Пълен протокол на разискванията

Сряда, 14 януари 2009 г. - Страсбург

5. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Доклад: Carlos Coelho (A6-0500/2008)

  Hubert Pirker (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, гласувах в подкрепа на този доклад, защото призовава за реформа в интерес на защитата на децата и предвижда мерки за увеличение на сигурността на паспортите. Ето защо като цяло той представлява пакет, който извежда на преден план борбата с трафика на деца и по­голяма защита на децата.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Считам, че е необходимо да се добавят биометрични данни към отличителните знаци за сигурност в документите за пътуване. Освен подобряването на сигурността на европейските граждани, което е нашата основна цел, обаче трябва да вземем под внимание и обратната страна на монетата, която е защитата на личния живот на гражданите. Ще положа усилия да се уверя, че изпълнението на тази законова мярка и прилагането й на национално равнище няма да доведе до бюрократични затруднения или дори злоупотреба от трети страни извън границите на Европейския съюз. Бих искала да посоча необходимостта да се поощри по-тясното сътрудничество с Europol и Frontex в това отношение; единствено тясното сътрудничество между правоохранителните органи на държавите-членки ще произведе желания ефект Европа да бъде безопасен дом за всички нас. Радвам се, че децата след 12-годишна възраст ще разполагат със собствени паспорти. Тази мярка ще ограничи злоупотребата с деца от страна на организираната престъпност в трансграничен план, което е още една причина да подкрепям този очевидно спорен въпрос.

  Frank Vanhecke (NI). - (NL) Г­н Председател, с радост подкрепих настоятелно доклада Coelho за биометричните данни в паспортите на Европейския съюз, защото, ако не друго, то това е първата стъпка в борбата с изключително големия брой злоупотреби и фалшификации на паспорти. Това е една форма на хармонизиране, която най-малкото може да одобрим, тъй като представлява една полезна и дори необходима мярка, със сигурност що се отнася до страните от Шенген.

Когато бъде въведена система от отворени вътрешни граници, по-голямата външна граница трябва, естествено, да бъде защитена по възможно най­ефективния начин. Този доклад е стъпка в правилната посока, защото в момента външната граница не е достатъчно защитена.

В едно отношение обаче имам резерви. Единствено по-добрите паспорти не са достатъчни. Всяка година стотици хиляди чужденци от други континенти идват в Европа. Те биват законни имигранти, полузаконни имигранти, но също и незаконни имигранти. Моята страна, Белгия, посрещна над 70 000 чужденци от други континенти миналата година, както и неизвестен брой незаконни имигранти. Това е прилив, който трябва да бъде спрян, а само по-добрите паспорти не са решение на проблема.

  Димитър Стоянов (NI). – Благодаря, г-н Председателю. Аз гласувах против доклада Coelho поради две причини. Първата е, че се чувствам изключително притеснен за гражданските права и за това, че събирането на биометрични данни значително ще застраши сигурността на гражданите, по-специално по отношение на свободата, а и също така ще бъде нарушено основното човешко право на свобода на придвижване.

Но това, което ме притеснява повече е, че в моята страна въвеждането на нови документи за самоличност ще бъде за втори път в последните 10 години. За девет години аз лично ще си вадя за трети път документи за самоличност. Може да Ви се струва смешно, но в България хората са с толкова ниски доходи, че допълнителното им натоварване със средства, които те трябва да похарчат, за да си купят новите документи за самоличност, просто не е етично, не е морално спрямо тези хора. Когато става дума за пенсионери, които взимат по 100 лева, това са 50 евро пенсия, не е редно да им се искат 20 евро, за да им се издадат нови документи за самоличност. Затова аз гласувах против доклада Coelho, защото смятам, че той е много неподходящ за моята държава.

- Доклад: Marco Cappato (A6-0459/2008)

  Gay Mitchell (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, аз само искам да се запише, че в крайна сметка гласувах против доклада Cappato, защото вярвам, че налице е по-добър доклад, разглеждащ тези въпроси, който ще бъде представен пред Парламента..

Бих искал и да заявя, че Парламентът трябва да направи нещо във връзка с архивите ни, тъй като има членове на Парламента, които са били тук в продължение на повече от четири и половина години, които са получавали заплата през цялото това време и които са говорили по-малко от г­н Burke, който е тук от шест месеца. Мисля, че е време да се обърне внимание на този въпрос.

Има хора, които не участват в този Парламент, в комисиите му или в пленарните му заседания. Някои от тях са членове на малки групи. Те идват тук и получават време за изказвания преди да хукнат към летището и прекарват времето си в националните ни държави-членки вместо да са тук и да разправят колко ужасна е демокрацията в Европейския съюз. Е, демокрацията е ужасна в Европейския съюз, щом може да се плаща заплата на членове на този Парламент, които не се появяват тук, за да продължават с този вид скандална злоупотреба с демокрацията. Това бих искал да се отбележа в протокола, г­н Председател.

Смятам, че щом ще правим реформи, щом ще правим документите публично достояние, щом ще гарантираме по-голяма прозрачност, то трябва да предприемем стъпки, за да покажем кои парламентаристи участват в работата на Парламента и кои – не.

- Доклад: Alexander Graf Lambsdorff (A6-0415/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Европейският оръжеен пазар функционира неефективно, защото е фрагментиран. Днес вече сме създали възможност за възлагане на обществени поръчки в този сектор, като в същото време зачитаме изключенията по стратегически съображения съгласно член 273 от Договора за създаване на Европейската общност. Като член на Комитета съм работила, за да се сложи край на прахосването на публични средства вследствие на непрозрачни военни договори. В миналото се злоупотребяваше и с клаузата за националния интерес в случая с публичните договори за армията, която несъмнено нямаше връзка с качеството на предлаганата сигурност. Аз веднага, без да се замисля, мога да посоча договори за строителни работи, продоволствени и транспортни услуги. Настоящото предложение ще спести средства, които впоследствие могат да бъдат инвестирани в научна дейност и технологии, които ще ни предложат ефективна защита срещу настоящи и бъдещи заплахи.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г­н Председател, аз съм против този доклад, заради заплахата, която, според мен, той представлява за правителствата и дружествата, които са направили големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в сферата на отбраната и които сега се озовават лишени от възможността да си възвърнат тези средства чрез етапа на развитие и производство.

Съгласно предложената директива, вече се изисква обществените поръчки да подлежат на европейска конкуренция, което оставя едно отбранително дружество – и дори една страна – без никакви средства за защита на своите международни права на собственост и заетост. Предвид това, че няколко военни отбранителни дружества в Обединеното кралство развиват водеща научноизследователска и развойна дейност заплахата, произхождаща от този доклад, представлява основен източник на безпокойство.

Опасенията ми се подсилват от признаването, че водещата мотивация на въпросния доклад е да подпомогне интеграцията на Европейския съюз и Европейската политика за сигурност и отбрана, вместо да изведе като приоритет осезаемите икономически ползи.

  Carlo Fatuzzo (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, ще се опитам да бъда по-кратък от обикновено; аз гласувах за доклада Lambsdorff, който прави стъпка напред по въпроса за обща сигурност и отбрана. Чудя се обаче и питам и Вас: кога ще разполагаме с истински европейска отбрана, с истински европейска армия, с истинска възможност да спестим средства и да можем да се отбраняваме като обединена Европа? Наистина се надявам това да стане много скоро, г­н Председател!

  Председател. − В този случай, тук не е мястото да дам незабавен отговор, което би било сложно. Нека преминем по-нататък към обяснението на вота, този път по доклада Schlyter.

- Доклад: Carl Schlyter (A6-0341/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Аз подкрепих доклада за опасните вещества и химикали, и в частност дихлорметана, който позволява да се ограничи това канцерогенно вещество в препаратите за отстраняване на бои, въпреки че са предвидени и изключения при строги условия. Аз се радвам, че въпросните изключения няма да бъдат използвани на практика, тъй като съществуват безопасни алтернативи, които не само потребителите, но и професионалистите, ще предпочетат да изберат за в бъдеще.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г­н Председател, някои вещества са толкова опасни, че те трябва да бъдат напълно забранени или употребата им трябва да бъде строго ограничена при най-строги предпазни мерки за безопасност и опазване на здравето. Дихлорметанът (DCM) е едно от тези вещества и то трябва да бъде извадено от обръщение.

- Доклад: Ilda Figueiredo (A6-0423/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Аз аплодирам международното споразумение, което ще въведе нови условия на труд за работниците в сектора на риболова. При рибарите има най-голям брой сериозни професионални злополуки и смъртни случаи. Бих искала да апелирам пред Съвета и Комисията да направят всичко възможно да ратифицират Конвенцията много по-рано от 2012 г. Моля да се отбележи в протокола, че моята електронна система за гласуване не работи и че аз, разбира се, гласувах за този доклад.

- Доклад: Giusto Catania (A6-0479/2008)

  Irena Belohorská (NI). – (SK) Докладът по собствена инициатива на г­н Catania породи значителен обмен на възгледи между политическите групи и членовете на Парламента.

Европейският съюз днес е изправен пред много сериозни проблеми, като финансовата криза и енергийната криза, причинена от украинско-руския конфликт. Това е период, в който трябва да работим съвместно и да избягваме каквито и да било стъпки, които биха подкопали нашето единство. Последиците от кризите несъмнено ще се отразят на всеки гражданин на Европейския съюз, независимо дали е словак, поляк, унгарец или германец. Аз считам опитите да се провокират спорове между държавите-членки, които периодично изникват по време на сесиите ни, за белег на невежество по отношение на настоящото сериозно положение, в което единството на Европейския съюз е застрашено. Трябва да се концентрираме повече върху намирането на решение и ратифицирането на Договора от Лисабон, за да повишим конкурентоспособността на Европейския съюз.

Неведнъж съм изразявал становището тук, в Европейския парламент, че автономията няма място в общото ни пространство. Основната идея зад интеграцията на страните от Европейския съюз не трябва да бъде забравяна, да не говорим да бъде тя игнорирана или отхвърляна. Трябва да имаме предвид изявлението на г­н Schuman, че един интелигентен европеец не може да се радва на нещастието на съседа си, тъй като всички сме обвързани с една обща съдба, в добри и лоши времена.

  Hubert Pirker (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, докладът Catania е една голяма измама. Той не съдържа какъвто и да било преглед на степента, до която основните права са били спазвани в Европейския съюз в периода от 2004 г. до 2008 г.; той не е нищо повече от списък с искания от лявото крило на Парламента.

Сред въпросните искания се включват признаването на еднополовите бракове във всички държави­членки и узаконяването на наркотиците, евтаназията и незаконните имигранти. Делегацията на Австрийската народна партия (ÖVP) и самият аз отхвърляме гореспоменатите искания, които бяха приети от мнозинството, и затова ние – включително и аз самият – гласувахме против доклада.

  Peter Baco (NI). – (SK) Аз гласувах за доклада относно положението с основните права в Европейския съюз в периода 2004–2008 г.

Подкрепата ми зависеше от отхвърлянето на оригиналната формулировка на член 49 относно подкрепата за териториална и регионална автономия. Считам това за недвусмислено отхвърляне на опитите на провокатори и конспиратори да спекулират със статуквото. С други думи, Европейският парламент не приема игри с териториалната и регионална автономия. Това е много ценен извод от днешното пленарно заседание на Европейския парламент и аз мисля, че всички трябва да бъдем поздравени за това.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, аз също гласувах против приемането на доклада на един комунист, който е член на Парламента, относно положението с основните правила в Европейския съюз. Въпреки това аз оценявам факта, че докладчиците от другите фракции са успели да редактират малко текста и че той съдържа някои нелоши параграфи относно положението на малцинствата. Някои откъси обаче не са обективни. Освен това степента, в която докладът преминава границите за регистриране на документи за минал период, е безпрецедентен. Докладът възприема прекалено едностранчив възглед по отношение на човешките права в Съюза. Докладът погазва субсидиарността, като диктува правилата на семейната политика и други етични въпроси, което е в противоречие на основополагащите договори на Европейския съюз.

  Simon Busuttil (PPE-DE). - (MT) Аз също гласувах против доклада на г­н Catania, защото съдържа поне три препратки към абортите като човешко право. Това е нещо, с което аз не съм съгласен и което намирам за неприемливо. Жалко, че един важен доклад като този, който покрива такова многообразие от теми, трябва да включва в себе си елементи, които без съмнение са извън компетенциите на Европейския съюз и в които Европейският съюз не може и не трябва да се намесва; най-вече заради принципа на субсидиарност. Това е и причината да гласувам против доклада на г­н Catania.

  Péter Olajos (PPE-DE). – (HU) Г­н Председател, по отношение на доклада Catania, аз гласувах положително, тъй като той премахва предишните недостатъци, отнасящи се до правата на малцинствата. Този въпрос е особено важен за Унгария и за малцинствата, живеещи във и извън нейните граници. Докладът подчертава нуждата от защита на езиците на малцинствата и заявява, че използването на майчин език е едно от основните човешки права. За жалост, до неотдавна това не е било така в някои от новите държави-членки на Европейския съюз.

Докладът подчертава и необходимостта от дефиниране и определяне на национален статут на малцинство. Смятам, че това е от жизненоважно значение за 150-те малцинства в Европа.

В заключение, считам параграф 49 за особено важен, защото той потвърждава, че самоуправлението е най-ефективното средство за справяне с проблемите на националните малцинствени общности. Начинът това да се направи е да се следват най-добрите модели, служещи за пример в Европейския съюз, що се отнася до лична, културна, териториална и регионална автономия.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г­н Председател, едно общество, погълнато от права, е общество, което само иска и което е загубило равновесието си. Точно това стои зад искането на доклада за равнопоставеност между редовно сключилите брак двойки и хомосексуалните връзки. Естественият ред е да има мъж и жена. Като искаме равнопоставеност за неговата антитеза, по този начин ние го изопачаваме.

Колкото и да не е модно, аз, без да се срамувам, заявявам, че неестественото партньорство между еднополови двойки не е нещо, с което аз, като законодател, искам да се съглася. Правата ми да възприема тази позиция по-малко ли са от тези на хората, които настояват за обратното? С оглед на нетолерантния климат, в който част от това разискване се проведе, изглежда, че това е така.

Не съм съгласен с този аспект от доклада. Ако това ме излага на осмиване, то нека да е така. Аз по-скоро бих отстоявал това, което смятам за правилно, отколкото да аплодирам това, което смятам за грешно.

  Frank Vanhecke (NI). - (NL) Г­н Председател, в кариерата си в Парламента рядко съм бил свидетел на такъв каталог с политически коректни безсмислици и т.нар. прогресивни баналности, като тези в доклада Catania. Това, което е прекалено обаче, е фактът, че докладът по т.нар. основни права е de facto основан на Договора от Лисабон – договор, който беше отхвърлен дори в референдуми и който понастоящем не разполага с каквото и да било правно основание. Каква арогантност! Чудя се дали по някакъв начин основните права важат не за европейските граждани, а само за еврокрацията.

Още повече че едно от основните права липсва в доклада, а именно правото на хората, например хората от дадена нация, да се чувстват у дома си и в безопасност в собствената си страна, да отбраняват спечелената с труд собственост, да запазят своя език, култура, традиции и закони. Ето това вече би представлявало нещо ново в този храм на политическата коректност. Парламентът отново стана за смях като одобри доклада Catania с огромно мнозинство.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г­н Председател, правото на свободно изразяване на мнение и начинът, по който това право се упражнява, са без съмнение основен показател за оценка на положението с основните ни права. Докладът правилно предупреждава за неофициалната цензура и самоцензурата, които възникват когато определени теми биват изключени от публичното разискване. Също толкова оправдан е и разделът в доклада, който предупреждава за лица и групи, които искат да накарат другите да замълчат, като твърдят, че постоянно са подложени на незаслужени нападки.

