Пълен протокол на разискванията

Вторник, 13 януари 2009 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот (продължение)

- Доклад: Christa Klaß (A6-0443/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г-жо Председател, приветствам компромиса, който ще принуди правителствата на държавите от ЕС да изготвят график и да изготвят план за действие, за да ограничат рисковете от употребата на пестициди. Гражданите на ЕС със сигурност ще приветстват ограниченията за пръскане със самолет, както и буферните зони за защита на питейната вода и водните организми. Аз гласувах в полза на директивата, защото тя съвпада с възгледите ми относно здравната защита.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, гласувах в полза на този компромис, защото има смисъл да имаме устойчиво използване на пестициди. Мисля, че истинският проблем е, че в различните държави-членки има различни правила: някои държави много стриктно прилагат изискването за обучение и образование на оператори и следователно имат добро устойчиво използване на пестициди, но не във всички държави е така. Мисля, че благодарение на този законодателен документ в Европейския съюз ще имаме по-високи стандарти. Това е добре както за тези, които работят с препаратите за пръскане, така и за тези, които влизат в контакт с тях.

Мисля, че тук става дума за много разумно предложение, така че с радост го подкрепих и поздравявам докладчика.

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, и аз гласувах „за” на този вот. Без съмнение се нуждаем от регулаторна система за пестицидите. Това не подлежи на оспорване. Докладът на г­жа Klaß разширява обхвата на контрола и свежда употребата на пестициди до необходимия минимум.

Интересен е фактът, че докато се водеше силно разгорещеното разискване по доклада на г­н Breyer за опасностите и рисковете чувствах, че въпросът за опасностите и рисковете е много по-приложим по отношение на действителното използване, което е нещо различно от пускането на пазара, или, с други думи, настоящият доклад. Много от широко разпространените продукти могат да бъдат опасни, ако инструкциите за боравене и употреба се пренебрегват. Пускането на пазара на тези продукти само по себе си не е опасно за потребителя, за околната среда или за ползвателя на същите. Пестицидите са вредни само ако този, който работи с тях, не знае какво прави, и ако използваното оборудване е дефектно, ако се пренебрегне водната среда или ако те се съхранят неправилно и не са част от план за интегрирано управление на вредители. Концепцията за намаляване на количественото използване се нуждае от внимателно управление, защото в резултат може да се стигне до по-рядко пръскане с по-висока концентрация на пестициди.

В края на краищата, както всеки фермер знае, тези вещества трябва да бъдат използвани възможно най-малко.

- Доклад: Hiltrud Breyer (A6-0444/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­жо Председател, отново бих искала да отговоря по вчерашното пленарно разискване. Подкрепих новия регламент, защото по мое мнение той представлява средство за търсене на нови и по-сигурни възможности за защита на растенията. Смятам, че взаимното признаване на одобрените пестициди по географски зони е положително постижение за нашия Парламент. Подготвянето на списък със забранени субстанции също е крачка напред – той включва карциногени, генотоксични субстанции и също субстанции с невротоксичен и имунотоксичен ефект – и е научно обоснован. Както Комисарят каза вчера, изглежда докладът се отнася до сравнително малък процент от субстанциите, които все още се използват в наши дни. Искам да спомена също така, че трябва стриктно да приложим тези изисквания към внасяните стоки. Г-н Комисар, исках да кажа и няколко думи за другите доклади, но не ми беше дадена възможност. Тези доклади вече бяха използвани с цел обяснение или са били вече разисквани тук, така че вярвам, че ще бъдат приети в писмената си форма.

  Diana Wallis (ALDE). - (EN) Г­жо Председател, искам да ви призная нещо. От дете мразя един зеленчук: грах. Но, за мое нещастие, представлявам най-голямата територия, в която се отглежда грах, в Обединеното кралство, което ми създава голям проблем по отношение на доклада на г­жа Breyer. Съгласна съм с целите на този доклад. Съгласна съм с целите на законодателството да насърчава наличието на здравословна околна среда, да съдейства на всеки от нас да е здрав, но това представлява потенциална заплаха за огромна част от селскостопанската индустрия в моя район.

След дълъг размисъл се въздържах при гласуването, но искам недвусмислено да изясня, че смятам, че нашата законодателна процедура в това отношение беше неиздържана. Накрая имаше толкова много информация – противоречива и друга – че аз, а мисля и много други, щяхме с радост да приветстваме възможността за трето четене или компромис, за да сме сигурни, че сме защитили всички интереси.

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г­жо Председател, аз също стигнах изключително трудно до решение. Усетих, че докладът като цяло е много добре балансиран и конструктивен и със сигурност цели да осигури високо ниво на защита на здравето на човека, здравето на животните и на околната среда.

При все това се опасявам, че ситуацията, в която вземаме решения за одобряване на специфично вещество, се основава на това дали субстанцията е опасна или не, а не вземаме предвид вероятността за излагане на въздействието на тази субстанция. Смятам, че се нуждаем от научнообосновани оценки на въздействието.

Едно от опасенията ми е, че когато говоря на гражданите за ЕС, един от въпросите, които те непрекъснато поставят, е, че понякога законодателството на ЕС не е съгласувано. Макар да вярвам в гъвкавостта на този доклад, смятам, че можеше да има и още повече гъвкавост, но най-важното от което имахме нужда бяха още научни доказателства в подкрепа на изложеното. Да, съществува принципът на предохранителните мерки и ние трябва да го спазваме, но решенията също така трябва да се основават на доказателства и бих се радвала на малко повече доказателства по този въпрос.

  Neena Gill (PSE). - (EN) Г­жо Председател, ефикасното и ефективно използване на пестициди е необходимост. Докато защитата на околната среда и опазването на публичното здраве вървят ръка за ръка, вярвам, че трябва да балансираме нуждите на потребителите и на производителите. Въпреки че приветствам целите на доклада на г-жа Breyer да се намалят бюрократичните тежести, не мога да подкрепя това.

Срещнах се с редица експерти и фермери, и с представители на Националния съюз на земеделските производители (NFU) в моя избирателен район в West Midlands, и всички те имат дълбоки резерви относно последствията, които този доклад ще има върху зърнените реколти. Споделям техните опасения. Най-голямото ми притеснение е, че няма подходяща оценка на въздействието от Комисията и няма ясни индикации какво ще означава този доклад за селското стопанство.

Във време, когато цените на храните по света се покачват, не смятам, че сега трябва да реагираме импулсивно и да въведем мерки, които могат да имат обратен ефект върху производството на храна. Именно затова моята делегация внесе изменение за задълбочена оценка на въздействието, която отдавна трябваше да бъде направена.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, подобно на други колеги искам да кажа, че това беше едно от най-трудните досиета. Както г-жа Diana Wallis е притеснена за граха, можете да си представите, че в Ирландия картофите са постоянно в менюто ни и на дневен ред. Като цяло все пак вярвам, че това, което гласувахме, е по-доброто предложение и пакет, отколкото първоначалното, което бе предложено – и поздравявам тези, които работиха по него.

Позволете ми да кажа няколко неща и ще приключа с ключовия момент. Мисля, че в момента сме в ситуация, в която фермерите трябва да въздействат на агрохимическата промишленост да произвежда по-безопасни алтернативи, така че да могат да продължат да произвеждат храни, и мисля, че това въздействие трябва да се упражнява със същата енергия, с каквато се е упражнявало и досега.

Що се отнася до вноса на храна, Комисията трябва да разгледа реалните опасения на фермерите и производителите в ЕС, че ще им бъде забранено да използват някои вещества, но трети страни ще продължат да ги използват. Нуждаем се от обяснение на това, за да бъдат фермерите на наша страна.

  Ashley Mote (NI). - (EN) Г-жо Председател, аз гласувах „против“ само защото предложението беше всъщност присвоено от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и от членовете на Комисията. Докладчиците вчера се хвалеха относно стандартизацията, а това тук уж е съюз на разнообразието. Ако има една област, където са нужни разум, преценка и разнообразие, може би е точно тази.

Това бе всъщност селскостопански въпрос, но датският комисар по селското стопанство не можеше да бъде открит никъде и това е срамно. Причината, разбира се, бе заради конфликт на интереси, тъй като датчаните не обработват своята питейна вода след добиването й от земята.

Фермерите в моята част на света се чувстват напълно изоставени и искрено обидени от факта, че тук се допуска мисълта, че те не знаят какво правят и че трябва да им се казва какво точно да правят. На практика, към онези във Великобритания, които ненавиждат намесата на Европейския съюз, добавихте още една група.

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, по този доклад бяха направени доста преувеличени твърдения и бяха изразени страхове от много страни. Трудно е да се разграничат фактите от измислиците и да се стигне до решение как да се гласува.

Като признавам опасенията на производителите на ягоди, картофи и зърно в Ирландия, които говориха с мен за това, аз подкрепих компромиса. Чувствам, че направените подобрения си струваха нашата подкрепа, и въпреки това все още имам известни опасения. Подкрепих това гласуване, защото смятам, че най-лошото последствие от всичко би било да предадем този доклад за съгласуване. Петгодишната дерогация, която може да бъде подновена при необходимост от съществени проекти за защита на растенията, е важна предпазна мрежа и също мотивира агрохимическата индустрия да изследва и произвежда алтернативи.

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, смятам, че когато се разглежда Европейският проект, в основата на такова разглеждане лежи известна диалектика. Говорим за демокрация, а пренебрегваме демократичната воля, изразена в референдумите във Франция, Нидерландия и Ирландия. Говорим за осигуряване на прехраната, а всъщност гласуваме за доклад, който има потенциала да подрине производството на храни в Европейския съюз. Говорим, че трябва да помогнем на гражданите и фермерите в по-бедните страни, а всъщност сега, в резултат на това гласуване, ще призовем за забрана на вноса от фермери, използващи пестициди, които в момента са забранени в Европейския съюз.

Имам една молба към моите колеги в Парламента и в Комисията: Моля, нека за в бъдеще да мислим и за неочакваните последствия от нашето законодателство. Съгласен съм с г-жа Wallis относно законодателния процес и че следва да има трето четене. Съгласен съм, че прекалено избързахме, и мисля, че всички ще се съгласят, че не бяха направени достатъчно научнообосновани оценки на въздействието. Нека направим така, че това повече да не се случва.

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, опитах се да подроня компромиса, като гласувах срещу тези части от доклада. Ще обясня защо, като прочета на глас едно писмо до мен от г­н James Mowbray, който е фермер близо до Skegness в моята област.

Той пише: „Повече от 40 години се занимавам с използването на продукти за защита на зърнените култури. Винаги съм използвал продуктите много внимателно, с мисъл за другите човешки същества, както и към дивата природа. Не съм нанесъл никаква явна вреда на здравето си или на доброто състояние на околната среда. Затова намирам за притеснително, че възможното оттегляне на много продукти, включително триазоловите фунгициди, се основава на други, а не толкова на научни аргументи, а това на практика ще направи моя бизнес не толкова жизнеспособен и ще намали наличието на домашно произведената храна“.

Получих тези коментари от него и от буквално стотици други хора, от Empire World Trade, със седалище в Spalding в Lincolnshire, от John Manby от Parker Farms в Leicester, от John Clark, който се намира в Nottinghamshire, от Jonathan Reading и още стотици имена. Именно затова аз гласувах да не се вземе предвид този компромис.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г­жо Председател, сега, когато това гласуване приключи и бяха представени аргументите, искам да се върна на нещо, което бе засегнато накратко при разискването тук и в комисията. Става дума за явното недоверие към фермерите и за предположението на мнозина, че фермерите, в известен смисъл, са врагове на нашето здраве и на околната среда. Моят опит показва, че истината е точно обратната. Фермерите в Ирландия са и са били стопани, които в продължение на стотици години са защитавали и предпазвали околната среда, запазвайки я пълна с живот, чиста и продуктивна. Фермерите също така са основата на нашето здраве. Те произвеждат хубавата храна, която е в основата на нашето здраве. Настоявам да подновим вярата си в нашите фермери, които правят всичко възможно да ни хранят при много трудни условия, климатични промени, вредители и, разбира се, при политиката на ЕС.

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Paolo Costa (A6-0468/2008)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Току що гласувахме споразумението за безопасността на гражданското въздухоплаване. Въпреки че пътуването по въздух е едно от най-сигурните средства за пътуване, все пак никога не могат да се вземат мерки, които да са твърде сигурни.

Свързана с настоящата дискусия е дискусията за сигурността. След ужасните терористични атаки над двете кули близнаци бяха предприети безброй мерки за сигурност. Както и при въпроса за безопасността, никога не можем да сме твърде обезопасени. В действителност тероризмът удря именно тогава, когато се чувстваме в пълна безопасност.

Разбира се, трябва да се намери баланс между свободата и правата на гражданите и мерките за безопасност; въпреки това, когато се налага да се прави избор, се избира по-важното, нетърпящото отлагане. Например споделянето на списъците с пътници породи силна съпротива поради защитата на личните данни. Но, от друга страна, такива мерки за сигурност ще дадат възможност за задълбочен анализ, което е невъзможно да се прави по границите.

