестопанска цел, учредени от граждани по тяхна собствена воля. То играе важна роля в процеса на европейска интеграция, като представя позициите и исканията на гражданите на Европейския съюз пред европейските институции. По тази причина от особена важност е гражданите да получават ефективна и надеждна информация, като се засилва популярността на гражданския диалог. Това важи с особена сила по отношение на насърчаването и пропагандирането на действията и намеренията на Европейския съюз, изграждането на мрежа за европейско сътрудничество и укрепването на европейската идентичност сред гражданското общество.

Ако Европейският съюз желае да постигне своите политически цели и намерения, той се нуждае от по­силно политическо съзнание, по­ефективен граждански диалог и по­широк публичен дебат.

Договорът от Лисабон укрепва правата на гражданите по отношение на Съюза, както и тези на сдруженията, представляващи гражданското общество, като улеснява участието им в дебатите относно т. нар. „Европа на гражданите“.

Институциите на Европейския съюз следва да развиват по­тясно сътрудничество с цел изграждане на европейски граждански диалог и насърчаване на гражданите на Европейския съюз да се ангажират в по­голяма степен с проблемите на Европа. Особено важно е да се поощрява по­широкото участие на гражданите в европейските дебати и дискусии. Гражданите трябва също така активно да участват в предстоящите избори за Европейски парламент. Или, както заяви Jean Monnet, ние не създаваме коалиция от държави и правителства, а съюз между граждани.

  Zita Gurmai (PSE), в писмена форма. – (HU) Членството в организация на гражданското общество дава на гражданите на Европа възможност да вземат активно участие в политиката. За постигане на целите на Европейския съюз активното включване на гражданите в този процес и създаването на конкретни реални възможности те да предприемат инициативи, да осигуряват обратна връзка и да изразяват критика и противоположни мнения представлява истинско предизвикателство. Липсата обаче на еднозначно точно правно определение на организацията на гражданското общество може да предизвика трудности.

За да могат гражданите на Европейския съюз да оценят предимствата, които той им предлага, ние трябва да продължаваме да развиваме демокрацията, да засилваме прозрачността и да разширяваме ефективността от действията на Европейския съюз. Липсата на демокрация в повечето случаи е резултат от това, че гражданите невинаги имат достъп до необходимата информация. Някои от документите, свързани с процеса на вземане на решения от страна на Общността, все още не са достъпни, така че ние трябва да продължим процеса, насочен към по­нататъшно разширяване на достъпа до работните документи на Общността.

Механизмът на консултациите е неделима част от дейността на европейските институции. Ние трябва да положим основните принципи и минимален набор от правила по отношение на консултациите, както и да установим такава рамка за тях, която да е последователна и достатъчно гъвкава, за да се приспособи към специфичните очаквания на заинтересованите страни.

  Jo Leinen (PSE), в писмена форма. – (DE) Настоящият доклад е ясен сигнал, че Европейският съюз се приближава до своите граждани и предлага конкретни стъпки, чрез които тази цел да стане реалност.

Ние призоваваме всички институции на Европейския съюз да направят диалога с гражданското общество важна повсеместна задача в тяхната политическа работа.

Хората подкрепят Европейския съюз само ако са информирани за политическите проекти и дейности и само ако имат възможност да участват във вземането на решения, например под формата на консултации. Отхвърлянето на Договора от Лисабон в Ирландия ни показа какви отрицателни последици може да има за европейската интеграция преднамереното разпространяване на невярна информация. В бъдеще това трябва да бъде предотвратено чрез предварително активно осведомяване и политика на диалога. По-конкретно, това се отнася и до Съвета, и до правителствата на държавите-членки, които трябва да положат по­активни усилия при предоставяне на по­добра информация за Европейския съюз.

Достъпът до документи, осигуряван от всички институции на Европейския съюз, трябва да стане по­лесен и да се подобри по такъв начин, че всеки гражданин да може да придобие представа за тяхната работа.

Нашата цел е да изградим в Европа силно гражданско общество като необходима предпоставка за развитието на европейското публично пространство. Ето защо ние настояваме най­накрая да бъдат създадени необходимите рамкови условия, което означава преди всичко харта за европейските сдружения, както и необходимата основна инфраструктура за активните граждани на европейско равнище.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, госпожи и господа, докладът на г-жа Grabowska относно перспективите за развитие на гражданския диалог в съответствие с Договора от Лисабон е пример за загуба на време и ресурси. Следователно възниква един основен въпрос. За какво всъщност е цялото това разискване? В крайна сметка Договорът от Лисабон е мъртъв. Ирландия го отхвърли чрез национален референдум. Това означава, че гореспоменатият документ няма правна сила. Да се гради каквото и да било върху него е като да се строи от пясък, без никаква основа. Да се гради върху договор, който в действителност не съществува, тъй като е отхвърлен, е нарушаване на демокрацията и на равните права на три нации. Всичко това ме кара да си припомня дефиницията за демокрация. Според моите разбирания демокрацията е свободен избор, а не нещо, което е наложено и което не зачита волята на хората. Хората, а не интересите на отделна група, са най­важни при демокрацията. Върховната изява на волята на хората е референдумът, а не решение, взето от управляващата клика, което противоречи на желанието на хората. Толкова ли е трудно да се разбере това?