Това, което е особено смущаващо обаче, е апелът „решително да се преследват всякакви изказвания, подбуждащи омраза, направени в расистки медийни програми и статии, пропагандиращи нетолерантни възгледи“. Точно този вид формулировки водят до цензурата и самоцензурата, за които така се милее на други места в доклада. Точно този вид законодателство бе причина най-голямата фламандска партия в Белгия да бъде осъдена, защото отправяше критики към приетата имиграционна политика. Затова и хората трябва да знаят какво искат. Невъзможно е някой да подкрепя свободното изразяване на мнение само малко. Или подкрепя свободното изразяване на мнение и приема всички произлизащи от това последици, или не го подкрепя..

  Carlo Fatuzzo (PPE-DE). - (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, във връзка с основните права, въпреки че гласувах „против“ в окончателното гласуване, аз гласувах за параграф 81, който подкрепям. В този параграф моят приятел, г­н Catania, който ме гледа в момента от мястото си, заявява, че той призовава държавите-членки да направят всичко по силите си да улеснят достъпа на млади хора, възрастни хора и лица с увреждания до пазара на труда.

Giusto Catania – който е достоен за името си, бидейки 100 % справедлив – вероятно е имал предвид, макар и да не го е изразил в писмена форма, че трябва да бъде подобрен достъпът не само до труд, но също и до парични помощи, след като са споменати и възрастните лица. Следователно са уместни и парични помощи за младите хора, лицата с увреждания и възрастните лица. Аз съм сигурен – и виждам, че той е съгласен – че младите хора също получават помощи като такива, след което работят като остареят. Виждам, че той ръкопляска. Мисля, че и вие сте съгласни с това, но тъй като забележките ми ще бъдат публикувани в интернет, бих искал да изясня, че казах това, за да изтъкна, че възрастните хора също имат право на помощи.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г­н Председател, в доклада Catania мнозина в тази зала отново са се опитали да използват правата на човека като извинение за насърчаването на аборта, въпреки факта, че всяка година абортът лишава милиони бебета от най-важното човешко право – правото на живот, от което зависят всички други права.

Освен това, като член на Парламента от Ирландия и гласоподавател, интересно е да се отбележи, че този доклад и измененията свързват Договора от Лисабон и Хартата за основните права със законодателството, свързано с абортите, в Европейския съюз.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, от самото начало мога ли да помоля да се отбележи, че при първата част от гласуването ми по параграф 31 моят вот трябваше да е „за“.

Предполагам, че този доклад можеше да свърши повече работа по въпросите, свързани с хората с увреждания, над които има нужда да се работи по-усилено. Във връзка с това обаче съм доволен, че Парламентът избра да подкрепи моето изменение 42, което приканва Комисията да се увери, че парите ще бъдат изплатени единствено на онези държави­членки, които отговарят на критериите на Конвенцията на ООН, що се отнася до деинституционализацията. Това е основен проблем за мен и за много хора от тази зала. В доклада са включени много въпроси – както казаха и други – които са за субсидиарност, а не за Европейски съюз, който не издава законодателни актове, свързани с аборта, и не трябва и няма да се произнася по въпроса. Затова и аз не мога да подкрепя целия доклад. Вместо това се въздържах, защото вярвам, че изменението за хората с увреждания е важно за тези от нас, които ни е грижа за хората, които не могат да говорят, нямат глас и които не биват изслушвани.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (SK) Докладът Catania обхваща много въпроси за правата на човека. Аз съм съгласен с някои от изказалите се преди мен и подобно на тях искам да изразя основното си несъгласие с този доклад заради един основен проблем: неодобряването на ключови изменения, които щяха да коригират един поначало несполучлив доклад.

Докладът запазва препратки към „т.нар.“ сексуално здраве и сексуални права, които според дефиницията на Световната здравна организация например изрично включват правото на аборт и това е нещо, което не може да се съдържа в правото на Общността на ЕС или да бъде налагано насила на държавите-членки.

Като лекар аз защитавам човешкия живот и човешко достойнство от мига на зачеването и затова не гласувах по този спорен текст, който, при това, не спазва принципа на субсидиарност.

  Michl Ebner (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, съгласен съм с казаното от г­н Pirker и поради това не е нужно да се спирам по­подробно на въпроса. Вярвам, че г­н Catania е писал по грешната тема; този доклад дори не е трябвало да достигне до залата, защото официалните служби трябва да проверяват дали даден доклад отговаря на зададените тема и заглавие, или представлява нещо напълно различно. Този доклад е нещо напълно различно и фактически не отговаря на зададените му заглавие и мандат.

Във връзка с конкретния въпрос, отнасящ се до параграф 49, щях да предпочета залата да беше приела оригиналния текст, без изменения. Аз гласувах против доклада като цяло, заради изричните причини, които вече споменах.

  Koenraad Dillen (NI). - (NL) Г­н Председател, рядко съм гласувал против доклад с такава убеденост, както днес. Ако следвахме препоръките, посочени в този доклад, утре щяхме да създадем диктатура на политическа коректност в Европейския съюз, посредством която, под маската на т.нар. антирасизъм във високопарни принципни декларации, свободното изразяване на мнение по въпроси като политическото убежище и имиграцията, ще бъде контролирано в още по­голяма степен. Този доклад си поставя за цел да отвори още по-широко вратите за законната и незаконната имиграция в Европейския съюз и не поставя правото на гражданите на безопасност в основата на политиката си, а вместо това счита, че правата на престъпниците следва да бъдат признати за т.нар. основни права.

Всичко тук е наопаки. В едно нормално общество, правата и задълженията вървят ръка за ръка. В този грамаден доклад обаче не мога да открия и следа от задължения от страна на чужденците да се интегрират в нашето европейско общество. Точно обратното: единствено ние, европейците, сме подложени на такива ad nauseam. Е, на нашите граждани им в втръснало единствено те да бъдат заклеймявани и сочени с пръст от надутите европейски бюрократи.

  Martin Callanan (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, не съм съгласен с много неща от доклада Catania.

Най-напред, не приемам, че е в компетенциите на Европейския съюз да ни дава каквито и да било права – всъщност историята ни учи, че Европейският съюз e вършил точно обратното.

Също така не приемам, че Хартата за основните права – която представлява основен политически документ, скалъпен като част от несполучливата Европейска конституция – трябва да бъде включена в европейското право и в частност в правото на Великобритания.

Аз съм твърдо против Хартата за основните права. Не приемам абсолютисткия подход към правата на човека. Бих казал, че принципно не съм против признаването на еднополовите партньорства, но, отново, това не е въпрос, който трябва да бъде решен от Европейския съюз: това е въпрос, който трябва да бъде решен от парламентите на отделните държави­членки на тяхна територия.

Предвид този съществен списък с възражения аз гласувах против доклада.

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г­н Председател, опитът на много епохи ни учи, че сами по себе си правата на хартия не са достатъчни да гарантират гражданските свободи. Правата, описани в Хартата за основните права и свободи на Европейския съюз, не са много по-различни от очертаните в конституциите на Източна Германия или СССР, например, но както гражданите на тези потиснати държави откриха, правата на хартия сами по себе си са безполезни в отсъствието на подходящи механизми на парламентарно управление.

В Европейския съюз няма криза на правата на човека, но е налице криза на демократичната законност. Позволете ми да кажа, че един от начините да се облекчи въпросната криза е да се вслушаме в нашите гласоподаватели и да предложим Договорът от Лисабон да бъде гласуван на поредица от референдуми, както обещахме. Pactio Olisipiensis censenda est!

  Ewa Tomaszewska (UEN). - (PL) Г­н Председател, всички деца имат правото на обичта и на двамата им родители. Дори ако бракът на родителите бъде разтрогнат, връзката на детето с тях трябва да бъде с оглед на неговото благополучие, а не „по усмотрение“ на чиновниците.

Децата имат правото да говорят с родителите си на майчиния си език. Ако родителите са от различни националности, те трябва да имат правото да говорят и на двата езика. Детските социални служби в Германия (Jugendamt) обаче действат против интересите на децата от смесени бракове, като бързат да ограничат достъпа до родителя с негерманско потекло. Комисията по петиции е регистрирала над 200 жалби по този въпрос. Затова аз подкрепих изменение 24. Отхвърлянето му доведе до окончателния ми вот срещу доклада, който отрича правото на живот чрез законодателство в защита на абортите и нарушава принципа на субсидиарност.

  Gerard Batten (IND/DEM). - (EN) Г­н Председател, Партията за независимост на Обединеното кралство е против расизма, обрязването на женските полови органи, инкриминирането на хомосексуалността и ксенофобията, възникващи където и да било по света. Британците обаче се ползват с напълно задоволителни човешки права съгласно собствените си закони и нямаме нужда от защитата на Европейския съюз. Той е недемократичен и антидемократичен и затова не е подходящ пазител на човешките права на когото и да било.

Също така бихме искали да припомним на Парламента, че семейното право попада в правомощията на държавите-членки и не е област от юрисдикцията на Европейския съюз. Въпросът дали злоупотребяващите с наркотици следва да бъдат подвеждани под съдебна отговорност, е въпрос от правомощията на държавите-членки и Европейският съюз не трябва да се опитва да подкопава и подменя съдебните системи на държавите-членки. Поради тази причина членовете на Парламента от Партията на независимостта на Великобритания гласуваха против доклада.

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, когато става дума за такива доклади, аз често водя разговори с различни доброволчески и общностни групи от моя избирателен район, където човек може да научи много от опита и контактите на други хора.

Освен това аз често се опитвам да преценя мнението на други членове на Парламента от всички политически фракции и от различни страни, за да се опитам да разбера възгледите и проблемите на другите. Напълно съм съгласен с възгледите, изразени от моите колеги, г­н Hannan и г­н Callanan.

По въпроси като включените в този доклад обаче бих искал да се обърна към колеги като г­н Allister, който, макар и да не е от моята политическа партия, е трудолюбив и прагматичен член на това място; неговите съвети са често мъдри и той е човек, с когото знам, че мога да не се съглася по един цивилизован начин – какъвто е и случаят с току що казаното от мен.

При такива доклади – където човек може да се хване за най-различни проблеми, за да реши как да гласува – става невъзможно да се намери окончателния довод дали трябва да се гласува „за“, или „против“ и затова аз се отказах – въздържах се от гласуване. Моля за извинение.

  Kinga Gál (PPE-DE). – (HU) Г­н Председател, приетият току що доклад, озаглавен „За положението с основните права е Европейския съюз“, е изчерпателен и представлява напредък в няколко аспекта. Представянето в него на правата на децата и основните социални права заслужава специално внимание. Смятам за особено положително, че най-накрая той възприема правилен подход към проблемите и правата на традиционните национални малцинства, постановявайки принципите на самоуправление и езикова употреба, области, в които Съюзът създаде норми твърде късно.

Ето защо аз подкрепих и се борих за приемането на този доклад и ето защо унгарската делегация на Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи също гласуваха за него, въпреки няколко спорни приети параграфа, с които не можем да се съгласим, понеже считаме за недопустимо някои въпроси да бъдат регулирани на равнище на Европейския съюз.

  László Tőkés (Verts/ALE). – (HU) Г­н Председател, извинявам се, че не се регистрирах – не знаех. Като духовно лице и член на едно унгарско малцинство, подложено на дискриминация, и тъй като съм готов на компромиси при необходимост, аз гласувах с чиста съвест за доклада Catania за основните права, защото го считам за значима стъпка напред в много отношения, като социалните права например.

Бих искал специално да изразя признателността си за точката относно правата на малцинствата, което може да даде основата и началната точка за една правна рамка на Европейския съюз за защита на малцинствата. Съгласен съм с казаното от г­жа Kinga Gál.

Компромис бе необходим, защото трябваше да не се съглася с определени позиции, като параграфа за евтаназията или въпросите, свързани с хомосексуалността, например. Не съм съгласен с идеята, че религиозните лидери трябва да бъдат ограничавани в тяхната свобода на съвестта и религията по отношение на хомосексуалността.

Съжалявам, че параграф 49 не включва позиции по отношение на правата на традиционните малцинства и общности или за териториалната и регионалната автономия.

  Georgs Andrejevs (ALDE). - (LV) Благодаря Ви, г­н Председател. В окончателното гласуване аз гласувах против този доклад, който бе достоен за подкрепа в много отношения. Аз гласувах против, защото докладът бърка традиционните малцинства и техните права с икономическите имигранти и насилствено изселените преселници, които наводниха страната ми в резултат от окупацията на Латвия след Втората световна война. По време на 50-годишната окупация местният народ бе асимилиран до 50 % и дори до статут на малцинство в 13-те най­големи градове в Латвия, включително и столицата Рига. Благодаря Ви.

  John Attard-Montalto (PSE). - (EN) Г­н Председател, днес тъкмо гласувахме по положението с основните права в Европейския съюз. С огромно съжаление аз и двамата ми малтийски колеги в групата PSE трябваше да се въздържим от гласуване по доклада.

Въпреки че докладът се отнася до редица основни човешки права, които заслужават похвала, той включва и други въпроси, като аборта, които изобщо не е трябвало да бъдат включвани в него. Тъй като малтийските социални представители в Европейския парламент са против аборта, трябваше да гласуваме против тези конкретни части от доклада.

В доклада се включват и други въпроси, като отказ от реанимация и правото на достоен край на живота, деликатни въпроси, по отношение на които трябва да се въздържим. Затова в края на това гласуване се въздържахме. Благодаря Ви за тази възможност.

  Председател. − Сега ще преминем към обяснението на вота по доклада Cappato, след като вече изслушахме г­н Mitchell.

- Доклад: Marco Cappato (A6-0459/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, аз не подкрепих този популистки текст, който в оригиналния си вариант съдържаше редица полезни разпоредби за по­голяма прозрачност по отношение на политическите дейности в рамките на Европейския съюз. За съжаление в него бяха внесени изменения. Аз нямам намерение да насърчавам абсурди, като оповестяването на професионалните и лични документи, които колегите разменят помежду си или които получават от неправителствени и лобистки организации. И макар да не считам такива документи за конфиденциални, никое национално правителство в една цивилизована демокрация не налага задължението да се оповестява професионална – да не говорим цялата – кореспонденция.

  Председател. − Добре. Последен, но не и по важност, Syed Kamall!

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, благодаря Ви за милите думи. Надявам се да ги запомня за в бъдеще.

Когато говорим за прозрачност и достъп до документи на Европейския съюз, това е нещо, с което всички тук в залата можем да се съгласим. В крайна сметка, тук сме единствено заради данъкоплатците, които финансират тези институции и нашата дейност. Но нека бъдем напълно наясно с едно нещо. Когато говорим за прозрачност и достъп до документи, нека се уверим, че данъкоплатецът има достъп до онези документи, до които наистина желае да има достъп.

Неотдавна, ръководители на групи от Парламента отидоха на посещение при държавния глава на една демократична страна – Чешката република. Лидерите на групи, които представляваха Парламента, доколкото разбираме, са обидили президента на тази страна. Всичко, за което определен брой граждани настояват, е протоколите от въпросната среща да бъдат публикувани. Затова, нека бъдем прозрачни, нека бъдем открити и нека имаме уважение към онези, които са на различно мнение от присъстващите в този Парламент.

Писмено обяснение на вот

- Доклад: Carlos Coelho (A6-0500/2008)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Една от главните мерки за сигурност, по която бе постигнато съгласие, е въпросът за биометричните данни в паспортите и документите за пътуване. Това, разбира се, налага значителни разходи в размер на милиони евро, но не бива да се правят компромиси с мерките за сигурност.

От друга страна, трябва да се вземат предвид доходите на хората, които са различни в отделните държави. Издаването на обикновен паспорт в Малта налага разходи. Кой ще плати за преминаването към биометрични паспорти – държавата, отделният човек или ще се постигне някаква форма на споделено заплащане?