Живеем в нова епоха. Невинни граждани биват целенасочено превръщани в мишена, а граждани на някои държави биват предварително набелязани. В такава обстановка със сигурност можем да очакваме тези страни да направят всичко възможно, за да защитят интересите на своите граждани.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в полза на този доклад, защото авиационната индустрия в Румъния ще се облагодетелства пряко. Договореното споразумение отразява цялостно структурата на едно традиционно споразумение за авиационна безопасност; то се основава на взаимно доверие в нашите системи и на сравнение на регулаторните различия. Това включва задължения и методи за сътрудничество между органите за износ и внос. При все това средствата за постигане на тази цел, главно сътрудничеството и взаимното приемане на констатациите по сертифицирането в областта на летателната годност и техническото обслужване, са посочени в приложенията към споразумението, за разлика от традиционните споразумения, където тези мерки обикновено са установени в отделни необвързващи споразумения на равнище граждански въздухоплавателни власти. Приложенията широко отразяват съдържанието на Правилата за изпълнение на Общността за летателната годност (Регламент № 1702/2003 на Комисията) и поддръжката (Регламент № 2042/2003 на Комисията), които могат да бъдат променяни от страните посредством решение на Борда за двустранен надзор.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразуменията в областта на въздухоплаването между Европейската общност и Съединените щати (САЩ) произлизат от и се основават на либерализация на въздушния транспорт.

Тези споразумения, установени на равнище ЕС (или по-скоро, от Европейската общност – единствената структура, съществуваща в закона – и единния пазар на Общността, който те възнамеряват да либерализират напълно), се правят с цел да обезсилят което и да е от двустранните споразумения, установени между различните държави-членки и САЩ.

Както в други резолюции, по-рано приети от Европейския парламент, искаме да подчертаем, че очевидно сме първите, които желаем да се гарантира високо ниво на безопасността на гражданското въздухоплаване и да въведем мерки чрез „свеждане до минимум на икономическото бреме върху въздухоплавателната промишленост и операторите, причинено от прекомерен регулаторен надзор“. Все пак трябва да запазим два важни аспекта: (1) целта и приетата основа за тези процеси не трябва да е създаването и улесняването на условията за увеличаване на либерализацията на въздухоплаването посредством хармонизация на стандартите; (2) тези процеси не трябва да насърчават хармонизацията посредством занижаване на стандартите и правилата за безопасност по-специално там, където при съчетаването на безопасност, намаляване на тежестта и либерализация вземат надмощие ползата и концентрацията.

Мислим, че въздушният транспорт трябва да бъде защитен като обществена услуга, предлагана от обществени компании във всяка страна, които гарантират качество и сигурност на услугите, предоставяни на гражданите.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) По принцип съм съгласен с доклада на г­н Paolo Costa относно гражданското въздухоплаване.

За ЕС и САЩ е важно да приемат едно общо направление с помощта на това споразумение. Все пак е жизненоважно в това презокеанско партньорство да сме партньори в действителност, а не само на хартия. Трябва да се намерят критерии, към които да се придържат и двете страни.

За случаите на незачитане от страна на ЕС или САЩ е абсолютно необходимо да се предвиди отменяем вариант на споразумение.

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в полза на доклада за предложение за решение на Съвета относно сключването на Споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати относно сътрудничеството в областта на регламентиране на безопасността на гражданското въздухоплаване (A6­0468/2008). Съгласен съм с предложението на докладчика за сключването на това споразумение.

Мисля, че целите на това споразумение, главно улесняването на търговията със стоки и услуги, обхванати от споразумението, ограничаване във възможно най-голяма степен на дублирането на оценки, изпитания и контролни мерки на съществените регулаторни различия, както и използването на системата за сертифициране на всяка от страните за проверка на съответствието с изискванията на другата страна, са обосновани цели.

Надявам се, че надеждността на взаимното доверие в системите на другата страна ще благоприятства прилагането на това споразумение.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Като докладчик на Европейския парламент за законодателния доклад относно разширяването на правомощията на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) приветствам договореното споразумение със САЩ относно улесняване на взаимното приемане на сертификатите за безопасност на гражданското въздухоплаване.

Това споразумение бележи важна стъпка в разширяването на трансатлантическото сътрудничество, което е приоритетна цел на Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи. То установява подходящи условия за насърчаване на търговията със стоки и услуги в сектора на гражданското въздухоплаване между Европейския съюз и САЩ, което без съмнение облагодетелства Европа. Споразумението предлага засилени гаранции по отношение на безопасността и увеличаването на съвместимостта на продуктите, компонентите и въздухоплавателните средства с увеличените изисквания за защита на околната среда. При тези условия можем да се надяваме, че принципите на единното европейско небе ще бъдат разширени за в бъдеще, за да се приложат към трансатлантическото сътрудничество, и че това сътрудничество ще бъде разширено в областта на научните изследвания, както и прилагането на нови технологии в тази област, на основата на сътрудничеството между SESAR и NextGen.

Вярвам, че това споразумение ще улесни в дългосрочен план взаимно полезното разширяване на рамките на сътрудничеството между EASA и FAA, от което авиокомпаниите, авиационната индустрия и още повече пътниците ще се възползват директно.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Бъдещето на външната транспортна политика изисква добри отношения между Европейската общност и Съединените щати. В резултат на това една от основните точки на това споразумение за сътрудничество в областта на регламентиране на безопасността на гражданското въздухоплаване е взаимното доверие в системите на двете страни и сравняването на регулаторните различия. Целта на това споразумение е да улесни търговията със стоки и услуги в сектора на въздухоплаването чрез ограничаване, доколкото е възможно, на дублирането на оценки, изпитания и контролни мерки на съществените регулаторни различия между двете страни. Затова ние вярваме, че се създава рамка, която ще функционира гладко ежедневно и която ще позволи техническите въпроси, възникващи във връзка с нейното прилагане, да бъдат решени чрез система за продължаващо сътрудничество и провеждане на консултации. Това споразумение е друга основна стъпка във външното измерение на европейската транспортна политика и именно затова гласувах в полза на този доклад.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, искам да заявя, че гласувах в полза на доклада на г-н Costa за сключването на Споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати относно сътрудничеството в областта на регламентиране на безопасността на гражданското въздухоплаване, както е установено в предложението за решение на Съвета.

Съгласен съм с докладчика, който смята, че Парламентът трябва сам да се произнесе в полза на сключването на споразумението, защото очевидно ще ускори търговията със стоки и услуги между страните в сектора на летателната годност и поддръжката, да се избегне излишното дублиране на оценките и проверките относно съвместимостта с изискванията за безопасност, които досега бяха повтаряни дори и да бяха подобни едни на други. Вярвам, че споразумението следва да се прилага временно в началото, така че да можем да установим всички практически спънки и трудности, свързани с прилагането, и да ги отстраним, преди да пристъпим към окончателното одобрение.

- Доклад: Diana Wallis (A6-0511/2008)

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в полза на този доклад за по-добро законово регулиране на дружествата в ЕС.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в полза на доклада относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки, тъй като тези трансакции водят до основни промени в законодателния статус на търговските дружества. Европейският съюз трябва също да предприеме нужните мерки, за да осигури единно, хармонизирано, но ефективно регулиране.

Подкрепям го също така, защото съм адвокат, и ще продължа да подкрепям в Европейския парламент всяко усилие в посока на хармонизирането и кодифицирането на европейско равнище на данъчните, икономическите и гражданските регламенти и наказателните разпоредби.

- Доклад: Costas Botopoulos (A6-0508/2008)

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в полза на този доклад, тъй като в Процедурния правилник на Първоинстанционния съд липсва клауза относно изискването за използването на определен език при производството по обжалване (срещу решенията на Съда на публичната служба). Всъщност няма еквивалент на член 110 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности.

- Доклад: Bastiaan Belder (A6-0489/2008)

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­жо Председател, след последния въоръжен конфликт на Балканите европейските държави направиха силно различаващи се изказвания по въпроса. Въпреки това, с активното си ангажиране в съществуващата ситуацията, ЕС потвърди, че Балканите са важен регион за нас и са неделима част от Европа. Затова сме задължени да подкрепим тези страни в техните усилия да постигнат стабилност и пълна демокрация. Подкрепих доклада на г­н Belder защото той подчертава нуждата да се помогне на балканските страни, като същевременно се отнасяме с тях като с индивидуални, независими партньори.

Освен това е хубаво, че докладът подчертава нуждата да се установи обща енергийна политика. Диверсификацията на източниците е наложителна и това ще е от полза не само за ЕС, но и за цяла Европа.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Докладът на г­н Belder разглежда настоящата ситуация в търговските и икономическите отношения на Европейския съюз в този все по-стабилен регион, където много страни са кандидатки за членство в ЕС. Ролята на ЕС като основен партньор за региона в поддържането на търговските и икономическите отношения, същевременно настоявайки за стабилен, траен мир в региона, е много важна.

Силата на ЕС като икономически партньор, но също и като модел за силно гражданско общество, управление и динамични институции, следва да бъде използвана за ускоряване на развитието на региона. Един троен и диференциран подход, отчитащ относителните разлики между държавите в региона, както и споразуменията за присъединяване и по-нататъшна подкрепа, осигурява ясен начин за решаване на проблемите с изостаналостта и подкрепа на интензивното регионално и международно икономическо сътрудничество.

Като начин за утвърждаване на траен мир и насърчаване на идеалите, които всички ние споделяме, аз подкрепям доклада на г­н Belder.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Зная, че докладът на г­н Belder се занимава само с икономическите и търговските отношения със Западните Балкани и с очевидната нужда Европейският съюз да помогне за тяхното възстановяване в икономическата, законодателната, политическата и социалната сфера.

Учуден съм, все пак, че въпреки твърдението, че тази помощ, както и процесите по присъединяване, трябва да бъдат диференцирани и адаптирани към всяка държава, докладът всъщност не взема предвид специфичната ситуация във всяка страна. Сърбия, например, въобще не се споменава.

Преди всичко този Парламент, бързащ да осъди нарушаването на правата на човека по света или да изисква клаузи за правата на човека в международните споразумения, направи брилянтен ход, като гласува за доклад относно Балканите, без да спомене поне веднъж драматичното и неприемливо положение на сръбското население в Косово, което се превърна в парий в историческите земи на своите предци. В същото време той се поздравява за стотиците милиони евро, дадени на властите, които провокират, организират или толерират това положение.

  Vural Öger (PSE), в писмена форма. − (DE) Укрепването на икономическите отношения със Западните Балкани е от огромно значение както за ЕС, така и за Западните Балкани. Затова приветствам факта, че Европейският парламент работи интензивно по въпроса и че днес приехме доклада на г-н Belder. С оглед на факта, че бъдещето на държавите в Западните Балкани е в рамките на ЕС, тяхното икономическо и политическо сближаване с ЕС е много важно. С цел да се свържат тези държави с ЕС в дългосрочен план, трябва да бъде поощрявано развитието на техните пазарни икономики и регионално сътрудничество.

Именно затова конструктивните и позитивни сигнали от Европейския парламент също са важни. В интерес на ЕС е да поддържа създаването на политическа стабилност, правна сигурност и оттам на добри рамкови условия в тези страни чрез чуждестранни инвестиции. Докладът на г-н Belder подчертава факта, че равнището на икономическите отношения зависи от напредъка във всяка отделна страна. Освен това ЕС трябва да си постави за цел да разнообрази националните икономики на страните от Западните Балкани. Всички тези важни аспекти са отразени в доклада. Убеден съм, че едно положително развитие на икономическите връзки между ЕС и Западните Балкани ще е от полза за всички държави на Европейския континент, и с нетърпение очаквам осъществяването на практика на нашите предложения.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувах в полза на доклада на г­н Belder относно търговските и икономическите връзки със Западните Балкани.

Съгласен съм с колегата, който смята, че Европейският съюз ще изиграе важна роля в процеса на икономическото и политическо съживяване на страните в областта на Западните Балкани с оглед на тяхното членство в Европейския съюз, първоначално с оглед на стабилизирането на политическото положение и след това в икономическо и търговско отношение.

Въпреки това бих искал да подчертая нуждата Съюзът да проведе задълбочен анализ на ситуацията по отношение на спазването на човешките права и демократичните принципи във всяка страна. Имам предвид по-специално Хърватия и многобройните италиански преселници, които очевидно продължават да са дискриминирани в тази държава въпреки официалната кандидатура на Хърватия за приемане в ЕС. Този аспект по мое мнение е в противоречие със ситуацията в Сърбия, една страна, на която бе даден статут на потенциален кандидат и към която Европейският съюз следва да бъде по­отворен отколкото досега.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад относно търговските и икономическите отношения със Западните Балкани (A6-0489/2008), тъй като предложението за резолюция на Европейския парламент включва също становището на Комисията по външните работи и това на Комисията по регионално развитие, на която съм член.

Икономическият растеж и развитието в региона на Западните Балкани ще осигури условия за конструктивни партньорства с източните държави-членки на ЕС, които напоследък включват също и Румъния.