  Душана Здравкова (PPE-DE), в писмена форма. – Бих искала да поздравя г-жа Grabowska за чудесния доклад, за който съм сигурна, че ще е принос за подобряване и развитие на гражданския диалог. Има много неща да се кажат за развитието на диалога между граждани и институции в Европейския съюз. Като председател на гражданско сдружение в България, съм дълбоко убедена, че това е един от най­важните елементи за бъдещото развитие на Европа, който трябва спешно да бъде реформиран и подобрен.

Вярвам, че с този доклад Европейският парламент дава нужните насоки и препоръки на останалите институции, но също и на гражданските организации, защото без тяхното съдействие и участие целта, която сме си поставили, ще бъде невъзможна.

Докладът предлага един равнопоставен диалог, зачитащ различието и независимостта на множеството асоциации, и ще спомогне на гражданското участие в политическия процес да се справи със сериозните предизвикателства, поставени пред него, както на национално, така и на европейско ниво. Защото е от голямо значение да се намери диференциран подход, който да даде резултати на местно ниво поради различното ниво на развитие, както в различните държави, така и в различните сектори.

Разчитам, че останалите институции и държавите-членки ще вземат предвид нашите препоръки в най­бързи срокове, дори и Договорът от Лисабон да не влезе скоро в сила.

20. Публичните финанси в ИПС – 2007–2008 г. (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0507/2008) на г­жа Gottardi – от името на Комисията по икономически и парични въпроси, относно публичните финанси в ИПС за периода 2007—2008 г. (2008/2244(INI)).

  Donata Gottardi, докладчик. – (IT) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, точно преди една година ние взехме решение да обединим докладите относно публичните финанси за 2007 г. и 2008 г. За това имаше най­малко две причини: да се опитаме да ускорим процеса и да вземем под внимание симптомите на настъпващата промяна. Тогава ние не осъзнавахме пълната степен на промените, но вече беше ясно, че като анализираме две години заедно, ще получим по­изчерпателна и точна преценка. И бяхме прави. Докладът, който ще гласуваме утре, непрекъснато беше допълван с нови данни.

Тясната връзка между публичните финанси и финансовата и икономическата криза е очевидна. Просто обсъдете ресурсите, предназначени да избавят от затруднение банките и едрия бизнес, да подкрепят промишлеността, като не забравяте исканията главно от страна на малките и средните предприятия, както и защитата на гражданите от настъпилата рецесия. Всички тези мерки бяха доведени до вниманието на европейските институции и отделните държави-членки, но те не трябва да отслабват нашия ангажимент и нашата отговорност спрямо бъдещите поколения.

Докладът е изграден най­малкото на две равнища: това, което е основно, устойчиво и валидно във всички случаи, и това, което е неотложен отговор на сегашната криза. Принципът остава същият, а именно, че устойчивите публични финанси са крайно важни не само за отделните страни, но също така за стабилността на икономиката и на европейския социален модел. По отношение на приходите трябва да се предприемат мерки за разширяване на данъчната основа, като все пак не се отслабва действието на принципа за прогресивно данъчно облагане и се намалява данъчният натиск върху средните и ниските заплати и пенсиите. По отношение на разходите действията трябва да включват оценка на контекста, изискванията и състава на населението, като се обърне специално внимание на политиките за равенство между половете и демографските промени. Целта следва да бъде насочена по­скоро към реорганизиране на разходите, отчасти чрез прехвърляне на бюджетни средства по други позиции и модернизиране на публичните администрации, отколкото към въвеждане на произволни съкращения на средства.

Бюджетирането, съобразено с фактора пол, представлява добър пример за бюджетиране – методология, предложена и подкрепяна от самия Европейския парламент, въпреки че все още не е норма. Това води до увеличаване на прозрачността, съпоставимостта и разбирането, в това число и сред гражданите, както и до засилване на доверието и чувството за отговорност.

Настоящата безпрецедентна нестабилност изисква решителни действия. Ако намесата в публичния сектор е станала важна и крайно необходима, ние не бива да повтаряме същите грешки – това би било дори по­непростимо. Вместо това ние трябва да направляваме кризата в посока на нов модел на развитие, което да бъде истински устойчиво както за околната среда, така и за обществото.

Когато говорим за координация на европейско равнище, би трябвало да мислим за наше собствено антициклично управление, да се движим заедно и в еднаква посока, като засилим борбата срещу избягването на плащане на данъци и градим заедно националните планове. Когато подкрепяме бизнеса, трябва да оценим влиянието на конкуренцията, поддържането на равнопоставени условия и функционирането на вътрешния пазар, като се гарантира надзор, отчетност, ограничения и последователно поведение. Преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж позволява една контролирана гъвкавост, използвана внимателно и в дългосрочна перспектива.

