Пълен протокол на разискванията

Вторник, 13 януари 2009 г. - Страсбург

18. Упълномощаване на държавите-членки да ратифицират Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 188) (разискване)

  Председател. − Следващата точка е докладът на Ilda Figueiredo – от името на Комисията по заетост и социални въпроси, относно предложението за решение на Съвета за упълномощаване на държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейската общност, Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 188) (COM(2008)0320 – C6-0218/2008 – 2008/0107(CNS)) (A6-0423/2008).

  Ilda Figueiredo, докладчик. – (PT) Г­жо Председател, г­н Комисар, госпожи и господа, с настоящия доклад искаме да приемем предложението за решение на Съвета относно Конвенция № 188 на Международната организация на труда относно условията на труд в сектора на риболова, за установяване на минимални международни стандарти, които трябва да бъдат спазвани, както и по-справедливи условия по света. По този начин ще противодействаме на ниския процент на ратифициране на много конвенции в областта на морския труд.

Конвенцията беше приета през месец юни 2007 г. на 96­та сесия на Международната конференция по труда и има за цел установяването на минимални международни стандарти за условията на труд в сектора на риболова и насърчаване на достойните условия на живот и труд на рибарите. Тя обхваща, освен всичко друго, условия, свързани с толкова важни въпроси като здравословните и безопасни условия на труд, попълването на екипажа и почивките, списъка на екипажа, репатрирането при възникване на проблем, наемането и назначаването, както и социалната сигурност.

Приемането на Конвенцията на Международната организация на труда относно условията на труд в сектора на риболова, което се очакваше от работещите в сектора в продължение на дълги години, представлява крачка напред в установяването на достойни условия на труд за професионалистите в този стратегически важен сектор, в който работят 30 милиона мъже и жени в целия свят.

През 2003 година службата на Международната организация на труда и тристранното представителство в Международната организация на труда започнаха работа по актуализирани и обхватни международни трудови стандарти в сектора на риболова, които да осигурят подходяща защита на рибарите по света с оглед на специалния характер на сектора и специфичните условия на живот и труд на рибарите, които изискват специална защита. Като взема предвид факта, че секторът на риболова е с много висока честота на смъртоносните злополуки, към което се добавят и тежката експлоатация и недостатъчна защита на работещите в отрасъла, е необходима специална защитеност.

Настоящата Конвенция преразглежда други действащи конвенции в сектора, и най-вече конвенциите относно минималната възраст на приемане на работа на рибари, медицинския преглед на рибарите, клаузите в трудовите договори на рибарите и настаняването на екипажа на борда. Тя се придружава от Препоръка (№ 199). Трябва да отбележим, че необходимостта от настоящата Конвенция дойде след приемането на консолидираната Конвенция за морски труд през февруари 2006 година, от чието приложно поле беше изключен секторът на риболова.

Следователно ние призоваваме за полагане на всички възможни усилия за гарантиране на ратификацията на Конвенцията от страна на различните държави-членки в кратки срокове, за предпочитане преди 2012 година, тъй като тя ще влезе в сила след нейната ратификация от страна на 10 от 180-те държави-членки на Международната организация на труда, осем от които трябва да са крайбрежни държави. Освен това е също толкова важно клаузите на Конвенцията да бъдат приложени там, където досега не са били в сила.

Накрая бих искала да благодаря на всички, които помогнаха за изготвянето на този доклад, в това число и на моя колега Willy Meyer, докладчик по становище на Комисията по рибно стопанство. Надявам се всички колеги да информират националните си парламенти и правителства, за да може Конвенцията да бъде ратифицирана възможно най-скоро.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Г­жо Председател, госпожи и господа, риболовът по своя характер е най-глобализираната професия, но също и най-пряко засегнатата от нея с цялата й тежест. Приблизително 30 милиона души работят в сектора и тези хора са подложени на сериозни трудности и опасности, много далеч от ефектите на глобализацията. Според данни на Международната организация по труда, ако се направи сравнение между броя на смъртните случаи в промишления риболов и броя на смъртните случаи при друг вид работа, ще видим, че риболовът е една от най-опасните професии в света.

Всички европейски институции подкрепят общоприетата Програма за достоен труд. Комисията наскоро засили ангажимента си чрез обновения социален дневен ред и доклад, свързан със Съобщението за достоен труд от 2006 г. Важна част от подхода на Комисията е подкрепата на международните стандарти на труд. Общо подобряване на условията на безопасност, медицински грижи и правна защита в сектора на риболова, както и приближаване нивата на социална защитеност до тези на другите отрасли могат да бъдат постигнати единствено чрез полагане на усилия за установяване на минимални стандарти на световно ниво. В качеството на членове на Международната организация на труда и с подкрепата на Комисията, държавите-членки на ЕС допринесоха в максимално възможна степен за създаването на актуализирана и целенасочена Конвенция, с помощта на която да бъдат установени въпросните международни минимални стандарти. Последните могат да бъдат допълнени от механизми, гарантиращи съответствие и прилагане, като инспекции на чужди пристанища при спазване на известни условия. През юни 2007 г. ръководният орган на Международната организация на труда прие Конвенцията и препоръката без правно обвързващ характер.