В същото време свързването на икономическите и търговските политики на държавите от Западните Балкани с политиката на Европейския съюз ще подкрепи стабилизацията и споразуменията за присъединяване между ЕС и тези държави.

Гласувах в полза на този доклад, защото икономическата стабилност може също да доведе до политическа стабилност в региона, който през годините е бил изключително неспокоен.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) ЕС следва да използва всички налични средства, за да мотивира региона на Западните Балкани и да го убеди да проведе съществени реформи. Разширяването на регионалното икономическо сътрудничество изглежда е особено значително в този контекст, както е и перспективата за членство за държавите от региона. Обширни и стабилни икономически връзки между определени държави биха довели до специфична икономическа интеграция, която определено ще помогне да се ограничи заплахата от конфликт в бъдеще. Една реалистична перспектива за членство също може да го предотврати. Балканите вече направиха огромен напредък по пътя към сближаването си с ЕС, но перспективата за присъединяване със сигурност ще окуражи тези държави да продължат в усилията си за интеграция в Общността.

Бих искал да подчертая все пак, че заедно с инструментите за икономическа подкрепа, инициативите, които целят да интегрират балканското общество в ЕС, са еднакво важни. Затова въвеждането на промените, които следва да бъдат колкото е възможно по-амбициозни и които ще направят движението на хората по-лесно, е много важно, както и голямата подкрепа за младите хора в региона. Само ако хората на Балканите почувстват, че имат равни права с другите граждани на Европа, ще бъдем в състояние да кажем, че сме постигнали успех.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Напълно съм съгласен с това, което г­н Belder трябваше да каже, и с неговите препоръки как да се подобрят търговските и икономическите връзки със Западните Балкани. ЕС има ключова роля във възстановяването на този регион. Споразуменията за стабилизиране и асоцииране, търговските преференции и техническата и финансова подкрепа са трите стълба, на основата на които ЕС се надява да донесе стабилност в региона. Вярно е, че равнището на развитие и приемане на достиженията на правото на Общността не е същото във всички държави в този регион, и по този начин, в разрез с това да има единна стратегия, е необходимо да се избере специфичен подход, който трябва да бъде съобразен с въпросните нужди. Албания не е Черна гора, Босна и Херцеговина не е Косово.

Прогресът на преговорите по присъединяване (или тяхното откриване в случай на потенциални държави кандидатки) с държавите от Западните Балкани очевидно следва да зависи от спазването на критериите от Копенхаген и от безусловното спазване на принципите на демокрацията и човешките права. Нека бъдем ясни обаче, че всички тези държави имат бъдеще в ЕС и че тяхното членство ще гарантира, че тези ужасни конфликти, които олицетворяват този регион от векове, са вече в миналото.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Европейският съюз изигра изключително важна роля в процеса на икономическо и политическо възстановяване на държавите от бивша Югославия. Все пак той пое огромна отговорност по отношение на целите Балкани. Във връзка с това ЕС понастоящем е изправен пред трудната задача да се възстанови целият регион.

ЕС стана главен търговски партньор на всички страни от Западните Балкани. Трите най-важни стълба на това сътрудничество са: споразуменията за стабилизация, търговските преференции и техническата и финансовата подкрепа. Процесът на стабилизиране следва преди всичко да бъде насочен към повишаване на жизнения стандарт и осигуряване на постоянно икономическо развитие в балканските държави. Предприемайки тези действия обаче, ЕС трябва да има предвид членството на някои от държавите в ЕС и на статута на другите като потенциални кандидати за членство.

Трудно е да не се съглася с докладчика, че главно условие за развитие на обсъжданите държави за членство е Световната търговска организация (Хърватия, Албания и бивша Югославия вече са членове). За да се състои цялостна интеграция със световната търговска система, е важно Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора също да се присъединят към СТО.

Оценявайки вече постигнатия напредък в модернизацията на региона, трябва да се цели цялостна интеграция на Западните Балкани с икономическата система на ЕС.

- Доклад: Mairead McGuinness (A6-0505/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. − (SV) Докладът относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната разглежда важни проблеми, като последиците от увеличаващите се цени на храните в бедните и богатите страни и важността да се гарантира на всички достъп до храна.

Ние, шведските социалдемократи, решихме да гласуваме против доклада, защото той съдържа проблематични формулировки във връзка със селскостопанската политика. Освен това ние бихме искали да видим намаление в частта на бюджета на ЕС за селскостопанската политика, задържането и развитието на „кръстосаното спазване” и адаптирането на системата към пазара. Докладът не е в съответствие с тези възгледи и затова гласуваме против него.

  Liam Aylward (UEN), в писмена форма. − (EN) Осигуряването на устойчиви доставки на храни е едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправяме. Това предизвикателство ще продължава да се засилва, тъй като населението на света се увеличава. Настоящият темп на нарастване на населението е около 70 милиона годишно. Това означава да се доставя храна за 70 и повече милиона души всяка година. Как ще се справим с това, след като вече имаме над 850 милиона недохранени хора по света?

Докато осигуряването на устойчиви доставки на храни е едно от най-големите предизвикателства, ЕС е един от най-успешните проекти в наше време, донасяйки мир, стабилност и просперитет в региона. ЕС е най-големият доставчик на официална помощ за развитие (ODA) и е образец на международно сътрудничество, и може да предостави този опит на желаещите да го използват по света.

ЕС не може да си позволи да следва политики, които са ограничени по обхват. Когато международните съдби се преплитат, има все повече препокриване между политическите области. Този доклад е потвърждение и признаване на това, че високите стандарти на ЕС и богатството на селскостопанския опит могат да имат по-голяма стойност в подхода към глобалното осигуряване на прехраната, включително чрез осигуряването на финансиране за торове и високодобивни семена, както и обучение и практическа подкрепа за фермерите и производителите на храни.

  Niels Busk и Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма. − (DA) Г­жа Anne E. Jensen и г­н Niels Busk гласуваха в полза на доклада на г­жа McGuinness, изготвен по собствена инициатива, относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната, като по-голямата част от доклада е отлична и за него може да се гласува само със „за“ или „против“. Въпреки това не можем да подкрепим параграфи 63 и 64, които изразяват съмнения относно свободната търговия със селскостопански продукти. Ние сме строги поддръжници на свободната търговия и вярваме, че е съвсем правилно да работим за създаването на ситуация, в която търговията със селскостопански продукти е основана на принципите на свободния пазар.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Poul Nyrup Rasmussen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (PSE), в писмена форма. − (DA) Датските членове на Групата на социалистите в Европейския парламент гласува срещу доклада по собствена инициатива относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната, тъй като докладът се противопоставя на либерализирането на селскостопанската политика и критикува разпоредбите на ЕС относно забраната на пестицидите. Вярваме, че е необходимо да се балансира достъпът до глобални доставки на храни, но че това няма да бъде подпомогнато нито с поддържане, нито с разширяване на селскостопанската помощ на ЕС.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Глобалният проблем с недостига на храна се увеличава, вместо да намалява, и се отразява на всички обикновени хора, не само в по-слабо развитите държави, но също и в по-развитите.

Главната причина за тази ситуация е, че основният критерий за производството на селскостопанска продукция и храни е по-скоро печалбата, отколкото глобалните изисквания към храните.

Търговията с храни на международните борси доведе до спираловидни повишавания на цените и оттам до спираловидни печалби за мултинационалните компании за храни, до видимо намаление на селскостопанското производство и на световните хранителни резерви, както и до увеличение на броя на недохранените хора.

В опит да разгледа тази неприемлива ситуация, която осъжда милиони хора на недохранване и глад, докладът се ограничава до списъци с искания, които се неутрализират от настояването да се спазва същата политика: подкрепа за общата селскостопанска политика, преразглеждането й и т.нар. „здравен преглед“, завършването на преговорите със Световната търговска организация, отделянето на помощта от производството и продължаващото производство на биогорива под претекст за опазване на околната среда и за използване на земята, която може да бъде използвана за производството на храни.

Той едва засяга принципите на суверенитета и безопасността на храните и правото на самоосигуряване с храна.

Парламентаристите от Гръцката комунистическа партия гласуваха срещу доклада, защото въпреки констатациите и „желанията“, той подкрепя антинародната, промонополистка политика, която осъжда все повече и повече хора на недохранване и глад.

  Lena Ek (ALDE), в писмена форма. − (SV) Важно е да се борим и да облекчаваме глада. В това отношение приветствам съдържанието на доклада по собствена инициатива на г­жа McGuinness относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната.

Независимо от това аз реших да се въздържа, защото докладът беше силно протекционистки на места. Субсидирането и регулирането на нашето селско стопанство не насърчава нашата цел за отворен, зелен, сигурен и предприемчив ЕС. Един по­свободен световен пазар на селскостопански продукти ще направи нещата по-лесни за хората в бедните страни, за да развият своето селско стопанство. Виждаме това днес по-специално в големи части на Африка.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Съгласни сме с някои аспекти, подчертани в доклада, по-специално:

- факта, че смяната на политиката доведе до загуба на потенциални пазарни възможности за производителите на ЕС и до увеличено разчитане на храни, внесени от страни извън Европейския съюз, произведени при съвсем различни производствени стандарти, като това поставя селскостопанските продукти на ЕС в неизгодна позиция;

- опасението, че драматични увеличения в разходите за селскостопанска продукция могат да доведат до по-малка употреба и намалена продукция, която ще изостри кризата с храните в Европа и света;

- нуждата от политически инструменти, целящи да предотвратят такива широки и разрушителни ценови колебания;

- опасението от увеличаваща се концентрация на пазара на храни в сектора на търговията с хранителни стоки на дребно, която ще доведе до развитие на монополи, и нуждата от алтернативни решения в преговорите с търговците на дребно в полза на малките фермери.

Все пак има аспекти, с които не можем да се съгласим:

- увеличената ориентация на общата селскостопанска политика към пазара и обезценяването на суверенитета на храните, като акцентът се поставя само върху осигуряването на прехраната, като се забравя, че то е трудно без суверенитет на храните.

Затова се въздържаме.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г­жа McGuinness подхваща въпрос, който аз смятам за стратегически: осигуряването на прехраната и значимостта на силно и конкурентоспособно европейско селско стопанство в един глобализиран свят.

Вследствие на последната криза в цените на храните осигуряването на прехраната трябва да бъде приоритет на ЕС. Въпреки факта, че друга криза поради недостиг на храни не може да се предвиди в краткосрочен план, вероятно е такава да се случи в бъдеще, ако вземем предвид негативните ефекти на климатичните промени върху селскостопанското производство и постоянно увеличаващото се търсене.

Като вземем предвид, че развиващите се страни вероятно няма да са в състояние да произвеждат храни в достатъчни количества, за да осигурят своите увеличаващи се населения, индустриализираните държави ще продължават да имат сериозна задача в производството и износа на храни.

Общата селскостопанска политика следователно трябва отново да стане европейски приоритет и да създаде основата за европейска политика за осигуряване на прехраната, като се има предвид, че във време на финансова и икономическа криза това е по-важно от всякога.

  Jeanine Hennis-Plasschaert, Jules Maaten, Toine Manders и Jan Mulder (ALDE), в писмена форма. − (NL) Делегацията на нидерландската Народна партия за свобода и демокрация (VVD) гласува в полза на доклада на г­жа McGuinness относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната въпреки факта, че не одобрява част от съдържанието на този доклад. Делегацията на VVD би желала в доклада да се посочва ясно, че бариерите пред търговията в развиващия се свят трябва да бъдат постепенно премахнати на реципрочна основа. Успоредно с това щяхме да харесаме доклада, ако в него се говореше в полза на специална, по-бърза процедура за разрешаване на цисгенни продукти. Те все още попадат в рамките на същата процедура като обикновени биотехнологични продукти въпреки факта, че използват генетични материали от същите видове.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Докладът на г­жа McGuinness се занимава с проблеми от огромно глобално значение. За две години цените на храните се увеличиха с над 80 % и зърнените запаси паднаха до опасно ниски нива. Натискът върху глобалните хранителни запаси също идва от относително нови източници, като преминаването към увеличена употреба на биогорива. Приветствам главната идея в този доклад и съответно гласувах в негова полза.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. − (FI) Г­жо Председател, гласувах в полза на приемането на доклада на г­жа McGuinness, но бих искала да привлека вниманието по-специално към следните проблеми.

За първи път от 1970 г. насам ние се изправяме пред остра световна хранителна криза. Тази криза всъщност започна преди глобалната икономическа криза, във време, в което световните цени на царевицата и пшеницата се покачиха стремително за кратко време. Кризата за храна може да е променила своето име на икономическа криза, но първата, за съжаление, не си е отишла. Ужасно е да се мисли, че още преди появата на проблемите, свързани с настоящата хранителна криза, около един милиард хора по света страдат от хроничен глад и недохранване.