Макроикономическите политики и съвместните инвестиции трябва да бъдат пренасочени в стратегически, предварително определени сектори, като се използват такива инструменти като еврооблигациите, и в същото време се обръща особено внимание на плановете за регионална стабилност. В Комисията по икономически и парични въпроси имаше широк консенсус по доклада, тъй като повечето политически групи споделят неговата гледна точка. Аз наистина се надявам, че това е прелюдия към един добър резултат при гласуването утре.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н Председател, Комисията приветства доклада на г-жа Gottardi, а съдържанието на доклада съответства до голяма степен на съдържанието на двата представени по-рано доклада на Комисията относно публичните финанси в ИПС, оповестени през м. юни 2007 г. и 2008 г. Комисията е съгласна също така с трите последни изменения, внесени от докладчика на 7 януари.

Докладът на Европейския парламент потвърждава, че преразгледаният Пакт за стабилност и растеж (ПСР) досега функционира според очакванията. По­специално, много държави-членки са направили значителни усилия, за да изпълнят задълженията си по отношение на Пакта. От реформата на Пакта за стабилност и растеж досега са били приложени както корективни, така и превантивни лостове в пълно съответствие с разпоредбите на Пакта за реформа и не е била проявена никаква снизходителност при изпълнението.

Все пак докладът също така изтъква особено негативната икономическа перспектива за Европейския съюз и еврозоната за 2009 г. Растежът се е забавил значително, до степен да се премине в пълна рецесия тази година. Общите икономически перспективи за 2010 г. също са обезкуражителни, така че Комисията изразява съгласие с Европейския парламент, че да се подкрепи търсенето, като се използва дискреционната фискална политика, в момента е от основно значение.

Въпреки това фискалната политика следва да поддържа устойчив курс, като се основава на предвижданията за очаквано решение на кризата. В това отношение Комисията споделя загрижеността на Парламента относно дългосрочната стабилност на публичните финанси и продължава да придава голямо значение на неговата преценка.

Нов доклад относно дългосрочната стабилност на публичните финанси в Европейския съюз ще бъде представен от Комисията през есента на 2009 г. Комисията също споделя становището на Европейския парламент, че публичните средства трябва да се преориентират, за да се подобри качеството на публичните разходи в съответствие с Лисабонската стратегия. Подобна ориентация на политиката е наистина част от общите насоки за политиката, приети от Европейския съвет. Комисията продължава работата за по-систематизирана оценка на качеството на развитието на публичните финанси, включително аспектите на бюджетирането, основано на изпълнението.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (Член 142)

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) През пролетта на 2006 г. дванадесет държави-членки преминаха през процедура при прекомерен дефицит. В резултат от изпълнението на препоръките и решенията, дадени от Съвета в случая на страни с прекомерен дефицит, две години и половина след това броят на държавите-членки, които са преминали през процедура при прекомерен дефицит е почти нулев. Това постижение е възможно, благодарение на наличието на благоприятни икономически условия през 2006 г. и 2007 г. През периода 2008—2009 г. сме изправени пред икономическа криза, която в много държави­членки вече е довела до икономическа рецесия, нарастване на безработицата и много фалирали дружества, особено сред малките и средни предприятия (МСП). Европейският план за икономическо възстановяване предвижда големи публични инвестиции за модернизиране на транспортните и енергийни инфраструктури. Държавите-членки разработват програми, насочени към подпомагане на малките и средни предприятия, за да им позволят да останат на пазара. При тези условия държавите-членки в еврозоната, както и всички държави-членки ще срещнат трудности да отговорят на критериите за сближаване. Смятам, че на европейско равнище трябва да се вземат мерки, за да могат държавите-членки да посрещнат сегашните предизвикателства като застаряващото население, миграцията, промените в климата и т.н. Селското стопанство, образованието, здравеопазването и транспортът, които са ключови области за икономическото развитие на Европейския съюз и за качеството на живот на европейските граждани, трябва да бъдат подпомогнати от специфични публични политики.

21. Транспониране, прилагане и изпълнение на Директиви 2005/29/ЕО и 2006/114/ЕО (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е доклад (A6-0514/2008) на г-жа  Weiler – от името на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама (2008/2114(INI)).

  Barbara Weiler, докладчик. − (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, преди да премина към доклада, бих искала да кажа още веднъж, че не се държахме коректно с решението си да разискваме нашите доклади по собствена инициатива. Като виждам как протичат разискванията – без диалог, без противопоставяне, без противоречия – не смятам, че това е същинско парламентарно разискване и се надявам, че ще променим това скоро след парламентарните избори.

Въпреки това бих искала да изразя благодарността си към колегите, които не присъстват. Ние работихме много добре заедно по изработването на доклада. Също така бих искала да благодаря на Европейската комисия и на секретариата на комисията.

