Пълен протокол на разискванията

Вторник, 13 януари 2009 г. - Страсбург

13. Публичен достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (разискване)

  Председател. − Следващата точка е докладът (A6-0459/2008) на г­н Cappato – от името на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001).

  Marco Cappato, докладчик. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, настоящият доклад засяга състоянието на публичния достъп до документи на Европейския съюз и също така е възможност да отправя някои предложения. В краткото време, с което разполагаме, искам да повдигна три важни въпроса.

Първият се отнася до Съвета. Законодателните органи на Европейския съюз, както всяко законодателно събрание, трябва да са задължени да провеждат своите заседания, обсъждания и гласувания публично. Бих искал специално да подчертая това, тъй като измененията бяха внесени за обсъждане от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи за разделно гласуване по определени параграфи. Надявам се разделните гласувания да не ощетят целостта на доклада. Например в параграф 3 от доклада се иска да бъдат предприети действия вследствие спечеленото дело от бившия европейски депутат Maurizio Turco, когато Съдът на европейските общности се произнесе в полза на публичния достъп до правните становища, които са част от законодателната дейност на Европейските институции, включително относно самоличността на членовете на делегациите на държавите­членки в Съвета. Имаме право да знаем кой гласува в Съвета и как. Затова се надявам, че никой няма да гласува против параграф 3 или параграф 9, в който се иска информация относно това, което се случва в КОРЕПЕР, Комитета на постоянните представители, да се предоставят заседателните документи и да не се засекретяват всички документи, отнасящи се до международната политика, под формата на дипломатически. Това е изключително важен въпрос.

Другият въпрос, който повдигаме, засяга Парламента, нашия Парламент, тъй като ние трябва да сме първите, чиято дейност да бъде обществено достояние. Ние, Италианските радикали, наричаме това „публичен регистър на избраните представители“, с други думи, регистър, в който можем да открием всичко за дейността на членовете на Европейския парламент – кой присъства, кой отсъства, кой как гласува и, разбира се, заплатата, която получава всеки. И така, внимавайте – казвам това, защото беше вписано искане за разделно гласуване по параграф 5. Би било грешка да смятаме, че ако запазим част от тази информация поверителна – обръщам се към г­жа Cederschiöld, защото знам, че това за нея е чувствителен въпрос – то тогава действително ще бъдем изложени на демагогски нападки от страна на членовете на Парламента. Знаем, че някои колеги са снимали други членове на Парламента, действайки като шпиони. Начинът да се справим с това не се състои във взимането на предпазни мерки, а в пълния публичен достъп до нашата работа. Така възпираме хората, които искат да надничат през ключалките, отваряйки вратите си за излъчване на работата на парламентарните комисии, заседанията и всички процедури в този Парламент по интернет.

Третият въпрос, който искам да засегна, се отнася до формата на документите, тъй като групата PPE-DE изиска също така разделно гласуване по параграф 7, отнасящ се до тази тема. В този параграф поставяме искането документите да бъдат създавани посредством използването на текстообработващ софтуер с отворен код, казано на технологичен език, както и ефективно многоезичие и технологии, които дават възможност на лица с увреждания да получат достъп до информация и документи. Надявам се, че никой в тази зала не е против използването на многоезичен отворен код на базата на технологии, които улесняват хората с увреждания, защото това е съществен въпрос за част от гражданите на Европейския съюз.

Знаем, че Комисията предложи реформа на нашия правилник и ще се занимаем с това в доклада Cashman, но тази резолюция е нашата първа възможност да изложим някои отправни точки към Парламента. Надявам се, че усилията, положени за разглеждането на всички въпроси, повдигнати в настоящия доклад, няма да се окажат напразни.

  Margot Wallström, Заместник­председател на Комисията. – (EN) Г­н Председател, бих искала да започна със своите благодарности за така добре написания и интересен доклад – поздравления за докладчика. Това е една важна и близка до сърцата ни тема, особено в периода на преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001, а също предвид промените, които Договорът от Лисабон – ако влезе в сила – ще внесе по отношение на тези важни въпроси.

Този доклад е по същество относно прилагането на Регламент 1049/2001 и затова позволете ми за начало да ви припомня един от положителните аспекти в приложението на Регламента. Както показват количествените данни и както потвърждава докладът на Парламента, институциите на Европейския съюз са предоставили достъп до по-голям брой документи, като същевременно е регистрирано намаляване на броя и процента откази.

Ангажирали сме се да продължим да повишаваме степента на прозрачност и откритост. Съвсем естествено е, че някои от препоръките в доклада превишават значително приложението на Регламент 1049/2001 през 2006 г., а други не са пряко свързани с дейността на Комисията, както току-що ни бе казано.

Докладът третира редица въпроси, засягащи откритостта и комуникацията с гражданите, и аз специално приветствам това като ценна информация, представляваща изходен материал за общ размисъл върху прозрачността, комуникацията и информацията.

Нека само накратко се спра върху някои от препоръките и принципите, стоящи в основата им, тъй като те заслужават подобаващо внимание.

Относно случая „Turco“ мога да ви уверя, че Комисията изцяло взема под внимание това решение. Както вече бе казано, то засяга главно необходимостта от по-голяма откритост в действията на Съвета в качеството му на законодателен орган, но е приложимо още и по отношение на Комисията и всички институции. От своя страна Комисията гарантира, че всяко заявление за достъп се преценява внимателно на базата на всеки отделен случай спрямо параметрите, зададени от Съда на Европейските общности.

На второ място, предложението да се установят общи правила за административните процедури изисква по-сериозно обмисляне, тъй като голяма част от тези процедури са много специфични по своето естество, а в някои от случаите и уникални за всяка институция. Това означава, че ще ни е необходимо малко повече време, за да видим как би могло да се постигне това.