Осигуряването на прехраната – достъп до достатъчни като количество доставки на безопасни и пълноценни храни – сега трябва да стане ключов политически приоритет както тук, така и на други места. Не можем да се примиряваме със ситуация, при която, докато по света гладът се увеличава и цените на храните вървят нагоре, ние в Европа драстично намаляваме селскостопанското производство, и то поради най-странната причина. Във Финландия, както в другите държави-членки, хората трябва да имат правото да се занимават с доходоносно селско стопанство както сега, така и в бъдеще.

Хранителната индустрия има огромно въздействие върху безработицата, тъй като тя осигурява работа за повече от четири милиона души в Европа. Цялата хранителна верига във Финландия се очаква да наеме на работа приблизително 300 000 души, което е около 13 % от заетата работна ръка. Има безспорна нужда да се защитят работните места на тези хора в тези времена на хранителна и икономическа криза.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Интересно е да отбележим, че Комисията по земеделие и развитие на селските райони не е избрала да включи в своя доклад един ключов проблем, предложен от Комисията по развитие, който гласи: „Европейският парламент отправя искане към Съвета и Комисията, в тесни консултации със страните от АКТБ, да се даде приоритет на въпроса за въздействието върху страните от АКТБ на субсидиите на ЕС относно износа на селскостопански продукти на ЕС и да се предприемат специфични, устойчиви ответни действия, насочени към избягване на дъмпинга, в съответствие с ангажиментите, направени в тази област“.

Все пак в доклада се твърди, че ЕС е разгледал потенциално деформиращи търговията елементи от селскостопанската политика на ЕС, които могат да въздействат негативно на фермерите в развиващия се свят. В доклада се изразява недоволство, че държавите, които не са от ЕС, произвеждат храна при много различни производствени стандарти, като по този начин излагат селскостопанските продукти на ЕС на неравни условия на конкуренция.

Тези две твърдения в доклада са най-малкото спорни и не са нещо, с което всички политически сили в ЕС ще се съгласят. Ако случаят е такъв, не може ли и предложението на Комисията по развитие да бъде включено в текста на доклада?

Докладът е също против намаленията в плащанията на помощи в областта на селското стопанство и се противопоставя на каквато и да било реформа в общата селскостопанска политика. Освен това в него се предлага политика на осведомяване на гражданите относно общата селскостопанска политика, което аз считам за политическа пропаганда за система, която е много противоречива, по-специално в моята страна.

Затова гласувах срещу доклада.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашният изключителен скок на цените на храните породи дискусия относно политиката за селското стопанство, осигуряването на прехраната и развитието. За съжаление проблемът за международната търговия често не присъства в подобни разисквания, което води до търсене на решения, които пренебрегват евентуалния положителен потенциал на увеличеното световно потребление.

Макар че първоначално тази инфлация на цените на храните поставя заплаха от глад за държавите и населенията без ресурси и изисква увеличаване на хуманитарната помощ, това впоследствие стимулира глобалното увеличение на капацитета на производство на храни и ръста в глобалната търговия. Това е възможност за селскостопанските производители по света, от която трябва изцяло да се възползваме.

Що се отнася до Европа и общата селскостопанска политика, адаптирането ни към този нов световен контекст – с потенциал за по-бавен растеж от очаквания – не трябва да се случва с цената на протекционизъм или нови бариери пред търговията или изкривяването на пазара. Средносрочната и дългосрочната рентабилност на европейското селско стопанство и селско развитие следва да бъдат критериите, използвани в общата селскостопанска политика и нейната реформа.

  Zuzana Roithová (PPE-DE) , в писмена форма. – (CS) Този доклад изглежда повече като защита на сегашната обща селскостопанска политика, отколкото като цялостен преглед на продоволственото осигуряване в гладуващите страни. Въпреки това аз го подкрепих, защото той обръща внимание колко е важно да се улесни достъпът до кредити за селскостопанските производители в развиващите се страни, така че те да могат да модернизират селскостопанското производство и да повишат добива и качеството на храните. Съжалявам, че докладът обръща малко внимание на риска земята в най-бедните страни да бъде изкупена за отглеждане и износ на възможно най-евтините храни към останалата част от света – за сметка на икономическото развитие и нуждите на местното население в страните, страдащи от хроничен недостиг на храна.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (NI) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г­жа McGuinness относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната.

Споделям опасенията, изразени от колегата, и обръщам внимание на нуждата, по-неотложна от всякога, да се предприемат подходящи мерки, за да се гарантира достъпът на всички граждани до здравословна, питателна храна, независимо дали те живеят в границите на Европейския съюз или другаде по света. Бих искал да подчертая, че нашите усилия трябва да се разглеждат в средно- и дългосрочна перспектива, а не само в краткосрочен план.

Няма да е достатъчно да се отдели значително финансиране за бедните и развиващите се страни, освен ако това не бъде подкрепено от сериозния ангажимент на индустриалните страни да парират спекулацията с цените на основните хранителни продукти, която наблюдаваме напоследък, и да представят международни споразумения, които вземат под внимание силно разнородната обстановка в страните-членки на Световната търговска организация. В противен случай преговорите, които вече са прекъснати, ще продължат да имат минимални изгледи за успех.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Въпросът за общата селскостопанска политика и световната продоволствена сигурност е важен. Трябва да се уверим, че изпълняваме своята роля в Европейския съюз, за да може да се гарантира преодоляването на глада по света. Срамно е, че има хора на този свят, застрашени от гладна смърт поради нашата липса на политическа координация.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Целта на общата селскостопанска политика е не само да се увеличи производителността в селското стопанство и да се осигури рационалното развитие на селскостопанската продукция чрез оптимално използване на производствените фактори, особено работната сила, но също да се осигури на населението в селските райони подходящ жизнен стандарт, да се гарантира продоволствена сигурност и разумни цени за потребителите.

Понастоящем осигуряването на достатъчно количество безопасни и питателни храни е ключов политически приоритет в Европейския съюз и в света.

Обезпокоително е, че цените на храните са по-високи, отколкото в предишните години, а световните хранителни запаси са паднали на критично ниско ниво. Съществува опасност развитите страни, принудени от световната финансова криза, да не изпълнят своите задължения по отношение на помощта за развиващите се страни.

Необходими са средносрочни и дългосрочни мерки, за да се гарантира световното производство на храни и да се подпомогнат хората, които са най-сериозно засегнати от гледна точка на задоволяването на основните хранителни нужди.

Най-голямото предизвикателство сега е да се развие политика за селското стопанство и храните, която ще посрещне нуждите на все по-многочисленото световно население, което, според оценките, до 2050 г. ще се увеличи с 40 %, докато очакванията са нуждите от храни в световен мащаб да се удвоят за същия период.

Разработването на политика, която ще осигури на селскостопанските производители приличен доход от храните, които произвеждат, е ключов политически въпрос. Това е от основно значение от гледна точка на осигуряването на прехраната. Ако пазарът не може да го осигури, би трябвало да стане чрез подходяща политика.

  Glenis Willmott (PSE), в писмена форма. − (EN) Делегацията на социалистите ще гласува в полза на доклада относно общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната, въпреки силните резерви, които имаме към становището по общата селскостопанска политика.

Ние не сме съгласни с водещата роля, която се отдава на ОСП за продоволствената сигурност, нито с критиките относно реформата на ОСП, в която се наблюдава изместване от количество към качество на продукцията; изводът е, че това подкопава продоволствената сигурност. Нашата позиция е, че трябва да модернизираме селскостопанската си политика, а не да се връщаме към политика, основана на производството, която насърчава свръхпроизводството и деформирането на пазара, влияейки по този начин на способността на други страни да произвеждат и продават селскостопански продукти.

Ние обаче наистина смятаме, че докладът повдига множество важни аспекти на въпроса за световната продоволствена сигурност, като например значението на осигуряването на прехраната като ключов политически приоритет за Европейския съюз, призовавайки за по-голямо сътрудничество на глобално ниво, изисквайки настоятелно повече инвестиции в развиващите се страни, за да се насърчи техният производствен капацитет, и настоявайки селското стопанство да бъде поставено в центъра на програмата за развитие на ЕС. Всички тези аспекти са еднакво важни и изискват от нас да погледнем отвъд конкретната рамка и да видим основанията за една в по-голяма степен интервенционна и протекционистична обща селскостопанска политика, така че ние подкрепяме доклада.

- Доклад: Genowefa Grabowska (A6-0475/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. − (SV) Ние, шведските социалдемократи, гласувахме в подкрепа на доклада на г-жа Grabowska относно перспективите за развитие на гражданския диалог по Договора от Лисабон. Активизирането на диалога с гражданското общество е важно за създаването на един Европейски съюз, който изслушва и представя гледните точки на своите граждани. Ние също така се съгласяваме с подчертания в доклада въпрос за откритост на работата на Съвета, за да се даде възможност за установяване на ефективен диалог с гражданското общество.

Бихме искали обаче да изясним, че смятаме за грешка на църквите и религиозните общности да се даде специален статут сред организациите на гражданското общество. Църквите и религиозните общности би трябвало да вземат участие в диалога с институциите на Съюза по същия начин, както и другите организации.

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­жо Председател, всяка инициатива, която цели да сближи гражданите с институциите, които действат от тяхно име, трябва да бъде подкрепена. Обаче трябва да се направи необходимото, за да се уверим, че предложената инициатива не е по инерция преработена в друга институция. Аз подкрепих доклада, защото всяка стъпка, предприета, за да сближи гражданите с органите, които вземат решения за тях, е стъпка към една по-добра и по-прозрачна демокрация. Но аз искам да подчертая, че както при всеки диалог, така и при този, засягащ Договора от Лисабон, мнението на всяка страна трябва да бъде взето под внимание.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад засяга Договора от Лисабон, който – нека ви напомня – не е в сила. Следователно е много самонадеяно, да не кажа арогантно, да се позоваваме на Договора от Лисабон, сякаш той вече е реален факт.

В случай че сте забравили: Договорът от Лисабон беше отхвърлен от демократичната воля на народа на Ирландия. Те задържаха проекта, защото искаха по-различна Европа. Гласувайки по този начин, хората в Ирландия изразиха мнението на гражданите и на останалите държави-членки, включително моята, които бяха отхвърлили референдум чрез своите правителства.

Оказва се натиск Ирландия да проведе повторно гласуване, но ирландският народ вероятно няма да се съгласи охотно да бъде третиран с такова неуважение.

В бъдеще би трябвало да избягваме да се компрометираме чрез обсъждане на хипотетични сценарии като Договора от Лисабон. Това просто показва арогантното незачитане на демократичното мнение от Европейския съюз.

Гласувах против този доклад.

  Koenraad Dillen (NI), в писмена форма. − (NL) Може би живея на друга планета, но си спомням, че нидерландският и френският народ отхвърлиха Европейската конституция на демократичен референдум през 2005 г. Онази Конституция е мъртва и погребана, поне ако се наричаме демократи. Омразният Договор от Лисабон, който е просто променен вариант на Конституцията, има същата съдба – той беше отхвърлен от ирландския народ с демократичен референдум.

Европа обаче отказва да приеме мнението на хората и иска да вкара Конституцията „през задната врата“, преструвайки се, че всичко е цветя и рози и говорейки за така наречения „граждански диалог с гражданите в рамките на Договора от Лисабон“ с явен цинизъм.

Очаква се това да е „граждански диалог“, „утвърждаване на култура на консултации и диалог”, при това докладчикът, в своя цинизъм, цитира още веднъж член 10 от Договора за ЕС: „Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“. Това може да стане истина, но Европа изобщо не взема под внимание демократичния глас на хората.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад от Genowefa Grabowska представя по-добри механизми за участие и средства за граждански диалог в рамките на Европейския съюз. Той се отнася до празнината в комуникацията между членовете на Съюза, във връзката с институциите, които ги обслужват Той признава нуждата да се разшири гражданският диалог, за да се поддържа реална ангажираност с целите на европейския проект.

Неотдавнашното отхвърляне на Договора от Лисабон в Ирландия беше отчасти поради разминаването между представата за Съюза и реалността в него. Въпросът за общата липса на информация е ключов за постигане на истински демократично сътрудничество. Изискването за взаимен диалог и мнения, изразяващи нуждата от зачитане и уважение, е основно за това предложение.

В доклада г-жа Grabowska подчертава и прозрачността, и представителността като съществени компоненти на активния граждански диалог и истинската демокрация на участието. Един по-открит и достъпен Съвет, по-тясно и по-цялостно междуинституционално сътрудничество, по-ефективно използване на новите медии като средство за връзка с гражданите и предоставяне на помощ на организациите на гражданското общество ще подпомогнат обединяването на Европа. По тези причини аз подкрепям доклада на г-жа Grabowska.

  Bairbre de Brún и Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Ние подкрепяме всички усилия да се дадат права на гражданите, структурите и организациите на гражданското общество относно политическите процеси на вземане на решения, включително Европейския съюз.