Направихме много нови общи открития по време на разискването в комисията. Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съзнателно постави разискването относно прилагането сравнително рано в дневния ред, тъй като срокът за прилагане от страна на държавите-членки беше средата до края на 2007 г., което досега не е много дълъг срок за директива, която включва огромен и значителен елемент на хармонизиране. Въпреки това някои държави-членки не са приели мерки за транспониране. Безспорно това се дължи на сложната процедура, но интересното е, че три държави-членки, които не са успели, са някои от държавите основателки. Следователно не можем да приемем, че им липсват знания в областта на европейското право. Три държави-членки все още не са транспонирали директивата, четири са я транспонирали в недостатъчна и незадоволителна степен, а три държави-членки са получили съобщения от Комисията, които биха могли да доведат до производство в Съда на Европейските общности. Има много случаи на недостатъчно транспониране. По време на нашето заседание установихме, че две страни са транспонирали директивата с голяма отговорност и творчество, а именно Обединеното кралство и Австрия. Значи е възможно.

Предимствата на вътрешния пазар следва да бъдат в интерес на държавите-членки. Целта на директивата следва да бъде изясняване на правата на потребителите и опростяване на трансграничната търговия, въвеждане на надеждни и справедливи правила и разбира се засилване на правната сигурност.

Много важен въпрос за нас като парламентаристи е защитата на гражданите и потребителите от измамни практики. Това се отнася не само за потребителите, но също и за малките предприятия и търговците. Нашата цел, Комисар, следва може би да бъде въвеждането на тези две директиви заедно в средносрочен план, тъй като много малки предприятия са изправени пред същите проблеми на вътрешния пазар като потребители. Запознати сме с много примери, като например неприятни реклами и заблуждаващи и агресивни търговски практики. Всички сме запознати с измамите с указатели, което е широко разпространен проблем в цяла Европа. Знаем за измамите с лотарията и още много други.

Бих искала да благодаря на Комисията за строгостта при използването на новата система „sweep“ за проверка на авиокомпаниите и мелодиите за телефони. Надяваме се, че тя ще продължи да работи по този въпрос. Очакваме, че тя ще осъществи по-здраво сътрудничество с националните служби и ще гарантира, че черните списъци няма да се пренебрегват и че санкциите всъщност са разубеждаващ фактор – доста важен въпрос за нас като парламентаристи.

Бих искала да кажа в заключение, че успешното транспониране изисква сътрудничество между държавите-членки и между националните и европейски парламентаристи, и изцяло в съответствие с Договора от Лисабон, който беше споменат тук, бих искала да подкрепя националните парламентаристи за упражняване на по-строг контрол над техните национални правителства. Тези два акта биха били добро начало.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, преди всичко бих искала да благодаря на докладчика, г-жа Weiler, за нейния доклад, съдържанието, на който, разбира се, ще бъде внимателно разгледано от Комисията, а също така да й благодаря и за коментарите, които направи във връзка с тази процедура.

Комисията е напълно съгласна, че понастоящем е много важно държавите-членки да транспонират точно новите понятия, въведени от директивата относно нелоялните търговски практики и националните органи също да допринесат за еднаквото прилагане на директивата в целия Европейски съюз.

Що се отнася до транспонирането, две държави-членки все още закъсняват: Люксембург и Испания; Комисията отнесе тези случаи до Съда на Европейските общности през м. юни миналата година.

Комисията също така координира сътрудничеството по транспонирането, за да се избегне неправилното транспониране. Независимо от това в ограничен брой страни остават някои проблеми, главно поради нежеланието на тези страни да се съобразят с цялостната хармонизация. В тези случаи Комисията няма да се поколебае да започне процедури за нарушение.

Докладът посочва необходимостта да се защитят не само потребителите, но и малките и средни предприятия от нелоялни търговски практики. По този въпрос Комисията напомня на Европейския парламент, че една директива за пълно хармонизиране относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители вече е твърде амбициозно предложение, което би било неуспешно, ако неговото приложно поле се разшири до нелоялни търговски практики от страна на търговци към търговци.

От консултациите, довели до предложението, и от разискванията в Съвета е направено заключението, че има слаба подкрепа в полза на разширяване на приложното поле на директивата, за да бъдат обхванати нелоялните търговски практики от страна на търговци към търговци.

Относно агресивните практики, които се регламентират за първи път на равнище Европейски съюз чрез директивата относно нелоялните търговски практики, беше преценено, че подобни практики се срещат почти изключително в транзакциите между търговци и потребители. Заблуждаващите практики в транзакциите между търговци вече са регламентирани от директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама. Такива практики следва да продължат да се регламентират единствено от тази директива.

По отношение прилагането на законодателството за защита на потребителите, Комисията ще продължи да координира действията по прилагането чрез мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите.

В този контекст Комисията отбелязва подкрепата от страна на Парламента за проверките като инструмент за прилагане. Комисията възнамерява да доразвие този механизъм и е планирала още една проверка по-късно тази година. В допълнение към искането от страна на Парламента, Комисията също така би искала да добави, че предстоящият втори вариант на Индекса за развитие на пазарите на дребно ще съдържа данни, събрани по време на досега проведените проверки.

Тъй като докладът посочва необходимостта от информационни кампании за повишаване на осведомеността на потребителите относно техните права, Комисията би искала да информира членовете за новия уебсайт „Is it fair?“ (Коректно ли е?), който например включва образователен материал относно черния списък на забранените практики.