Препоръката да се обединят Регламент 1049/2001 и Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отварянето на историческите архиви е твърде трудно приложима по една определена причина: член 255 от Договора за ЕО и Регламент 1049/2001 не са приложими за всички институции и структури. Това също би могло да се промени, ако и когато Договорът от Лисабон влезе в сила, защото чрез него правото на достъп до документи ще се разпростре върху всички институции и структури. Ето защо не е толкова лесно само да се обединят двата регламента – поради различния им обхват на действие.

Относно критичната забележка на омбудсмана, засягаща публичните регистри на Комисията, бих искала да ви уверя, че приемаме тази забележка много сериозно. Както знаете, ние имаме публичен документален регистър, който работи още от юни 2002 г., а оттогава Комисията е въвела още и специален регистър, посветен на процедурите на комитология, както и регистър на експертните групи. Непрекъснато правим всичко по силите си за модернизиране на нашите вътрешни информационно-технологични системи.

Това, за съжаление, няма да се случи изведнъж, а изисква постоянна работа. Ние винаги вземаме под внимание необходимостта от разширяване на обхвата на публичния регистър, а се надявам, че сте запознати и с личния ми ангажимент към този въпрос. Признаваме, че е нужно още да разширим обхвата на нашите публични регистри и потвърждаваме ангажимента си да разгърнем тези регистри в услуга на повишената прозрачност.

Във фокуса на резолюцията вие поставяте въпросите за управлението на документи, единния портал и проекта „Trans-Jai“. Комисията застава зад идеята да се отвори единен портал с цел да се улесни достъпът на гражданите до законодателните документи. Мисля, че това ще наложи въвеждането на обща методология, а трябва да разгледаме и всички практически последици от това, отразяващи се върху идентифицирането на документи и препратките. Бихме искали да видим един портал, в който да има пълен достъп до публични документи за всяка институция, така че имаме готовност да работим с вас по този въпрос.

Относно проекта „Trans-Jai“, ще се върна на казаното от мен в един отговор през октомври: очаква се проектът да бъде отворен за широката общественост най-късно през 2010 г.

Позволете ми също и един коментар по въпроса за обмяна на информация между институциите. Разбирам какво имате предвид и какво целите, но бих искала да ви напомня, че между нашите институции вече има установен механизъм за обмен на поверителна информация, съхранявана от Комисията, и това е регламентирано в приложение към рамковото споразумение. Не трябва да забравяме също и че въпросът за обмен на информация между институциите няма отношение към публичния достъп, затова считаме, че трябва да бъде разглеждан отделно, както и досега.

Този доклад, както и разискването, представляват също така ценен и полезен материал за бъдеща дискусия в по-широк план. Благодарна съм за усилията на Парламента да поддържа темата за прозрачност и откритост на предна линия в дневния ред на Европейския съюз. Ще се върнем отново към много от тези въпроси в най-близко бъдеще, например следващата седмица по време на съвместната среща между Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и чешкия парламент, на която ще имам удоволствието да присъствам, а само след няколко седмици ще се занимаваме и с важния въпрос за преразглеждането на Регламент 1049/2001.

Мисля, че обсъждането не бива да спира дотук. Трябва да бъдем отворени за прозрачността, а освен това и да помислим какво можем да направим в аванс отвъд пределите на официалното законодателство, като например усъвършенстване на регистрите, улесняване на ползването и достъпа, активно разпространение и по-бързо публикуване на документи. Лично аз миналата година създадох пряк достъп по интернет до регистъра на собствената си кореспонденция. Сигурна съм, че всички вие имате подобни идеи и примери за това какво може да се направи, стига само да се съсредоточим върху този въпрос. Така че нека пристъпим към действие.

  Luis Herrero-Tejedor, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г­н Председател, г­н Cappato, Вашият доклад е изпълнен с добри намерения, а най-яркото доказателство за това е, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи не счете за необходимо да бъдат добавени никакви изменения.

Вие сам внесохте 18 изменения към собствения си доклад. Именно тези изменения придадоха на доклада нотка на радикална острота – казано най-общо – и специално у мен предизвикаха много дълбоки съмнения.

Бих разделил измененията, предложени от Вас, на четири отделни групи – изменения, които сам предлагате на себе си, бих подчертал това – в един доклад, първоначално получил подкрепата на всички групи. Първо, част от измененията са неизпълними; давате някои предложения, които са неосъществими. Например, г­н Cappato, някои от Вашите предложения засега нямат никакво правно основание: докато Договорът от Лисабон не влезе в сила, ще бъде невъзможно да бъдат съгласувани правилата на различните институции. Комисар Wallström току-що каза нещо подобно. Вие още призовавате тази 2009 година да бъде обявена за година на прозрачността в Европа, но вече е твърде късно за това, няма достатъчно време. Ето защо някои от предложенията Ви са неосъществими.

Второ, част от тези предложения не са за препоръчване. Например Вие призовавате за прозрачност по време на заседанията на политическите групи. Това няма да се получи. Необходима е поверителност, тъй като поверителността е предимство в политиката. Ако желая да изразя несъгласие с моята партия и да поддържам своята опозиция, бих искал да го направя, без то да стане обществено достояние – и това не е липса на прозрачност. Необходима е прозрачност в обществените структури, но не и вътре в самите партии, поверителността на чиито разисквания трябва да бъде гарантирана. Ето защо не мога да се съглася с Вас по този въпрос.