Обаче наистина не смятаме, че Договорът от Лисабон предоставя някакво реално предимство в този аспект. Освен това сме на мнение, че за да бъде ефективна предложената „гражданска инициатива“, Комисията трябва да поеме правно обвързващо задължение да изготви Бяла книга, като изложи отговор на предложението или правната основа в Договора, за да не се предприемат действия.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е поредният доклад, който застава срещу мнозинството в Европейския Парламент и усилията му да се опита да „продаде“ проекта за Договора от Лисабон на всяка цена – задача, която не се оказа лесна, ако се съди по резултатите от предишните референдуми. От тези многократни усилия има поне една полза: те ясно показват колко трудно, дори болезнено трудно е за защитниците на Договора да намерят аргументи, за да съдействат за одобряването му.

Няма такава пропаганда – а фактически това представлява докладът – която да маскира антидемократичния характер на настояването от страна на лидерите на ЕС да се организира насилствено друг референдум в Ирландия, за да се наложи предлаганият Договор. Ние не споделяме ограничените схващания на онези, които смятат, че развиването на „граждански диалог“ или „гражданска инициатива“ е достатъчно, за да се противодейства на същността на предложение, което, като цяло, пречи на гражданите от всяка държава-членка да определят своето общо бъдеще и което настоява за мерки, водещи до несигурни работни места, увеличено работно време, по-лесни съкращения и приватизация на обществени услуги.

Не съществува пропаганда, която може да прикрие неолибералното, федералистко и милитаристично съдържание на този проект за Договор. Ето защо ние гласувахме против.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Grabrowska препоръчва постоянен диалог между всички европейски институции и „представители“ на гражданското общество, за да се определят политиките и да се състави законодателство на ниво ЕС, с други думи, официална, принудителна организация на „демокрацията на участието“ на нивото на Съюза.

Проблемът е, че „демокрацията на участието“ е просто параван за онези, които отхвърлят истинската демокрация: тя позволява диалога да бъде ограничен до най-активните организации, които рядко са най-представителните, и изглежда проверява предварително гледните точки на гражданите, за да може след това по-ефективно да откаже да ги вземе предвид.

Ако Европа от Брюксел желае да чуе гражданите, нека вземе под внимание френското и нидерландското „не“ на Европейската конституция и да се откаже от Договора от Лисабон, който е едно явно копие на Конституцията. Ако проучванията на общественото мнение трябва да бъдат взети под внимание, както би искал докладчикът, спрете преговорите за членство с Турция, защото мнозинството от европейските граждани им се противопоставят. Ако е правилно да се зачита принципът, че решенията трябва да бъдат вземани възможно най-близо до гражданите, нека Европа спре да ни управлява постоянно. Тогава приказките за демокрация биха били по-правдоподобни.

  Anna Hedh (PSE), в писмена форма. − (SV) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Grabowska относно перспективите за развитие на граждански диалог по Договора от Лисабон. Смятам, че е важно да се установи по-добър диалог с гражданското общество, за да се създаде Европейски съюз, който изслушва и представя гледните точки на своите граждани. Съгласна съм и с акцентирания в доклада въпрос работата в Съвета да бъде по-открита, за да се позволи на гражданското общество да участва в диалога по-ефективно. Считам обаче, че включването на Договора от Лисабон не беше необходимо, тъй като той вече не е уместен след отрицателния вот на ирландския референдум.

Грешка е също и на църквите и религиозните общности да се дава специален статут сред организациите на гражданското общество. Църквите и религиозните общности трябва да вземат участие в диалога с институциите на Съюза по същия начин както всички други организации.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Аз се съгласявам с доклада относно перспективите за развитие на граждански диалог по Договора от Лисабон.

Смятам, че гражданският диалог е много важен, чрез него гражданите на Европейския съюз могат да получат представа за сферите на дейност на избраните от тях представители.

Бих искал да подчертая коментара, че диалогът между Европейския съюз и гражданите на Съюза би трябвало да е двустранен, защото не е достатъчно да информираме своите страни за осъществяването на дадени проекти; трябва също да изслушваме отделните хора и да приемаме тяхното мнение насериозно.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Договорът от Лисабон не беше приет. Той беше отхвърлен от гласоподавателите в Ирландия на референдум и следователно трябва да бъде считан за изчерпан. Същественото е, че същият този проектодоговор вече бе отхвърлен на референдуми във Франция и Нидерландия.

Обаче федералисткото мнозинство в Европейския парламент няма желание да слуша; вместо това настоява Съюзът да се управлява до още по-голяма степен на наднационално ниво, въпреки факта, че неговите граждани са показали скептицизма си на множество референдуми и че, ако имат шанс, те биха показали този скептицизъм и в повече страни.

Начинът на работа, демонстриран от федералисткото мнозинство в Европейския парламент, показва какъв вид граждански диалог искат те. Те са склонни да чуят само онази част от гражданското общество, която се вписва във федералисткия модел.

Извън законодателната процедура, докладът, който е пред нас, не е особено впечатляващ. В точка 9 от доклада се казва, че всички институции на ЕС следва да поддържат актуални регистри на всички релевантни неправителствени организации. Това означава ненужно увеличаване на бюрокрацията, което не води до никъде. Освен това в точка 11 от доклада се споменава за насърчаване на „активна европейска позиция“ сред гражданите на ЕС. Как би трябвало да дефинираме тази позиция?

Най-лошият аспект от доклада обаче се съдържа в точка 22, където се призовава на европейските сдружения и европейските организации на гражданското общество да се даде обща правна основа на ниво ЕС. Това предложение е още една стъпка към установяване на режима на ЕС.

Ето защо аз гласувам против този доклад.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Може да звучи наистина хубаво да се говори за публичен дебат относно Договора от Лисабон на всички езици. Въпреки всички маневри за прикриване, хората разбраха много добре, че договор, който в 95 % запазва отхвърлената Конституция на Европейския съюз, не представлява нищо принципно ново, дори и ако Европейският съюз се опитва да го представи като такова.

Интересно е също така – при положение че ние искаме да проведем този диалог на всички езици – че дори не сме в състояние да се уверим дали действащият председател на Съвета поддържа подробен уебсайт на най-широко използваните езици в Съюза, а именно английски, френски и немски. Освен това би трябвало да се отнасяме с изключително неуважение към своите граждани, за да им хвалим новите граждански инициативи, представени в Конституцията като стъпка към повече демокрация, при положение че се налага да се повтарят референдуми, докато се получи искания от Европейския съюз резултат. Тъй като тази инициатива може да е само поредната кампания в подкрепа на Конституцията на Европейския съюз, за която вече са похарчени достатъчно средства, гласувах против доклада Grabowska.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като гражданското общество играе важна роля в Европа, в европейския интеграционен процес, като представя мненията и исканията на гражданите на ЕС пред европейските институции.

За да може Европейският съюз да постигне своите цели, той се нуждае от по-широк публичен дебат, по-ефективен граждански диалог и по-силно политическо съзнание, като всичко това е отбелязано в доклада.

Докладът подчертава също значението на експертните познания, които гражданското общество може да предостави на институциите, и подчертава важността и значението на информационните функции и функциите по популяризиране на гражданския диалог.

Надявам се, че сегашните инициативи на ЕС, които подкрепят по-активното включване на гражданското общество в европейския интеграционен процес, ще продължат и в бъдеще. Имам предвид инициативи като „Европа по сателит“, „Гражданска агора“ и други граждански форуми на разнообразни теми.

Надявам се, че този доклад ще окуражи Съвета на Европейския съюз да улесни и опрости достъпа до своите разисквания, тъй като това е задължително условие за установяване на истински диалог с гражданското общество.

  Zuzana Roithová (PPE-DE), в писмена форма. – (CS) Уважаеми госпожи и господа, приветствам факта, че докладът привлича внимание върху нуждата от социален диалог в момент, когато европейските страни преживяват криза в демокрацията. Хората или не разбират, или не се интересуват от теми, които не са свързани с техните ежедневни грижи. Ниският процент гласували на европейските избори е логична последица от факта, че европейските граждани не знаят какъв положителен принос може да им даде европейското законодателство и не вярват, че техния глас може да повлияе. Малко известно е, че Договорът от Лисабон подкрепя демокрацията на участието. Съгласна съм с г-жа Grabowska, че държавите-членки трябва да предоставят по-съществена подкрепа за неправителствените организации. Обаче е необходимо да се уверим, че те са представителни и прозрачни. Подкрепих доклада, също защото той включва искане към Комисията да публикува списъци на неправителствените организации, които са представили предложения по време на законодателните консултации. Това със сигурност ще намали анонимността на целия процес и ще допринесе за по-голяма представителност на неправителствените организации. Поддържам и мнението, че предизборната кампания за Европейски парламент предоставя великолепна възможност отговорните членове на ЕП да обяснят какви решения приемаме в Страсбург, как гражданското общество участва в нашата работа и как то ще може да участва по-нататък по отношение на Договора от Лисабон.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Договорът от Лисабон приема диалога с гражданите като основна необходимост. Това обвързва всички политики и дейности на Европейския съюз.

Успехът на диалога зависи от представителността и следователно от силната ангажираност на ключовите участници. Националните, регионалните и местните органи трябва да използват метода на диалог, така че гражданите да видят демокрацията на участието в действие.

Трябва да се признае, че Европейският съюз има много какво да предприеме в областта на комуникацията, и по-специално в областта на диалога с гражданите наистина.

Гражданите на Европейския съюз трябва да бъдат сигурни, че няма да се вземат никакви решения на европейско ниво без тяхното участие и че чрез гласуване на избори те ще имат реално влияние върху тези решения.

Аз напълно подкрепям искането на докладчика да се насърчат инициативите в областта на гражданския диалог.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Твърде рано е да се говори какво би станало, след като Договорът от Лисабон влезе в сила. Съдбата на Договора още е неясна, възможен е втори отрицателен вот на ирландците на следващ референдум по-късно тази година.

Докато положението остава такова, не трябва да действаме, като че ли Договорът от Лисабон е вече в сила. Ако постъпваме по този начин, ще бъдем обвинени в арогантност и незачитане на демократичния процес, който трябва да доведе до резултат по един или друг начин.

Освен това не съм съгласен европейските фондове да бъдат изразходвани за популяризиране на Договора от Лисабон чрез граждански диалог или други средства. Имаме свободни медии и активни демокрации в държавите-членки, така че можем да проведем този дебат самостоятелно, без Комисията да се опитва да повлияе на нещата. Всъщност изглежда, че в моята страна, Обединеното кралство, опитите на Комисията да „рекламира“ по-нататъшната интеграция на ЕС имат обратен ефект.

Аз, както и останалите британски консерватори, искам да видя Европейския съюз да се развива по по-различен начин – да прави по-малко, но да го прави по-добре.

Ето защо гласувах против този доклад.

  Frank Vanhecke (NI), в писмена форма. − (NL) Докладът Grabowska е още един пример за скандалния начин, по който Парламентът използва принципите, които претендира, че защитава. „Граждански диалог в рамките на Договора от Лисабон“! Много забавно! Договорът от Лисабон, който е преработената Европейска конституция, беше изхвърлен в коша за боклук на референдуми в Нидерландия и Франция, а след това и в Ирландия. Други държави дори не смеят да организират референдум.

Ако ще има диалог с гражданите на Европа, тогава той трябва да започне, като се зачита демокрацията. Ако резултатът от даден референдум не се вписва в еврократичната схема, това не означава непременно, че на гласоподавателите им липсват мозъчни клетки. Точно обратното. Във всеки случай аз гласувам категорично против този доклад. Nec spe, nec metu, т.е. „нито с надежда, нито със страх“.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Европейските органи трябва да бъдат отворени за диалог и сътрудничество с гражданите и с организациите на гражданското общество. Всеки може да допринесе за общото благо.

Обаче специфичните групи по интереси, лобитата, които не представляват общественото благо, не трябва да бъдат допускани да се намесват в законодателния процес, като имитират диалог с гражданското общество. Достъпът трябва да бъде справедлив.

Настоявам, че диалогът трябва да бъде преди всичко с организациите, които изразяват гласа на най-бедните хора и домакинства. Борбата срещу крайната бедност и социалното неравенство няма да има траен успех без постоянен диалог със семействата и отделните хора, които постоянно живеят в условия на крайна бедност. Този диалог е труден, но и необходим. Европейските, националните, регионалните и местните органи не могат да изберат лесния път, когато създаваме приобщаващо общество и Европа за всички. По отношение на най-добрата практика, трябва да оценим работата на Европейския икономически и социален комитет и международното движение „Четвърти свят“ (ADD Quart Monde), които от 1989 г. организират европейските народни университети „Четвърти свят“, даващи възможност за структурен диалог между представителите на споменатите органи и хората, живеещи в крайна бедност.

- Доклад: Barbara Weiler (A6-0514/2008)

  Gerard Batten (IND/DEM), в писмена форма. − Аз се въздържах при това гласуване, защото въпреки че аз и британската Партия на независимостта напълно подкрепяме равенството между мъжете и жените, Обединеното кралство вече има законодателство за равенството, което може да бъде променено или подобрено, когато това се изисква, от нашия собствен, демократично избран и отговорен Парламент. Европейският съюз е антидемократичен и не е законен защитник на ничии права.