В заключение Комисията би искала да увери Парламента, че ще продължава да работи в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да гарантира точното и ефективно прилагане на директивите относно нелоялните търговски практики и заблуждаващата и сравнителната реклама.

Базата данни за националните мерки, приети при транспонирането, и за съдебната практика ще бъде създадена тази година и ще служи като полезен инструмент в това отношение.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

(След коментарите на г-жа Weiler, председателят прочете разпоредбите на член 45, параграф 2 от Правилника за дейността)

Писмена декларация (Член 142)

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Европейските потребители често се сблъскват с нелоялни търговски практики и измамни и заблуждаващи реклами. Категорията уязвими потребители, която включва по-специално деца и възрастни граждани, е изложена в най-голяма степен на риск от измама.

Приветствам усилията на Комисията да съдейства на държавите-членки в транспонирането на директива, която ще помогне да се увеличи доверието на потребителите и на търговците в трансграничните транзакции. Това ще гарантира по-голяма правна сигурност за потребителите, и в същото време ще защити малките и средни предприятия от агресивни нелоялни търговски практики.

Тази директива е решаваща за бъдещото развитие на правата на потребителите в Европейския съюз и за цялостното развитие на потенциала на вътрешния пазар. Тъй като някои неща все още остават неясни при транспонирането на директивата, приветствам доклада на г-жа Weiler, който привлече вниманието върху проблемите с транспонирането на директивата в националните законодателства.

За да успеем, съдебните органи ще трябва да засилят трансграничното сътрудничество по отношение на подвеждащи услуги, свързани с бази данни. Отдавам голямо значение на информационните кампании за повишаване на осведомеността на потребителите за техните права, защото те са ключов фактор за предоставяне на по-голяма защита. Само добре информиран потребител може да забележи заблуждаваща реклама и да избегне разочарованието, което тя може да причини.

Смятам, че „черните списъци“ ще ни дадат възможност да разкрием нелоялни търговски практики и напълно да забраним заблуждаващата реклама.

22. Обща политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е доклад (A6-0485/2008) на г-н Guerreiro – от името на Комисията по рибно стопанство, относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова (2008/2178(INI)).

  Pedro Guerreiro, докладчик. – (PT) Съобщението на Комисията повдига различен кръг от въпроси като част от разискването относно възможна реформа на Общата политика в областта на рибарството до 2012 г.

Моят доклад, който беше приет от Комисията по рибно стопанство в Парламента, изтъква множество фактори, които смятаме за важни в контекста на това разискване.

Риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората и това е първоначалната цел на всяка политика в областта на рибарството.

В този контекст си заслужава да се подчертае важността на риболова във водите на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на всяка държава-членка за нейния суверенитет и независимост, в частност от гледна точка на храната.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) следва да подпомага модернизацията и устойчивото развитие на риболовната промишленост, като защитава нейната социално-икономическа жизненост и устойчивостта на рибните ресурси и като гарантира запасите от риба за населението, както и суверенитета и сигурността на храните, запазването на работните места и подобрени условия на живот за рибарите.

Предвид собствените й цели, Общата политика в областта на рибарството следователно не трябва да бъде подчинена на други политики на Общността, които са били определени досега.

С други думи, политиката в областта на рибарството не е и не може да бъде политика за океаните или за морската среда.

Тъй като риболовът е дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, първата и основна задача на управлението на рибарството е да контролира общото риболовно усилие по начин, който да гарантира максималния устойчив улов.

Политиката в областта на рибарството трябва да започва от допускането на взаимозависимост между благополучието на риболовните общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неразделна част, в частност чрез признаване на конкретните характеристики и значимостта на дребния крайбрежен риболов и непромишления риболов.

Прилагането на екосистемния подход за управлението на морската среда по необходимост изисква мултидисциплинарни и междусекторни действия между различните мерки, които оказват влияние върху морските екосистеми – отивайки далеч отвъд и над тези приети в областта на рибарството.

Предложението за анализ на оценката на рибните ресурси, основан на екосистемния подход, трябва да се базира на потвърдени научни данни, а не на предчувствия, базирани на предварителни представи.

Също така трябва да бъде признато, че съществува значителна разлика между различни морски области и ресурсите, които се намират във всяка от тях, между различните флоти и уреди, които се използват и между тяхното съответно въздействие върху екосистемите, което изисква мерки за управление на рибарството, които са разнообразни, специфични и приспособени към всеки случай, като рибарите получават обезщетение за социално-икономическите последици, когато това е необходимо.

За да се гарантира устойчивостта на ресурсите, риболовната дейност и съответните местни общности, считаме, че е жизнено важно държавите-членки да упражняват своя суверенитет върху 12­те мили териториални води, а областта, която съответства на изключителните икономически зони на най-външните региони, да бъде считана за „зона с изключителен достъп”.

В този контекст съществуват някой безпокойства във връзка с предложения, отнасящи се до достъп до ресурси, които целят насърчаване на система от индивидуални квоти, които могат да бъдат прехвърляни, което би имало последици от гледна точка на концентрацията на риболовна дейност и присвояването от отделни лица на права за извършване на риболов.