Част от останалите Ви твърдения, г­н Cappato, са неточни. Например Вие заявявате, че 90 % от законодателната дейност се извършва посредством комитология. Това е силно преувеличено, г­н Cappato. При това комитологията има свои собствени ясни стандарти за прозрачност. Ако въведем още механизми, още бюрокрация и още контрол, ще тръгнем срещу онова, което искаме да постигнем, а именно: прозрачност, която е пряко свързана с липсата на усложнения.

И накрая – преди Председателят да ми направи знак, защото времето ми почти привърши – част от Вашите предложения са ненужни. Например разбирам, че е чудесно и наистина привлича общественото внимание да се говори за прозрачност в действията на парламентарните членове, за възможността да се следи дали присъстват на пленарните заседания. Това вече може да се види, г­н Cappato. Може да се види също дали присъстват на комисиите – за всяка от тях се съставя протокол, до който имат достъп всички граждани. Надбавките, декларирани от членовете на Европейския парламент, също са публично достояние. Казано с други думи, за гражданите е напълно възможно да получат достъп до тази информация.

Затова разбирам, че от позицията на общественото мнение е прекрасно и изглежда правилно да се защитава прозрачността, ала е необходимо да осъзнаете, че прозрачност означава да се уверим, че нещата се виждат такива, каквито са; но ако допринасяме за изкривяване на възприятията за нещата, г­н Cappato, то ние не допринасяме за прозрачността. Благодаря Ви за търпението, г­н Председател.

  Michael Cashman, от името на групата PSE. – (EN) Г­н Председател, Marco, благодаря ви за чудесния доклад, но за съжаление ще трябва да се съглася с някои други депутати в Парламента, че сте излезли извън правомощията си – и аз знам защо.

В предходното изказване се спомена за неосъществими неща. Но ако не искаме невъзможното, как изобщо ще постигнем напредък?

Но вие, разбира се, сте излезли извън своите правомощия. Няма да предаваме на живо заседанията на политическите групи. Това, че някои членове на Европейския парламент, чрез своите уебсайтове или посредством информационната служба на Парламента, демонстрират какво правят и къде ходят, не означава непременно, че са ефективни и добри в работата си.

Регламентът третира достъпа до всички съхранявани документи, получени или създадени от трите институции при действия в законодателното си качество. Точно към това трябва да се върнем. Трябва да дефинираме какво е „законодателно качество“. Трябва да видим как е проработил Регламентът до този момент и да го усъвършенстваме. Ето какво искам да направя заедно с останалите участници, и се радвам да приветствам с добре дошла тук шведския министър, Cecilia Malmström, която първоначално работеше върху това. Всички ние искаме да придвижим напред целия този въпрос с достъпа.

Защо? Защото виждаме как много хора осъзнават, че се случват неща, особено в Съвета, както вие пояснихте, в които са намесени техните министри, министрите на техните държави, но се държат в тайна техните разисквания и гласувания. Когато премахнем този елемент на секретност и разкрием как всъщност гласуват министрите на държавите-членки, тогава тези министри ще бъдат държани отговорни в техните страни, а гражданите на тези страни изведнъж ще се почувстват свързани с всичко, което е европейско.

Така че, Marco, за съжаление вие сте излезли извън правомощията си, особено с тази ваша мечта. Ако не бяхте обявили, че сте италиански радикал, никога нямаше да го разбера от този доклад. Колкото до факта, че очаквате политическите партии да излъчват вътрешните си разисквания – това няма да стане. Наистина, както бе споменато в предното изказване, всичко, което постигате, е по-скоро да експонирате разделение, отколкото да утвърждавате факта, че всички сме тук, защото вярваме в една Европа, която дава отчет на своите граждани. Ето защо би било трудно да се състави списък на гласуванията. Сърцето ми е с вас, но ще трябва да последвам разума си.

  Alexander Alvaro, от името на групата ALDE. – (DE) Г­н Председател, Комисар, утре ще гласуваме доклада, подготвен от колегата г­н Cappato, относно публичния достъп до документи. Г­н Cashman – един много добър и в повечето случаи невероятно експедитивен колега – вече изтъкна, че най-важното е да се предостави публичен достъп до документи, за които тук се водят разисквания и се вземат решения.

Някои биха обвинили г­н Cappato (както вече сториха г­н Herrero-Tejedor и г­н Cashman), че излиза извън сферата на компетенциите си. Това несъмнено е въпрос на интерпретация, а специално в този случай – и не съвсем оправдано. Разбира се, че тук можем да разискваме дали по принцип следва да предават на живо заседанията на групите. Въпросът тогава е дали имаме правото, например, да проведем такова заседание при закрити врата по настояване на мнозинството от членовете на групата, тъй като има наистина чувствителни теми – това ни е познато от собствените ни заседания – които имаме необходимост да изясним първо помежду си, преди да сме в състояние да ги направим обществено достояние. „Мръсните ризи“, както се казва, не трябва да се изваждат на показ, поне такова е моето мнение.

Бих добавил и следното: този пример показва, че политическите партии – а не политическите групи, поне в този случай – винаги са заинтересовани да има публичност, когато това ги устройва. В противен случай партийните конференции нямаше да се отразяват толкова широко по медиите. Интересно е как никой не се оплаква, че има вероятност конференциите на някои политически партии – където понякога става доста разгорещено – да бъдат излъчвани.

Затова според мен може да се каже, че г­н Cappato е свършил добра работа, макар че – както вече сме свикнали – предложенията за изменение идват от други групи. Всъщност в някои от случаите те са толкова добри, че би трябвало да се вземат под внимание.