  Sylwester Chruszcz (UEN), в писмена форма. – (PL) Аз одобрявам доклада Weiler и изразявам подкрепа за мерките, насочени към транспонирането на директивата относно нелоялните търговски практики на вътрешния пазар. Идеята за създаването на черен списък на нелоялните търговски практики, така че да обхваща не само договорите между търговци и потребители, но и тези между самите търговци, е похвална. Подкрепям също механизмите за мониторинг и прилагане на правните регулации в областта на защитата на потребителите по отношение на нелоялните практики, и подкрепям инициативата да се създаде обществено достъпна база данни за националните мерки, приети при транспонирането на Директивата за нелоялните търговски практики. От гледна точка на полския и европейския потребител инициативата е полезна.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ние отхвърлихме доклада Weiler относно защитата на потребителите и компаниите срещу нелоялните практики и заблуждаващата реклама, тъй като имаме сериозни забележки към него.

Първо, европейското законодателство по тези въпроси е представено като директива, с други думи държавите-членки са относително свободни по отношение на средствата, които използват, за да постигнат зададените цели. Желанието на докладчика да се унифицира същността и формата на националното законодателство ще си остане такова, освен ако няма неприемлив конфликт с Европейския съюз в правните и административните системи на държавите-членки, без никаква реална полза за потребителите.

Второ, главното практическо преимущество, което Европейският съюз внася в тези области, е помощта за решаването на трансграничните спорове. Този въпрос не е бил правилно решен нито в приложимите понастоящем текстове, нито в изискваните такива.

Главната цел на това законодателство не трябва да бъде да съществува per se, а да защитава потребителите и дружествата.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Директивата относно нелоялните търговски практики и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама имат огромно значение от гледна точка на това потребителите да имат по-голяма сигурност и да се гарантира правна сигурност за предприятията на вътрешния пазар. Това има особено значение във връзка с трансграничните сделки, които стават все по-обичайни на европейския пазар. Националните органи за защита на потребителите все още срещат трудности при предприемането на подходящи действия в целевата страна в случай на такива сделки.

Правилното транспониране, изпълнение и прилагане на тези директиви е съществено за постигането на целите, определени в тях. За нещастие, голям брой от държавите-членки все още не са изпълнили това задължение, което не спомага за създаването на подходящи връзки между стопанските субекти и потребителите.

През 2007 г. Европейската комисия използва за първи път „EU Sweep“ като инструмент за проверка и налагане на изпълнението на законодателството в защита на потребителите по отношение на интернет сайтовете на авиокомпаниите. Нередности са установени в 43,6 % от прегледаните интернет сайтове, което само потвърждава необходимостта от по-задълбочен мониторинг във връзка с прилагането на съществуващите разпоредби.

Аз приветствам инициативата на Комисията относно създаването на обществено достъпна база данни за националните мерки, приети при транспонирането на тези директиви.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Европейският съюз е отбелязал значителен напредък по отношение на правата на потребителите. Разочароващо е, че някои държави-членки все още не са транспонирали Директивата относно нелоялните търговски практики; Парламентът днес изпрати ясно съобщение, че въпросните държави-членки трябва в кратък срок да направят това.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Ние приехме европейската директива относно защитата на потребителите от нелоялни търговски практики и относно заблуждаващата реклама през 2005 г. Обаче ние все още отказваме да защитим потребителите от интернет реклами, непоискани търговски съобщения, фирмите „пощенски кутии“ или „подставени лица“.

Ако някоя от тези фирми бъде уличена, тя бива наказвана със смешно ниски глоби, което няма какъвто и да е задържащ ефект. Тук глобите трябва да бъдат драстично увеличени, особено за повторни нарушения. Важно е потребителите, които са измамени, да могат да предявят иск за обезщетение, в противен случай ние просто ги оставяме на произвола на съдбата. Планираните промени ще подобрят положението за потребителите, ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Zuzana Roithová (PPE-DE), в писмена форма. – (CS) Приветствам разискването по доклада относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама. Доколкото тези директиви представляват основата на защитата на потребителите в ЕС, те трябва да бъдат последователно прилагани в държавите-членки, особено при пазаруване по интернет. Вътрешният пазар не трябва да бъде фрагментиран, а за стопанските субекти и потребителите трябва да има еднакви правила и защита, независимо в коя държава-членка купуват или продават. Трябва да привлека вашето внимание върху факта, че някои държави-членки, включително Чешката република, закъсняват с транспонирането на директивите в националното си законодателство. Най-важното сега е дали националните надзорни органи действително ще наложат практическото прилагане на тези правила по отношение на нелоялните предприятия. Продажбите след Коледа предоставят отлична възможност за проверка. Необходимо е европейските институции да подкрепят по-задълбочено сътрудничество между националните съвети за радио и телевизия, които трябва да наблюдават спазването на директивите в средствата за масово осведомяване, като в наш интерес е мониторингът да бъде провеждан последователно в рамките на целия Европейски съюз.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувам в подкрепа на доклада на г-жа Weiler относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

Аз съм твърдо убеден, че правилното прилагане на директивата ще даде възможност на хората да се запознаят напълно с правата си. Разширяването на правата на потребителите чрез Директивата за нелоялните търговски практики трябва да бъде подкрепено от мерките, които се изискват, за да се улесни упражняването на тези права.

Съгласен съм с твърдението на докладчика, че правилното транспониране, изпълнение и прилагане на директивите относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и относно заблуждаващата и сравнителната реклама са от съществено значение за постигането на целите, изложени в директивите, особено в светлината на различните методи и системи за въвеждане и прилагане, използвани в държавите-членки, сложността на някои правни концепции, съдържащи се в директивите, количеството и обстоятелствения характер на националните стандарти, регулиращи нелоялните търговски практики и заблуждаващата реклама, а също и широкия обхват на приложение на директивата. И накрая, аз високо оценявам инициативата на моя уважаван колега, целта на която е правното регулиране в една област, която е от първостепенно значение за Общността.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Аз определено подкрепям доклада на Barbara Weiler относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директивата относно нелоялни търговски практики на вътрешния пазар и на Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

Въпросът за заблуждаващата и сравнителната реклама в договорите между търговци е регулиран чрез въвеждане на отделна, консолидирана директива. Въпросът за нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители е регулиран от Директива 2005/29/EО.

Директивите бяха изготвени, за да дадат на потребителите повече сигурност (тяхната защита се увеличава благодарение на съставянето на „черен списък“ на търговските практики, които трябва да бъдат забранени, и благодарение на по-доброто хармонизиране на защитата на потребителите срещу нелоялни практики) и за да предоставят на стопанските субекти по-голяма правна сигурност.

По-висока степен на защита би могла да се постигне, ако условията на директивата са придружени от правни мерки, позволяващи ефективно прилагане. Следователно държавите-членки трябва да наблюдават своите правни системи и да увеличат прозрачността на процеса на транспониране.

Представените промени трябва да бъдат подкрепени от ясни процедури за въвеждане и ефективни мерки за компенсация, които да дадат на потребителите правото да предявяват искове за повреди, за загуби, възникнали във връзка с нелоялни търговски практики, като механизмите за мониторинг на защитата на потребителите във връзка с интернет сайтовете на авиокомпании, които са използвани за първи път през 2007 г. На ниво държава-членка могат да се обсъдят информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите за техните права.

- Доклад: Pedro Guerreiro (A6-0485/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. − (SV) Ние, шведските социалдемократи, гласувахме против доклада относно екосистемния подход към управлението на риболова. Ние смятаме, че докладът не изяснява, че политиката в областта на рибарството трябва да бъде водена въз основа на критерии за екологосъобразност и стабилност като отправна точка. Освен това докладът акцентира твърде много върху необходимите реформи в политиката в областта на рибарството и защитава интересите на едрата рибна промишленост.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Ако обобщим накратко, този доклад по собствена инициатива на Европейския парламент цели да обедини изискванията на Общността относно опазването на морската околна среда с Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която включва, като една от своите оперативни цели, постепенното прилагане на екосистемен подход в управлението на риболова.

Съществените аспекти на този доклад, които искам да подчертая, са твърдението, че сегашната система за общ допустим улов и квоти не обслужва целите на реформираната ОПОР, доказвайки, че е неадекватна и за рибния сектор в Общността, и за съхранението на запасите.

Бързо трябва да бъдат създадени алтернативни системи на управление и на този фон смятам, че ЕС трябва да бъде по-бърз в обсъждането на алтернативни подходи, като се има предвид, че някои от тях, като например управление, основано върху права за извършване на риболов, представляват крайъгълен камък в страни като Съединените американски щати, Нова Зеландия, Норвегия и Исландия, всички със сериозни традиции и голям потенциал в рибния сектор.

Преформулирането на плана за възстановяване на запасите от треска и омари е друг съществен аспект, който трябва да бъде обмислен.

Гласувах в подкрепа на този доклад

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки че не съм съгласен с цялостното съдържание на приетата резолюция, тя наистина съдържа поредица от важни цели и принципи, които трябва да доминират в политиката в областта на рибарството.

Ще бъде особено важно да се препотвърдят и защитят тези цели и принципи, както последователно прави Португалската комунистическа партия (PCP). Много от тях не бяха застъпени в Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) (макар някои да са включени в нея), когато Европейската комисия обяви следващото през април представяне на Зелена книга за бъдещето на общата политика в областта на рибарството, посочвайки възможна реформа на тази политика до 2012 г.

Предвид целите и намеренията, изложени от Европейската комисия и от други институции на ЕС за бъдещето на рибната промишленост, този сектор в Португалия – намиращ се в дълбока криза, причините за която лежат в обременителната политика, следвана десетилетия наред на национално и общностно ниво – трябва да бъде предупреден и да се мобилизира срещу новите и дори по-обременителни мерки. Ако се приемат и приложат, те биха довели до разрушаване на голяма част от този стратегически сектор, с негативни последици за Португалия.

Такава политика не е предрешен въпрос.

Съществуват алтернативни политики за рибната промишленост в Португалия.

Има политики, които ОПОР предлага и защитава на национално ниво и в Европейския Парламент.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г­н Guerreiro. Докладът правилно отбелязва, че политиката в областта на рибарството на ЕС следва да подпомага модернизацията и устойчивото развитие на риболовната промишленост, като защитава нейната социално-икономическа жизненост и устойчивостта на ресурсите и гарантира запасите от риба за населението и суверенитета и сигурността на храните, запазването на работни места и подобрени условия на живот за рибарите. Това се противопоставя на постигнатото от ОПОР през последните три десетилетия и съответно аз подкрепям възвръщането на управлението на риболова.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Guerreiro относно ОПОР (общата политика в областта на рибарството) и екосистемния подход към управлението на риболова. От съществено значение е да не се бъркат политиката за моретата и океаните и политиката в областта на рибарството: напълно съм съгласен с оценката на докладчика.

Политиката в областта на рибарството трябва да бъде основана на принципа, че съществува вътрешна зависимост между доброто развитие на риболовната общност и устойчивостта на екосистемите – те са неразделно свързани – по-специално чрез признаването на специфичния характер и значение на дребномащабния крайбрежен риболов и на традиционния риболов.

Аз също съм съгласен с твърдението на уважаемия колега, че първата и основна задача на управлението на рибарството, като дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, е (пряко или косвено) да контролира общото риболовно усилие по начин, който да гарантира максималния устойчив улов. Ако приемем този подход, ще направим още една стъпка към постигането на целите, определени от Европейския съюз.

- Доклад: Christa Klaß (A6-0443/2008)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) И в този случай крайният компромисен текст взема предвид някои от критиките, които бяха отправени към първоначалното предложение, по-специално по отношение на показателите и целите, мерките и графиците за намаляване на рисковете и опасностите, свързани с пестицидите и зависимостта от използването на пестицидите. По наше мнение по-разумно е да не определяме количествено тези цели от самото начало, за да не създаваме допълнителни пречки пред дребното селско стопанство.

Приветстваме и факта, че освобождаването от задължителна инспекция на оборудването и принадлежностите, застъпено в първоначалното предложение на Комисията, е запазено и че задължителната инспекция на всичко, включително оборудване и принадлежности, използвани в малки семейни стопанства, е отменена.

Считаме, че това разграничаване – практически и принципно – между семейните стопанства и интензивното селско стопанство трябва да присъства във всички решения. Между другото, не трябва да забравяме, че не бяха семейните стопанства и неинтензивното производство това, което доведе до BSE (спонгиформна енцефалопатия по говедата), диоксините, нитрофураните и други подобни беди…

Ето защо ние гласувахме в полза на компромисния текст.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм с докладчика и я поздравявам за окончателния доклад.

Влизането в сила на тази директива ще бъде особено важно от гледна точка на засилването на натиска за спешно изменение на политиката за намаляване на рисковете от пестициди, която в ЕС се характеризира с известна липса на информация и инспекция на практики и продукти. За да се предпази човешкото здраве и околната среда, от особена важност е да се подпомогне промяната на подхода към пестицидите, използвани в селското стопанство.