В Европейския парламент днес постигнахме съгласие, че онези държави-членки, в които включването на децата в документите на родителите им е било позволено, ще бъдат задължени да издават индивидуални документи за децата без да е необходимо, за да се заплаща допълнително за това, с изключение на материалните разходи. Би било уместно правителството да вземе това под внимание, защото се е наложила практиката да не се изискват допълнителни сведения при събиране на нередовни тарифи и данъци, както бяха случаите, свързани с ДДС за регистрация и минали плащания за сателитните чинии.

  Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. − (NL) В доклада Coelho преобладава здравият разум и поради тази причина аз категорично гласувах за него. Трябва да приветстваме факта, че употребата на биометрични данни в паспортите и документите за пътуване ще подлежи на по­строга регулация и хармонизация, особено след като премахването на вътрешните граници на Европа демонстрира необходимостта от засилен контрол на външните граници. Една унифицирана и хармонизирана система с биометрични данни е сред нещата, които ще ни позволят да се борим с престъпността по един по­ефективен начин. Този доклад прави нерешителна стъпка в тази посока.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този регламент има за цел да внесе изменения в стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издадени от държавите-членки. Това е регламент, с който не сме съгласни от създаването му през 2004 г., тъй като той въвежда хармонизацията на механизмите за сигурност и интеграцията на биометричните идентификатори в контекста на политиките за сигурност, насърчавани на равнището на Европейския съюз.

Основната цел на това изменение е да въведе режим на освобождаване за деца под 12-годишна възраст – дерогация, която се предвижда да трае четири години, за да може държавите със законодателство, което постановява по-ниска възрастова граница, да я запазят, при условие че спазят минималната граница от шест години (в случая на Португалия, Франция и Естония), в допълнение към други аспекти, свързани със защитата и сигурността на биометричните данни.

Въпреки че предложението установява режим на освобождаване за деца под 12-годишна възраст (решение, основано единствено на технически въпроси), ние смятаме, че то не засяга основния въпрос, т.е. употребата на биометрични данни, главно що се отнася до деца, и хармонизацията й на равнището на Европейския съюз (и в частност, тъй като издаването на паспорти е в компетенциите на всяка държава-членка) в контекста на политиката му за сигурност.

Поради тези причини ние се въздържахме.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Аз гласувах за доклада на г­н Coelho относно отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване.

Няма обаче смисъл да се приема регламент с недостатъци безрезервно, ако налице са определени начини той да бъде подобрен.

Така например неприемливо е различните държави­членки да прилагат различни правила за възрастта за снемане на пръстови отпечатъци от деца и затова е важно да се въведат мерки, особено що се отнася до трафика на деца, които, дори и да не се предприемат съвместно, са поне по­изчерпателни.

Като цяло за мен е важно да подчертая, че биометричните данни не бива в никакъв случай да бъдат използвани недобросъвестно. Затова е и належащо да се прави строг, периодичен преглед на сигурността на данните.

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, аз гласувам за доклада относно Регламента № 2252/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки (A6­0500/2008).

Съгласен съм с предложението на докладчика да се въведе принципа на „едно лице – един паспорт“, за да може всяко лице да разполага с паспорт с неговите/нейните биометрични данни.

Положението, в което един единствен паспорт може да бъде издаден на носителя му и неговите/нейните деца, включвайки тяхното име и презиме, или да съдържа единствено биометричните данни на родителя с паспорт, може да допринесе за трафика с деца.

Също така аз подкрепям инициативата на г­н Coelho да позволи две изключения от задължителното снемане на пръстови отпечатъци по отношение на деца под шестгодишна възраст и на всички лица, които по различни причини са физически възпрепятствани да дадат пръстови отпечатъци.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото изяснява важни положения по отношение на стандартите за издаване на биометрични паспорти. Освен това се надявам, че въвеждането на биометрични паспорти (което се осъществи в Румъния на 1 януари 2009 г.) ще доведе до включването на Румъния в Програмата за отмяна на визовия режим на Съединените американски щати и ще ускори процеса й на интеграция в шенгенската зона.

Трябва обаче да насочим вниманието си върху надеждността на биометричните технологии, тъй като те се оказват неефективни при идентифицирането на деца под 6-годишна възраст. Държавите­членки трябва скоро да създадат нов пилотен проект за анализ на надеждността на тази идентификационна система, което със сигурност ще спомогне за точното определяне на всякакви грешки, регистрирани в държавите­членки.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Дори децата трябва бъдат регистрирани, защото те са смятани за потенциално опасни за Европейския съюз. Това е предложението на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. Единственото разногласие между предложението за директива и Европейския парламент е по отношение на възрастта, на която едно дете се смята за опасно. Комисията смята, че децата стават опасни на шестгодишна възраст и затова трябва да им се снемат пръстови отпечатъци, които да бъдат включени в личните паспорти на тази възраст, докато Европейският парламент, демонстрирайки „демократичните си убеждения“, смята, че децата трябва да бъдат регистрирани на по-късна възраст, а именно при навършване на 12 години.

Тази неприемлива директива, която беше одобрена от поддръжниците на еднопосочната улица в Европа от Европейския парламент, е неминуемият резултат от безумната „антитерористична“ политика на Европейския съюз, която, с цел да гарантира върховната власт на капитала над работническото и гражданско движение, обезпокоително е нарочила дори децата за опасни. Изглежда, че Европейският съюз се възползва от опита на израелската армия, която стига до крайности в отбраната на „сигурността“ на израелската държава от палестинските „терористи“, като избива безброй деца в Газа в този момент. На каква възраст са убитите палестински деца? Дали са на шест или на дванадесет години?

  Tobias Pflüger (GUE/NGL), в писмена форма. − (DE) Аз се въздържах от гласуване по „Доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки“.

Този доклад предвижда ограничение на биометричния мониторинг на гражданите от държавите­членки на Европейския съюз в случаите на деца под 12-годишна възраст, които са освободени от задължението да предоставят биометрични данни. Такова изключение трябва да бъде горещо приветствано.

Въпреки това аз отхвърлям биометричните системи за удостоверяване на автентичност без да се замисля. Те водят до по­голям мониторинг на гражданите, типичен за полицейските държави. Това не е начинът да подобрим сигурността. И понеже докладът недвусмислено приема този мониторинг, аз не можах да гласувам за него; докато отхвърлянето му би означавало отхвърляне на подобрението, което споменах. Затова аз се въздържах.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, аз гласувах за доклада Coelho относно отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване.

Съгласен съм с предложението да се използват паспорти и за децата, в подкрепа на борбата с отвличанията и трафика на деца. Аз подкрепям минималния възрастов праг от шест години, но името на лицето или лицата с родителска отговорност за детето трябва да бъде включено в документа заради изложените от мен по­горе причини.

В заключение, аз съм съгласен с г­н Coelho по отношение на неговото предложение да се въведе тригодишна клауза за редакция, с оглед изчакване на резултатите от едно задълбочено, широкомащабно изследване на надеждността и полезността на снемането на пръстови отпечатъци от деца и по-възрастни хора: такъв деликатен и значим въпрос изисква постоянен мониторинг, за да може да бъде правилно третиран по отношение на правото на Общността.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Тази законова мярка позволява съхраняването на пръстови отпечатъци в паспортите/документите за пътуване с цел да позволи удостоверяването на автентичността на документа и идентичността на притежателя му.

Аз гласувах за предложените от докладчика промени. Сигурното в случая е, че пръстовите отпечатъци на деца под 12-годишна възраст могат да бъдат снемани единствено ако в държавите­членки вече са налице закони за това. В сравнение с предложението на Комисията и Съвета да се снемат пръстови отпечатъци от деца на шестгодишна възраст това е стъпка напред.

Също така снемането на пръстови отпечатъци не е безплатно. Една виза скоро ще ни струва 60 EUR. Задължителното снемане на пръстови отпечатъци значително ще повиши тази цена и по този начин едно петчленно семейство, което иска да пътува в чужбина, ще трябва да похарчи доста голяма сума пари, преди да може да замине.

Във всеки случай не съм съгласен с прекомерната употреба на пръстови отпечатъци и употребата на биометрични данни. Не поражда ли това повече проблеми, отколкото си заслужава? Ефективността им не е била доказана, употребата им не е съразмерна с желания резултат, а и те са много скъпи. Затова аз подкрепих измененията, които внесоха подобрения в текста, но в края на краищата изразих неудовлетворението си, като гласувах против законодателната резолюция.

- Доклад: Alexander Graf Lambsdorff (A6-0415/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. − (SV) Гласувахме за доклада на г­н Lambsdorff относно процедурите за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността.

От доклада става ясно, че единствено държавите­членки са компетентни по въпросите на отбраната и националната сигурност, което, според нас, е важно да се подчертае. Смятаме, че поръчките за техника, гражданско строителство и услуги трябва по правило да се възлагат и в тази област. Ние смятаме обаче, че като естествена последица от естеството на този пазар възлагането на поръчки не може да се извършва изцяло съобразно решенията на директивата. Тези изключения обаче трябва да са приложими единствено в случаите, когато могат да бъдат оправдани заради тяхната значимост във връзка с политиката на сигурност. Считаме, че по този начин можем да се справим с обичайната употреба на изключения за протекционистки цели, което е особено пагубно за шведската промишленост.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Alexander Graf Lambsdorff представи предложение относно пакета от предложения на Комисията в областта на отбраната, което обхваща възлагане на обществени поръчки за целите на отбраната и сигурността и за граждански цели, както и възлагането на обществени поръчки, сключени между оператори от Европейския съюз. Настоящото предложение внася изменение към действащата в момента Директива (2004/18/ЕО), като увеличава гъвкавостта, прозрачността и лоялната конкуренция, която е от жизненоважно значение. Пазарът на възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната е много специфичен и г-н Lambsdorff предложи подход, приложим спрямо сложните му характеристики.

Допускат се специални изключения за някои задължения, свързани с разгласяването на поверителна информация, когато това противоречи на съображенията, свързани със сигурността на държавите­членки.

Въпреки че възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната попада предимно в националните правомощия, настоящото предложение помага за създаването на единен европейски пазар в областта на материалите, свързани с отбраната и военните дейности, чрез въвеждане на структурирана правна рамка. Това е пазар, чиито годишни разходи възлизат на 90 милиарда EUR. Г-н Lambsdorff предложи обща позиция, която мога да подкрепя.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Укрепването на конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост, която по общо мнение е засегната от твърде ограничения и затворен характер на европейските пазари, послужи като претекст за внасяне на изменение към настоящата директива за отваряне на сектора за конкуренцията на обществените поръчки.

Вярно е, че представеният ни днес текст взема предвид редица проблеми, поставени в първоначалния текст на Комисията, като нейния обхват, неприлагането на споразумението със СТО относно обществените поръчки, финансовите прагове и поверителността.

Все пак следва да се осигури последователност с логиката на Брюксел, според която нито един сектор, дори той да е от стратегически или жизненоважен интерес, не може да бъде изключен от неговия контрол, както и от либерализация или приватизация. Текстът не гарантира зачитане на суверенитета на държавите­членки, въпреки че единствено те са отговорни от юридическа гледна точка за националната си сигурност. Той не насърчава съществуването на пазари с по­голям обхват в Европа, където бюджетът за отбрана на държавите е драстично намален. Текстът не въвежда система за преференции на Общността, което само по себе си би позволило естествената поява на истински европейски пазар. Той засилва гражданско/военното разделение, което е толкова специфично за Европа и което вече ни струва прекалено скъпо. Преди всичко той поставя икономическите и пазарни съображения над всичко останало. Посочените сериозни пропуски по ключови въпроси са причина за нашата отрицателна позиция.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. − (PL) Европейският пазар на обществени поръчки в областта на отбраната е в голяма степен фрагментиран, което оказва отрицателно икономическо въздействие. Основната цел на приетата директива е преодоляването на посочената фрагментация и създаването на общ пазар в областта на отбраната на територията на Европейския съюз, като се вземат предвид специфичните аспекти на пазара в областта на отбраната и се защитят интересите на държавите-членки в областта на сигурността.

Държавите­членки обосноваха решенията си с предпоставката, че действащата в момента директива в областта на обществените поръчки не отчита в достатъчна степен спецификата на обществените поръчки в областта на отбраната. Това се проявява в различни инструменти, приети в директивата относно възлагането на поръчките, подбора на кандидатите или договорните условия, наложени от възложителите. Контролът, предвиден в директивата, следва също да гарантира на кандидатите подходяща правна защита, да насърчава прозрачността и недопускането на дискриминация при възлагането на поръчките.

Считам, че приетите регламенти ще допринесат в значителна степен за отварянето на пазара, като вземат надлежно предвид националната сигурност. Директивата следва също да доведе до оптимизиране на разходите както в националните бюджети, така и по отношениe на промишлеността и да гарантира, че на въоръжените сили ще бъде предоставено най­доброто достъпно на пазара оборудване.

  Malcolm Harbour and Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Делегацията на консерваторите последователно подкрепяше усилията за отваряне на пазарите и насърчаваше трансграничната търговия между държавите­членки на Европейския съюз. Приветстваме възможностите за британската промишленост да получи достъп до пазара на отбранително оборудване, който досега може и да е бил затворен за външна конкуренция. Въпреки това съжаляваме, че посочените положителни, практически аспекти са изместени от политическия мотив на Европейския съюз да създаде интегрирана европейска база на отбранителната промишленост и да укрепи европейската политика в областта на сигурността и отбраната, на което последователно сме се противопоставяли.

Изразяваме конкретни възражения по повод отрицателните последици от настояването, че въпреки инвестициите от страна на националните правителства и дружествата, които работят в изследователската и развойна дейност в областта на отбраната, следва да съществува открита конкуренция за следващи договори за производство. По този начин ще се попречи на възможността да се компенсират инвестициите в изследователската и развойна дейност и няма да се предоставят средства за защита на интелектуалната собственост, заетостта или възможностите за износ. Загрижени сме също, че ориентираният навътре европейски подход ще въздейства отрицателно на много необходимите ни и плодотворни връзки с други държави в областта на отбранителната промишленост, най-вече със Съединените американски щати, но също и с Япония, Израел и други държави.

Поради всички тези причини делегацията на консерваторите се въздържа при гласуването на доклада.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lambsdorff относно процедурите за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността. Създаването на европейска политика за сигурност и отбрана налага изграждането на необходимия капацитет, за което е необходима високоефективна европейска промишленост. Създаването на база за европейска отбранителна технология и отбранителна промишленост, както и на европейски пазар за доставка на военни материали са стъпки в тази посока.

Посочените две мерки могат да допълнят изискваните способности за изпълняване на глобалните задачи, свързани с отбраната и за справяне с новите предизвикателства в областта на сигурността. Следователно изразявам съгласие с докладчика, че предложението за директива следва да е насочено към създаване на единна европейска правна рамка, която да позволи на държавите­членки да прилагат правото на Общността без това да застрашава интересите им в областта на сигурността.

В заключение, изразявам съгласие с въвеждането в закона на процедура за преразглеждане. По този начин се осъществява целта за предоставяне на ефективна правна защита на оферентите, насърчава се прозрачността и избягването на дискриминация при възлагането на договорите и следователно се постига истински отворен пазар.

- Report: Carl Schlyter (A6-0341/2008)

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Schlyter относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (дихлорметан). Считам, че посоченото предложение за изменение на Директива 76/769/EИО ще допринесе за реално намаляване на риска от въздействието върху околната среда и човека на вещества с опасни свойства като дихлорметан (ДХМ), което притежава уникални характеристики по отношение на нежеланите ефекти върху човешкото здраве. Защитата на човешкото здраве трябва да бъде поставена над промишлените интереси.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Гласувахме в подкрепа на компромисния текст, като се има предвид, че тази мярка може да окаже положително въздействие върху работниците в различните промишлени сектори, по-специално в автомобилната и корабната промишленост, тъй като намалява излагането им на твърде опасни токсични агенти. Текстът разглежда дихлорметана, който е безцветно химическо съединение със сладка, приятна и атрактивна миризма, подобна на етер. Предлагането му на пазара е с насоченост главно към производството на фармацевтични продукти, разтвори и помощни продукти, препарати за отстраняване на бои и лепила.