В сравнение с другите две институции, за Парламента все още може да се каже, че е първенец по отношение на прозрачността. Ето защо не бих я направил свой най-голям приоритет, понеже както по отношение на достъпа до документи, така и на прозрачността на своите заседания и дейности на членовете на Европейския парламент, ние сме по-отворени от който и да е национален парламент. Това не означава, че няма необходимост от усъвършенстване, в това число и на други институции, особено на Съвета, който, за съжаление, не е представен тук. Г­н Cashman току-що каза, че имаме необходимост да знаем кой какво решение е взел и как го е взел, с цел установяването на отговорност за политическите действия.

Дори още по-важно е обаче да предоставим достъп до документи, например създадени в рамката на процедурата на комитология. Типичен пример за това е Регламентът относно внасянето на течности в ръчния багаж на борда на въздухоплавателни средства, приложението към който не беше достъпно нито за гражданите, нито за парламентаристите. Изискването за прозрачност не е въведено в повечето държави-членки на Европейския съюз, и то без основателна причина. Нека дадем на хората шанс да разберат политическите действия, нека имаме възможност да установим отчетност – и тогава навярно ще можем да отворим врата за нови решения на изборите.

Много ви благодаря за допълнителното време, г­н Председател. Успех, Marco. Ще бъда с вас на гласуването утре. Вярвам, че ще стигнем до задоволително решение по този въпрос.

  Ryszard Czarnecki, от името на групата UEN. – (PL) Г­н Председател, ако Европейският съюз е повече за гражданите, отколкото за бюрократите, тогава е очевидно, че трябва да има повече прозрачност в него, както и в дейностите на структурите му. Само по този начин Европейският съюз може да си възвърне доверието на гражданите, което така нехайно загуби. Това доверие бе накърнено, например, от опитите да се наложи Конституционния договор и неуспеха на националните референдуми. Ето защо е правилно да настояваме всички разисквания на Съвета – понеже те решават съдбата на Европа – да бъдат достъпни за гражданите на държавите-членки на Европейския съюз. И все пак, това не се отнася за разискванията на политическите групи.

За Парламента, Съвета и Европейската комисия е важно и да приемат единни принципи за предоставяне на достъп до документи, за да не останат те самотни звезди на небосклона на информацията и информационните технологии. Мисля, че този доклад е важна стъпка към прозрачността. И все пак твърдо вярвам, че по отношение на определени въпроси докладът може би отива твърде далеч. Още другарят Ленин е казал, че понякога е нужно да направим две крачки напред, за да може после да отстъпим една крачка назад. Може би докладчикът точно това има предвид.

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г­н Председател, докладът, изнесен от г­н Cappato, сочи наличието на сериозни пропуски по отношение на достъпа до документи в Европейския съюз. Подкрепям предложението на докладчика да се направят подобрения във връзка с годишния доклад. Подкрепям също така измененията, предложени за обсъждане от докладчика. Нещо повече, очаквам на предстоящото гласуване на доклада на г­н Cashman, засягащ Регламента за публичен достъп, Парламентът да гласува в полза на един реален принцип за публичен достъп.

Що се отнася до годишния доклад, бих искала специално да изтъкна факта, че е напълно неприемливо да не бъде гарантиран публичният достъп по отношение на делегираното законодателство, което включва 90 % от правно обвързващите съдебни решения, които се вземат всяка година от институциите на Европейския съюз. Участието на членовете на Парламента в неговата работа, както и цялостното им финансово състояние по отношение на парламентарната им длъжност, също трябва да са напълно прозрачни. Подкрепям предложението за единен публичен регистър.

В заключение бих искала да кажа, че по-широкият публичен достъп не е популистко изискване, а демократично.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н MAURO
Заместник-председател

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Г­н Председател, прозрачността в демокрацията е въпрос на чест. В демократичните държави гражданите избират управляващите органи. Тези органи назначават свои служители, които да изпълняват демократичните решения. Затова би било абсурдно за тези избрани чрез гласуване представители и назначени служители да бъдат упълномощени да крият информация от своя електорат. Фактът, че въпреки всичко това се случва, има две обяснения. Първото е нашето наследство от обществото преди идването на демокрацията, когато хората бяха подчинени на управници, които не са избирани чрез гласуване. На „поданиците“ не се разрешаваше да се месят в делата на управника. Второто е, че националната сигурност, зачитането на неприкосновеността на гражданите, фирмените тайни, влиянието на пазара и други подобни съображения биха могли да наложат изключения в прозрачността.

Първото обяснение е напълно неадекватно в нашата съвременност. Органите не трябва, в качеството си на органи, да прикриват информация от народа. Второто обяснение обаче е добре обосновано и подразбира трудния път към постигане на равновесие. Тези основателни искания за намиране на точния баланс, за съжаление, често се използват от органите, за да си запазят те правото на секретност.

Европейският съюз не може да се похвали с голяма традиция в прозрачността. В детството и ранната си младост той беше почти напълно засекретен, чак до вътрешния телефонен указател на Комисията. Европейският съюз започна като империя на китайските мандарини – а и все още е такъв, – но бяха предприети важни стъпки: Етичният кодекс от 1993 г., приемането на исканията на Асоциацията на шведските журналисти през 1998 г., както и Регламентът през 2001 г.

С известна гордост отбелязвам, че моята страна, Швеция, има най-дългата в историята традиция на установената със закон прозрачност. Точно затова шведската държава се намеси в случая „Turco“ и застави Съда на Европейските общности миналото лято да отхвърли решението на Съвета и на Първоинстанционния съд. Това бе още една стъпка към надрастване на споменатата империя, ала пътят към установяване на демократична прозрачност в Европейският съюз е дълъг. Има голяма вътрешна съпротива, която трябва да потушим. Затова докладът на г­н Cappato би трябвало да получи пълната подкрепа на Парламента, което ще бъде още една стъпка напред по този дълъг път.