Разглежданият документ е фундаментален, защото определя правилата за информиране и обучение на хората, които използват пестициди, и изисква инспекция на оборудването. Документът забранява също и въздушното пръскане (позволено в случаи на абсолютна необходимост и когато не съществуват алтернативи). Друг положителен аспект е възможността всяка държава-членка да определи защитени зони и рискови зони.

  Robert Goebbels (PSE), в писмена форма. – (FR) Въздържах се от гласуване по „пакета за пестицидите“ като протест срещу този антидемократичен метод за предлагане на компромиси на Европейския Парламент, договаряни при неформален тристранен диалог между Съвета, Комисията и представители на Европейския парламент, които са базирани изцяло на компромиси, постигнати в една парламентарна комисия. Всъщност, като се пропусне нормалното демократично разискване на първо четене, не само се отнема правото на всеки член да прави изменения, но и това води до създаването на европейско законодателство, което е съставено при незачитане на каквато и да е демократична прозрачност.

Освен това законодателството, което накрая се приема, е по ред показатели претрупано, бюрократично и дава обратен резултат.

  Eija-Riitta Korhola (PPE-DE), в писмена форма. − (FI) Г­жо Председател, смятам, че приетите доклади за пестицидите и продуктите за растителна защита са най-доброто, което можехме да постигнем, както и че са реалистични и полезни, поради което аз ги подкрепих.

Въпреки че в последния момент на пленарното заседание някои от членовете на ЕП внесоха за обсъждане изменения, които според тях ще гарантират, че законодателството ще се основава на по-солидни научни факти, като в същото време се дава възможност за дерогация за отделни държави- членки, за мнозинството бе ясно, че ще бъде безочливо да се пренебрегне резултатът от преговорите между Парламента и Съвета, дори ако измененията бяха добре мотивирани.

Докладът относно пускането на пазара на продукти за растителна защита бе това, което провокира разгорещена дискусия. Различните национални интереси и подходи, както и липсата на консенсус в Съвета бяха отразени в настроенията в Парламента. Разискването в групата ни също бе разгорещено. Въпреки това обратната информация от заинтересованите страни в сектора показва, че законодателството е последователно и ще даде възможност за реализирането на поставените им общи за ЕС цели за подобряване и предпазване както на околната среда, така и на общественото здраве.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Проучвания на въздействието, извършени от френски технически институти и центрове, показват, че проектът за преразглеждане на европейската Директива за пестицидите може да доведе до изчезването на редица продукти от пазара.

Важно е този проект да даде на селскостопанските производители в Съюза средствата за предпазване на културите им. Без това добивът на реколта ще спадне значително и може да се отрази чувствително върху животновъдството.

Във Франция и в Европа като цяло могат да бъдат унищожени цели селскостопански сектори, да бъде застрашена самата роля на селското стопанство да осигурява здравословни и разнообразни хранителни продукти за прехраната на нашите граждани.

Без да се поставя под съмнение необходимостта да се защитят потребителите, новата регулация следва да не застрашава иновациите или разнообразието на групите химикали. Следователно тя трябва да включи в себе си алтернативни решения от самото начало.

Това е единственото решение, за да се избегне миграцията на голямо количество селскостопанска продукция, и заедно с това свързаните с нея работни места и ресурси.

Изправени пред тези жизненоважни предизвикателства за селскостопанските производители, в ролята им на производители на зеленчуци, плодове и зърнени храни, трябва да останем бдителни пред лицето на настоящите реформи и мерките, предприети за прилагането им на национално ниво.

  Astrid Lulling (PPE-DE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в полза и на двата компромиса, достигнати при преговорите в трудния тристранен диалог между Парламента, Съвета и Комисията.

Пестицидите са неизбежни в модерното селско стопанство. Те гарантират оптималното използване на обработваемата земя в Европа, като така осигуряват висок стандарт на хранителната продукция.

Искам, разбира се, да изкажа удовлетворението си от факта, че моята резолюция, приета през ноември, е била взета предвид, тъй като трябва да се обърне особено внимание при одобряването на пестициди, които са токсични за пчелите, за да се гарантира, че за пестициди, които доказано вредят на пчелите, не се дава одобрение.

Целта е ефикасност, което означава: колкото е нужно и колкото може по-малко. Линейно намаляване на броя на продуктите би било безумие. Селскостопанските производители имат нужда от достатъчен брой различни продукти, дори само с цел предотвратяване на създаването на резистентност в резултат на натрупване.

Естествено, продължавам да имам опасения относно реалните ефекти на регулирането върху селското стопанство, лозарството и градинарството по отношение на снабдяването им с пестициди и цените им, и все още сме в неведение относно ефекта върху засегнатите индустриални сектори. В случая една последваща оценка е крайно необходима.

Радвам се, че Люксембург вече се намира в една и съща зона с Белгия и Германия, в която селскостопанските производители и лозарите могат да използват едни и същи продукти от двете страни на границата. Проблемът с Франция трябва да се реши чрез разбирателство.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувах в полза на доклада, представен от г-жа Klaß за рамковата директива за устойчиво ползване на пестицидите. Напълно съм съгласен с приемането на директивата на Европейския парламент и на Съвета.

Целта на директивата е да се намали влиянието на пестицидите върху човешкото здраве и околната среда: следователно едно количествено намаление на използването на пестициди следва да бъде една от практическите цели, която да бъде постигната чрез специфично поставяне на цели и реализиране на национални планове за действие. Нужен е също и по-строг контрол, за да се предпази изцяло общественото здраве. Смятам също, че етикетите, поставяни на подобни продукти, трябва да са ясни и разбираеми за всички, така че последствията, свързани с използването на всеки отделен елемент, да са известни.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Вчера по време на разискването споменах, че считам настоящия компромис за почтен и че групата на Зелените/Европейския свободен алианс в Европейския парламент ще го подкрепи. Искам да подчертая обаче, че за да постигнем споразумение с лобито на селскостопанските производители и пестицидната индустрия, трябваше да направим някои отстъпки. Още съжалявам, че се отказахме от 50%-ната цел.

В резултат на това всичко зависи от стремежите на отделните държави-членки. Напълно възможно е те да не бъдат особено амбициозни, което може да доведе до прекомерни резерви. В допълнение резултатът, постигнат във връзка с установяването на буферни зони, граничещи с територии по протежение на течащи води, беше смекчен. Сега това също е оставено на избора на държавите-членки. Една европейска минимална дистанция би била за предпочитане от гледна точка на околната среда и общественото здраве. Положителната страна е, че всички площи, използвани от обществеността и посещавани често от уязвими групи от населението (паркове, спортни площадки и площадки за отдих, училищни площадки и подобни) ще бъдат по-добре защитени. На този аспект вече бе обърнато внимание във Фландрия и сега предстои да бъде разгледан от всички правителства в Европа.

- Доклад: Hiltrud Breyer (A6-0444/2008)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Това законодателство е типично за Европейския парламент – класически случай на използване на прекомерни мерки. Ефектът му върху селскостопанските производители и градинарския сектор в североизточна Англия – района, който аз представлявам – ще бъде значителен.

Без съмнение секторът ще свие работните си места и дори изцяло ще спре да търгува. Без съмнение нашите и без това притиснати фермери ще бъдат изправени пред още по-големи бюрократични затруднения. Без съмнение селскостопанските добиви ще спаднат. Следователно фактът, че тази седмица разискваме и световната продоволствена сигурност, допълва иронията. Пестицидите са изключително важни за отглеждането на храни и вече са обект на строг режим за сигурност.

Никой не оспорва важността на опазването на околната среда, но това законодателство е небалансирано. То поставя прекалено много граници и страда от липса на гъвкавост. Комисията не е успяла да извърши достатъчно цялостно и актуално проучване на въздействието.

Поради тези причини аз гласувах против това предложение.

  Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. − (SV) Днес гласувахме в полза на доклада на г-жа Breyer относно пускането на пазара на продуктите за растителна защита. Регламентът, който има за цел да подобри както безопасността на храните, така и влиянието на продуктите за растителна защита върху околната среда, е обоснован и важен.

От първото четене на регламента в Европейския парламент анализите показват, че има риск регламентът да бъде изключително широкообхватен и да му липсва гъвкавост, както и че той може да направи култивацията в търговски мащаб на обикновени култури (моркови и лук, например) невъзможна в Швеция. Положението не се подобрява от факта, че оценките на въздействието на правилата се различават по отношение на важни заключения, например между тези на Шведския инспекторат по химическите вещества и британския му еквивалент, Дирекцията за безопасност на пестицидите. Със съжаление отбелязваме факта, че на това второ четене в Парламента нямаше възможност да се гласува за съответното разяснение, но в същото време бихме посочили, че приетият текст съдържа подобрения в сравнение с този от първото четене в Парламента.

Бихме се радвали, ако споразумението между Европейския парламент и Съвета бъде взето под внимание, което би направило регламента по-ясен, така че опасното използване да бъде по-ясно забранено, докато растителната защита, която е необходима, отговорна и безопасна – и която сега е изправена пред риска да бъде забранена – да запази сегашния си статус.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Компромисът, който накрая бе постигнат в Европейския парламент, представлява отстъпление от максималистките предложения, които бяха направени, за елиминацията на активни вещества, в частност от негативните последствия, които тези предложения биха имали по отношение на инсектицидите и пестицидите. Това важи с особена сила за страни като Португалия, която е сериозно засегната от някои насекоми вредители по овощните и зеленчуковите култури, картофените и маслинените насаждения, както и от някои заболявания като нематод по боровата дървесина и гъба по кестените, и където, не на последно място, поради липсата на ефективна растителна защита тези вредители и заболявания причиняват сериозни поражения, особено на семейните стопанства.

Въпреки че имаме редица съмнения относно определени специфични аспекти на компромисния текст, като например за нехимичните методи за контрол или превенция и за управлението на културите и вредителите, смятаме за правилно да приложим принципа на взаимното признаване на разрешения на продукти за растителна защита и създаването на зони, обхващащи региони със съпоставими почвени и климатични характеристики.

Въпреки това настояваме за нуждата от изследвания, които да дадат реална картина на последствията от тези мерки върху производството и, на свой ред, върху доходите на селскостопанските производители, така че тези разходи да бъдат споделени от цялото общество, при условие че говорим за изисквания за околната среда и безопасността на храните.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Гласувах против измененията на доклада Breyer. Във Великобритания се наблюдава едно ненужно нагнетяване на тревожност относно разбирането в този доклад, че идва краят на конвенционалното селско стопанство – такова, каквото го познаваме. Това не е позицията, приета от селскостопанските производители в други държави-членки.

Въпреки това реалното въздействие е неясно поради липсата на задоволителна оценка на въздействието от решението в настоящата му форма. Следователно аз подкрепям идеята за дерогация след 2015 година, когато настоящите разрешения изтичат, в случай че някоя държава-членка има сериозни опасения относно наличието на пестицид със сериозен ефект върху добивите от реколтата.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Този документ ще помогне за хармонизацията на законодателството в областта на пестицидите.

Съгласен съм с приетия доклад, преди всичко защото прилагането на принципа за взаимно признаване на разрешения за продукти за растителна защита ще сложи край на дисбаланса в конкуренцията, който съществува между различните държави-членки (с различен мащаб на пазара), и по-специално ще намали опасенията за околната среда и безопасността на храните. Създаването на три зони, обхващащи региони със съпоставими почвени и климатични характеристики, е много положителен ход. Иначе би съществувал риск от групиране на напълно различни ситуации.

Според мен проблемът с веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, има много добра основа: предложеният текст се базира на научно становище. Проблемът с веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, е че, също както карциногените или мутагените, те нямат токсикологични параметри, но предизвикват редица ефекти, вариращи от лек хормонален дисбаланс до генетични деформации и/или рак.

Важно е да регулираме използването на вещества, които имат доказано вреден ефект върху човешкото здраве.

Регламентът има тройна правна основа (селско стопанство, вътрешен пазар и обществено здраве), което, по мое мнение, е особено положителен факт.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) През последните години Съюзът непрестанно увеличава допустимите норми и следователно едно намаляване беше нужно още преди време. Фактът, че пестициди, които са силно вредни за здравето, могат да бъдат най-сетне забранени, е стъпка напред, въпреки че все още има малко изследвания в тази област. Кумулативното ползване на пестициди, което може да се използва за заобикаляне на определените допустимите норми, все пак дава основание за опасения. Все още знаем прекалено малко за възможните взаимодействия и правните спецификации в случая са закъснели.

Степента, до която документацията и проследимостта са реално ефективни, подлежи на съмнение. Скандалите с месо през последните години показват ясно колко лесно се извършва измама с етикети. Не на последно място налице е и проблем във връзка с факта, че макар да можем да наложим спецификации за пестициди на нашите производители и селски стопани, внасяме продукти от страни с по-свободни изисквания. Случаят с китайските играчки трябва да ни служи за урок. Планираните регламенти са стъпка в правилната посока, поради което аз гласувах за тях, но е нужно много повече.