Конвенция № 188 преразглежда няколко по-стари стандарти на Международната организация на труда, отнасящи се до рибарите, и когато влезе в сила, ще може да създаде равни и по-добри условия за всички. Конвенцията регламентира въпроси като минимална възраст, медицински прегледи, местонахождение на екипажа, периоди на почивка, трудови договори, репатриране, набиране на работа и местонахождение на работниците, заплащане, изхранване и настаняване, медицински грижи и социална сигурност. Някои раздели на новата Конвенция се отнасят до координирането на социалната сигурност и това е област, изцяло от компетенцията на Общността. Следователно Съветът трябва да разреши на държавите-членки да ратифицират тези раздели от Конвенцията. Областите на поделена компетентност също покриват няколко други теми. Тъй като новите стандарти на Международната организация на труда трябва да влязат в сила възможно най-скоро, Комисията предлага Конвенцията да включи предизвикателство към държавите-членки да се опитат и да ускорят процеса на предаване на ратификационните документи и да ги предадат по възможност преди 21 декември 2012 година. Това предизвикателство ще бъде подкрепено от преглед на състоянието на ратификациите на Съвета преди януари 2012 г.

  Iles Braghetto, от името на групата PPE-DE. – (IT) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, както знаем и както вече се каза тази вечер, Международната организация на труда смята сектора на риболова за една от най-опасните работни среди. Броят на смъртните случаи всяка година достига приблизително 24 000, и това дава достатъчна представа за мащабите на проблема. Следователно секторът се нуждае от широкообхватни регламенти и международни закони с голямо поле на действие, способни да гарантират подходяща защита на условията на живот и труд на рибарите по целия сват, които често пъти са изложени на ситуации на жестока експлоатация

Ето защо Конвенция № 188 относно условията на труд в сектора на риболова е закон от основополагащо значение, чиято цел е установяване на равнопоставеност в сектора и по-справедливи условия на конкуренция. Както вече стана дума, Конвенцията насърчава достойните условия на живот и труд на рибарите, здравето и безопасността на работното място, адекватните периоди на почивка, списъка на екипажите, репатрирането, наемането на работа, заплащането и социалната сигурност.

Това първоначално разискване ни накара да разберем колко дълбоко основание има за значението на този документ. Затова просто бихме искали да подчертаем спешната необходимост от ратифицирането на Конвенцията от държавите-членки, за да може да влезе в сила възможно най-скоро.

  Proinsias De Rossa, от името на групата PSE. – (EN) Г­жо Председател, за мен е чест, че тази вечер мога да взема отношение по този въпрос. Убедена съм, че професията на мъжете и жените, защото има и жени-рибари, е една от най-трудните в света. В Ирландия, например, всяка година в морето се изгубва поне една рибарска лодка, а много рибари получават увреждания по време на работа.

В качеството ми на бивш министър на социалното благополучие на Ирландия, задачата ми се състоеше в това да се опитам да намеря начин, при който правата на хората, работещи на рибарски лодки, да бъдат спазени. Това е невероятно сложна област, където става въпрос за това дали работиш по „договор за работа“ или „договор срещу работа“, като разликата е в това, че тези, които работят като нормални служители за данъчни цели, си плащат социалните вноски на капитана на кораба, който се явява техен работодател, а другите разделят помежду си печалбите от улова и не са третирани като нормални служители. Трудностите при изравняването на двете позиции са невероятно големи. Като министър успях да открия един европейски закон, който е решил проблема за кратко време, но впоследствие претърпя критики и беше решено, че не се отнася точно до разискваните въпроси.

Значението на общи минимални стандарти, които се прилагат в целия свят, се подразбира от само себе си. Тук се отнасят стандарти на здраве и работа на борда, настаняване, осигуряване на храна и истинска гаранция, че на служителите се изплащат минималните възнаграждения и че е налице задължение на собствениците на кораби и капитаните като гаранция, че дяловете на хората са изплатени до последната стотинка.

Важно е това да бъдат световни минимални стандарти, защото за съжаление е налице тенденция страните да се състезават за последните места в това отношение, както и в други области, така че лично аз ще настоявам за одобрението на настоящата конвенция на много ранен етап. Смятам, че 2012 г. е твърде далеч и че трябва да се опитаме максимално да съкратим този срок, ако това изобщо е възможно.