  Luca Romagnoli (NI). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, искам само за няколко секунди да кажа, че съм съгласен с голяма част от доклада на г­н Cappato. Би било учудващо, ако беше другояче, защото ми се струва, че съм единственият италиански член на Европейския парламент, опитал се да направи публично достояние списъка на присъствалите, както и броя на въпросите, повдигнати тук, в нашия Парламент, от страна на италианската делегация. Записвах това година след година в малкия бележник, където отчитам своите парламентарни дейности.

Бих бил още по-щастлив, ако например италианската преса, която твърде често ни сочи с пръст, публикуваше информация, която може и да не е толкова сензационна, но все пак би послужила като нагледен пример за това какви дейности извършва тук един италиански член на Европейския парламент. Колко по-добре би било, ако пресата можеше да съдейства, като изтъкне как нашите действия, ако биват правилно извършвани, са независими от политическата принадлежност, заради която сме били избрани, в смисъл че се стремим да бъдем в услуга на цялата система.

Приветствам инициативата на г­н Cappato. Ще гласувам почти за всичко, съдържащо се в неговото предложение.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Европейският съюз се опира върху принципа на прозрачността, упоменат в член 1 и член 6 от Договора за Европейския съюз, както и в член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

От самото начало Европа се е застъпвала процесът на вземане на решения да бъде колкото е възможно по-прозрачен и близък до гражданите. Самото естество на Европейския парламент е такова, че той първи популяризира публичния достъп до процеса на вземане на решения, понеже различните мнения за законодателната и за останалите дейности съдействат за повишаване на доверието на гражданите на Европа към европейските институции.

Към този момент публичният достъп до европейските институции е сравнително добър. И все пак явно е необходимо европейското законодателство от 2001 г., регулиращо това право на достъп, да бъде осъвременено.

През 2006 г. Парламентът поиска от Комисията да внесе предложения за изменения на регламента, давайки няколко препоръки:

- до всички подготвителни документи за нормативните актове да има пряк публичен достъп;

- да се въведе само една точка за достъп по отношение на подготвителните документи.

Комисията взе под внимание тези препоръки, които бяха включени в новото предложение за регламент през 2008 г.

При процеса на вземане на решение партиите, участващи в този процес, се сблъскват с различни мнения, понякога противоречиви. Преговорите водят до най-приемливото решение за всички заинтересовани страни. Европейските граждани трябва да са информирани за процеса, довел до приетите решения, защото тези решения имат пряко отражение върху техния живот.

  Marianne Mikko (PSE). – (ET) Госпожи и господа, демокрацията се основава на прозрачност и откритост. Това е особено важно сега, когато наближават изборите за Европейски парламент през юни.

Опростяването на интернет пространството би помогнало да се повиши активността на гласуващите в изборите за Европейски парламент. Ако предоставим на гражданите ясна и разбираема информация за дейностите на представителите и работата на Европейския парламент като цяло, ще можем да накараме и млади, и стари да се интересуват от нашата работа. Електронният парламент е една инициатива, която горещо приветствам.

Цялата информация за работата на всеки представител би следвало да е достъпна за гражданите на базата на критерии за търсене. Съгласна съм с докладчика, че всеки човек трябва да има достъп не само до работата в пленарната зала, но и до всичко, което се върши в комисиите и делегациите. Гражданите трябва да имат възможност за пълен поглед върху нашите дейности.

Подкрепям също така идеята за създаване на единен регистър на информацията и документите. Важно е гражданите да могат да проследяват всички процедури, които ги интересуват, както и да имат достъп до всички документи от една точка. Създаването на единен портал ще отнеме време, но ние трябва да се движим в това направление. Това е пътят ни сега и за в бъдеще. Подкрепям доклада на г­н Cappato.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г­н Председател, искам да поздравя колегата г­н Cappato за неговия доклад. Много важно е, че го обсъждаме тук, в Парламента.

Говорейки за отчетност и прозрачност, трябва да започнем от себе си, което включва и всички институции на Европейския съюз. Съгласна съм с повечето неща в доклада. Имам едно-две възражения. Например когато предоставяме информация, да кажем, за дейностите на членовете, трябва да гарантираме, че тази информация е всеобхватна. В противен случай ще стигнем дотам, че накрая ще сме запознати с цената на всяко нещо, без да познаваме истинската му стойност. С това искам да кажа, че обхватът на нашата работа е наистина доста голям. Тя не се свежда само до участие в комисии и присъствие на пленарни заседания. Всяка подобна информация за дейностите на депутатите ще трябва да включва всички техни дейности. В противен случай е възможно да се пропусне някое много ценно дело, останало в сянка, защото не е съсредоточено в Парламента.

Бих искала да кажа по повод коментарите на колегата г­н Romagnoli, че добрата работа, свършена от него, не е успяла да стигне до медиите; че за новина се приемат само случаите, когато човек не върши своята работа.

Накрая бих искала да кажа следното: сърцевината на въпроса е в това, че трябва да има прозрачност, когато действаме в законодателното си качество. Съгласна съм с Michael Cashman, че всички граждани би трябвало да знаят как гласуват техните министри в Съвета. Това е от решаващо значение. В противен случай всеки път, когато нещо се обърка у дома, ще ставаме играчка в ръцете на онези, които постоянно повтарят „обвинете Брюксел“.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г­н Председател, моят опит е навярно много близък до преживяното от милиони европейци. Г­жо Wallström, през 1999 г. влязох в Европейския парламент с огромен ентусиазъм, не по-малък от ентусиазма, който продължавате да показвате. После направих същото като много други граждани. Поисках да знам едно нещо, и то бе следното: как се вземат решенията? Къде отиват парите? Кой ги получава? Все повече и повече избиратели идват при мен с думите: „С този Европейски съюз съвсем се объркахме“. И аз преживях същото нещо. За съжаление после човек осъзнава, че зад всички тези мерки се таи съзнателното намерение да се прикрие безотговорността, все още съществуваща в нашите институции, в това число и под формата на неясно възложен мандат. Мога само да ви окуража да се придържате към собствените си убеждения и да отидете още по-далеч дори от настоящата позиция в доклада на г­н Cappato, за да се направи достъпна тази основна информация. Това би било значително постижение. Казвам го след 10 години усилия в това направление.