Също така трябва да бъде отбелязано, че една политика, която насърчава безразборното бракуване на плавателни съдове, която не взема предвид специфичните характеристики на флотите, ресурсите, нуждите по отношение на потреблението във всяка държава-членка и социално-икономическото въздействие, е неподходяща и необоснована.

Накрая бих искал да подчертая, че резкият спад на доходите в промишлеността произтича не само от ограничения на риболовната дейност, но и от стагнацията/спада в цените при първоначална продажба, придружени от показателно увеличение в производствените разходи (дизел и петрол).

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, Комисията приветства представения доклад и подкрепата за нашите перспективи относно екосистемния подход.

Едно от основните послания, които Комисията изразява в своето съобщение, е, че докато рибарството зависи от здрави морски екосистеми, управлението на риболова, не може само по себе си да поеме ролята по управление на океана. Здравите морски екосистеми могат да бъдат опазени само чрез политика, която включва всички сектори, имащи въздействие върху тези екосистеми.

Поради тази причина Комисията разглежда морската политика, и по-специално нейния екологичен стълб – Рамковата директива за морската стратегия – като ключ за прилагането на екосистемния подход. Този подход гарантира на риболовната промишленост, че на всички въздействия от страна на човека върху морските екосистеми, не само рибарството, е отговорено пропорционално и последователно. Това е също така основната идея на доклада и ние оценяваме съгласието по този въпрос.

Ще подчертая, че това не означава, че една политика се подчинява на друга – че ние, възприемайки този подход, установяваме йерархия между Рамковата директива за морската стратегия например и Общата политика в областта на рибарството.

Рамковата директива за морската стратегия служи на Общата политика в областта на рибарството като необходим инструмент за интегриране за опазване на ресурсната база за рибарството в бъдеще, а Общата политика в областта на рибарството ще допринесе за Рамковата директива за морската стратегия, като въведе необходимите мерки за управление, за да подкрепи целите за здрави морски екосистеми.

Както бе посочено в доклада, задоволяването на нуждите от храна, опазването на риболовната промишленост и риболовните общности, и запазването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими. Напротив, в дългосрочен план съществува синергия между тези цели.

Докладът засяга много въпроси относно специфичните инструменти, които да бъдат използвани в бъдеще. Това са важни и уместни въпроси, на които ще отговорим в разискването относно реформата на Общата политика в областта на рибарството. Следователно няма да коментирам специално тези въпроси сега.

Все пак ще отбележа, че има два въпроса, по които може би няма да постигнем съгласие. Посочва се, че рибарите, които са засегнати от мерки и планове за управление за опазване на екосистемите следва да бъдат подпомогнати или компенсирани. Не смятаме че преките субсидии са стъпка напред, а че решението е да се помогне на промишлеността да бъде икономически по-гъвкава и да се помогне на крайбрежните общности да се развият в други различни икономически дейности.

Също така се посочва, че попълването на запасите от аквакултури може да бъде инструмент за попълване на запасите от дива риба. Въпреки че това може да бъде възможност в някои много специфични случаи, ние не смятаме че това е пътят напред по-принцип. Рибните запаси следва да се възобновяват чрез подходящо управление на въздействието от страна на човека върху морските екосистеми, включително въздействието както върху рибарството, така и върху други сектори.

Ще се върнем към по-подробно разискване относно инструментите за управление на рибарството в контекста на разискването и разработването на реформата на Общата политика в областта на рибарството, като ще започнем с публикуването на Зелена книга през м. април. Междувременно благодаря на Парламента за неговата подкрепа за нашия подход, изразена чрез този доклад.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (Член 142)

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Сегашните рибни запаси във водите на Европейския съюз продължават да намаляват поради прекомерен риболов, използването на неподходящо оборудване, както и поради въздействието, което други сектори, по-специално туризмът имат върху биологичния морски живот. Научни изследвания за идентифициране на факторите, които влияят върху морските екосистеми, включително влиянието на климатичните промени, ще дадат възможност да се определи развитието рибните ресурси и ще гарантират, че са взети предпазни мерки, за да се предотврати бързото, продължително изчерпване на рибните запаси.

Тъй като риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората, управлението на устойчивостта на рибните ресурси е жизнено важно във време, в което морското биоразнообразие се влошава. Поради тази причина, социалните, икономическите и екологичните аспекти трябва да бъдат взети предвид във всички инициативи за насърчаване на устойчивото развитие на крайбрежните зони на Европейския съюз.

23. Равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е доклад (A6-0491/2008) на г-жа Riera Madurell – от името на Комисията по правата на жените и равенството между половете, относно транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (2008/2039(INI)).

  Teresa Riera Madurell, докладчик. – (ES) Г­н Председател, директивата, за която се отнася докладът, е изменен вариант на директива от 1978 г. със същия предмет, изготвена в контекста на Договора от Амстердам, съдебната практика, установена от Съда на Европейските общности, и новата социална реалност. Това е вариант, който обединява ключови елементи за напредъка в областта на правата на жените, които са оценени в този доклад.