  Kathy Sinnott, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г­жо Председател, изключително важно е рибарите да имат прилични условия на труд и толкова сигурни, колкото могат да бъдат сигурни условията на тази високорискова професия, която предлага прилично възнаграждение, позволяващо на мъжете и жените рибари да издържат себе си и семействата си. Финансовата печалба също трябва да бъде стабилна и надеждна основа за издръжката на крайбрежните ни общности. Но както изглежда, крайбрежните общности в моя избирателен район изпитват големи трудности да оцелеят.

Въпросът за мен в това разискване е дали ратифицирането на Конвенция № 188 на Международната организация на труда, която ще разшири регламентирането и политиката по отношение на заетите в сектора на риболова, ще насърчи и защити рибарите или ще им попречи, и дали тя е в състояние да постигне онзи световен стандарт, от който риболовната ни промишленост се нуждае, за да оцелее.

Делегация от Кения ми разказа за японски промишлен риболовен кораб, който ловял риба в техни териториални води и тези на съседните държави. На какви условия са подложени работещите на този кораб? От това, което разбрах, едва ли са били добри. Това, което знам със сигурност, е че уловената риба няма да донесе никаква полза на хората в Африка, въпреки че е уловена в техни териториални води. Когато тази риба се продаде на международния пазар, ще бъде на цени, които Европа, и особено Ирландия, не може да конкурира.

Безработните рибари в Ирландия нямат право на социални осигуровки и това създава големи трудности. Следователно, ако ратифицирането ще доведе до значително намаляване на броя на смъртните случаи в сектора на риболова, ще гарантира социално-осигурителните ползи за рибарите и социални ползи като медицинско обслужване и помощи за безработни, тогава аз я приветствам и насърчавам ратифицирането й. Ако тя насърчава риболова като надеждна индустрия за малкия и среден бизнес, особено семейните риболовни съдове, тогава със сигурност мога да я подкрепя, защото е факт, че риболовът е опасен и в много страни по света съпроводен с експлоатация, не само на рибите, но и на хората. Може ли и ще го направи ли? Надявам се да може.

  Jean-Claude Martinez (NI). – (FR) Г­жо Председател, устойчивото управление на сектора на риболова означава регламентиране на риболовните усилия, разбира се, но трябва да вземе предвид и усилията на самите рибари. Риболовът, както всеки би се съгласил, и най-вече този в открито море и на голяма дълбочина, е най-тежкото занимание на света, независимо че вече сме надживели епохата на трудовите условия на баските или исландските рибари от XIX век, които са се впускали в дълги пътувания. И днес това продължава да бъде една много тежка и достойна за уважение професия, като всяка година загиват 24 000 души.

Риболовът е идеалният пример за глобална дейност поради глобализацията на ресурса, а именно рибата, която не признава национални граници и затова международните закони са единственият правилен отговор. Тъй като дейността на рибарите трябва да се регулира на международно ниво, законодател в това отношение съвсем естествено се явява Международната организация на труда и ние наскоро отбелязахме 50-та годишнина от приемането на първите риболовни конвенции на Международната организация на труда относно минималната възраст, контрол върху наемането на работа, медицинските прегледи и настаняването на екипажите. Днешната конвенция, Конвенция № 188, следователно ще измени, допълни и преразгледа предишните конвенции. Този документ трябва да бъде ратифициран възможно най-скоро, преди 2012 г. Той е чудесен пример за съвместно управление на съвместно притежаваните от съсобственици глобални ресурси и е крайно необходим, тъй като морските професии – докери, рибари, моряци – в днешната глобализирана икономическа конкуренция са подложени на всякакъв вид злоупотреби, експлоатация и незаконен трафик, дори случаи на робство, всичко това, очевидно, в името на намаляване на разходите.

Затова правната защита е от първостепенно значение по отношение на здравето, настаняването, безопасността, работното време, условията на живот, заплатите, медицинските грижи, и, следователно, и на трудовите договори и социалната осигуреност. Ето защо в момента ние установяваме минималния законен статус за рибарите и по този начин създаваме равни предпоставки за глобална конкуренция.

Това може и да не е от голямо значение за европейските рибари, които вече имат свое законодателство, но за рибарите по света – в Перу, Азия или Африка – е сериозна крачка напред.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE). – (EL) Г­жо Председател, намирам разискването тази вечер за много важно, защото със съгласието на Европейския парламент, с резолюцията, която – надявам се – единодушно ще подкрепим утре, ще дадем отново тласък на прилагането на дневния ред на приличен труд, който всички ние подкрепихме миналата година. Конвенция № 188 не е нищо друго, освен част от прилагането на този дневен ред към сектора на риболова, който не беше покрит от стандартния договор за работа в морето и както отбелязаха изказалите се преди мен, много е важно да имаме минимално покритие на световно ниво и в този сектор.