Дихлорметанът притежава уникални характеристики по отношение на нежелани ефекти върху човешкото здраве и е включен в списък от 33 приоритетни вещества, съставен в съответствие с условията на Директивата за водата. Веществото е класифицирано в категория 3 като карценогенен агент. То има наркотично въздействие, което при повишена степен на излагане води до потискане на централната нервна система, загуба на съзнание и до кардиотоксични ефекти с пряк риск от смърт вследствие на неправилна употреба.

Според Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда един от основните проблеми, свързани с токсичността на дихлорметана, произлиза от риска, който той представлява за особено уязвими групи.

На пазара вече са достъпни различни алтернативи на препаратите за отстраняване на бои на основата на дихлорметан.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Изразявам принципно съгласие с целта на предложението: да намали опасностите от използването на дихлорметан (ДХМ) от обществеността като цяло и от професионални потребители.

Дихлорметанът притежава уникални характеристики по отношение на нежеланите ефекти върху човешкото здраве: то е карценогенен агент, има наркотично въздействие, което при повишена степен на излагане води до потискане на централната нервна система, загуба на съзнание и до кардиотоксичен ефект с пряк риск от смърт вследствие на неправилна употреба.

Според Комисията, между 1989 и 2007 г. в Европейския съюз са регистрирани 18 смъртни случая, дължащи се на употребата на дихлорметан. Считам за неотложно прилагането на европейски мерки за забрана или заменяне на това вещество.

Присъединявам се към вота на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и подкрепям забраната за употреба на дихлорметан от широката общественост, но като се разрешава употребата й от професионалисти, при положение че са гарантирани безопасни условия.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г­н Schlyter за изменение на Директивата на Съвета по отношение на ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати.

Дихлорметанът в действителност предизвиква много нежелани ефекти върху човешкото здраве: то има наркотично и депресивно въздействие върху централната нервна система и причинява кардиотоксичен ефект при повишена степен на излагане. Следователно е необходимо действащото законодателство в областта на здравето и безопасността на работниците да бъде укрепено, тъй като процедурите по прилагане в тази област са неподходящи, най-вече поради големия брой, малкия размер и мобилния характер на снабдяваните предприятия. И накрая, изразявам съгласие със становището на г-н Schlyter, според когото е необходимо да обърнем специално внимание на здравето на децата, които са най­податливи на рисковете за здравето поради значителния потенциал от висока степен на излагане.

- Доклад: Ilda Figueiredo (A6-0423/2008)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Състоялото се днес гласуване на доклада, който представих от името на Комисията по заетост и социални въпроси относно Конвенцията за условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда е важен принос към създаването на минимални международни стандарти в глобален план, които да гарантират по­добри условия на труд, повече сигурност и по­малко инциденти с фатален изход в твърде опасен, но и стратегически сектор. Текстът поставя защитата на достойнството и изпълнения с тежък труд живот на рибарите в центъра на тревогите ни, като се има предвид, че в тази област е регистриран най-висок процент на инциденти с фатален изход. Следва да се отбележи, че докладът беше подкрепен със 671 „за“, а гласовете „против“ бяха само 16.

Конвенция № 188 следва да влезе в сила след ратифицирането й от 10 от 180 държави­членки на Международната организация по труда, 8 от които трябва да са крайбрежни държави.

Бих искала да посоча, че Конвенцията преразглежда конвенциите, отнасящи се до минималната възраст за приемане на работа на рибари, медицинските прегледи, клаузите в трудовите договори на рибарите и настаняването на екипажите на борда, и обхваща също въпроси като здравословни и безопасни условия на труд, назначаване, наемане и социална сигурност.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Европейският парламент призовава държавите­членки да ратифицират Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 188). Конвенцията датира от 2007 г. и разглежда важни въпроси, като работната среда, часовете за почивка и социалната сигурност на рибарите. Следва на държавите-членки да бъде предоставена възможност, в рамките на демократичен процес, да решат дали желаят да ратифицират въпросната Конвенция на Международната организация по труда. Ето защо гласувах против настоящия доклад, тъй като това не е въпрос, в който Европейският парламент следва да се намесва.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Съюзът, чрез общата си политика в областта на рибарството, се стреми да увеличи ефикасността на рибарските дейности, така че секторът, включително аквакултурите да бъде икономически активен и конкурентоспособен, да осигурява подходящи жизнени условия за населението, зависимо от рибарските дейности и да отговаря на интересите на потребителите.

Конвенция №188 на Международната организация по труда, приета през юни 2007 г. е документ, който цели да даде възможност за лоялна конкуренция между притежателите на риболовни кораби и да предостави достойни условия на труд за професионалистите в сектора. Конвенцията е насочена към постигането на тези цели чрез установяване на набор от международни минимални стандарти за рибарския сектор, определени сектори от който попадат в изключителните правомощия на Общността. Следователно изглежда необходимо да се посочи на държавите­членки, че следва да ратифицират Конвенцията в интерес на Общността и последователността на общата политика в областта на рибарството.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, подкрепям доклада на г-жа Figueiredo относно предложението за решение на Съвета за упълномощаване на държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейската общност, Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация по труда (Конвенция № 188).

Една от целите на документа от 2007 г. е да бъдат постигнати и да се поддържат условия на равнопоставеност в сектора на риболова чрез насърчаване на достойни условия на живот и труд на рибарите и по-справедливи световни условия на конкуренция, които ще противодействат на ниския процент на ратифициране на много конвенции в областта на морския труд. С оглед на това приемането на конвенцията представлява крачка напред в установяването на достойни условия на труд за професионалистите в този стратегически важен сектор, тъй като тя обхваща различни аспекти на професионалната дейност, а именно подобрени съоръжения и безопасни условия на живот, възнаграждение, медицински грижи в открито море и на сушата, периоди за почивка, трудови договори и социална сигурност.

И накрая, аплодирам инициативата на г-жа Figueiredo, защото тя има за цел да гарантира, че минималните приложими за всички стандарти се прилагат всеобщо, без да засягат съществуването на стандарти в държавите-членки, които са по-благоприятни за работниците.

- Доклад: Giusto Catania (A6-0479/2008)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Гласувах „за“ доклада. Днес повдигаме въпроса за основните права в Европейския съюз, но не трябва да пропускаме да споменем ужасните събития в ивицата Газа. Това, което се случва в Близкия изток, изисква Европейският съюз да обръща постоянно внимание на въпроса за зачитането на основните права на човека, които за съжаление са застрашени в днешно време. Всъщност бих казал, че в трудните преговори, в които се надявам да бъде постигнат напредък, влиянието и решителността на институциите на Общността зависят отчасти от качеството на демокрацията, която можем да постигнем в Европейския съюз.

За съжаление съществува реална опасност, че дори и в Европа борбата срещу тероризма може да доведе до незачитане на основните права и свободи. Обнадежден съм от изявленията на новоизбрания американски президент Барак Обама за поставянето на начало на сътрудничество по този въпрос между Европа и САЩ. Накрая, разсъждавайки за всички аспекти, които съставят рамката на неприкосновените права на човека, смятам, че специално внимание трябва да бъде обърнато на най-уязвимите хора, а именно децата, възрастните хора, мигрантите, както и търсещите работа млади хора.

  Philip Bradbourn (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Консерваторите припомнят отдавна поддържаната от тях позиция, че Хартата на основните права на Европейския съюз не следва да подлежи на съдебен контрол. Във връзка с това считаме, че много от въпросите, разгледани в посочения доклад, са изцяло в правомощията на държавите­членки и не представляват област, в която Европейският съюз следва да се опитва да налага своята политика. В доклада се съдържат също редица въпроси, които попадат в обхвата на личната съвест, като например имплицитната препоръка относно евтаназията и легализирането на твърдите наркотици. Поради тези причини не бихме могли да гласуваме в подкрепа на настоящия доклад.

  Carlo Casini (PPE-DE) , в писмена форма. − (IT) Окончателното ми гласуване против въпросния доклад е резултат не толкова от неговото съдържание, колкото от съдържащите се в него пропуски.

Не е възможно да се обсъждат правата на човека, без да се засегне първото и основно право: правото на живот. Всяка година в 27-те държави­членки приблизително 1 200 000 човешки живота биват унищожени при аборти по желание. Данните са трагични и към тази цифра се добавят нелегалните аборти и неизчислимия брой човешки ембриони, унищожавани при прилагане на техниката за ин витро оплождане. Наше задължение е да отбележим разнообразието на мнения по въпроса, но със сигурност това е атака срещу самата основа на концепцията за правата на човека. Въпреки това резолюцията не само пренебрегва проблема, но цели да се увери, че той е забравен, като насочва вниманието си единствено върху „репродуктивното и сексуално здраве“ на жените.

Никой не може да се противопостави на здравето на жените, особено ако те са млади, бременни и майки, но това не може да оправдае цялостното пренебрегване на правата на децата. От друга страна е добре известно, че фразата „репродуктивно и сексуално здраве“ се използва, за да се включи умело аборта, схващан като право и социална услуга.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против доклада, представен от г-н Catania, защото не съм съгласен с член 49, противоречив текст, който насърчава решаването на проблемите на „традиционните национални малцинствени общества“ чрез „самоуправление (личностно-културни, териториални, регионални и автономни)“.

Подкрепям правата на хората от малцинствените общества, но категорично отхвърлям идеята за териториална автономия въз основа на етнически критерии и на колективни права на малцинствата, идея, която на практика разпространи етнически сепаратизъм и междуетнически конфликти. Освен това неясни, противоречиви концепции като „самоуправление“ и „културна автономия“ също съдържат потенциал за предизвикване на конфликти. Тези концепции се простират отвъд настоящите европейски стандарти на международното право, отнасящи се до правата на лицата от малцинствените общности и ни водят към област на противоречия.

Считам, че държавите­членки на Европейския съюз имат суверенното право сами да решават в каква степен приемат или отхвърлят подобни концепции. В действителност Европейският съюз трябва да зачита и гарантира суверенитета и целостта на своите държави­членки.

  Sylwester Chruszcz (UEN), в писмена форма. – (PL) Въпреки че желанието за зачитане на правата на човека е сред основните принципи на всички държави и организации на международно равнище, докладът за положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г. е скандално нарушение на същите тези права в Европа. Ето защо не мога да го подкрепя при днешното гласуване. Нещо повече, става въпрос за нашия опит да наложим на държавите-членки определена гледна точка за света, изразена от автора на доклада. Това е нещо, с което не мога да се съглася.

  Derek Roland Clark, Trevor Colman, Nigel Farage и Michael Henry Nattrass (IND/DEM), в писмена форма. − (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) е против на обрязването на женските полови органи, хомофобията, расизма и ксенофобията. Ние се противопоставяме обаче и на упражняването на контрол от страна на Европейския съюз върху основните права. Съюзът е недемократичен и следователно не е подходящ пазител на правата на хората. Нещо повече, семейното право попада в правомощията на държавите­членки и не е област от юрисдикцията на Европейския съюз. Въпросът дали злоупотребяващите с наркотици следва да бъдат подвеждани под съдебна отговорност, е въпрос от правомощията на държавите-членки и Европейският съюз не следва да се опитва да отклонява хода на правосъдието.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) В продължение на години Съветът представяше пред Европейския парламент годишен доклад за положението с основните права в Съюза, в отговор на който Парламентът съставяше доклад по собствена инициатива.

За първи път този доклад бе съставен въз основа на резултатите, постигнати от Агенцията за основните права. Този факт се оказа от изключително значение, като се има предвид, че от 2003 г. не беше приеман доклад по този въпрос.

Считам, че докладчикът е изложил в големи подробности определени проблеми, които вече са били обсъдени в отделни доклади и че са изразени определено противоречиви становища по някои въпроси, срещу които гласувах против, тъй като те категорично противоречат на моите принципи.

Въпреки това са изразени и много други становища, с които съм напълно съгласен и по тази причина се въздържах не само защото считам, че текстът беше значително подобрен вследствие на отличната работа на г-жа Gál, но и защото не бих могъл, при каквито и да било обстоятелства, съзнателно да гласувам против доклад в защита на основните права.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO).Гласувах против настоящия доклад, тъй като той предлага подходи, които насърчават многобройните аборти, еднополовите бракове или автономията въз основа на етнически критерии.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям настоящия доклад, който съдържа препоръки относно широк кръг въпроси, включително дискриминацията, имиграцията, социалните права и равенството между половете.

В текста се отбелязва, че препоръките на Парламента в доклада му относно дейностите на ЦРУ по предполагаемо незаконно задържане на затворници (февруари 2007 г.) все още не са приложени от държавите­членки и от институциите на Европейския съюз. Борбата срещу тероризма никога не трябва да се използва, за да се намали равнището на защита на правата на човека и основните свободи. В действителност защитата на правата на човека означава именно борба едновременно срещу причините и срещу последиците от тероризма. В това отношение приветствам становището на избрания за президент на Съединените американски щати Barack Obama относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и ангажиментът никога повече да не се извършва незаконно задържане.

В доклада се предлага също да се повиши обществената осведоменост относно правото на сексуално и репродуктивно здраве и да се гарантира, че жените се ползват изцяло от тези права, които включват улесняване на достъпа до контрацепция с оглед предотвратяване на нежелана бременност и на незаконни и рискови аборти, и да водят борба срещу практиката на обрязване на половите органи на жени.

Освен това докладът призовава държавите­членки да предприемат законодателни действия за преодоляване на дискриминацията, на която са подложени еднополовите двойки, като признаят такива партньорства. Държавите­членки, които разполагат със законодателство относно еднополовите партньорства, следва да признаят разпоредбите с подобни последици, приети от други държави­членки.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепих доклада на г-н Catania за положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г. По-конкретно гласувах в подкрепа на параграф 32, който призовава за изпълнение на присъдата на Европейския първоинстанционен съд относно организацията „Народни муджахидини на Иран“ (PMOI). Посочената присъда постанови, че PMOI следва да бъде изключена от списъка на ЕС с терористични организации.

Не пледирам в защита на въпросната организация. Доста отдавна спрях да подписвам декларациите им относно положението в Иран, в чиято достоверност ми е много трудно да повярвам, особено след като участвах в делегация на Комисията по външни работи в Техеран, където имах възможно лично да наблюдавам възникването на реформистка опозиция на безкомпромисния фундаменталистки режим в Иран.

Независимо от това не поддържам изразеното от организацията съжаление по повод неприлагането на съдебното становище, според което действията на организацията „Народни муджахидини на Иран“ не дават основания за включването й или за продължаващото присъствие на организацията в списъка на терористични организации, с всички произтичащи от това репресивни последици.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. − (PL) Докладът за положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г. признава, че ефективната защита и насърчаването на основните права представляват основа за демокрацията в Европа. Въпреки това парламентарната комисия отбелязва, че държавите­членки неколкократно отказват техните политики в областта на правата на човека да се контролират от Европейския съюз и включват защитата на правата на човека изцяло в националните правомощия, като по този начин подкопават авторитета, с който Общността се ползва на международната сцена в областта на защитата на основните права.