  Carlos Coelho (PPE-DE). – (PT) Г­н Председател, г­жо Wallström, госпожи и господа, принципът за прозрачност е фундаментален принцип на Европейския съюз. Той утвърждава демократичния характер на нашите институции и улеснява участието на гражданите в процеса на вземане на решения, като по този начин гарантира по-голяма легитимност на публичните органи, правейки ги по-ефективни и отговорни пред гражданите. Поддържам принципа, според който всички демократични институции имат задължението да гарантират, че техните дейности, документи и решения ще станат публично достояние. Достъпът до документи е основен елемент в лоялното сътрудничество, което е необходимо в отношенията между европейските институции.

По време на проучването на дейността на ЦРУ в Европа аз отправих енергична критика към Съвета, че накърнява това лоялно сътрудничество, налагайки ограничения – пълни и частични – върху достъпа до документи от съществена необходимост. Ето защо и аз приветствах решението на Съда на Европейските общности във връзка със случая „Turco“, при който се стигна до заключението, че по правило съществува задължение за оповестяване на становищата на правната служба на Съвета, свързани със законодателния процес; тези становища биха могли да бъдат решаващи за разбирането на посоката, в която е тръгнал процесът на вземане на решение.

Съгласен съм, че преразглеждането на регламента от 2001 г. би следвало да продължи с цел не само да се осигури попълване на пропуските, открити в него до този момент, но също и да се узаконят последните съдебни практики, по-специално решението по случая „Turco“. Въпреки всичко определено трябва да зачитаме правната основа, с която разполагаме. Някои от предложенията на докладчика надхвърлят доста допустимото съгласно правната основа, както вече бе споменато от г­н Herrero и г­н Cashman.

Съществуват, например, правила, насочени към националните парламенти, които нямат никаква правна основа. В решението по случая „Turco“, самият Съд на Европейските общности признава, че в приложението на Регламента трябва да се зачита балансът между риска от публикуване и обществените интереси, на които би послужил евентуалният свободен достъп до този документ. Има случаи, в които, по мое мнение, г­н Cappato дава предложения, излагащи на риск този баланс.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE) . – (RO) Бих искал да изтъкна факта, че докато в началото г­н Cappato се радваше на широка подкрепа на своята инициатива, тези 18 изменения, въведени по-късно, доведоха до загуба на първоначалната поддръжка.

Въпреки това аз подкрепям факта, че публичният достъп до документи, съхранявани от Парламента, Съвета и Комисията, е жизненоважен за скъсяване на дистанцията между Европейския съюз и неговите граждани. Искам преди всичко да подчертая необходимостта от публикуване на главните документи, създадени в хода на процедурата на комитология.

На второ място, смятам, че би било добра идея на уебсайта на Европейския парламент, в личния профил с подробна информация за дейностите на всеки депутат, да се публикуват и измененията, внесени от всеки един в съответната парламентарна комисия. Гражданите имат необходимост да виждат ясно какви изменения са внесени от всеки член на Европейския парламент в хода на европейския процес на вземане на решение, освен докладите, резолюциите и пленарните разисквания.

На трето място, когато Европейският съвет действа като втора законодателна институция, работеща в сътрудничество с Парламента, Съветът би следвало да публикува разискванията си, също както Парламентът публикува своите. Съветът трябва да демонстрира прозрачност, като започне оттук нататък да публикува своите разисквания, преди Договорът от Лисабон да го задължи за това.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­н Председател, правата на човека включват и правото на информация по отношение на дейностите на представителите, избрани от обществото, които изпълняват важни обществени функции. Това е особено вярно в случая с институциите на Европейския съюз, включително и Съвета, достъпът до чиито документи е по-труден. Информационните програми, които са на разположение в интернет, би трябвало да са удобни за потребителите и по един улеснен начин да насочват заинтересованите лица към търсените документи. Въпреки това, макар че мнозина в наши дни имат достъп до интернет, все пак това не са всички хора. Имаме необходимост от публикации, предоставяни в библиотеките, както и от резюмета, по-достъпни за хората, изпитващи затруднения с четенето на дълги текстове. И все пак, трябва да обмислим дали би следвало да се публикуват пълните протоколи от дискусиите на политическите групи.

  Charlotte Cederschiöld (PPE-DE). – (SV) Г­н Председател, прозрачността в Европейския съюз наистина е претърпяла драматична промяна – сигурна съм, че Комисарят категорично ще се съгласи с това – особено след появата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и уебсайтовете.

Бих искала още да подчертая, че според мен през последните години Комисията и Комисарят са дали своя изключително добър и конструктивен принос към този въпрос. От самото начало това не бе лесна задача, но мисля, че сътрудничеството през последните години беше много конструктивно – нещо, за което би трябвало да получите признание. Всички постоянно се оплакват от Комисията, но аз не намирам това за напълно оправдано.

Естествено, не може законодателството, засягащо правосъдието и вътрешните работи, да не е прозрачно по отношение на обосновката. Г­н Alvaro е напълно прав в това отношение. Това, разбира се, е недопустимо. И все пак, да стигнем дотам, например, че служителите или членовете на Европейския парламент всеки ден да предават доклад за извършеното през деня, е твърде неблагоразумно. Накрая ще прекарат половината от деня в писане на доклади за извършената дейност.