Надявам се всички страни от Европейския съюз да ратифицират Конвенцията преди 2012 г. съгласно изискванията. Осем държави-членки вече са го сторили, което означава, че Конвенцията ще влезе в сила и всички ние, живеещи в крайбрежни държави, ще можем да се гордеем от факта, че нашите рибари имат покритие и няма да търпят конкуренция от трети страни, които вече ще могат да имат социална подкрепа за своите рибари.

Бих искала да повторя, че Парламентът вече гласува в подкрепа на закрилата на жени, работещи в сектора, или свързани с риболова. Наемането на работа на жени в този сектор както пряко, така и косвено, е много важно, защото ако жените в крайбрежните области не са в близост до мъжете рибари, тези райони биха били много по-бедни и по-рядко населени, защото хората имат нужда от хора, а не само от законодателни текстове.

Следователно ние допринасяме за културата в крайбрежните области, социална култура, която ще се възползва от културните елементи на Европа, свързани с морето и крайбрежните области. От юг на север, всяка област има своите особености. Конвенцията, която приемаме за ратифициране от държавите-членки, осигурява защита при всякакви случаи и посреща всяка от нуждите на рибарите.

И в частност, трябва да подкрепяме мерки за тяхното образование и грижи в напреднала възраст.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Комисар, както и вие, мои колеги, членове на Европейския парламент, аз намирам за необходимо приемането на стандарти, които да гарантират прилични условия на труд за заетите в сектора на риболова. Не е възможно Европейският съюз през XXI век да позволи условия, близки до робския труд, в който и да е трудов отрасъл. Оценявам факта, че предложените изменения са били приети в тристранен формат, където правителства, работодатели и служители изработиха заедно обхватен международен трудов стандарт, който отчита специфичния характер на отрасъла. Положително е, че новото споразумение определя наличието на минимална възраст, медицински прегледи, периоди на почивка и социална осигуреност, и че се грижи за условията на живот и помещенията, храната, безопасността и здравната закрила по време на работа. Всички тези елементи несъмнено ще доведат до прилични условия на труд за рибарите, като броят на смъртните случаи и нараняванията ще намалее. Въпреки че не представлявам морска страна, приветствам този стандарт, подкрепям рибарите и им желая възможно най-скорошно ратифициране на Конвенцията, не само защото обичам да похапвам риба.

  Paulo Casaca (PSE). – (PT) И аз бих искал да се присъединя към докладчика, члена на ЕК и всички колеги, които изразиха възторга си от тази инициатива на Международната организация на труда и които призовават държавите-членки да ратифицират Конвенция № 188.

Проблемът е, че жертвите на липсата на регламенти в сектора на риболова – този див пазар без граници, принципи или ограничения – не са само устойчивостта на ресурсите, тоест самата риба, но и рибарите. Защитата на рибарите трябва да стане основополагаща част, ако не и сърцевината на общата политика в сектора на рибарството.

Това е основното ми изискваане: да не спираме с ратифицирането на тази международна конвенция, а да поставим заащитата на рибарите в центъра на общата политика в сектора на рибарството.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Г­жо Председател, госпожи и господа, надявам се няма да ме лишите от удоволствието да си запиша представените по време на разискването аргументи, тъй като те подчертават, от много широк спектър на гледни точки, значението на разискваната Конвенция. Те също така подчертават, от също толкова широк спектър на гледни точки и с помощта на задълбочени аргументи, значението на този документ за всекидневието на рибарите, които наброяват почти 30 милиона, както отбелязах във встъпителните си думи. Госпожи и господа, според мен формалната процедура по това предложение е ясна. По-нататъшните ни политически усилия трябва да бъдат насочени към постигане на ратификация възможно най-бързо, защото крайният срок, посочен от Комисията, е наистина крайният възможен срок и всяко скъсяване във времето, лично за мен, би било от полза. Бих искал още веднъж да благодаря на докладчика Ilda Figueiredo за свършената от нея работа и на всички членове на Европейския парламент, изразили подкрепата си за това предложение.

  Ilda Figueiredo, докладчик. – (PT) Искам да благодаря на Председателя и Комисаря, както и на всички колеги, взели отношение и подкрепили ратифицирането на тази Конвенция. Сигурна съм, че утре Европейският парламент ще приеме доклада, като по този начин допринесе за бързото ратифициране на Конвенция № 188, придружена от Препоръка № 199 за условията на труд в сектора на риболова от страна на държавите-членки.

Както беше отбелязано, нашата цел е Конвенцията да влезе в сила скоро, за предпочитане преди 2012 г., поради което призоваваме държавите­членки да я ратифицират. Тя ще допринесе значително за постигането на минимални международни стандарти, които гарантират по-добри условия на труд, повече безопасност и по-малък брой смъртни случаи по света в този опасен, но стратегически важен сектор.

Освен това тя ще допринесе за признаване на достойнството на рибарите, чийто труд е толкова тежък и трябва да бъде наша основна грижа.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.