Ето защо Европейската комисия следва да се съсредоточи върху насърчаването на държавите­членки да предприемат по­тясно сътрудничество с нея, като ги призове да включат в бъдещите доклади относно правата на човека не само принципен анализ на положението в света, но и във всяка отделна държава­членка. Внимание заслужава също и серията от предложения, целящи ефективна борба с дискриминационните политики в Европейския съюз, като се подчертае, че равните възможности представляват основно право, а не привилегия за всеки гражданин. Тревожен е фактът, че почти 20 % от децата в Европейския съюз живеят под прага на бедността и че много от тях произлизат от семейства с един родител или от семейства с родители, които са от държави извън Европейския съюз. Във връзка с това е необходимо да приемем подходящи средства за гарантиране на правата, като се съсредоточим най-вече върху потребностите на детето, а държавите­членки да приемат ефективни мерки за справяне с бедността.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-н Catania определено буди тревога. Той представлява списък на всички права, привилегии и изключителни права на общото право, които според него задължително следва да се предоставят на малцинствата, особено ако те са с неевропейски произход. Текстът представлява набор от инструкции за разрушаване на ценностите, традициите и културите на нашите страни и за системно и институционализирано дискриминиране на европейците в собствените им държави. Това е атака срещу нашето неотменимо право на самоопределение, което е гарантирано на всички нации, освен на нашата собствена.

Това е също връх на лицемерието на институция, която ежедневно упражнява дискриминация въз основа на своите политически идеи и я прилага без съответната преценка или посредством етикета на „предполагаема вина“ спрямо някои от своите членове, като г-н Vanhecke и мен, които сме жертви на лов на вещици в родните ни държави.

Тук сме не за да защитаваме тези видими и шумни малцинства, които непрекъснато искат все повече привилегии и заклеймяват държави и народи, които са достатъчно любезни или неразумни, за да ги приемат. Тук сме, за да защитаваме нашите собствени граждани, гражданите на нашите нации, това голямо – засега – мнозинство от европейци, които в нашите очи са невидими, нечути и достойни за презрение.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN), в писмена форма. − (PL) Гласувах против доклада за положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г., чийто автор е членът на Европейския парламент от Италия Giusto Catania, тъй като авторът не толкова представя описание на положението през последните четири години, а изразява личното си становище, като внушава и дори се опитва да наложи на държавите­членки законодателство, което попада изключително в техните правомощия. Не считам, че държавите от Европейския съюз могат да бъдат принуждавани да приемат законодателство, което тяхната общественост счита за неприемливо.

Същинското определение за „брак“ следва да бъде запазено за съюзите между жени и мъже. Предложението на г-н Catania ще доведе не толкова до толериране на хомосексуалното поведение (което подкрепям), а до дискриминация срещу основните биологични, а именно хетеросексуални отношения. Всъщност необходимо е да се запитаме дали целта в действителност не е да се ограничат правата на семейството в традиционния му смисъл, а именно майка, баща и деца. По този начин стриктно лични въпроси, свързани със сексуалния живот на хората, се превръщат в политизирани актове, дори това да става чрез публични демонстрации, като например чрез така наречените „паради на любовта“.

Според мен този доклад, използвайки формулировки като „репродуктивни права“, които в съвременното значение на международното право включват аборта по желание, отваря врата за подобни практики.

  Lívia Járóka (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Считам, че докладът на моя колега има особено значение, тъй като правата на човека представляват един от стълбовете на изложените в Договорите на Европейския съюз ценности. В допълнение към демокрацията и правовата държава, изискваме от страните кандидатки да зачитат правата на човека, като изтъкваме утвърждаването на универсалните, неотменими права и при нашите международни отношения. Все пак, Европейският съюз ще бъде надежден защитник на правата на човека в глобален план, само ако на собствената си територия използва безпогрешно всеки достъпен инструмент за защита на ценностите, изразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

В доклада специален раздел е посветен на ромите, които са най-многобройното малцинство в Европейския съюз и са най-тежко засегнати от социална изолация. Съвместната отговорност на европейските държави е да подготвят всеобхватна и единна стратегия за справяне с проблемите на ромите, които в по-голямата си част живеят в окаяни условия и нищета. Необходима е рамкова програма с ориентирани към действие и ясни цели и срокове, която да използва ефективен мониторинг и механизми за оценка.

Трябва да бъде изработена програма, която независимо от партиите и смяната на правителствата разглежда едновременно образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и дискриминацията и се занимава с лошите практики в държавите-членки; такива програми следва да служат като основа за незабавни действия в региони на криза. Ако можем да помогнем на милионите роми да станат пълноправни европейски граждани и членове на Европейската общност в духовен смисъл, това би било огромен скок към социалното сближаване на континента.

  Ona Juknevičienė (ALDE), в писмена форма. – (LT) Една от основните свободи на гражданите в Общността е свободата на движение. Считам, че всички граждани на Европейския съюз имат еднакво право да участват в политическия живот на Европейския съюз (ЕС) и свободно да изразяват своите политически мнения и възгледи. Значението на тези свободи стана още по­съществено след влизането в Европейския съюз на страните от Източна Европа, тъй като след като тяхното присъединяване, икономическата миграция от новите държави-членки значително стана значително по­интензивно. Литва е тази, която води по брой емигрирали нейни граждани след влизането й в Общността. При срещите ми с литовски емигранти в Лондон разбрах, че много от тези хора възнамеряват да останат задълго в Обединеното кралство, особено онези, които са създали семейства там, и ще запишат децата си в тамошните училища. Доколкото ми е известно, тази тенденция се вижда и от статистиката. Подобно е положението и в други държави на Европейския съюз, в които са емигрирали литовци. Считам, че е изключително важно да се гарантира правото на тези граждани да участват в изборите за Европейски парламент в страната, в която пребивават.

Също така бих искала да наблегна на факта, че участието на гражданите в европейските въпроси и изборите за Европейски парламент не се увеличава, а точно обратното – Европейският съюз все повече се отдалечава от своите граждани. Като имам предвид това, считам, че ако на гражданите на Съюза им се даде право да гласуват на изборите за Европейски парламент в страната им на пребиваване, това само ще засили доверието на хората в институциите на Европейския съюз. Ето защо аз гласувах за приемането на изменение 45.

  Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. − (PL) Аз гласувах против доклада на Giusto Catania за положението на основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г. Гласувах против доклада не защото съм против основните права. Точно обратното – мисля, че те са изключително важни за Европейския съюз и за целия свят. Проблемът е, че докладът на г­н Catania е в ущърб на прилагането на основните права. Защо ли? Защото желанието за европейско законодателство за борба с хомофобията или за признаване на партньорствата между лица от един и същи пол – това не са основни права. Ако тези неща трябва да станат част от законодателството, то трябва да се включат в съвсем отделен доклад. На практика Европейският парламент не е в състояние да разшири дефиницията на основните права, тъй като няма правомощия да приема международно право. Освен това някои държави-членки не са съгласни с подобно разширено тълкуване. Следователно този доклад не е нищо повече от един политически жест и пожелателно мислене.

Опасното е, че това е област, в която държавите­членки вземат и би следвало да вземат решения самостоятелно. Налагането на такива възгледи е шамар по бузата във връзка със сближаването в Европейския съюз. Аз не харесвам хомофобията, но да се приемат закони против нея в правото на Общността е абсурдно. Ако Европейският съюз трябва да се занимава с хомофобията, някой може просто така да каже, че трябва да се занимава и с антиполонизма, русофобията, германофобията, франкофобията, ислямофобията, антипапизма, антикатолицизма и редица други възгледи и начини на поведение. А да се насилват държавите­членки да приемат за законни бракове между лица от един и същи пол може да бъде още по-опасно.

  Tunne Kelam (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах против изменение 103 в доклада Catania, което предлага дълго пребивавали в една страна чужди граждани да участват в изборите за Европейски парламент, както и на местните избори, тъй като това би насърчило социалната и политическата им интеграция.

В действителност изборите за Европейски парламент съответстват на изборите за национален парламент. Да участват в тях, е право на гражданите. В противен случай, гражданството ще загуби своя смисъл и ще се загуби стимула за чужди граждани, които пребивават в една страна, да кандидатстват за гражданство. Само по този начин можем да запазим баланса между правата и отговорностите, които само гражданите могат да имат.

  Eija-Riitta Korhola (PPE-DE), в писмена форма. − (FI) Различните политики, които провеждат държавите­членки относно етичните въпроси, породиха в политическите групи, и конкретно в нашата, точно такова широкообхватно разискване, каквото можеше да предвидим. Мога само да кажа, че при нас едните са съгласни с несъгласието на другите, което е знак за това колко е разнообразна Европа: трябва да можем да намерим място за разнообразието от мнения. В много аспекти се възхищавам на основните позиции на моята група.

Все пак по точка 61 бих искала да кажа следното. Бих казала, че е проблематично, ако някой се противопостави едновременно на осведомеността за правото на репродуктивно и сексуално здраве (което в общи линии е евфемизъм за правото на аборт) и на споменаването на улесняване на достъпа до контрацепция, с оглед предотвратяване на нежелана бременност и на аборти. Ако тези две неща се противопоставят едновременно, ще се получи несъответствие с реалността, което би довело до нищо друго освен до нежелани последици. И като казвам това, го казвам с цялото ми уважение и искам да благодаря още веднъж на всички страни за полезния обмен на мнения.

  Stavros Lambrinidis (PSE), в писмена форма – (EL) Парламентарната група на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) в Европейския парламент гласува в подкрепа на доклада Catania за положението с основните права в Европейския съюз, но представя своето мнение писмено, за да изтъкне, че е против текста на параграф 49 и свързаното с него изменение 35.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Да се повери такъв доклад на член на Парламента, който е комунист, е провокация за стотиците милиони жертви на комунизма. Вярно е, че в този доклад, г­н Catania черпи от идеология, която е не толкова брутална като комунизма, но също толкова тоталитарна: евроинтернационализма. Всъщност неговият текст отрича най-основните права на човека:

– правото на живот, като насърчава абортите и евтаназията;

– правото на всяко дете да има майка и баща, като призовава държавите да прилагат „принципа на взаимно признаване за хомосексуалните двойки, независимо от това дали са сключили брак, или имат регистрирано съвместно съжителство“;

– правото на европейските нации на самоопределение и да останат такива, каквито са, като им се надсмиват с предложения, целящи още по­широко отваряне на Европа към глобалната имиграция – развитие към което нашите страни се очаква да се адаптират;

– и демокрацията, тъй като докладът е в съгласие с Договора от Лисабон, който беше отхвърлен от ирландските избиратели.

Сега повече от всякога запазването на нашите свободи и идентичността на нашите нации изисква да се изгради една нова Европа – Европа на свободните и суверенни нации.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Шведската партия „June List“ счита, че защитата на основните свободи и права е от съществено значение както в самия Европейски съюз, така и извън него. Изключително важно е държавите-членки на ЕС да съблюдават основните свободи и права и е ясно, че не можем да оставим държавите­членки да провеждат мониторинг върху самите себе си. Въпреки това шведската партия „June List“ има критично отношение към създаване на нова европейска агенция в тази област и към желанието за провеждане на „външна политика“. Считаме, че Организацията на обединените нации – а не Европейският съюз – със своя глобален обхват, богат опит и компетентност, е в най-добра позиция да провежда мониторинг и да изпълнява мерките, които са необходими.

Ето защо избрах да гласувам против доклада като цяло, но съм положително настроен към някои части от предложението и гласувах в тяхна подкрепа. Приветствам факта, че докладът разглежда несправедливото задържане на затворници в американския център за задържане в Гуантанамо. Има само един начин: да бъдат измъчвани или да бъдат освободени.

Изключително съм загрижен за особената уязвимост на хората от различни малцинствени групи и считам, че трябва да се предприемат действия както на национално, така и на международно равнище. Гласувах в подкрепа на този аспект от доклада, но съм скептично настроен към това дали една съдебна рамка на европейско равнище ще бъде добро решение на проблема.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът за положението на основните права в Европейския съюз включва изменения, предложени от мен, които считам за важни за румънските граждани (например изменението за премахване на ограниченията на пазара на труда, наложени на гражданите от новите държави-членки).

Освен това съм съгласен с представените в доклада точки, например стратегията на Европейския съюз за приобщаване на ромите, защитата на малцинствата, правата на работниците мигранти и закрилата на децата.

Въпреки това докладът включва и определени аспекти, които хвърлят сянка върху някои основни принципи на румънското общество (например приемането на семейството като основна клетка на обществото), или които противоречат на румънското законодателство (например употребата на наркотици).

По тези причини, аз гласувах против доклада при окончателното гласуване.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Приветствам тази резолюция, която очертава и обобщава най-важните тревоги за положението на основните права в Съюза, и препоръките, които съдържа как да се подобри състоянието на правата на човека в държавите-членки.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Докладът Catania за положението на основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г. набляга на необходимостта от защита на малцинствата, борбата с всички видове дискриминация срещу уязвими категории хора.

Приветствам този доклад, който включва важни елементи от писмена декларация 111 относно премахването на бездомността, която беше приета от Европейския парламент през април 2008 г.

Приветствам най-вече призива на доклада към въвеждане на зимни планове за спешни действия за бездомните, за рамкова дефиниция на бездомността и за събирането на надеждни статистически данни за бездомността в Европейския съюз.

Премахването на бездомността е основен проблем в Европейския съюз. Този доклад е още една стъпка напред към това да се подтикнат Европейския съвет, Комисията и държавите-членки да предприемат действия по отношение на бездомността.

И накрая, Договорът от Лисабон няма да придвижи напред състоянието на основните права в Европейския съюз. Подкрепата на този доклад не означава подкрепа на договора. В действителност отказът на Европейския парламент да уважи ирландския отрицателен вот е в противовес с духа на Хартата.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Ако населението на някои държави-членки на Европейския съюз реши да позволи на хомосексуалните двойки да сключват брак, да регистрират съвместно съжителство или да осиновяват деца, други държави-членки ще бъдат принудени да последват примера им. Ако убежденията на религиозните водачи или политици означават, че те не са във възторг от хомосексуалността – както диктува правилното политическо мислене – те не би трябвало да бъдат осъждани или преследвани за тези свои убеждения. Същото важи и за расисткото въже, което е готово да обеси всеки, който привлича вниманието към аномалии, свързани с убежището и чуждестранните граждани.

Вместо това се прави опит по недемократичен начин, през задната врата, да се наложат хомосексуалните партньорства в държавите-членки – което вероятно е само предвестник на това, което ни очаква, ако влезе в сила Договорът от Лисабон. Всеки, който се осмелява да критикува хомосексуалността или да демонстрира пренебрежително отношение във връзка с убежището и чуждестранните граждани, трябва да бъде нарочен за престъпник – което нарушава човешкото право за свобода на мнението. Следователно докладът Catania твърдо трябва да бъде отхвърлен.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът, представен от г­н Giusto Catania, е пълен с тълкувания и препоръки от общ характер за положението на основните права в държавите­членки на Европейския съюз. Все пак нормативната база, която ни трябва, е налице: Хартата за основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В момента за нас е приоритет не да добавяме още правила, а да направим съществуващите оперативни и ефективни.

Един от проблемите, които разглежда този доклад, е свободното движение на работна сила, от което за съжаление не всички европейски граждани могат да се ползват на равни начала. Въпреки че двугодишният период на ограничения на трудовия пазар, наложени на новите държави-членки, изтече в края на 2008 г., шест от държавите-членки удължиха срока на ограниченията за Румъния и България за още три години, като обосноваха решението си за това със сегашната финансова криза. Докладът не разглежда изрично този проблем, макар и да включва диференцирано отношение на гражданите на Европейския съюз, което в този случай е оправдано.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах против този доклад, който освен 10-те точки, които заслужават да бъдат критикувани, (меко казано), съдържа неприемливо позоваване на препоръка 1201 на Съвета на Европа. Тази препоръка не трябва да се споменава, без да се обясни много точно тълкуването й, тъй като тя може да се тълкува като предоставяща колективни права на малцинствата или териториална автономия въз основа на етнически критерии. Приветствам одобрението на изменение 35, което е много разумно, но според мен много от аспектите на доклада не могат да бъдат приети.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът се стреми да помогне да се скрие т.нар. „демократичен и социален дефицит“ – по своето естество – на дълбоко реакционния Европейски съюз, за да го направи по-привлекателен и да притъпи недоволството, породено от политиката, която последният провежда далеч от обикновените хора. Той приема и приветства всички реакционни принципи и институции, установени от Европейския съюз, като например четирите свободи в Договора от Маастрихт, като се опитва да припише реално измерение на прилагането им.