Правният текст дава определение за пряка и непряка дискриминация, тормоз и сексуален тормоз; изисква държавите-членки да насърчават работодателите да предотвратяват всички форми на дискриминация, основана на пола; защитава правата на работниците след отпуск по майчинство или родителски отпуск.

Чрез прилагането на тази директива държавите-членки не само се задължават да създадат органи по въпросите на равенството, които да насърчават, оценяват, прилагат и подкрепят равното третиране, но също така се ангажират да провокират социален диалог с оглед поощряване на равното третиране на работното място чрез колективни трудови договори, по план. Те се задължават също така да засилят ролята на неправителствените организации за насърчаване на равенството, да установят ефективни мерки за санкциониране на тези, които не спазват разпоредбите на директивата, и да прилагат мерки за закрила за тези, които помагат на жертвите.

Ако Комисията можеше да изготви доклад, който съгласно самата директива е задължителен на всеки четири години, нашата работа по оценката би била относително лесна. За да бъде това така, всички държави-членки трябваше да транспонират директивата в рамките на предвидения срок правилно и да предадат цялата информация на Комисията. Не такава обаче беше ситуацията, в която се намирахме, когато започнахме.

При изтичане на крайния срок за транспониране на директивата девет държави-членки не бяха предоставили информация относно мерки за транспониране на директивата. Тогава Комисията започна производства за нарушение и през м. май миналата година все още бяха в ход производствата срещу две държави-членки. Освен това, поради сложността на директивата и съдържащите се в нея нови елементи, Комисията установи проблеми при транспонирането й в 22 държави-членки, въпреки че тя очакваше много от тях да се решат чрез диалог.

За да се състави задълбочен, полезен и възможно най-пълен доклад, трябваше да разполагаме с повече информация и следователно решихме да поискаме информация и от държавите-членки. С информацията, предоставена от Комисията, тази получена от държавите-членки чрез техните органи по въпросите на равенството и националните парламенти, както и благодарение на приноса на моите колеги от различните групи, ние успяхме да изготвим този доклад, който дава ясна представа относно напредъка на процеса по транспониране във всяка държава-членка.

След този опит бих искала да подчертая, че сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент изигра основна роля, за да можем да свършим добре работата си. Без информацията, предоставена от националните парламенти и органите по въпросите на равенството, ние нямаше да можем да напишем този доклад, поне не така задълбочено, както го направихме; нито това щеше да бъде възможно без взаимното сътрудничество, което успяхме да установим с Комисията; нито без неоценимата помощ, предоставена от службите на Комисията по правата на жените и равенството между половете, моя кабинет и службите на моята парламентарна група. Бих искала да отправя благодарностите си към всички тези жени. Бих искала също така да благодаря на докладчиците в сянка за тяхното съдействие и готовност.

От самото начало нашата цел беше работата ни да не бъде просто задълбочена и полезна, а резултат от най-широкия възможен консенсус, тъй като имахме нужда да получим точна картина за това как напредва процесът по транспонирането. Тази директива е много важна, тъй като тя предоставя на държавите-членки на Европейския съюз много ефективно средство за укрепване на националните законодателства в областта на равното третиране на работното място – нещо, което е основополагащо, ако искаме да постигнем целите, които сме си поставили като европейци.

Не бива да забравяме, че дори днес в Европейския съюз съществува разлика от 28,4 % между нивата на заетост на мъже и жени, че все още сме далеч от целта от Лисабон за достигане на 60 % заетост при жените до 2010 г. и че освен това заплащането на жените е средно с 15 % по-малко от това на мъжете.

Ако докладът спомогне за по-нататъшното осъзнаване на този проблем в държавите-членки, ние ще бъдем двойно удовлетворени.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н Председател, Комисията приветства доклада на Парламента по тази важна директива и благодарим на г-жа Madurell за упоритата й работа по този въпрос.

Директива 2002/73/ЕО е важен инструмент за борба с дискриминацията, основана на пола, при достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и по отношение на условията на труд. Тя значително подобри правото на Общността в тази област с по-ясни дефиниции на видовете дискриминация и множество новаторски правни решения. Те включват разпоредби за закрила на бременни жени и жени в отпуск по майчинство, включване на социалните партньори и неправителствените организации в осигуряването на равенство между половете на работното място и създаване на органи по въпросите на равенството.

Този доклад има специално значение, предвид многото различия, които все още засягат мъжете и жените в областта на заетостта. Той привлича вниманието на държавите-членки, на Комисията, на социалните партньори и на гражданското общество към ключовите разпоредби на директивата и подчертава нуждата от пълно прилагане. Следователно той може да допринесе за по-голямо съответствие с директивата и за по-голяма осведоменост за законодателството на Общността относно равното третиране на мъжете и жените.

Като пазител на Договорите, Комисията продължава да следи отблизо прилагането на директивата в държавите-членки. Тя поддържа диалога с държавите-членки във връзка с производствата за нарушение, с оглед осигуряване на правилното прилагане на директивата.