В заключение бих искала да кажа, че ние подкрепяме доклада на г­н Cappato, при условие че доведе до ясен и точен в законово отношение законодателен акт, без непременно да е бюрократичен по своя характер.

  Bogusław Rogalski (UEN). – (PL) Г­н Председател, имайки предвид, че демократичните системи, основани на принципа на правовата държава, трябва да бъдат задължени да публикуват разпоредби, правно обвързващи техните граждани, то следва да гарантираме прозрачността и откритостта на дейностите на техните институции. В действителност събранията и разискванията на демократичните законодателни органи, както и техните гласувания, би трябвало да са прозрачни там, където това е възможно, а проектозаконите трябва да са публично достъпни. За съжаление, Съветът често действа по начин, затрудняващ свързването на даден документ с дадена процедура, което прави невъзможен достъпа на гражданите до тези документи.

Както ни е известно, интернет играе изключително важна роля за осигуряването на достъпа на гражданите до документи на Европейския съюз. Затова имаме необходимост от единен портал на ЕС, улесняващ достъпа до документи, процедури и институции. Трябва да дефинираме общи правила за изпълняване на административните процедури, за подреждането на документи в таблици, класификации и регистри, както и за разпространението на документи. Парламентът трябва да даде пример на останалите институции.

  Avril Doyle (PPE-DE). - Г­н Председател, много внимателно изслушах казаното от докладчика. Тук са включени две категории достъп: до информация за законодателната работа на Европейския съюз и до документи в сферите извън законодателството. По отношение на първата категория, аз подкрепям така наречената активна прозрачност до степента, в която свободата на информация се превръща в стандарт, а практиката на закрити заседания и вътрешни документи на равнището на Съвета е наистина много рядка. Мисля, че би трябвало да сме наясно как гласуват нашите министри, за да можем да търсим отговорност от тях и да се противопоставим на тази нагласа да се обвинява за всичко Брюксел, каквато се наблюдава в националните ни парламенти. Бих искала още да има лесен достъп до присъствените списъци на депутатите от Европейския парламент и тяхното гласуване по време на парламентарната работа на всички равнища.

Ние сме избрани от гражданите, за да свършим определена работа, и сме длъжни да им даваме отчет. От друга страна, предложението заседанията на всички политически групи и партии да бъдат изложени пред зоркия поглед на обществото, е чиста безсмислица, направо „покушение“ над дневния ред. Не се страхувам от прозрачността. Работата ни тук като политици е благородна и трябва да отстояваме достойнството на своята професия.

  Carlo Fatuzzo (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, абсолютно съм убеден, че в доклада си г­н Cappato е внимавал да не засегне с нещо обществените служители, загрижени за личното си пространство и за нуждата от запазване на поверителност в определени ситуации. Това със сигурност е много важна причина да бъде одобрен този доклад, но бих искал също така да отхвърля опасенията на някои от нас, че така се накърнява правото ни на свободни действия и личен живот.

Нека да видим какво се случва, ако си разменим ролите и общественият служител поиска да разбере какво правят гражданите. Нямаме право на никакви тайни: в някои от държавите-членки се подслушват дори личните телефонни разговори между съпрузи, родители и деца и т.н. Не трябва да изпитваме абсолютно никакъв страх от това, че гражданите знаят точно как се правят законите и как идват решенията в Комисията и в Съвета. Това важи също и за законодателните решения, вземани от нашия Парламент. Аз приветствам тази инициатива.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Яснотата и прозрачността трябва да формират основата на дейностите на институциите на Европейския съюз. Само ако постигнем подобаващо ниво на прозрачност, тогава нашите дейности ще станат по-понятни за гражданите, а следователно и по-близки до тях. Кризата на институциите, с която се сблъсква Европейският съюз, ни показва всички последици от приемането на неправилен подход към този въпрос. Според мен точно това пренебрежително отношение към гражданите на Европейския съюз в крайна сметка доведе до тоталния провал на реформите в институциите и неуспешния опит да се ратифицира Договорът от Лисабон във Франция, Нидерландия и Ирландия.

Ето защо трябва да стигнем до правилните изводи, осъзнавайки факта, че социалното приемане на дейностите на Европейския съюз следва да бъде наш основен приоритет. За да постигнем това приемане, трябва гражданите да са наясно какво правим, как действаме и, най-накрая – какви решения вземаме. Нуждаем се от ясен, единен и разбираем източник на информация за дейностите на всички институции на Европейския съюз. Мястото на Европейския парламент със сигурност е в челните редици на тази промяна, тъй като това е институцията, най-близка до гражданите на Европейския съюз. Нека не забравяме, че Европейският съюз е създаден именно за тези граждани.

  Margot Wallström, Заместник-председател на Комисията. − Г­н Председател, благодаря ви за това разискване и за дискусията. Мисля, че е трудно да се направи някакво обобщение, но ако трябва аз да обобщя, бих повторила казаното от някои от вас, че този въпрос е основен елемент във всяка демократична държава.

Аз самата предпочитам да разглеждам въпроса от гледната точка на гражданите: правото на гражданите да знаят какво става, да имат достъп до информация и документи, след което да са в състояние да направят информиран избор. Годината ще е изключително решаваща за всички нас, защото на 7 юни гражданите на Европа ще гласуват на изборите. Така че, естествено, е абсолютно необходимо те да имат достъп до информация.