Докладът се основава на Хартата за основните права на Европейския съюз, в добавка към далечния от обикновените хора Договор от Лисабон, в който равнището на защита на правата е много по-ниско, отколкото в много държави-членки. Като цяло това е доклад с идеи и двусмислен пожелателен списък. Засяга основните права, като например трудовите, образователните и здравните права само като „възможности“, които трябва да се дават „равнопоставено“ на всички, нещо, което на практика е невъзможно физически; и там, където е по-конкретизиран, предлага да се преодолеят само някои крайни случаи на бедност, дискриминация и др., с мерки като например приемане на минимална заплата и т.н. Накрая, характерът на доклада се разкрива и от липсата на всякакво позоваване на антидемократични решения и съдебно преследване на граждани, като забраната на комунистическите партии и други организации и хвърлянето в затвора на комунисти и други активисти в държавите-членки на Европейския съюз в Централна Европа и балтийските държави.

  Dimitrios Papadimoulis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз гласувах в подкрепа на доклада за положението на основните права в Европа, тъй като считам, че той засяга един от най-главните проблеми на нашата обединяваща структура, като поставя началото на конструктивна критика. Дискриминацията при прилагането на основните права основно се основава на пол, възраст, произход или сексуална ориентация на дискриминираните, както докладът правилно изтъква. Проблемът се утежнява, когато жертвите на такива нарушения не могат да реагират, най-вече защото са затворени в психиатрични клиники, старчески домове и т.н. Европа не може да остане безразлична към това положение, особено там, където укрепването на правата на човека ще помогне за консолидирането на европейското пространство на свобода и сигурност. Следователно, и като се има предвид, че Хартата за основните права не е задължителна, както и твърде ограничените способи за хората да използват съдилищата на Общността, аз мога само да приветствам предложенията, направени от г­н Catania, за установяването на общо задължение от страна на институциите на Общността да вземат предвид правата на човека при изпълнението на отговорностите си и създаването на специална агенция за тази цел.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Проблемът на доклада е, че засяга много чувствителни теми. Макар и да представя известен брой препоръки в редица области, включително правата на малцинствата, докладчикът отново е включил проблема с репродуктивното здраве в него.

Предложените изменения и допълнения, свързани с репродуктивното здраве, в чиято подкрепа гласува Европейския парламент, отричат правото на живот и нарушават принципа на субсидиарността. Зачитането на всяко неродено дете и нуждата от защита на човешкия живот от самото му зачеване са принципни въпроси за мен. Не съм съгласна, че трябва да приемаме решения на европейско равнище по проблеми, по които държавите-членки имат различно отношение според християнските си традиции. Не съм съгласна, че Европейският съюз трябва да насилва Словакия, Полша, Ирландия и други държави-членки да приемат абортите или евтаназията, които не са разрешени съгласно тяхното национално законодателство. На европейско равнище винаги говорим за правото на майката да взема решение за живота или смъртта на детето си и забравяме за правото на живот на нероденото дете.

Ето защо аз гласувах против доклада за положението на основните права в Европейския съюз през периода 2004–2008 г.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) От само себе си се разбира, че PPE и PD-L (Румънската либерално-демократическа партия) ценят и зачитат основните права на човека и заемат твърда позиция, ако те се нарушават.

Аз гласувах против доклада Catania за положението на основните права в Европейския съюз през периода 2004–2008 г., тъй като докладът излиза отвъд главната си цел, като отправя препоръки и забележки извън периода 2004-2008 г., за който трябва да докладва. Вместо да представи конкретни случаи на нарушения на правата на човека, докладът Catania прави забележки и препоръчва на държавите­членки да прилагат правила, които противоречат на националните им правила. Например в точки 38 и 76 се използва понятието за брак на двойки от един и същи пол, което нарушава не само религиозните ни възгледи, но и правните и рационалните ни виждания.

Точка 149 споменава узаконяването на употребата на наркотични вещества, което е в нарушение на румънското наказателно право.

Макар и инициативата за изготвяне на доклад за положението на основните права в Европейския съюз да е похвална и някои от въпросите, повдигнати в този доклад, да са на място, поради гореказаното от мен, аз гласувах против доклада.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Да се смята, че основните права са напълно гарантирани и защитавани в Европейския съюз и в държавите-членки би било грешен анализ и би навредило на политическите действия. Основните права, дори и в свободните и демократични общества, трябва да бъдат защитавани и насърчавани. Въпреки това възникват някои проблеми във връзка с този доклад и разискването по него.

На първо място, защитата на тези права се контролира на национално равнище. В общества като нашите, тази функция се упражнява преди всичко на национално ниво, но, разбира се, без да се засяга възможността, която имаме, за обжалване на европейско равнище. Между отговорността на институциите да гарантират спазването на Договорите и националния суверенитет всяка страна може да упражнява функцията си отделно, без да засяга институционалния характер на Европейския съюз.

От друга страна, в този доклад по-конкретно има нежелано объркване между това, което са основните права, и това, което са идеологическите възможности за организацията на обществото. Интересно е да се проведе разискване по гореказаното. Въпреки това опитът тези позиции да се наложат на държавите-членки срещу тяхното демократично изразено желание и срещу принципа на субсидиарността достатъчно доказва рисковете от пренасяне на националните въпроси в областта на общностните. Ето защо и тъй като не съм съгласен с по-голямата част от съдържанието му, аз гласувах против този доклад.

  José Ribeiro e Castro (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Ако одобрявах кампанията на гласуването с „не“ на ирландския референдум, с ентусиазъм бих аплодирал доклада Catania и неговите поддръжници. Той е грубо нарушение на принципа на субсидиарността и потъпква институционалните правила на Европейския съюз и правомощията на държавите-членки до такава степен, че придава правдоподобност на онези, които подхранват недоверието на политическата ненаситност на Брюксел. Да се атакуват предпазните клаузи, които са пряк израз на Договорите и основна гаранция на демокрацията на държавите-членки, като служи за „кодифициране на ... дискриминационни практики“, е патетично и грубо подрива основните права на гражданството.

Да се твърди, че подписването на международни конвенции от мнозинството от държавите-членки, налага задължение за целия Европейския съюз да се придържа към тях е пълен правен абсурд, потъване в тъмнината, което минава отвъд най-крайния федерализъм. Също така отхвърлям напълно погрешното твърдение за „липса на доверие“ на Европа, което непременно ще ни доведе до усещане за „тактическа малоценност“: каквито и специфични проблеми да има, Европа не е Судан, нито Китайската народна република, нито Куба, Сомалия или Северна Корея. С една дума докладът се отклонява в области, в които има политическа борба, които нямат нищо общо с основните права, като по този начин той става ненадежден, непоследователен и неефективен. Аз гласувах против него.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, аз гласувах против доклада на г­н Catania за положението на основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г.

Не съм съгласен, че държавите-членки вредят на активната роля на защитата на правата на човека, която провежда Европейският съюз в света. Освен това не съм съгласен, че на войната с тероризма може да се гледа като на претекст за намаляване на степента на защита на правата на човека, по­конкретно правото на личен живот.

Ето защо се противопоставям на точките, свързани с ромите, които нямат нужда от специална закрила. Иначе ще се озовем в силно дискриминационна ситуация спрямо ромите, които според тази резолюция, се считат за етническа група, различна от останалите. На последно място, не съм съгласен с параграфа за връщането: процедурите, които трябва да се използват при връщането на едно лице, не могат да се оценяват само въз основа на тези параметри.

  Martine Roure (PSE), в писмена форма. – (FR) Не може да има европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие без защита на основните права. Европа има дълг да служи за пример и да бъде безупречна в тази област.

Нарушенията трябва да се откриват, разкриват, например и при изолирани домове за деца и старчески домове. Съществува и вечният проблем, поради катастрофалното положение в някои затвори, както подчертава докладът, в полза на който гласувахме днес. Трябва да се борим и за гарантиране, че социалните права ще бъдат признати.

Бедността и несигурността на работното място са атаки срещу правата на човека. Как можем да приемаме ситуация, при която хора, които имат работа, въпреки това не могат да си позволят място за живеене, и това се случва в Европа, и то в 21-ви век?

Трябва да прокламираме основните права на всеки един от нас. Европейският съюз си има своя Харта за основните права.

Нека да направим така, че тя да се спазва!

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. − (EN) Г­н Председател, аз гласувах за доклада и приветствам по-специално параграф 31 от него, според който Европейският парламент изразява своето съжаление от факта, че Европейският съюз не изпълнява решенията на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. и 4 и 17 декември 2008 г., и решението на Апелативния съд на Обединеното кралство в полза на Народната организация на муджахидините в Иран от 7 май 2008 г.

Европейският съюз защитава демокрацията и правовата държава. Най-ужасяваща е мисълта, че една от институциите действа против принципите на Съюза. Надявам се, че Съветът ще вземе предвид позицията на Парламента, когато изготвя новия „черен списък“ на Европейския съюз. Обвиненията в тероризъм трябва да бъдат наистина обосновани, а решенията за включването на някои организации в „черния списък“ трябва да бъдат по-прозрачни.

Към подобни проблеми не може да се подхожда своеволно, а съгласно принципите на демокрацията и правовата държава. Европейският съюз не може да позволи световната борба срещу тероризма да се превърне в поле за политически игри и следователно трябва да спазва горепосочените съдебни решения.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. − (SV) Тълкувам параграф 149 от доклада на г­н Catania за основните права в Европейския съюз като настоятелна покана към държавите-членки да гарантират, че равнопоставеното отношение към пациентите в системата на здравеопазването включва и наркотично зависимите лица. Ето защо гласувах в полза на този параграф.

  Csaba Sógor (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Последните два кръга от разширяването на Европейския съюз, към който се присъединиха бившите социалистически държави от Централна и Източна Европа, отвориха и нова глава в подхода на Общността към правата на човека.

От този момент нататък стана ясно, че защитата на основните права – сред които са и правата на националните малцинства – в новите държави­членки, е най-голямото предизвикателство за Европейската общност.

Докладът на Giusto Catania, изготвен по негова собствена инициатива, набляга на това, че разглеждането на проблемите на традиционните национални малцинствени общества, принципите на субсидиарността и на самоуправлението трябва да послужат като ориентири за съставянето на политики, насочени към решаване на положението на въпросните общества по подобаващ начин.

Докладът насърчава използването на културни, териториални и регионални форми на автономия.

Приветствам и факта, че в доклада на моя колега, г­н Catania, се иска да се изготви дефиниция за принадлежност към национално малцинство и се предлага да се съставят минимални стандарти на Общността за защита правата на тези малцинства.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Защитата и насърчаването на основните права е в основата на европейската демокрация и това са ключови условия, ако искаме да разширим европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо от само себе си се разбира, че на практика тези права са били включени в целите на различните области на политиката на Европейския съюз.

Освен това бихме помолили Съвета да анализира положението в света и във всяка държава от Европейския съюз в годишните доклади за правата на човека и в интерес на доверието в Европа да не използва двойни стандарти във вътрешната и външната си политика. Измененията, внесени от Групата на Зелените/Европейския свободен алианс относно антидискриминацията, правата на малцинствата и социалните права, бяха приети изцяло или частично.

Успяхме също така да включим препратка към необходимостта да се вземат предвид основните права в законодателството за наказателното производство. Докладът Catania очертава проблемите, свързани с основните права, и отправя препоръки за решаването им. Ето защо този доклад може да разчита на пълна подкрепа от моя страна, тъй като зачитането на всички хора и техните основни права е в основата на политиката на Зелените, независимо от пол, възраст, националност или социално-икономическа среда.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Изразявам задоволство от това, че Европейският парламент подкрепя заличаването на Народната организация на муджахидините в Иран (PMOI) от списъка с терористични организации. Двадесет хиляди души в Иран против този режим, са били убити. Докато Народната организация на муджахидините в Иран (PMOI) продължава да е в списъка с терористичните организации, още повече хора ще бъдат убивани в Иран, само заради това, че се противопоставят на режима. Европейският съюз трябва да последва примера на Обединеното кралство и да премахне Народната организация на муджахидините в Иран (PMOI) от списъка с терористични организации.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) По време на днешния вот, говорих в подкрепа на приемането на доклада на г-н Catania относно положението на основните права в Европейския съюз.

За съжаление основните права често се нарушават в Европейския съюз, като обикновено нарушенията са на базата на дискриминацията срещу малцинства и нарушаване на личната неприкосновеност. Равните възможности и по-конкретно равенство за жените, е още един проблем. Докладчикът поиска държавите­членки да отхвърлят аргументите, оправдаващи насилие и дискриминация срещу жени на основание на традиция или религия.

В много страни от Европейския съюз гражданите и по-специално най-слабите – децата, са подложени на дискриминация и бедност. Докладът с право осъжда всички форми на насилие над деца, като например сексуално малтретиране и физическо наказание в училищата.

Държавите-членки не успяват да контролират практиките по отношение на правата на човека, като по този начин се подкопава авторитетът на външната политика на Европейския съюз в целия свят. По мое мнение Общността не може да прилага „двойни стандарти“ в своята вътрешна и външна политика.

  Konrad Szymański (UEN), в писмена форма. − (EN) За мен основната полза от доклада на г­н Catania е да ни припомни, че в рамките на Европейския съюз ние имаме наши собствени проблеми, с които трябва да се справим. Поради тази причина трябва да бъдем внимателни при използването на един по-назидателен подход, когато обсъждаме въпросите на правата на човека извън рамките на Европейския съюз.

Участвах във временната комисия по извънредното предаване от страна на ЦРУ. Това по същество беше една платформа за левите, от която да атакуват тяхната любима „черна овца“ – Съединените американски щати.

Според мен трябва да бъдем благодарни на ЦРУ и на Съединените американски щати за това, че ни помагат да защитим европейците от терористи, решени да убиват невинни граждани. Обидно за нашите собствени общества е, че трябваше да разчитаме на Америка да ни свърши работата.

Абсолютизмът над човешките права е играчка в ръцете на онези, които биха ни разрушили и поставили правата на човека на нашите собствени граждани в опасност.

Ето защо аз гласувах против доклада.

  Konrad Szymański (UEN), в писмена форма. − (PL) Докладът относно основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г., приет днес в Европейския парламент, съдържа искания за взаимно признаване на хомосексуалните двойки във всички държави на Европейския съюз и за допускането на такива взаимоотношения в законодателството на държавите­членки. Друга част на доклада защитава така наречените „репродуктивни права“, което на езика на международното право включва и аборт по желание. Включвайки по този начин религиозни водачи сред авторите на такива коментари.

Европейската левица използва доклада за основните права в Европейския съюз, за да насърчава искания в подкрепа на абортите и хомосексуализма, които нямат нищо общо с основните права. Не съществуват документи в европейското законодателство, които да подкрепят съществуването на такива „права“.

Въпреки необвързващия характер на доклада, той е най-опасният документ, одобряван за целия мандат на настоящия Парламент. Това е най-новият опит да се дефинират наново основните права и да се въведат промени в техния смисъл, без да е необходимо да се променят никакви договори на равнище на Организацията на обединените нации или Европейския съюз.

Друг аспект на доклада е, че Европейският съюз трябва да въведе специална директива, която да наказва „хомофобски“ действия. Поради широтата и неясната същност на тази формулировка, това представлява опит да се изключат хомосексуалните кръгове от демократичното право на свободна критика. Прилагането на това би довело до последствия по отношение на цензурата.