В изпълнение на задължението за докладване съгласно директивата, Комисията ще приеме доклад през първата половина на тази година относно прилагането на директивата във всички държави-членки и ще информира за това Парламента и Съвета.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък.

Писмени декларации (Член 142)

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. – (EN) Ирландският орган по въпросите на равенството се смята за пример за добра практика. Въпреки това ирландското правителство наскоро намали неговия бюджет с около 43 % и ускори децентрализацията на органа, по време когато общата програма за децентрализиране на публични органи на правителството е спряна.

Действително Niall Crowley, главният изпълнителен директор на Ирландския орган по въпросите на равенството, наскоро подаде оставка от този пост, като заяви, че органът по въпросите на равенството е станал нежизнеспособен с решението да се намали неговото финансиране с 43 % и да продължи децентрализирането на неговия персонал и че работата на органа по въпросите на равенството неизбежно е компрометирана. Освен това още шестима членове на управителния съвет на органа по въпросите на равенството са подали оставка.

Този доклад призовава държавите-членки да развиват капацитета си и да осигуряват адекватни ресурси за органите, които насърчават равното третиране и равните възможности за половете, предвидени в Директива 2002/73/ЕО. Той също така излага отново изискването на директивата за гарантиране на независимост на тези органи.

Ирландското правителство явно нарушава директивата, защото то очевидно няма намерение нито адекватно да осигури, нито да гарантира независимостта на орган, чието финансиране почти е намалило наполовина, като е принудило половината от членовете на управителния му съвет да подадат оставка.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) В контекста на съществуващата разлика между мъжете и жените по отношение на нивото на заетост, заплащане и достъп до управленски позиции призовавам държавите-членки да ускорят прилагането на Директива 2002/73/ЕО, като гарантират, че нейните разпоредби са напълно и ефективно транспонирани в националните законодателства. С разгръщащата се финансова криза, аз съм загрижен, че бавното и некачествено прилагане на тази директива може да изостри неравенствата между половете и да застраши осъществяването на целите на Лисабонската стратегия, както и да попречи на Европейския съюз да развие целия потенциал на икономическия си капацитет.

Буди съжаление също така изборът на някои държави-членки да ограничат обхвата на забранените видове дискриминация, като по този начин само частично се съобразяват с Директива 2002/73/ЕО. Разочароващ е фактът, че въпреки многобройните проучвания по този въпрос, някои национални законодатели все още пренебрегват пагубните последици от дискриминацията и сексуалния тормоз върху духа и производителността на служителите.

За да се приложат по-добре практиките срещу дискриминация и тормоз, необходимо е да се ангажират заинтересованите лица на равнище, най-близко до гражданите, чрез информационни кампании, използване на неправителствени организации, а също така чрез по-официални инструменти като например включване на специални разпоредби в колективните трудови договори и националното законодателство относно равенството между половете.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Приемането на акт от европейското законодателство инициира процеса по транспониране и прилагане на директивата във всяка държава-членка. Европейският парламент внимателно следи транспонирането на всяка директива, пример за което е докладът на колегата Teresa Riera Madurell, който проучва прилагането на принципа на равното третиране между мъжете и жените.

Комисията по правата на жените и равенството между половете работи усилено, за да привлече вниманието към факта, че дискриминацията, основана на пола, все още съществува в много сфери на социалния и политически живот. Бавното и некачествено прилагане на Директива 2002/73/ЕО застрашава постиженията на Лисабонската стратегия и възможността за разгръщане на пълния потенциал на социалния и икономически капацитет на Европейския съюз.

Призовавам Комисията и държавите-членки да въведат ясни, подробни и измерими показатели за равно третиране и стандарти за оценка на отношенията между половете. Считам, че институтът за равенство между половете, който започва да функционира, чрез своите дейности ще има голям принос в областта на равенството между половете.

Категорично считам, че успешно транспониране на директивата може да се постигне чрез споделяне на добри практики и приемане на положителни мерки в областите, където е била установена дискриминация.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Беше ми приятно да прочета на уебсайта на Европейския парламент, че темата за равното третиране на мъжете и жените е на видното трето място сред най-четените новини през 2008 г. Огромният интерес към тази тема ни показва все пак, че все още остава да бъде направено много, по-специално в областта на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване. В това отношение докладът на Teresa Riera Madurell е успех, благодарение на изясняването на ролята на работодателите и на гражданско общество за насърчаване на равенството между половете.

Смятам, че Комисията играе изключително важна роля в борбата за установяване на равно третиране на мъжете и жените на работното място. Необходимо е преди всичко да се провери по какъв начин държавите-членки на Европейския съюз са предприели положителни действия във връзка с препятствията, с които са се сблъсквали жените по време на тяхната професионална кариера. Имам предвид по-специално интегрирането и спазването на принципа на равенство между половете в административните и политически решения на държавите-членки.

Когато подава докладите до Комисията на всеки четири години, всяка държава-членка трябва да предложи последователно представяне на действителните санкции за нарушаване на тази директива, което много би помогнало за установяване на обмен на опит и добри практики.

24. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

25. Закриване на заседанието

(Заседанието бе закрито в 22,45 ч.)