Все още носим бремето на историческите различия в културата и възгледите за това какво следва да бъде направено публично достояние и какво не. Струва ми се, че в определени случаи все още се борим с това. Произхождам от страна, в която имаме много стара традиция по отношение на принципа на откритост и достъпност до документи, докато в други държави-членки е точно обратното. Там приоритетът е бил засекретяването, а публично достояние ставали единствено нещата, за които се решавало, че не трябва да се пазят в тайна. Мисля, че това все още съществува и е нещо, с което трябва да се захванем и да се справим. Мисля, че докладът показа още и всички външни и вътрешни връзки между тези въпроси, затова е нужно да погледнем на него от позицията на политиката.

И пак ще повторя: красотата на Договора от Лисабон е в това, че на практика той ще разпростре по-широко правото на информация и достъп до документи, а се надявам и да съдейства за прекратяване на играта с прехвърлянето на вината, тъй като ще ни даде и възможност да следим какво се случва в Съвета. Г­н Cashman и някои други споменаха това и аз мисля, че то е много важно за всички нас.

Надявам се, знаете, че можете да разчитате на мен да продължавам ден след ден усилията Комисията да усъвършенства достъпа до документи. Можем да видим какво правим в комисиите; можем да подобрим работата си върху регистрите и по още редица въпроси, повдигнати от г­н Cappato, в помощ на нашата дейност. Мисля, че би трябвало да продължите с натиска си върху Комисията, но вие показахте още, че това засяга и Парламента. Можете също и да усъвършенствате и дадете своя принос към тази откритост и прозрачност. Това, разбира се, е част от укрепването на демокрацията в Европа. Ще имаме възможност да свършим нещо по този въпрос по време на подготовката за избори за Европейски парламент. Това ще бъде една от решаващите проверки за всички нас.

Благодаря ви много за това разискване. Ще се върнем отново към него съвсем скоро, при разискването на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

  Marco Cappato, докладчик. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, поднасям най-сърдечните си благодарности към Комисаря. Не споменах това по-рано, но докладът признава, че е настъпило подобрение в ефективния достъп, в положителните отговори на заявленията за достъп до документи. Това, което се опитах да подчертая, е необходимостта от смяна на парадигмите, както бихте го нарекли, при което информацията вече да се проектира като публична още в мига на своето създаване.

Г­жо Cederschiöld, аз не искам да се увеличи бумащината заради необходимостта да се разкрива и публикува всичко, а настоявам тази система, която вече е създадена, да гарантира не само нашия достъп до документи винаги, когато го поискаме, а още в момента на създаването на тази информация, като същевременно, естествено, зачитаме поверителността на политическите групи и техните заседания. Тези думи са адресирани също до г­жа Doyle и до г­н Herrero, който напусна разискването.

Тук става дума за по-широк и по-лесен достъп до информация; разбира се, това не означава, че групите вече няма да могат да провеждат закрити заседания. Аз не говоря за някакво абсолютно политическо задължение, прилагано на всяко заседание, а за гаранцията, че инфраструктурата е налице тогава, когато поискаме. Не ми се струва правдоподобно твърдението на г­н Herrero, че информацията за присъствията, гласуванията и така нататък, се съхранява и предоставя в пълната си и изчерпателна форма. Това не е така. На разположение са само протоколите на отделните комисии, а цялата информация може да се събере на едно място само след щателно проучване на всички последователни заседания.

Самият аз съм непосредствен потърпевш от това положение на нещата. Един италиански вестник публикува огромно заглавие, че съм отсъствал повече от всеки друг, а аз просто влязох в Парламента по средата на мандата. Техните изчисления са базирани на няколкото месеца след моето включване, а после сравнени с присъствията през предходните три години. Този пример сочи, че ние самите трябва да направим информацията достъпна, за да дадем възможност за максимална прозрачност с цел предпазване от манипулации и злоупотреба с тази информация.

Напълно осъзнавам, че по същество работата на един член на Европейския парламент не се свежда само до присъствия и отсъствия, но не мога да разбера защо е необходимо тъкмо ние отчасти да прикриваме тази информация, отваряйки вратата за най-лошите и най-обвързани с демагогия видове манипулация. Ето защо се надявам, че в този аспект, както и по отношение на достъпа до данни от страна на хората с увреждания – нямам никаква представа защо групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи поиска отделно гласуване за това – наистина се надявам да нямаме никакви изненади в последния момент, защото мисля, че това е от съществено значение за всички. Г­н Председател, благодаря ви за разбирането.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 14 януари 2009 г., от 12,00 ч.

Писмени декларации (член 142)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) По отношение на последния въпрос, това не се отнася за всички членове на ЕК. За съжаление, понастоящем не сме в състояние да публикуваме данни, свързани с други финансови средства. Обаче съществува едно общо погрешно схващане по отношение на нашите доходи.

Първо, към днешна дата всички членове на Европейския парламент получават същата заплата като членовете на съответните национални парламенти. Това означава, че за поддържането и управлението на офиса ни в Брюксел малтийската делегация в Европейския парламент получава същите средства като на членовете на парламента в Малта за същата работа там.

Навярно би било добра идея членовете на Парламента и на Комисията да бъдат задължени да попълват годишни одитирани финансови отчети за всички получени доходи. Тези отчети би трябвало да са публично достояние. Мисля, че може би това предложение е търсеният баланс между двата важни въпроса – за защитата на данните и за прозрачността.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Г­н Председател, съгласна съм с много от въпросите, повдигнати в този доклад, по който ще гласуваме в четвъртък. За в бъдеще Съветът трябва да гарантира, че всичките му разисквания, документи и информация ще бъдат отворени за обществен контрол.

Подкрепям още и предложението от доклада, според което в уебсайта на Парламента би трябвало да има повече информация за дейностите и присъствието на неговите членове.