Резултатът от окончателното гласуване (401 „за“; 220 „против“; 67 „въздържал се“) показва колко дълбоко са разделени членовете на Европейския парламент по този въпрос. Това е поражение за докладчика, тъй като основните права са нещо, което би следвало да обединява, а не да разделя Парламента.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Бих искал този доклад да съдържаше един по­обстоен поглед върху положението на сираците и децата с увреждания, които са поверени на грижите на институциите в Румъния и България, най-новите държави­членки на Европейския съюз.

Имаше голяма загриженост преди тези държави да се присъединят към Съюза относно стандартите за грижите за сираците и децата с увреждания, отглеждани в институции. Може би следващият такъв доклад би могъл да разгледа по-подробно този въпрос.

Като цяло аз споделих мислите си по този доклад на разискването миналия месец. Разтревожен съм, че нашата култура по отношение на правата на човека е заразена с абсолютизъм и че на практика, толерирайки правата на престъпници и терористи, ние накърняваме правата на всички останали.

По-конкретно аз считам, че въпроси, свързани с абортите и контрацепцията, не са въпроси за Европейския съюз, но следва да бъдат предмет на съответно законодателство на равнище на държавите­членки. Също така аз възразявам срещу призива Хартата на основните права да замени законодателството на Обединеното кралство, което е договорило изключение от неговите разпоредби.

Поради тази причина аз гласувах „въздържал се“ по този доклад.

  Thomas Ulmer (PPE-DE), в писмена форма. − (DE) Аз гласувах против доклада Catania. Учуден съм, че службите на Парламента дори са обявили този доклад за допустим в сегашната му форма. В него има системно нарушаване на принципа на субсидиарност. Що се отнася до неговото съдържание, на практика всичко подлежи на критика. Националните държави не трябва да допускат да станат неспособни или да изгубят правомощия, когато става въпрос за основни права. Това представлява опит за прокарване, в ущърб на мнозинството, на малцинствени права, които не могат да бъдат приложени на национално равнище. За мен е неприемливо положителното отношение към абортите. Действителният казус, правата на човека и тяхното прилагане през последните четири години, не е засегнат.

  Thomas Wise (NI), в писмена форма. − (EN) Въздържах се при поименното гласуване по параграф  62, тъй като считам, че всяка държава – което Европейският съюз не е – следва да гарантира, че законодателството относно обрязването на женските полови органи се изработва и прилага локално. Едно международно споразумение би било по-уместно и перспективно. Очевидно Европейският съюз понастоящем не разполага с компетентност по здравни въпроси, като не би следвало и да ги разисква.

Въздържах се също и при гласуването по параграф 72, защото съм загрижен относно последствията за свободата на словото. Макар да са осъждани, дискриминационните забележки не винаги подклаждат „омраза и насилие“. Ако се съгласим да приемем това, би означавало, че онези, които пожелаят, могат да го използват като доказателство.

Моето решение да се въздържа относно изменение 54 е въз основа на възражението срещу свободното движение на хора в Европейския съюз и принципа за взаимно признаване и по никакъв начин не отразява собствените ми възгледи относно еднополовите партньорства, за които съм съгласен, че трябва да се ползват от същите права, както и останалите.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент току-що гласува в подкрепа на доклада на Catania относно положението на основните права. В момент, когато съвсем наскоро чествахме 60-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека, този доклад поставя под въпрос нашите разбирания за основно право.

Безспорно Хартата на основните права на Европейския съюз беше резултат от консенсус, постигнат след повече от година преговори между различни групи за натиск и лобита, представители на гражданското общество и националните правителства и други. Това начинание, към което ние, като представители на страните от Изтока, не бяхме поканени да се присъединим, е интересно в много аспекти. Хартата, както докладът на Catania подчертава, няма да бъде правнообвързващ текст, докато Договорът от Лисабон не бъде ратифициран от държавите-членки.

Все пак Агенцията на Европейския съюз за основните права със седалище във Виена, Австрия, е основана изцяло на този политически текст, който тя използва, за да оправдае позициите, възприети от нея. Поради тази причина е интересно да видим как се тълкуват основните права според Хартата, като анализираме въпросите, които разглежда Агенцията на Европейския съюз за основните права. Това начинание става още по-интересно, когато бъде приложено към мрежата от FRALEX експерти, назначени през лятото на 2008 г. и основно принадлежащи към холандската мрежа „Human European Consultancy“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ (B6-0624/2008)

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като ратификацията на Конвенцията ще представлява значителен принос към насърчаването на приемливи стандарти на труд в целия свят. Тя също така ще подпомогне споразумението, сключено между социалните партньори по определени въпроси на условията на труд на работниците в риболовния сектор, тъй като то създава равноправен баланс между необходимостта от подобряване на условията на труд и защитата на здравето и безопасността на моряците, а също така и защото тази професионална категория съществува в Румъния.

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Резолюцията, представена за обсъждане от Mary Lou McDonald обобщава основните точки, които трябва да се вземат под внимание при предложението за Директива на Съвета относно Конвенцията за морски труд от 2006 г. и за изменение на Директива 1999/63/EО (COM(2008)0422).

Работниците в морския сектор принадлежат към категория, която извършва своите дейности в изключително трудни, често дори опасни условия. Затова са ни необходими стандарти за условията на труд, които ще ни позволят да се вземе под внимание здравето и безопасността на тези работници, както и ясни правила за тяхното наемане на работа. Първата стъпка при създаването на тези стандарти трябва да бъде да откроим нуждите и проблемите, които работниците и работодателите в морския сектор вече са идентифицирали, като същевременно осигурим известна степен на гъвкавост на тяхното прилагане от държавите­членки.

Документите, които приемаме на европейско равнище, трябва да бъдат последвани от действия на държавите-членки и мониторинг от страна на Комисията, за да бъдем сигурни, че разпоредбите се спазват. Освен това, по отношение на стандартите за морски труд, Европейският съюз има възможност да се докаже като лидер в транспонирането на тези стандарти в принципи, които могат да бъдат прилагани навсякъде по света.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (IT) Ние гласувахме в подкрепа на този доклад относно предложение за Директива на Съвета, за прилагане на Споразумението, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност и Федерацията на транспортните работници в Европейския съюз относно Конвенцията за морски труд от 2006 г., и за изменение на Директива 1999/63/EО, тъй като той консолидира международни минимални трудови права. Това е важно, за да бъдат гарантирани по­добри условия на труд и по­голяма безопасност, като в същото време се отчита достойнството на тези специалисти.

Въпреки това ние изразяваме съжаление, че предложенията, които представи нашата група, не бяха приети, по-конкретно онези, целящи да премахнат всяка правна несигурност или ущърб по отношение на работата, извършена от социалните партньори за постигането на споразумение. Самата конвенция приема, че държавите не трябва да прилагат гъвкавост, което бе заложено в предложението за директива, при споразумението със социалните партньори. Поради тази причина ние не сме съгласни с мнозинството от Европейския парламент за включването на въпроса за гъвкавостта в параграф 6.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих искал да потвърдя моето гласуване по резолюцията относно Конвенцията за морски труд от 2006 г. (процедури, свързани със социалния диалог).

Аз напълно подкрепям споразумението, сключено между работодателите и работниците относно някои аспекти на условията на труд в сектора на морското корабоплаване, тъй като то представлява добър баланс между потребността за подобряване на условията на труд и защитата на здравето и безопасността на морските лица. Също така съм убеден, че е от съществено значение в световен мащаб да се определят и да се спазват минимални стандарти за трудова заетост и здравословни и безопасни условия на труд за морските лица, наети или работещи на борда на морски кораби. И накрая, искам да заявя, че съм удовлетворен от ролята на работодатели и работници за подобряване здравословните и безопасни условия на труд на работниците.

- Доклад: Laima Liucija Andrikienė (A6-0498/2008)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Сега, повече от всякога, ние осъзнаваме, важността на ролята, която може да има такъв орган като Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ/ООН). Действията, предприети до момента, трябва да бъдат подкрепени, като ние също така трябва да оценим активната роля, която изигра Европейският съюз в рамките на СПЧ/ООН, въпреки неоспоримите ограничения, заключаващи се в отсъствието на Съединените американски щати. Всъщност това отсъствие често поставя Европейския съюз в изолирана позиция. Това обаче не трябва да бъде извинение за Съюза, който е длъжен да може да направи политическо усилие за изграждането на обединено, единно ръководство, преодоляващо противостоящите си географски групи, които често могат да бъдат видени в него.

Ето защо все още предстои да бъде направено още много, за да се даде на СПЧ/ООН по-голямо доверие и правомощия и да се попречи на някои правителства да продължат да не спазват задълженията си в международен мащаб. Поради тази причина аз горещо подкрепям един нов анализ с оглед на прегледа, като бих искал да потвърдя, че утвърждаването на СПЧ/ООН е ключов етап по пътя към цивилизоване, който Европейският съюз винаги е подкрепял.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Andrikienė относно бъдещето на Съвета на ООН по правата на човека, тъй като съм убеден, че Европейският съюз има нужда от дългосрочна стратегия относно дейността на тази институция, която може да стане световен форум за правата на човека. Считам, че държавите-членки на Европейския съюз трябва да покажат по-голямо единство и ефективност при насърчаването на определени общи позиции на Съюза относно правата на човека.

ЕС трябва да стане глобален лидер и да инициира стратегии за защита на правата на човека в световен план. Ние трябва да отделим повече внимание на насърчаването на човешките икономически, социални и културни права, тъй като бедността, изостаналостта и ниското ниво на образованието и културата сред населението имат умножаващ ефект.

За да получи много по-широка подкрепа за своите позиции, Европейският съюз трябва да създаде механизми за изграждане на коалиции и да започне да организира редовни срещи по конкретни въпроси с всички демократични държави от други континенти. За държавите също така е жизненоважно да изпращат специалисти с реални експерти познания в съответната област, факт, който докладът на г-жа Andrikienė препоръчва настойчиво и с пълно основание.

  Philip Claeys (NI), Koenrad Dillen (NI), в писмена форма. − (NL) Гласувах против този доклад, защото Съветът на ООН по правата на човека не може в никакъв случай да бъде счетен за легитимна институция. За мен е неприемливо държави като Куба, Саудитска Арабия, Египет, Пакистан, Йордания и няколко африкански режима да издават резолюции, които заклеймяват положението на правата на човека в други държави. Положението на политическите или религиозните дисиденти в тези държави е подигравка с тази институция.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция на Европейския парламент, тъй като уважаването, насърчаването и гарантирането на универсалността на човешките права представляват неразделна част от законодателството на Европейския съюз, а то е един от основните принципи на Европейския съюз. Гласувах в негова подкрепа и защото Организацията на обединените нации и нейният Съвет по правата на човека са едни от най-подходящите организации за цялостно решаване на въпроси, свързани с човешките права и предизвикателствата в хуманитарния сектор. Считам, че правата на човека и демокрацията са ключови елементи от външните отношения и външната политика на Европейския съюз.

  Neena Gill (PSE), в писмена форма. − Г­н Председател, с удоволствие гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Andrikiene относно Съвета на ООН по правата на човека, тъй като приветствам факта, че тази агенция има далеч по-голяма надеждност, отколкото предшественикът й Комисията по човешките права на ООН. Комисията беше в голяма степен дискредитирана, благодарение на няколко нейни държави-членки, които имат доста съмнителни резултати на спазване на правата на човека.

Редовният контрол в областта на спазването на правата на човека е ключов компонент за по-големия авторитет на Съвета. Това ще бъде от особена важност в следващия кръг на контрол, в който ще участват Русия, Куба, Саудитска Арабия и Китай.

Приветствам също така и разпоредбите в доклада, които целят да направят оценка на координацията по тези въпроси между държавите-членки на Европейския съюз. От жизненоважно значение е Европейският съюз, като организация, която поставя правата на човека в основата на своята мисия, да работи с многонационални съвместни партньори, като например ООН, които имат сходни идеали, за да осъществява по-широко сътрудничество. Сътрудничеството е жизненоважно, за да се гарантира, че човешките права няма да бъдат пренебрегвани като цел на външната политика, поради търговски или стратегически причини.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този доклад разкрива известно неудовлетворение на Европейския парламент по отношение на Съвета на ООН по правата на човека (СЧП/ООН), тъй като държавите-членки на Европейския съюз съставляват „числено малцинство“, което по своя смисъл „сериозно възпрепятства възможностите на Европейския съюз да оказва влияние върху дневния ред на Съвета на ООН по правата на човека“ и да гарантира своята желана роля като „водеща сила“.

Тази възвишена визия се основава на неприемливия опит да бъде наложен Европейският съюз като модел по отношение на правата на човека и по-специално, когато фактите демонстрират неговата лицемерна политика относно правата на човека, както е демонстрирана от съучастничеството на Европейския съюз по отношение на Израел – за справка вижте въздържането от гласуване по резолюцията на СПЧ/ООН относно Палестина.

Докладът изобилства с противоречия, а именно, когато „изразява съжаление за разделението на Съвета на ООН по правата на човека по регионални групи“, като същевременно в него се заявява, че той подкрепя съществуването на „координирана обща позиция в Съвета на ООН по правата на човека“ от страна на Европейския съюз. Нима това не е политика на групи, или е политика на групи, която е лоша само когато не работи в полза на Европейския съюз?

Обратно на Европейския парламент ние не считаме, че трябва да се „изразява съжаление“, че Съединените американски щати не са представени в Съвета на ООН по правата на човека, първо, поради техните непрекъснати нарушения на правата на човека и на международното право, а също така и защото те не представиха тяхна кандидатура, за да избегнат срама от това да не бъде избрани. Всички разбираме защо ...

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Този доклад съдържа удивителен брой разумни гледни точки, имайки предвид факта, че той идва от Комисията по външни работи. Изразява се например мнението, че е положително това, че държавите-членки на Европейския съюз все по-често избират да изкажат мнението си и да не позволят на председателството на Европейския съюз да говори от името на всички държави. Изявления от този род са рядкост и аз ги приветствам.

За съжаление положителните елементи са твърде малко и редки. Една от най-спорните формулировки се намира в съображение H, където изразява съжаление относно „продължаващото желание на държавите-членки да действат независимо в ООН“. „Една държава – един глас“ е, в крайна сметка, един от основните принципи на Организацията на обединените нации. Комисията по външни работи също изразява съжаление относно засилващото се разделение в Съвета на ООН по правата на човека на регионални групи. Парадоксалното е, че определени регионални групи – Европейският съюз например – изглежда са желани.

Европейският парламент нито е, нито може, нито следва да бъде гаранта за това, че правата на човека в света не се нарушават. Това е видно най-вече от изявленията, направени от членовете на този Парламент, относно хомосексуалистите например. Макар и да има вероятност същността на този доклад да е добра, аз гласувах против него на днешното гласуване.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Европейският съюз твърди, че поставя правата на човека и демокрацията в основата на своите външни отношения. Парламентът призовава Европейския съюз да обръща внимание на доверието по въпросите на правата на човека, когато ратифицира споразумения. И все пак собственото доверие на Европейския съюз вече отпътува на запад: прелитания на ЦРУ, липсата на действие от негова страна относно затворите за мъчения на Съединените американски щати и заобикалянето на международното право – по отношение на кризата в Косово например – са свидетелство за това.

Как общност, която претендира, че възлага толкова много надежди на демокрацията, отрича резултати от референдуми, повтаря гласувания, докато не дадат желания резултат и наказва държави-членки заради изборни резултати? Ако Европейският съюз беше наистина толкова загрижен за зачитането на своята така често цитирана общност на ценности, той би следвало да е прекъснал преговорите за присъединяване на Турция много отдавна, особено след последните й прояви на подстрекателства към война. Вместо действително да насърчава правата на човека и народите и общите ценности, Европейският съюз понастоящем очевидно прахосва около 15 млн. EUR всяка година за една ненужна Агенция на Европейския съюза за основните права (FRA).

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, защото, макар да признавам както неоспоримите постижения и усилия, които са направени за засилване на доверието, така и за степента на защита на човешките права, аз изразявам твърдо убеждение, че работата на тази структура може да бъде подобрена в бъдеще.