  Bill Newton Dunn (ALDE), в писмена форма. − (EN) Гласувах против заключенията и препоръките на тристранния диалог между Съвета, Комисията и Парламента, защото:

- това законодателство трябваше да се приеме много прибързано, тъй като и Парламентът, и Комисията приключват мандата си идното лято, а това не е основателна причина да се приемат закони толкова прибързано;

- не е налице оценка на въздействието на предложенията;

- препоръките не се основават на научни заключения, а на емоции – на страхове, свързани с причините за тревожното изчезване на медоносните пчели по целия свят, и страхове, свързани с човешкото здраве;

- селскостопанските производители в Lincolnshire и East Midlands, които представлявам, единодушно поискаха да се противопоставя на предложенията и тъй като на практика това са хората, които се грижат за нашата прехрана, мнението им трябва да бъде уважавано.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, гласувах в полза на доклада, представен от г-жа Breyer, относно пускането на пазара на продуктите за растителна защита. Съгласен съм с целите му, които са да се осигури високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.

Европейският съюз винаги е отдавал особено значение на въпросите, свързани с околната среда, и този регламент е още една стратегия, разработена за постигане на споменатата цел. Аз съм убеден и че е редно да се погрижим експериментите върху животни да бъдат сведени до минимум и да бъдат извършвани само в случай на абсолютна необходимост, да се насърчава ползването на алтернативни методи, така че животните да не страдат ненужно.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. − (EN) Реших да гласувам против този доклад по две причини.

На първо място, ние трябва да осигурим на селскостопанските производители инструментите, които са им нужни, за да вършат работата си, а това предложение ще ограничи силно възможностите им, особено на тези, които работят в по-влажни климатични условия и трябва да използват пестициди, за да предпазват реколтата и поминъка си. Не ми е известно да има фермер, който да иска да използва пестициди, но те са изключително важна част от продоволственото осигуряване на населението ни на една достъпна цена.

На второ място, не е била извършена оценка на въздействието за това законодателство, което считам за възмутително поради сериозните последици, които то може да има за селскостопанския сектор.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Вчера по време на разискването споменах, че смятам настоящият компромис за почтен и че Групата на Зелените/Европейския свободен алианс в Европейския парламент ще я подкрепи. Искам да подчертая обаче, че за да се постигне споразумение между лобито на селскостопанските производители и пестицидната индустрия, се наложи да бъдат направени някои отстъпки. Както и да погледнете на въпроса, постигнатото по отношение на ограничителните критерии представлява един по-слаб резултат в сравнение с позицията на ЕП на първо четене.

Възможностите за дерогация бяха създадени експресно за 12 вещества. Имахме и резерви спрямо зоналния подход. Идеята за три зони в толкова значителна по размери площ ни се струва проблемна, защото условията на околната среда в която и да е от тези три зони може да варира в широки граници. Положителната страна обаче е, че правната основа се съставя от селското стопанство, вътрешния пазар и общественото здраве, като на грижата за общественото здраве се дава първостепенна важност в съответните съображения и в член 1. По същия начин ограничаващите критерии за вещества, които водят до нежелани реакции при пчелите, са едно добро допълнение. Изискването за замяна на опасни продукти с безопасни алтернативи в по-кратък срок също бе прието. Въпреки че резултатът би могъл да бъде по-добър, гласувахме за един приемлив компромис.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Бях разочарована да видя общата позиция изменена. Бих предпочела общата позиция, тъй като тя би осигурила по-добър баланс между обществено здраве и производство на храни.

  Glenis Willmott (PSE), в писмена форма. − (EN) Продължителната липса на цялостна оценка на въздействието означава, че EPLP не може да подкрепи компромисния пакет, договорен между Съвета и докладчика на Европейския парламент, тъй като няма яснота за влиянието му върху производството на храни.

Членовете на EPLP наистина желаят да имаме по-добри и по-безопасни пестициди, но носим и отговорност – както към производителите, така и към потребителите; трябва да бъдем сигурни какъв ще бъде евентуалният ефект от настоящите предложения върху селскостопанската продукция и цените на храните.

Въпреки че договорката определено няма да има катастрофалния ефект, предсказан от определени кръгове, нивото на несигурност е достатъчно голямо да попречи на EPLP да подкрепи компромисния пакет.

- Доклади: Christa Klaß (A6-0443/2008), Hiltrud Breyer (A6-0444/2008)

  Liam Aylward, Brian Crowley, Seán Ó Neachtain и Eoin Ryan (UEN), в писмена форма. − (EN) Днес се въздържахме от гласуване по законодателството относно растителна защита.

Това е особено трудно гласуване. Ние участвахме във всички етапи на интензивните преговори по този противоречив пакет до момента.

Акцентът на това законодателство явно е поставен върху здравето и връзката между химическите вещества и рака. Селскостопанските производители са най-силно повлияни поради наличието на пряк контакт. Въпреки че този пакет се стреми да ограничи разпространението на карциногени, държавите-членки могат да пускат вещества на пазара, когато съществува сериозна заплаха за фитосанитарната защита. Предложението има за цел да предпази пчелите и да облекчи бюрокрацията около разрешенията за веществата. С едно постепенно изтегляне на вещества до 2016 г. ще подтикнем промишлеността да произведе биологично изпитани и ефикасни продукти.

Не можем да гласуваме в полза на това законодателство. Въпреки многократните искания за по-скорошна оценка на въздействието, от Комисията не дойде такава. Не можем да прокарваме законодателство в абстрактна форма! Ще бъдат забранени продукти на базата на опасност, а не на научен риск, който е базиран на ползване и излагане. Освен това определението „вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система“ не е уточнено на научно ниво и ние сме поставили за обсъждане изменения за изчакване на становището на експертите на Комисията по въпроса.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) С този текст, ограничаващ производството и продажбата на пестициди, и придружаващия текст, излагащ рамката за използването им, Европа най-сетне постигна образцови стандарти за пестициди. Докладът на Hiltrud Breyer е в правилна насока. Макар че позволява на пазара да бъдат пуснати продукти с нискорисков профил, той забранява 22 вещества, считани за особено вредни.

Ако се надяваме в крайна сметка да постигнем рационално селско стопанство по целия свят, трябва да приветстваме тази крачка напред от страна на Европейския съюз. Европейското селско стопанство, което използва изобилие от продукти за растителна защита, няма да бъде отслабено. Въпреки това, с тези текстове ЕС ще има най-строгото законодателство в битката срещу токсичните пестициди.

- Доклад: Wolf Klinz (A6-0497/2008)

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Законодателния режим за паневропейски инвестиционни фондове, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), стана обект на сериозно преразглеждане. Те са формирани от колективни инвестиционни схеми, които, получили разрешително в дадена държава-членка, могат да използват този „паспорт“ в целия Съюз без нужда от допълнително разглеждане. В тези времена на обща финансова несигурност регулацията на финансовите сделки трябва да бъде прилагана справедливо и последователно, за да се засили доверието в този сектор.

Докладът на Wolf Klinz предлага въвеждането на „паспорти“ за управляващите дружества, които са включени в ПКИПЦК фондовете. Това предложение позволява трансгранично управление на фондове без сегашното изискване за функциониране на всички ПКИПЦК, които управлява дружеството. Изключително важно е да съществуват достатъчен брой управители на фондове, за да се контролират правилно паспортите на управляващите дружества.

Г­н Klinz представи един компромисен документ, който мога да подкрепя.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) ПКИПЦК (предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа) са хармонизирани инвестиционни фондове, които инвестират съгласно определени инвестиционни политики. Рамковата директива за ПКИПЦК, за която се отнася докладът Klinz, установява прозрачност на разходите — и нещо, което е особено важно във време на икономическа и финансова криза в ЕС — една висока степен на защита на инвеститорите. Директивата полага основните изисквания за организацията, управлението и надзора на инвестиционните фондове.

Вярно е, че в сравнение с пазара в САЩ европейските инвестиционни фондове са малки по размер и следствие от това са високите разходи за инвеститорите. Следователно съществува нужда да се преразгледа ПКИПЦК пакета, да се адаптира към нуждите на инвеститорите и да се осигури конкурентоспособността на европейския сектор на инвестиционните фондове.

Предложените от докладчика промени са, преди всичко, въвеждането на нови разпоредби относно сливанията на фондове (така че те да бъдат третирани като местни сливания по данъчно неутрален начин), въвеждането на документ, който осигурява основната информация за инвеститорите (заместване на опростените проспекти), и опростяването на съществуващата процедура за уведомяване чрез използване на директен подход регулатор-към-регулатор за обмяна на информация.

- Доклад: Donata Gottardi (A6-0507/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. − (SV) Ние подкрепяме доклада, тъй като смятаме, че устойчивите публични финанси са особено важни. Въпреки това имаме възражения срещу формулировката на параграф 8, който гласи, че трябва да се въведе постепенно и рязко намаляване на данъчното бреме върху средните и ниски заплати и пенсиите – чрез данъчно приспадане, преразглеждане на ставките и компенсиране на невнесени данъци. Смятаме, че това са въпроси, които трябва да бъдат решени на ниво ЕС, но държавите-членки трябва да решат тези проблеми сами.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът относно публичните финанси в Икономическия и паричен съюз (ИПС) приема насочените против трудовите хора решения на Съвета и Комисията, които целят да увеличат конкурентоспособността на монополите, за да се гарантира печалбата на капитала и да се стовари тежестта на дълбоката криза на капитализма върху раменете на работниците.

Системата, работеща срещу интересите на обикновения човек, която изгражда ЕС съвместно с Пакта за стабилност и Лисабонската стратегия за държавите-членки – особено тези в ИПС – с цел налагане на финансова политика, става все по-силна.

Европейският парламент, също както Комисията, се опитва да удържи центробежните тенденции и логиката „всеки сам за себе си“, като призовава за още по-голямо внимание върху развитието на вътрешния пазар, хармонизиране на данъците и засилване на конкуренцията и пазарните правила.

Критиките по повод факта, че огромните суми, отделени за справяне с кризата, не достигат до малките и средни предприятия, да не говорим за работниците, са заблуждаващи. Остарелите и неуспешни модели на държавна намеса с цел прикриване на слабостите на пазара са форма на самозалъгване и опит да се дезориентират работниците чрез търсене на социален прием на една прогнила система.

Единственото решение е работниците да се борят за парламентарно представяне на исканията им и социална икономика, за да се справят с капиталистическото варварство.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Всъщност е доста интересно, че докладът признава, че анализът на обществената финансова ситуация през 2007 г. и първите месеци на 2008 г. „ясно показва изменение в икономическата тенденция и застрашителната перспектива за забавяне на икономиката и растежа, съпътствани от поддържането на понижен индекс на инфлация и нарастващи неравенства на доходите“.

Въпреки това, за справяне с кризата той поставя фундаментално еднакви препоръки – като тези, довели до настоящата ситуация – вместо да се възползва от възможността да предложи промени в неолибералните и монетарни политики, които допринесоха за настоящата сериозна социална ситуация на засилващо се неравенство, безработица, несигурна и ниско платена работа, и бедност.

Следователно той набляга на стабилността на цените и Пакта за стабилност и растеж, въпреки че го прави с известна гъвкавост, и на Лисабонската стратегия, която, както знаем, се използва като претекст за приватизация и премахване на отговорността за социалните функции на държавата. Този подход включва и идеята за минималната държава и по-голямата ефективност на частния сектор с цел да се наложи приемането на така нареченото „ограничение на възнагражденията“, което всъщност води до загуба на покупателната способност на заплатите.

Ето защо ние гласувахме против.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Това, което разбирам от доклада на г-жа Gottardi, е, че той не е извлякъл поука от световната криза.

Г-жа Gottardi класифицира като „пазарен срив“ и „липса на надзор“ това, което всъщност представлява провала на една система, която ни бе налагана в течение на години: системата на дерегулиране, фантазията за световен свободен пазар, абсурдната „финансиализация“ на икономиката, където пазарът определя правилата и се предполага, че се саморегулира. Двусмислените, козметични изменения, приети от Г20 или в Брюксел, няма да променят фундаментално ситуацията. Трябва да поставим под въпрос икономическите догми, които все още властват. Кризата показа, че пълната свобода на движение на стоки, услуги, капитал и хора води не до просперитет, а до катастрофа. Тя показа също и че националната държава е подходящото и ефективно ниво за вземане на решения, за действие и реакция, дори ако г­н Sarkozy смята, че трябва да бъде придружаван навсякъде от г-н Barroso, за да накара хората да повярват, че Европейският съюз е от полза в тази ситуация.

В този контекст, за съжаление, добронамерените препоръки на докладчика относно управлението на публичните финанси и призивът й за придържане към Пакта за стабилност и растеж не са особено полезни.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Ние приветстваме някои от положителните елементи на този доклад, по-специално признаването на нуждата от разпределяне на данъчната тежест по по-справедлив начин, важността на публичните разходи и доброто икономическо управление. Въпреки това се въздържах при гласуването поради това, че докладът се придържа към погрешната Лисабонска стратегия, набляга върху конкурентоспособността, съчетаването на гъвкавост и сигурност, и поради ясната заплаха за пенсионните схеми, общественото здраве и дългосрочните грижи под маската на „структурна реформа“.