В същото време съм убеден, че Европейският съюз трябва да продължи да играе активна, авторитетна роля в организирането и работата на Съвета на ООН.

Аз също така оценявам факта, че докладът призовава Европейския съюз да потвърди отново и да защитава решително принципите на универсалност, неделимост и независимост на правата на човека.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Ако Обединените нации и различните агенции и организации, които са свързани с нея, се предполага, че са, по своята същност, огледало на света, то е съвсем естествено така отразеният образ да не е този, който бихме желали или бихме искали да създадем. Тези съображения са важни във връзка с разискването относно Съвета на ООН по правата на човека.

Да се разисква и решава, чрез гласуване, относно правата на човека в свят, в който има държави, които не им обръщат внимание, съвсем очаквано може да доведе до странен резултат. Това не е само въпрос на легитимност, а най-вече въпрос на език. Какъв стандарт за оценка на правата на човека може да се очаква да споделят правителствата на Либия или Зимбабве с демократичните държави, които са отговорни пред своите народи? Никакъв, разбира се. Въпреки това дипломацията съществува именно, за да улесни диалога между онези, които говорят на различни езици. Посредничество между равни не е необходимо.

По този начин съществуването на места за диалог трябва да бъде политика, която трябва да бъде стимулирана и насърчавана. В противен случай не бих могъл да считам, че ние можем или следва да имаме като стандарт за нашите ценности и нашите действия нещо, за което е взето решение в такъв контекст.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада Andrikienė относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС. Европейската позиция в рамките този Съвет е решаваща.

Всъщност Европейският съюз, който поставя правата на човека и демокрацията в основата на своите външни отношения и най-вече действията, които той предприема в рамките на международните организации за правата на човека, се е ангажирал от самото начало да поддържа активна и осезаема роля в създаването и работата на Съвета по правата на човека. Целта е да утвърждава най-високите стандарти по отношение на правата на човека, посредством самостоятелното или съвместното предлагане и подкрепяне на текстове, които определят стандарти.

Ето защо аз приветствам предложението на г­жа Andrikienė, което ще проучи мерките, които Европейският съюз може да приеме, за да засили своето влияние в Съвета по човешки права и да даде нов тласък на Съвета, така че той да се превърне в по­ефективен работен орган.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) На 15 март 2006 г., Общото събрание на ООН прие резолюция, чрез която се заменя Комисията по човешките права на ООН със Съвета по правата на човека, международен подпомагащ орган за насърчаване на човешките права.

Промяната на името беше придружена от въвеждането на нови механизми и процедури, които повишават възможностите на Съвета по правата на човека.

Целта на доклада е да даде оценка на постиженията на Съвета и да сравни очакванията с резултатите. Най-вече целта е да се даде началото на възможни подобрения в неговата дейност.

Нека не забравяме, че демокрацията и правата на човека са устоите, върху които функционира Европейският съюз на международната сцена. Европейският съюз се е ангажирал да изпълнява много важна роля и е активен в международните организации за правата на човека, като беше и активен при сформирането на Съвета по правата на човека. Той също така участва в създаването на текстове, като например конвенции или резолюции, постановяващи нормите за защита на правата на човека.

За съжаление Европейският съюз няма капацитета да предвижда въпросите (най-вече поради процедури, отнемащи време, които понякога се изискват при изготвянето на общи позиции) и да се изявява като лидер на инициативите в областта на правата на човека.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз и колегите ми британски консерватори, подкрепяме работата на ООН и Съвета на ООН по правата на човека. Ние приемаме, че е необходима по-нататъшна реформа на Съвета, за да се гарантира, че ще се подобри положението на правата на човека в целия свят.

Съгласни сме, че държавите-членки на Европейския съюз работят за съгласуване на позициите в Съвета, но искаме да подчертаем важността на това всяка една от тях да защитава своите собствени национални интереси и позиции.

Нашата подкрепа за този доклад не предполага подкрепа за параграфа от доклада (параграф 56), който призовава за прилагане на резолюцията на ООН за мораториум на смъртното наказание. Смъртното наказание е въпрос на съвест за всеки консервативен член на Европейския парламент.

- Доклад: Marco Cappato (A6-0459/2008)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Гласувам в подкрепа. Наближаващата следваща среща с избирателите изкисква от нас да предоставим на гласуващите граждани всички инструменти, които са им необходими, за да имат достъп до документите на Европейския парламент. В момент, когато към избирателите е отправена молба да дадат доверието си на тези институции, ние в същото време трябва да работим за премахването на всички пречки, които все още съществуват по отношение на прозрачността и достъпността.

Във връзка с това аз считам, че на гражданите с право на глас трябва да бъде предоставена и възможността на следят дейността, участието и посещаемостта на членовете на Европейския парламент в хода на неговата работа, като абсолютна стойност, съотношение и процент и че трябва да бъдат предприети стъпки, за да се улесни достъпът до данни за издръжката и разходите на членовете на Парламента. В заключение искам да заявя, че се надявам всичко това да може да бъде постигнато до края на този парламентарен мандат.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Правото на достъп до документите, притежание на Парламента, Съвета и Комисията, е основно право на всички граждани и лица, които постоянно пребивават в Европейския съюз (съгласно членове 254 и 255 от Договора за Европейския съюз).

Все пак бих желал да подчертая един аспект. Считам, че публикуването на работните документи на европейските институции е само първата стъпка, тъй като мнозинството европейски граждани не разбират процедурите, които използваме и няма да знаят как да открият информацията, която им е необходима. В това отношение съм съгласен с моя колега, който предлага създаването на европейски портал за достъп до всички документи, чиято структура е лесно да бъде разбрана от всеки. Този портал следва да представя информация по достъпен, опростен начин, така че европейските граждани да могат да го използват безпроблемно. Такива технически решения определено съществуват и се надявам, че ще бъдат намерени финансови ресурси за създаването на такъв портал.

Въпреки това аз гласувах против този доклад, защото, макар общата рамка да е правилна, някои от възможностите, предложени от моя колега, са неприемливи.

  Philip Claeys (NI) , в писмена форма. − (NL) Тъй като съм поддръжник на максималната откритост във всички институции на Европейския съюз, аз категорично гласувах в подкрепа на този доклад. Добре е, че на различни европейски институции се напомня да внимават. Европейският съвет взема основни политически решения и разисква много важни и спорни въпроси. В същото време е разочароващо и неприемливо, че Съветът не следва да разкрива точните позиции на различните национални делегации за сведение по време на процеса на вземане на решения. Парламентът трябва обаче да подреди и собствените си порядки и следва да гарантира максимална откритост на всички аспекти от своята дейност.

  Esther De Lange (PPE-DE), в писмена форма. − (NL) Обяснение на вот от името на делегацията на Християндемократическия съюз в Европейския парламент във връзка с доклада Cappato относно достъпа до документи.

Днес, делегацията на Християндемократическия съюз в Европейския парламент се въздържа от гласуване по доклада относно достъпа до документи. Причината не е в това, че имаме проблем с прозрачността. Ние подкрепяме прозрачността и демократичния контрол. Ненапразно бившият член на Европейския парламент г-жа Maij-Weggen участва в поставянето на основата на законодателството на Общността.

Въздържахме се, защото докладът Cappato съдържа твърде много неточности, неверни твърдения и прекалено опростени изявления. Например според нас откритостта на документите на Съвета следва да бъде гарантирана, но съществува ясно разграничение между документите за законодателните и останалите процедури. Докладчикът обаче не прави разлика между тези процедури. Ние също така изразяваме загриженост относно огромната административна тежест, която биха създали препоръките, изложени в доклада Cappato.

Не можем да подкрепим доклада поради неточностите и неясните изявления. Тъй като ние все пак желаем да подкрепим принципа на прозрачност и демократичен контрол, в крайна сметка се въздържахме от гласуването.

  Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) Аз категорично гласувах в подкрепа на този доклад. В този случай не е излишно. Макар че трябва да приветстваме факта, че някои от европейските институции са обект на остра критика, искам да направя една бележка. Предвид факта, че кормилото държи Европейският съвет и в крайна сметка той взема решенията по много важни и спорни въпроси, не е допустимо Съветът да не позволява позициите на отделните национални делегации да стават обществено достояние при вземането на решения. Вярно е също, че и Парламентът следва да въведе ред в собствените си дела и да гарантира максимална откритост във всички аспекти, преди да поставя другите на горещия стол.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) С настоящото предложение по собствена инициатива на Marco Cappato се предлага Парламентът да одобри доклада за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, когато се използват в тяхното законодателно качество.

Макар целта за повишаване на прозрачността в европейските институции да има пълната ми подкрепа, в този Регламент има три основни положения, които според мен заслужават допълнително внимание.

(1) Жизнено важната закрила на поверителността на отношенията клиент−адвокат не е достатъчно осигурена както е описано в решението по делото „Турко“, упоменато в първите абзаци и призивът тя да бъде прилагана не може да бъде подкрепен.

(2) Отделните процеси, чрез които националните правителства стигат до решения, могат също да бъдат подкопани чрез отмяната на изискващото се съгласие за оповестяване на документите, предоставяни на институциите на Европейския съюз;

(3) Тези валидни за целия Европейски съюз препоръки не отчитат различните подходи, свързани със свободата на информацията в държавите-членки.

Необходима е определена степен на поверителност, за да се осигурят пълноценни и откровени политически дискусии между политическите групи, а излъчването на тези мнения би могло повече да навреди, отколкото да бъде от полза. Изгледите енергичните разисквания да бъдат заменени от ограничени обмени не вещаят добро за нашите демократични институции.

(Обяснение на вот съгласно член 163, параграф 1)

  Carl Lang и Fernand Le Rachinel (NI), в писмена форма. – (FR) Всеки запознат със заплетените загадки на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет е напълно ясно, че търсенето на достъп до информация за европейските институции си остава път, пълен с изпитания за обикновения гражданин. Причините са много.

В действителност това е колкото въпрос на огромния брой издавани документи и на безбройните форми, в които те се публикуват (доклади, становища, решения, директиви, регламенти и т.н.), толкова и на липсата на опростяване и яснота на институционалните регистри и на уебсайтовете, и на липсата на прозрачност и комуникация.

Настоящият доклад с основание предлага този вид проблеми да бъдат решени, като се осигури европейските институции да станат по-прозрачни.

Всъщност това е част от по-широкия въпрос за засилване ролята, която имат гражданите на Съюза относно начина, по който последният работи и осмисля нещата. Народите на Европа не желаят да бъдат систематично изключвани от решенията, които имат пряко отражение върху ежедневния им живот и за които те нямат право на проверка или възражение. В редките случаи, в които гласовете им можаха да бъдат чути чрез референдуми, те се отрекоха от своите ръководители и от бюрокрацията в Брюксел, която е сляпа, глуха и нечувствителна към нуждите и желанията им.

на прозрачността на европейските институции е първата стъпка към една нова Европа, Европа на народите и Европа на суверенните държави.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Аз гласувах в подкрепа на Годишните доклади за улесняването на достъпа до документите на институциите на Европейския съюз.

Няма спор, че трябва да се улесни достъпът до различните документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Гражданите на Европейския съюз не трябва да остават с чувството, че са изключени от работата и гласуването в институциите на Европейския съюз. Освен това те имат право да бъдат информирани за всичко възможно.

Следва да помислим обаче дали публикацията може би трябва да бъде ограничена, за да не се окаже в крайна сметка, че хората губят общата перспектива. Първо, никой не желае претоварване с данни и, второ, спокойствието на персонала следва да продължи да се опазва, тъй като обикновено се оказва, че поради защитата на данните, доста голям брой подробности не са общодостъпни дори за други институции, включително на отделните държави.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах за предложението, внесено от г­н Cappato относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

От основно значение за Европейския съюз е гражданите да чувстват, че институциите на Общността са близо до тях. Това може да се постигне само чрез публичен достъп до документите на трите институции. Ето защо съм съгласен с докладчика когато казва, че сме длъжни да призовем институциите на Европейския съюз и държавите­членки да насърчават обща административна култура на прозрачност, основана на принципите, описани в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, практиката на Съда на Европейските общности, препоръките на Европейския омбудсман и най-добрите практики на държавите-членки.

Накрая, приветствам инициативата на г-н Cappato, тъй като съм на мнение, че за да се подобрят и ускорят процесите на интеграция, предоставянето на информация на обществеността следва да е с най­висок приоритет, предвид проблемите във връзка с неявяванията на италианските членове на Парламента в залата.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) Договорът за Европейски съюз определя, че следва да се дава приоритет на прозрачността и все по-тесните връзки между народите на Европа и че решенията следва да се вземат възможно най­открито и възможно най­близо до гражданите. Прозрачността позволява на гражданите да участват по-отблизо в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията ще се ползва с по­голямо доверие, ще бъде по-ефективна и отговорна спрямо гражданите си в една демократична система.

Решението на СЕО по делото „Турко“ ще има сериозни последици за прозрачността и достъпа до документите на европейски институции, компетентни по законодателните въпроси.

Решението потвърждава, че на въпросния принцип следва да се даде приоритет и че той трябва да важи за всички институции на Общността и (което е много важно) възможността за изключения от това следва да се тълкува в по-тесен смисъл и да се преценява за всеки случай поотделно от гледна точка на по­важния обществен интерес, който е откритостта. Откритостта засилва доверието към институциите, като позволява открити разисквания.

Съдът на Европейските общности заяви, че отказът да се предостави достъп до документи в този случай не може да бъде основание за общо изискване, поставящо правните становища по законодателни въпроси под условие за поверителност.

  Thomas Ulmer (PPE-DE), в писмена форма. − (DE) Аз гласувах против този доклад. Исканията, които той съдържа, отиват далеч от разбирането ми за прозрачност. Намирам дори публикуването на регистрите за присъствието на членовете на Парламента и списъците от гласуванията за опасно, ако няма широки допълнителни канали за разяснения. Аз имам висок процент на присъствие и поради това съм вън от подозрение. Важно е да се запази и правната защита на личността на членовете на Парламента. Европа би могла да подобри прозрачността като най-напред публикува откритите заседания на Съвета и на Комисията, преди да принуди членовете на Парламента да се открият. Освен това следва да има и поверителност между институциите по време на трудни етапи от преговори.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Базирайки се на опита на държавите­членки, Европейският съюз започна да признава истинско „право на достъп до документи“ и „право на информация“, произтичащи от принципите на демокрацията, прозрачността, обществения интерес и откритостта.

Европейският парламент е убеден, че достъпът на обикновените граждани до информация за институциите на Европейския съюз повдига проблеми поради липсата на ефективни междуинституционални политики относно прозрачността и комуникацията, ориентирана към гражданите.

В интерес на по-голямата прозрачност институциите на Европейския съюз следва да спазват принципа на многоезичието. През 2008 г. внесох Писмена декларация на Европейския парламент по този въпрос. Европейският съюз работи на всички национални езици, а не само на един език или набор от езици, които може да е избрал и които могат да не бъдат разбирани от голяма част от неговите граждани.

Преводът на законодателните, политическите и административните документи позволява на Европейския съюз да изпълни правните си задължения, като в същото време системата на многоезичието помага да се засили прозрачността, легитимността и ефективността на Съюза. Това спомага за правилната подготовка на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през м. юни 2009 г.

С настоящото призовавам институциите на Европейския съюз да осигурят наличието на разпоредба за бюджета за 2009 г., за да бъдат заделени необходимите ресурси за покриване недостига на длъжности за официални преводачи в институциите на Европейския съюз; Европейският парламент призовава институциите на Съюза без отлагане да преведат всички законодателни, политически и административни документи за този парламентарен мандат на всички официални езици на Европейския съюз, за да се позволи на гражданите да следят политическата работа, извършвана от всички институции.

По този начин наистина ще можем да допринесем за по­голяма прозрачност за нашите граждани.